Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
09.04.2010 11:25 - Ти си виновен!
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 22973 Коментари: 24 Гласове:
26

Последна промяна: 09.04.2010 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Няма в света виновни.” Лев Николаевич Толстой   ТИ СИ ВИНОВЕН !    image   Да пиша за Вината се оказа любопитно преживяване. Като да се опитваш да вземеш мокър сапун от пода на затворническа баня. Или сапуна ще се хлъзне, или някой мераклия ще те изненада. Печеливш ход няма. На моменти усещам, че Чувството за Вина се опитва да контролира дори и начина, по който пиша за него. Но нали съм си упорит... Емпиричните наблюдения при работата ми са, че Чувството за Вина е, с активираща се от определени социални и психологически фактори, генетична основа. Като биологичен вид притежаваме набор от контролни механизми, които обслужват оцеляването ни. Проблемът е в това, че от гледна точка на еволюцията сме твърде млади и следователно в един начален стадий от развитието си, за който с голяма степен на сигурност можем да твърдим, че е по-скоро преходен етап от един стадий към друг, отколкото обособен самостоятелен стадий. Вероятно поради това контролните механизми, които са подсигурявали оцеляването ни в древността вече да не действат съответно на обективната, съвременна действителност. Т.е., те все още не са завършили трансформацията си в адекватни на съвременността социално-психологически структури. Не са се, хм... ъпгрейтвали. Чувството за вина е един такъв контролен механизъм. Като част от еволюционната програма за оцеляване, то вероятно се е появило на един по-късен етап от развитието ни, в момента, в който са започнали да се оформят първите социални образувания. Защото едва тогава се е появила необходимостта да не се избиваме безразборно едни други. Изглежда това е била и първичната му цел: да прекрати безцелното изтребване. Това мое предположение се потвърждава и от изследванията на културните антрополози, които показват, че едно от първите табута[1] е забранявало именно нерегламентираната смърт в рамките на първобитната социална общност. Като наказанието за нарушаването на това табу не било отнемане на живота на убиеца, а прогонването му от племето, придружено със задължително мълчаливо презрение на всички негови съплеменници. Условно можем да приемем, че това е била рождената дата на Чувството за Вина. Идеята за чувството, което индивидът изпитвал, когато бивал тотално отхвърлян от средата, която го е създала, предшества и вероятно поражда идеята за съществуването на всевиждащия Всевишен. Тъй като индивидът не е можел да бъде под непрекъснатото наблюдение на останалите членове на социалната му група, се е появила необходимостта от създаването на тази по висша инстанция, пред която той да се чувства отговорен, а при нарушаване на правилата и виновен. Това е градирало появата на Чувството за Вина от убийството към множество други, значително по-безобидни прояви, нарушаващи правилата. Осигурило е постепенното нарастване на влиянието на Чувството за Вина, докато накрая то е придобило настоящия си статут на универсален контролен механизъм. В наши дни Чувството за Вина действително е такъв механизъм. Закърмени сме с него, живеем с него и умираме с него. На този етап на развитие на човешкия вид то е Господ. Вездесъщ и всемогъщ. Това, което казват за Господ, че забавял, но не забравял не знам доколко важи за самия Господ, но с абсолютна сигурност важи за Чувството за Вина. Родителите контролират децата си посредством Чувството за Вина, децата контролират родителите си посредством Чувството за Вина. Работодателите контролират служителите си посредством Чувството за Вина, служителите контролират работодателите си посредством Чувството за Вина. Всъщност, всички контролират непрекъснато всички, използвайки Чувството за Вина. И всички се правят, че не го правят... Чувството за Вина може да се активира на практика от всичко: може да го активира поглед, дума, жест, начин на обличане, начин на хранене, начин на ходене, начин на стоене... И това, ако не е уникален феномен... Нищо друго в живота ни няма толкова универсално присъствие... Чувството за Вина е в състояние да победи всяка емоция и всяко друго чувство, да предопредели всяка наша мисъл и действие. Което не успее да убие – прогонва или трансформира в нещо друго. Дори любовта се предава пред него. Чувството за Вина е нашият господар, а ние сме неговите безропотни роби. То е еманация на Сатаната с неговия най-голям трик – да убеди всички, че не съществува и че не е чак толкова черен. То е Бог и Дявол в едно. Начало и край на битието ни. Когато става въпрос за Чувството за Вина ми е почти невъзможно да видя положителния ефект от действието му. Принципно знам, че има такъв. Метафорично би могъл да се предаде така: Всяка машинария измислена от човека има авариен стоп. Функцията му е да обезопаси машината в случай на авария. Чувството за вина е нашият авариен стоп. Но ние някак си винаги успяваме да прекалим с употребата му. Ако конкретизираме метафората до аварийната спирачка на влак, то ние се държим така, че вместо да спираме влака посредством обичайната му спирачна система, непрекъснато и неправомерно използваме аварийната спирачка. Ако за чувството за срам може да се твърди, че създава социални и психични кастрати, то за Чувството за Вина е сигурно, че преекспонира ли се, не кастрира, а директно унищожава. Понякога унищожава само потенциалът на личността за развитие, а не рядко унищожава и цялостната личност, оставяйки в социума да съществува само едно бездушно и никому непотребно тяло. В най-общият смисъл на съвременната дефиниция, Чувството за Вина се определя като състояние в което изпада човек, който е допуснал някаква грешка. За да вникнем по-добре в същността на определението, ще дефинирам и „грешка” като понятие. В абсолютният смисъл на думата, за грешка можем да говорим само и единствено, когато човек нарушава, съзнателно или не, правила, с които повече или по-малко е запознат или поне подозира за съществуването им. В противен случай Чувството за Вина просто не би трябвало да се активира в индивида. Това ни води до психопатологическия аспект на Чувството за вина или по-точно до обективните причини за появата му. Наред с реалната, обективна вина, обвързана със сериозно нарушение на определено правило, у много индивиди се среща немотивирано чувство за субективно провинение, което се проявява неосъзнато в поведението или вдъхва онази тревожност, присъща на човек, преследван от мисълта за неразкрито или въображаемо престъпление. Когато Чувството за Вина стане прекалено силно, то може да причини невроза или дори психично разстройство. При някои налудности болните обвиняват себе си за всички грехове на човечеството, живеят постоянно с чувството за болезнена вина и непрекъснато искат да се накажат, да си причинят болка, да се осакатят или дори самоубият. В своя труд „В болезнения свят на вината” (1949) А. Енар доказва, че в основата на всяко психично заболяване се крие немотивирано чувство за вина, чиито корени са в детството и което болният отчаяно се опитва да преодолее, защото то представлява ужасна заплаха за значимостта му като личност. В действителност, когато става въпрос за взаимоотношенията помежду ни, Чувството за Вина почти никога няма реална причина за съществуването си. Опирайки се на дефиницията категорично можем да твърдим, че в близо 90% от случаите вредата, която нанасяме на другите не е в резултат на съзнателното ни желание да им навредим, а логично следствие от непознаването, неразбирането и невъзможността ни да предвидим действителните последствия от нашите думи и действия. Абсолютно убеден съм, че ако притежавахме това познание никога не бихме постъпвали по подобен начин. Като хора сме изначално добри и злото не е присъщо на нормалното ни психично състояние. Това заключение, разбира се, не бива да се използва да ни подсигури здрав сън, въпреки глупостите, които вършим, а би следвало да мотивира стремеж към максимално опознаване на себе си и другите, което би било най-сигурният път към унищожаване на Вината.


image

[1] Табу - Забранен или свещен характер на норма, правило или предмет. Във всички религии непосветеният е нямал право да докосва някои „обекти" (хора или предмети). В тотемистичните общества на почит е било животното или растението (дърво), което е служило за емблема на групата, защото е било табу т.е. едновременно свещено и прокълнато. Забраната за инцест* например е правило, отговарящо на табу, чийто произход е останал неизяснен. Заедно с правилата, табутата съставяли морален кодекс, който засилвал сплотеността на групата и осигурявал дълговечността на социалния ред, създаден бавно в течение на времето. Всяко посегателство върху тези културни черти е можело да разруши деликатната система на социалните връзки и да лиши народа от неговата идентичност.



Гласувай:
26


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - . . . Но за съжаление понякога това е ...
09.04.2010 13:00
ileila написа:
...Но за съжаление понякога това е прекалено голяма цена за нашето Его и прибягваме до репликите от сорта:"Ти не искаш да ме разбереш","Ситуацията беше такава" и ...


Или по-арогантри от рода на: "Мисли каквото искаш, но аз няма да се оправдавам пред теб", или най-безцеремонното: "Ти така си мислиш" - много ловки тактики да изместят фокуса (съответно чувството за вина) от тях върху теб. Така си е. Гадни сме в стремежа си да се защитим на всяка цена, дори и с цената на използване на оръжието за масово унищожение - вината.

Аз прочетох всичко внимателно и както тук, така и на много други места се споменава опознаването на себе си и другите като ключ за ограничаването на всички тези негативи във взаимоотношенията ни. Та, ще чакам Добромир да напишеш нещо и по този въпрос - себеопознаване.
цитирай
2. darla - Така е, ileila - не на гърба на дру...
09.04.2010 13:51
Така е, ileila - не на гърба на другите. Сакън. Не съм по тая част. Аз съм сигурна, че Добромир все някога ще напише нещо и на тази тема - Познаваме ли себе си? и то, добре ли се познаваме? Защото явно е важно. Може и аз само така да си мисля или на мене да ми се иска да се познавам по-детайлно. Ама не съм си и помислила, че начина е като друг ти плаща сметката. No way. :-)
цитирай
3. dobromirdimitrov - 2. basta - аз също смятам, че вината не е изход, ...
09.04.2010 13:53
Чувството за вина не е изход, но не е и избор. Никой съзнателно не избира да се чувства виновен. Може би не би била лоша идея един препрочит на темата... :)
цитирай
4. dobromirdimitrov - 5. darla - Така е, ileila - не на гърба на дру...
09.04.2010 13:58
Не е необходимо съзнателно да желаеш някой друг да плаща сметката. Несъзнаваното често я прехвърля на този "друг" без да се интересува от съзнателното ти отношение.
цитирай
5. darla - Не е необходимо съзнателно да же...
09.04.2010 14:15
dobromirdimitrov написа:
Не е необходимо съзнателно да желаеш някой друг да плаща сметката. Несъзнаваното често я прехвърля на този "друг" без да се интересува от съзнателното ти отношение.


Ами затова трябва себепознание, за да сме наясно какво прави "несъзнаваното" и "съзнателното" и да ги поставяме на мястото им. :-) Ако се поддават на контрол, де.
цитирай
6. pumona - Приветствам темата Добромир Димитров :)
09.04.2010 14:24
Привет за темата.
Разплака ме, защото осъзнавах част от вината, която нося и в същото време - гневът, с който се защитавам, когато това се случи. Гневният ми изблик отново създава чувство за вина в отсрещната страна. Един лабиринт - от който като че ли няма излизане. Повторение след повторение.
Отговорът е - опит за летене - да се опитаме да разберем отсрещната страна.
А как ще я разберем? И по какъв начин ще стигнем до правилния отговор? Колко грешки ще направим през това време? Как ще се прочистим от вината в нас?
Колко промени ще направим в себе си до този момент?
Имам отговори на питанките, които сама поставям, но бих искала да чуя мнения! :)
цитирай
7. dobromirdimitrov - 8. darla - Не е необходимо съзнателно да же...
09.04.2010 15:23
Така е, затова ни е необходимо познание. А колкото до контрола - истинското познание за нещо ни дава пълен контрол над него.
цитирай
8. dobromirdimitrov - 9. pumona - Приветствам темата Добромир Димитров :)
09.04.2010 15:26
Ще се радвам, ако коментиращите споделят мнението си с теб :)
цитирай
9. dobromirdimitrov - 10. basta - аз не съм казвала, че вината е избор, ...
09.04.2010 15:28
Единственото, което помага, е да видиш ситуацията такава каквато е, а не такава каквато я виждаш. А истинският индикатор, че това се е случило е изчезването на чувството за вина.
цитирай
10. dobromirdimitrov - 10. basta - аз не съм казвала, че вината е избор, ...
09.04.2010 15:31
:)
цитирай
11. pumona - :) Добромир
09.04.2010 15:39
12. dobromirdimitrov
като че ли не питам само аз!

почувствах се виновна! хаха
цитирай
12. bovari - виновен до доказване на противното:)
09.04.2010 15:43
Мога да добавя само нещо лично, а то е, че днес замисляйки се върху изминалия от мен житейски път, не мога да кажа, че "някой ми е виновен за нещо":), не!, всичко което съм изживяла е вследствие на моя избор, моите действия, бездействия....които може би са повлияни от човек, ситуация или...дори времето:))), но категорично всеки сам е творец на живота си. Доказателство за което е факта, че с времето моите избори са различни, в сходни ситуации постъпвам различно, така че никой не може да ми бъде виновен за едно или друго.... Това ми дава и спокойствието:), че аз самата не съм виновна за нечия несполука, нещастие или каквото и да било/разбира се, тук изключвам физическо посегателство или груба манипулация върху някого/ . Виж за щастието на някого можеш да изпитваш вина!! И това е сладка вина! Кой не би искал да чуе "ВИНОВЕН СИ ЗА МОЕТО ЩАСТИЕ":))))
Признавам, че е имало мигове, в които съм обвинявала някого/майка ,баща и т.н/, че не са ме научили на тези прости житейски правила, но не съм била права! Никой не може да те научи на това, никой! Освен самия живот, стига да искаш да учиш:) Само този, който е живял с чувството на вина, смазващото, убийственото чувство на вина и е успял да го отхвърли, само той може да ти посочи пътя!! Не може да те научи, а само да ти посочи пътя. Затова и Иисус умря на кръста, за да изкупи човешките ни грехове, за да ни спаси. /тук имам и лично допълнение, което ще вместя в блога си, когато му дойде времето:)))
Признавам, че чувството за вина не ми е чуждо. Изпитвах го, когато не успявах да осигуря на децата достатъчно това, което ще обогати техния емоционален свят/подсещаш ме да намеря едно откровение по темата писано преди три години за в."За жената";конкурсът, който организираха беше под наслов "Българката днес"/ Днес мисля, че тази ми вината наистина няма почва, защото просто не е било по силите ми...Което не можеш да промениш, трябва да приемеш със смирение:), то е за добро.
цитирай
13. pumona - не, не е далеч от темата Баста
09.04.2010 16:33
Продължи моля те! :)
цитирай
14. dobromirdimitrov - 15. pumona - :) Добромир
09.04.2010 17:36
:)
цитирай
15. dobromirdimitrov - 16. bovari - виновен до доказване на противното:)
09.04.2010 17:38
:)
цитирай
16. erato7 - Знам, че не трябва да задържаме в ...
09.04.2010 23:16
Знам, че не трябва да задържаме в себе си нищо криво, нищо нечисто, каквото е чувството за вина, защото ясно осъзнавам, че това има грамадно влияние върху здравето.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 22. erato7 - Знам, че не трябва да задържаме в ...
10.04.2010 09:15
Така си е. Но въпросът е как да го откриеш и след това как да го разкараш от себе си?
цитирай
18. анонимен - 10. basta- който не изпитва вина и смята че има право да наранява, какво може да се направи, за да осъзнае че върши зло. ясно ми е че вината не помага. но какво
11.04.2010 09:27
Много добре го е казал Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“ :

„Много по-разумно е да прекратите едностранните отношения, преди да са ви ощетили. Знам, че звучи много трезво. Още по-отрезвяващ е в повечето случаи краят на едностранчивите емоционални връзки, изградени върху надеждата, че другият все някога ще се промени.
Той няма да се промени, защото за него не съществува причина да го стори. След като веднъж му се хареса да използва чувствата ви, без да е необходимо да се лишава от нищо, той ще утъпче добре този път за извличане на полза.“
цитирай
19. pumona - hej, momi4etaa
11.04.2010 13:18
hei,momi4etaaa, taka stigame do zadynena ulica. ami ako namerim na4in da razqsnim na obvinqva6tiat ni na6ite podbudi za postypkata,dali ne e po-dobyr variant? m? :)
цитирай
20. pumona - Има резон в казаното Илейла, Баста! Приемам реченото от вас!
12.04.2010 11:05
Аз също го мисля!
Какво ще стане ако всички, приемаме раздяла... нима при всяка произлязла грешка, ще казваме - Аз съм си такъв. - Ти си си такъв.
Така не се ли ограничаваме в мисленето си? Така не стигаме ли до извода - раздяла?
Така няма ли всички да заживеем само и единствено като единици? И още по-глобално - къде ще отиде светът?
цитирай
21. kass - dobromirdimitrov
12.04.2010 11:23
Чувството за вина според мен е пряко свързано с личната преценка за справедливост в дадена ситуация. За пример мога да посоча случай в който някой умишлено е премълчал факти в резултат на което друг е бил несправедливо наказан, съзнавайки своето действие, вероятно подтикнато от страх или друга причина, неодобрявайки собствената си несправедливост спрямо друг човек, хората изпитват вина. Без подобно осъзнаване според мен не може да се изпитва вина и вината сама по себе си е част от съвеста. Човек може да извърши много тежки престъпления без да изпитва вина, ако е дълбоко убеден, че причините за действията му са основателни и оправдани, в същото време може да изпитва и дълбока вина, ако е извършил най-безобидно действие, примерно нагрубил е някой, но е осъзнал че е крайно несправедливо. Внушаването на вина за мен е повече психическо надмощие и налагане на чужда справедливост на базата на която да се зароди чувството за вина и страх от обвиненията на другите. Истинското чувство за вина е дълбоко в нас самите.
Поздрави!
цитирай
22. dobromirdimitrov - 36. kass - dobromirdimitrov
12.04.2010 13:32
Осъзнато или не, справедливо или не, всички изпитваме вина. Точно защото е вкоренена "дълбоко в нас самите".
цитирай
23. pumona - колко?
13.04.2010 10:42
колко дълбоко? :)
цитирай
24. dobromirdimitrov - 38. pumona - колко?
13.04.2010 11:45
Не съм наясно какво точно представляват генетичните програми заложени у нас. Еволюцията е сложен процес и по същество представлява мутация на гените ни. Не знам дали този процес е предсказуем. Това не е моята област. Но така както ги виждам нещата, ако изобщо е предсказуем, то е доста трудно предсказуем... и при всички случаи не от мен :) Дълбочината на залагане за мен е на генно равнище, затова и присъстват горните редове. Както и да обяснят, че нямам отговор на въпроса, дали поредната генна мутация няма да предизвика абсолютното изчезване на чувството за вина, след като достигнем като биологичен вид етап на развитие, в който наличието му ще бъде излишно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4949943
Постинги: 3719
Коментари: 27117
Гласове: 73365
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031