2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Прочетен: 45771 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2013 12:01
ДА СЕ ЛЪЖЕМ, ЧЕ НЕ ЛЪЖЕМ...
Лъжата е един от най-любопитните феномени в нашия живот. На практика присъства във всички сфери на човешкото битие, но въпреки това пропуските в изучаването и са огромни. Знанието за нея напомня на медицинските знания за шизофренията – описана, класифицирана, знае се кога се появява и кога не, знае се как, и с какви медикаменти да се третира, но никой няма представа какво и защо я поражда. Та, така и с лъжата.
А може би се е заблуждавам. Може би изследванията са достатъчни и изчерпателни, но достъпът до тях е ограничен. Тогава въпросът е не защо лъжата не е изучавана достатъчно, а защо е предмет на толкова оскъдни публикации?
Интересен въпрос сам по себе си. И много показателен.
Когато си го задава, човек някак си остава с усещането, че това е тема, от която всички странят. Вероятно причината се крие във факта, че ние възрастните учим децата си колко лошо е да си лъжец, като в същото време, в една или друга степен всички сме лъжци: лъжем децата, които възпитаваме, лъжем хората около нас, лъжем и себе си. Тъй като разглеждам всяка тема в рамките на човешките взаимоотношения, ще се опитам да илюстрирам твърдението, че лъжем без оглед на пол и възраст, като фокусирам вниманието ви върху отношенията ни с близките си хора, приятели и познати, които лъжем за: времето, което не можем да прекараме с тях, защото: сме болни; имаме много работа; точно в този момент не можем да се видим, но ако се беше обадил малко по-рано... Лъжем ги за миналите си отношения с хората, които сме обичали: никога не съм обичал някого повече от теб; само теб обичам истински; никой не ме е разбирал по-добре от теб. Лъжем ги за чувствата и отношението, което имаме към другите в случай, че: са ни направили силно впечатление и желаем да проявим интерес към непознати, бивши колеги или партньори, приятели и т.н. . Лъжем ги относно връзките си с други хора: за това, че сме били с друг/друга; за флиртове; за интимни, но не сексуални контакти; за неоторизирани сексуални контакти; за телефонни разговори; имейли; чатове и интернет афери. Лъжем ги за степента на привързаността си към тях: какво точно чувстваме; имаме ли съмнения; чувстваме ли се несигурни. Лъжем ги, когато съзнателно или не сме предали доверието им. Лъжем ги и за абсолютни глупости, като например, какво и за колко време сме правили с приятели и колеги. Относно секса ги лъжем за: сексуалните си фантазии; мастурбацията; сексуалните си приключения (брой на партньори; особени сексуални практики; девственост и т.н.); за сексуалното удоволствие изпитано с тях (ти си най-добрият; едва сега разбирам какво е истински секс). Лъжем ги за изневерите и сексуалната си ориентация. Лъжем ги, че не ревнуваме, че не изпитваме отрицателни чувства към външния вид, поведението и навиците на им. Лъжем ги за истинското си отношение към роднините им и т.н., и т.н., и т.н. ...
Мисля, че изброеното дори само дотук е достатъчно основание за Световната здравна организация да се самосезира и да обяви пандемия от лъжа. Няма как да се заям и с американския професор по психология Пол Екмън, който в книгата си “Психология на лъжата” твърди, че лъжата е “неотменима част от човешкото битие” и “колкото и парадоксално да звучи, човек не може да живее без лъжата”.
Тогава изниква следващият логичен въпрос: какво ни кара да се лъжем с такава непоколебима последователност?
Въпросът как се учим да лъжем изобщо не стои на дневен ред. Очевидно е, че щом лъжата не е част от съзнателното възпитание, цялото си умение придобиваме от реалните си взаимоотношения с хората около нас. Тоест, правим това, което виждаме, че другите правят и го овладяваме до степен, която личностната ни конституция и желанието (съзнавано и несъзнавано) ни разрешават.
Според най-краткото определение, лъжата представлява деформиране на действителността на излъгания.
Не съществуват оправдания за лъженето. Съществуват обяснения.
Има два основни вида лъжа: премълчаване и изкривяване. Така е по дефиниция. Горното пояснение съм длъжен да направя тъй като на повечето от нас не им изнася да се слага знак на равенство между лъжата и премълчаването. Това ни поставя в твърде неизгодна позиция. Но така или иначе мнението ни по даден въпрос не променя реалността. Премълчаването си остава един от двата основни вида лъжи, като при това е по-разпространения. Причината е, че когато имаме избор за начина, по който да излъжем винаги ще предпочетем да премълчим. Това е много по-лесно, тъй като не е се налага да се измисля легенда заместваща истината, която след това да трябва да помним, за да не ни изхващат след време. Което ни води до един много съществен проблем при лъженето. Това е непрекъснатото напрежение, придружаващо опитите ни да не забравим какво сме излъгали. Ако сме изрекли само една лъжа, това разбира се не би било особен проблем. Но ние лъжем често и лъжем различни хора. Което означава, че с времето породеното от акта на лъжата напрежение се натрупва и превръща живота ни в ад.
Ницше смята, че „този, който казва истината е просто по-глупав от другите"1. Не съм в изгодна позиция да споря с титан на мисълта като него, но лично аз смятам, че би трябвало да е по-умен онзи, който казва истината. И пред вид факта, че по този начин ще си спести натрупването на психично напрежение, най-вероятно и ще живее по-дълго от нас.
От гледна точка на преживяванията ни, след като сме излъгали, също има два вида лъжа. Едната е тази, която считаме за справедливо изречена и след която може би остава известен неприятен вкус в устата, но общо взето не е придружена с изразено чувство за вина. Другата е лъжата, за която не сме убедени, че е справедлив акт от наша страна или пък сме абсолютно убедени, че е зловредна. При вторият тип нещата са по-сложни, отколкото при първия. Често силното чувство за вина, което я придружава ни кара да се съмняваме, че си е струвало да излъжем, но въпреки това, в повечето случаи не се отказваме от нея.
Трудно е да се определи дали лъжата е нещо добро или лошо по принцип. От една страна тя притежава всички параметри на еволюционните механизми за оцеляване. Тоест, понякога да излъжеш действително е въпрос на оцеляване. Това се потвърждава и от факта, че първопричината на всяка лъжа е страхът. Дали ще е страх от вероятно наказание или страх от това, че истината би провалила шансовете ни да постигнем целите си е без значение. Страхът си е страх и в различните си форми би могъл да бъде открит като корен на всяка лъжа.
От друга страна, обаче лъжата унищожава шансовете ни за истинско сближаване с когото и да е. Не помня точния цитат за случая, но смисъла му беше, че всяка лъжа е като тухла. Така лъжа след лъжа, тухла след тухла, бавно, но сигурно изграждаме стена между себе си и другите, докато накрая останем абсолютно сами.
Явно е въпрос на лична преценка за всеки един от нас какво, кога и как да избере. За хората, които ще изберат лъжата, мисля, че изясних част от последствията. За тези, които ще изберат да говорят истината и които желаят да се предпазят от лъжите на другите има различни варианти. Очевидно не е лесна работа да се направи разлика между лъжа и истина в един прозаичен разговор, но една от добрите възможности е, да овладеете системата от правила на разговора, формулирана през 1950 г. от американския философ Пол Грайс2. Той смята, че за да се разбират, когато говорят един с друг, за хората е необходимо между тях да съществува нещо като негласно споразумение, което да включва у себе си следните 5 задължителни пункта:
1. Говорете нито повече, нито по-малко от абсолютно необходимото за адекватно предаване на информацията – това правило изисква от вас да дадете достатъчно информация по обсъжданата тема. Нарушаването му означава: лъжа чрез премълчаване или чрез вкарване на информационен шум.
2. Не се отклонявайте от темата – това правило налага думите ви да касаят само и единствено темата, която се разисква.
3. Говорете само истината;
4. Говорете недвусмислено – това означава да говорите директно и ясно точно по темата, а не да използвате неясен или двусмислен език.
5. Говорете учтиво, уважавайки словесния модел на събеседника – което ще рече да не понижавате и не повишавате тона си по време на разговора. Изслушвайте търпеливо и се старайте да съобразявате интелектуалното ниво на разговора с това на събеседника си.
Подобни правила, разбира се, са свръх силите на политиците и адвокатите, но за нас обикновените хора, изискванията им не са невъзможни. И ако се спазват, би ни било безкрайно по-лесно и по-приятно да общуваме и да се разбираме един друг.
За контрол и самоконтрол: Ако установите, че нарушавате правилата по 1ви, 2ри, 4ти или 5ти пункт, значи съзнателно или не, самият вие имате намерение да излъжете. А ако установите, че събеседникът ви прави подобно нарушение – значи той има намерение да ви излъже. Оттук нататък е въпрос на лична преценка какво ще правите. Това, което НЕ трябва да правите обаче, е, да прехвърляте отговорността за собствените си лъжи върху другия.
Никой не може да ви принуди да лъжете. Това си е само ваше решение и ваша отговорност.
1 Ницше, Фридрих. „Човешко, твърде човешко”, изд. Захарий Стоянов, София. 2 Herbert Paul Grice (1913 – 1988). Grice is best known for his analysis of speaker"s meaning, his conception of conversational implicature, and his project of intention-based semantics. Largely as a result of these ideas, the focus of the philosophical debate over the nature of meaning shifted during the 1970"s and 1980"s from linguistic representation to mental representation.
1223# Проективна методика „Добър приятел...
827# Въпросник „Многомерно-функционална ...
Връщане в миналото на Олимпийските игри
Мърморещата съпруга
"Когато се лъже,но тази лъжа не оказва никакво влияние върху събитията /просто е за представянето на дадена личност в добра светлина пред някой друг/ - тази лъжа позволена ли е или не може да се подмине с лека ръка ? "
1. Лъжи в религиозното обучение;
2. Лъжи, които не нараняват никого и не помагат на никого;
3. Лъжи, които не нараняват другите, но помагат на някого;
4. Лъжи, казани от удоволствието да се лъже;
5. Лъжи, за да се достави удоволствие на другите в приятен дискурс;
6. Лъжи, които не нараняват никого, но спасяват нечий живот;
7. Лъжи, които никого не нараняват, но спасяват “чистотата” на някого.
За него “шеговитите лъжи” в действителност не са лъжи. Особен интерес представлява разбирането му за лъжите в религиозното обучение. Според него в началото на обучението ние не можем да кажем на учениците цялата истина за Бога, тъй като тя е прекалено сложна, за да могат те да я разберат. Налага се да започнем с някакви елементарни обяснения, които са всъщност лъжи по отношение на крайното знание. Но доколкото те са лъжи, които водят към истината, те са необходими и оправдани.
Сега моето мнение: не само всяка изречена лъжа, но и всяка изречена дума променя действителността на този, който я изрича и този който я чува. Как я променя се определя от всяка конкретна ситуация и затова не бих могъл да ти отговоря по принцип. Но по ред причини не отминавам нито една казана дума с лека ръка. Зад всяка дума стои личността на говорещия :)
Не съм много съгласна със Св.Августин,религиозните лъжи,според мен,имат за цел добиването на власт.Дори и лъжите,които са ,за да доставят удоволствие,т.е. комплементите,също имат цел - приятелство,облага,секс.Нямам доверие на хора,които ме затрупват с комплименти.
Преди някой да си помисли,че съм светица,която не лъже никога,ще кажа,че наистина има неща,които трябва да бъдат премълчани.Дори и само заради тези,които обичаме,не трябва да им казваме всичко.
12.02.2009 13:52
Винаги чета постовете ви с интерес и въпреки това ми е любопитно как бихте изтълкували една аналогична ситуация, ако приемем хипотетично, че се случи - в човешки план, вашето мнение. По учебник нещата изглеждат прекалено стерилни и не винаги приложими.
12.02.2009 14:51
Въпреки това, аз съм скептична и не мисля, че човешкото общество ще бъде готово някога за действителността, която описвате.
Докато продължаваме да имаме чувства и изпитваме емоции, егото и желанията ни ще определят и мотивите ни, и оттам ще дискриминираме и отношението си към хората и ще сме принудени да използваме лъжата под една или друга форма.
Твърде несъвършени сме, за съжаление:)
Темата наистина поражда много размисли. Най-вероятно ще се върна пак към нея, в не толкова късна вечер...
Кога детето се научава да използва неистината, като защита или просто смесване желаното с действителното?
Как можем да измерим истината? Вие казвате лъжем, когато казваме на някого колко го обичаме или мразим, но кой може да измери истината? С какво се измерва истината за чувствата?
Думите имат едно основно значение, но защо си мисля, че не винаги се приемат еднозначно.
Най-лесно, и най-болезнено!, лъжем себе си!!!
И е вярно, че "първопричината на всяка лъжа е страха"!!!
Ако следваме системата от правила на разговора, формулирана през 1950 г. от американския философ Пол Грайс, се страхувам, че извън официално-деловия стил, ще изпаднем в един скучен и досадно предвидим диалог между половете:)))
Вашият текст дава много отговори и още повече въпроси.
Благодаря за споделеното.
Аз също прибягвам до лъжи, спрямо децата си и родителите си, понякога и на работа, но не и тогава, когато трябва да споделя нещо, изискващо коректност, без която отношенията не могат.
02.09.2009 20:45
"....абсолютно необходимото за адекватно предаване на информацията" - една жена почти никога не знае какво точно е адекватно предаване на информация, защото за нея важните неща са например едно, две, три, а съвсем различни три, четири, пет за мъжа. Жената не лъже за чувства, мъжът не лъже за намерения/винаги чисти и т.н/:)
" Говорете само истината;"- има истини, които ние трудно приемаме, както и такива, които ние изричаме и другите не приемат. Умението да общуваш е тайната на разбирането.
И точно тук ще добавя нещо, което научих наскоро/болезнено/- МЪЖЕТЕ ЛЪЖАТ ПЕРФИДНО.
И още един урок - истина за истина.
Само глупак споделя истина за .........нищо.
Поздрави от кралицата на глупаците!
п.п Не се съмнявам, че ще се досетите коя е.:)))))
02.09.2009 22:14
Радвам се, че има хора, които тези неща ги провокират и успяват да изведат някакви макар и относителни истини за истината :-)
P.S. За съжаление не се сещам за нито една жена, която бих нарекъл "кралица на глупаците".
10.05.2010 12:40
11.05.2010 12:26
05.07.2010 21:24
19.03.2012 19:49
02.10.2012 17:37
Най-идеалният вариант е да живеем и мислим така, че никога да не ни се налага да лъжем. Това е все още в областта на фантастиката.
Днес ми хрумна една идея - ако всички знаехме истината, нямаше да има лъжа.
Опитвам се да си представя моя свят по този начин - всичко, което си помисля за някой да му го казвам. Ако действам по този начин - аз когато мога да си го позволя го правя, но някои неща не ги казвам поради две причини, всъщност - три - страх, срам и ... нежелание да накарам другия да се чувства зле - тази май пак е свързана със страха, но е някак благородна, защото не касае само мен, но и другия. Например - някой ми е антипатичен - как да му го кажа, а и трябва ли и ли мисля, че някой ме лъже - да му кажа ли съмненията си? Има ли смисъл да кажеш на някого, че имаш лошо мнение за него? А когато мислиш добро за друг, трябва ли да му го кажеш, дори, ако не сте близки? Няма ли да е нелепо? А и освен това, може да си в грешка и в единия, и в другия случай. Така или иначе ако на този етап всички винаги казвахме каквото мислим на другите, светът щеше да е доста жестоко място. Шок!
Много ми се иска да има телепатия - и тогава нямаше да има нужда от лъжи. Но преди нея трябва да поработим върху себе си. Да имаме мисли, които да са винаги за показване. Дали сме способни или не - не знам.