„Разумът иска да решава по справедливост.

Гневът иска да намери справедливост в това, което е решил.”

Сенека

 

СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

 

ГНЯВ

(Ira)

 

Това е първият смъртен грях от „любимата” ми тройка: гняв, завист, горделивост. Надали има нещо по разрушително на този свят от тях. Винаги съм ги асоциирал с конниците на Апокалипсиса: Смърт, Глад, Чума и Война. Тези грехове са началото на края на всичко човешко у нас, хората. Ако изобщо има Сатана, те са неговото лице и неговото най-силно оръжие. Съдбите, които са разрушили и хората, които са разделили са безчет. Те са пълното олицетворение на библейското представяне на Злото: „Легион ми е името, защото сме мнозина.” (Евангелие от Марко 5:9) Те носят само Болка, а не рядко и Смърт, и... са част от всеки от нас.

 

Очевидно ние хората имаме много „части”. Някои от тях използваме по-добре, други по-зле, но има и „части”, които използват нас. Все още не познаваме всичко, което притежаваме, а голяма част от това, което познаваме, не сме се научили да употребяваме достатъчно добре. Това важи с особена сила за онези наши „части”, които са твърде мощни за да бъдат контролирани без пълното им опознаване и разбиране (осъзнаване).

Гневът е точно такъв елемент от личността ни. Мощно и полезно оръжие, когато бива използвано по предназначение, играещо ролята на важен фактор за оцеляването ни, запазващо физиологичната и психичната ни цялост. И унищожително, и самоунищожително преживяване, когато изпуснем контрола над него и го оставим да властва над нас.

Гневът представлява емоция (а не чувство) с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, понякога неконтролируеми, експресивни, жестови и вербални изблици. Класическо, но и лаическо е разграничението на гнева на бледен и на червен според оцветяването на лицето. У децата се наблюдава и друг, малко по-различен феномен, наречен „безцветен гняв”, който е в състояние да доведе до синкоп(1). Гневът настъпва в ситуации на фрустрация(2), които индивидът не може да превъзмогне с обичайните си поведенчески модели. За някои емоционално лабилни или страдащи от невроза хора гневът е единствената възможност за утвърждаване на несигурната им личност. Обикновено, когато човек не се осмелява да се противопостави на субекта, предизвикващ гнева, измества (пренасочва) гнева си върху други обекти, като например беззащитни предмети, деца, безопасни за него възрастни или животни. Всеки би могъл да открие у себе си спомени за такова преживяване (Класически пример са децата, които тормозят домашните животни. Издевателствайки над тях, всъщност те разтоварват гняв, чиито оригинален обект обикновено са родителите им). Подобно пренасочване е най-често срещаният скрит повод и за семейни скандали. Ако се обърнете пак към собствения си опит ще си припомните, че или вие сте казвали на партньора си: „Това, че са те ядосали на работа не означава, че трябва да си го изкарваш на мен!”, или пък самите вие сте чували подобно изказване от него.

Гняв и гневни реакции могат да се породят на практика от всичко. Ясно могат да се разграничат гневните реакции предизвикани от страх; раздразнение; защита на собствената територия; майчинска агресия; инструментална агресия(3) и т.н., и т.н. Подобно изброяване вероятно би засегнало всеки аспект от живота ни.

Макар и рядко, гневни изблици, освен от чисто психологическите по същество причини, могат да бъдат предизвикани и от фактори, криещи се във физиологията на човек. Такива хора, които имат физиологично предразположение към подобни изблици, страдат от органична слабост, която може да се дължи на нарушено действие на жлезите с вътрешна секреция (когато например, щитовидната или надбъбречните жлези са свръх производителни) или да бъде следствие на увреждане на централната нервна система, каквото се среща при епилепсия или хроничен алкохолизъм. Не е зле да имате пред вид, че състоянията на гняв при такива хора понякога се придружават от помрачаване на съзнанието, което може да не остави абсолютно никакъв спомен за преживяното или предизвиканото от тях по време на гневния им изблик. Което ги прави и непредсказуемо опасни.

Когато проявата на гнева отговаря на общоприетите социални норми всичко е наред – това е неговата полезна и утвърждаваща позицията на личността ни страна. Проблемите се появяват по другите две възможни линии: когато проявата надхвърля общоприетата норма и когато проявата видимо не надхвърля общоприетата норма, но за да се задържи в нея, гневът или се „складира” в личността, или се трансформира в различен по мощност автоагресивен импулс, което в крайна сметка влече след себе си най-сериозните психологически, а оттам и социални проблеми. Причината се корени в това, че под влияние и на най-повърхностното възпитанието човек, в една или друга степен се научава да контролира двигателните и вербалните проявления на своя гняв. Но не се овладява лесно изкуството да отработиш чисто и изцяло гнева. Според някои психолози, например, този процес е неосъществим. Но преди да премина към този проблем, трябва приключа въпроса с явните, социално неприемливи форми на гняв, като спомена и яростта, като висша форма на откритата, агресивна проява на гняв. Повечето специалисти определят проявите на ярост като болестен душевен симптом, който се отличава с крайност на интензивността на гнева. Когато човек преживява ярост, тя трае докато заплахата за него не бъде отстранена или човекът, който е под влиянието на яростта не е бъде физически възпрепятстван (в случая препоръчвам поне двама яки психиатрични санитари, оборудвани с усмирителна риза с много любопитна кройка).

А сега да се върнем на по-проблематичният „складиран” или трансформиран гняв.

Този тип неотработен гняв остава у вас, нагнетява се и за съжаление най-често тотално трансформира отношението ви към най-близките ви хора и към останалия свят.

Но докато другите отнасят предимно страничните ефекти на подобна трансформация, то близките ви понасят целият спектър на промяната. Прекалено дългото натрупване и прекалено дългото задържане на натрупания гняв от своя страна, могат да бъдат прекрасна илюстрация на закона за количествените натрупвания, които водят до качествени изменения. В тези случаи, при разтоварването на гнева, което вече изобщо не е задължително да бъде експлозивно, ние се срещаме с напълно нова личност, която най-вероятно, по нищо няма да прилича на човека, който сме познавали до този момент.

Подобен гняв би могъл да има много източници, които защитните механизми на Аза са изтласкали от съзнанието ви. Старият гняв е като старото вино, с годините става все по-качествен и мощността му ви създава все по-качествени проблеми. Освен с изброените по-горе причини за появата му, той може да е свързан и с преживявания в детските и юношеските ви години, касаещи взаимоотношенията с най-близките ви и обични хора. Би могъл да бъде породен и от възпитанието, на което сте били подложени. Възпитанието по същество е рестриктивен процес, който предизвиква преживяване на неудоволствие (фрустрация), която е майката на гнева. Ако очаквате твърде много от себе си, ако сте перфекционист и винаги се стремите да постигнете максималното, ако винаги държите да успявате във всичко, което подхванете, вероятно възпитателния процес е предизвикал у вас интензивно преживяване на неудоволствие, което със сигурност е довело до натрупване на значителни количества неправилно отработен гняв. Той от своя страна се е трансформирал в настояща дълбоко стаена ярост, която контролира контактите ви с всички около вас.

За да се справите с гнева е необходимо дълбоко разбиране за действителните причини, които са го породили. Когато насочвате гнева си към някого или понасяте нечии гневни изблици е добре да не забравяте, че видимият повод обикновено няма нищо общо с действителната причина породила гнева. Затова не реагирайте на повода, а търсете причината. Да успеете да я намерите е наистина единствения начин за ефикасно справяне. А, ако ви е трудно, е, за това са психолозите.

---

(1) Синкоп - Припадък, колапс, внезапна временна загуба на съзнание, обикновено в резултат на хемодинамично разстройство.

(2) Фрустрация - Състояние на субект, който е лишен от дължимо удовлетворение. Който е излъган в надеждите си.

(3) Инструментална агресия – Агресия, използвана като инструмент за постигане на конкретни цели.

Всъщност причината за гнева не е външна, тя е в нас самите... Трябва да гледаме в себе си, да анализираме миналото и влиянието му върху нас, да анализираме конфликтите в нас, конфликтите между желания и възможности, между достъпно и недостижимо... Според мен трябва много да се внимава, защото подтискането на емоцията води до органични нарушения - хипертония например, това е доказано. Т.е. ситуацията трябва така да се анализира, че да не се допуска гняв, допуснем ли го, контролираме ли вече възникнала емоция, също се саморазрушаваме...

Не изключвам и себе си, разбира се!:)
Визможно ли е стаеният гняв да е причина на трудното ни разбирателство, а не толкова - широко прокламирамия ни индивидуализъм?
Много ясен и разбираем пост - благодаря!:))

Възникването на емоциите и чувствата не е подвластно на съзнателните ни решения. Контролът от друга страна не е невъзможен.

Той е една от основните причини. Няма проблем с индивидуализма. Той е нещо съществуващо независимо от желанията ни. Има проблем със сработването на индивидуалностите и гнева е голяма част от този проблем.

Съгласна съм за възникването на емоциите, но не съм съгласна с второто съждение - контролът не е невъзможен, но във всички случаи е неефективен. Контролираш, подтискаш, страдаш и като резултат - хипертония, вегетативна дистония като по-малкия дявол, неврози, депресии... Е, тук е мястото на психолозите - да научите хората да се самоанализират и не само да се научат да гледат вътре в себе си, ами и как да го правят ефективно.

Единственно в ярост ли може да бъде трансформиран гнева?Няма ли други алтернативи за трансформация на натрупания в нас гняв?

Гневът е израз на нашето негодувание или недоволство, предизвикано от постъпки, думи или намерения на хората. То е силно чувство за недоволство и възмутеност. Гневът мотивира човек да търси справедливост, когато са го излъгали или са постъпили некоректно с него.Всеки човек може да се разгневи – това е лесно. Но да бъдеш гневен на точния човек, в правилна степен, в правилното време, с правилна цел – това не е лесно.

Разбира се, че не. Мислех си, че в статията е добре обяснено :)

Благодаря!

Гневът е израз на нашето негодувание или недоволство, предизвикано от Собствените ни Интерпретации на постъпките, думите или намеренията на другите. Твърде често се случва просто да не сме разбрали правилно постъпките, думите или намеренията на другите.

Пак заповядай :)

От години ми е смешна една от типичните ми прояви на гняв, псувни и ругатни по неудошевени предмети. Това е смешната страна, но имам си и една не толкова смешна, усетя ли, че пише гнева ми, не аз, не се спирам, а предварително знам, че това ще е от слабите ми работи. Знам, че е загуба на време, изключително силен преразход на мощ, който ми трябва, но се хабя, напълно безсмислено. Разтоварване е: да, но временно и засяга повода, не и причините, а и да кажа, че е напълно безобидно: едно да излъжа, второ сам пред себе си, да се обезценя, което си е доста по-лошо.

Много полезни неща прочетох.

Пак си остава, така да се каже, почтен начин за разтоварване. И това е много повече отколкото много други правят.

Още нещо, което да ни накара да се замислим над себе си, над ближния..И да ни подтикне да сменим импулсивното със сдържаното..
И после - фитнес не 2, а 4 пъти седмично :)..за разпускане ;)) За по-гневните може и бойни изкуства :)

Може и така да е,но това "просто да не сме разбрали правилно постъпките, думите или намеренията на другите" не ли прехвърляне на отговорността за нашите собствени постъпки и думи върху този който не ни е разбрал?Хората и за това сме различни защото имаме различни интерпретации за една и съща ситуация.И тук вече решаващия фактор е отношението ни към човека до нас и това дали сме склонни да оставим този който е гневен на собствения му гняв или да се опитаме да обясним и разясним това което не е разбрано правилно.

И каква стана тя? Наляхме вода в мелниците на спортните зали :)

Няма прехвърляне на нищо. Отговорността при диалог, в който някой иска да обясни нещо на друг, абсолютно винаги е на този, който обяснява.

Да,така е и колко по малко щяха да са гневните,наранени и обидени хора ако мерехме с един и същи аршин нашите и чуждите постъпки,думи и намерения.

Усилието не трябва да е в уравняването, а в разбирането.

само сте загатнали за най-любопитния вид агресия -Инструментална агресия:)

Познаването и, показва професионален интерес. Хоби или професия?... или пък се познаваме...

Не трябва да постъпваме с хората така както не бихме искали те да постъпват с нас-това имах в предвид.А и да разбереш нечии постъпки които са предизвикали гняв от обидата и унижение в нас не означава да ги оправдаеш.Да разбереш нечий мотив не означава да го приемеш за коректен.

По конкретен повод един добър психолог с инициали d.d.в едно изречение ме накара да се вгледам и осъзная гнева си: "Отчаянието има собствен разум и собствен глас. Този разум и глас не са твои." И понеже съм умно момиче, дни по-късно вече можех да отработя /в крачка!/ една ситуация, в която вервайте ми преди години, месеци, щях да "прегоря" от гняв.
Благодаря, Dobromirdimitrov.

сега си спомням за една мн.добра книга, която илюстрира най-зловещия образ на този смъртен страх "Гняв" Стивън Кинг и Труман Капоти "Хладнокръвно" - не четете тези книги:(

Не, аз ти благодаря.

грешката сама говори "страх" - "грях":)))

:)

При една транзакция (има се впредвид отношенията между хората) реакцията на ответната страна може да бъде съответна на причината, която я е породила, може да бъде прекомерна, може да бъде и недостатъчна.

Ако реакцията е съответна по сила на причината - не я лекувайте, дори проявата (на гняв) да ви се стори социално неприемлива. Това е правото на индивида да има инстинкт за самосъхранение.

Ако реакцията е прекомерна ("ще му/й го върна тъпкано") в огромната част от случаите не се лекува или подлага на социална рестрикция.
В много от тези случаи някаква социална реакция/рестрикция е необходима, иначе последиците са налице, но първо трябва да се научим да разпознаваме действията на другите.

Недостатъчната реакция наистина, както Д.Д. по-горе написа, води индивида до сериозни последствия/болести. ЗАТОВА ИЗРАЗЯВАЙТЕ ГНЕВА СИ. ТОВА Е НЕОТМЕННО НЕОБХОДИМО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ. Много лошо е, когато тези прояви на гняв биват социално заклеймявани, или подтискани с лекарства. Това не води до мир и здраве.

Много смислена статия. Отдавна ме интересува този проблем с гнева. Всеки от нас изпитва гняв, в нормални, а някои и в ненормални размери.
Някои съветват усмиряване на гнева с молитва. Това е хубаво, но ако не се стигне до истинската причина на гнева, при нов повод /а такъв винаги ще има/, гнева отново ще се прояви.
Затова, след много лични наблюдения и търсения, разбрах, че при повтарящи се и приличащи причини за гняв трябва да търсим причината вътре в нас.
Защо в нас, а не в околните? Защото едни неща не ни дразнят и не предизвикват повод за гняв в нас, а у други предизвикват. Нима е случайно? Това е мощен индикатор къде е проблема.
Следователно изпитваме гняв поради нещо конкретно. Трябва безстрашно да навлезем в себе си, да се върнем мислено, да намерим болезнената ситуация /ще я усетим със сигурност по болката, която предизвиква/ и да я разгледаме внимателно. Причината винаги е в нещо от миналото. Нещо от детството, юношеството, любим/а, нещо, което сме приели за предателство.
Просто искаме харата да постъпват според нашите очаквания и представи и се гневим, когато те действат според техните. Приели сме тяхното поведение твърде "лично", без да отчитаме правото на абсолютно всеки да живее и постъпва според собствените си разбирания и преценки.
Затова от жизнено важно значение да се върнем назад, отново да преживеем първоначалната болезнена ситуация, но вече с разбиране, че просто хората, особено най-близките, са такива, каквито са и на този етап на тяхното развитие те се постъпвали по най-добрия за тях начин, колкото и това да не ни харесва.
След това, трябва да простим и на себе си грешките, защото и ние, на нивото на което сме били тогава, сме постъпили по най-добрия начин. Макар да не ни се струва така вече.
Това е много болезнен процес, мноооооого.
Но само преминавайки през първоначалния ад, изчиствайки го с разбиране, ще намерим истинска свобода и облекчение.
И светът ще се окаже едно по-добро място.

когато се научиш дда приемаш ударите на другите, просто защото тях няма кой и как(?) да ги научи,
що е то разбиране.
Разбирам, че ще го заболи!
Не можете да промените света - затова смачкайте себе си!

Две становища, които взаимно се изключват едно друг. Едното е заредено с положителна агресия. Другото, със самоубийствена автоагресия... Според мен са добра илюстрация на темата. Благодаря и на двама ви.

Моля за обяснение на термина "положителна агресия". Ще ми е интересно да разбера с кое не си съгласен.
Благодаря предварително.
ПС- с анонимния нямам какво да дискутирам.

Питам не за да споря, а за да разбера повече.

Като изключим молитвите, спрямо които принципно нямам наблюдение да са ефикасен метод за каквото и да е, всичко останало приемам. Положителната агресия осигурява, без да влиза в конфликт с личностната и социална конституция, реализацията на целите. Някои го наричат "хъс" :)

Попитах, защото агресията и положителност за мен не са съвместими. Положителното го свързвам с приемане на нещата, такива, каквито са, толерантност към себе си и към другите, такива каквито сме.
За какви цели става въпрос. Истинската цел за мен е да спрем да живеем в страх и да изчистим от себе си старите рани, които ни пречат да приемаме себе си и другите с толерантност и любов.

Въпрос на интерпретация на понятията. Тъй като предположих отношението ви към отговора си, го допълних с едно популярно определение за заряда на мотивациите. Досега не съм чувал някой да е против това, хората да преследват целите си с "хъс". Даже напротив - това се поощрява :)

Да, може би имам повече хъс от други. Знам, че е така. Количествените натрупвания водят до качествени изменения :) Когато в живота ти се случват повтарящи се неприятни ситуации има два изхода- да се озлобиш или да потърсиш отговорите. Да обвиняваш другите, живота, съдбата, Бог или намериш истинската причина.
Понякога това се превръща в животоспасяваща задача. Когато почувстваш, че целият ти следваш живот зависи от това да разбереш причините, това се превръща външно може би в хъс.

:)

И в крайна сметка какво излиза-че "справедлив" гняв няма?Независимо как са постъпили с нас,те са имали причина да го направят? И ние трябва да приемем техните мотивите и да оневиним действията им и да търсим причината в самите нас?Ако изпитваме гняв защото сме разбрали,че някой ни е използвал-неее,проблема не е в него а в нас защото той е имал причина да го направи.Не знам,според мен каквато и да е причината или мотива ние нямаме право да си играем с чувствата на другите.Да обвиняваме този когото сме наранили,че той си е виновен за това ,че се чувства наранен ми се струва меко казано цинично.

Чувствата не се делят на справедливи и несправедливи. Те са си чувства. Колкото до останалото - нищо подобно никъде не съм твърдял. А за циничното - цинично е човек да води толкова интензивна дискусия, криейки лицето си. Ако вярваш в това, което пишеш - би трябвало да можеш да застанеш с открито лице пред хората, с които говориш. Уважението и себеуважението го изискват :)

Извинявам се,че с анонимните си коментари съм проявила не уважение към хората с които съм разговаряла-считах,че тук мнението по даден въпрос е важно,а не лицето което го изразява.Но явно съм била в грешка за което съжалявам.А отностно самоуважението си прав-понякога в желанието да намерим отговорите го губим.

Не го приемай лично. Просто смятам, че ако човек се страхува да декларира себе си, то със сигурност се страхува от истинските отговори на въпросите и това е аксиоматична пречка за намирането им.

Не бих ги нарекъл "гадни игрички". Толерантността би трябвало да е за всички, а не само за хората чието мнение малко или много споделяме.

Да, разбира се. Най-вече за мнението, което не споделяме :) Иначе е разбирателство само.
Приятна вечер!

Извини ги. Те са фанатично предани на учебника си,
не на теб, не на мен, а ... може би на този, който им плаща?!

Убийствена тройка! :) Лично аз намирам горделивостта за най-деструктивна. :)
Аз си имам моя начин за справяне с гнева, който може и да не действа при всички, но е най-доброто, до което съм достигнала на този етап.:)
Ядоса ли ме нещо-реагирам спонтанно (това е моето "аз" и не искам да го крия от мен или от който и да било). При дребни неща това е достатъчно. Ако гнева е по-продължителен се намесва разума. :) Каквото и да ми се е случило, което да ме ядоса, значи така е трябвало да се случи. То ще ми е полезно за по-нататъшното ми развитие, себепознаване и напредък. Аз вярвам, че ако се гневя на съдбата си, я обръщам в мой ущърб. Ако приемам всичко, което ми се случва като част от "Големия замисъл", който може и да не разбирам, но това не го прави "несъществуващ", така обръщам съдбата в моя полза, усъвършенствам се и получавам нови и по-хубави възможности. Вредно е да се гневиш! Така че моят съвет е: ако ви е грижа за здравето ви, приемайте това, което ви се случва за необходимо и откриващо нови перспективи.

От всичко казано, лично аз не приемам съществуването на "съдбата". За мен тя е подобен на религията механизъм за избягване на личната отговорност за случващото се.

Може би е редно да уточня- аз не съм нито атеистка, нито вярваща. Съмнявам се прекалено много, за да изпадам в крайности. :)
За мен съдбата е нещо като реакция на нашите действия: ако е благосклонна към нас-значи се справяме успешно, ако ли не-значи не сме на правилния път или не искаме правилното нещо. :)
Това въобще не е "избягване" на личната отговорност, а напротив. Просто има неща, които не разбираме защо се случват и ги наричаме "съдба". Това неразбиране не отрича нашето участие в нея. :)

Древногръцкият философ-стоик Зенон учел последователите си:
- Всяка истина подлежи на съмнение.
Един от тях го попитал:
- Учителю, вие сигурен ли сте в това си твърдение?
Зенон отговорил:
- Аз и в него се съмнявам.

Да, Зенон е сродна душа. :) Сигурно съм живяла някога в Древна Гърция. :)))

"Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви." Сигурно след залез слънце гневът се превръща в злопаметност, жажда за отмъщение или както ти казваш в самоубийствена автоагресия :) Била съм свидетел и на ярост, и на гневни изблици от "лабилни" и комплексирани хора и на "преглъщане" на гнева. Много ми харесва постинга ти, защото всичко си описал много правдиво. Наистина не трябва да задържаме гнева в себе си! Трябва да има повече психолози, при които да ходим и да "отпушваме" тапата :))

Не трябва да са повече. Просто трябва да знаят какво правят :)

"Просто трябва да знаят какво правят :)"
Това е друга и дълга тема! Твоя колежка обърка живота ми за три години и още се справям с последствията...

Съжалявам да го чуя...

Причината е под повърхността на външната проява!
Винаги има подтекст...
Ако не отпушваме тапата, натрупванията могат да са трагични.
Интересно поднасяш информацията!
Благодаря!

Моля :)

:d

Причина?

I do not want to lead anyone anywhere. I just want to make people think using their own heads. That is why I maintain a certain level of complexity when I write.

"Прекалено дългото натрупване и прекалено дългото задържане на натрупания гняв от своя страна, могат да бъдат прекрасна илюстрация на закона за количествените натрупвания, които водят до качествени изменения. В тези случаи, при разтоварването на гнева, което вече изобщо не е задължително да бъде експлозивно, ние се срещаме с напълно нова личност, която най-вероятно, по нищо няма да прилича на човека, който сме познавали до този момент."

Когато се сбъскаме като потърпевши с такъв гняв, агресия и поводите са абсурдни, нелогични и нямат нищо общо с реалността, когато агресорът е човек на когото държим, как да постъпим? Гневът, според агресивният човек е "справедлив", той оправдава себе си и се смята за потърпевш от действия или бездействия на жертвата си. Опитвам се да проумея полезните ходове, които човек има за противодействие на такова поведение, как да защитя себе си и същевременно да помогна на човека, който отрича да има проблем (естествено), отказва обсъждане на действията си и двупосочна комуникация. Същевременно
целенасочено с нечестни, неморални, нелогични думи и действия всячески се опитва да ме дискредитира. Опитвам се да намеря причините за това. Ще ви бъда благодарна ако ме насочите към подходяща литература, защото извън общите статии за агресията не открих нищо. Хубав ден!

За съжаление единствено психоаналитичен подход би дал отговор на въпроса, какви са реалните мотиви, отключили подобно поведение. Вън от това, полезни ходове могат да бъдат само избягване на конфронтацията или пълно съгласие с изискванията на "агресора". Те обаче са полезни само от гледна точка на справяне с конкретният конфликт, но не и от гледна точка на реално и адекватно развитие на взаимоотношението.
А подходяща литература, която да не е пълна с празни приказки (извън чисто професионалната), не бих могъл да ви посоча.

Психоналитичен подход, добре, но за кого? Ако аз се подложа на психонализ ще има ли полза, при положение че агресорът отрича да има проблем? Според човекът причината за поведението му е извън него и е провокиран да отмъщава.

Собствената ви психоанализа (ако е с необходимото качество), би ви дала отговор на въпросите, които имате, включително и на тези въпроси, които касаят поведението и причините за поведението на агресора към вас. Оттук, би променила и подхода ви към него, изграждайки ви по-ефективни поведенчески модели.