Бях в една дълбока дупка, в момента драпам нагоре, сипят се камъни и пръст, но май ще издрапам. И като твърде замислящ се тъпанар, търсещ причината за нещата и нещото, което стои в основата и като го промениш, нещата ще се оправят, мислих много-твърде-прекомерно и стигнах до извода, че съм много самотен човек (всичките ми приятели да спрат да се смеят, моля). От около две години си живея щастливо (или как да е) с мисъл-грижа-любов-отговорност към другите и ми харесваше. Но изведнъж ми се спря тока и се оказа, че няма кой да ми помогне (за това нямам нищо против) и че всъщност на никой не му е толкова вътрешно и не му се губи толкова време, че да търси шибания път за моето бягство от дупката (това малко ме шокира). И че всъщност хората са твърде заети, за да допуснат мисълта, че някой има нужда от тях. А пълният кретен, който си е изграждал образа на несломимата воля за живот, действие и НЕЩА стои с пръст в уста и е твърде горд, за да моли за помощ, която знае, че няма да получи. И е свърде силен, за да си каже, че няма да се оправи без нея. Но междувременно престава да се чувства като човешко същество. А не е хич в настроение да бъде обичайния автомат за добро настроение и решаване на проблеми.
Погледнато от друга страна – имам си/извоювах си професия, която ми оставя и време, и пари за всичко. Работа, която си вършиш сам от вкъщи, когато ти е удобно. Или пък я вършиш отвсякъде по света, стига да има връзка с интернет. Имам време за всички, имам време и за себе си, имам време за безбройните глупости, с които ми се занимава. И както си знам, човек без реални проблеми е човек с твърде много измислени проблеми. Преживяла съм и глад, и мизерия, и семейни проблеми, и смърт на най-любимия човек. И съм успявала да намеря сили и мотивация в себе си, за да имам мерака да направя нещо занапред. А сега седя и се чудя, за какво и за кого го правя всичко това. Май само под нечовешко напрежение ставам за нещо:) Иде ми да си тегля един здрав бой, но от това най-много да ме вкарат в психиатрията:)
И седя и се самосъжалявам, колко съм сама. Което е също някакъв напредък, тъй като самосъжалението го бях забравила от доста годинки. И колкото повече мисля, толкова по-ясно става, че наистина съм сама. По този начин живея. По този начин разсъждавам: „За какво да го товариш човека с твоите глупости? Ще се оправиш”. Или „Нищо не налага, да разчиташ на него и никога не си поставяла подобно искане. Остави го да си живее спокойно живота”. Но от тази маска на „всичко е наред” вече не се вижда истинското ми лице. Което изказвам с думи, спокойно, ведро и с усмивка. И никой не ми вярва или просто не чува. И се сещам, че най-добрият начин да лъжа, който съм откривала някога, е да казвам самата истина. Казваш я, каквато е, а насреща ти отговарят „Да бе!”. Седя и подмятам чат-пат, че съм в дълбоката дупка, а хората си викат „Да бе!”. Нямат представа колко съм зависима от това „Да бе!”, а и аз никога няма да им кажа:) За да не ги спъвам по техния си път.
Но вярата в нещата си изтича между пръстите с бясна скорост, когато тези неща не са споделени. Когато няма кой да ти каже „Евала” или „Майната ти”. Когато се превръщаш в поредица от обстоятелства и звуково-зрителна картина, вместо в човек. И наблюдавам, колкото и да съм 26-годишна пикла, че хората вече не си говорят, както едно време. Иху-аху да става. Който не му понася реалността, се напива или надрусва до безсъзнание, останалите си разказват забавни истории. „Тежките” и „сериозните” разговори се отбягват. Разговорите за това, за какво живееш се отбягват. Това, да питаш някой, който видимо не е добре „Какво ти е, човече” се отбягва, като излизащо извън рамките на ведрия шаблон на мизансцена. Може би греша. Може би просто някога съм имала по-истински и близки приятели, или пък аз самата съм се променила и не виждам нещата по същия начин, не се държа по същия начин. Но всичко започва да ми изглежда като някакъв театър на американските комедии, в който след всяка реплика се пускат аплодисменти и смях от публиката. Общуване „човек с човека” няма. Този близък контакт, при който се опитваш да разбереш другия и той прави същото. И се учите един друг на това, което сте сметнали за истинско. Без воинстващо желание за налагане на твоето мнение и празно-софистични спорове. Просто разговори на тема „ти кой си” и „кой съм аз”.
Не е толкова трудно, да свикнеш да си сам. Всъщност по-трудно е да се сблъскваш с краткотрайни появи/прояви на хора до теб, които след това изчезват. След като си тръгнат се чувстваш три пъти по-сам. И тъпчеш с крак шибаната искрица надежда, че си част от нещо общо. Защото е много тъпо, като усетиш нещо истинско и красиво да не му се поддадеш с идеята „Това утре няма да го има, не разчитай”. Или сигурно само на мен ми е толкова трудно. Поддавам се абсолютно съзнателно. Подредих си живота така, че да имам време за тези неща, „важните” неща, пък сега се вайкам, че не ми стигат. Сигурно за другите са по-важни други неща.
И ето че се получи поредното ми разхвърляно разсъждение относно „за какво говоря изобщо?”. Ще го пусна в блога с мисълта „за какво го пускам изобщо?”.
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
03.11.2008 18:51
03.11.2008 19:14
03.11.2008 19:22
03.11.2008 19:32
03.11.2008 19:42
tlnet - якото е, че дори да се изкажеш последен, аз мога да ти изтрия коментите:))))
не знам дали ще премине - по скоро всеки поотделно е добре след многото хора да намери поне един-двама, с които да си бъде близък - та дори и отдалече.
поздрави!
P.S.: Винаги съм мразила някой да си създава идеалистични представи за мен... Това само показва, че човекът насреща не те вижда всъщност...
Не се чувствай принизена от това, считайки факта за възрастта или цвета на косата ми или нещо такова...
Нямам никакви тъпи съвети към теб, просто да знаеш, че те разбирам.
03.11.2008 21:44
Както и да е, във всички случаи тая връзка явно не си заслужава, така че тегли й една майна и давай смело напред;)
03.11.2008 22:51
Всъщност, в тоя постинг не се споменава и дума за отношенията мъж-жена конкретно:) Започвам да се чудя, откъде се взе тоя разговор на взаимно недоразбиране:)
04.11.2008 00:10
Други неща зная !
04.11.2008 09:54
04.11.2008 10:42
04.11.2008 23:16
Освен това, ти сам си избрала да работиш за приятелите си, а те за теб - не. Това се проверява още вначалото, когато ги избираш. Познавам приятелки, които са много ведри, просто защото само получават, и дават, ако има защо. Такираки. Но знаят и как да настъпят и обидят без никой да ги види. Въобще , плетат си мрежичката. Не чакат на теб. Ако си сглупила, за твоя сметка. А когато ти подават ръка, ти предпочиташ тези тарикати. Кръговрат. После си плащаш за грешката. Със самота. Трябва да прогледнеш за още много неща.
Не е подредено, но пък е напълно ясно. КОй както си го направи. Аз такираките, които разчитат на моята отзивчивост ги отсвирвам постоянно. Вече имам нюх. Какво като са 90%!
05.11.2008 23:55
turbo4 е извратено дърто копеле, което обаче не се срамува от себе си, а чак и пише постинг срещу онази комплексирана кранта, която скоро ще умре - Вики.
Баси якуту.
Сори за спама, почувствах се съпричастна!
06.11.2008 18:43
Надявам се да се забавляваме добре заедно :))))))))
18.12.2008 01:37