„Очарователната съблазън на жените действа по-могъщо отдалеч, отколкото отблизо. Те будят страст толкова по-силно, колкото по-малко я удовлетворяват.” Анатол Франс   ТЪМНАТА СТРАНА НА ФЛИРТА         Днес ще поровим съвсем дискретно и деликатно из някои от социалните и психологически аспекти на флирта, чиято цел НЕ Е създаването на сериозна, любовна връзка. Слагам това разграничение защото, без него ще се оплетем в лабиринт от алтернативи, като патка в кълчища. Този тип флирт, (който от тук нататък за собствено удобство ще наричам просто „флирт”), прилича донякъде на корида. При него, както и при коридата винаги има тореадор и бик, и винаги в края на забавлението единият е прецакан. В повечето случаи e бикът, но не рядко го отнася и тореадора. И за разлика от коридата, при флирта обикновено до самият край не е ясно кой е бикът и кой тореадорът. На пръв поглед, разбира се, нещата не стоят точно по този начин. Дефиницията за флирт е леко любовно увлечение. За разлика от коридата. С тази дефиниция малко хора биха се съгласили, но... когато фактите говорят, несъгласните могат само да мърморят. Тъй като от несъгласните само аз съм пишещия, ще мърморя аз. Писмено. За да останат следи. Та, така. Флиртът не е леко любовно увлечение. Или поне не е само леко любовно увлечение. На практика всяко отношение между мъж и жена (а в последните години и не само), които се харесват, и които са решили да се осведомят взаимно за този факт, е флирт. Независимо дали това отношение се развива на улицата, в заведение, на работното място или където и другаде да ви хрумне. Принципно, когато се отнася до потенциално зараждане на любовно чувство, флиртът е първата стъпка. Но не всеки флирт прераства в любов, макар че всяка любов започва с флирт. Това понякога е доста объркващо. В крайна сметка обаче се оказва, че силата и интензивността на преживяванията в процеса на  флиртуване се крият точно в „скритата заплаха” от възможното му прерастване в любовно чувство. Предполагам, че ако подобна вероятност не стоеше зад флирта, то той не би предизвиквал толкова силен емоционален отклик. Тъй като подобно твърдение няма да се приеме гладко на първо четене, се чувствам принуден да се обоснова по някакъв начин. Като казвам „заплаха от прерастването му в любовно чувство” имам пред вид следното: По отношение на любовните връзки, всеки човек има нещо като генетично заложена програма в главата си... или където там се залагат генетичните програми. Същността и е, че всяка връзка преминава през няколко конституционални етапа: запознаване; интуитивно харесване; несъзнателно създаване на двойка; флиртуване; съзнателно харесване; любов и съзнателно създаване на двойка. Всеки от тези етапи, при изпълнение на необходимите условия, задължително активира следващия, който активира по-следващия и така, докато не се създаде двойката. Може да се каже, че в по-голямата си част този процес не зависи от нас. Действителните необходими условия, активиращи етапите не са достъпни за съзнанието ни: запознаването е независим процес; несъзнателното създаване на двойка е очевидно несъзнавано; интуитивното харесване затова и се нарича интуитивно, защото не знаем какво точно го предизвиква; естественият флирт е по-скоро интуитивно реагиране на обстоятелствата и личността, отколкото съзнателен процес; съзнателното харесване е чувство, в което отсъстват логични и ясни критерии, които да го обяснят, а за неяснотите около това, какво е любов изобщо няма и да се опитвам да говоря. Хм, ако бях вярващ, определено бих си помислил, че Господ за пореден път се будалка с нас, създавайки такава гъста мъгла около този толкова важен елемент от битието ни. Но, както и да е. В отношението към флирта по обясними причини се пропуска един много съществен факт. Флиртът такъв какъвто го познаваме в момента е феномен на социални промени възникнали през ХХ век. Преди това той е бил форма на социална комуникация, която задължително се е приемала като стъпка, ясно заявяваща брачни намерения. Едва през миналия век започва да се е трансформира във взаимоотношение, което не преследва непременно законово обвързване между флиртуващите. Според психолозите и културните антрополози изследванията показват, че целта на флирта се е прехвърлила от „чифтосването”, просто към едно по-добро взаимно прекарване на времето като цел сама по себе си. Тук обаче има известна уловка. Формулировката „добро прекарване на времето само по себе си” има двояко тълкуване. Съгласете се, че ако не съществуваше удоволствието от заиграването с идеята за по-интимен контакт (не непременно сексуален), надали бихте приели факта, че прекарването на времето в смесена компания би било по-забавно от развлеченията в чисто мъжка или съответно чисто женска компания. Т.е. идеята на флирта е скъсяване на дистанцията отвъд стандартните ограничения. По отношение на скъсяването на дистанцията обаче се сблъскваме с различия в схващането на жените и мъжете за същността и. Ако трябва да парафразирам една мисъл, чиито иначе известен автор за съжаление не помня: „За да преживеят един добър флирт жените са готови даже и на секс, а за да правят секс, мъжете са готови дори и да флиртуват.”. Очевидно съществува директна връзка между флирта и потенциалният сексуален контакт между флиртуващите. В някои случаи, що се отнася до жените, връзката е несъзнавана, но дори и когато е съзнавана, потенциалната възможност за сексуален контакт за тях е много по-интригуваща от реалното осъществяване на такъв. Разбира се, съществува определена категория мъже, при които сексуалното излъчване е толкова силно, че размива границата между флирта и секса. Но за щастие на семейните мъже, а и на самите жени, те са твърде редки екземпляри. Самата територията на флирта много напомня на минно поле. Твърде рядко се срещат изкусни играчи, способни да очертаят категорични граници, които да не се нарушават и по този начин да спестят на единият или двамата флиртуващи, неудоволствени преживявания, чиято интензивност да надхвърли удоволствието от флирта. Обичайните играчи са любители. Много от тях са абсолютни аутсайдери, което е и най-честата причина, последиците от един невинно започнал флирт да прераснат във формена катастрофа. Това ни води до необходимостта от обяснение на различията в отношението на двата пола към флиртуването. Отношението на жените е лесно обяснимо и почива на стабилна основа. Съзнателно или не те са наясно, че докато са във фазата на флирта, удоволствието, което получават е чисто и ситуацията е под техен контрол. Докато, преминавайки към сексуалната фаза, рискуват да получат отговор на въпроса дали са използвани като поредния сексуален обект, както и да получат оценка на състоянието на тялото си и на сексуалните си умения. На подобна оценка обаче, повечето от тях със сигурност не държат. Отношението на мъжете също има своето логично основание. Обикновено те приемат флирта, дотолкова доколкото приемат любовната игра при секса. Грубо казано и в двата случая като работа, която трябва да се свърши преди да се стигне до основната част от удоволствието. Това отношение определя и количеството енергия, което влагат при флиртуването и при любовната игра. Колкото повече държат да спечелят конкретната жена, толкова повече усилия полагат във флирта. Колкото повече желаят да я задържат, толкова повече усилия полагат и при любовната игра. Всички жени преминали през тази мелачка имат наблюдение върху утихването на ентусиазма на мъжете и по отношение на флирта, и в любовната игра, след навлизането на връзката им в един по-следващ стадий. Е, има и изключения разбира се, но според мен те съществуват само за да тровят живота на теоретиците в областта. Една от обединяващите и двата пола функции на флирта е, че чувствата, които поражда не са просто чувства, а част от своеобразна социална схема. Тоест, от ъгъла, от който го разглеждахме досега, флиртът притежава функцията И на социална схема, отговаряща за фантазната реализация на определени чувства. Нещо като сурогат на реализираната любов. Тъй като любовта по една или друга причина от някои хора се възприема като доста опасна за реализиране, флиртът се явява неин сравнително безопасен заместител. Разпространеното убеждение, че флиртът е форма на забавление или манипулативен начин да се постигне някаква користна цел и все по-широкото му използване в тази посока може в един момент да се окаже сериозен проблем. Независимо дали става въпрос за флирт с потенциал за прерастване в любов или просто ще служи за задоволяване на нарцистичните щения на Аза, механизмът на флиртуване е един и същ. Флиртът не е забава. Той е механизъм обслужващ генетичната програма за размножаване на нашия вид. Неразделна част от описаната по-горе структура на развитие на една връзка. Независимо от нашите представи за него, той има само една крайна цел – чифтосването. Оттук произтича и опасността. Попаднали веднъж в структурата и, тя задължително изисква от нас задействането на следващия етап, което обикновено усложнява живота и на двамата флиртуващи. Другояче казано, ако сте решили да флиртувате за забавление или за да изманипулирате някого, активирате цялата верига за създаване на връзка и този процес вече не подлежи на вашия контрол. Изходите са само в две посоки: или се създава сериозна връзка, или се създава (скрит или открит) конфликт между флиртуващите в момента, в който пасивната страна във връзката съзнателно или несъзнателно подаде на активирането на следващия етап.          Функционален извод: няма невинен или несанкциониран флирт. Така че, от една страна ви пожелавам приятно забавление, но от друга – не забравяйте, че еквилибристиката е опасна дисциплина.

За удоволствие на цялата армия четящи те жени :)) (шегувам се, нали не се сърдиш:)) )Но иначе, флиртът си е приятно нещо - да ти подскочи под лъжичката, да се поразтрепериш, развълнуваш, да си забравиш приказките и да гледаш глупаво ... Много ти е хубав постинга! Поздрави!

Страхотна статия...

Защо да се сърдя? Аз съм си такъв :)

:)

Мдааа..., невинен флирт няма.

оф, щеше да е хубаво ако не беше толкова дълго.
същественото е казано в първите 20 реда.

като например случайно ли авторът поставя акцента върху "тъмната страна" на флирта или не случайно.
утрото е по-мъдро от вечерта, така че " до утре"

Функционален извод 2:) Както при коридата и при флирта доста често удоволствие изпитват и наблюдаващите/разбира се, които присъстват не защото искат кръв, а .....от любов към изкуството:)/

Знам ли го автора какви ги мисли? :)

Не е просто нещо флирта... Това е стил... Да не кажа и наука... И изобщо не е безобидна игра. Има винаги последствия... Може да не прерасте в любов, но пътя е същия... И последиците... Хубаво нещо е флирта... Но е за свободните духом хора. И за почтените... И тук има доставчик на наркотик, и зависим... Както в любовта... Но я няма любовта... Флирта изкарва наяве много неща... Най вече посредствеността... След такъв един велик флирт на съпруга ми... се разведохме след 30 години брак... Значи... флирта ми отвори очите, че съм живяла в илюзии за един човек... Благодарна съм на курвата, че ме освободи...

Кой коментар?

Няма нито една невяpна дума в този постинг. Но който се бои от любов, да не стъпва в гоpата, т.е. - във флиpта!

Във взаимоотношенията между хората нищо не е безобидно.

:)

описват чистия флирт в патриархалното общество. Да си спомним "Ветрената мелница" на Елин Пелин и ръченицата, Чудомировия козар, който стреснал в тъмното харесваната мома, защото не знаел как да и каже колко я харесва; Яворовата Калиопа... Исторически е много вероятно флиртът да е и от по-ранни времена от 19 век.

Флиртът си съществува, откакто си съществуват и хората. Нещо в статията ли те накара да се съмняваш в това? :)

"Флиртът такъв какъвто го познаваме в момента е феномен на социални промени възникнали през ХХ век. Преди това той е бил форма на социална комуникация, която задължително се е приемала като стъпка, ясно заявяваща брачни намерения. Едва през миналия век започва да се е трансформира във взаимоотношение, което не преследва непременно законово обвързване между флиртуващите."

А бе занимавам се с наука между другото и държа на точността : )... Не мисля, че т. нар. съвременна форма на флирта, която не обвързва законово, е от 19 век. Това искам да кажа. Проследи и ренесансовите автори, отношенията в кралските дворове / 16-18 век /, навсякъде има доказателства за необвързващ флирт. Може би в пуританска Америка / справка "Алената буква" / не е било така, защото обществото не е гледало с добро око дори на разменени погледи... но пък у нас народните песни колко спомени за разменени китки и напити менчета с вода пазят : )...

Следващият път ще бъда по-прецизен. :) В такъв случай точността изисква да допълня, че и двете форми са съществували винаги. Разликата е, че настоящата форма е качествено и количествено по-различна от свободната форма преди ХХ век :)

еквилибристиката ...за къде сме без нея :)))

:)

"И въпреки,че го знаем като факт,ние сме тези които в повечето случеи бъркаме флирта с любовта."

Никой и никога не би объркал флирта с любовта. Дори и тинейджърите :) Така нареченото от теб "бъркане" е комплекс от мотиви, които те карат да облечеш желанието си да овладееш интелектуално, емоционално и сексуално някого или някоя, в по-благопристойна форма каквато е любовта. За да разбереш къде се пропуква теорията ти се опитай да я приложиш към една 18-20 годишна девойка, която няма как да мисли, че вече "е изгубила способността си да предизвиква блясък в мъжките очи".

Теорията определено не е възрастово ограничена. Уменията с възрастта се развиват, а не се появяват отникъде.

Нито се се сещам нещо да добавя, нито пък нещо да попитам.
Сериозна работа, пиша аз поклащайки глава. И е за всеки и не е за всеки.
Най ми допадна ей този откъс - " Хм, ако бях вярващ, определено бих си помислил, че Господ за пореден път се будалка с нас, създавайки такава гъста мъгла около този толкова важен елемент от битието ни."

Амиии, благодаря :)

Май победител в коридата е този, който е с по-голяма рутина?
Не, може би - не, зависи.. Или този, който на практика няма обич, натрупана за раздаване?
Или пък този, който харесва по-малко?

Но е отвратително нещо, което може да се определи като някакво любовно увлечение да прилича на битка.
Ей това, няма ли начин да си облагороди?

Винаги можеш да ашладисаш една фиданка :)

фиданка сигурно, ама някой прецъфтял фидан?!, превърнал ашладисването на фиданки в професионална рутина..:)

Забелязал съм, че хората са доста по-благоразумни, когато са невъоръжени. Въоръжат ли се, обикновено забравят, че е по-важна ръката, която държи оръжието, а не самото оръжие и започват да се държат не особено разумно (адекватно).

Никога не съм си падал по идеята да противопоставяме половете :)

и се оттеглям. Само да вметна, че може би някъде към 2588 година ще спрем да ги противопоставяме - в реала, а може и да не спрем. Знае ли се..
То като спрем, ще спре и битката, де.
Флирт, сравнен с корида - не, няма противопоставяне между половете. Да бе, да!

:)

Може ли предложа някои други видове флирт за психологическа оценка, щото имат друга динамика?:)))) Като например заек-лисица, мечка, заспала зимен сън-любопитен турист, ястреб-полска мишка?

Разбира се, че можеш да предложиш :)

Spored men,flirta e samo igra na instikti...i ne moje da se analizira i da se sloji opredelenie..
Nikoga ne moje da se znae, koga v saznanieto na dadena li4nost,6te zakne buton4eto:Flirt..i za6to!I kakvo vsa6nost predstavlqva misalta,komandata..saznanieto..
Malko neqsno go formulirax...no mislite li,4e se poznavame izob6to....sobstvenoto si ..az?
Tova sravnenie s koridata...malko grubo mi se stori,no kato se zamislq...ima ne6to vqrno-v dadeni slu4ai..
A kato se zamislq po- dalboko,makar 4e e sutrin i mi se spi...kolkoto xora-tolkova i varianti...:)))))

Абсолютно всичко може да се анализира. Самият анализ също може да се анализира.

no dopalnix,4e ne moje da se formulira,da se kontrolirat pri4inite za porajdaneto na tozi vid otno6enie...prosto stava...i tolkoz!
I za6to trqbva da go analiziram?:))
Ili kakto kazvat sarbite-,,idemo dalie''!-jivota prodaljava..:)))

На теб не ти трябва, но на мен това ми е работата :)

с коментарите! :))))

Радвам се, че ти е било полезно :)

Поредният пост, който ме радва! Между другото, склонна съм отново да заложа на по-абстрактното и да мисля, че "тъмната страна" на флирта е по-скоро играта на енергийно ниво т.е. какво излъчва една жена когато флиртува, дори и това как действа подсъзнателно. Има такива, чийто флирт е открита покана за леглото; други просто си "играят" с мъжете и т.н. Та, ако трябва да продължим темата за интуицията и я примесим с тази, бих посъветвала мъжете, да послушат "вътрешният си глас", преди да действат.

Хм, пожелавам ти успех с намерението ти да накараш мъж да приеме съвет от жена :)

„За да преживеят един добър флирт жените са готови даже и на секс, а за да правят секс, мъжете са готови дори и да флиртуват.”- ето това е парадоксът на днешното време и поводът за много "недоразумения"...
Иначе статията rocks!

Не би бил, ако всеки заявява ясно желанията си :)

Съгласна съм, но последния път, когато се осмелих "гласно" да обявя желанията си, се оказа че ответната страна е флиртувала "за спорт" ;-) е, тогава какъв фацит да направим на всичко казано дотук? Поздрави
С.

Това е добре за теб. Представи си в другия вариант, колко време би загубила и колко чувствителност в себе си би унищожила.

Ами да, може би е за добро... въпреки, че точно този вариант породи в мен смесени чувства - вж. "Нищо лично" в блога ми... Благодаря ти, Добри!

С.

Пак заповядай.

Любопитен съм да видя твой анализ относно превръщането на флирта в ритуал.
Имам в предвид натрупването на личен опит с номерца от рода " Това минава, а това не."
Попаднах на този блог от чудесния анализ на клишето и сега чета всичките неща подред. Взаимовръзката между флирта и клишето вероятно създава онази натрапчива досада, когато някоя настоява да ти покаже пълния си набор от блестящи качества, макар очевидния стремеж да се измъкнеш.

Ще помисля по въпроса :)

Наистина верни и стойностни неща за поведението на жената при флирта в гениалната работа на един руски психолог - етолог, която работа е в основата на разпространяващия се и в България вече т.нар. pick -up ("свалка"). Практиката на "свалките", основана на теорията на този етолог, потвърждава открития инстинктивен механизъм определящ поведението на жената при тези отношения, доста убедително. Самата теория, прави нещата дотолкова очевидни, че доказателствата са излишни.

...