Защо се доверяваме на хора, които не познаваме? Как успяваме да действаме правилно в ситуации, в които ни хващат видимо неподготвени или пък с дефицит от информация?...

И откога по дяволите съм почнал да звуча като Discovery channel?...

На първите два въпроса ще се опитам да отговоря, а що се отнася до третия ще се консултирам с терапевта си.

... ... ...

Съществуват две основни групи фактори, мотивиращи вземането на решения, които определят битието ни: вътрешни и външни. Изброяването и дефинирането им би било интересна, но и главоболна задача, която определено не следва да е предмет на настоящата тема. Това, което е необходимо да се отбележи е, че двете групи са в строго индивидуално, непрекъснато и изключително сложно за проследяване взаимодействие, регулиращо и обуславящо прагматичността на взетите решения. Обединяващият критерий е крехкият баланс между субективното светоусещане и количественото измерение на отговорността, която се поема с всяко решение. Интуицията, като важен елемент от този баланс, принадлежи към групата на вътрешните фактори и представлява уникален компромис между логиката и изискванията на вътрешния ни свят и обективната реалност.

Според общоприетото схващане интуицията се определя като усет, догадка, проницателност или прозрение. В идеалистическата философия, чиито първичен продукт е това понятие, се приема като феномен на „непосредно достигане на истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения”. Всичко това е донякъде вярно, но и съвсем непълно. А когато анализът на каквото и да е не изчерпва явлението в цялостната му същност, той освен, че е непълен е и по същество неверен. Затова от общоприетите и философските схващания ще се прехвърлим на полето на психологията, която приема интуицията като ментален процес на “...достигане до изводи въз основа на малко информация, които обикновено се правят на базата на значително повече информация...”.

Тъй като научните разработки в тази област са сравнително нови, психологичният механизъм на интуицията все още е слабо изучен, но наличните експериментални данни позволяват заключението, че в основата му лежи способността на индивида да възприема и преработва както ограниченото количество съзнателна информация от външния и вътрешен свят, така и вероятно неограничено количество несъзнателна информация. Като резултат от преработването на общото множество съзнателна и несъзнателна информация при определени условия става възможно индивидът да произвежда на съзнателно ниво, така наречените интуитивни заключения и да взема съответните интуитивни решения. Тъй като в повечето случаи съотношението на обема съзнавана – несъзнавана информация е в драстична полза на несъзнаваната, то действията мотивирани интуитивно изглеждат понякога твърде загадъчни и базирани на информация, която не би трябвало да притежаваме.

Проблемът произтича от факта, че на нас като мислещи, рационални същества ни е изключително трудно да осмислим факта и същността на понятието несъзнавано. За да не се задълбавам в топичната структура на психиката и теоретичните дебри на психоанализата, ще дефинирам несъзнаваното ненаучно. Несъзнавани емоции, чувства, мисли, информационни масиви и всякакви други психични конструкти ще рече, че това са данни, с които разполагаме де факто, но които вероятно никога няма да станат достояние на съзнателната част от личността ни. Т.е., ние никога не ще разберем, че разполагаме с тези данни. Звучи странно, но е факт: знаем купища неща, които не знаем, че знаем.

По тази (а и по някои други) причини, често се наблюдава погрешно поставяне на знак за равенство между интуиция и инстинкт. Подобно смесване на двете явления не е добра идея, тъй като създава допълнителен хаос в и без това усложненото ни отношение към действителността. Инстинктът (нагонът) е еволюционно обусловен и действа като генетично заложен „софтуер”, който се задейства при нужда. Инстинктът НЕ Е свързан по никакъв начин с личният опит, макар че някои инстинктивни модели на поведение „... могат да се появяват в контекста на ученето, а ученето може да се осъществява във връзка с тях.”[1] Нещо повече, инстинктивното поведение, много често се противопоставя на интуитивното. Интуицията също се задейства при нужда, но тя е по-скоро програма създадена на базата на личното ни битие, определено от културологичната ни среда. Т.е., при нея се наблюдава силно влияние на социални фактори. Интуицията ползва ресурси от инстинкта, но по същество е независим собствен „софтуер”. В интуицията няма нищо мистично или неподлежащо на атомизиране. С изключение, разбира се, на точния (в абсолютния смисъл на думата) механизъм, по който генерира решения, както споменах по-горе. Подложени на реверсивен анализ в психоаналитичен ракурс, несъзнаваните интуитивни мотиви могат да бъдат достигнати и осъзнати. Както и информационният масив, който ги определя. Това, разбира се е възможно само с помощта на съответните специалисти.

Друг съществен фактор, който така да се каже, отхвърля хипотезата за наличие на магия или помощ свише при вземането на интуитивни решения е твърде големият брой интуитивни действия, които предприема всеки от нас ежедневно. На практика всички решения, които вземаме при дефицит от време и, които обикновено излизат извън рамките на рутината, могат да бъдат определени като интуитивни. Интуитивно се доверяваме или не, интуитивно харесваме или не, интуитивно приемаме или отхвърляме предложение, което нямаме време или информационна възможност да обмислим. Интуитивно разчитаме при контакт езика на тялото, мимиката и информацията „излъчваща се” от очите на събеседника си. Изобщо интуицията ни обслужва почти ежеминутно.

Интуитивните решения не са нито по-верни, нито по-грешни от всички останали решения, които вземаме. Няма и как да бъде другояче – източникът им е един и същ – собствената ни личност, контролирана от собственият ни мозък. Понякога обаче, интуитивните решения са много по-добрият избор за нас в дългосрочен план. Особено онази специфична категория решения, които се раждат сутрин след сън. За тях си имаме и поговорка „Утрото е по-мъдро от вечерта.”, която не означава, че ще седим цяла нощ, бистрейки даден казус и на сутринта ще сме произвели по-доброто решение, защото обикновено е предшествана от репликата „Легни и се наспи. Утрото е по-мъдро от вечерта.” Поговорката идва да покаже, че всичко онова, което не сме успели да измислим в будно състояние, мозъкът ни обработва в спящо и на сутринта просто подава готовия резултат... чисто интуитивно и импулсивно, сякаш появил се отникъде. Причината отново е съвсем прозаична и лесно обяснима: в будно (съзнателно) състояние в мозъка непрекъснато постъпва голям обем информация от сетивните системи, което съкращава една значителна част от ресурса му за обработване на информация, докато в спящо състояние сетивата освобождават ресурси, които обработват, за сметка на ресурсите, които приемат информация.

Един от другите митове свързани с интуицията е за съществуването на ясно изразена полова диференциация. Общоприетото схващане за в пъти по-силната женска интуиция се дължи, както отчасти на погрешно интерпретирани корелационни връзки, така и на дълбокото непознаване на действителната същност на феномена. В известен смисъл интуицията при жените наистина е развита по-силно. Но това се дължи на социалните елементи, които я обуславят, а не на генетични предпоставки. Просто жените са по-склонни да правят заключения основани на липсваща или ограничена по обем обективна информация, като част от адаптивния механизъм за оцеляване, който компенсира липсата на физическа сила. В съвременното общество, в което физическата сила започва да играе все по-малка роля, тази разлика започва да се заличава, като част от процеса на психично феминизиране при мъжете и психична вирилизация при жените. Това пренесено в реалността би следвало да означава, че интуицията се засилва при мъжете и отслабва при жените, като хипотетично процесът би трябвало да тече, докато стойностите се изравнят.

Хм..., както е казал Забравих Кой Беше: „Човек, когато печели не знае какво губи и когато губи, не знае какво печели.”.

Ами общо взето това е. Какво да ви кажа повече? Слушайте интуицията си. Не я пренебрегвайте. Това е вътрешният ви глас, който тихо шепне какво е по-доброто за вас. Лично аз смятам, че при повечето хора той е по-истинен от всяко съзнателно заключение, което биха направили. И смятам, че всеки, който не го чуе се самоосъжда.