Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
10.01.2009 12:46 - Да живееш с работохолик
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 23264 Коментари: 13 Гласове:
8

Последна промяна: 23.07.2013 12:03


„За лудо работи, за лудо не стой.” Народна поговорка   Да живееш с работохолик

 image

Работохолизмът, също както алкохолизма, наркоманиите, колекционерството и всички останали зависимости, е патологична форма на бягство от реалността.

Живота на всяка личност преминава през реалността по две основни линии. Обикновено се опитваме да ги живеем успоредно, но контрола над тях, поради ред причини, непрекъснато ни се изплъзва и те проявяват упорити тенденции да се оплитат и връзват в някакви фантастични фльонги, сътворени сякаш, от професионален възловръзвач.

Едната линия покрива професионалния, а другата, покрива личния ни живот. Знам, че ще се намерят опоненти на тази хипотеза, които биха изтъкнали съществуването и на други житейски линии, но това е просто тяхна заблуда. Заблуждават се не поради някой или нещо извън тях, а отчасти поради заплитането на собствените им професионално-лични линии и отчасти, поради липса на информация, което ги кара да рационализират посредством достъпните за тях данни. Действително не е невъзможно да се формулират други такива линии, но всяка от тях при анализ би се явила като подвид на една от двете, посочени като основни.

За отношенията и взаимоотношенията помежду ни е от съществено значение да се подържа баланс между професионалния и личния ни живот. Затова и ще опитаме да си изясним как нарушаването на този баланс се явява една много важна, вътрешно присъща на поведението ни част от своеобразната несъзнавана война, която всеки от нас води с всички останали, като потърпевши са предимно близките ни.

Нарушаването на баланса може да бъде доминантно реализирано по едната или другата линия, но в крайна сметка рефлектира върху двете. Тъй като говорим за работохолизъм, очевидно доминантна ще е професионалната житейска линия.

За по-голяма яснота няма да се разпростирам върху всички аспекти на проблема, а ще се фокусирам върху един от най-съществените елементи на професионалната линия, а именно – интензивността на служебната ангажираност. И то не върху интензивността на служебната ангажираност по принцип, а върху начина, по който я разбират работохолиците.

Що за човек е работохолика? Е ли е той по-отговорен или пък по-трудолюбив от нас простосмъртните ленивци? (Това за ленивците не трябва да ви обижда, просто за работохолиците всички, които не мерят работата с техния аршин са ленивци. Но това разбира се, само, ако успееш да ги спреш, за да ги попиташ. Иначе не биха ти обърнали внимание – прекалено заети са).

Обикновено за да се обясни едно действие, постъпка или цялостен модел на поведение е необходимо да се открие действителния мотив, който го поражда. При работохолиците обаче, не става въпрос за единичен мотив, а за две базови групи мотиви, които определят отношението им към служебната ангажираност. Интересното е, че и двете групи са обусловени не от професионалната, както логично би следвало да се очаква, а от личната линия на живота им. Тоест, причината някой да превърне работата в смисъл на живота си, не е толкова в действителната същност на професионалните му ангажименти, колкото в естеството на личното му битие.

Първата група мотиви касае средата, в която израстват работохолиците. Обикновено тя е емоционално свръх-ограничена. Това ще рече, че в семейството на бъдещия работохолик, проявата на каквато и да е по-интензивна емоция, по един или друг начин се намира под запрещение. Забраната, разбира се, не се налага съзнателно от родителите. Тя е индиректна и изразена чрез нежеланието или неумението им да проявяват разбираемо за детето собствените си емоции. Табутата[1] в едно такова семейство са твърде много и за съжаление рефлектират предимно върху проявата на положителните емоции и чувства. Забраната или поне ненасърчаването, е по отношение на видимите прояви на любов, радост, щастие и изобщо е свързана с проявите на каквито и да било по-бурни емоции и чувства, което води до своеобразно консервиране на емоционалния живот на бъдещия работохолик като цяло.

Втората група мотиви е пряко свързана с първата и в известен смисъл е нейна производна. Логично следствие от липсата на възпитателна стратегия по отношение на емоциите и чувствата е наблягането върху възпитателния модел по отношение на дейностите като единствено познат и сравнително ясен. Това знаят, това и правят: „възпитават” децата си в различни дейности. Направи това, направи онова, подреди си стаята, научи си уроците и т.н., и т.н., все в тоя дух. Като резултат се получава дете, което общо взето е наясно кое и как трябва или не трябва да прави, но няма никаква идея как да изрази или да обясни чувствата, които го вълнуват във връзка с нещата, които прави или преживява. При някои конституционално по-експресивни деца ограниченията (вербални или поведенчески), от рода на „не плачи”, не проявявай слабост”, „ не крещи”, „не лудувай” и т.н., се отпечатват толкова силно в съзнанието, че се превръщат във водещ модел на поведение. В резултат, като възрастни индивиди една огромна част от естествената проява на емоции и чувства при тях, или отсъства, или е ограничена от заложените табута до такава степен, че на практика няма видима изява. Такива хора нямат идея как да изразят чувствата си адекватно на случващото се около тях, но задължително имат, често перфектно, интелектуално обяснение на поведението си.

Понеже като деца възпитанието, което са получили е било едностранчиво насочено само по отношение на дейностите (работата), то като възрастни чувството, което изпитват, когато не са завършили дадена дейност успешно, не е просто неудовлетворение, както би следвало да бъде, а чувство за провал, последвано от чувство за вина, че са се провалили в дейността[2]. Нещо повече: възпитани да действат, а не да чувстват, за тях дейността се превръща в смислов житейски приоритет. Оттук следва, че е твърде вероятно работохолиците да страдат от комплекса „чувство за провал/вина” всеки път, когато НЕ са заети с някаква дейност и от хиперболизирано чувство за вина, всеки път, когато някой (включително и самите те), се опитва да прекъсне дейността им или се провалят при извършването и. Подобно бездействие или прекъсване на дейността им предизвиква спонтанни изблици на пасивна или активна агресия насочвана, както навътре към самите тях, така и навън - към хората около тях. Това прави очевидна необходимостта от използването на екстрен защитен механизъм на Аз-а, с цел справяне с необичайно интензивното чувство за вина.

Психичните защити призвани да се справят с подобни казуси са многобройни и съответно са един възможен вариант за преодоляване на чувството за вина, но в случая източника на вина е за тях реален и постоянно активен, което определя необходимостта от допълнителни мерки, пряко свързани с реалността. Този факт води до единствения изход, който виждат работохолиците, а именно претрупването с дейности. Известно е, че когато имаш какво да правиш не ти остава време да мислиш за глупости (например, за чувства).

Непрекъснатата заетост им предлага следните очевидни ползи. От една страна, нормалния чисто статистически резултат от пренатоварването ще бъде, че част от дейностите логично ще бъдат приключени с успех, а останалата част приключени с неуспех. Погледнато от този ъгъл, тези приключени с успех ще им носят необходимото количество удовлетворение (тъй като при тази степен на натоварване с ангажименти, всеки успех би бил според тях свръх човешките сили), което да компенсира в достатъчна степен неудовлетворението и чувството за вина предизвикани от неуспешно приключилите дейности. Разбира се, балансът трябва да е винаги в посока на преобладаващи успешно приключили дейности. Тогава, при ефективно действие на този механизъм "провалите" ще се приемат като нормална част от действителността, като освен това, чувството за вина породено от неуспешно приключилите ангажименти ще бъде допълнително туширано и от факта, че работохолика вече разполага с реална причина за неуспехите си, а именно очевидното претрупване с ангажименти, което в неговото съзнание не зависи от неговия избор, а му е наложено от обстоятелствата. С това порочния кръг „чувство за вина – ангажименти – туширане на чувството за вина – ангажименти, за да не се появи отново чувство за вина” се затваря. Оправдателната им мисъл за пред самите тях би имала приблизително следната структура: „Никой нормален човек не би могъл да се справи успешно с толкова задачи струпани на главата му, следователно с каквото и да се справя – винаги е сериозен успех, а с което не успея – е, то е естествен резултат от претоварването, така че всичко е ок”.

Като резултат от тази мисловна схема, по отношение на личния си живот и инвестирането на емоции и чувства в близките им хора, те имат перфектното оправдание пред себе си за неадекватната изява на чувствата, които така или иначе изпитват, но както вече казах, не са научени както да вербализират, така и да проявяват. Оправданието е същото – те са така претрупани с работа, че на практика не им остава време да обръщат внимание на близките си. И тъй като съзнанието не може да се справи адекватно с тревожността, която тази мисъл предизвиква, то смесва професионалната и личната линия до такава степен, че на практика професионалната става лична, което води до два поведенчески модела. Или целият им живот на думи и дела се движи около професионалните им ангажименти. Или все пак отделят някакво време и за личен живот, но изпразнен от дълбоко изразяване на силни положителни емоции и чувства, тъй като от една страна, това е възпитателно табу за тях, а от друга не са в състояние да ги изразят адекватно, което ги кара или да се отдръпнат емоционално, или предизвиква агресията им.

Като заключение – единствения начин да водите нормален живот с работохолик е бавно и търпеливо да го обучавате в начина, по който искате да изразява чувствата си към вас. Можете да използвате и професионалист за консултация. Не забравяйте, че дисхармонията помежду ви тормози работохолиците не по-малко, отколкото и самите вас. Но те просто не знаят какво да направят и как да се справят. Затова определено биха се подали на обучение от ваша страна, стига то да не е прекалено грубо и настоятелно, и да ги кара да се чувстват като обект на обсебване.

image


 

[1] Табу е силна обществена забрана, чието нарушаване обикновено се смята от социума за осъдително или отвратително. Етимологията на думата произлиза от полинезийския език и култура. Само вождовете и жреците са имали право да налагат табу. Табутата могат да варират от религиозни забрани за докосване на определени предмети, за извършване на определени действия или за произнасяне на определени думи, до приети и в нерелигиозни общности забрани за публично използване на определени думи, жестове и др. [2] Тук е уместно да вмъкна едно пояснение: децата произлизащи от такива семейства, като личности обикновено гравитират около двете крайности, едната от които е работохолизма, а другата – пасивното избягване на каквато и да отговорност, придружаваща инициирането на дейностите.



Гласувай:
8



1. cocolina - :) дай разликата между трудолюбие и работохолизъм
10.01.2009 13:11
аз пък си мисля, че хората са принудени да работохолизъм-стват.Предвид жизнения ни стандарт тук.
цитирай
2. dobromirdimitrov - cocolina
10.01.2009 13:16
Въпросът ти е изключително точен. Често се бъркат трудолюбивите хора с работохолиците. Трудолюбивият просто обича работата си, но не пренебрегва останалите аспекти от живота си. Работохолика живее чрез дейностите си. Всичко останало за него е на втори план.
цитирай
3. rosidi - може
10.01.2009 14:27
ако не е женен, ако е ..дейностите се сменят.:)))
цитирай
4. dobromirdimitrov - ileila - до dobromirdimitrov
10.01.2009 17:57
Не само, че е възможно. Работохоликът прави точно това.
цитирай
5. krotalka - Живея с работохолик.
10.01.2009 19:06
Всичко свързано с дома е на моя гръб. Даже когато не е на работа се занимава с нещо, което му доставя удоволствие. Не се оплаквам. Свикнала съм му. В началато беше трудолюбие, начин да изкара повече пари за семейството. Разбирах го и го подкрепях. Сега вече е късно за промяна. След 34 години брачен живот, малко трудно мога да променя нещо...
цитирай
6. анонимен - Нямам много близки наблюдения в...
10.01.2009 19:59
Нямам много близки наблюдения върху подобен род хора,но съм с убеждението,че те до последно са зависими от майките си.И другото което се набива на очи е избягване на личната отговорност в семейните отношения ако има семейство.Че като вредна мисъл ми се върти дали пак жените не са виновни и за това :)
цитирай
7. анонимен - @dobromirdimitrov
23.01.2009 20:12
Да, 90-95% е валидно за мен.
----
Винаги съм знаел, че е заболяване. Живея си с мисълтта, че съм болен. Не опасно, но болен.
Когато отделих време да чета по проблемите си вече беше много късно за голяма промяна.
---
Изпускате избухливост.
Срещал съм и други избухливи работохолици. Положих много усилия, месеци, дори години за да контролирам донякъде нещата.
Както знаете това е трудно.
---
При мен се отключи като дете,
не заради проблеми в къщи, а навън.
Огромна библиотека. четеш но не можеш да кажеш в училище какво ти е харесало. Трябваше да мълча. За всичко. В къщи се работеше - майка ми произвеждаше дрехи и всеки имаше свои задачи. Нямахме право да наемем работници.
Системата беше враждебна към нас. А исках да мога и да имам много неща. Исках да съм независим от системата. И така сам се превърнах в машина . Извън системата, извън пипалата на партията но и без емоциите на хората.
Животът ми беше много по лесен. 14 часа работа, малко почивни дни, няколко връзки, брак след брак, но с илюзията за свобода. Е, не само с илюзията.
Предполагам, че и другите като мен съзнават проблема. Може би затова пишете, че искаме да се променим.
цитирай
8. publi4ita - моето мнение ще е лаконично
23.01.2009 21:02
само за една лекинка корекциика влизамда направя.. залудо( напразно) работи
залудо не стой :)
..и тутакси излизам !
цитирай
9. dobromirdimitrov - vladimiryosifov - @dobromirdimitrov
24.01.2009 13:37
"Опасно" не е дума, която определя съществуващата ситуация едностранно. Всъщност, по-сериозната опасност е за самия вас, както добре сте разбрали. По отношение на желанието и възможността за промяна мога да споделя, и чрез опита си категорично да заявя, че никога не е късно за "голяма промяна". Един от любимите ми цитати е точно за вас: "Единствената константа във Вселената е промяната."
цитирай
10. анонимен - dobromirdimitrov - @vladimiryosifov
24.01.2009 14:11
Отново сте прав.
Правя промени в начина си на живот и характер отдавна.
Първата стъпка е да осъзнаеш, втората да искаш, третата е упорито - ден след ден да изчистваш.
Някои неща не искам да променя.
Може би от страх, може би от навика. Навик.
---
Имазначение и какъв тип е човек. Аз не обичам бързи и големи промени. Булката - обратното.
Добре е, че започнах да правя компромиси.Трябва време имного грешки за да осъзнаеш, че си "болен".
---
Нека всеки мъж или жена се оглажда добре преди да се събере с такъв като мен !
А защо да не отиде при човек с опит като Вас ?
Благодаря Ви за времето.
цитирай
11. анонимен - залудо работи, залудо не стой
03.06.2009 10:47
според мен тази поговорка е погрешна, а и човек трябва много да си цени свободното време :)
цитирай
12. анонимен - diagnozata mi.
03.11.2011 01:16
le4enie.e.i.
цитирай
13. dobromirdimitrov - 12. анонимен - diagnozata mi.
07.11.2011 12:07
?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4946021
Постинги: 3711
Коментари: 27115
Гласове: 73335
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031