Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
15.12.2008 08:41 - Да избягаш от себе си?
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 33820 Коментари: 26 Гласове:
10

Последна промяна: 19.03.2013 12:39


  "Независимо колко далеч ще отплуваш, хоризонта си остава същия." Ориенталска поговорка   Да избягаш от себе си?   image  

Нека ви разкажа една история. Тъй като историята не е моя, а принадлежи на американски класик[1] от четирийсетте година на миналия век, ще ми се наложи да я трансформирам в подходяща за нашето време и култура форма. Искрено се надявам моята интерпретация и целта, с която ще я използвам, да не го накара да се преобръща в гроба.

И така;

Някой си Петър Иванов излязъл един ден от кантората си за продажба на недвижими имоти в Ямбол, за да обядва, и повече не се върнал. Не отишъл и на назначената, половин час преди да излезе, среща, да играе тенис в четири следобед, макар че сам бил поел инициативата за това. Изглеждало така, че от момента на излизане от кантората Иванов сякаш се изпарил.

Семейните им отношения на Иванови изглеждали съвсем нормални. Имали две момчета, едното на пет, другото на три години, собствена двуетажна къща в центъра на Ямбол, чисто нов мерцедес и всички останали атрибути на един преуспяващ живот. От баща си бил наследил близо 300 хиляди и тъй като сделките му с недвижими имоти се оказали твърде сполучливи, в деня на изчезването си имал в банката около 700 хиляди. Делата му били в пълен порядък, а от някои недовършени сделки ставало ясно, че не ги е оправил именно, защото не е имал намерение да изчезне. На следващия ден например, трябвало да доведе до успешен край една покупко-продажба, от която очаквал значителна комисионна. Нямало основания да се предполага, че към момента на изчезването си е имал у себе си повече от пет-шестстотин лева. Навиците му през последните месеци можело да бъдат проследени твърде точно, за да се родят подозрения за тайни пороци или друга жена, като всъщност, за хората, които го познавали и двете предположения били абсурдни.

Така или иначе полицията търсила, но не открила господин Иванов, което разбира се, не било кой знае каква изненада, като се знае какво представлява полицията ни.

Пет години по-късно семеен познат казал на жена му, че в Монтана видял мъж, който досущ приличал на изчезналия Петър. И тя наела частен детектив да провери информацията. Оказал се наистина той. От една-две години се подвизавал там под името Петър Петров. Запазил малкото си име и сменил само фамилията си. Занимавал се с продажба на автомобили и изкарвал на година чисти петдесет-шейсет хиляди. Имал си жена, новородено синче, къща в идеалния център на Монтана и в четири следобед ходел да играе тенис.

Детективът си поприказвал с Иванов/Петров и установил, че онзи не изпитвал абсолютно никакво чувство за вина. Предишното си семейство оставил добре обезпечено и от негова гледна точка постъпката му била, ако не напълно оправдана, то поне не била безотговорна. Единственото му притеснение било дали ще съумее да обясни смислено мотивите си. Никога до тогава не бил разказвал преживяното от него и това щял да бъде първият му опит да представи убедително съображенията си.

Ето какво Иванов разказал на детектива.

Когато излязъл на обяд през оня ден, минал край някакво новостроящо се здание и отгоре, от височина осем или десет етажа, паднала греда, която се сгромолясала на тротоара на сантиметри от него. Не го наранила, само дето от плочника отхвръкнало парче бетон и го пернало по бузата. Част от кожата се обелила, нищо повече, но белегът и към този момент си личал. Докато разказвал историята си, Иванов, през цялото време несъзнателно го докосвал с пръсти – почти с любов. Изкарал си ума, разбира се, но бил някак си по-скоро поразен, отколкото уплашен. Имал чувството, че сякаш някой е свалил похлупака от казана на живота и му е позволил за миг да надзърне вътре.

Иванов бил примерен гражданин, добър съпруг и баща, при това не по принуда, а защото се чувствал добре, само когато е в крак със заобикалящата го среда. Така бил възпитан. Хората около него били същите. Животът – такъв, какъвто го познавал – бил спретнат, подреден, здравомислещ, изпълнен със смислени отговорности. А ето, че някаква си паднала греда преобърнала всичките му разбирания с главата надолу. Той, примерният гражданин-съпруг-баща, можело да бъде изтрит от лицето на земята от една нещастна случайност. Изведнъж му просветнало, че хората си мрат ей така, по волята на случая и са живи само, ако същия този сляп случай ги пощади.

Не че го разстроила несправедливостта; той я приел, след като преминал първоначалния шок, разбира се. Безпокояло го откритието или може би, по-точно би било да се каже – усещането, че така както спретнато е подредил нещата си, той всъщност не бил в крак с живота, а някак си извън него. Усетил празнота у себе си. Не бил извървял и двайсет крачки от падналата дъска и му станало ясно, че докато не се приспособи към новото си виждане за живота, няма да познае отново спокойствието на духа. По време на обяда му хрумнало как да стане това. Щом животът му можел да бъде прекъснат от една случайно паднала греда, той пък щял да го промени чисто и просто като изчезне изцяло от настоящето си и започне друг живот – на чисто. Обичал семейството си, или поне така твърдял, но знаел, че го оставя обезпечено, пък и тяхната любов към него била от такова естество, че отсъствието му нямало да се приеме кой знае колко болезнено. Същия следобед заминал за София. Година-две го влачило течението насам-натам из България, докато го отнесло на северозапад. Установил се в Монтана и се оженил. Втората му жена не приличала външно на първата, но всъщност сходството помежду им се оказало по-голямо от различията. Познавате този тип жени – играят добре карти, ходят на фитнес и по магазините, и обичат да си разменят нови рецепти...

Иванов не съжалявал за постъпката си. Струвала му се напълно разумна. Според мен обаче, той така и не беше разбрал, че фактически се е влял в същия коловоз, от който се е измъкнал чрез бягството си от Ямбол... А евентуалната му равносметка би показала: почти същата жена и деца, почти същата къща на почти същото място, почти същия тип работа, почти същия град, стандарт на живот и т.н. ... Той обаче в никакъв случай не би си позволил да си направи такава равносметка. Защото просто така сме устроени. Ако някой не ни притисне да мислим и да осъзнаем някой неприятен за нас факт, винаги бихме го игнорирали.

Толкова с историята.

Когато за пръв път я прочетох - беше преди около петнайсетина години - направо се втрещих. Сега не реагирам на нея толкова емоционално. Въпреки това все още я помня и често когато ми се налага да вземам едно или друго решение си я припомням напълно целенасочено.

Твърде много хора около нас се опитват да променят нещо в живота си, но не знаят какво. Не могат да разберат, кое ги притеснява, как така удоволствието от живота им някак си отсъства и защо се усещат неудовлетворени и някак си празни.

Историята по-горе, е удачен пример за пожелана и осъществена генерална „промяна” в живота. Един човек, усетил полъха на смъртта (или пък нещо друго, което на този етап не желая да дефинирам), зарязва целия си предишен живот – образование, семейство, работа, социален статус, почти перфектно материално положение... и т.н., и т.н., в опита си да придаде повече смисъл на живота, който му остава. Втурва се в една промяна, призвана, (според самия него), да го изкара от отъпкания коловоз, в който просто съществува и да го върне в действителния живот.

Историята е и прекрасна илюстрация, че когато някой от нас стигне до решението за промяна на живота си, няма да постигне абсолютно нищо, ако промени само обстоятелствата около себе си, а не докосне личността си. Защото не обстоятелствата около нас ни създават проблеми, а нашето отношение към тях.

Ако не се осъществи вътрешна промяна, нито една външна промяна не е в състояние да ни даде нито равновесието, нито усещането за удовлетворение, към което съзнателно или не се стремим.

Бягайки от вътрешната промяна правим компромиси. Проблемът е в това, че всеки компромис със себе си, който сме направили през живота си, преценявайки, че си струва да загърбим едно за сметка на друго, представлява сметка, която рано или късно ще платим и ако трябва да използвам актуална банкова алюзия – ще платим с лихвите наложени от времето. Отказали сте се от любовта си? – ще си платите! Отказали сте се от мечтите си? – ще си платите! Отказали сте се от себе си, защото другите не са ви приемали? – ще си платите! И ще платите на най-жестокия си съдник – на самите себе си. И не оставайте с погрешното впечатление, че това плащане ще ви освободи от угризенията. Ако сте си го помислили – забравете.

Не само, че ще си платите, но и никога няма да си простите.

И въпреки това всеки от нас прави само това. Промяна (външна) след промяна, след промяна... Сменяме работата си, дрехите си, цвета на косите си, колите си, жените (или мъжете си), града, в който живеем, дори държавата... Всъщност нашия народ го е казал прекрасно: „Преоблякъл се Илия, огледал се – пак в тия...”

Психологията съществува за да ни предпази от изпадане в подобни нелепи положения. Затова са и психолозите. Не за да ви наковат обратно разкованото дюшеме, а за да изиграят ролята си на катализатори на промяната, която самите вие търсите. Да ви помогнат да изкристализира представата ви за самите вас, за това кои сте и каква промяна всъщност търсите (и изобщо търсите ли такава). Да формулират прецизно, ЗАЕДНО с вас това, което ви пречи да живеете с удоволствие. Да открият за вас хоризонта на безкрайните алтернативи, стоящи пред всеки ваш нерешен житейски казус.

А дали имате нужда от промяна?

Ами какво да ви кажа? Ако спите прекалено много или пък прекалено малко, ако храната не ви е вкусна, ако разговорите не са ви интересни, ако работата ви досажда или пък сте се отдали изцяло и само на нея, ако не сте се кикотили от удоволствие през последните няколко месеца (години). Ако не ви доставя удоволствие ходенето по заведения, театри, опери, а в същото време не ви се стои и у дома (или пък не желаете изобщо да напуснете дома си)... този списък и сами можете да го продължите... и да си отговорите сами –
             Имате ли нужда от промяна?

  

image



[1] Dashiell Hammett. The Maltese Falcon. Pan Books Ltd, London 1975.



Гласувай:
10



1. krotalka - Не може да се избяга от това, което ти е писано!
15.12.2008 10:25
Можеш малко да го промениш, но не за дълго.
Имам си свое виждане и разбиране по тоя въпрос.
цитирай
2. анонимен - Чест и почитания!
15.12.2008 19:38
"Защото не обстоятелствата около нас ни създават проблеми, а нашето отношение към тях." - много
правдиво звучи, особено ако имаш нагласата да се променяш и очакваш да чуеш това, но замисляйки се над "обстоятелствата" осъзнаваш че те са ВЗАИМООТНОШЕНИЯ между хора, най-често тези хора са споделяли живота с теб, независимо дали добър или лош.....а най-трудно е да се разделиш с човек, с който си преминал през трудности, трудности, трудности....и дори да няма обич има спомен от споделеното нямане......Щастието дори да трае кратко, дълго се помни, дълго стопля спомена от преживяно щастие, а обратното важи за болката....Колкото по-дълбока е била болката, и колкото по-дълго е била в живота ти, толкова по-трудно отмира.... За да влезе щастието в едно разбиро сърце, трябва да се прогони не-щастието.
Много съм съгласен с това, че един външен човек -психолог, може да бъде много по-полезен за съвет, но само когато се вгледа в миналото , и в душата на човека, защото хората колкото си приличаме, толкова и се различаваме....
"Отказали сте се от любовта си? – ще си платите! Отказали сте се от мечтите си? – ще си платите!" !!!
Относно трансформацията на оригиналния текст - нюансите могат да бъдат толкова различни, от което да произлязат безброй много истории....
Поздрави! Беше поучително и забавно!
Колко Ви струва алтруизма?;))))
цитирай
3. gothic - наистина, много поучителна ист...
17.12.2008 13:02
наистина, много поучителна история...Благодаря!
цитирай
4. анонимен - hipoteti4no
18.12.2008 10:15
a ako 4ovek suvsem suznatelno samorazru6ava jivota i bude6teto si,tova bqgstvo ot obstoqtelstva li e,ot sebe si li e ili puk nepokizum ot negova strana?
цитирай
5. dobromirdimitrov - анонимен - hipoteti4no
18.12.2008 12:14
Това е бягство от реалността. Обикновено такива хора са свръхчувствителни към емоционалния фон около себе си. Това ги обърква и усещат живота си, минаващ като в просъница. Несъзнавано се стремят към излизане от това състояние и връщане в реалността. Но реалността не им допада. Понякога ги отвращава. Това ги принуждава да се върнат в собствения си свят. Такива хора мислят за себе си "Аз не съм за този свят".
цитирай
6. cocolina - наистина втрещяващо..
29.12.2008 22:01
утре ще го прочета отново:)
цитирай
7. yuliya2006 - ПОКОРИ МЕ! С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
31.12.2008 21:24
ПОКОРИ МЕ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
8. анонимен - Нашите мисли са нашите действия. ...
10.01.2009 16:00
Нашите мисли са нашите действия. Нашите действия, сме самите ние. Затова вярвам, че за да се промени света около нас, трябва просто да си променяме нагласата към обкръжаващия ни свят. И това е непрекъснат процес.
цитирай
9. pizzicato - Размисли
14.01.2009 15:29
Не знам защо, но тази история не е толкова впечатляваща за мен. Дъската изобщо не
му е била достатъчна, за да породи необходимата промяна. Имал е нужда от нещо
още по-разтърсващо,за да се промени вътрешно. Единствено му е дошла идея за
промяна, за нещо различно, но в каква посока, по какъв начин не е бил наясно и
направил първата щуротия която може да му хрумне. Изобщо не съм сигурна дали
целта му е била да избяга от себе си. Той е харесвал живота си, а и себе си
също. Това си проличава от факта, че на новото място е подредил живота си по
същия начин. Каква промяна е очаквал? Ако този "полъх на смъртта" го е променил
наистина вътрешно, той не би имал нужда да избяга от подредения си живот, тъй
като всичко вече щеше да е различно. Животът му макар и същия, щеше да е различен.
"Имал чувството, че някой е свалил похлупака от казана на живота и му е позволил
да надзърне вътре." Изобщо не е надзъртал в казана на живота си, само е подочул
някакво далечно подрънкване на капак и това му е подсказало че все пак съществува някакъв такъв казан на неговия живот, а какво има вътре и най-малка представа си нямал.

"Да избягаш от себе си"- може ли човек да избяга от себе си? Като кажат по ТВ-то: "Бъди себе си", а можеш ли да бъдеш някой друг? Колкото и да се преструваш и каквото и да правиш, то пак си си ти. И все пак на някой някога му е дошло такова желание да избяга от себе си, но дали е от себе си или от нещо друго всъщност? Този импулс да избягаш, все пак показва желание за спасяване точно на това "себе си", от което уж се опитваш да избягаш.

Познавам болни от рак, т.е. усетили полъха на смъртта. Първата от тях ми разказваше точно как се е почувствала. Това наистина я е променило вътрешно в някаква степен. Втората изпитваше само страх и самосъжаление, т.е. мисълта за
смъртта не пораждаше нуждата да промени нещо в живота си.
Може би не всеки е готов за промяна когато му падне дъската на главата. Някои се опитват да я направят, понякога даже успешно.

Надя
цитирай
10. анонимен - mnogo qsno i pravilno...
11.04.2009 01:44
e izrazeno vsi4ko...Ако не се осъществи вътрешна промяна, нито една външна промяна не е в състояние да ни даде нито равновесието, нито усещането за удовлетворение, към което съзнателно или не се стремим. mn pati sam se 4ustvala taka,nova rabota,novi hora,novi zadaljeniq...no ne i nova az?!tolkova li e trudno da se razbulim pred samite sebe si sled kato tolkova mn hora ne uspqvat ili po skoro KAK DA PROMENIM VATRE6NOTO SI AZ???
цитирай
11. tera - Сигурно
07.06.2009 17:43
всеки има нужда ...
цитирай
12. pumona - И да го бе....
01.02.2010 15:35
И да го бе треснала дъската по главата, той щеше отново да влезе в своя си видоизменен генетичен коловоз.
Вътрешните промени съществуват непрекъснато, въпросът е друг - колко от тях съзнаваме, за да се получи генералната промяна? м?!
цитирай
13. dobromirdimitrov - 12. pumona - И да го бе....
07.02.2010 00:02
Вероятно процентът на неосъзнатите промени е над 70. Генералната промяна е друг въпрос. Възстановяването на "приспани" личностни характеристики не е точно промяна.
цитирай
14. анонимен - 1
18.02.2010 13:11
Има един факт от биографията на Достоевски, който той включва в роман: Достоевски бил осъден на смърт. Всички осъдени били изведени пред ешефода, но никой от тях не знаел, че присъдите са с цел слашване и показно помилване от страна на царя (последвали най-страшните 10 минути от живота му).
В "Идиот"(ако не се лъжа), той описва случката чрез разказа на княз Мишкин -преживяното абсолютно го покъртва и оказва силно психическо въздействие върху него. Самият той си дава обещанието, че нито един миг от живота си повече няма да пропилее напразно, че ще преживее остатъка от него смислено и целесъобразно, без да губи нито миг. Но ...се оказало невъзможно - неговият герой признава, че доста време след това пропилял, и че не всичко било чак толкоз смислено и пълноценно преживяно...
От навиците май най-трудно се бяга.
А впрочем : искам да избягам в цивилизована западна държава, и тово (уверявам ви категорично) наистина ще ме промени! ;)))
цитирай
15. dobromirdimitrov - 14. анонимен - 1
20.02.2010 12:59
Наскоро чух някъде, че след голямото изтичане на мозъци преди време, в България сме били останали само задници. Мисълта ми е по-скоро молба да не избираш чак такива драстични варианти за промяна. Още повече, че наистина няма да се получи :)
цитирай
16. darla - "Въпреки това всеки от нас ...
20.04.2010 13:05
"Въпреки това всеки от нас прави само това. Промяна (външна) след промяна, след промяна... Сменяме работата си, дрехите си, цвета на косите си, колите си, жените (или мъжете си), града, в който живеем, дори държавата... "
Точно това направих - смених абсолютно всичко от изброенето. Да, така е, външното. Но, какво се случи(случва) вътре в мен? Много неща - разбрах, че съм отчайващо подозрителна, шеметно устремена, безумно решителна и една фаза преди финала. Така си е, не се налива ново вино в стари мехове. :-)
цитирай
17. dobromirdimitrov - 16. darla - "Въпреки това всеки от нас ...
23.04.2010 15:38
Мдааа... прахосване на материал...
цитирай
18. анонимен - Ne vidqh nito edno izre4enie ot s...
14.11.2010 23:40
Ne vidqh nito edno izre4enie ot strana na avtora,koeto me navejda na misylta,4e toi ne zastava zad napisanoto.Predstaveni sa dosta razli4ni gledni to4ki,koito se bazirat na drugi fakti i razmisli... interesno mi e da nau4a kakvo misli avtora na postavenata tema?
цитирай
19. анонимен - Izvinqvai Dobromir
15.11.2010 00:06
Edno golqmo nedovijdane...izvinqvam se za koeto :)))))
цитирай
20. dobromirdimitrov - 19. анонимен - Izvinqvai Dobromir
22.11.2010 13:40
:)
цитирай
21. анонимен - Това е бягство от реалността. Об...
15.12.2010 20:46
dobromirdimitrov написа:
Това е бягство от реалността. Обикновено такива хора са свръхчувствителни към емоционалния фон около себе си. Това ги обърква и усещат живота си, минаващ като в просъница. Несъзнавано се стремят към излизане от това състояние и връщане в реалността. Но реалността не им допада. Понякога ги отвращава. Това ги принуждава да се върнат в собствения си свят. Такива хора мислят за себе си "Аз не съм за този свят".


Може ли да попитам какво става с тези хора и как едни такива хора могат да се променят вътрешно. Как въобще могат да променят живота си към по-добро....Дали е възможно да загърбят цял един живот, изпълнен със саморазруха?
П.С. Браво на автора на тези статии! Много поучително и добре поднесено, предизвикват голям интерес в мен! :)
цитирай
22. dobromirdimitrov - 21. анонимен - Това е бягство от реалността. Об...
17.12.2010 11:16
Възможно е. Не е лесно, понякога отнема месеци и години терапия, но е възможно. И при всички случаи е за предпочитане да се отдели това време в опити за справяне, отколкото да се оставим на течението.
цитирай
23. анонимен - Много полезни размисли. Дават д...
13.01.2011 16:49
Много полезни размисли. Дават добри отговори.....за това КАК можем да се справим. Има надежда :)
цитирай
24. dobromirdimitrov - 23. анонимен - Много полезни размисли. Дават д...
17.01.2011 12:09
Има начини... колкото до надеждата - аз не съм и особен фен :)
цитирай
25. kasarova - Вътрешна промяна
04.02.2013 00:36
Какви са стъпки за вътрешната промяна?
цитирай
26. dobromirdimitrov - 25. kasarova - Вътрешна промяна
13.02.2013 10:52
Правилото е, че се определят от досегашното битие на търсещия промяна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4946218
Постинги: 3712
Коментари: 27115
Гласове: 73338
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031