порой от мътна зла река,

блата и смрад ме пак обливат,

сърцето плаче,

страх и мрак,

бум трак, мрак и страх,

няма време, няма време,

щом страхът те пак превземе

и реката зла те влачи,

през дерета и сокаци

тичаш, бягаш като луда,

мяташ се и стенеш... 

Мрак... 

Бягай, крий се,

няма как,

да не виждаш светлината,

и да бягаш във гората,

гдето зверовете зли

те причакват от зори,

ще останеш без език

и без слово

и без разум,

тежко време,

свод небесен без лъчи

и лица без светлини

и човеци

без лица,

все ла-на,ла-на ла-на,

във клозетна яма всички,

ще потънем

сам самички,

всеки с своята лъжа,

всеки в свойта тъмнина...

Где си,свято семе?

Боже!

Где е светлият ти лик?

Где се криеш, Бог велик

и не вършиш чудеса

тук, на грешната земя... 

Знам,

човекът те прокуди,

свит във своите заблуди,

где да те открия Боже?

Все към теб очи повдигам,

врат превивам,

Но уви ! 

Ти отвръщаш пак очи,

от сърцето ми тревожно!

Знам,

за теб е невъзможно

да си като шут, надут

или като ято свраки...

Ти си свят и тъй велик!

Разкажи ми с прост език,

що те теб сега тревожи !

Говори ми!

Боже, Боже!

Покажи ми своят лик!

И отново,

тъй велик,

във сърцето ми роди се!

И тогава то,

горкото,

ще се отърве от злото,

ще възкръсне

и скръбта,

ще избяга от света

и тогава светлината,

ще прегърне пак земята

и в Небесният олтар,

пак ще има цвят и жар

и човекът ще поеме,

тук отново свято семе

и ще цъфне като мак,

дар чудесен,

плод и песен,

сок от смирна и нектар,

ах, какъв Небесен дар,

от любов сме сътворени

и с любов сме оградени,

това се казва

дял от слава,

знам,

това не е забрава!