Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
19.03.2010 10:37 -
Засрамете се!
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 38081 Коментари: 73 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 10:39
Прочетен: 38081 Коментари: 73 Гласове:
34
Последна промяна: 19.03.2010 10:39
„Да използваш чувството за срам като инструмент
за възпитание е добър метод за създаване на не-човеци.”
The Rat
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
Нека започнем отдалеч. От деня на първородния грях, който вероятно заради английското чувство за хумор на Господ е и рождения ден на Срама: Първото нещо, което се е случило след като Ева навила Адам да отхапе парче от забранения плод било установяването на факта, че са голи, който факт породил и първото чувство на Срам. Първото следствие от раждането на този първи Срам било убийството на неопределено количество животни, които били надлежно одрани и кожите им прилежно използвани за попълване на първия гардероб на новоизлюпените срамежливци (Битие 3:21). В конкретният случай директно следствие от чувството за Срам е смъртта. И не просто смъртта, а смърт на невинни същества, последвана от жестокостта на де-кожирането им. Има известен чар в символиката на тази метафора. Обичайното занимание на Срамът е да те кара да навличаш чужда кожа и да изглеждаш не това, което си. В последствие тази кожа ставаш самия ти. Т.е., превръщаш се перманентно в нещо, което в действителност не си. Защото подобна кожа е просто дреха, която обличаш за да те видят другите в нея – защитен и изглеждащ приемливо. Тя е дегизировка, мимикрия и материализиран страх... Добре е известно на всички обаче, че по дрехите само посрещат... ... ...
Според тълковният речник Срамът е мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът е болезнено притеснение резултат от постъпка в разрез с общоприетия морал; усещане за позор, безчестие и излагане. Но това е просто някаква дефиниция. Най-безпроблемната част от темата. И не носеща кой знае колко смислена информация. Трудно е да се прецени от психологическа гледна точка, кое доминира при използването на Срама като възпитателна мярка: дали положителния или негативния ефект. От една страна е сигурно, че чувството за Срам предизвиква трудно поправими поражения на психиката, рефлектиращи в поведението през целия ни живот. От друга – понякога Срамът е единственият механизъм за контрол над определени поведенчески модели. Изключително мощен механизъм между впрочем... Често това, което страха от наказание, дори страха от смъртта не може да регулира, се регулира успешно от чувството за Срам. Вземете за пример католиците; Срамът от евентуално нерегламентирано от религията им забременяване например, е толкова силен, че много девойки избират смъртта пред Срама. Парадоксалното е, че самоубийството е смъртен грях, който им гарантира изгубване и на безсмъртната им душа, но въпреки това те го предпочитат пред Срама... В такъв случай Срамът оръжие ли е? Щом е в състояние да убива, вероятно може да се приеме и като оръжие. Пред вид пораженията, които нанася може да се определи и като оръжие за масово поразяване. И то от този тип, който не прощава на никой. Дори и психопатите се срамуват[1]. Логично следва и друг въпрос: Чие оръжие е Срамът? На обществото или на личността? Този въпрос е малко по-сложен. Почти като онзи за яйцето и кокошката. Пред вид анималистичната аналогия обаче, ще се въздържа от импулса си да прехвърля отговорността за отговора върху ветеринарите и просто ще игнорирам въпроса. Ще констатирам само факта, че употребата на чувството за Срам е затворена в порочен кръг: Обществото използва Срама за контрол над личностите... които го съставят, а те от своя страна активно използват същият този Срам, който контролира тяхното поведение, като оръжие за контрол над другите личности около себе си. Защо се получава така?
Възпитателните системи по презумпция са едновременно императивни и рестриктивни, т.е. възпитанието се гарантира с различни форми на заповеди и ограничения. Независимо от това, че на пръв поглед някои възпитателни системи изглеждат различни, това не променя същността им и те пак си остават такива. Това означава, че всяка форма на възпитание (включително и отсъствието на целенасочено възпитание) аксиоматично залага различни психични конфликти във всеки един от нас. Този конкретен конфликт се обуславя от една страна от желанието ни да правим разни неща, както и когато искаме, а от друга, ограниченията, които ни налагат социалните и културологични норми. Приемаме, че открито агресивните, свързани с употребата на физическо насилие възпитателни системи вече не съществуват. Във всеки случай не и официално. Приемаме, че съвременното възпитание е по-скоро вербално: обясняваме, наказваме, сърдим се, караме се на децата и не прибягваме до физически наказания. Но наистина ли това е по-хуманно? Струва ми се, че доста често ние възрастните сме чували от собствените си, а и от много други деца, че предпочитат да ги напердашат, отколкото да им се карат или да им се сърдят? На пръв поглед подобно желание звучи странно, но ако се позамислим малко, току виж сме установили, че има причина да е така. Какво всъщност се случва, когато възпитаваш един индивид, използвайки чувството за Срам? За да отговорим обосновано на този въпрос ще трябва да се разкараме от тълковният речник и да насочим поглед към психологическите теории. Според тях Срамът е субективно преживяване, предизвикано от ниска оценка на собственото ни поведение в дадена обективна ситуация. Хм, до тук добре. Но има една врътка: Откъде идват собствените ни критерии за оценка на поведението ни? Отговорът е лесен... или поне изглежда лесен на теория: част от тях идват от семейството, част от средата и част от това, че сме българи, живеещи в България (т.е. културологичната среда). На практика обаче тези три части не са три равно въздействащи групи фактори, а се определят съвсем индивидуално и разбира се, непредсказуемо, освен ако не правите индивидуална анализа. Този извод е много важен за нас. Важен е защото ни задължава да приемем факта, че се Срамуваме не защото и когато трябва, а защото и когато сме научени да се Срамуваме. А това за съжаление в съвременното ни общество не е сериозен критерий, на който човек би могъл да се опре.
Всъщност откъдето и да се погледне използването на Срамът влиза в стандартно количествено отношение с личността. Това ще рече, че ако се използва с мярка, възпитателният ефект ще е по-скоро положителен. Проблемът е, че ако се използва с неправилната мярка ефекта е унищожителен. Защото от естествен ситуативен Срам (т.е. нормално чувство за Срам свързано със ситуации, които би трябвало да предизвикват Срам), се преобразува в трайна нагласа на личността при интерпретацията и на реалността, което изцяло променя поведението и в негативна посока: убива красотата на импулсивността, естествеността на поведението, творческото начало и т.н.. В тези случаи човекът се превръща в срамежливо и притеснително същество с ниско самочувствие и себеоценка, което изглежда потиснато, затворено, изпълнено с различни страхове и, стремящо се, понякога на всяка цена, да избягва контактите с други хора. Страхът от социални контакти е един от най-често срещаните страхове и като чувство е познат на почти всеки един от нас, но в гореописаният тип личност поведенческата му изява може да ескалира до класическа паническа атака. Подобна личност е в състояние да се срамува не само от себе си, но и да изпитва същото парализиращо чувство на Срам, дори когато около нея други хора се държат, най-общо казано, невъзпитано. И вече сами бихте могли да си отговорите на въпроса що за живот живее една такава личност и живот ли е това въобще...
Така, че внимавайте малко повече следващият път, когато на върха на езика ви стои репликата „Засрами се!”. Прекомерната употреба на чувството за Срам при възпитанието на децата ражда психични и социални кастрати, а често и социопати. В една голяма част от случаите на детска агресия например, основният фактор, мотивиращ протестната агресия е засиленото чувство за Срам, което задушава детето и предизвиква експлозивните му реакции. Да не споменаваме и факта, че едни от най-страшните серийни убийци са тихи, кротки, самовглъбени и... Срамежливи.
[1] Пред вид, че статията се пише за български читатели е необходимо да вметна, че българските политици са частен случай, който изисква друг тип трактовка на Срама. И този тип няма да бъде предмет нито на настоящата, нито на която и да е друга статия, тъй като нивото на съвременното психологическо познание не е достатъчно високо за да обясни феномена „български политик”.
[1] Пред вид, че статията се пише за български читатели е необходимо да вметна, че българските политици са частен случай, който изисква друг тип трактовка на Срама. И този тип няма да бъде предмет нито на настоящата, нито на която и да е друга статия, тъй като нивото на съвременното психологическо познание не е достатъчно високо за да обясни феномена „български политик”.
Вълнообразно
Как да получим уважение от съучениците с...
1330# Нарушаването на границите – всичко...
Игри за развиване на вниманието
1330# Нарушаването на границите – всичко...
Игри за развиване на вниманието
Като малко детенце все се изчервявах, че и като пораснах даже. Сега съм пълно ренде, не знам дали е за добре, но ми е много по-гот! :)))))
цитирайАбсолютно съм съгласна с написаното. Човек се учи от грешките си и ако не греши няма да се научи, въпреки че родителите правят всичко възможно за да предадат опита си от допуснатите от тях самите грешки на децата си, децата имат нужда от собствен опит и проверка, от там идва и чувството за срам от глупост, непослушание, неразбиране и прочие. Идват и конфликтите тип "казах ли ти", "глупав ли си та не разбираш" и прочие, водещи до чувството за срам у децата и подтискане на любознаелността. Точно децата обаче най-малко имат от какво да се срамуват, тъй като имат най-много право да грешат. За жалост обаче срамът, който изпитват е по-точно срамът на техните родители, които се срамуват от това, че децата им не са такива каквито им се струва че трябва да са според обществените порядки.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
За всички извършени и неизвършени грехове!
За това , че още съм жива!
Затова , че съм здрава!
Ами то си е смъртен грях!
Привет!
цитирайЗа това , че още съм жива!
Затова , че съм здрава!
Ами то си е смъртен грях!
Привет!
Браво на теб :)
цитирайПроблемът е в това, че родителите умишлено използват това чувство за да постигат това, което искат от децата си. Един много подходящ пример за това е често срещаната реплика "Ти какво, искаш да ме умориш ли?!"
цитирайСакън, недей! :)
цитирайОпределено е една от основните причини.
цитирайА?
цитирай
9.
dobromirdimitrov -
11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - 8. dobromirdimitrov - 4. ileila - ...
19.03.2010 13:10
19.03.2010 13:10
И двете.
цитирайЕ, значи...ликувам днес, че съм безстрамна, безпардонна, цинично-горда и не ми пука! Може да се впиша в профила на кучка, ама поне няма да е в този на серийния убиец!
:)))))))
Сега да не изтипосаш някой постинг за друг някой мирски грях, свързан с цинизма?
цитирай:)))))))
Сега да не изтипосаш някой постинг за друг някой мирски грях, свързан с цинизма?
Оправдавам се с тази мисъл, когато изтърся нещо цинично, но наскоро се изчервих - от погледа на мъж, от вниманието му, от галантността му... Срам ли бе... какво ли
цитирай
12.
dobromirdimitrov -
13. ileila - 12. dobromirdimitrov - 11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - 8. dobromirdimitrov - 4. ileila - ...
19.03.2010 14:52
19.03.2010 14:52
Разбира се :)
цитирайАмиии... ще помисля по въпроса :)
цитирайСпоред мен, скрито желание.
цитирайdobromirdimitrov написа:
Според мен, скрито желание.
Защо е нужно да крием желанията си, свързано ли е със срам?
Хубава статия!! Добре си се справил :))
цитирайЗависи от желанията.
цитирайМного полезна статия.
цитирай:)
цитирайКакви разкопки? :)
цитирай
21.
анонимен -
za da za6titim sebe si
19.03.2010 22:15
19.03.2010 22:15
za da za6titim sebe si
цитирай
22.
анонимен -
Оправдавам се с тази мисъл, когато ...
19.03.2010 22:21
19.03.2010 22:21
pumona написа:
Оправдавам се с тази мисъл, когато изтърся нещо цинично, но наскоро се изчервих - от погледа на мъж, от вниманието му, от галантността му... Срам ли бе... какво ли
moje bi pritesnenie, 4e niakoi te e zabeliazal!
?
цитирайаз очевидно съм оперирана от срам. ;)))
Ааа... и отдавна си озаптявам социалната активност. Дори заотшелничествах от известно време. В Съзерцателност.
Дори си спомням каква мисъл ми подари точно ти - на Монтен. Хахахахахахх... ;)))
цитирайАаа... и отдавна си озаптявам социалната активност. Дори заотшелничествах от известно време. В Съзерцателност.
Дори си спомням каква мисъл ми подари точно ти - на Монтен. Хахахахахахх... ;)))
Май ще излезе, че напразно съм се хабил с тази тема :)
цитирайdobromirdimitrov написа:
Май ще излезе, че напразно съм се хабил с тази тема :)
Очевидно срамът е един от начините за манипулация на свободата да сме това, което сме или не сме - свенливи безсрамници с право на Избор или безсрамни свенливци обременени с вини, че сме се пропуснали срамувайки се да бъдем честни към Себе си и света. :)))
Е, може би все пак не е било напразно :)
цитирай
28.
анонимен -
към 27 ти внимавай с този мъж, защото ...
20.03.2010 02:59
20.03.2010 02:59
към 27 ти внимавай с този мъж ,защото българин държи ли се така нещо ще ти иска.Такова нещо което се прави на скришно:) Не е задължително да става въпрос за секс ,някаква 'услуга' във всеки случай.Освен ако не е бил англичанин този господин. Те са наистина джентълмени както им се носи славата но не хлътвай, защото половината от тях са обратни.Ако е искрен не би ти играл театро. Винаги е напълно достатъчно просто да си учтив.
цитирай
29.
анонимен -
всъщност това е към 15. pumona
20.03.2010 03:01
20.03.2010 03:01
всъщност това е към 15. pumona
цитирай
30.
анонимен -
bond
20.03.2010 03:27
20.03.2010 03:27
Правилно си написал тази статия. С никоя емоция не бива да се прекалява но не си прав да отричаш и някоя от съществуващите. Щом я има тя си изпълнява функцията ако е в правилния момент в правината доза. И любовта може да се предозира от погрешно разбрана любов може да се превърне някой в сериен убиец не само от сам от потисната агресия или от страх. От какво ще луднеш няма гаранция:) Но не си застрашен ако не прекаляваш с нито едно от емоциите. Те са били изградени в хода на еволюцията и всяко едно си има своето предпазващо или градивно въздействие върху човешката психика.Разтройството в някое от тях може да доведе до отклонения.Тук си прав, че със срамът не бива да се прекалява във възпитанието!Да, по този начин с веняването на срам да се навреди на личността да поречи тя да бъде пълноценна в живота. Но да се отрича напълно срамът като задръжка е много крайно вероятно носи вреди. Аз не съм психолог, само правна психология сме изучавали но достатъчно да кажа мнението си уверено.Трябва да знаете,че задръжките са доста важни, защото без тях сме изцало като животни.Но не и до такава степен да ни овладеят,че да ни блокират!
цитирайЩе го имам пред вид :)
цитирай
32.
анонимен -
Няма по-голямо наказание за човек, ...
20.03.2010 07:56
20.03.2010 07:56
Няма по-голямо наказание за човек, ако се е почувствал виновен за нещо. Всеки си е съдник на себе си. И ако му се вменяват освен това и други неща, за да бъде държан под контрол и то най-вече чрез страх от срама, не е метод за възпитание и да има обратен ефект. За " възпитаващия " - защото човек стои достатъчно високо само когато подава ръка, а не използва краката си. За " възпитавания" - ако е човек с много слаба психика може да го доведе до големи травми и при някои да ги превърне в не - човеци, но при други да се почувстват по - човек от " възпитаващия " и да ги освободи от чувството за страх. Мисля, че не измествам темата, като свързвам срама със страха от срам.
цитирайНе мога да се съглася, че прекаленото чувство на срам, подтискано във времето ражда социопати! Неправилното възпитание може да породи срам изпълнен с комплекси и потискане на истинската същност на човека...
Но психопати, социопати се раждат там , където има агресия, насилие и не е задължително да е било към самите тях. Това са озлобени,хора, които "наказват"
защото психически не са наред, те самите имат нужда от помощ. Това е деформация..Много се отклоних от темата. Но срамът в определена степен активира, амбицира и е добра предпоставка за развитие на личността!
цитирайНо психопати, социопати се раждат там , където има агресия, насилие и не е задължително да е било към самите тях. Това са озлобени,хора, които "наказват"
защото психически не са наред, те самите имат нужда от помощ. Това е деформация..Много се отклоних от темата. Но срамът в определена степен активира, амбицира и е добра предпоставка за развитие на личността!
34.
анонимен -
Любов и страх -дон Мигел Руиз
20.03.2010 10:30
20.03.2010 10:30
"На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка."
цитирай
35.
анонимен -
И как се лекуват
20.03.2010 10:39
20.03.2010 10:39
притеснението, срама, страха? Ето аз съм много притеснително същество и това ми пречи, да, признавам си-проблем е. Не винаги и не на всякъде, но полага хиляди ограничения. Социопат не съм, нито пък убиец, но се чувствам изолиран и самотен.
цитирайНяма нищо по- хубаво и по-естествено да бъдеш това, което си.
С всичките си желания, копнежи и несъвършенства.
Но за да бъде човек себе си, се иска кураж.
Въпреки, че рискува да бъде неразбран, пренебрегнат за част от човешкото съсловие.
Но пък винаги ще привличаш себеподобни, колкото и трудно да ти се струва.
Не е грях да се различаваш от другите. Имам предвид позиция, светоусещане и пр. Страшното е, когато човек пречи съзнателно на другите, когато е агресивен и разглезен. Когато върши престъпление, краде и пр.
Говорим за един по- добър свят. Как ще стане!? Той не става от днес за утре!Пр.
"Утре ще бъда добра, ще се постарая да се променя..Няма да обиждам, или да крада повече.."
Говоря принципно.Не става дума за мен или някой друг от обкръжението ми.Говоря за морала изобщо!
Дълъг процес на осъзнаване и придобиване на ценности, без които няма и не може да има напредък. Логично и няма нищо сложно! За това се иска много време! Защто сме стигнали до никъде..
цитирайС всичките си желания, копнежи и несъвършенства.
Но за да бъде човек себе си, се иска кураж.
Въпреки, че рискува да бъде неразбран, пренебрегнат за част от човешкото съсловие.
Но пък винаги ще привличаш себеподобни, колкото и трудно да ти се струва.
Не е грях да се различаваш от другите. Имам предвид позиция, светоусещане и пр. Страшното е, когато човек пречи съзнателно на другите, когато е агресивен и разглезен. Когато върши престъпление, краде и пр.
Говорим за един по- добър свят. Как ще стане!? Той не става от днес за утре!Пр.
"Утре ще бъда добра, ще се постарая да се променя..Няма да обиждам, или да крада повече.."
Говоря принципно.Не става дума за мен или някой друг от обкръжението ми.Говоря за морала изобщо!
Дълъг процес на осъзнаване и придобиване на ценности, без които няма и не може да има напредък. Логично и няма нищо сложно! За това се иска много време! Защто сме стигнали до никъде..
37.
анонимен -
И аз съм така. Трудно се лекува, може ...
20.03.2010 10:55
20.03.2010 10:55
И аз съм така. Трудно се лекува, може би човек трябва да се заобгражда с хора, които биха го разбрали, по - силни от него. Но най- вече трябва да си помогне сам. Много трудно успявам, поне се опитвам от доста време насам да бъда психотерапевт на себе си. Чети Хорхе Букай, може да се окаже твоя психотерапевт. На мен ми помага, поне малко. Той има една "приказка" за човека , който продължително време носил обувки с два номера по-малки. Много му убивали, така е и с притеснението, срама и страха, но какво удоволствие изпитал, когато ги свалил. Нужно е усилие , за да свалим убиващите ни обувки, не да станем хора непукисти, но да направим опит да се освободим от проблема си.
цитирайкоето ни е изгонило от Райската градина и продължава да го прави. Адам и Ева са се засрамили че са голи, че са създадени точно така, че са точно това и за това живот им се превърнал в "ад". И ние техните поколения продължаваме тяхната традиция и ...продължаваме да живеем в ад със себе си, в себеотричане.
цитирайТе са си свързани.
цитирайТова са факти, а не интерпретация на факти...
P.S. Забравила си, че сме говорили за пасивната агресия :)
цитирайP.S. Забравила си, че сме говорили за пасивната агресия :)
Има правила и правила.
цитирайАз не съм психолог , но всеки съзнателен човек сам е отговорен за постъпките си!За добро или лошо!
Напълно е възможно да греша за много неща и за това идвам при теб за да науча нещо полезно:)))) Човек цял живот учи.
Важното да се изслушваме и уважаваме! Искам и да уточна защо написах това"Защото сме стигнали до никъде"..Емоционален изблик за пороците , които ни държат и не ни дават мира:))) и за този , който е решил да прави от нищо нещо:) Извинявай, че използвах блога ти , за да споделя..Удоволствие е за мен да общувам с теб,Dobromirdimitrov ! Хубав ден!
цитирайНапълно е възможно да греша за много неща и за това идвам при теб за да науча нещо полезно:)))) Човек цял живот учи.
Важното да се изслушваме и уважаваме! Искам и да уточна защо написах това"Защото сме стигнали до никъде"..Емоционален изблик за пороците , които ни държат и не ни дават мира:))) и за този , който е решил да прави от нищо нещо:) Извинявай, че използвах блога ти , за да споделя..Удоволствие е за мен да общувам с теб,Dobromirdimitrov ! Хубав ден!
Извини ме за лаконичният отговор, но... с терапия.
цитирайТогава изглежда добра идеята да преминем към себеприемане :)
цитирайПороците не ни държат. Ние ги държим.
цитирай
46.
dobromirdimitrov -
51. ileila - 46. dobromirdimitrov - 39. анонимен - Любов и страх -дон Мигел Руиз
20.03.2010 14:34
20.03.2010 14:34
Няма значение кой определя правилата. Ако държиш на някого му даваш права над себе си... и обратно. Колкото по-малко си склонен да даваш, толкова по-малко държиш. Това ти е и отговора, но въпросът е малко променен: не кой, а какво определя правилата; та отговорът е: степента до която държиш на определено взаимоотношение определя границите на взаимоотношението.
цитирай
47.
dobromirdimitrov -
53. ileila - 52. dobromirdimitrov - 51. ileila - 46. dobromirdimitrov - 39. анонимен - Любов и страх -дон Мигел Руиз
20.03.2010 15:06
20.03.2010 15:06
Не кой, а какво.
цитирай
48.
анонимен -
48. dobromirdimitrov - 40. анонимен - И как се лекуват
20.03.2010 16:05
20.03.2010 16:05
И аз се извинявам, но не вярвам в психолозите и не бих им се доверил за психотерапия. Та как да си помогна сам? Аз съм голямо момче, разбирам бързо и се възползвам от възможността, ако ми бъде дадена.
цитирай"Според тълковния речник: Срамът е мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът е болезнено притеснение резултат от постъпка в разрез с общоприетия морал; усещане за позор, безчестие и излагане."
Mисля си, следвайки определението, че срамът е свързан с вината. С чувството за неудобство от собствените постъпки или от действията на другите,с неудовлетвореността, която възниква, когато постъпката, действието, се разминава с образа, който сме създали за себе си.
Все пак не е трагично, когато човек изпитва срам от постъпките си. Това показва, че човекът може да бъде самокритичен.
Съвсем друго е , когато вината се използва за предизвикване процес на виктимизация в определена грипа от хора или в един човек. А това се случва. Свидетели сме на ежедневното манипулиране на обществото в тази посока от политици, медии....и т.н. Виждала съм това и в междуличностните отношения- родители си купуват внимание ,признание и послушание като манипулират децата си чрез чувството на вина и срам; съпрузи 'задържат" половинките си като ги превръщат в жертви на внушената вина....Примери много.
Съвсем по друг начин разбираме срама , когато той е продиктуван от свян...няма нищо по- прелестно от това, нали? :))
цитирайMисля си, следвайки определението, че срамът е свързан с вината. С чувството за неудобство от собствените постъпки или от действията на другите,с неудовлетвореността, която възниква, когато постъпката, действието, се разминава с образа, който сме създали за себе си.
Все пак не е трагично, когато човек изпитва срам от постъпките си. Това показва, че човекът може да бъде самокритичен.
Съвсем друго е , когато вината се използва за предизвикване процес на виктимизация в определена грипа от хора или в един човек. А това се случва. Свидетели сме на ежедневното манипулиране на обществото в тази посока от политици, медии....и т.н. Виждала съм това и в междуличностните отношения- родители си купуват внимание ,признание и послушание като манипулират децата си чрез чувството на вина и срам; съпрузи 'задържат" половинките си като ги превръщат в жертви на внушената вина....Примери много.
Съвсем по друг начин разбираме срама , когато той е продиктуван от свян...няма нищо по- прелестно от това, нали? :))
50.
анонимен -
57. ileila - 56. анонимен - 48. dobromirdimitrov - 40. анонимен - И как се лекуват
20.03.2010 16:20
20.03.2010 16:20
Ех, ileila, защо ме караш да се притеснявам още повече? :)))
Защото мила - тук не се притеснявам, на него вярвам, но ми е много далеч. Аз съм на другия край на БГ. Не мога при него, а на друг не вярвам.
цитирайЗащото мила - тук не се притеснявам, на него вярвам, но ми е много далеч. Аз съм на другия край на БГ. Не мога при него, а на друг не вярвам.
51.
анонимен -
60. ileila - 59. анонимен - 57. ileila - 56. анонимен - 48. dobromirdimitrov - 40. анонимен - И как се
20.03.2010 16:41
20.03.2010 16:41
Ех, ileila, много искаш от мен, а още нищо не съм получил.
Умисъл имаше, макар и може би, неосъзната :)
Та помощ тук ще найда ли? :) От домакина.
цитирайУмисъл имаше, макар и може би, неосъзната :)
Та помощ тук ще найда ли? :) От домакина.
52.
анонимен -
62. ileila - 61. анонимен - 60. ileila - 59. анонимен - 57. ileila - 56. анонимен - 48. dobromirdimitrov
20.03.2010 17:07
20.03.2010 17:07
Засрами се, момиче! Темата е сериозна, проблемът ми също! :)
цитирайПрочети си първия отговор и стига ми семантичи :)
цитирай
54.
dobromirdimitrov -
66. ileila - 65. dobromirdimitrov - 55. ileila - 54. dobromirdimitrov - 53. ileila
20.03.2010 19:19
20.03.2010 19:19
:)
цитирай От страха до стреса и болестта има само една крачка. Не се срамувайте от себе си и своите грешки - чрез тях се учите и израствате!
цитирайИма един проблем: хората не обичат и не помнят грешките си. А ако ги помнят, съзнанието им ги трансформира по такъв начин, че те вече не са това, което в действителност са били.
цитирай
57.
анонимен -
dobromirdimitrov
20.03.2010 21:57
20.03.2010 21:57
ти това ли правиш с твоите грешки,трансформираш ги,а?
цитирайот което следва, че за него се говори от първо лице:)
надали човекът до теб може да знае от какво се срамуваш, може само да предполага:) мога да подкрепя с пример, но надали е уместен точно тук, където теоритизираме /разбира се, кой както може:)/
затруднявам се обаче да определя от "какво трябва да се срамуваме всички" ???
аз лично се срамувам от глупостта си, която на моменти става неуправляема, както и от дребнавостта си, от неумението да се справям с прости житейски ситуации, абе изобщо много срам:))) ама си го нося с гордост/което си е чисто шопски манталитет:)))/
за грешките обаче не си прав, Добромир, защото има грешки, които никога не проумяваме сами, трябва да ни ги посочат отстрани:)
Честита Първа Пролет!
/а защо я наричаме Първа, след като след всяка зима идва пролет...дали за да си повярваме, че тя ще е Началото?!/
:)
цитирайнадали човекът до теб може да знае от какво се срамуваш, може само да предполага:) мога да подкрепя с пример, но надали е уместен точно тук, където теоритизираме /разбира се, кой както може:)/
затруднявам се обаче да определя от "какво трябва да се срамуваме всички" ???
аз лично се срамувам от глупостта си, която на моменти става неуправляема, както и от дребнавостта си, от неумението да се справям с прости житейски ситуации, абе изобщо много срам:))) ама си го нося с гордост/което си е чисто шопски манталитет:)))/
за грешките обаче не си прав, Добромир, защото има грешки, които никога не проумяваме сами, трябва да ни ги посочат отстрани:)
Честита Първа Пролет!
/а защо я наричаме Първа, след като след всяка зима идва пролет...дали за да си повярваме, че тя ще е Началото?!/
:)
Не.
цитирайРазбира се.
цитирайАко някъде съм твърдял, че проумяваме грешките си сами, просто не съм се усетил... но пък от друга страна не помня да съм го твърдял :)
цитирайЩе трябва сама да потърсиш :)
цитирай:)
цитирай
64.
анонимен -
Бубето
21.03.2010 18:17
21.03.2010 18:17
Добромир, благодаря ти за статията! :)
цитирайРадвам се, че ти е допаднала :)
цитирайКолкото повече помъдрява човек, разбира колко е било напразно срамуването от нещо, от себе си от това, което мисли и смята да направи или вече е направил! Срамът е присъщ на хора с комплекси и такива без собствена позиция! Използването на срама си остава инструмент в ръцете на много първични и ограничени хора за съжаление! Това особено силно изпъква в поляризираното ни общество!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря :)
цитирайМного ми хареса, четох с удоволствие. Ако срамът е обвързан с вината, тогава трябва да е свързан и с прошката. Не сме се научили да си прощаваме. Наистина ли е така, че не помним грешките си или ги трансформираме? Ако не ги помним, тогава от какво ще се срамуваме? Или може би някой умело ни ги е натяквал, манипулирайки ни в определена посока :) А що се отнася за възпитанието чрез срам, винаги ме е възмущавал методът на възпитание чрез даване на пример на някой друг в подобна ситуация с вечната гарнтитура: "Засрами се!", втълпявайки по този начин усещане за недостатъчност на качества, умения и капацитет на личността. Според мен този метод винаги поражда скрит бунт към възпитаващия и ненавист към обекта за сравнение :)
цитирайЩе напиша нещо и за вината... и както обикновено ще оставя всеки да си прави заключения и връзки каквито са му угодни :)
цитирайБеше полезно за мен да прочета постинга Ви! Благодаря!
цитирайМоля :)
цитирай
72.
анонимен -
Конфликт между майка, син и доведен баща
01.04.2010 10:36
01.04.2010 10:36
Написаното ми отвори очите за междуличностен проблем, върху който размишлявам отдавна. Взаимоотношенията са между майка, син и доведен баща. Конфликтът е, че родителите прилагат противоположни модели на възпитание върху детето, от което то страда и е объркано. Допълнителният конфликт е, че нито един от възрастните не иска да се откаже от своя метод, защото са убедени, че той е приложим. Страхът на майката е, че синът ще израстне с чувство на малоценност, ще се прекърши неговата иначе все още съществуваща спонтанност и в крайна сметка ще се превърне като нея - в един възрастен стеснителен и затворен човек. Дотук добре. Проблемът го виждам ясно. Но, ми е необходим съвет, как да предотвратя всичко това и да обърна нещата в полза на самочувствието на детето. Добромир, обръщам се към вас за съвет, моля!
цитирайТрябват ми по-подробни и съвсем лични данни. Ако прецените, че е уместно, пощата ми е dsd_sz@abv.bg
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 73935