Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
18.09.2010 10:10 - Смисълът на живота (Импресия)
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 59261 Коментари: 64 Гласове:
38

Последна промяна: 18.09.2010 10:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този, който не цени живота, не го заслужава. Леонардо да Винчи       СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА (Импресия)    image    Животът е като еднопосочен билет... От раждането към смъртта. Няма връщане назад. Каквото и да правиш движението е единствено напред. Няма връщане на парите за билета. Не можеш и да го смениш. Можеш или да го използваш или да вървиш по дяволите. И в двата случая, обаче, изборът е твой. Представи си живота като влак. Можеш да пътуваш в първа класа, можеш да пътуваш във втора, можеш да висиш като изтърсак на коридора... а може и да изтървеш влака. Зависи що за човек си. Или колко ти е акъла..., или въображението. Или пък парите. Изобщо, варианти много. И различни. Защото ние сме различни. Някои хора пътуват с влака без да се притесняват от никой и от нищо. Настаняват се където им хрумне и правят каквото им хрумне. Поне до известно време. Има други, които си купуват билети за втора класа, а пътуват в първа. Правят го с идеята да получат повече отколкото са платили. Но всъщност плащат повече, отколкото им се струва. Защото през целия път се оглеждат като престъпници... каквито по същество и са. Има хора, които си купуват билети до една гара, а пътуват до друга, по-крайна гара. А има и такива, които, чрез билета за първа класа, си купуват не просто място в първа класа, а правото да ходят където им скимне. Или поне така си мислят. Това, което обединява всички нас е, че в крайна сметка се оказва, че никой не иска да пътува натам, накъдето първоначално си е мислил, че иска. По едно или друго време ни се прищява да сменим я посоката, я класата на вагона... или пък направо целия влак... Има и друго, което ни обединява: по всички възможни влакове и пътища, като пътници, мястото ни е във вагоните, а не в локомотива. Тоест, винаги някой друг кара влака. Не – нямам пред вид Господ, за когото се твърди, че контролира всичко и всички (обикновено от хора, които не са в състояние да контролират собствения си живот). Нищо подобно. Тази част на метафората е доста по-елементарна. Влаковете се карат от машинисти. Но не те определят посоката. Не те определят скоростта. Не те решават дали ще се качим на даден влак или не. Не те решават и кога да слезем. Те са просто изпълнители. И затова, в нашият случай и в нашата метафора те не са определящи, а незначителни фонови елементи. Определящите сме ние. Винаги. На външен вид всички влакове повече или по-малко си приличат – но всъщност и те са различни. В някои посоки влаковете са директни, а в други за да стигнеш до целта, трябва да смениш влака. Един или няколко пъти. На пръв поглед всяка смяна е просто формално неудобство, но всъщност всеки реагира различно на това неудобство. Някои хора лесно се адаптират към промените и смяната на влака не им прави особено впечатление. Други, до такава степен се стресират, че се случва да изтърват връзката си... и понякога минават години преди да успеят да се прикачат. Трети, остават на гарата, която би трябвало да е просто място за прикачване. Зациклят там..., защото за разлика от влаковата метафора, в живота, минаващите влакове за прикачване далеч не са толкова много... и с толкова точно разписание като истинските влакове. Всъщност, изобщо не съм убеден, че житейските „влакове” следват някакво разписание. В живота има и кондуктори. Също както във влаковете. Някои от тях си вършат добре работата: проверяват ти билета, пожелават ти приятно пътуване и ако имаш нужда от професионалната им помощ, ти помагат доколкото могат. Други са злобни и заядливи... може би защото влака, на който са, не е влакът, на който биха искали да бъдат. Кой знае... На трети им е все тая какво се случва покрай тях... Има пътници, които се влияят повече или по-малко от личността и настроението на кондуктора. Има и такива пътници, на които не им пука. А има и пътници, които могат да набият кондуктора. Всъщност, във влака на живота има всякакви пътници и кондуктори. Нещо като Ноев ковчег на релси. Влакът на живота се движи именно по релси. Донякъде звучи обезкуражаващо, тъй като релсите са доста консервативен и непроменлив път. Но това е само на пръв поглед. Защото има релси във всякакви посоки. Тоест, винаги имаш избор, кой път да хванеш. Нечии животи са като околосветско пътешествие с влак. А други са като пътуване от едно малко градче до друго. Това не винаги зависи от парите. По-скоро зависи от широтата на мирогледа и въображението. За човек с въображение липсата на пари не определя дължината или пък качеството на пътуването. Истината е, че за влака на живота, цените на билетите винаги са били и ще бъдат по джоба на всички пътници. Но не всички виждат нещата по този начин. За някои е важно влака да е луксозен, а за други е по-важно с кого ще пътуват. Лично на мен ми се струва, че е по-важно, с кого ще пътувам, а не как. Но това съм просто аз и моят избор. Твоят би могъл да бъде друг. Аз обичам да се наслаждавам на пътуването. Обичам да гледам местата, през които минава влака. Обичам да се отдам на успокояващата песен на колелата. Да докосвам и вдишвам същността на жената, с която пътувам. Да благоговея пред енергията, която не разрешава на детето ми да стои и за миг на едно място по време на пътуването. Да се възхищавам на ентусиазмът, с който се отдава на началото на своето пътуване... Да се уча от този ентусиазъм. Подобно пътуване би могло да бъде прекрасно. А би могло да е и ужасно. Както би могло и да покрива пълният спектър на преживявания от прекрасното до ужасното. Номерът е да се наслаждаваш и да преживяваш всичко на пълни обороти. Защото това е твоето пътуване. Единственото пътуване, което някога ще имаш. Е да, има хора, които твърдят, че и друг път сме пътували... и пак ще пътуваме. Но аз си мисля: „дори и да е вярно, какво значение има това, щом не помня миналите пътувания и не знам нищо за бъдещите?”. Затова ми се струва, че е по-смислено да се пътува така, сякаш никога не е имало други пътувания и никога не ще има други. В противен случай има опасност да изтърва много неща, надявайки се, че ще ги преживея в бъдещите пътувания. А това ми изглежда твърде глупаво. Някои пътища водят към прекрасни места. Някои водят към Ада (за справка: пътят към Ада ще го разпознаеш по това, че е павиран с добри намерения)... Други пътища те въртят в кръг, но тях някак си трудно ги разпознаваме. Все ни се струва, че са различни пътища и нещата, които ни поднасят като пейзаж са нови и невидени от нас. Но не са. Подобни пътища са илюстрация на житейската истина, че човек НЕ се учи от грешките си. Не защото не може. А защото не желае да помни грешките си. Затова – не обръщай гръб на грешките си – те са твои приятели. Може би най-добрите приятели, които някога ще имаш. Времето на пътуването ни е винаги ограничено. И на нас не ни е дадено да знаем колко точно е то. Това го прави изключително ценно. Нямаме по-ценно притежание от нашето време. И не бива да го прахосваме в колебания, съмнения и надежди. Трябва да го употребяваме. Защото вярвам, че когато в края на пътя си направим равносметка, ще установим жестоката правота на онзи, който е казал, че в живота съжаляваме не за онова, което сме направили, а за онова, което не ни е стигнал куражът да направим... Затова, действай. По-добре да опиташ и да сгрешиш, отколкото до края на живота си да се будиш посред нощ от въпроса: „А какво ли би било, ако ми стискаше?...”.

image


Тагове:   психология,


Гласувай:
38


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dianadiankova - !
18.09.2010 11:18
Възхитена съм от лекотата, с която казваш ВСИЧКО.
цитирай
2. dobromirdimitrov - 1. dianadiankova - !
18.09.2010 11:31
... :)
цитирай
3. tili - Прекрасна импресия,
18.09.2010 12:44
верни заключения! Привет!
цитирай
4. swanlake - Mnogo mi haresa :)
18.09.2010 14:11
Mnogo mi haresa :)
цитирай
5. dobromirdimitrov - 3. ileila - ...
18.09.2010 16:02
Теоретично би трябвало да е така. Но хората рядко се сещат да благодарят на подобен кондуктор. Даже напротив.
цитирай
6. dobromirdimitrov - 4. basta - аз в момента загубих "дар...
18.09.2010 16:02
Ами ще почакам :)
цитирай
7. tavakosta - А тоя казус
18.09.2010 16:03
"Седя си Аз на гарата, чакам влака. Идва. Тъкмо да се Кача, гледам се, че Слизам от него. Викам си: била съм вече Там. И чакам влака, от който Няма да слезна, за да мога да се кача. " :)(:
цитирай
8. dobromirdimitrov - 5. tili - Прекрасна импресия, ; 6. swanlake - Mnogo mi haresa :)
18.09.2010 16:03
Радвам се, че ви е допаднала :)
цитирай
9. dobromirdimitrov - 12. basta - :)
18.09.2010 18:19
:)
цитирай
10. dobromirdimitrov - 15. basta - а, присетих се относно ...
18.09.2010 20:24
Това е твърде сложен въпрос за да мога да ти отговоря с коментар :) В най-общия смисъл обаче, действията ни, дори когато изглеждат непланувани и неизбирани съзнателно, отразяват нашите вътрешни желания..., които също често не осъзнаваме.
цитирай
11. анонимен - 0162
18.09.2010 21:44
Пабло Неруда
Умира бавно, този,
който не пътува,
който не слуша музика,
който не открива очарование в себе си!
Умира бавно този,
който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта.
Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този,
който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този,
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата и любовта си,
който не рискува сигурното за неизвестното, зa
да преследва една мечта,
който не се решава веднъж в живота си,
да избяга от мъдрите съвети...

Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!
цитирай
12. dobromirdimitrov - 18. анонимен - 0162
18.09.2010 22:29
Хубаво би било да стигне до съзнанието на тези, които имат нужда.
цитирай
13. krivoshapkova - Благодаря за импресията!
18.09.2010 23:07
===
цитирай
14. dobromirdimitrov - 20. krivoshapkova - Благодаря за импресията!
18.09.2010 23:42
Беше удоволствие за мен.
цитирай
15. pumona - Приветствам импресията Добромир Димитров!
19.09.2010 12:27
Приветствам и коментиращите тук, но един въпрос ме гложди.
- Как ще се възприеме идеята от един машинист и неговата съпруга?! - питам леко закачливо аз :)))))))))
цитирай
16. dobromirdimitrov - 22. pumona - Приветствам импресията Добромир Димитров!
19.09.2010 19:52
Вероятно ще трябва да издириш машинист и съпругата му и да провериш :)
цитирай
17. pumona - познавам ги лично
19.09.2010 20:15
:)))))
цитирай
18. dobromirdimitrov - 24. pumona - познавам ги лично
19.09.2010 20:18
В такъв случай задачата ти е сравнително лесна :)
цитирай
19. pumona - не е,
19.09.2010 20:22
защото машинистът мисли, че води, и неговият профил е строго профилиран, докато съпругата му има друг свой път, различен от неговия :))))
цитирай
20. dobromirdimitrov - 26. pumona - не е,
19.09.2010 20:52
:)
цитирай
21. pumona - хей, Добромир
19.09.2010 20:53
усмивката не е отговор! :)))) мнение?!
цитирай
22. dobromirdimitrov - 28. pumona - хей, Добромир
19.09.2010 21:10
Руми, само идиот би дал мнение при абсолютен дефицит на информация. Надявам се, че не мислиш наистина, че аз съм въпросния идиот?... :)
цитирай
23. pumona - весело
19.09.2010 21:25
не съм си помислила това, но вероятно аз съм този идиот....
:)))) хубава вечер ти желая
цитирай
24. dobromirdimitrov - 30. pumona - весело
19.09.2010 22:08
Хубава вечер и на теб :)
цитирай
25. анонимен - 0162
20.09.2010 19:26
Добър ден - каза малкият принц.
- Добър ден - каза стрелочникът.
- Какво правиш тук? - попита малкият принц.
- Разпределям пътниците по хиляда - отвърна стрелочникът. - Изпращам влаковете, които ги отнасят ту надясно, ту наляво.
Бърз влак, целият в светлини, изтрещя като грамотевица и раздруса будката на стрелочника.
- Много бързат - каза малкият принц. - Какво търсят?
- И самият машинист не знае - отговори стрелочникът.
Друг светнал бърз влак прогърмя в обратната посока.
- Връщат ли се вече? - попита малкият принц.
- Не са същите - каза стрелочникът. - Тук се разминават.
- Не им ли е харесало там, където са били!
- Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.
Изтрещя гръмотевица на трети светнал бърз влак.
- Тези преследват първите ли? - попита малкият принц.
- Нищо не преследват - рече стрелочникът. - Спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носове в стъклата.
- Само децата знаят какво търсят - каза малкият принц. - Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат...
- Щастливци - каза стрелочникът.

")")")
цитирай
26. dobromirdimitrov - 34. анонимен - 0162
20.09.2010 19:55
Умре ли детето в нас - умираме и ние.
цитирай
27. pumona - леле, колко деца има тук....
20.09.2010 22:09
:)))))))
цитирай
28. dobromirdimitrov - 37. pumona - леле, колко деца има тук....
21.09.2010 00:12
:)
цитирай
29. pumona - ех, че хубаво, Баста
21.09.2010 23:27
утре малко след 9 съм в твоя блог!
цитирай
30. diamantsredstaklata - :)
22.09.2010 09:07
"Други пътища те въртят в кръг, но тях някак си трудно ги разпознаваме. Все ни се струва, че са различни пътища и нещата, които ни поднасят като пейзаж са нови и невидени от нас. Но не са. Подобни пътища са илюстрация на житейската истина, че човек НЕ се учи от грешките си. Не защото не може. А защото не желае да помни грешките си."
цитирай
31. dobromirdimitrov - 41. diamantsredstaklata - :)
22.09.2010 09:46
:)
цитирай
32. dobromirdimitrov - 43. ileila - ...
22.09.2010 09:50
Инстинктът за самосъхранение често има трудно разбираеми прояви.
цитирай
33. dobromirdimitrov - 45. ileila - 44. dobromirdimitrov - 43. ileila - ...
22.09.2010 16:44
Всеки би могъл да види, ако пожелае.
цитирай
34. diamantsredstaklata - Аз се въртя в кръг и не се уча от гре...
22.09.2010 20:07
Аз се въртя в кръг и не се уча от грешките си, нито от това, което съм чела. Не се гордея с това. Даже ме е срам. Много. Но е факт. Каквото и да си филосостваме,факт е. И това не ме кара да се чувствам добре. Обратно, чувствам се зле. Искам да го променя. Но все не става...
Съжалявам. Приятна вечер!
цитирай
35. dobromirdimitrov - 47. diamantsredstaklata - Аз се въртя в кръг и не се уча от гре...
22.09.2010 22:57
В такъв случай страховете ти са по-силни от желанието.
цитирай
36. zapetaikata - защо ли се сещам за това-
27.09.2010 19:52
когато се разминават два влака, никога не се чувстваш сигурен/дори да знаеш, че "твоят" е спрял/ кой от тях точно се движи:)))
може би при мен липсва ориентация някаква.....или на това му казват - илюзия.........или точния термин ти ще го кажеш, Добромир Димитров:)
цитирай
37. dobromirdimitrov - 50. zapetaikata - защо ли се сещам за това-
28.09.2010 09:41
От гледна точка на обективният смят (реалността), е илюзия. От гледна точка на субективният ни свят, е загуба (временна или постоянна), на връзка с реалността.
цитирай
38. magicktarot - пътуване с влак, но все пак няма ли отвреме-навреме слизане, отсядане и разглеждане...
30.09.2010 17:36
по разни места, градове, села, планини, морета и пр?
Дори да погледнем на нещата не като метафора, а като реално усещане - ако постоянно пътувам /в каквото и да е превозно средство/, то аз всъщност си оставам в него, в средството - не стигам доникъде. Нямам предвид, че животът е едно дълго пътуване от раждането до смъртта, както беше казал някой. Интересувам се от междинните спирки:)))
Иначе ми хареса, поздравления!
цитирай
39. dobromirdimitrov - 52. magicktarot - пътуване с влак, но все пак няма ли отвреме-навреме слизане, отсядане и разглеждане...
01.10.2010 10:26
:)
цитирай
40. dobromirdimitrov - 54. 1etty - :)))
08.10.2010 10:22
:)))
цитирай
41. lubopitstvo - Това е май
13.10.2010 14:56
най-хубавата ти статия, поне за мен. Рдавам се, че я прочетох. Нямам какво друго да коментирам. Думите ще прозвучат неуместно.
цитирай
42. dobromirdimitrov - 55. lubopitstvo - Това е май
16.10.2010 11:18
:)
цитирай
43. анонимен - Кога се открива сезонът за улов на ...
21.10.2010 23:41
Кога се открива сезонът за улов на златни рибки? Ех, да закача една на кукичката, че да ми се примоли тя да я пусна на цената на три желания...
Сещате ли се какво ще си поискам?
Първо - капка любов, ала истинска. Където падне - да прогаря като киселина. Да е необятна като морето. Да утолява жажда, която не си и подозирал, че те мъчи.
Второ - къшей хляб. Горчив от сълзите и сладък до болка. И толкова голям, че да има за всички гълъби в парка.
Трето... Трето - виж първо.
Някой знае ли къде кълват златните рибки?
Имам две желания........
цитирай
44. dobromirdimitrov - 57. анонимен - Кога се открива сезонът за улов на ...
22.10.2010 11:59
Не искай от златните рибки. Искай от себе си.
цитирай
45. анонимен - Пробвах. . . . . не става. Само зла...
22.10.2010 13:01
Пробвах.....не става.Само златната рибка ще оправи нещата .... :(
цитирай
46. dobromirdimitrov - 59. анонимен - Пробвах. . . . . не става. Само зла...
22.10.2010 20:59
Тогава - успех.
цитирай
47. анонимен - Иронично-саркастичния тон в от...
23.10.2010 13:03
Иронично-саркастичния тон в отговора ти беше излишен. :(
цитирай
48. анонимен - Темата ти е хубава ..
24.10.2010 14:44
Всички ние идваме на този свят не по свое желание и не с някаква мисия.Смисълът всеки човек е длъжен да го открие сам за себе си .. смисълът в животът не е един и същ за всички хора .. едни намират един олтар в животът си .. други намират съвсем друг олтар.. важното е всеки да открие своят олтар в своя живот..
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

цитирай
49. dobromirdimitrov - 61. анонимен - Иронично-саркастичния тон в от...
24.10.2010 21:26
В тона ми няма нито ирония, нито сарказъм. Просто естествено пожелание за успех.
цитирай
50. dobromirdimitrov - 62. анонимен - Темата ти е хубава ..
24.10.2010 21:29
С коментара съм съгласен. Стихотворението е хубаво, но е срещу всичко, в което вярвам.
цитирай
51. lubopitstvo - Стихотворението е много силно.
25.10.2010 10:04
Класика е - Пеньо Пенев - "Пътека". Има и песен, изпята преди монго години с този текст - всъщност, сега се сетих - моят съпруг ми я пееше в миналото на китара - мелодийката беше негова :) Просто ме върна във времето.
пп - Аз не съм анонимния от горе - получавам съобщения за коментарите под постовете, където съм писала и следя какво се случва.
Чини ми се на Пеньо Пенев не му е било добре, когато го е писал - жестока депресия ще да е преживявал, поради нещастна любов ще да е била :)
Не, усмивката ми е неуместна - той се самоубива след изключително нещастен живот, изпълнен с постоянна меланхолия, алкохолизъм, чести престои в психиатрии и много лични неудачи...
цитирай
52. lubopitstvo - Не знам, момичета...
25.10.2010 12:15
сутринта прочетох в интернет биографията му и чак сега взе да ми минава неприятното усещане след прочита й - мислех си - егати, влаковете, в които се е качвал този човек! И ако горната статия я приемем за истина - то що за мазохизъм е да се качваш все в погрешен влак?
От друга страна, оставам с впечатлението, че повечето големи творци са нещастници - колкото по-големи са в изкуството, толкова по-нещастни са. Може пък, интуитивно да усещат, че нещастието върви ръка за ръка с нестихваща муза и да избират нея, за да могат да черпят вдъхновение.... Де да ги знам - не съм творец, но знам, че когато не се чувствам добре съм много по-склонна да пиша, и обратно - когато ми е добре - хич не ме търси. Даже не ми минава през ума. Нямам време.
цитирай
53. lubopitstvo - Това мислено разделение на нещата,
26.10.2010 08:39
като "истински" и "неистински", ми се струва коварно. Всичко, което изгражда обективния и субективния ти свят е истинско. То съществува, значи е истинско. Да го възприемаш като неистинско, те поставя в положение на наблюдател на някоя гара, чакащ истинския влак. На практика, от теб зависи всичко да е истинско, тоест да ти харесва и да го определяш като такова.
цитирай
54. lubopitstvo - Лошо няма в кафенетата по гарите :)
26.10.2010 09:47
Както и в другите кафенета - за презареждане работа вършат, ако си падаш по тях. Аз не вярвам във влакове "илюзии". Всичко е истинско, ако го възприемеш като такова.
За грешките...- те са много полезно нещо. Ако не грешахме, нямаше да се развиваме.
Желая ти приятно пътуване. И не прекалявай с кафетата по гарите. В края на краищата, има и вагон-ресторанти.
Но пътят, влакът, гарата са лично твои, както и изборът къде точно да се намираш. Всеки си върви по пътя.
цитирай
55. lubopitstvo - Абе...,
26.10.2010 12:13
много кафе се пие в тази България, бе! Кой какво прави, ние кафета все пием :)

Не знам как са прозвучали горните ми коментари. Дано не е било дидактично. В областта на постовете на домакина, всеки сам стига до различни изводи. Основният принцип на медицината - "преди всичко не вреди", трябва да се спазва и от коментиращите :)
цитирай
56. анонимен - Реалността в живота....
07.11.2010 10:00
Една изпушена цигара и.....малко пепел след това
Една история прастара и.... малко пепел след това
Едно начало като песен и....раздяла като вик
И ято спомени в превара и...малко пепел след това
цитирай
57. dobromirdimitrov - 86. анонимен - Реалността в живота....
08.11.2010 10:40
...
цитирай
58. анонимен - 71. dobromirdimitrov - 86. анонимен - Реалността в живота....
17.11.2010 09:59
Преди или след многоточието винаги има нещо..... в противен случай те са просто три безмислени точки :)
цитирай
59. dobromirdimitrov - 72. анонимен - 71. dobromirdimitrov - 86. анонимен - Реалността в живота....
22.11.2010 13:47
Чисто синтактично означават пропуск в текста. Използвани така маркират, че коментара е прочетен и, че не би могъл или пък е излишно да бъде коментиран.
цитирай
60. анонимен - 73. dobromirdimitrov - 72. анонимен - 71. dobromirdimitrov
22.11.2010 17:05
Като дете любимата ми играта беше-"Предизвиквам те ",а и като голяма явно си я харесвам :).И знам синтактично какво означава,но не знаех в случая както точно маркират. :)
цитирай
61. анонимен - .!.(0_0).!.
26.02.2011 21:58
Аз по-голяма простотия от това не бях чел!
цитирай
62. dobromirdimitrov - 61. анонимен - .!.(0_0).!.
28.02.2011 12:02
:)
цитирай
63. pavlinakn - Доста емоцианална статия на фона на ...
29.10.2011 19:58
Доста емоцианална статия на фона на останалите публикации. Поздравления! Дано не останат само написани думи, а има възможност да се изживеят описаните ситуации, особено положителните!
цитирай
64. dobromirdimitrov - 63. pavlinakn - Доста емоцианална статия на фона на ...
31.10.2011 09:15
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4949355
Постинги: 3719
Коментари: 27117
Гласове: 73364
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031