Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
19.02.2010 10:03 -
Ако живеем по инерция, живеем ли въобще?
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 35775 Коментари: 63 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2010 11:56
Прочетен: 35775 Коментари: 63 Гласове:
23
Последна промяна: 24.02.2010 11:56
„Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.”
Фридрих Ницше
АКО ЖИВЕЕМ ПО ИНЕРЦИЯ,
ЖИВЕЕМ ЛИ ВЪОБЩЕ?
Вероятно е уместно да започна тази тема с извинение в аванс към физиците, че профанизирам науката им. Вероятно е редно коленопреклонно да помоля и психолозите за прошка поради това, че поставям психологията на релси толкова чужди на идеята за душата. И в двата случая оправданието ми е в това, с което е покрит пътят към Ада. Но, както е рекъл Сатаната: С Бога напред. Причината изобщо да се занимавам с предполагаемото съществуване на паралели между две толкова различни науки, каквито са на пръв поглед физиката и психологията е от първостепенно значение. Намирам за необходимо ние хората да разберем, че животът ни е подчинен на психични закони, толкова твърди и неотменно действащи, колкото са и законите на физиката. Намирам за полезно да осъзнаем, че това не ограничава свободата ни, както не отрича и съществуването на душата ни, а просто следва да постави мисленето ни на друга основа, която реално би разширила ограничените ни хоризонти на мислене и съществуване. Често ми се случва при анализи на случаи да правя несъзнателни аналогии между различни феномени от тези две привидно несъвместими сфери на познанието каквито са физиката и психологията. Всъщност по-коректно би било да кажа, че често ми се случваше да ги правя несъзнателно. Когато за пръв път осъзнах, тази тенденция, тутакси се заех със задачата да установя причините, поради които се проявява. Използвах метода на свободните асоциации и първото нещо, което ми хрумна беше, че вероятно предметите на познание на физиката и психологията имат някакви общи характеристики. Изходната точка на асоциацията беше, че щом човекът е творение на природата, то съществуването му следва да се подчинява на същите природни закони, на които се подчинява и всеки друг природен обект. Освен това връзката между физиката и психологията не е чак толкова отнесена. Физиката е една от най-старите природни науки. Древните гърци са я възприемали като наука за околния, реално съществуващ свят и са я наричали „натурофилософия”. Според съвременната дефиниция предмет на физиката са най-простите явления в природата, които не са следствие или проявление на други още по-прости явления. Тези явления стоят в основата на всички останали явления в природата и се наричат физични явления. В различните видове физични явления участвуват физични обекти тела, частици, полета и др. Цел на физиката е да опише свойствата на обектите, участвуващи във физичните явления и да установи закономерностите, на които се подчинява поведението на тези обекти. По такъв начин физиката като цяло дава една единна представа за материята и протичащите в нея явления и така създава възможност да бъдат използвани тези явления в служба на човека. Предмет на психологията от своя страна са психичните факти. Днес психологията се определя от една по-обща гледна точка като „наука за поведението". Терминът „поведение" обозначава, както обективно наблюдаемото поведение и въздействието му върху околните (например чрез общуването), така и интеракцията между организма, неговата среда и действието върху собственото тяло (съзнавани или несъзнавани физиологически процеси). Очевидната връзка между двете науки е физическото ни тяло, което от една страна се подчинява на всички известни физични закони, а от друга е източник и на всички психични факти. Поведението като продукт на физическото ни тяло би следвало да се подчинява на същите закони на физиката, които контролират и физическото ни тяло. Поради това, може да се предположи съществуването на корелация между същностите на психичните и физичните закони. Подобно предположение ражда хипотезата, която ще се опитам да доразвия, а именно че съществуват природни ограничения над свободата на избор при хората, които действат при липса на целенасочен стремеж за освобождаване от тях. Разбира се, вероятно съществуват и рамки, които не могат да се засекат на този етап. Т.е. възможно е да съществуват ограничения на изборите извън рамките на познатото ни познание. Но това е друга тема. Като следствие от новородената хипотеза изниква следният много важен въпрос: Можем ли да вземаме и привеждаме в действие всякакви решения или действително има рамки, които не можем да прескочим каквото и да направим? В опит да намеря отговор на този въпрос ще започна с „психологизиране” на Първият закон на Нютон, известен още като Закон за инерцията, който гласи: съществува отправна система, спрямо която всяка свободна от външни въздействия материална точка се движи равномерно праволинейно т.е. без ускорение. Същността на този закон се заключава в това, че на материалната точка е присъщо свойството инертност - в отсъствие на външно въздействие тя се движи /по инерция/ равномерно и праволинейно в инерциална отправна система. Във физиката подобно равномерното и праволинейно движение по инерция е възможно само във вакуум, където никакви външни сили не влияят на движението и следователно то би било безкрайно. Очевидно е, че земната планетарна реалност не разрешава подобен феномен, освен в лабораторни условия. В реалността инерцията бива убита от силата на триене, както и посоката на обекта бива променяна от всяко въздействие върху него. В психологията нещата стоят по подобен начин. Ако при раждането ни никаква сила не въздейства върху личността ни, то ние бихме се придвижвали (живели) необезпокоявано и безхаберно от раждането до смъртта си. Това, очевидно е невъзможно и го използвам само и единствено с цел да очертая границите на сходство между физическата и психологическа реалност. Както във физиката върху инерционното движение влияе силата на триене и множество вероятни външни въздействия, така и върху психичното развитие на една личност влияе културологичната среда (силата на триене) и личната среда: родители, близки, приятели и познати (множество вероятни външни въздействия). Подобен паралел разбира се, има смисъл само, ако допуснем, че инерцията е реална част от психичният ни живот и поведенческото му проявление в реалността. Но мисля, че този факт не подлежи на никакво съмнение. Не аз съм измислил изразът „Пуснал съм се по течението”, който всеки от нас е употребявал и за себе си. Т.е. Инерцията е реална част от битието ни. По някакъв начин, по едно или друго време става част от съществуването ни. Не се определя от това дали сме действен или бездействен тип личности. Има инерция както в действието, така и в бездействието. Вероятно стойността и се определя донякъде и от Закона за запазване на енергията, който гласи, че енергията в една затворена система (каквато е една личност) е константа по отношение на времето, т.е. запазва се във времето. Или казано по друг начин енергията може да преминава от една форма в друга, но не може да бъде създавана или унищожавана. Което преведено в реалността на съществуването ни ще рече, че запазването на енергията у нас изисква инерционно движение през една голяма част от живота ни. Затова и несъзнателно се стремим към относително равновесие в живота си, пускайки се по течението без да изразходваме излишна енергия. Подобно поведение, обаче почти винаги ни води до вземане на решения, които унищожават чистотата на взаимоотношенията ни с другите. Едно от следствията например е, че унищожава любовта, която като елемент, изразходващ изключително големи количества енергия, нарушава равновесието в психичната ни структура към което физичните закони ни карат да се стремим. Практическата полза от подобно теоретизиране се крие във факта, че и в единият, и в другият случай е възможен контрол и въздействие върху средата. Както е възможно да се ограничи (контролира) влиянието на силата на триене и външните въздействия върху движението на физическите тела, така е възможно и да се ограничи (контролира) влиянието на културологичната и личната среда върху процесите на чувстване и мислене и тяхното рефлектиране върху поведението ни. Ограниченията, които съществуват са с толкова широк диапазон, че на този етап влиянието им върху изборите ни, които определят развитието и границите на промяна на личността са на практика несъществуващи. Казано по друг начин, всички ние притежаваме теоретична и практическа свобода да бъдем това, което решим, по всяко време, което решим. Т.е., това, което СМЕ е това, което сме РЕШИЛИ (избрали) да бъдем.
Вероятно е уместно да започна тази тема с извинение в аванс към физиците, че профанизирам науката им. Вероятно е редно коленопреклонно да помоля и психолозите за прошка поради това, че поставям психологията на релси толкова чужди на идеята за душата. И в двата случая оправданието ми е в това, с което е покрит пътят към Ада. Но, както е рекъл Сатаната: С Бога напред. Причината изобщо да се занимавам с предполагаемото съществуване на паралели между две толкова различни науки, каквито са на пръв поглед физиката и психологията е от първостепенно значение. Намирам за необходимо ние хората да разберем, че животът ни е подчинен на психични закони, толкова твърди и неотменно действащи, колкото са и законите на физиката. Намирам за полезно да осъзнаем, че това не ограничава свободата ни, както не отрича и съществуването на душата ни, а просто следва да постави мисленето ни на друга основа, която реално би разширила ограничените ни хоризонти на мислене и съществуване. Често ми се случва при анализи на случаи да правя несъзнателни аналогии между различни феномени от тези две привидно несъвместими сфери на познанието каквито са физиката и психологията. Всъщност по-коректно би било да кажа, че често ми се случваше да ги правя несъзнателно. Когато за пръв път осъзнах, тази тенденция, тутакси се заех със задачата да установя причините, поради които се проявява. Използвах метода на свободните асоциации и първото нещо, което ми хрумна беше, че вероятно предметите на познание на физиката и психологията имат някакви общи характеристики. Изходната точка на асоциацията беше, че щом човекът е творение на природата, то съществуването му следва да се подчинява на същите природни закони, на които се подчинява и всеки друг природен обект. Освен това връзката между физиката и психологията не е чак толкова отнесена. Физиката е една от най-старите природни науки. Древните гърци са я възприемали като наука за околния, реално съществуващ свят и са я наричали „натурофилософия”. Според съвременната дефиниция предмет на физиката са най-простите явления в природата, които не са следствие или проявление на други още по-прости явления. Тези явления стоят в основата на всички останали явления в природата и се наричат физични явления. В различните видове физични явления участвуват физични обекти тела, частици, полета и др. Цел на физиката е да опише свойствата на обектите, участвуващи във физичните явления и да установи закономерностите, на които се подчинява поведението на тези обекти. По такъв начин физиката като цяло дава една единна представа за материята и протичащите в нея явления и така създава възможност да бъдат използвани тези явления в служба на човека. Предмет на психологията от своя страна са психичните факти. Днес психологията се определя от една по-обща гледна точка като „наука за поведението". Терминът „поведение" обозначава, както обективно наблюдаемото поведение и въздействието му върху околните (например чрез общуването), така и интеракцията между организма, неговата среда и действието върху собственото тяло (съзнавани или несъзнавани физиологически процеси). Очевидната връзка между двете науки е физическото ни тяло, което от една страна се подчинява на всички известни физични закони, а от друга е източник и на всички психични факти. Поведението като продукт на физическото ни тяло би следвало да се подчинява на същите закони на физиката, които контролират и физическото ни тяло. Поради това, може да се предположи съществуването на корелация между същностите на психичните и физичните закони. Подобно предположение ражда хипотезата, която ще се опитам да доразвия, а именно че съществуват природни ограничения над свободата на избор при хората, които действат при липса на целенасочен стремеж за освобождаване от тях. Разбира се, вероятно съществуват и рамки, които не могат да се засекат на този етап. Т.е. възможно е да съществуват ограничения на изборите извън рамките на познатото ни познание. Но това е друга тема. Като следствие от новородената хипотеза изниква следният много важен въпрос: Можем ли да вземаме и привеждаме в действие всякакви решения или действително има рамки, които не можем да прескочим каквото и да направим? В опит да намеря отговор на този въпрос ще започна с „психологизиране” на Първият закон на Нютон, известен още като Закон за инерцията, който гласи: съществува отправна система, спрямо която всяка свободна от външни въздействия материална точка се движи равномерно праволинейно т.е. без ускорение. Същността на този закон се заключава в това, че на материалната точка е присъщо свойството инертност - в отсъствие на външно въздействие тя се движи /по инерция/ равномерно и праволинейно в инерциална отправна система. Във физиката подобно равномерното и праволинейно движение по инерция е възможно само във вакуум, където никакви външни сили не влияят на движението и следователно то би било безкрайно. Очевидно е, че земната планетарна реалност не разрешава подобен феномен, освен в лабораторни условия. В реалността инерцията бива убита от силата на триене, както и посоката на обекта бива променяна от всяко въздействие върху него. В психологията нещата стоят по подобен начин. Ако при раждането ни никаква сила не въздейства върху личността ни, то ние бихме се придвижвали (живели) необезпокоявано и безхаберно от раждането до смъртта си. Това, очевидно е невъзможно и го използвам само и единствено с цел да очертая границите на сходство между физическата и психологическа реалност. Както във физиката върху инерционното движение влияе силата на триене и множество вероятни външни въздействия, така и върху психичното развитие на една личност влияе културологичната среда (силата на триене) и личната среда: родители, близки, приятели и познати (множество вероятни външни въздействия). Подобен паралел разбира се, има смисъл само, ако допуснем, че инерцията е реална част от психичният ни живот и поведенческото му проявление в реалността. Но мисля, че този факт не подлежи на никакво съмнение. Не аз съм измислил изразът „Пуснал съм се по течението”, който всеки от нас е употребявал и за себе си. Т.е. Инерцията е реална част от битието ни. По някакъв начин, по едно или друго време става част от съществуването ни. Не се определя от това дали сме действен или бездействен тип личности. Има инерция както в действието, така и в бездействието. Вероятно стойността и се определя донякъде и от Закона за запазване на енергията, който гласи, че енергията в една затворена система (каквато е една личност) е константа по отношение на времето, т.е. запазва се във времето. Или казано по друг начин енергията може да преминава от една форма в друга, но не може да бъде създавана или унищожавана. Което преведено в реалността на съществуването ни ще рече, че запазването на енергията у нас изисква инерционно движение през една голяма част от живота ни. Затова и несъзнателно се стремим към относително равновесие в живота си, пускайки се по течението без да изразходваме излишна енергия. Подобно поведение, обаче почти винаги ни води до вземане на решения, които унищожават чистотата на взаимоотношенията ни с другите. Едно от следствията например е, че унищожава любовта, която като елемент, изразходващ изключително големи количества енергия, нарушава равновесието в психичната ни структура към което физичните закони ни карат да се стремим. Практическата полза от подобно теоретизиране се крие във факта, че и в единият, и в другият случай е възможен контрол и въздействие върху средата. Както е възможно да се ограничи (контролира) влиянието на силата на триене и външните въздействия върху движението на физическите тела, така е възможно и да се ограничи (контролира) влиянието на културологичната и личната среда върху процесите на чувстване и мислене и тяхното рефлектиране върху поведението ни. Ограниченията, които съществуват са с толкова широк диапазон, че на този етап влиянието им върху изборите ни, които определят развитието и границите на промяна на личността са на практика несъществуващи. Казано по друг начин, всички ние притежаваме теоретична и практическа свобода да бъдем това, което решим, по всяко време, което решим. Т.е., това, което СМЕ е това, което сме РЕШИЛИ (избрали) да бъдем.
Вълнообразно
Доста съм мислила върху приликата между законите, на които се подчинява живата и неживата природа... Има и друго интересно нещо - има връзка между биологичните закони и законите на общественото развитие.
В крайна сметка може да се окаже, че материята като цяло се подчинява на общи закони, но доста малко съм осведомена по тези въпроси, това са мои чисто практически изводи.
Инерционното поведение не е само разрушително спрямо околните, то може да се окаже и саморазрушително, в повечето случаи - неосъзнато.
Много интересно се оказва, ако пренесем този инерционен закон в обществото и видим как равновесието и благоденствието в едни държави, се оказват неблагоприятни за други и впоследствие може да запалят целия свят...
Много надалеч отидох, но виж до колко глобални изводи може да доведат науките ни...
цитирайВ крайна сметка може да се окаже, че материята като цяло се подчинява на общи закони, но доста малко съм осведомена по тези въпроси, това са мои чисто практически изводи.
Инерционното поведение не е само разрушително спрямо околните, то може да се окаже и саморазрушително, в повечето случаи - неосъзнато.
Много интересно се оказва, ако пренесем този инерционен закон в обществото и видим как равновесието и благоденствието в едни държави, се оказват неблагоприятни за други и впоследствие може да запалят целия свят...
Много надалеч отидох, но виж до колко глобални изводи може да доведат науките ни...
Аз съм семестриално завършил физик.
цитираймного добре написано. Движим се от физиката към психологията и от физическото към психическото, с което движение съм съгласна, защото най-вероятно е така, но накрая нещо не ми става ясно - как след като несъзнателно се стремим към равновесие, което е напълно естествено и важи с пълна сила за мен, то ...какво да правим с любота, която прави равновесието на пух и прах.
Тоест, как да обичаме силно и страстно и да сме в равновесие?
Контрол, контрол, но този контрол няма ли да унищожи спонтаността?
цитирайТоест, как да обичаме силно и страстно и да сме в равновесие?
Контрол, контрол, но този контрол няма ли да унищожи спонтаността?
Хубаво нещо са науките. Но в последните десетилетия стават все по-непопулярни. Сякаш сме решили, че не е необходимо да знаеш за да живееш.
цитирайТогава бих се радвал на по-разширен коментар :)
цитирайРазбира се, че ще я унищожи. И разбира се, че не е необходим. Просто трябва да приемеш последствията. В природата всяка съзидателна сила е и разрушителна. Имплицитно съдържащото се противоречие във всяко явление е катализатор на промяна и развитие.
цитирай"Просто трябва да понесеш последствията." Ами какво ще правим с равновесието?
То не е една бела :) Виж как промених "приемеш" с "понесеш", зад което се крие страх и мисъл, че те няма да са добри...
С други думи - избор - равновесие, платено с цената на инерцията или промяна, платена с цената на разрушена равновесна система, стремяща се към качествено ново равновесие?
цитирайТо не е една бела :) Виж как промених "приемеш" с "понесеш", зад което се крие страх и мисъл, че те няма да са добри...
С други думи - избор - равновесие, платено с цената на инерцията или промяна, платена с цената на разрушена равновесна система, стремяща се към качествено ново равновесие?
Амиии... нещо такова :)
цитирайно съдържащото се противоречие отново ще се стреми да разруши създаденото равновесие и пак ще настъпи дилема.
Извинявам се, но браковете продължаващи цял живот следва ли да се приемат като плод на инерцията и прът в колелото на развитие на двамата съпрузи?
цитирайИзвинявам се, но браковете продължаващи цял живот следва ли да се приемат като плод на инерцията и прът в колелото на развитие на двамата съпрузи?
само, ако се допусне да се превърнат в инертна система от двама души, които не желаят да се развиват. Просто трябва да съхранят противоречията помежду си, които ще предадат цвят на връзката им до самия й край :)
Има ли резон в този отговор?
цитирайИма ли резон в този отговор?
Възможно е и да са такива, но не е задължително.
цитирайАбсолютно :)
цитирайАКО ЖИВЕЕМ ПО ИНЕРЦИЯ, ЖИВЕЕМ ЛИ ВЪОБЩЕ?
Мисля, че НЕ!
Чудя се дали да захвана спор с теб :)... Интересен паралел си направил между физиката и психологията, обаче все пак не бива да забравяме, че ако едно тяло се движи по инерция и не му действат силите на триене, то може да се движи до безкрайност, а един човек не може поради силната му душевна необходимост от общуване (т.е. сили на триене). С две думи бих перефразирала израза:
"Ако при раждането ни никаква сила не въздейства върху личността ни, то ние бихме се придвижвали (живели) необезпокоявано и безхаберно от раждането до смъртта си."
така:
Ако при раждането ни никаква сила не въздейства върху личността ни, то ние не бихме се придвижвали (живели) по никакъв начин.
Доказателство за това са случаите на намерени деца заключени в мазета от раждането им, които са единствено и само хранени. Основна "сила на триене" в нас самите е главно нашият мозък, желания, характер, инстинкти и т.н. Ние не можем да бъдем такива, каквито си поискаме, а само такива каквито сме се родили.
цитирайМисля, че НЕ!
Чудя се дали да захвана спор с теб :)... Интересен паралел си направил между физиката и психологията, обаче все пак не бива да забравяме, че ако едно тяло се движи по инерция и не му действат силите на триене, то може да се движи до безкрайност, а един човек не може поради силната му душевна необходимост от общуване (т.е. сили на триене). С две думи бих перефразирала израза:
"Ако при раждането ни никаква сила не въздейства върху личността ни, то ние бихме се придвижвали (живели) необезпокоявано и безхаберно от раждането до смъртта си."
така:
Ако при раждането ни никаква сила не въздейства върху личността ни, то ние не бихме се придвижвали (живели) по никакъв начин.
Доказателство за това са случаите на намерени деца заключени в мазета от раждането им, които са единствено и само хранени. Основна "сила на триене" в нас самите е главно нашият мозък, желания, характер, инстинкти и т.н. Ние не можем да бъдем такива, каквито си поискаме, а само такива каквито сме се родили.
В такъв случай - да запазим противоречията - те са единствения стимул за развитие.
Моят съпруг явно е извадил голям късмет с такава противоречива булка :)
А щастието, може би, е на границата на достигането на поредното крехко равновесие. Де да знам...
п.п. Ще следя дискусията.
цитирайМоят съпруг явно е извадил голям късмет с такава противоречива булка :)
А щастието, може би, е на границата на достигането на поредното крехко равновесие. Де да знам...
п.п. Ще следя дискусията.
Можем да бъдем каквито си поискаме :)
цитирайИ аз :)))
цитирайЛюбопитна съм какво е мнението ти за втория закон на физиката ( закона за ентропията) и паралела между него и психиката. Поздрав!
цитирайЩе го споделя тези дни :)
цитирайАко човек се е родил щедър - не може да бъде скъперник и обратното...
Ако човек се е родил милостив - не може да бъде безмилостен и обратното...
Ако човек се е родил актьор - не може да стане счетоводител и обратното...
Раждаме се с дарове и живеем с тях. Можем да променим живота си, мисленето си, но не можем да променим същността си :):):)
цитирайАко човек се е родил милостив - не може да бъде безмилостен и обратното...
Ако човек се е родил актьор - не може да стане счетоводител и обратното...
Раждаме се с дарове и живеем с тях. Можем да променим живота си, мисленето си, но не можем да променим същността си :):):)
Не ми се ще, да звуча инфантилно, повтаряйки като папагал едно и също, но можем. Дългата ми професионална практика го доказва случай след случай :)
цитирайВъпрос №:
1. Не много;
2. Понякога се получава;
3. Много;
4. Търсим;
5. Почти никой;
6. Понякога;
7. Да.
цитирай1. Не много;
2. Понякога се получава;
3. Много;
4. Търсим;
5. Почти никой;
6. Понякога;
7. Да.
dobromirdimitrov написа:
Въпрос №:
1. Не много;
2. Понякога се получава;
3. Много;
4. Търсим;
5. Почти никой;
6. Понякога;
7. Да.
1. Не много;
2. Понякога се получава;
3. Много;
4. Търсим;
5. Почти никой;
6. Понякога;
7. Да.
Съвършенният ЕГОИСТ :):):), слава Богу няма такъв :)
А-а-а-а, не :) Това пък заключение как го извади? :)
цитирайАми много лесно :). Ако практиката ти доказва, че теорията ти е вярна то значи и ти си „външно въздействие” :), защото с познанията си влияеш на клиентите си. Ако човек реши да бъде такъв какъвто си поиска винаги, ограничавайки „силите на триене” за да поддържа инерцията си и да пести енергията си, то за мен той е съвършеният егоист, тъй като на него практически ще му се налага да променя едни или други въздействия, да ограничава едни или други „сили на триене” за да бъде точно такъв какъвто иска винаги и когато поиска. Според мен обаче човек променя посоката си на движение много често и това се дължи на вътрешни потребности – любов, кариера, семейство и други такива, които правят инертния живот невъзможен, както и това да бъде такъв какъвто си поиска :).
Ако съм те разбрала правилно изобщо…
цитирайАко съм те разбрала правилно изобщо…
че ако поставяш себе си на първо място, си егоист. Разпространен начин на мислене е. От там идва и недоумението и желанието за спор. Нормално.
Ако обаче разбереш, че ако обичаш себе си на първо място, ще си пълноценен и в отношенията си с другите, то нещата се променят.
Важната съм Аз, нали така :) Дори само мисълта за това ме прави по-щастлива и по-добра към другите.
Ей, да ни би пък да е пролетното слънце?! :)
цитирайАко обаче разбереш, че ако обичаш себе си на първо място, ще си пълноценен и в отношенията си с другите, то нещата се променят.
Важната съм Аз, нали така :) Дори само мисълта за това ме прави по-щастлива и по-добра към другите.
Ей, да ни би пък да е пролетното слънце?! :)
Така е любопитство обаче въпросът е:
"Можем ли да вземаме и привеждаме в действие всякакви решения или действително има рамки, които не можем да прескочим каквото и да направим?"
Аз мисля, че има такива рамки и те са инстинктите в нас, например любовта или майчинството, рамки които ако прескочим ще бъдем много нещастни и които за жалост са определени от културни и други "сили на триене" преди нас... :):):)
цитирай"Можем ли да вземаме и привеждаме в действие всякакви решения или действително има рамки, които не можем да прескочим каквото и да направим?"
Аз мисля, че има такива рамки и те са инстинктите в нас, например любовта или майчинството, рамки които ако прескочим ще бъдем много нещастни и които за жалост са определени от културни и други "сили на триене" преди нас... :):):)
Т.е., това, което СМЕ е това, което сме РЕШИЛИ (избрали) да бъдем.
У наше село некой ерген като си мисли, че е готин и реши да се жени, но селските моми не го щат, си остава стар ерген.
И както някой друг беше казал: "Едно е да искаш, друго е да можеш и трето - да го направиш"
цитирайУ наше село некой ерген като си мисли, че е готин и реши да се жени, но селските моми не го щат, си остава стар ерген.
И както някой друг беше казал: "Едно е да искаш, друго е да можеш и трето - да го направиш"
не бива да ги възприемаме като рамки, защото това ни кара мислено да се бунтуваме срещу тях. Макар и несъзнателно.
Истината е, че обичаме и сме майки, защото така сме си избрали и ако не бяхме го избрали щяхме да бъдем много по-нещастни.
Това не са рамки, а наш избор.
цитирайИстината е, че обичаме и сме майки, защото така сме си избрали и ако не бяхме го избрали щяхме да бъдем много по-нещастни.
Това не са рамки, а наш избор.
Опирайки се на тази метафора, човек трябва да е звезда, а не планета вързана за нечия орбита.
цитирайКогато бях на двадесет и гледах сестра ми как търчи след племенника ми не можех да се начудя как е възможно човек да си вкарва такава кушия, нямах никако желание за такъв живот. Кагато станах на 29 обаче много ми се искаше да търча след едно сладко малко детенце. Доколко е избор не знам, но знам че човек не може да прескочи някои неща, не иска да ги прескочи и прави този избор защото така е устроен...
цитирайИ ти си подвластна на същото клише, което определя отношението на хората към психолозите :(
Добрият психолог е катализатор, а не компас. Той отключва и катализира вътрешно присъщи на индивида потенциали, а не създава нови. Не определя избори, а отключва предпоставки за правене на такива.
цитирайДобрият психолог е катализатор, а не компас. Той отключва и катализира вътрешно присъщи на индивида потенциали, а не създава нови. Не определя избори, а отключва предпоставки за правене на такива.
:)
цитирайа не, няма такова нещо, не съм се изразила правилно, отключването на предпоставките за правенето на избор също е външен фактор, това исках да кажа. Представи си, че няма лекари, философи, психолози, книги и прочие, нито пък приятели, семейна среда и т.н., т.е. ние взимаме сами решение какви искаме да бъдем винаги и когато си поискаме, дали изобщо ще знаем какви искаме да бъдем?... :):):)
цитирайПредполагам, че бихме били доста по-наясно без всички тези лекари, философи, психолози и прочие :)
цитирай
35.
dobromirdimitrov -
37. ileila - 31. dobromirdimitrov - 25. ileila - 22. dobromirdimitrov - 20. ileila - ...
19.02.2010 16:19
19.02.2010 16:19
Е, и?
цитирайа аз като бях на 20 една сутрин се събудих в леглото на бъдещият си съпруг, с когото бяхме само гаджета тогава и се замислих - ауууу, какъв ужасен живот ме чака - ще трябва и да готвя, и да чистя, и да пера, и да гладя, и на работа да ходя, че и деца да гледам...
Това обаче не ми попречи само след две години неистово да желая да изживея всичко тези неща. Дали съм ги пожелала, защото обществото го е искало от мен, защото съм така устроена, или защото така съм решила - какво значение има след като постъпих по най-добрия за мен тогава начин и решението беше мое.
Щом сме така устроени, то ще постъпваме според устройството си.
Всъщност, какъв е проблема?
цитирайТова обаче не ми попречи само след две години неистово да желая да изживея всичко тези неща. Дали съм ги пожелала, защото обществото го е искало от мен, защото съм така устроена, или защото така съм решила - какво значение има след като постъпих по най-добрия за мен тогава начин и решението беше мое.
Щом сме така устроени, то ще постъпваме според устройството си.
Всъщност, какъв е проблема?
Няма никакъв проблем, просто си философстваме на тема можем ли да бъдем каквито си поискаме :), след като желанията ни се променят, често не знаем какво искаме и най-вече искаме толкова много неща да бъдем, че се чудим от къде да започнем :):):)
цитирайточно там е очарованието на живота и на нас самите. Представи си каква скука щеше да настъпи иначе :)
Ужс!
Противоречие му е майката и редуването му с равновесие. Физика, какво да я правиш :)
цитирайУжс!
Противоречие му е майката и редуването му с равновесие. Физика, какво да я правиш :)
физиката и нейните физични закони, еххх да беше така точно и ясно и при психиката :)
цитирайи сигурно и при нас важат същите закони, но много са заблудите натрупани през вековете :)
цитирай
41.
dobromirdimitrov -
44. ileila - dobromirdimitrov - 37. ileila - 31. dobromirdimitrov - 25. ileila - 22. dobromirdimitrov - 20. ileila - ..
19.02.2010 17:36
19.02.2010 17:36
Когато обичаш наистина не ти пука за отстояването на себе си.
цитирайда ни убеди колко нужни, и заслужено високоплатени са психоаналитичните консултации:))))
"Затова и несъзнателно се стремим към относително равновесие в живота си, пускайки се по течението без да изразходваме излишна енергия.Едно от следствията например е, че унищожава любовта, която като елемент, изразходващ изключително големи количества енергия, нарушава равновесието в психичната ни структура към което физичните закони ни карат да се стремим...."
"....така е възможно и да се ограничи (контролира) влиянието на културологичната и личната среда върху процесите на чувстване и мислене и тяхното рефлектиране върху поведението ни"
"Т.е. възможно е да съществуват ограничения на изборите извън рамките на познатото ни познание. Но това е друга тема"
опорни точки за моя прочит.
иначе съм убедена:)
поздрави!
цитирай"Затова и несъзнателно се стремим към относително равновесие в живота си, пускайки се по течението без да изразходваме излишна енергия.Едно от следствията например е, че унищожава любовта, която като елемент, изразходващ изключително големи количества енергия, нарушава равновесието в психичната ни структура към което физичните закони ни карат да се стремим...."
"....така е възможно и да се ограничи (контролира) влиянието на културологичната и личната среда върху процесите на чувстване и мислене и тяхното рефлектиране върху поведението ни"
"Т.е. възможно е да съществуват ограничения на изборите извън рамките на познатото ни познание. Но това е друга тема"
опорни точки за моя прочит.
иначе съм убедена:)
поздрави!
43.
dobromirdimitrov -
47. bovari - този постинг извън основната си цел има скрита подцел:))))
19.02.2010 20:00
19.02.2010 20:00
Мила Ели, всеки който ме познава е наясно колко отчайващо некомерсиален съм. Извън това, действително смятам, че психологичните консултации са абсолютно необходими. Това е теза, която винаги ще защитавам.
цитирайЧе, ако човек обича наистина, е склонен да забравя за себе си за сметка на обекта на любовта си.
цитирайПървоначално законът за движението по инерция е формулиран от Галилей и той звучи така: Всяко тяло, на което не действат сили (ИЛИ ДЕЙСТВАЩИТЕ НА НЕГО СИЛИ СЕ УРАВНОВЕСЯВАТ), се движи праволинейно и равномерно, или е в покой.
цитирай
46.
dobromirdimitrov -
51. ileila - 50. dobromirdimitrov - 49. ileila - dobromirdimitrov
20.02.2010 15:18
20.02.2010 15:18
Не и ако намериш баланс.
цитирайЗакон на Галилей за инерцията: Обект в състояние на движение, притежава инерция, която го принуждава да остава в режим на движение, освен ако външна сила не го спре. По този начин Галилей демонстрира, че естественото състояние на обектите е движението, а техния покой е частен случай на неговия закон.
:)
цитирай:)
48.
анонимен -
Няколко съвета за жени които живеят по инерция във връзка която ги убива.
21.02.2010 10:50
21.02.2010 10:50
Мили дами,не поддържайте връзка, която се крепи на компромиси.С времето тя ще ви вкара в капана на безсмислието и безвремието.И ако не знаете как да се оттървете от мъжа до себе си ето няколко съвета които предлагат специалистите:
1.Ако не сте в състояние да действате решително, преустройте отношенията си така, че вашият партньор сам да пожелае да скъсате.
2.Мъжете обичат изплъзващите им се жени. Затова скрийте своята студенина зад фалшива натрапчивост. Колкото повече се правите на заинтересувана от него и увисвате на шията му, толкова по-вероятно е да предизвикате у него раздразнение и охлаждане
3.Всеки си има ахилесова пета - целете се в нея. Провокирайте го да преви това което най-много мрази.И в крайна сметка ще чуете :
"Явно с теб сме твърде различни. По-добре да се разделим."
И не се чуствайте виновна-той скоро ще се утеши в обятията на друга.Все пак той е МЪЖ ,а те не страдат дълго
цитирай1.Ако не сте в състояние да действате решително, преустройте отношенията си така, че вашият партньор сам да пожелае да скъсате.
2.Мъжете обичат изплъзващите им се жени. Затова скрийте своята студенина зад фалшива натрапчивост. Колкото повече се правите на заинтересувана от него и увисвате на шията му, толкова по-вероятно е да предизвикате у него раздразнение и охлаждане
3.Всеки си има ахилесова пета - целете се в нея. Провокирайте го да преви това което най-много мрази.И в крайна сметка ще чуете :
"Явно с теб сме твърде различни. По-добре да се разделим."
И не се чуствайте виновна-той скоро ще се утеши в обятията на друга.Все пак той е МЪЖ ,а те не страдат дълго
49.
dobromirdimitrov -
56. анонимен - Няколко съвета за жени които живеят по инерция във връзка която ги убива.
21.02.2010 12:22
21.02.2010 12:22
Ако връзката се крепи само на компромиси до голяма степен си права.
цитирайпросто да му кажеш - майната ти..., вместо че това, че онова...
Все пак сме разумни същества и не вярвам някой да седи и упорства след като няма взаимност.
По повод коментар 56 и 57.
цитирайВсе пак сме разумни същества и не вярвам някой да седи и упорства след като няма взаимност.
По повод коментар 56 и 57.
Всъщност прекрасно знаеш, че хората седят и упорстват :)
цитирайако сме влюбени сме загубени, но доколкото разбрах ставаше дума, ако искаме да кажем - Довиждане! :), когато не го искаме господина.
цитирайdobromirdimitrov написа:
Всъщност прекрасно знаеш, че хората седят и упорстват :)
но теорията е толкова лесна и приятна, някак ...опростена :)
Иначе се наместват и Свръхаз, и Аз, и То, и така се омазват нещата...Мани, мани :)
Мани, бегай... :)
цитирай
55.
dobromirdimitrov -
64. ileila - 60. dobromirdimitrov - 58. lubopitstvo - Не е ли по-просто и по-бързо,
21.02.2010 14:13
21.02.2010 14:13
Това не е никакъв вариант, а закачлива реакция, на закачката "Мани, мани :)" на lubopitstvo.
цитирайабе, мани, мани... :)
цитирай
57.
dobromirdimitrov -
66. dobromirdimitrov - 64. ileila - 60. dobromirdimitrov - 58. lubopitstvo - Не е ли по-просто и по-бързо,
21.02.2010 14:44
21.02.2010 14:44
Казвам, че в конкретният случай, конкретната реплика не бе използвана в контекста на това, което тълкуваш, а беше просто закачка в отговор на закачка.
цитирай,,Това, което сме, е това ,което сме решили да бъдем.,, А какво ще кажеш за външната ни телесна обвивка? Ние не решаваме каква да бъде тя. Понякога се чудя защо зад уж грозна и сива външност се крие прекрасна душа. И обратно - в красивата главица на някоя блондинка се крие сиво вещество, колкото едно аспиринче.
цитирайНапротив. Всяко тяло може да бъде доведено до добър външен вид. А в последно време и всяка физиономия. Тук изключваме, разбира се вродените малформации и придобитите недъзи. Но, цитатът ти фиксира начина на живот, а не външният вид.
цитирайточно по този повод имах предложение за тема - Търпение-Нетърпение.
Изгризваме възможността за усещането и желанията ми, че мога и имам потенциал да правя ужасно много неща в живота си. Че мога да бъда всичко, което си поискам... Само че - къде е времето, та то е точно 24 часа в денонощието, та то е точно седмица. Та то е точно един човешки живот. И така... след краткия ми коментар и вероятно смешен - :) споделям извод - безсмъртни сме. Зная, че съм Шотладски боец! :))))))
цитирайИзгризваме възможността за усещането и желанията ми, че мога и имам потенциал да правя ужасно много неща в живота си. Че мога да бъда всичко, което си поискам... Само че - къде е времето, та то е точно 24 часа в денонощието, та то е точно седмица. Та то е точно един човешки живот. И така... след краткия ми коментар и вероятно смешен - :) споделям извод - безсмъртни сме. Зная, че съм Шотладски боец! :))))))
:)
цитирай"...човек по-напред съществува, случва се, явява се в света и едва след това се определя, затова човек не е нищо друго освен това, което сам се направи."
Жан Пол Сартр
цитирайЖан Пол Сартр
Не случайно е екзистенциалист :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 73902