МАНИПУЛАЦИЯТА

      Силата на груповата логика не е в действителната рационална природа на защитаваната теза (каквато и да е тя), а в сигурността, която индивида получава за себе си, виждайки голямата маса от хора, споделящи неговите убеждения. Т.е., очевидно, основата на убеждението, което индивида споделя и защитава е емоционална.
     Интересен семантичен феномен е самото използване на понятието „убеждение”. Ако разгледаме следните две произволно избрани съждения:
      „Убеден съм, че тя ще продължи да учи.”, и
      „Тя ще продължи да учи.”,
      ще устанавим, че по същество само второто твърдение изразява действителното ни „убеждение”, че въпросната „тя” ще учи, докато в първото, където се използва понятието „убеден”, имплицитно се усеща някаква липса на категоричност, т.е. „неубеденост”. И в двата случая обаче, обективността изисква да признаем, че „убеждението” ни е субективно, тъй като реалното действие „продължаване на ученето” изобщо не се интересува от нашето убеждение, а касае субективния свят на съвсем друг индивид (в случая "тя", която ще учи).
     Този пример, мисля, подчертава правилността на изложената по-горе хипотеза, че груповата „логика” е емоционално, а не рационално обусловена, което би трябвало да събуди у нас съмнение в действителното разбиране на защитаваната, от която и да е група, каквато и да било позиция и респективно съмнение в рационалноста на индивидуалното схващане на всеки един индивид, съставящ въпросната група.
      В този аспект, ако вземем за пример една от принципно най-спряганите в обществото теми, каквато е политиката, би било несериозно да допуснем, че всеки привърженик на тази или онази политическа идея, е запознат детайлно със същността и последствията от реализирането и. Още по-малко можем да допуснем, че е професионален политолог, способен да изказва адекватни твърдения по отношение на една твърде разтеглива материя, каквато е политиката.
    Затова обичайно за политическите дискусии е, да са заредени предимно с емоция, а не с рационални аргументи. Така стоят нещата между впрочем и във всяка друга област, независимо дали е личностно или обществено значима.
       Т.е., метафорично казано, разума ни защитава това, което сърцето ни желае. И в личен, и в професионален, и социален план, живеем чрез чувствата, а не чрез разума както твърдим по принцип.