„Вашият взор ще се проясни едва тогава,

когато успеете да погледнете в собствената си душа.“

Карл Густав Юнг

 

ФРАГМЕНТ ОТ „ТЕОРИЯ НА ПСИХИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ“

 

          Разбирането на неврозите (тревожност, хистерия, фобии, натрапливи разстройства и т.н.), като заболявания и изобщо за същността на болестта, било то физическа или психическа, отдавна е потънало в мъглата на научните и псевдо-научните теории, развивани в днешно време, сякаш с нарочната тенденция да внесат хаос, а не яснота в главите на хората.

           Най-общо казано, болестта е опит на личността, и организма, като част от личността, да се справи с определен проблем, който нарушава естествено балансираното му състояние. Тази дефиниция, макар и очевидно непълна, би следвало да е достатъчна основа, за внасяне на яснота в разбирането на психичния дисбаланс.

Всички невротични симптоми имат един и същи смисъл – да ни известят, че има проблем, на който трябва да обърнем специално внимание и да положим съответните усилия да го разрешим. Когато не обърнем необходимото внимание на тези сигнали, невротичното състояние естествено се влошава, като влошаването се изразява, както в повишаване интензивността на проявата на невротичната симптоматика, така и в увеличаване броя на невротичните симптоми.

Повсеместно съществува дълбоко неразбиране на онова, което в областта на психичното здраве се нарича невротичен симптом. Затова и обикновено, много късно разбираме както за наличието му, така и за необходимостта от вземане на адекватни мерки. Разликата между болест и здраве, от психологична гледна точка, се състои в интензивността и продължителността на проявата на определена психична характеристика. Например, от една страна е нормално да изпитваме тъга, когато преживяваме раздяла с любим човек. От друга страна, болестната проява на същата тази тъга е, когато интензивността на преживяването, ни прави личностно и социално неадекватни за продължителен период от време, като за всеки отделен невротичен комплекс, този период, е изрично указан в класификатора на психичните и поведенчески разстройства МКБ-10.

Съществуват три групи фактори, които определят съществуването на неврозите.

Първата група са онези фактори, които пораждат потенциала за по-късно развиване на определен тип невроза, тоест, предпоставят, дали впоследствие ще се развие, фобия, натраплива невроза, хистерия, хранително разстройство и т.н. . Тези фактори се коренят в етапа на първоначалното формиране на личността – във възрастта от 0 до приблизително 7 години. Формират се от средата, в която започва изграждането личността – семейство, културно-антропологична общност, социална система и т.н. .

Втората група фактори са онези, които отключват невротичното състояние. Тоест, раболяват ни. Те могат да бъдат от всякакъв вид – от единично събитие със силен травматичен потенциал – до натрупване на не особено съществени, предизвикващи неудоволствено преживяване събития, разположени по цялата дължина на житейския път и достатъчни по количество, за да достигнат силата на единичното, силно стресогенно събитие.

И третата, последна група фактори, са онези, които подържат и захранват с енергия, отключената вече невроза.

Една съществена част от механизма на действие на втората и трета група фактори, се крие във факта, че при всяка промяна в средата – физическа или психическа – се задейства автоматично общият адаптивен синдром, наричан популярно стрес. Психичните проблеми представляват зацикляне в действието този синдром. Обикновено има технологично време, необходимо за адаптирането ни към промените в средата. Когато това време прехвърли нормата, е редно да се установи или задържане, или зацикляне на адаптивните процеси. Тоест, нарушенията в действието на адаптивния синдром са вероятната дълбинно-технологична същност на невротизма, а може би и на психотизма.

При задържането или зациклянето на процесите на адаптация се нарушава енергийният баланс на личността. Това се получава, защото всяко наше действие ни коства определен разход на психична енергия. Този разход се подчинява на природния закон за запазване на енергията, според който енергийният ни потенциал е константа и психичната енергия не може да се създава или унищожава, но може да преминава от една форма в друга. Тоест, разходът на психична енергия при действие е своеобразна инвестиция, която трябва да ни бъде възстановена под една или друга форма, като резултат от това действие и то задължително в същото количество. И когато това не стане, личностният ни баланс се нарушава. В сферата на взаимоотношенията приложението на този закон би изглеждало по следния начин: ако инвестирате, да речем, любовни чувства към определен индивид, резултатът може да бъде в три посоки: инвестирате 100% и получавате в отговор 100%; инвестирате 100%, а получавате в отговор по-малко или инвестирате 100%, а не получавате в отговор нищо.

Първият вариант е теоретичният идеал за случая, което ще рече, че в реалността не съществува.

При вторият вариант ще преживеете личностен дисбаланс, но процентите в отговор следва да определят реакцията ви – колкото по-близо са до 100-те процента любовните чувства, които получавате в отговор, толкова по-вероятно е да продължите инвестицията и любовта да се развие от отношение към взаимоотношение. Колкото повече се отдалечават от 100-те процента, толкова по-вероятно е връзката да се разпадне. Ако нещата се развият по тази схема, говорим за адекватна реакция на адаптивния синдром.

При третия вариант, в който инвестирате 100%, а не получавате нищо в отговор, естественият резултат е любовното отношение да не се реализира и вие да се оттеглите, освен ако не става въпрос за неадекватна реакция на адаптивния синдром, което от своя страна да доведе до невротизъм или психотизъм.

Казано накратко, когато адаптивният синдром действа адекватно, инвестираната психична енергия не влиза в преразход и живеем в относително психично здраве; и обратно, когато действието му е неадекватно – инвестицията  продължава въпреки очевидната липса на отговор и влизаме в преразход на психична енергия, което задължително води до депресия, невроза, а в особено тежките случаи и до психоза.

            Оттук следва и изходът от ситуацията (лечението на депресия, неврози и някои психози) – необходимо е да се намери онзи аспект или аспекти от реалността (взаимоотношение или взаимоотношения), който източва психичната ни енергия, това източване да се прекрати, в резултат на което загубената енергия ще се възстанови, което от своя страна ще възобнови енергийния баланс, а с това и психичното здраве на индивида.

 

 

 

защо бабите ни не са страдали???
само работа, секс и спокойствие!!!

благодаря,
май схванах къде ми е проблема :(
естественно у мен самата е. ще поработя върху мислите си за да оправя нещата.
обещавам! и още веднъж благодаря!

бабите ни са имали здрави , отлични физически отношения с дядовците ни. а дядовците ни ниото мач са гледали, нито в компа за се дзверили. и освен да мислят за салатка с ракиика и като заспят хлапетата какви ще ги вършат с баба , не са мислили за друго.
:)

даващия любов,става по-богат. Загуба има, когато даваш само-за да получиш. Психичната енергия се източва от комплекси,най-много от автономните,и изтласканите съдържания,които трябва да бъдат обуздавани...........

:)

Пак заповядай :)

Забележката Ви е интересна и стилно издържана. Ще помисля сериозно върху нея. На прима виста усещам само известно съжаление, че така и не поумнях и не станах по-сериозен с годините..., но работя по въпроса.
С дължимото уважение за приноса Ви в духовно ми израстване, оставам искрено Ваш: Д. Димитров

ами защити си думите с литература за да приема че е тука.
иначе , не съм съгласна с твърдението ти.
даващия любов,става по-богат( само ако му отвръщат, дори детето отвръща на родителя си за любовта с любов)
Загуба има, когато даваш само-за да получиш(загубата е когато не ти отвръщат на чувствата. и невярвам някой да има чувства към някого само за да му бъдат върнати. в този вариант си е чиста проба сметкаджииско. а тогава не можем да говорим за любов. о за любов към облагите които ще получа от партньора да. но това не е любов към самия него.)
Психичната енергия се източва от комплекси,най-много от автономните,и изтласканите съдържания,които трябва да бъдат обуздавани...........
(да тук не споря че е тъка, но и от разпилени чувства се губи енергия. една такава недооценена любов би могла да доведе до депресия; а това е най невиния вариянт на психично отклонение което може да се получи )

Депресията - болезненото лице на тъгата

Автор: д-р Майя Младенова
Е-mail: mladenova@psihichnozdrave.com

тъгата и тъгуването са нормална и здравословна част от живота на всеки човек. Тъкмо по тази причина разпознаването и лечението на депресията се превръщат в особено трудна задача, когато процеса на тъгуване излезе от контрол.
Психоаналитични възгледи за депресията
Находките на Браун и Харис придават ново, подкрепено от научни факти, звучене на психоаналитичните възгледи за възникването на депресията, чието начало е поставено от Зигмунд Фройд през 1917 година в статията му “Тъгуване и меланхолия” [10]. В тази статия Фройд изследва различията между нормалния процес на тъгуване и развитието на меланхолна депресия. Според него докато при нормалния процес на скърбене отключващ процес е действителната загуба на значима фигура от реалността, при меланхолната депресия загубата е по-скоро емоционална, отколкото „реална”. Т.е. ударението пада върху скръбта по хора, начинания, качества или отношения, които натоварваме с допълнителен смисъл, отвъд този, който те имат, ако мислим за тях с разума си. Нещо повече, пациентът с меланхолна депресия преживява дълбока загуба на самоуважението си, което е придружено от преживявания на вина и укор към себе си. Фройд отдава тази склонност на обезценяване на собственото аз на един механизъм, действащ на несъзнавано ниво, чрез който гневът на пациента към изгубения обект [11] се насочва навътре, към собствения аз, тъй като, за да предотврати преживяването за загуба, азът се е идентифицирал [12] с обекта. Заедно с това, част от преживяването за вина Фройд свързва със строгото суперего на пациентите с меланхолия, което отказва на разгневения аз правото да изпитва гняв към обекта, от който се чувства изоставен.
и да се опитаме да направим паралел между текста и варианта в който на любовта ти не получаваш отговор. е?

Давай паралела. Ще ми бъде интересно.

при меланхолната депресия загубата е по-скоро емоционална, отколкото „реална”. Т.е. ударението пада върху скръбта по хора, начинания, качества или отношения, които натоварваме с допълнителен смисъл, отвъд този, който те имат, ако мислим за тях с разума си.
( начинания, качества или отношения, които натоварваме с допълнителен смисъл)
{да, натоварваме обекта на чувствата си с качества които му липсват и като се озовем в реала и установим че никога не е притежавал тези качества , удара за влюбения е огромен, и според неговата лабилност- защото всеки по различен начин понася стресовите ситуации, би могъл да каже :
1 е и какво толкова. и да пренастрои себе си към реалния обект на чувствата си.
2 о боже. да пострада известно време и да приеме истината.
3 никога да не успее да приеме че измисления образ не е човека на когото е приписал тези черти.}
Нещо повече, пациентът с меланхолна депресия преживява дълбока загуба на самоуважението си, което е придружено от преживявания на вина и укор към себе си.
( преживява дълбока загуба на самоуважението си)
{този третия вид ще разнищя, такъв човек до толкова забравя себе си, докато живее в чувствата си, че пренебрежението с което се отнася към себе си е огромно. и пренебрегва себе си за сметка на вниманието което отделя на обекта на чувствата си. и по този начин обекта на чувствата му също започва да пренебрегва първия. в кой момент този човек ще осъзнае че е незначим за партньора е въпрос на време. и въпроса е само в депресия ли ще изпадне, и как ще понесе егото му факта че обекта на чувствата му го пренебрегва също и само се ползва от него}

Фройд отдава тази склонност на обезценяване на собственото аз на един механизъм, действащ на несъзнавано ниво, чрез който гневът на пациента към изгубения обект [11] се насочва навътре, към собствения аз, тъй като, за да предотврати преживяването за загуба, азът се е идентифицирал [12] с обекта.
( тъй като, за да предотврати преживяването за загуба)
{да осазнаеш че обекта на чувствата ти не съществува а е нещо съвсем различно, не е ли загуба? загуба на една представа която си си градил с дни а има случай с години.}

Заедно с това, част от преживяването за вина Фройд свързва със строгото суперего на пациентите с меланхолия, което отказва на разгневения аз правото да изпитва гняв към обекта, от който се чувства изоставен.
(което отказва на разгневения аз правото да изпитва гняв към обекта, от който се чувства изоставен.)
{и се получава: колкото и да греши ,каквото и да върши, колкото и да ме наранява, колкото и да ме пренебрегва и ред такива аз го обичам и му прощавам.
и този модел може да действа с години. кога азът ще осъзнае че партньора не е подходящ ? и как да попитам само като даваш чувства без да получаваш става тъка че си по-богат? по - богат на неуважение към себе си , и на унижението на което си се подложил сам, с това по богат ли трябва да се чувства човека не получил отговор на чувствата си?}
о не съм лекар, нито психолог, просто обичам да мисля на глас. и е възможно да не съм права. но за това че ако няма ответ на чувствата се стига до срив на психиката не веднъж съм го виждала.

Благодаря. Очертава контурите на проблема, но прекалено задълбава в любовта. Да, разбираем е примера с недостатъчно споделената любов, но неврози не възникват само от несподелена любов и недооценяване в любовната сфера.

Една тревожност може да е генетично обусловена, след това в детството да са действали първият тип фактори, а впоследствие да са се натрупали достатъчно като количество малки стресчета и така да имаме пред нас невроза, въпреки че индивида винаги да е действал своевременно, когато се е влюбвал недостатъчно споделено.
А разстройствата във взаимоотношенията дете - родител. Тук не говорим за несподелена любов, но болестни отклонения пак може да възникнат.
Въобще... - сложно е. Всеки има различен праг на търпимост и този праг в много случаи е обусловен генетично и следователно, не подлежи на корекция, а има и още един фактор, който психологията не отчита, а той е много важен - например - евентуален хормонален дисбаланс...
Не можем да направим проста конструкция, защото всичко е много индивидуално и не е само на психична основа.
Физическите болести възникват на абсолютно същия принцип, като различните видове неврози. Сърдечната недостатъчност например, е заболяване, което се развива след като години наред не е обърнато внимание на високото кръвно налягане. Сърдечният мускул компенсира, докато може като хипертрофира все повече е повече, и накрая се "предава" и дилатира. Това много прилича на описания от теб механизъм на развитието на неврозата. Напълно убедена съм, че целият човешки свят се подчинява на едни и същи закони.
Философията е прекрасна наука - тя е съхранила в себе си целия стремеж на човека да осмисли света през вековете, но психологията ще е по-добре да стъпи и на доста по-здравата основа на физиката, математиката, химията, биологията.
Тъй :) След като изприказвах сума ти и приказки, нека да кажа, че в написаното от теб най-вероятно има доста голяма доза истина. Но има и недоизказани неща, което е напълно нормално - все пак, това не е научен труд, а "фрагмент от теорията на психичните проблеми".

мъжът,когато му дават. Без познаването на основни характеристики,е трудно да се разбира дълбинната психология. Руми в своето благородство,не допуска,че се шири и користната обич,която иска да контролира и притежава. Чувствата,които описва,са характерни за краен екстраверт. Тъгата е болест. За крайния интроверт е присъщо да е затворен,екстравертите го наричат темерут. Няма щастие без доброта. Смятам,че човек става по-вещ в психологията,когато вече лесно борави с изрази като: Екстраверсията на интроверта не е като,екстраверсията на екстраверта. Приятен ден.

извини ме, platttonnn ,но
не допуска,че се шири и користната обич,която иска да контролира и притежава

това не е обич!това си е сметкаджиски отношения. аз живея в такива. моя брак е това- няма любов. тук всеки си знае какво се очаква от другия и никой не спори за нищо. и в този брак не се случва нищо защото никога нищо не е имало по между ни :( аз давам отношение и грижи той ми осигурява приличен живот с ред луксове.
просто се налага да си представите че съм опитала и от всички варианти на човешките взаимоотношения. все пак бях мома втора употреба над 12 години :)
възможно и да съм отворена личност , раздаваща се, общителна, каквато е екстраверта. но мога да кажа че ми харесва да съм такава. е чак крайна- не съм. ако бях, вие мъжете, по точно тези от вас с които съм общувала щяхте да ме изпразните от съдържание , и като усетите че една жена ви дава без резерва вие се оказвате нагли и искате още и още , без да се запитате а за нея какво ще остане, не трябва ли да и върна малко за да има още да взема после. когато усетя че съм в едни такива отношения в които само се черпи от мен....
ще замълча как постъпвам, но сигурни бъдете че предпазвам себе си навреме :)

към самия термин - "психически проблем". Никой не иска да си признае, че има психически проблем, защото това е срамно - така сме възпитавани - да сме силни, устойчиви, уравновесени. А я ги вижте горните примери за психически проблеми - "тревожност, хистерия, фобии, натрапливи разстройства". Че то всеки има поне един от тези проблеми. Я вечно се тревожи за нещо, я натрапливо нещо го разстройва, за фобиите да не говорим - всички ни тресе страх от живота, тоест от промените, защото треперим, че няма да успеем да се адаптираме към тях.
Сложете до този наистина детински срам родните ни психиатри, които са готови за всяка душевна болка да изпишат поне по три силни медикамента, с които основно да ни накарат да потънем в наркотичен сън, както и родните ни психолози, които са само за богати, защото няма как със заплата от 500 лева да ходиш всяка седмица на сеанс, който струва 30 лева. Получава се безизходна картина, нали? Къде е тук любовта, романтизма, "вярата в човека и доброто". Дива борба за оцеляване има само и дарвинов естествен подбор.
Та нека благодарим на Добромир, който пали кибритени клечки в тъмното и съвсем безкористно ни дава по късче светлина.
Трудно е наистина само с проблясваща светлина, защото сърдечната недостатъчност се предизвиква от високо кръвно, но то пък може да се предизвиква от три други неща и да стигнеш до първопричината сам, е много трудно, но така или иначе алтернативата е в кърпа вързания мрак.

аз , признавам си, отдавна си признавам- не съм наред с нервите. само дето никой не ми вярва. изхождат от правилото никой с психично отклонение не осъзнава проблема. и ме хвърлят в графата на ония дето си измислят болести за да им се обърне внимание. някакви хондрици бяха :)
и си чета за да разбера какво ми е и как да го преодолея.
защото съм на мнение че не болеста трябва да се лекува а причината за болеста трябва да се отстрани, тогава тялото само ще се излекува.

Възприятията рядко са грешни. Освен при халюцинаторни проблеми. В останалите случаи неадекватността се дължи на спорна (субективна) интерпретация на постъпващата през сетивата информация. Поради това, често се случва да бъркаме отношението си към фактите със самите факти.

Трудно ми е да взема отношение, тъй като в коментара ти има разсъждение, но не и въпрос към мен. На този етап мога да вметна само, че не съществува меланхолна депресия. Депресията е заболяване, а меланхолията е отдавна изваден от употреба (поради несъстоятелност), характерологичен тип, формулиран от Хипократ.

P.S. Та, ако ми зададеш конкретен въпрос, ще се пробвам да ти отговоря :)

"Екстраверт" и "интроверт", са две понятия на д-р Айзенк, които също са извадени от обръщение от доста време. В най-добрият случай, понастоящем се приема, че всички личности са амбавертни със спорадична доминация на екстравертно или интровертно поведение. Но това също е в най-добрия случай - подвеждащо, при психологичното профилиране.

Ваня, любовните чувства, а не любовта, са избрани просто като популярен пример и не съм дори и намекнал, че е единствен източник на неврози :)
Що се отнася до генетичния корен на неврозата - тук съм категорично несъгласен. ДНК не пренася и никога не е пренасяло емоционални предразположености - те се изграждат.

нима не е възможно даден човек да се роди с генетична предразположеност към, например - тревожност, алкохолизъм или всякакви други видове зависимости?
Да, не е задължително да се развие тревожност или зависимости. Те биха се развили, ако имаме и първата и втора група фактори, но... тези фактори могат да влияят на два различни индивида - единия генетично предразположен, а другия - необременен генетично. Невроза ще се развие при първия тип, но при втория - не. Нещо повече, поради липсата на генетична предразположеност, може при втория индивид, тези фактори въобще да не бъдат отчетени от него като неврогенни.
Греша ли и ако - да, в какво?
Аз пък си помислих, че тази любов е вездесъща в раздаването на неврози и е толкова важна за хората, че а нещо да са се прекарали в нея, а са развили невроза :)
Ами, добре тогава, да дадем друг пример за развитие на невроза, но от друга сфера - например, работа.
Имаме си да речем дете, от което е изисквано много от родителите му, те все не били доволни от него и смятали, че може повече и повече. Така се формирали първата група фактори.
После то станало голям човек и искало да работи нещо творческо, но родителите му смятали, че единствената смислена професия за него, е тази на лекаря и го изучили за такъв.
Години наред нашият лекар си вадел душата и работел, стремейки се към перфекицонизъм, внушен му от детските години, но го правел насила, защото в действителност не искал да бъде лекар. Така се развила в крайна сметка с натрупване, една хубава невроза. Това логична схема ли е?
Ако той е получавал удовлетворение от работата си, невроза нямало да има, но понеже неудовлетворението в пъти превъзхождало удовлетворението, се появил сериозен дисбаланс.
Това, което той трябва да направи, е да загърби медицината като лош сън и да се отдаде на музиката, примерно.

не съм съгласен:
-религия-даването е благословията на даващия
- дао - ние само пропускаме енергията преаз нас.. а не я създаваме
- физика - закони за запазване на енергията - ама и ентропията да се отчита
- икономика - любов дадена =любов получена + любов прим / може и отрицателна/
- баба ми - дай любов и не искай,
-дядовци и бяби - ако можех - щяхъ да давам на всеки... ама
- водоброводчика - то мийто няма да се изтърка. пак ще капе
- криминология - който иска е виновника
- интраверта - важно е да е отвътре
- неврозния- аз не давам, ама ТЕ не ми отвръщат
- импотента - аз не искам , щото не ми дават

:) днес ми е слънчево!
аз само подкрепих поста ти. не съм задавала въпрос :)
и се опитах с моите бегли познания да оспоря спорещите :)

Генетиката е сложна и противоречива тема за нас, лаиците. Заключенията ми по отношение на генетичното прехвърляне на данни, са отчасти теоретични (в по-голямата си част, касаещи връзката психика-генетика) и отчасти феноменологични. До този момент съм работил с не един и не двама клиенти, страдащи от на практика от всички различни психични болести. И при нито едно заболяване, както и при нито един клиент, феноменологичното изследване, не показва дори намек за връзка между психичното състояние на клиента и генетична обремененост, която да го обуславя.

:)

Ами, благодаря за подкрепата :)

но това не означава, че можем да я отречем като част от етиологията на психологичните заболявания. Мисля, че все още науката е на мнение, че шизофренията е генетично обусловена, а също и биполярните разстройства.
Забелязала съм, че когато не може да се открие точната причина за някое заболяване, се слага един ген за разкош - това поражда съмнение за спекулация. НО, така или иначе, не вярвам само аз да съм на мнение, че няма как да наследиш очите, формата на лицето, ръста, склонността към наднормено тегло и прочие, и прочие, а да не наследиш склоността към усамотяване или любовта към приключения /примерите са съвсем случайни/. Тези склоностти пък ще доведат до еднакви предпоставки за отключване на едни или други психични проблеми. Няма логика да се наследяват физически болести, кръвната група, трапчинките по бузите, погледа дори, а не и черти от характера, а с тях предразположеност към развитие на психично заболяване.
Странно е, че не си открил до този момент връзка в своята практика. Правило ми впечатление, че си привърженик на теорията, че човек се ражда като бяла дъска, на която тепърва всичко се пише. Подобна теория ти дава пълна свобода за действие, защото на практика няма никаква причина нещо да не може да бъде откоригирано.
Но аз не съм съгласна - има лимит и този лимит е генетично определен. Има и огромно поле за действие, разбира се, но... до определена граница.

няма генна предразположеност да не е в състояние да се коригира!
аз съм на това мнение. факт е че науката все още не е открила как да не се разболяваме от болестите на родителите си. но също е факт че с упоритост можеш да избегнеш черти в техния характер. с много работа можеш да въложиш у себе си черти на характер който няма у родителите ти. говоря не за няколко прочетени книги и няколко месеци или години работа. а говоря за упорит ежедневен труд върху това което сиза постигане на това което искаш да си. и уверявам те с някои наследствени черти се налага да се бориш независимо че си ги свел до - нула. ( тук визирам наследствен алкохолизъм. ако не осъзнавам какво ме чака.... просто не си позволявам и чаша. а когато си позволя се чувствам като че съм предала себе си)
та де аз съм въздържател , не защото не ми е вкусен алкохола, а защото свикне ли организма ми с него много бързо ще стана зависима.

Науката е на точно обратното мнение... поне преобладаващата част от нея :)

Е, нищо - науката едва прохожда. Накрая ще стигне до моето мнение. Поне преобладаващата й част :)

значи ти твърдиш че е гено наследствено да си психично болен?
аз обичам като споря да доказвам тезата си с факти които са неуспорими :)
три поколения преди мен, тъка ли ще е когато говоря за пра баба си?
жената луднала( откраднали и златото) и накрая се обесила. а преди 30 години един дядо син на тази баба направи сбирка на рода. в село разград ни събра че бабата там живяла. непомня много на 15 съм била. но ресторанта беше пълен и в лятната градина. говоря ви за хотела в разград. та как тъка сме се разплодили толкова много след като е наследственно да полудяваме ? и като добавим че се е самоубила, значи този род просто е трябвало да се самоизтреби , защото една жена не и издържали нервите и е взела такъв избор за себе си. и да ти добавя същия дядо като ме видя (за първи път го виждах) дойде при мен и ми каза:- ти си точно копие на мама.
нещо доста остарях вече и не ми се умира. живее ми се . и то пълноценно. това ми е психологичния проблем че не искам просто да съществувам( спя, ям, ходя на работа и отново...) ако днес не ми се е случило нещо интересно, вълнуващо - ще си го измисля пък! и това психично отклонение ли е?

Твърдя, че има генетична предразположеност към някои физически, а също и психически заболявания. Ще е тъжно, ако се изразявам толкова зле, че накрая да не е възможно хората да ме разберат :)
Също така смятам, че се наследяват черти на характера, които могат да станат причина за развитие на психичен проблем, при наличие на фактори от първа и втора група.
Причината да твърдя тези две неща са наблюденията ми върху мен и майка ми, както и върху мен и дъщеря ми. Тоест, това не са безпочвени твърдения, поне за мен :)
А и също така мисля, че човек е ограничен от това, което носи в себе си генетично. Той може да израсте и физически, и духовно до определени размери - но не по-големи.
Колкото да обесниците и алкохолиците в рода - и аз си имам моите, като ще се въздържа от подробности и само споделя, че засега не съм се пропила /което тепърва със сигурност няма да се случи и в бъдеще :)/, както и не обмислям опити за обесване. Ако я докарам до там бих избрала по-лежерен начин за самоубийство, като примерно прилична доза сънотворни :)))
На последния ти въпрос не мога да отговоря. Не съм специалист. Ако аз имах такъв проблем обаче щях да направя всичко възможно да се опитам да си отговоря сама. Ти как си отговаряш?

ами факта че умея да живея интерсно и че покрай мен всички се забавляват а наблюдаващите малко завиждат. нека да съм мръднала, но не е скучно с мен. и никой до сега не се е отказал доброволно от мен. дори и този дето му слагам рога си натиска парцалите да е с мен :) ще умре от старческа скука ако не няма кой да му осигури малко стрес в живота :)
цитирам го точно:"ти си моята стрес машина"

:)

понеже ми е ясно колко неподготвена се изказвам, намерих една книга, която се казва "История на модерната психология", за да разбера как се е формирала съвременната психология и през какви търсения е минала, за да стигне до това, което е днес. Книгата ми е много интересна и ми доставя истинска наслада, освен това е крайно време да разширя общата си култура в област, към която проявявам вече дългогодишен интерес. Преди нея прочетох тавистоксите лекции на Юнг, но и те ме накараха да разбера, че не мога да започна от буквата "п", примерно - трябва да започна от "а".
Имам още много, много да чета, което много ме радва, но... на този етап не мисля, че може сериозно да се говори например, за колективно несъзнавано или за еволюционна теория, ако не се отдаде предварително огромна почит на генетиката - те просто не биха съществували, ако я нямаше нея.

Генетиката е глината; средата е скулпторът.

Мисля, че материалът е доста важен. С калпав материал се работи трудно, а се случва и за нищо да не става, с качествен - доста по-лесно.
Качеството на изходния материал - бил глина или нещо друго, е от значение. Неговите характеристики определят и определен лимит на това, което може да се получи с труд и усилие.

:)

СЪЩЕСТВУВАНЕ И СЪЩНОСТ

Според същността и съществуването си във вселената има три вида обекти:

Сътворено от природата - при тях съществуване и същност съвпадат;
Сътворени от човека - при тях същността предхожда съществуването, идеята за тях се ражда преди те да бъдат сътворени;
Човекът - при него съществуването предхожда същността, защото същността му не се свежда до неговата анатомия и физиология.

Той се появява на земята, и чак след това се самоопределя. Първоначално той не притежава същност, но после сам решава какво да прави и създаде от себе си. Човек е само това, което избере да бъде, откъдето идва и важността на избора.
Същността на човека се формира като сбор от неговите избори - „Човек е осъден да избира“. Това е!
Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал.
Имаш избор дали ще пушиш, дали ще се движиш и спортуваш, дали ще взимаш допълнително витамини, соли и минерали, кой ще е партньора ти, ще произвеждаш ли храната си, къде ще живееш, кои са приятелите ти и средата ти, какво ще работиш, кой филм ще гледаш, каква музика ще слушаш, на кой курс ще отидеш, какво ще сготвиш за довечера, кого ще целуваш ...
Твоята същност след време определя твоето съществуване.

"В най-незначителното и най-повърхностното поведение се съдържа целият Човек. Нищо не е незначително, нито повърхностно и всичко в поведението ни говори за личността, и живота ни като цяло. Ние напомняме холограма, всеки фрагмент от нея носи цялата информация за нас. Най-малкият жест, най-беглият поглед, най-незначителната дума или постъпка не само съдържат цялата ни история, те са цялата ни история." - Сартр

Да обичаш бавно

Изборът на партньор в живота е може би единственият важен избор, който правим сами. Той впоследствие ще определи средата, в която ще живеем.
Изборът на партньор е толкова важен не само заради предаване на гените, компания, сигурност, секс, емоция или просперитет, изборът на партньор може да донесе здраве или смърт.
Човек възприема живота около себе си, чрез сетивата си - очи, слух, мирис, допир. Възприятието от заобикалящия ни свят влияе на хормоните ни, на мислите ни и на действията ни. Но най-вече на работата, която ежеминутно протича в организма ни за да може той да функционира. Нашето здраве в огромна степен зависи от хормоните. А хормоните се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция. Дали думите на партньора ни предизвикват у нас гняв, ярост, несигурност, малоценност, депресивност, обида или точно обратното, то ние или живеем или умираме бавно. Слуха взприема думите и директно те отиват в мозъка и за стотни от секундата се предават чрез невроните до ендокринната система. Същото важи за допир, емоционална и сексуална несъвместимост, мирис, визия.

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на човешкия организъм. Ендокринните жлези произвеждат химични вещества, наречени хормони, които се отделят направо в кръвта. Чрез кръвта хормоните се разнасят до съответните органи като регулират техните функции. Жлези с вътрешна секреция са хипоталамуса, хипофизната жлеза, епифизата, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, надбъбречните жлези. Отделни участъци от задстомашната жлеза (Лангерхансови острови) и половите жлези (сертолиеви клетки, лайдигови клетки, гранулозни клетки) функционират като жлези с вътрешна секреция. Някои органи като стомах, дванадесетопръстник, черен дроб, бъбрек, плацента, матка, кожа, сърце, костен мозък и мастна тъкан имат добавъчна ендокринна активност.

Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в човешкия организъм: обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, влияят върху човешкото поведение. Хипофизата контролира функцията на редица жлези с вътрешна секреция, като тя е под контрола на хипоталамуса, част от междинния мозък.
Изборът на партньор е избор на това, което ще видиш, усетиш и чуеш в по-голямата част от ежедневието си.
Изборът на партньор е най-важния избор в живота!
Мозъка не случайно избира професия или причини, когато не ти е приятно в къщи по-дълго да те няма. Така се опитва да те спаси. А нужно ли е?

Съгласен съм за същността на човека.
Имам и един въпрос: Ако човекът е създание на природата, не е ли всъщност, всичко създадено от човека, също създание на природата?

В разсъжденията ви се съдържа отколешен скрит въпрос - кое е първично - дали емоциите влияят върху биохимичния баланс, или обратно. Нещо като въпроса за яйцето и кокошката.
Виждам и втори въпрос. Що се отнася до него, отговорът е: Вместо мозъкът да мисли сложни начини за опосредствано дистанциране от дразнителя (във вашия пример, партньора), би било, струва ми се, по-уместно и по-себесъхранително, да избере перманентно дистанциране. Така "спасяването" би било по-ефективно.

Без да съм експерт, отговарям интуитивно, на базата само на това, което имам в главата си, за което моля да бъда извинен.
Отговор на въпроса: Когато човек живее в хармония с природата, той е част от нея и се ръководи от нейните закони и цикли, тогава човек е създание на природата. Тогава тя го ръководи умело чрез електромагнетизма на земята, Луната и заобикалящите ни планети. Това се случва чрез водата в мозъка ни и намиращите се там центрове за управление.
Когато човек живее в разрез с природата и скъса връзката, живее откъснат максимално от слънчева светлина, жива храна, обездвижва се и се отделя от земята, затворен сред бетон, като кокошка за клетъчно отглеждане, то той къса връзката с природата и започва да мутира и да се държи като болестотворна бактерия и хищник с висок коефициент на интелигентност, който се води само от инстинкта си за оцеляване.
Не случайно резултатите от изследванията за най-щастливи хора на планетата, рязко се различават с класацията за най-силно индустриализирани и икономически развити страни.
Отново стои въпроса за избора.

Околната ни среда ни определя. Затова завършвам импресията си по-горе с "А нужно ли е?", с което напълно се припокривам с предложеното решение за перманентно дистанциране от дразнителя. От своя страна отново се връщам на въпроса за избора. Завръщане към природата, движение, произвеждане на храната си, спорт на открито за удоволствие, избор на среда, която изповядва същите принципи или живот в среда на хищници. Промяната идва отвътре навън.

Психичните разстройства не са ли предизвикани от осъзнатост какво искаш, но липса на средства, време и възможност за избор. Някакъв вид вътрешна реакция на осъзната невъзможност.

Всъщност, и бетонът е природа...

Част от тях могат да се интерпретират и така, но дори и при тях става въпрос не за реална невъзможност, а за страх да платим цената на онова, което искаме; сблъсъкът между желанието и страха е част от горивото на психичната болест.

Да, това съм го разбрала от самонаблюдения.
На практика сме изправени пред избор, нали? Ако, стоейки пред този избор ние разберем, че не сме в състояние да платим цената на желанието си, то следва проблема да изчезне. Избираме статуквото, защото алтернативата поради субективна невъзможност не може да бъде избрана - цената й е твърде висока.
С това проблема изчезва или поне би трябвало да изчезне, ако внимателно сме разбрали защо не можем да платим цената. На практика, за да не можем да я платим изключително много държим на нещо, на което не можем да обърнем гръб. То е по-важно от желанието ни. Така ли е?

В частния случай на взаимоотношенията, може да се каже, че е така. Но не всичките ни желания са свързани със взаимоотношения.

за нито едно желание, което да не е свързано, макар и само косвено с взаимоотношенията ни с другите.
Някакъв пример за подобно желание?

"Маybach" 62 S, лимитирана версия.

материални щуротии, но не мисля, че непостигането на материално желание може да доведе до някакъв сериозен психически проблем :) Достатъчно е да осъществиш малко материално желание, за да откриеш колко временен е удовлетворителния му ефект и с това да приключиш въжделенията си в тази насока. Или се изхвърлям и не съм съвсем искрена... Случва се уж само страхувайки се да не останем гладни и на улицата така да се вкопчим в материалната страна на нещата, че това да определи цялото ни съществуване.
Самоусъвършенстване е пример за желание, зависещо само от теб. Не виждам по какъв начин би могло да бъде възпрепятствано осъществяването му. Зависи само от един човек, който си ти самия. Ако наистина го искаш, ще го направиш. Ситуации, които можем да контролираме изцяло, тъй като зависят само от нас, не водят до психически проблеми.
Проблемите изникват тогава, когато ситуациите се усложнят от взаимоотношенията ни с останалите. Така си мисля аз поне :)

Не мислиш? Затворите са пълни с хора поставили материалното на първо място... държавните и общински администрации, също. "Хората" на "големия бизнес" - също. И т.н., до безкрай :)
Що се отнася до другото - права си.

Как да не се почуди човек - защо? Аз се почудих, почудих и стигнах до извода, че материалното запълва духовни празноти. Богатството дава чувство за власт и сила, които пък дават поводи за самочувствие, което иначе не би съществувало. Освен това, явно материалното е нещо, подлежащо на контрол, а хората /или поне тези, които не могат да се почувстват значими по друг начин/, имат нужда да усещат, че контролират нещата.
Това е нещо като изместване на съзнанието от нещо непостижимо към друго, което е постижимо. Понеже не можеш да станеш умен, ставаш богат и така си значим - не само в очите на другите, но най-вече в своите.
Предполагам, нещо такова?

Мдааа..., всъщност е гаден защитен механизъм на Аз-а. Нарича се Изместване. И като всички защитни механизми, трансформира реалността в удобна и приемлива за Аз-а форма... Хич не си падам по тях, да знаеш :)

Макар че не ми стана много ясно по кое не си падаш - по клиентите - материалисти или по защитните им механизми. Да речем, че е по защитните механизми на материалистите :), пък и на останалите.
Трудна работа - как да се лишиш от нещо, което е основополагащо за теб. Озоваваш се в нищото. Съпротивата е голяма. Това е като да те върнат в първо отделение, след като си мислиш, че вече си професор :)

чета ви няколко пъти. От началото на постинга до последната точка на последния коментар. Поставих си диагноза. След това, обмисляйки дълго възникналите въпроси, си поставих нова. После, някъде между "Генетиката е глината, а средата - скулптурът" и "Психичните разстройства не са ли предизвикани от осъзнатост какво искаш, но липса на средства, време и възможност за избор. Някакъв вид вътрешна реакция на осъзната невъзможност?" ...се загубих. Не съм психолог. Дипломиран. Бих могла да бъда клиент, цитирам, или пациент. А понеже съм един щастлив човек, който все още не пречи безобразно на околните с поведението си, мисля да не посещавам онзи кабинет, на втория етаж, в дъното, на 14-ти ДКЦ. Въпреки всичките ми любови, споделени или не, години на благоденствие и други мизерни, загуби на близки хора и намирането на нови... Всъщност ми се искаше да внеса малко цвят в тая дискусия, че ме човърка от един-два дни... Млъквам и продължавам да чета.

Когато човек чете и дискутира, търсейки решение на проблеми, повече или по-малко важни за него, цветността на диалога рядко е сред приоритетите му... а може би, не съм прав и просто се опитвам да оправдая сивотата на изложението си :)

в нова категория решава проблемите. Гарантирам :)

Тъи и аз като съм се занимавал с психология и съм на ясно с това което е написано тук ще се вклю4а и аз за малко.Същественото което е 4е от създаването на 4овека от Всевишният до ден днешен е устроен така 4е да работи, и пак да работи, но за сажаление това ве4е не се спазва .Всеки търси надомощие , във всякакъв аспект било то финансов, физи4ески, психи4ески.Ако на днешното време младите имат поне малко ценостна система едва ли ще говорим и пишем за този проблем по този на4ин.Вси4ко е вапрос на гледна то4ка .Ако ние успем да накараме младите да са заинтересовани , и да имат хъс , да имат устрем , а не да са изпаднали в апатия към самите себе си няма да е така .

A повторенията ги бетонират. И аз не знам защо го пиша.

Поздрави за изложението ви.Напълно съм съгласна с вас. Всичко е свързано с енергията и светлината и това тепърва ще стане ясно, но всъщност е ясно от векове.Всяка една болка, дисхармония е показател за неправилно мислене, постъпки ит.н изявени на физическо ниво. Но според ученията на древните е и начин как да се подобрят нещата. Но това е дълга тема.Благодаря ви искрено за темата.Бъдете здрав.

Тогава нямало псевдопсихолози който много трябва да внимават за скрита психопродукция или не определяли кой идей границат с налудността без да изразявт ясно налудни идей. Повече по въпроса първия ми постинг. Бисерите на българската психиатрия до 90 те години на миналия век

Този пост показва, че психологията МОЖЕ да бъде наука. Може, но май в областта на приложението още е далече.
ПП: Прочетох със закъснение коментар на автора, че може би изложението му не е "цветно". Според мен изложението е много добро, и относителната му краткост говори не само за познаване на обекта, но и за способност това да се изложи КРАТКО И ЯСНО.

Радвам се, че текста Ви е допаднал. Психологията от доста време е наука, просто обичайното и приложение често се разминава с научните принципи. Но това е въпрос на подход, а не на правило.

"ако инвестирате, да речем, любовни чувства към определен индивид, резултатът може да бъде в три посоки: инвестирате 100% и получавате в отговор 100%; инвестирате 100%, а получавате в отговор по-малко или инвестирате 100%, а не получавате в отговор нищо.
Първият вариант е теоретичният идеал за случая, което ще рече, че в реалността не съществува."
Казва авторът. Не, СЪЩЕСТВУВА, но относително кратко. А "затихването " може да е продължително. Колко продължително? Години. Може би до живот, ако е милостив животът, което е рядкост...

Ще Ви бъде ли възможно да прецизирате въпроса си? Така ще ми бъде по-лесно да се опитам да Ви дам смислен отговор.

ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ Е ОПАСНО С ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОТДЕЛИ БОЛНИЯ ОТ СВЕТА И ПРИ НЕЛЕКУВАНЕ ЗАВИХАГИ! УЖАСНО Е, ЧЕ НЯМАМЕ УСЕТ ЗА НЕЗАБАВНО НАМИРАНЕ ПРАВИЛНИЯ ИЗХОД ОТ БОЛКИТЕ, КОИТО НИ НАВЕСТЯВАТ- СИГНАЛ ЗА СЕРИОЗНИ ПОРАЖЕНИЯ!
ПОЗДРАВИ! МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТА Е РЕШАВАЩО!

В клиниката- болница частна, където ни лекуват с нареждане от личния лекар- няма психотерапевт, психолог- този пропуск е много грешен

ЖИВОТЪТ Е ПРОМЕНЕН- ЦИВИЛИЗАЦИЯТА СЕ ОКАЗА- ЛИБЕРАЛНО- ИСТАМБУЛСКА КОНВЕНЦИЯ- ЛИБЕРАЛНИ ПРОСТОТИИ, ИДИОТИЗЪМ, КОЙТО ИСКА ДА ЗАЛИЧИ НАЦИОНАЛНИТЕ ТРАДИЦИИ ЗА ЗДРАВ МОРАЛ...
ВСЕКИ ДА ВЪРВИ ПО СВОЙ ПЪТ КЪМ ОБЩА ЦЕЛ ДОБРУВАНЕ, ЗДРАВ МОРАЛ КОЙТО Е ОСНОВА ЗА ЕДИН УМЕН ПРЕКРАСЕН СВЯТ

Цивилизацията е нещо доста по-голямо от европейския, северноамериканския и евразийския съюз. Ценностите и винаги ще оцеляват.