Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
14.01.2010 23:46 - Опит за убийство на Надежда
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 42462 Коментари: 87 Гласове:
26

Последна промяна: 24.08.2018 10:31


АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?

ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.

АЛИСА: Но нали надеждата умира последна...

ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.

АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?

ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било... Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата!

  ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА НАДЕЖДА   image    Надеждата е добро. Всички я приемат или поне се опитват да я приемат като такова. За нея се говори, че спасявала човека, давала смисъл на живота му, мряла последна и прочее салати, понякога верни, понякога не... И Надеждата, както и всичко останало в живота ни, подлежи на най-различни интерпретации. От пълно приемане на идеята, до абсолютното и отхвърляне: което ще рече, че може, и се́ възприема, понякога като добро, а понякога и като зло. По отношение на твърдението, че Надеждата е добро аз нямам какво да добавя. В тази връзка всичко е вече казано и вероятно от всички прочетено. И затова поради липса на избор, а и на желание, ще бистря обратната страна на медала, а именно: Надеждата е зло. Колко сериозна може да бъде подобна еретична мисъл? И възможно ли е да се обоснове адекватно? Какво пък, забавно ще е да опитам. Предполагам, че сте чували митът за кутията на Пандора. Е, и аз съм го чувал. Дори го помня. Помня го и се чудя как може изобщо на някой да му хрумне, че от една кутия, пълна цялата с гадости ще се пръкне и нещо свястно. Но даже и да допуснем подобна безумна идея, изниква следващият въпрос: „Защо хората се държат така сякаш не са дочели докрай дългия половин страничка древногръцки мит?” Първо, там никъде не пише, че въпросната кутия е на Пандора. Всъщност даже не пише, че е кутия. В митът е описана като „голям съд, покрит с тежък капак”. „Подаръкът” на Зевс за хората е бил самата Пандора, а не нещастната „кутия”, която е отлежавала в дома на Епиметей неизвестно от кога. Лично аз и досега не съм успял да установя откъде се е взела кутията и кой е успял да я сдобие със странното и съдържание. Но така или иначе, е́ митичен факт, че болестите и нещастията наистина са били затворени в нея; наистина са били освободени от Пандора; и наистина в края на операцията, Надеждата е останала затворена сам самичка на дъното на кутията-съд. В случая, добрата новина за тезата ми е, че този факт позволява двояко тълкуване. От една страна може да се заключи, че даже и гневният на целокупното човечество, Зевс не е бил чак толкова безчовечен, че да пусне на свобода това най-голямо зло – Надеждата. Това е написано изрично в мита: „Похлупакът на съда отново се затворил и Надеждата не излетяла от дома на Епиметей. Гръмовержецът Зевс не пожелал да стане това.” Разбира се, тълкуването може да се насочи и в обратна посока: толкова го е било яд на хората, че не им е оставил дори и една нищо и никаква Надежда за да бъде нещастието им пълно. Добре ама на мен това последното нещо не ми се връзва. Препъникамъкът, изглежда се крие във възможността за прекалено широко тълкуване на смисъла на Надеждата. За да я озаптим в някакви рамки ще прескочим от митовете на древна Гърция към не толкова древната българска народна приказка „Неволята” и своеволно ще заменим „Неволя” с „Надежда” за да произведем една интересна и очевидно обслужваща настоящите ми цели метафора. За тези, които не са чели или са забравили приказката, в конспект съдържанието е следното: Един дървар изпратил двамата си сина в гората за дърва, като им казал, че ако колата им се счупи могат да извикат Неволята, която ще им я оправи. Колата разбира се, се счупила. Те разбира се викали, драли се, като млада фолк-надежда на кастинг и... нищо. Никой не дошъл; ни Неволя, ни дявол. Тогава взели та се опретнали, сами си оправили каруцата и се прибрали по живо, по здраво у дома. Поуката общо взето е, че като ти опре яйцето на... ... ... обратната страна на медала, щеш не щеш, ще се оправяш както можеш... а няма да се надяваш. Та въпросът ми в случая е: щеше ли Неволята (Надеждата) да им оправи каруцата? Очевидно, не. Ако бяха просто седели и чакали, надявайки се тя да им свърши черната работа, първо още щяха да отлежават там и второ, нямаше да има никаква приказка. Извод: Ако изобщо в Надеждата има нещо положително, то е в ролята и на иницииращ и поддържащ действията феномен. Сама по себе си тя е застой, липса на действие; ерго - смърт. В природата Надежда няма. Вълкът не се надява, че ще срещне храна, а я търси и преследва. Храната му от своя страна не се надява, че вълкът ще и прости, а се пази и бяга от него с всички сили. За по-голяма яснота на хипотезата, ще се опитам да илюстрирам тази идея и по не толкова алегоричен начин. Почти всички хора, които идват при мен или тези, с които просто ей така на маса сме говорили за личният им живот, са се прецакали, уповавайки се на някаква Надежда. Един се надявал, че съпругата му най-накрая ще спре да кръшка и ще обича отново само него; друг, че шефът ще оцени денонощният му всеотдаен труд за фирмата и ще го възнагради подобаващо. Една жена на средна възраст се надяваше, че съпругът и ще спре да пие и да я пердаши през ден, през два. Едно семейство, че детето им ще престане да бяга от училище и изведнъж, като по чудо ще се възроди ищаха му да учи, така както е правил преди година... и общо взето мога да ви изброявам такива човешки надежди докато се засинея. Но не смятам, че е необходимо. Мисля си, че всеки един от нас, обръщайки се към собственият си живот може да открие, ако не купища, то поне достатъчно на брой примери за подобни пагубни Надежди, с които да подкрепи хипотезата ми за нейната „друга”  страна. Житейска аксиома е, че всичко в нашият живот, чувства, събития, мисли, обстоятелства и т.н., от субективна гледна точка, има две страни – светла и тъмна. Надеждата определено не прави изключение. При нея обаче тъмната страна, не е просто тъмна, а черна. Надеждата краде най-ценното нещо, с което разполагаме. Единственото, което не можем нито да купим, нито да вземем от някой назаем. Тя краде от Времето ни. От толкова краткият ни Живот, залъгвайки ни, че просто ей така нещата щели да тръгнат към по-добро, само защото всяко нещо се случвало, когато му дойдело времето. Питам се тогава: Кое и е доброто на Надеждата? Възможно ли е не просто често, а винаги Надеждата да се ражда от отчаянието? Щастливите хора надяват ли се? – За последното мисля, че не. Предполагам, че са прекалено заети да се наслаждават на щастието си за да си губят времето с Надежди. Помислете го така: ако нещата ви вървят, има ли смисъл да се надявате, че ще вървят? Те не вървят в момента заради това, че в предходен момент сте се надявали да тръгнат. Те вървят защото сте се потрудили да тръгнат и да вървят. А ако не вървят? Е, тогава направете справка със синовете на дърваря. В „Човешко, твърде човешко” Ницше казва: “Надеждата е най-голямото зло, защото продължава човешкото страдание”. Това е единственото, което тя прави. Надявайки се, ние оставяме нещата в живота ни да се случват, освобождавайки ги от контрола, който по принцип би трябвало да упражняваме върху тях. Това в известен смисъл ни освобождава от собствената ни отговорност и ни дава измамно удовлетворение в съществуването ни. Различни Надежди ни карат да вярваме в Господ, Аллах, в Съдбата, в уменията, човечността и чувството за справедливост на всяка нова политическа сила дори. Тя е оръдието чрез, което контролират поведението ни всички репресивни структури, като социума, църквата, правителството, държавните служби и много други. Тя е силата, която ни кара да прекарваме ден след ден с неудачния си брачен партньор; да работим в непоносим служебен климат; да живеем в държава, която се отнася с нас като мащеха. И да го правим безропотно, с примирението на... (тук ще се въздържа от определение заради консервативното си възпитание). В крайна сметка Зевс се оказва един голям хитрец, както и перфектен политик, който именно заради това не е убил Надеждата. Знаел е, че докато има Надежда никой няма да възроптае срещу него и той ще може да си прави безнаказано каквото му хрумне с хората. Надеждата не е светъл лъч в края на тунела, а ако е, то това е светлината от фаровете на връхлитащия върху вас влак. Вероятно и това е една от причините, които ме карат да направя опит да я убия. Мисля си, че хората без Надежда ще са по-борбени, по-действени и по-истински. Затова: Не мислете и не казвайте: „Надявам се, че нещата ще се оправят” – защото няма да стане. Трябва да направиш нещо за да се оправят. Не мислете и не казвайте: „Надявам се, че ще ме оценят на работа” – защото няма да стане. Трябва да направиш нещо за да те оценят. Не мислете и не казвайте: „Надявам се, че ще срещна любовта” – защото няма да стане. Трябва да направиш нещо за я намериш. Не се надявайте. Действайте.

image


Тагове:   психология,


Гласувай:
26
0



1. lubopitstvo - :)
15.01.2010 08:38
Мисля, че светлата и тъмна страна на надеждата се определят от характера на отделния човек.
Ако си действена натура, надеждата няма да заема голям дял от твоите мисли, защото от действия няма да ти хрумва да се надяваш-няма време просто за съзерцателни надежди.
Ако си пасивен обаче, то мястото на надеждата е огромно и за съжаление, надявайки се на нещо, в един момент вече ставаш не оня човек, който можеше да станеш, ако беше действал, а нещо тъжно и вероятно добро и кротко, но не най-доброто аз, а бледа сянка на самия себе си.
Уви, сестра ми надявайки се цял живот, унищожи страхотен потенциал.
На себе си самореклама няма да правя, че не е удобно пред четящите, но общо взето действам на обратния принцип - ако ще душата си ще извадя, но няма да стоя и да чакам. Каквото и да е, ако усещам, че не се чувствам добре по този начин. Понякога се допускат грешки, но кой може да каже дали нещо е грешка или не? Преживяваш и продължаваш към следващата спирка.
Не мисли, че това ме прави кой знае колко щастлива - все ще си намеря нещо, за което ще се тревожа, защото не е баш наред, но важното е, че купона не спира.
цитирай
2. feq - На път сте да разбиете тройната коалиция ;)))
15.01.2010 09:11
Вяра, Надежда, Любов... великото триЕдинство!
/ВНЛ/ съкратено;)))
Но и аз като физик потвърждавам, че всичко в този свят е движеща се материя!!!

ТриЕдинство/ВНЛ/ + Движение = Живот
т.е. Съзнание + Материя = Живот
цитирай
3. анонимен - Както се казва, надеждата е най-...
15.01.2010 09:27
Както се казва, надеждата е най-голямата от всички злини, защото само удължава агонията.
цитирай
4. dobromirdimitrov - 2. aniia - Амин :)
15.01.2010 09:31
:)
цитирай
5. irka66 - Излиза, че надеждата е действие, с което да преодолеем неудачите си,
15.01.2010 09:34
а не просто чакане за случване на по - добре неща!!!
чудесно е това, което прочетох и благодаря! Хубаво е човек да види собствените си мисли написани подредено
Благодаря! :)))
цитирай
6. dobromirdimitrov - 3. lubopitstvo - :)
15.01.2010 09:43
Ако това не те прави щастлива, какъв е смисълът? :)
цитирай
7. dobromirdimitrov - 4. feq - На път сте да разбиете тройната коалиция ;)))
15.01.2010 09:43
Е, поне си струва човек да опита :)
цитирай
8. dobromirdimitrov - 7. irka66 - Излиза, че надеждата е действие,
15.01.2010 09:44
Моля :)
цитирай
9. lubopitstvo - Тъкмо бях загубила надежда :),
15.01.2010 09:52
че ще драснеш някой ред в отговор на откровенията люпопитствени.
Хм, уместен въпрос...не мога по друг начин.
Сега ще кажеш - не можеш, защото не искаш.

Що е щастие? Случва се и да го усещам, но поначало съм доста неспокойна натура.
цитирай
10. dobromirdimitrov - 11. lubopitstvo - Тъкмо бях загубила надежда :),
15.01.2010 09:53
За щастието нищо не знам. Може би, ако напиша нещо, ще науча :)
цитирай
11. lubopitstvo - За мен, е спокойствие.
15.01.2010 09:56
А иначе чакам и за интуицията, и за мъдростта, и за щастието да напишеш.
цитирай
12. dobromirdimitrov - 13. lubopitstvo - За мен, е спокойствие.
15.01.2010 09:58
:)
цитирай
13. lubopitstvo - С риск да прекаля с коментарите,
15.01.2010 10:48
само да вметна, че надеждата е положителна само, ако си направил всичко по силите си нещата да се случат така, както си искал.
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

По темата е, че затова...:)
цитирай
14. dobromirdimitrov - 14. lubopitstvo - С риск да прекаля с коментарите,
15.01.2010 10:56
Рискувай спокойно, аз обичам коментарите :)
цитирай
15. kass - dobromirdimitrov
15.01.2010 11:09
Вярно е, че надеждата се ражда от отчаянието, без нея хората биха загубили живота си, тя е естествено допълнение на чувството за самосъхранение. Примерно, ако евреите не са се надявали, че войната ще свърши и те ще могат да напуснат концлагерите, биха се самоубили масово, ако едни родители не се надяват, че детето им може да излезе от комата - биха му изключили системите и животоподдържащата апаратура, така че надеждата обикновено се отнася за неща, които не са по силите ни да ги променим и се нуждаем от чудо. Вяра, надежда и любов са трите най-човешки чувства, без тях човечеството би загубило стимула си за живот, а в такъв случай не бих могла да я приема за зло...
Поздрави! Интересен постинг...
цитирай
16. lubopitstvo - Но ако правиш всичко възможно,
15.01.2010 11:10
няма да имаш нужда от нея :)
Засега се изчерпах от към коментари :)

Хм, ето пък касс добавя ролята на независещите от нас обстоятелства...Питах те наскоро за тях, ти каза, че трябва да ми обясниш същността на цялата наука психология.
цитирай
17. potrebitelskoime - Но пък:
15.01.2010 11:10
"Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода." 1 Коринтяни 9:10

Тук Библията недвусмислено свързва надеждата с действието. И все пак прочитайки отново статията, с опасенията, че може би съм пропуснал нещо, го забелязах:

"Ако изобщо в Надеждата има нещо положително, то е в ролята и на иницииращ и поддържащ действията феномен."

Хубаво е, че все пак оставяш някаква вратичка, чрез която да избегнеш пълното отричане на това интересно явление. А ако стъпим отново на мита за Пандора, ще видим, че с оставянето на Надеждата в сандъка, Зевс вероятно си е мисил, че така ще причини максимални поражения.

В този ред на мисли се сещам за Данте и неговия Ад, на входа на който пишело: "Надежда всяка тука оставете". Ако се опрем на това, което твърдиш за надеждата, то всъщност този надпис е доста дружелюбен към тези, които прекрачват вратата, като им спестява още повече болка и страдание. Тоест, така и така ще се страда физически, защо да се страда и духовно. Заради едната надежда, че вероятно има някакъв изход от това, или пък че мъченията ще спрат!? От друга страна обаче, какъв Ад ще е този, който спестява страданията на хората. Изживяването трябва да бъде пълно и осигурено с всички необходими атрибути за максимален ефект. Щом Дяволът е сметнал, че надеждата ще понижи ефективността на мъченията, значи е имал нещо наум.

Така относно надеждата. Поне, ако проследим историите и се опитаме да свържем фактите. Чисто логически. А каква е моята лична позиция не съм особено сигурен. Ако надеждата е тази, която ме подтиква да вървя напред и да се развивам, ок, вземам я. Ако обаче тя е онова колебливо и несигурно чувство, което те кара да се съмняваш в крайния резултат, но все пак ти оставя някакъв лъч светлина, колкото да не се откажеш, то не ми трябва.
цитирай
18. dobromirdimitrov - 16. kass - dobromirdimitrov
15.01.2010 11:14
Нямам представа кое стимулира хората за живот. А ти?
цитирай
19. dobromirdimitrov - 17. lubopitstvo - Но ако правиш всичко възможно,
15.01.2010 11:16
И ти се ядоса :)
цитирай
20. lubopitstvo - О!
15.01.2010 11:17
Аз като се ядосам, става страшно...!
Но се подразних, определено )
цитирай
21. dobromirdimitrov - 18. potrebitelskoime - Но пък:
15.01.2010 11:18
Винаги има вратички.
Не вярвам в Ада и в Дявола.
А относно надеждата и всичко останало винаги всичко опира до "или/или" :)
цитирай
22. dobromirdimitrov - 21. lubopitstvo - О!
15.01.2010 11:19
:)
цитирай
23. potrebitelskoime - Адът е тук на земята
15.01.2010 11:32
dobromirdimitrov написа:
Винаги има вратички.
Не вярвам в Ада и в Дявола.
А относно надеждата и всичко останало винаги всичко опира до "или/или" :)


вътре в главите ни, а мислите ни са неговите пламъци. Същото се отнася и за Рая. А с надеждата прещракваме каналите.


цитирай
24. dobromirdimitrov - 24. potrebitelskoime - Адът е тук на земята
15.01.2010 11:37
Калпаво дистанционно ми се струва.
цитирай
25. potrebitelskoime - Да, и аз така мисля
15.01.2010 11:40
но за съжаление понякога работи самосиндикално. Невъзможно е да управляваш нещо, което дори не осъзнаваш.
цитирай
26. kass - dobromirdimitrov
15.01.2010 11:43
В общи линии, човек живее защото се е родил, какъв е смисъла е друга тема, така или иначе той търси щастие в живота си, когато обаче не е щастлив или животът му е непоносим, надеждата е тази която ще го стимулира да живее. Добро или зло, никой от нас не може да изключи надеждата в себе си, тя е генетично кодирана в нас.
цитирай
27. dobromirdimitrov - 26. potrebitelskoime - Да, и аз така мисля
15.01.2010 11:44
Но, като човек, чиято работа да предизвиква осъзнаване на несъзнаваното ти споделям, че с достатъчно време и усилие всичко може да бъде осъзнато :)
цитирай
28. dobromirdimitrov - 27. kass - dobromirdimitrov
15.01.2010 11:48
Нищо против. Просто смятам, че за да се използва нещо с целия му капацитет, е необходимо да се опознае колкото може по-добре.
цитирай
29. potrebitelskoime - 28. dobromirdimitrov
15.01.2010 12:03
Не се съмнявам с това. Съмнявам се в инициативността на хората и в частност - моята. За жалост. Но пък има "надежда" ;-)
цитирай
30. dobromirdimitrov - 30. potrebitelskoime - 28. dobromirdimitrov
15.01.2010 12:05
:)
цитирай
31. lubopitstvo - А може надеждата да е
15.01.2010 12:07
компенсационен механизъм. Като всеки такъв, той е полезен до момента на декомпенсацията, ако не бъдат взети мерки своевременно за преодоляване на проблема.
Психиката, подобно на тялото ни е възможно да разполага с компенсационни механизми, и надеждата да се явява един от тях.
цитирай
32. kalinkamarinova - WOW! Толкова материализъм на едно място.:)
15.01.2010 12:08
В Дантевия "Ад" на вратите има надпис "Надежда всяка тука оставете". Аз лично мисля, че без надежда животът ни би бил истински ад, не говоря за напразни и безумни копнежи и мечтания, говоря за същността на надеждата, като част от триединството. Надеждата, която би трябвало да присъства във всяко човешко начинание, защото ако тя отсъства, се губи смисъла да започваш да правиш каквото и да е, което според мен би довело до бездействие.
Надеждата е в основата на желанието ни за живот и без нея можем направо да си пътуваме към "ада".:)
Очакването нещо да ни падне наготово от небето аз не бих нарекла надежда, а глупост. Надеждата би трябвало да ни дава воля и сили да се променяме към по-добро, за да можем и да очакваме по-добро.
Все пак ми беше много интересно да прочета постинга ти, както винаги.:)
цитирай
33. dobromirdimitrov - 32. lubopitstvo - А може надеждата да е
15.01.2010 12:11
Не просто е възможно, а разполага с такива. Наричат се Защитни механизми на Аза :)
Официално надеждата не е част от тях, но е имплицитно присъстваща в поне 6.
Получаваш официални поздравления :)
цитирай
34. lubopitstvo - Охххх,
15.01.2010 12:13
благодаря, официално се оттеглям. Човек трябва да спре на върха )
цитирай
35. dobromirdimitrov - 33. kalinkamarinova - WOW! Толкова материализъм на едно място.:)
15.01.2010 12:13
Просто един различен поглед върху нещата. Както винаги :)
цитирай
36. dobromirdimitrov - 35. lubopitstvo - Охххх,
15.01.2010 12:16
Интересно ми е дали наистина ще успееш да се въздържиш :)
цитирай
37. monella - :)
15.01.2010 12:43
Единственото хубаво нещо в Надеждата, е позитивното настроение към проблема :))
цитирай
38. dobromirdimitrov - 39. tanyaivanova
15.01.2010 14:04
Именно.
цитирай
39. gidmastar - Там където умре надеждата, на нейно ...
15.01.2010 14:06
Там където умре надеждата, на нейно място пониква нова, затова тя никога не може да умре. Тя е като любовта, предава се от човек на човек. Надеждата е като, пандемия или проклятие.
цитирай
40. анонимен - Приказката за дърваря и синовете му
15.01.2010 14:13
Винаги съм смятала, че има нещо сбъркано в тази приказка. Бащата изпраща синовете си в гората и вместо като баща да ги научи - ако ви се счупи колата се хванете и оправете по такъв и такъв начин, той им дава лъжливи инструкции. Подава им погрешна информация и ги подвежда. Собствения им баща! Поуката от приказката е - не вярвайте на баща си, защото той ви лъже нарочно и предумишлено. Синовете сигурно са били много разочаровани от баща си и сигурно са си мислели, че е голям глупак и въобще не знае какво се прави когато се оправя кола. Резултатът е, че авторитета на бащата претърпява инфлация.

Големият извод от приказката е - ако вярвате на съветите на баща си ще загазите ужасно, затова не слушайте бащите си.
цитирай
41. svoboda64 - Едната вметка
15.01.2010 14:24
относно древногръцкия мит, би ни дала и друго тълкувание на въпроса за "надеждата" :)

Според една от версиите, Хефест (куцият зъл бог на "ковачите") произвежда кутията по заповед на Зевс. Кутията е прекрасна и съблазнителна, с "дръжки, представляващи две змии, направени от злато". Това е част от злобния план на Зевс, решил да отмъсти на Прометей (дарил огъня на хората) - чрез брат му Епиметей... Та Зевс взел, че първо организирал изработването на Първата жена (да ви напомня нещо за Библията?), която пак въпросният куц Хефест изробатил, а пък Зевс после организирал и "благотворителна акция" сред Безсмъртните, за поднасяне на дарове на въпросната "невеста" ... която да бъде представена на Епиметей като отредена му от Боговете :)
Естествено тя си дошла с даровете, а Епитемей бил забравил предупреждението на брат си нищо да не взема от Зевс :) Дотук цялата работа е една веселяшка алюзия със ставащото с БГ в момента.
Но от друга страна, философската дълбочина е важна в по-нататъшния разказ (мит):

Пандора си останала изкушена от дара на Царя на боговете и един ден взела, че отворила кутията. Разлетяването на болестите и злините е безспорно, но тя се уплашила и тряснала капака в един момент. После - като една истинска жена - се обляла в сълзи и зачакала връщането на съпруга си, горкия Епиметей. Бивайки простодушна, тя му разказала станалото, т.е. признала вината си. Бивайки великодушен, той й простил и й казал, че са в един отбор и вината е предимно негова, защото й е разрешил да остави "дара" на Зевс в къщата. На въпроса дали е останало нещо в кутията, при надникването... открили на дъното й Надеждата (тя нямала име). Те (свише го разбрали и) й го дали... като спомен за защипаните й криле от капака на кутията :)

Та моето тълкувание, в светлината на горното, е малко по-различно: Надеждата е нарочена за зло... но като най-бавно подвижна не е успяла да излети и да се рее по света, редом с останалите "злини". Тя остава под поклупака на "божествените" подаръци с неясен произход, но е единственото нещо, което Човечеството - в лицето на смъртния Епиметей и Първата (смъртна) жена, Пандора - са оставили под свой контрол. Другото име на тази Надежда е вярата в "положителното мислене". В компенсацията за сторените злини. И все си мисля, че тази вяра в определени граници - ръбовете на "режещата" кутията - са здравословни. А често и животоспасяващи.
Защото Ти си това, което мислиш (и се надяваш) за себе си :)

цитирай
42. анонимен - Авторът на този постинг явно е ле...
15.01.2010 14:26
Авторът на този постинг явно е лекар,поне като съдя от онова,което е написано накрая.Твърде нихлистичен поглед относно надеждата.Тук се казва,за да постигнеш щастие и да се отървеш от бедите трябва действие,действие и пак действие.Може би,а понякога просто трябва да поспреш и да погледнеш,за да видиш,че отговорите,които си търсел винаги са били там,и по-точно в теб.Тук идва надеждата,която да ти покаже какво можеш,че имаш силата да промениш нещата.Тук пак се иска действие,но не толкова външно,активно,колкото вътрешно и самопознавателно,което е и много по-трудно.Не може просто ей така да отречеш надеждата,по тази логика хайде да видим и тъмната страна на Любовта,на Вярата,на Доброто,на Честта,на Достойнсвото-на всичко онова,което ни прави много повече от материя.Колкото до физика, всичко в този свят е не движеща се материя,а движеща се енергия,защото енергията ражда материята,а не обратното.Всеки сам решава кога да се пробуди.
цитирай
43. анонимен - Гледам открил си топлата вода! П...
15.01.2010 14:30
Гледам открил си топлата вода! Похвално :)
цитирай
44. dobromirdimitrov - 41. gidmastar - Там където умре надеждата
15.01.2010 14:45
Не звучи като комплимент за нея :)
цитирай
45. dobromirdimitrov - 43. svoboda64 - Едната вметка
15.01.2010 14:53
Тази интерпретация ми харесва :)
цитирай
46. dobromirdimitrov - 44. анонимен - Авторът на този постинг явно е ле...
15.01.2010 14:54
:)
цитирай
47. mimayordanova - Надеждата и илюзиите са най голя...
15.01.2010 15:39
Надеждата и илюзиите са най голямата самозаблуда на човека. Чисто самоубийство. След всичко, което преживях, живота ме научи да не вярвам на нищо и на никого, да не се надявам и да не си измислям никакви илюзии. И всичко си дойде на мястото! Вярвам само на себе си и на парите в банковата си сметка, както е казал Атанас Буров!
цитирай
48. marcusjunius - Упражненията по аргументация с ...
15.01.2010 15:48
Упражненията по аргументация с използването на предизвикателни или противоречиви тези са наистина забавни.

В случая изборът на теза е интересен, но аргументацията, според мен, е неубедителна.

Нишката се води от повтарящ се "фалшив" аргумент, върху който стъпват всички останали. А именно, че надеждата като чувство неизменно води до бездействие. Това, разбира се, не е така, но се прави опит, чрез повтарянето му под различни форми, да бъде втълпено като аксиома. Практически всички успели и щастливи хора СА СЕ НАДЯВАЛИ да бъдат успели и щастливи и са действали по въпроса. Надеждата не блокира - напротив, тя кара хората да преодоляват временните препятствия и забавяния, като в същото време продължават да държат на прицел и да се движат към своята набелязана цел, каквато и да е тя.

Връзка между надеждата и бездействието не съществува. (Между другото, не съществува такава и между надеждата и действието, но това не променя нищо.) Това означава, че базовият аргумент не работи, а след него се разпада цялата теза.

В допълнение, надеждата е психологическата форма на стремежа към прокреация и оцеляване, така че тя е част от еволюцията. Ако смятаме, че надеждата е лоша, значи смятаме, че е лош животът и неговото развитие.

Поздрави за предизвикателството!
цитирай
49. dobromirdimitrov - 49. mimayordanova - Надеждата и илюзиите са най голя...
15.01.2010 16:32
Вероятно А. Буров е имал основание за себе си :)
цитирай
50. dobromirdimitrov - 50. marcusjunius - Упражненията по аргументация с ...
15.01.2010 16:33
:)
цитирай
51. henzelski - Тук
15.01.2010 17:35
вали дъжд. Надявам се, че дъждът ще спре. Но той не спира. Преставам да се надявам и започвам да действам, в резултат на което вече не вали. Боже, добре че съм аз...;)))
цитирай
52. injir - MISLYA, RESHAVAM, DEISTVAM. . . NE ...
15.01.2010 17:38
MISLYA, RESHAVAM, DEISTVAM... NE SE NADYAVAM.
цитирай
53. dobromirdimitrov - 53. henzelski - Тук
15.01.2010 17:44
Техническото изпълнение в твоя дъждовен случай би изглеждало така: или се прибираш на сухо (т.е. действаш и вече не те вали), или в един по-глобален вариант се качваш на колата си и отпрашваш на някое по-сухо и проветриво място (т.е. пак действаш и пак не те вали) И в двата случая, добре, че си ти ;)
цитирай
54. dobromirdimitrov - 54. injir - MISLYA, RESHAVAM, DEISTVAM. . . NE ...
15.01.2010 17:45
Звучи като добър план :)
цитирай
55. henzelski - Когато
15.01.2010 18:25
заваля дъждът си бях у дома. Нямам нито кола, нито пък имах работа навън. Просто не обичам да вали. И затова се задействах, следвайки твоите указания.
Чува се, че ще бъда предложен за почетен спирач на дъжда в Габрово. Аз пък от благодарност ще предложа теб. Влизам отново тук, за да те питам дали си съгласен и да ти пожелая безнадеждна вечер, тоест, едно зло по-малко по вечерно време...;)))
цитирай
56. dobromirdimitrov - 57. henzelski - Когато
15.01.2010 18:46
:)
цитирай
57. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
15.01.2010 20:21
Правилно! Убий този гаден опиум /надежда/, който не ни дава да видим истината!
Хубава е, но е лъжлива. Кой иска лъжа? Слабият.
Няма смисъл от надежда, има смисъл от истина!
цитирай
58. diamantsredstaklata - И не бъркайте надежда с вяра в себе ...
15.01.2010 20:27
И не бъркайте надежда с вяра в себе си! Това са различни неща! Вярата в себе си се основава на нещо, а надеждата е родена от отчаянието и от липсата на вяра.
цитирай
59. dobromirdimitrov - 60. diamantsredstaklata - И не бъркайте надежда с вяра в себе ...
15.01.2010 20:30
Мдааа... Това ми харесва :)
цитирай
60. bovari - религиите, както и древните митове са родени, за да подредят света
15.01.2010 21:33
най-малко се опитват да го обяснят.

иначе, сигурно е добра идея да се убие надеждата, както впрочем и вярата, и любовта. със сигурност животът тогава ще е далеч по-интересен, ако не друго:) - ще действаме шеметно бързо, безскрупулно......
мисля си, обаче, преди да тръгнем на поход да убиваме надеждата, да намерим неин заместител, който да изтрие тъгата в детските очи, очакващи някоя мама и тате да дойдат да го вземат от дома........да намерим начина да няма гладуващи очи....да няма умиращи в агония деца.......защото освен мед в този живот има още много............

изобщо за мен Надеждата не е просто да си, а света да бъде - една усмивка днес повече от вчера!

Хубава вечер.





цитирай
61. diamantsredstaklata - Вярвам в Бога, който е в нас и навс...
15.01.2010 21:57
Вярвам в Бога, който е в нас и навсякъде около нас.
Вярвам, че Бог е любов в най-чист вид. Тук говорим за надежда, родила се в отчаянието.
"Бог помага, но в кошара не вкарва" Затова говорим.
Когато ей така се надяваш, нещо да се промени. Няма да се промени, ако не промениш нещо в себе си.
цитирай
62. dobromirdimitrov - 62. bovari - религиите, както и древните митове са родени, за да подредят света
15.01.2010 21:59
Хубава вечер и на теб.
цитирай
63. анонимен - Бубето
15.01.2010 23:48
Много интересна статия, както и коментарите към нея. Искам да добавя обаче, че не е надеждата, която ни спира от действие, а страхове разни. Хората, които се надяват нещо да се подобри от само себе си, обикновено се страхуват даже да мислят, за да не им се случи да развалят крехката представа, която имат за себе си.
Долу надеждата, да живее Разумът.
цитирай
64. dobromirdimitrov - 65. анонимен - Бубето
16.01.2010 10:28
E, нека да живеят и чувствата :)
цитирай
65. анонимен - Притча за Любовта,Вярата и Надеждата
16.01.2010 12:50
Живеела на света Любов. И имала, както се полага, Предмет на Любовта.
Било им добре заедно. Предметът гледал Любовта с влюбени очи и и казвал:"Обичам те!" Тя разцъфвала от тези думи и била за своя Предмет най-въплътената Любов.
Но времето минавало и Предметът все по-рядко гледал Любовта така, както преди. Сега и се налагало сама да пита:"Обичаш ли ме?"
"Какво?-отвръщал Предметът.-А, ти за това ... Разбира се. Не вярваш ли?"
Любовта разбира се вярвала. И доверчиво притискала бузата си до рамото на своя Предмет.
Така Любовта станала Вяра.
Тя вярвала безогледно на своя Предмет, даже когато той започнал да се появява все по-рядко вкъщи, даже когато от него започнал да се носи аромат на чужди парфюми.
А след това Предметът съвсем изчезнал и не останало на кого да вярва.
От Предмета останали някакви дреболии: зъбна четка, износени пантофи, пукната халба. Вярата нищо не изхвърляла.
"Това, разбира се, е глупаво-мислела тя.-Безсмислено е даже да се надявам ... Но може би той все пак ще се върне?"
Вярата, разбира се, не може да съществува без Предмет на Вярата. Така Вярата станала Надежда. Надеждата е безпредметна.
Тя живее и чака. Живее и се надява. Тя умира последна и не умира напълно.
Тя не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта. Надеждата трябва да се държи до последно.
цитирай
66. dobromirdimitrov - 67. анонимен - Притча за Любовта,Вярата и Надеждата
16.01.2010 13:00
След умрялата надежда за връщането на изгубена любов идва шансът да продължиш пътя си, по който би могла да срещнеш нова любов. Предпочитам този шанс, пред шанса да се надявам на възкръсването на старата любов. Но всичко е въпрос на избор, разбира се. И никой не би могъл да направи твоя избор вместо теб. Най-малко пък някаква си статия.
цитирай
67. анонимен - Притча-отговор на коментар 68
16.01.2010 13:27
Някога, много отдавна, изгоряла огромна библиотека. Оцелял само един ръкопис. В течение на много години той престоял на един прашен рафт в книжарница и никой не му обръщал внимание. Един ден се сменил собственикът на книжарницата. Новият стопанин прегледал свитъците, книгите и ръкописите и се избавил от ненужното.
По този начин ръкописът попаднал в ръцете на случаен минувач-просяк. Преди да разпали огъня си с него, просякът решил да прегледа съдържанието... А там пишело, че този, който намери на брега на морето горещ камък, ще получи от живота всичко, за което мечтае.
Просякът решил, че няма какво да загуби и тръгнал към морето. Вдигал от брега камък след камък. Всички те били студени и той ги хвърлял един след друг в морето. Така минали дни, седмици, месеци, години ..., докато един ден треперещата му ръка не се докоснала до горещ камък... Той го вдигнал ... и по навик го хвърлил в морето ...
Животът ни е като морския бряг и ние ден след ден търсим съдбата си. И е много жалко, ако намирайки това, което сме търсили, минем покрай него, подобно на просяка, защото сме свикнали да търсим и да не намираме.
цитирай
68. dobromirdimitrov - 69. анонимен - Притча-отговор на коментар 68
16.01.2010 13:54
Всичко зависи в крайна сметка от теб.
цитирай
69. val92 - :)
16.01.2010 20:01
Около 30% от репликите ти са - ":)". Останалите са средно от по 4 думи... Дали ще се появят скоро постинги Усмивката и Лаконичност или това са от рецептите, които се пазят в главния трезор на Сън Тръст Банк в Атланта:)))
цитирай
70. dobromirdimitrov - 71. val92 - :)
16.01.2010 23:03
Правя това, което трябва, за да разбера това, което искам :)
цитирай
71. val92 - :)
17.01.2010 00:46
Подозирах:))
цитирай
72. dobromirdimitrov - 73. val92 - :)
17.01.2010 08:39
Твърде подозрителна си :)
цитирай
73. анонимен - Не ни трябва надежда,а вяра в себе си за да ни ценят.А кои неща са ценни? Какво ценим?
17.01.2010 10:48
Например златото. А защо? Защото се намира рядко. Желязото? Не особено, защото го има в изобилие.В човешките отношения важи същото златно правило. Когато си прекалено достъпен не си ценен.
цитирай
74. dobromirdimitrov - 74. анонимен - Не ни трябва надежда,а вяра в себе си за да ни ценят.А кои неща са ценни? Какво ценим?
17.01.2010 11:43
Ако само достъпността определя цената ни, струваме ли нещо всъщност?
цитирай
75. dobromirdimitrov - 76. ileila - 74. анонимен - Не ни трябва надежда,а вяра в себе си за да ни ценят.А кои неща са ценни? Какво ценим?
17.01.2010 13:43
Именно.
цитирай
76. pumona - Надеждата е за най-безнадеждните :)))))
27.01.2010 14:11
А ако погледнем така - ситуацията е безнадеждна, нямаме никакъв избор, това не е ли освобождаване от напрежението, тип медитация?! М?!
А след миг надежда тогава и съответната реакция?!
Поздрав Добромир Димитров!
цитирай
77. dobromirdimitrov - 79. pumona - Надеждата е за най-безнадеждните :)))))
27.01.2010 14:53
Ситуациите не са надеждни и безнадеждни. Те са ситуации. Не изискват съотнасяне към положителната или отрицателната форма на надеждата, а действие.
цитирай
78. pumona - И все пак,
27.01.2010 15:33
има моменти, когато няма начин за действие...
остава само да почакаш, да изчакаш момента за действие :))))
и ако наречем надеждата - полет на мисълта за действие, пак ли ще кажеш нещо?! :)))
цитирай
79. dobromirdimitrov - 81. pumona - И все пак,
28.01.2010 09:32
"Нещо." ;)
цитирай
80. pumona - и друго
02.02.2010 21:10
сега осъзнах, че ми е нужна надежда, за да продължа с действие за противодействие. :)
Мисля че, трябва заглавието на статията да е - Криворазбрана ли е НАДЕЖДАТА.
Не съм прочела - все още - всички постинги, но вече зная - интересни ще ми бъдат.
Благодаря Добромир Димитров!
цитирай
81. dobromirdimitrov - 83. pumona - и друго
06.02.2010 23:10
Заглавието няма да сменя :)
А иначе, моля :) ще се радвам, ако ти харесат.
цитирай
82. анонимен - prodaljenie
04.03.2010 13:53
si vaobrajenie ot viarata v boga.JIVATA spasiavasta viara,vvinagi e svarzana sreakciata na coveka kam tova koeto BOG KAZVA.AZ MNOGO UBEDENO MOGA DA VIARVAM CE MOITA KOTKA STE STANE KUCE NO TOVA NAMA DA SE POLUCI.CREZ VIARATA AZ MOGA DA RAZCHITAM I DA SE VAZPOLZVAM OT OBESTANIATA KOITO BOG E DAL I RAZBIRA SE DA SE SAOBRAZIAVAM s usloviata.svarzani s tezi obetania.viara iposlusanie mogat da premestiat planini ot griji i problemi.no viarata vinagi trabva da bade pridrujena s poslu6anie.
цитирай
83. dobromirdimitrov - 85. анонимен - prodaljenie
04.03.2010 14:46
Амиии... успех :)
цитирай
84. coffeen - може би
16.03.2010 12:09
хората, които живеят без надежа, не се ли контролират и манипулират по-лесно; когато ти е все едно и нямаш очаквания какво е тогава като ти е безразлично, или като ти спрат желанията.
цитирай
85. dobromirdimitrov - 87. coffeen - може би
16.03.2010 13:23
Всъщност точно хората, които живеят с надежди са по-податливи на контрол и манипулация.
цитирай
86. coffeen - нали
16.03.2010 17:43
не наричаме заблудите си надежда. може да искаш да им махнеш лековерието, нереалистичните им очаквания, но психолозите знаят добре какво е безнадеждност - ужасна криза. не искам да пропадам в такава, дори да знам, че ще се излекувам и реално променя към по-хубаво. Тревогата, безпокойството от очакването водят до разочарования, има хора които ги избягват, в противовес на теориите за тайната, че трябва да си позитивно настроен и да не се страхуваш. Но страхът е там.
цитирай
87. dobromirdimitrov - 89. coffeen - нали
16.03.2010 19:18
Проблемът е в това, че в повечето случаи наричаме точно заблудите си "надежда".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4467486
Постинги: 3095
Коментари: 26216
Гласове: 67007
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930