Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
31.10.2009 09:28 - Седемте смъртни гряха: Леност
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 23420 Коментари: 25 Гласове:
11

Последна промяна: 11.02.2010 11:46


 „Мързеливите всякога имат намерение да направят нещо.” Мак Де Клапие Вовенарг     СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА
           ЛЕНОСТ
(Аcedia)
image
 
 Странно, това би трябвало да ми е силна тема, а пък нещо ми се опъва... А имам такава сериозна практика в областта... Винаги съм си мислил, че мога не статия, а книга да напиша по въпроса. Сега се сещам, че дълги години следвах например, кредото на Роналд Рейгън, който споделял под път и над път мисълта: „Казват, че здравото бачкане не е убило никого, но аз за всеки случай реших да не рискувам.”... Как да не му се възхитиш! Каква мисъл само! Каква изящна формулировка, пропита с тънка и леко снизходителна ирония... И какво толкова мрънкат всички против мързела – се питах аз, докато и се възхищавах (на мисълта на Рейгън де, не на мързела)? Ако не беше той (мързелът), сигурно нито едно съвременно удобство нямаше да бъде изобретено. Явно в народната мъдрост „Накарай мързеливия да работи, та да те научи на разум” има някакъв здрав и очевидно ренесансово-продуктивен смисъл. И разсъждавайки така, си се чувствах добре...  И каква стана тя? Така както съм тръгнал, май ще се получи хвалебствено слово за мързела. Ама не бива така! Остави това, че е смъртен грях, но и за възпитанието на децата трябва да мислим все пак... И така (по стар български обичай, да се обърнем на 1800). Мързелът е зло[1]. А леността – още по-голямо. Толкова по-голямо, че чак е канонизирано за смъртен грях.  Мързелът по дефиниция представлява временна липса на желание за движение и работа, а леността е глобална и постоянна липса на желание, както за работа, така и за каквото и да било действие, съществуващо на фона на трудно преодолима, а понякога и невъзможна за преодоляване от страна на ленивеца, склонност към безделие.  Очевидно е, че мързел и леност са синоними. Но това ги прави просто близки по значение, а не еквивалентни понятия. Ако приемем мързела като моментно състояние, в което просто не ни се прави или не ни е интересно да направим нещо, то това, което ще го обедини с леността, е не обикновеното нежелание или физическата невъзможност за изпълнението на дадено действие, а липсата на смислен за личността мотив за действие. Но докато при мързела липсата на мотив е спорадично състояние, то при леността липсата на мотив е резултат от генерализирано усещане за безсмислие на дейностите по принцип.  Мързелът обаче, освен че е по-малко, не е и чисто зло. За разлика от леността той си има и една добра страна. Понякога играе ролята на своеобразна алармена система, която се активира от несъзнаваното и която има за цел да ни осветли своевременно, че имаме спешна нужда от почивка, че може би не е сега времето и мястото да правим това, което се напъваме да направим или, че е напълно възможно старанието ни да свършим някаква работа да навреди на самите нас или на другите около нас. Споменавам този факт, тъй като е малко вероятно иначе някой да му обърне внимание. По тази причина и към мързелът, и към леността отношението е негативно, нерядко придружено с презрение. И в социален, и в личен план. Ние не просто не одобряваме ленивците. Ние изпитваме неприязън към тях. От една страна несъзнателно им завиждаме, че си позволяват лукса да съществуват без да им пука от това, че не си мърдат пръста да свършат нещо, а от друга съвсем съзнателно се чувстваме прекарани, че ние будалите бачкаме, а те се скатават. Мерките предприемани срещу ленивците винаги са били доста драстични. По времето на социализма например, им се обръщаше внимание почти наравно с престъпниците, като се правеше всичко възможно да бъдат заклеймени пред обществото и съответно превъзпитани, а в съвремието ни се наблюдава и напълно целенасочен стремеж да бъдат изхвърлени от социума, а и от личното ни битие като цяло. С една дума – широко разпространена нулева толерантност към ленивците. Оценявайки интензивността на негативните реакции срещу леността обаче, не може да не ни направи впечатление непропорционалността на съотношението между вредата, която нанасят ленивците и силата на реакциите срещу тях. Реално погледнато, ленивците не ни правят нищо. Това е същността им откъм действената и страна - да не правят нищо на никого. Ако изобщо вредят на някого, вредят предимно на себе си. Тогава защо са толкова крайни реакциите ни срещу тях? Понякога ми се струва, че сякаш сме по-склонни да простим и да контактуваме с един бивш убиец, отколкото с настоящ ленивец. Явно несъзнателно възприемаме леността като нещо различно от това, което се вижда на пръв поглед. Сякаш я възприемаме като някаква, не само силно заразна, но и срамна болест и съответно усещаме необходимостта, хората поразени от нея да бъдат поставени под най-строга карантина и да бъдат държани възможно най-далече от нас. Възможно ли е да се страхуваме от нея? Поставям въпроса по този начин, защото съм забелязал подобно отношение и спрямо хората страдащи от депресия. Всъщност леността е състояние на духа. Професионално погледнато, действително притежава някои от основните и най-съществени симптоми на депресията. Независимо от това как изглежда на пръв поглед самият ленивец или поведението му погледнато от страни, даже и при сравнително повърхностен анализ у него ще открием наличие на понижено настроение; загуба на интерес към неща, които са му били интересни преди; загуба на способността да преживява радост или удоволствие; намаляване на физическата и психическа енергия, което води след себе си повишена уморяемост и спад на активността; както и равнодушно или песимистично възприемане на настоящето и бъдещето. В клиниката тези симптоми са повече от достатъчни за да се постави диагноза лек, умерен или дори тежък депресивен епизод, в зависимост от степента им на изява. Това ни води до заключението, леността има характеристиките на психична болест. Ленивецът е не просто мързеливец, който се потрива, а временно или перманентно отказал се от реалния свят човек, заключвайки личността си в свой собствен свят, недосегаем за другите около него и следователно (според самия него), гарантиращ му безопасност. Леността е и формално, и фактологично бягство от действителността. Понякога (и това е най-сериозната опасност), състоянието на ленивеца преминава през трансформация на все още не напълно деградиралото съзнание, което мисли: „мога да направя нещо, но не искам, защото всичко е безсмислено” до пълна депресивна деградация: „не мога да направя каквото и да е, но и не ми пука, защото всичко е безсмислено”. В тези критични случаи у ленивецът се наблюдава несъзнателен стремеж към тенденциозна автоагресия спрямо собствения дух (личност), очевидно опитвайки се, също несъзнателно, да сведе съществуването си до чисто физиологичните му параметри, избягвайки по този начин неудовлетворителната си личностна реализация в реалния свят.
                  Та всичко, което трябваше да се разбере от цялото това словоблудство по-горе е, че докато мързелът е избор, леността не е. Като моментно състояние, мързелът преминава и без да е необходима външна намеса, но не така стоят нещата с леността. За да се справи човек с нея, в повечето случаи ще му е необходима пълната подкрепа и разбиране на близки и приятели, както и професионална психологична помощ. В личен план, помощта не трябва да има формата на императивни покани да стане и да си размърда задника най-накрая, защото подобно отношение, както и при депресията ще даде точно обратния резултат, т.е. ще задълбочите нежеланието му за действие. Не бива да забравяте, че освен всичко друго, това е и една от драстичните форми на протест срещу действителността, която включва протестно поведение срещу цялото обкръжение на ленивеца, включая и самите вас. Т.е., за да се справите с проблема не трябва да наказвате или превъзпитавате, а да направите всичко, което е по силите ви, психичната лабилност на ленивеца да се трансформира в психична стабилност и тогава леността ще изчезне сама от живота му като... надеждата ви да спечелите от спортния тотализатор.

image

[1] Малко остана да напиша „Мързелът е зло, деца!”. Да ама първо, те, децата не четат (някои не могат, други не искат), т.е. няма смисъл да се обръщам към тях и после пък възрастните ще се засегнат, защото ще приемат, че се държа покровителствено. Та затова се въздържах де... ... почти :)))


Тагове:   психология,   мързел,


Гласувай:
11
0



1. анонимен - Беше ми много интересно да чета,
31.10.2009 10:03
научих нови неща, за което ти благодаря!
цитирай
2. dobromirdimitrov - 1. harvi - Беше ми много интересно да чета,
31.10.2009 10:09
Моля :)
цитирай
3. анонимен - Възможно ли е ленивостта да
31.10.2009 10:14
не е обхванала целия живот на ленивеца, а само определени сфери? Или в този случай става въпрос за друга диагноза?
цитирай
4. dobromirdimitrov - 3. harvi - Възможно ли е ленивостта да
31.10.2009 10:31
Възможно е да обхваща точно определени сфери от живота, както и точно определени фази от живота.
цитирай
5. анонимен - Опитвам се да си поставя диагноза :)
31.10.2009 10:40
:))
цитирай
6. dobromirdimitrov - 5. harvi - Опитвам се да си поставя диагноза :)
31.10.2009 10:42
Недей. Когато хората сериозно решат да опитат нещо, обикновено успяват :)
цитирай
7. анонимен - :)))
31.10.2009 11:32
Финалът много ми хареса!!:))
Наистина, не знам дали може да вирее ленивецът в чист вид в наше време - не би могъл да се изхранва в модерното ни общество, мисля!
Но статията много добре обяснява пасивността като вреда. Дано я прочетат повече обезверени хора!:)
Малко ми е криво - бях убедена, че ленноста е основният ми грях! Сега излезе, че си е чист мързел моето, както и да го усуквам!:))
Нищо - ще чакам "Гордост" - там ще съм първенец, знам си!:))
цитирай
8. nicodima - Да разбирам ли, че леността е симптом на болестно състояние на психиката?
31.10.2009 11:34
В такъв случай нито е порок, нито - смъртен грях, а просто неосъзнато състояние.
цитирай
9. cefulesteven - "Протест спрямо действит...
31.10.2009 12:01
"Протест спрямо действителността!!!", никога не бях обърнал внимание на тази страна, а е толкова близко до мисълта. Може би, точно за това.
цитирай
10. injir - Каква игра на думи! Леност, мързел. ...
31.10.2009 13:53
Каква игра на думи! Леност, мързел... Да мислиш, да пишеш, да рисуваш - това не е мързел, а творчество. Ето, ти си сътворил интересни неща. После ще си почиваш, защото мисловният процес изтощава.А депресивните състояния са много често признак на сериозно заболяване на сивото вещество. Там си казва думата психиатрията, нали?
цитирай
11. kundalini - малко доказателствен материал по темата:)
31.10.2009 17:32
като допълнение
депресията ми е сестра, но не може да ме убедите, че съм ленива, само защото не мога да си подредя приоритетите за момента:) искам да кажа, че навярно от страх, напразен:), човек намира винаги работа и ангажираност, но не следвайки собствените си интереси, а тези на другите. докато осъзнае, че това е мн. неправилната последователност, защото задълбочава личните проблеми. именно това води линивеца до самозаблуждение, че се движи и върши нещо, а всъщност бяга от себе си, от целите си. и в този ред на мисли се питам дали пък, ако оздравее същият ще премине във фаза "не ми се спи, не ми се.......давайте работа, още, и повече:))) изобщо опитност си е да преодолееш някой порок и да се запазиш, опознал грях...
цитирай
12. dobromirdimitrov - 7. tit - :)))
31.10.2009 21:28
Надявам се да не си :)
цитирай
13. dobromirdimitrov - 8. nicodima - Да разбирам ли, че леността е симптом на болестно състояние на психиката?
31.10.2009 21:29
Да.
цитирай
14. dobromirdimitrov - 9. cefulesteven - "Протест спрямо действит...
31.10.2009 21:30
Както обичам да казвам, истината е винаги проста :)
цитирай
15. dobromirdimitrov - 10. injir - Каква игра на думи! Леност, мързел. ...
31.10.2009 21:31
Би трябвало, но за съжаление...
цитирай
16. dobromirdimitrov - 11. kundalini - малко доказателствен материал по темата:)
31.10.2009 21:32
Оздравяването е равновесие.
цитирай
17. min11hetep - Добро утро, Добро и мир! :)
01.11.2009 09:46
Хареса ми как си представил темата - и с чувство за хумор, и с ирония,
и с контрапункти... Поздравявам те! :)

Но кажи ми
как ленивец се лекува
от безверие - отчаян, уморен
от борба и опити да съществува?
От какво да бъде вдъхновен?
цитирай
18. dobromirdimitrov - 17. min11hetep - Добро утро, Добро и мир! :)
01.11.2009 15:51
... ... ... от мен :)
цитирай
19. monella - Ужас :)
02.11.2009 02:35
Познавам поне двама грешници - ленивци. Мен лично бездействието ме дразни ужасно. Но винаги съм смятала това им поведение за част от характера. Явно - заблуда :)
Относно познатите ми ленивци, наблюденията ми са, че близките им ги стимулират, подтиквайки ги с "Почини си". А и те самите смятат "почивката" за нещо проритетно :) И най-вероятно дори подминават смъртният грях Леност, като някакво реално действие, като "Не убивай" :))
За 7. tit /Наистина, не знам дали може да вирее ленивецът в чист вид в наше време / - вирее си ..и то как?! На държавна службица и с дистанционно. Край на предаването :) Всичко извън програмата на телевизията е страшно уморително :)
цитирай
20. dobromirdimitrov - 19. monella - Ужас :)
02.11.2009 11:04
Нищо у другите не би следвало да ни дразни.
цитирай
21. monella - 20. dobromirdimitrov
02.11.2009 12:16
Да, прав си -:)
цитирай
22. dimitarf - аз го разбирам малко по простичко
05.11.2009 21:19
животът - чисто и просто е движение и прекаленото застояване не е добре за тялото, а то произвежда условията за живота Ни все пак; здраво тяло - здрав дух, почиваш когато си уморен, не когато се чудиш за какво да мислиш или какво си мислиш :)
поздрави
цитирай
23. dobromirdimitrov - 22. dimitarf - аз го разбирам малко по простичко
05.11.2009 22:00
Затова светът е толкова интересно място. Има тооолкова много начини да погледне човек на нещата :)
цитирай
24. анонимен - ти не статия а книга си написал.
07.01.2012 23:33
ти не статия а книга си написал.
цитирай
25. dobromirdimitrov - 24. анонимен - ти не статия а книга си написал.
08.01.2012 23:19
Интересен коментар :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4329289
Постинги: 2933
Коментари: 25917
Гласове: 64299
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031