„Лакомниците си копаят гроба със зъби.” Анри Етиен  
                     СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

         ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО (Gulia)

    Съществува теологично схващане, че за всеки смъртен грях отговаря по един демон. За лакомията отговаря Велзевул. Очевидно теолозите, също като средностатистическия човек изгарят от желание някой друг да носи отговорност за собствените им проблеми и затова, в случая са нарочили горките демони. Горките демони, наистина. Лесно им е било преди години на Велзевул и администрацията му. За хората прекия резултат от чревоугодничеството - затлъстяването - е проблем едва в последните две, три десетилетия. Спокойно можем да заключим, че преди това време демоните, или са били калпави специалисти и не са успявали да изкушат достатъчно простосмъртни, или пък са били преки предци на нашите политици и са се скатавали от служебните си задължения, обслужвайки предимно някакви си лично техни, демонски интереси, отсвирвайки нарежданията на Велзевул. За тяхно нещастие обаче, явно шефът е решил да затегне редиците на изпълнителната част от администрацията си и очевидно, настоящият бум от затлъстели хомо сапиенс се явява логично следствие от това затягане. Големи глупости, нали? Тогава нека да зарежем оправданията свише и да се фокусираме върху този чисто човешки и безкрайно сериозен проблем. Лакомия и чревоугодничество са синоними. Това го казвам в случай, че някой се опита да прехвърли към чревоугодничеството, отношението на истинските ценители на добрата кухня, които създават изтънчени блюда, а не злоупотребяват с тях. И тук нещата стоят като при психиатричните диагнози: разликата между болест и здраве е в количествените, а не в качествените изменения. Съотнесено към темата това означава, че вероятно всеки обича добрата храна, но определено не всеки изпитва Нужда да се тъпче с нея. Т.е., чревоугодничеството по същество е симптом. Играе ролята на регресивен, заместващ механизъм, който компенсира, а често и свръх компенсира удовлетворяването на някаква емоционално-чувствена липса или липси. Не знам дали чревоугодничеството и останалите грехове от списъка, са смъртни и дали ще ни докарат следживотна почивка при твърде горещ климат с кофти обслужване, но във всеки случай са смъртоносни (от психологична гледна точка), в психосоциален план. Всеки от тези „грехове”, самостоятелно е в състояние да разруши, както връзката между две личности, така и връзката между една личност и всички останали около нея. Неприятната истина е, че 90% от затлъстелите индивиди, с който се срещаш, са своеобразна крачеща диагноза (в психологичния, а не във физиологичния смисъл на думата). Съществуват два мита свързани със затлъстяването. И двата спокойно можеш да отпишеш като абсолютна измислица. Първият мит е за „щастливият дебел човек”. Е, няма такъв човек. „Щастливото” поведение в този случай маскира силно изразена фрустрация, посредством един доста сложен комплекс от защитни механизми на Аза, като вероятно водещият механизъм е Рационализацията /Rationalization/. Вторият мит е, че затлъстелите хора са такива заради нарушена обмяна на веществата, вследствие на някакво заболяване (или употреба на медикаменти необходими за лечението на заболяване, които имат като страничен ефект нарушаване на обмяната на веществата). Е, има и такива. Това е факт. Но са по-малко от 5% от затлъстелите хора, с които се срещаш ежедневно. Т.е., действителността е съвсем друга. Чревоугодничеството е един от невротичните символи на несъзнаваното желание за самоубийство. Звучи малко драстично, но само ако се абсолютизира понятието самоубийство. В реалността несъзнавания стремеж към самоунищожение е доста по-често срещано явление, отколкото можеш да си представиш. Обичайните му изяви се ограничават в различни форми на автоагресивно поведение, типичен пример, за което е безконтролното плюскане. Случаите, в които несъзнаваното желание за самоубийство се довежда до реално осъществяване, на физическо прекратяване на съществуването, са по-скоро изключение от правилото. Резултатите от маса лонгитюдни психологически изследвания сочат, че затлъстелите хора са емоционално по-незрели и имат по-слаб контрол над импулсите си, което влече след себе си и повече психологически проблеми. Свръхчувствителността им към стимулите от заобикалящата ги среда, ги кара да ядат, без да имат физиологичната потребност от храна. Д-р Морис Фишбейн подчертава, че затлъстелите хора ядат независимо от апетита, „...за да преодолеят страха или социалната си неприспособимост...”. От психологична гледна точка затлъстяването, като резултат от чревоугодничеството, също както и всеки друг невротичен симптом, осигурява съществуването си с ред вторични печалби. Една такава печалба е, че хората несъзнателно очакват по-малко и в личен, и в професионален план от дебелите. Затлъстелите съпрузи, например, имат очевидно основание да избягват домакинската работа и секса, намирайки емоционална стабилност в непревземаемата си крепост от отпуснатост и слабохарактерност. Друга такава печалба е затлъстяването, като израз на неподчинение спрямо авторитарно поведение от страна на близките и приятелите: когато не можеш съзнателно и с подходящите вербални и невербални средства да се противопоставиш на неудовлетворителните и стресиращи изисквания на близките си хора, винаги можеш (несъзнателно) да докараш физиологичното си състояние до положение, което да не ти разрешава да удовлетвориш изискванията им. Ако не със самото затлъстяване, то чрез всички сериозни здравословни проблеми, които води след себе си. При това ще им докараш и чувство за вина, което допълнително ще блокира желанието им да предявяват каквито и да било изисквания към теб. Затлъстяването често се използва и като своеобразен „колан на целомъдрието” от онези, които по една или друга причина се страхуват от секса. Една дебела жена, в този аспект е „имунизирана” срещу ексхибиционистичните тенденции и сексуалните домогвания на мъжете. Или обратното: други жени (и мъже) използват дебелината си вместо собствените враждебни нагласи, като извинение за липсата на покани от страна на противоположния пол и по този начин се чувстват подсигурени срещу евентуално отхвърляне. Има и психолози, които смятат, че жените могат да използват излишното си тегло като протест срещу доминираното от мъжете общество, което изисква от тях да са стройни, съвършени, женствени и пасивни секс богини. Дебелите хора с абсолютно невротично основание могат да отдават неуспехите си, както на външния си вид, така и на ограничените си физиологични възможности, като по този начин се лишават и от всякакво желание да разрешават проблемите си.  Съществува и един, може би много по-важен социален и екзистенциален проблем, който е пряко следствие от невротичното мислене на чревоугодниците. Съдбата на техните децата. Ако някой възрастен е решил да се самоунищожава тъпчейки се безконтролно, това си е негово решение, касаещо собствения му живот. Когато обаче подобно решение рефлектира върху бъдещето на децата му, това вече е социален и нравствен проблем. Емпирично установен факт е, че теглото на децата обикновено корелира с това на техните родители. Децата на затлъстял родител са 6 пъти, а на двама затлъстели родители 13 пъти по-предразположени към затлъстяване. И това без да се отчита влиянието на факта, че тъпченето на децата до пубертета създава навик за цял живот. От тази ситуация е почти невъзможно да се измъкне човек без професионална помощ. А често и специалистите са безсилни. Това предоставя на чревоугодничеството статута на зависимост и го прави също толкова трудно за лечение, както и всяка друга зависимост. За съжаление, когато са свикнали да преяждат, хората просто вече не се чувстват задоволени с достатъчното количество.
           Чревоугодничеството не е грях и не е проблем, който просто води до нарушаване на естетичния ти външен вид. Това е психична болест, която рано или късно ще те убие, първо като социално същество, а след това ще отнеме и физическия ти живот. Затова не се дръж като щраус, а потърси някаква помощ преди да е станало прекалено късно.

Западните психолози дотолкова са напреднали в проучванията си, че вече са способни да определят сексуалния темперамент на даден човек само по начина, по който се храни. Учените са сигурни, че почти 90 на сто от мъжете, които обичат да си хапват, са и страхотни любовници. Т.нар.чревоугодници не знаят кога да спрат с опитването на вкусната гозба. По идентичен начин реагират и в любовта. Лакомниците целуват и прегръщат до полуда. Поякога забравят къде се намират и целият им свят се посвещава на имностите.

А за злоядите? Какво да кажем за тях?. Може да се каже, че им липсва фантазия и смелост да се впуснат и в спонтанна и бурна любов.

Не се доверявайте безкрайно и на мъжете кулинари. В повечето случаи те са свикнали да планират личните си дела до последната подробност и не се интересуват от вашето мнение. Непретенциозните към храната пък са неловки и в любовта, смятат психолозите. На чудеса и нововъведения не са способни в нито една сфера, в която решат да се проявят. Нуждаят се непрекъснато от някой, който да ходи след тях и да ги напътства.

Лакомията е много грозно явление. За мен тя е свързана донякъде с алчността-да получаваш повече, отколкото имаш нужда или заслужаваш.Със сигурност проблемът е психологически и се корени в разминаването на очаквано и получено.Ако тялото се нуждае от точно определено количество храна, необходима му да функционира нормално, то какво е това, което ни кара да превишаваме това количество? Със сигурност не е физиологическата потребност.:) За мен основното лечение за това не са диетите, а осъзнаването на факта, че получаваме точно толкова, колкото заслужаваме и ако не сме доволни от нещо, трябва да променим вътрешната си нагласа, а не да правим само външни промени. Спортът е част от разковничето-той е удоволствие за тялото и душата,повдига духа и наистина може да промени вътрешната ни нагласа.

Интересен паралел, така е. Но просто имам ограничение за дължината на материалите :)

Това състояние има два аспекта - единият е удоволствието от добре приготвената храна, другият е преяждането или несъзнателната злоупотреба с вредни храни. Аз съм за първия и много обичам ресторанти с вкусна и добре поднесена храна. В този аспект съм типичен чревоугодник, но изобщо не виждам заболяване в това състояние. Това е един от изразите на радостта от живота.
Виж, другото, депресивното тъпкане с храна, чипсофагията / мой термин / пред компютъра или телевизора, си е болест. Според мен е отключена от стреса или дисстреса / помниш ли, че имаше една книжка на Ханс Селие по въпроса /. Сблъсках се с проблема преди години, когато детето ми, в гладните години на Виденовото управление, се връщаше от градина изгладняло и ядеше каквото му попадне. Затлъстя, естествено, и дълги години се борих как ли не до момента, в който настъпи личностното му осъзнаване и той сам си наложи ограниченията, с пълен успех... Но защо трябваше да се стигне до там? Доста родители не осъзнават рисковете на преяждането на децата, до момента в който ги видят като неестетични млади лоени топки, които никой не харесва, почти всеки пренебрегва и които се успокояват с някакъв непукизъм, който ги прави още по-асоциални. А говоря само за социалните аспекти, здравословните - по-страшните, ни убиват около 50-те, в най- плодотворните ни години.

голЕмо...удоволствие,на естествено еда се плаща ,щото нали сзнаеш...нема безплатен обяд

Не мисля, че е възможно да се направи съдържателен паралел с алчността. При алчността нещата стоят по съвсем друг начин. И мотивите и са различни.

Още в началото на материала отбелязах, че чревоугодничеството има различен смисъл, по дефиниция, от общоприетия. Т.е., умереното удоволствие от добре приготвената храна е извън официалната дефиниция за чревоугодие :) Но това е просто съдържателно разминаване. Искрено се надявам, понятието да не отклонява вниманието от смисъла на статията :)

много съм грешна или много болна, ама...
няма ли да е скучен светът, ако всички човеци са слаби и елегантни?Сигурно се опитвам да защитавам слабостта, оп - болестта си!:))

Какво значение има целият свят? Така или иначе светът на всеки от нас е безкрайно ограничен откъм съществени контакти.

Кръгът от хора, с които общувам, действително не е голям.Но са с пъстри характери.Не ме се вярва, че ако успея да сложа ред в храненето си и започна да се движа повече, в резултат на което /о, чудо/ сваля двадесетина килограма, ще си реша проблемите с общуването.Сигурно ще се почувствам по-добре, ще започна да се възгордявам и да давам акъли на по-дебеличките как да си калят волята.Не отричам, че затлъстяването е израз преди всичко на слабоволие.Но от всички грехове, този най-малко вреди на някой друг, освен на носителя му!

и Добромир в статията си - подсъзнателен порив към самоубийство. А то си е смъртен грях по всички канони и закони религиозни. На такъв човек трябва да се помага - доколко успешно - това е друг въпрос.

Вероятно си права :)

Не можеш да помогнеш някому насила. Трябва да изпитва нужда от това.

Не съм сигурна, че е въпрос на воля да отслабнеш. При положение, че причината е психична, даже и да проявиш воля за известно време, то резултатът ще е краткотраен. След като причината не е преодоляна, тя продължава да си действа скрито.

Разбира се, че може да се направи паралел между алчността и лакомията.И двете означават да искаш повече,от колкото се нуждаеш.Не случайно в английския език думата "greedy" означава едновременно алчен и лаком.:) Дори мисля, че неосъзнаването на тази връзка между двете, е част от проблема на лакомите хора. Те си казват-"че какво като съм лаком и ми протичат лигите като видя нещо за ядене, особено като е на "аванта".Няма лошо". Но точно този начин на мислене е в основата на проблема. Грижата за тялото трябва да е точно толкова важна колкото и за душата, защото душата и тялото са свързани-страда ли едното, страда и другото. Боледуваме физически, когато духът ни е болен и обратното.
So, think it over. :))))

че за мен единственото логично обяснение чревоугодничеството да бъде причислено към греховете е именно връзката му с алчността. Можеш ли да ми дадеш по-добро обяснение за този факт.:)

Определено не става въпрос за воля в конвенционалния смисъл на думата.

Алчният иска. Лакомият се нуждае.

Лакомият не се нуждае от толкова, колкото поглъща.:)
Ако той поглъща толкова, колкото е необходимо за тялото му, за да функционира нормално, ние никога няма да го наречем "лаком".
Диетолозите отдавна са изчислили от колко калории на ден се нуждае човешкия организъм. Всичко, което ги надвишава си е просто излишно.
Лакомията си е порок, като всички останали.:)

Има толкова много нива и нюанси на "нуждае". Донякъде са като гледните точки... които пък са като задниците: всеки си има собствен.

"За хората прекия резултат от чревоугодничеството - затлъстяването - е проблем едва в последните две, три десетилетия."
НЕ само затлъстяването Е резултат, има и други като например да забравиш, че съществуват и други удоволствия.
ДА - в последните две три десетилетия, когато СТРЕСЪТ се е увеличил многократно
Съгласна съм, но не съвсем. Защото:
Свидетел съм, че има чревоугодници/и то какви!/, които не са затлъстели, дори напротив.
Освен това генетичното предразположение е фактор, който силно влияе, че ако човек няма силна воля и...още да не забравяме, че не е достатъчно да знаеш и да искаш, а понякога и да можеш да си позволиш рационално да се храниш /имам предвид, че в БГ да се храниш здравословно си е доста скъпичко, но явно пишещите и четящите тук са далеч от тези неволи/.Да си дебел не означава непременно да преяждаш, а понякога да се храниш нерационално.
/последното не важи за политици и някои други земни товари:))))

С усмивка, подобна на твоята: не съществува генетична предразположеност към абсолютно нищо, което вреди на хомо сапиенс сапиенс като вид. Това, за което говориш, вероятно е спорадичното и изключително рядко увреждане или външно предизвикана мутация на определени гени. Чревоугодниците с вид на щеки са под 0,2% и не стигат дори да се използват за потвърждаване на правилото. А ако си права за финасовата невъзможност да си осигуряваме рационално и здравословно хранене, това би означавало, че нашите прадеди са били с размерите на поне слон... Всъщност, приказвам глупости: в по-голямата си част са яли хляб и лук и са пили бистра вода. Както и да е: мисълта ми е, че да се натъпчеш е болестен невротичен импулс, който няма нужда от каквото и да е оправдание, а от разбиране и съответно лечение.
А сега от практическа професионална гледна точка: Дадеш ли възможност на един невротик дори и микроскопична възможност да оправдае смислено симптомите си, той ще се хване за нея като удавник за сламка и няма да я пусне, докато някой не я изтръгне от ръцете му. Т.е., не правиш услуга на затлъстялата част от хората, развивайки подобни хипотези.
Поздрави :)

сега огладнях, въпреки че не съм гладна. Да си призная, обичам да си похапвам или по-точната дума е да се тъпча. Не съм дебела, но моето си е жив продотлък. Харесва ми вкусно, или не толкова, приготвената храна. За мен храненето не е просто физиологична нужда, а акт на естетическа, психологическа и физиологична наслада. Това е един дълъг и бавен процес, на който имаш пълното право да се насладиш. Точно поради тази причина не съм фен и на заведенията за бързо хранене. Абе, хубаво си ми е все пак :)
НО съм напълно съгласна с абзаца за децата. Мога само да добавя. Свидетел съм на точно такива родители. Те са пълнички, но децата им ги задминават (2-ри клас - 65 кг., 4-ти клас - 75 кг.). Такава безотговорност...не знам дори с какви думи може да се опише такова нещо - този акт на безцеремонно плюскане, пълен Аконтрол. И най-важното е, че на тея хора, родителите, въобще не им пука. И те са същите прасета, ама хайде на тях им е простетно, но не мога да разбера какъв родител трябва да си, че да причиняваш същото на децата си, на твоите си рожби. Евала давам на 4. - nicodima, напълно права е.
Всичко е въпрос на ВЪЗПИТАНИЕ, останалото си е чиста болест.
Хубав ден на всички! :)

Ако не е единствения акт на психологическа и физиологична наслада, значи всичко е наред... Е, или поне повечето неща :)

"А ако си?! права за финасовата невъзможност да си осигуряваме рационално и здравословно хранене, това би означавало, че нашите прадеди са били с размерите на поне слон..."
Да, прав сте, но нашите деди не са били заобиколени от така настървени за успех, реванш и мъст себеподобни, в какъвто свят живеем. И съвсем не са за подминаване агресивните реклами за храни и........
И още един пирон:)))/сигурна бях, че ще се позовете на факта/ -та, по какво аз да се сравня с моите пра-пра -родители, чийто живот е преминавал в ежедневна борба със земята, та аз никога на съм работила селскостопански труд. Нима искате да кажете, че трябва да се върна назад или че това би ми подхождало на интелекта и.....на физиката. Благодаря за насоката:)))
Никога не е късно, може би, наистина мога да овладея на нова професия/"учене през целия живот"-я говедовъд, я зеленчукопроизводител?
Някой път ще разкажа за един чревоугодник с вид на щека, влизащ в 0,2%, и без да целя потвържаване правилото, ще докаже колко ярки и запомнящи се видове са!
поздрави:))))

:)

Дано я прочетат и вникнат повече хора - би им помогнало в промяна на нагласите и отношението към храната и самия акт на храненето, защото затлъстяването се превърна в световен психосоциален проблем!

Радвам се, че ти е допаднала. Вероятността, обаче да промени нечии нагласи е доста спорна :) Но би било добре, а и е по-вероятно, да подтикне поне някои от хората с подобни проблеми да потърсят професионална помощ.

Смятам, че все повече хора са склонни да потърсят професионална помощ. Проблемът е по - скоро в това, че често липсва истински приятел, който да посочи, че именно такава помощ е нужна в даденн момент.

А може би просто все по-често липсва приятел...

"Гладно око сърдито гледа".....
Добър апетит на всички!
:)))))

Ти всъщност прочете ли статията? :)

Прочетох я. Просто се закачам с коментиращите :))) Това не означава, че не съм съгласна с тях...Хубав ден на всички!

Аха :)