Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
27.06.2009 09:05 -
Паралелни светове
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 35966 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2010 17:57
Прочетен: 35966 Коментари: 32 Гласове:
11
Последна промяна: 10.02.2010 17:57
„Повече разлика се намира между един човек и друг човек,
отколкото между едно животно и един човек.”
Мишел де Монтен
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ Повечето хора, които изобщо са чували за Теорията за паралелните Вселени, са я чували или като реплика в научно-фантастичен филм, или са чели за нея в различни списания и фантастични романи. Когато се сблъсках за пръв път с научния и еквивалент, който е плод на труда на наистина велики имена в квантовата физика и астрофизиката, първата ми асоциация, беше свързана с взаимоотношенията между хората. Това разбира се, не е кой знае каква изненада, тъй като в края на краищата, това ми е работата. Изненадаха ме, обаче, изключително точните аналогии между хипотетичните теории за развитие на живота в две паралелни вселени и реалните взаимоотношения, между, които и да е двама души, които метафорично могат да бъдат представени, именно като две Вселени. Идеята, очевидно, не е нова. Както и идеята на никоя от другите теми, които съм засягал до момента (надявам се да не съм ги засегнал много). Надеждата ми обаче е, поне интерпретацията ми да е по-разбираема и по-лесно смилаема. Всички знаем (или поне така твърдим), че хората са различни. Но наистина ли сме наясно със степента на това различие? Как, например бихте възприели хипотезата, че човекът до вас е толкова различен, колкото би било и едно същество от друга Галактика? Всеки един от нас, не е просто личност, различаваща се по определени характеристики от всички останали личности, а една цяла, непозната за другите Вселена. Параметрите на тази човеко-вселена са трудни за определяне и описание, дори и от академично ориентираните психолози-изследователи, за които би следвало да се предполага, че са отдали цялото си професионално познание, опит и енергия на тази благородна кауза. Уместно е да отбележа, че говоря за определяне, само на отделни параметри и описанието им, а не за всеобхватно разбиране на личността. Психолозите, които са в състояние да разберат тази човеко-вселена в нейната цялост... всъщност, не знам дали има такива. Поне аз не познавам нито един. А сега се опитайте да си представите: след като уменията на професионалистите в тази област са поставени под въпрос по принцип, какъв е шанса на обикновения човек (непрофесионалист), да вникне в света на човека до себе си? Същността на Вселената във всеки от нас се определя от качествените параметри на сетивата ни. Всеки от нас разполага със собствени граници на зрителен спектър, слухов диапазон, тактилна чувствителност (усещане за допир), обонятелен регистър и чувствителност на вкусовите рецептори. И това са само известните ни на този етап на развитие, пет сетива. За да не нагазя несъзнателно в необятните дебри на научната фантастика ще се огранича само с тях. „Собствените граници”, като идиом, означава, че всяко от тези сетива притежава различно ниво на чувствителност, характерно за всеки отделен индивид. Което ще рече, че от гледна точка на способността ни да преживяваме, възможните комбинации на чувствителност са... безкрайни. Т.е. вероятността да срещнете човек, с идентична на вашата комбинация от чувствителност на сетивата, е... безкрайно малка. Защо това е важно? От психологична гледна точка, субективността се различава от обективността, точно поради различията при постъпване на информацията от сетивата към коровите и подкоровите им представителства в мозъка. Различната честота на възприемане определя и различната, в качествено отношение, преработка на постъпващата информация. Различната преработка от своя страна предполага и различни резултати. За да илюстрирам донякъде възможностите за различно постъпване и преработване на информацията, ще ви дам един елементарен пример с преживяване, в което участвах аз и петнайсет годишния ми син Виктор. Един наш съсед си беше купил нов Фолксваген „Пасат”, който двамата със сина ми обсъждахме надълго и нашироко с присъщо само на тийнейджърите увлечение. Всичко беше наред до момента, в който аз заявих, че цвета на „Пасата” е сив металик, а Вики съответно го обяви за светло син металик (между другото производителя в документите на колата беше обявил цвета за сребристо син J). Вероятно и самите вие можете да дадете достатъчно примери от собствения си опит, с които да разширите описанието на подобни „недоразумения”. Дали ще са за цвят, за вкус, за аромат или за каквото и да е друго, факта, че двама души трудно могат да уеднаквят предпочитанията си без компромис, е всеизвестен. Друг факт е, че това очевидно различие във възприемането, обикновено поражда спорове, които никога не завършват с удовлетворение за двете страни, тъй като от гледна точка на Теорията за паралелните вселени, и двете страни са винаги прави. Това обаче, е само първо ниво на различие – физиологичното. При психологичното ниво на различие, ситуацията често се комплицира до степен на невъзможност за смислен анализ. Част от параметрите, които от психологична гледна точка усложняват преработката на сетивната информация са глобални феномени, като културологично-антропологичната система, в която се изгражда всеки индивид, климата, който е характерен за средата му, расата към която принадлежи... и още куп други елементи, за чието изброяване само, ще трябва отделна статия. Мисля, че тук е момента да му хвърлите едно голямо мислене, когато следващия път самоуверено заявите, че познавате дори и минимално, най-близкия до вас човек. Разбира се, има и варианти на общи схеми на процесите на мислене и чувстване при всички нас. На такива схеми са базирани професионалните психологически типове и профили. Но тези схеми са наистина твърде общи. Те могат само да ни насочват при опознаването на определен индивид, но не и да го опишат напълно. В този смисъл, това е информация за професионалисти, а не за изследваните лица. Пак в този смисъл – следващия път, когато ви направят психологично изследване или пък налетите на някой вестникарски „психологически” тест или даже на астралната си прогноза за деня – игнорирайте ги. Такава информация не само, че в най-добрия случай няма да е истинна и разбираема за вас, но и често е изключително вредна. Защо е вредна не е лесно за обяснение, затова ще трябва или да ми се доверите, или да ми теглите една... Както и да е. Очевидно физиологичните и психологичните причини, взети заедно, генерират неуморно непрекъснати променливи, които правят почти невъзможно действителното познание за истинската същност на хората около нас. Тази информация представлява несъмнена ценност за практическото развитие на взаимоотношенията помежду ни. Тя очевидно обезсмисля обичайната ни практика да предполагаме, че човека до нас преживява по същия или дори по сходен начин, ситуациите, в които попадаме съвместно. Това би трябвало да ни предпазва от прибързани заключения за мислите и чувствата на хората около нас и да способства за по-доброто разбирателство помежду ни. В повечето случаи конфликтните ситуации, в които попадаме не се дължат на желанието на другите да ни навредят умишлено, а на различните интерпретации на събитията. В тази връзка, най-малкото, което можем да направим преди да анатемосаме някого, е да се опитаме да поговорим с него и да разберем начина, по който той вижда нещата и действителните мотиви, които са го накарали да постъпи точно по този, а не по някакъв друг начин. Разбира се, това е една доста уморителна процедура и е почти невъзможно да бъде практикувана наляво и надясно. Но определено можем да я прилагаме поне към хората, на които наистина държим и/или обичаме. Т.е., надежда, ако не да разберете, то поне да усетите човека до себе си винаги има. Просто е необходимо повече усилие и труд.
И може би това е единствения труд, който наистина си струва да бъде положен.
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ Повечето хора, които изобщо са чували за Теорията за паралелните Вселени, са я чували или като реплика в научно-фантастичен филм, или са чели за нея в различни списания и фантастични романи. Когато се сблъсках за пръв път с научния и еквивалент, който е плод на труда на наистина велики имена в квантовата физика и астрофизиката, първата ми асоциация, беше свързана с взаимоотношенията между хората. Това разбира се, не е кой знае каква изненада, тъй като в края на краищата, това ми е работата. Изненадаха ме, обаче, изключително точните аналогии между хипотетичните теории за развитие на живота в две паралелни вселени и реалните взаимоотношения, между, които и да е двама души, които метафорично могат да бъдат представени, именно като две Вселени. Идеята, очевидно, не е нова. Както и идеята на никоя от другите теми, които съм засягал до момента (надявам се да не съм ги засегнал много). Надеждата ми обаче е, поне интерпретацията ми да е по-разбираема и по-лесно смилаема. Всички знаем (или поне така твърдим), че хората са различни. Но наистина ли сме наясно със степента на това различие? Как, например бихте възприели хипотезата, че човекът до вас е толкова различен, колкото би било и едно същество от друга Галактика? Всеки един от нас, не е просто личност, различаваща се по определени характеристики от всички останали личности, а една цяла, непозната за другите Вселена. Параметрите на тази човеко-вселена са трудни за определяне и описание, дори и от академично ориентираните психолози-изследователи, за които би следвало да се предполага, че са отдали цялото си професионално познание, опит и енергия на тази благородна кауза. Уместно е да отбележа, че говоря за определяне, само на отделни параметри и описанието им, а не за всеобхватно разбиране на личността. Психолозите, които са в състояние да разберат тази човеко-вселена в нейната цялост... всъщност, не знам дали има такива. Поне аз не познавам нито един. А сега се опитайте да си представите: след като уменията на професионалистите в тази област са поставени под въпрос по принцип, какъв е шанса на обикновения човек (непрофесионалист), да вникне в света на човека до себе си? Същността на Вселената във всеки от нас се определя от качествените параметри на сетивата ни. Всеки от нас разполага със собствени граници на зрителен спектър, слухов диапазон, тактилна чувствителност (усещане за допир), обонятелен регистър и чувствителност на вкусовите рецептори. И това са само известните ни на този етап на развитие, пет сетива. За да не нагазя несъзнателно в необятните дебри на научната фантастика ще се огранича само с тях. „Собствените граници”, като идиом, означава, че всяко от тези сетива притежава различно ниво на чувствителност, характерно за всеки отделен индивид. Което ще рече, че от гледна точка на способността ни да преживяваме, възможните комбинации на чувствителност са... безкрайни. Т.е. вероятността да срещнете човек, с идентична на вашата комбинация от чувствителност на сетивата, е... безкрайно малка. Защо това е важно? От психологична гледна точка, субективността се различава от обективността, точно поради различията при постъпване на информацията от сетивата към коровите и подкоровите им представителства в мозъка. Различната честота на възприемане определя и различната, в качествено отношение, преработка на постъпващата информация. Различната преработка от своя страна предполага и различни резултати. За да илюстрирам донякъде възможностите за различно постъпване и преработване на информацията, ще ви дам един елементарен пример с преживяване, в което участвах аз и петнайсет годишния ми син Виктор. Един наш съсед си беше купил нов Фолксваген „Пасат”, който двамата със сина ми обсъждахме надълго и нашироко с присъщо само на тийнейджърите увлечение. Всичко беше наред до момента, в който аз заявих, че цвета на „Пасата” е сив металик, а Вики съответно го обяви за светло син металик (между другото производителя в документите на колата беше обявил цвета за сребристо син J). Вероятно и самите вие можете да дадете достатъчно примери от собствения си опит, с които да разширите описанието на подобни „недоразумения”. Дали ще са за цвят, за вкус, за аромат или за каквото и да е друго, факта, че двама души трудно могат да уеднаквят предпочитанията си без компромис, е всеизвестен. Друг факт е, че това очевидно различие във възприемането, обикновено поражда спорове, които никога не завършват с удовлетворение за двете страни, тъй като от гледна точка на Теорията за паралелните вселени, и двете страни са винаги прави. Това обаче, е само първо ниво на различие – физиологичното. При психологичното ниво на различие, ситуацията често се комплицира до степен на невъзможност за смислен анализ. Част от параметрите, които от психологична гледна точка усложняват преработката на сетивната информация са глобални феномени, като културологично-антропологичната система, в която се изгражда всеки индивид, климата, който е характерен за средата му, расата към която принадлежи... и още куп други елементи, за чието изброяване само, ще трябва отделна статия. Мисля, че тук е момента да му хвърлите едно голямо мислене, когато следващия път самоуверено заявите, че познавате дори и минимално, най-близкия до вас човек. Разбира се, има и варианти на общи схеми на процесите на мислене и чувстване при всички нас. На такива схеми са базирани професионалните психологически типове и профили. Но тези схеми са наистина твърде общи. Те могат само да ни насочват при опознаването на определен индивид, но не и да го опишат напълно. В този смисъл, това е информация за професионалисти, а не за изследваните лица. Пак в този смисъл – следващия път, когато ви направят психологично изследване или пък налетите на някой вестникарски „психологически” тест или даже на астралната си прогноза за деня – игнорирайте ги. Такава информация не само, че в най-добрия случай няма да е истинна и разбираема за вас, но и често е изключително вредна. Защо е вредна не е лесно за обяснение, затова ще трябва или да ми се доверите, или да ми теглите една... Както и да е. Очевидно физиологичните и психологичните причини, взети заедно, генерират неуморно непрекъснати променливи, които правят почти невъзможно действителното познание за истинската същност на хората около нас. Тази информация представлява несъмнена ценност за практическото развитие на взаимоотношенията помежду ни. Тя очевидно обезсмисля обичайната ни практика да предполагаме, че човека до нас преживява по същия или дори по сходен начин, ситуациите, в които попадаме съвместно. Това би трябвало да ни предпазва от прибързани заключения за мислите и чувствата на хората около нас и да способства за по-доброто разбирателство помежду ни. В повечето случаи конфликтните ситуации, в които попадаме не се дължат на желанието на другите да ни навредят умишлено, а на различните интерпретации на събитията. В тази връзка, най-малкото, което можем да направим преди да анатемосаме някого, е да се опитаме да поговорим с него и да разберем начина, по който той вижда нещата и действителните мотиви, които са го накарали да постъпи точно по този, а не по някакъв друг начин. Разбира се, това е една доста уморителна процедура и е почти невъзможно да бъде практикувана наляво и надясно. Но определено можем да я прилагаме поне към хората, на които наистина държим и/или обичаме. Т.е., надежда, ако не да разберете, то поне да усетите човека до себе си винаги има. Просто е необходимо повече усилие и труд.
И може би това е единствения труд, който наистина си струва да бъде положен.
1223# Проективна методика „Добър приятел...
1286# Методика за изследване на педагоги...
1351# Съвременни роли на учениците в рег...
1286# Методика за изследване на педагоги...
1351# Съвременни роли на учениците в рег...
"двама души трудно могат да уеднаквят предпочитанията си без компромис, е всеизвестен"- твърдо ДА!!!!!спокойни и светли мисли за днешния ден..
цитирайТрудно е за обяснение защо информацията за психологическия ни профил е вредна за нас. Все пак може ли да го обясните?
цитирай"...които правят почти невъзможно действителното познание за истинската същност на хората около нас" – често пъти не и нужно, за много хора въпросът се свежда до: "Пие ли бира или не пие бира?" :) Шегата настрана, хубава статия. Мислил съм си, че ако за усещането за топлина физическите възприятия вероятно са еднакви за повечето хора, тъй като и външните симтомите са еднакви, ако за слуховите възприятия може да се каже същото, поради това, че хората запяват една и съща песен по еднакъв начин, то за зрителните възприятия никой не може да каже дали в действителност всички виждаме цветовете по един и същи начин. Не говоря за далтонизма, когато има различие само по отношени ена един цвят, но дали ако възприемаме цялата цветова гама по разичен начин това ще остане напълно скрито доколкото сме свикнали, че един даден цвят е "жълт", а друг конкретен – "син" и винаги ги наричме с техните имена, макар и това, което виждаме да няма нищо общо с това, което вижда другият човек. Другата мисъл, за която се сетих, е че ние не познаваме себе си, камо ли да познаваме някого другиго. Пълно е с примери, в които най-обикновени хора, които с нищо не са правили впечатление изведнъж в конкретна ситуация под влияние на дадени фактори извършват нещо направо невероятно за всички околни, дори за самите себе си. Още нещо си мисля: именно това различие и невъзможността ни да го обхванем е в основата на нормалното – това, което мнозинството схваща като нормално – съществуване. В смисъл, че ако можехме наисина да познавме другите, ако имахме напълно еднакви параметри на възприятие, животът между хората щеше да се изроди: най-малкото философията и литературата нямаше да съществуват, защото нямаше да има нищо за казване...
цитирайРезултатите от психологическите профили са рамка, която трябва да бъде запълнена с консултативна или психотерапевтична работа. В противен случай са куп несвързани твърдения, които звучат повече като информация получена от врачка - общи и сами по себе си безсмислени - позволяващи да се възприемат и интерпретират според личното отношение на личността, а не по същество. Това обяснение, което ви давам не обяснява всъщност нищо. Въпросът ви наистина е с изключително сложен отговор.
цитирайНадявам се винаги да има пространство за съществуване на философията и литературата :)
цитирайВероятно ако пациентът чуе, че в определени ситуации реагира по някакъв начин или че хараклтера му е такъв и онакъв, със знанието ще може вече да си контролира реакциите и ще е по-трудно предвидим.
цитирай"Клиент", а не "пациент". Пациенти са болните в психиатричните клиники. Клиентите отиват при психолог за да им помогне, а не за да улесняват живота и работата му. Ако психолога скрие информация, която би подобрила в една или друга степен живота им, значи не е никакъв психолог. А ако съзнателно желае да ги контролира с уменията си - освен, че не е психолог, е и престъпник.
цитирайЗначи е в полза на клиента да знае възможно повече за характера и възприятията си. Но от друга страна като му се кажат тези неща, звучат като куп несвързани твърдения. В крайна сметка излиза, че за да разбера идеята ти трябва да завърша психология в Софийския. Натам съм се насочила и без това.
цитирайПодкрепям идеята. Да се надяваме, че ще ви помогне.
цитирайзащото ме карат да мисля и след това да се ровя и чета и препрочитам.
цитирайПонякога е достатъчно да се усеща дори само усилието, което полагаш за да разбереш.
цитирайБлагодаря ти, Лиляна. Всъщност това е единствената им смислена цел - не да натрапват мнение, а да накарат четящия да се замисли.
цитирайТогава идва време човек да потърси друг партньор или да остане сам.
цитирай
14.
анонимен -
до reason
29.06.2009 00:24
29.06.2009 00:24
Моля за извинение г-н Димитров, но
бих искала да дам един "различен" отговор на reason:
Идеята тук не е всеки да завършва висше образование в областите на незнанието си. ))Характера и възприятията Ви са сбор от потенциали, които могат да се развият благодарение на културалното влияние (етнос, религия, родословни традиции) и на вашето лично преживяване на света. Различието е най-естественото нещо в природата, всеки индивид е уникален. Ако приемете, че опознаването на себе си е процес, който продължава през целия Ви живот, ще съумеете да разберете , че подобно опознаване и на другите отнема не по-малко време.)) Това, може да бъде достатъчно интересно занимание за да бъде замествано с правенето на прибързани заключения.))
цитирайбих искала да дам един "различен" отговор на reason:
Идеята тук не е всеки да завършва висше образование в областите на незнанието си. ))Характера и възприятията Ви са сбор от потенциали, които могат да се развият благодарение на културалното влияние (етнос, религия, родословни традиции) и на вашето лично преживяване на света. Различието е най-естественото нещо в природата, всеки индивид е уникален. Ако приемете, че опознаването на себе си е процес, който продължава през целия Ви живот, ще съумеете да разберете , че подобно опознаване и на другите отнема не по-малко време.)) Това, може да бъде достатъчно интересно занимание за да бъде замествано с правенето на прибързани заключения.))
Хареса ми изложението, но очаквам продължение. Хората не комунисират (и не се опознават) само чрез получената информация от рецепторите и интерпретирането й от мозъка. Има още т.н. език на тялото, вербалната комуникация, интуицията, телепатията и други форми на общуване чрез духа и мисълта, чрез енергийни трептения, невидими, но чрез техника уловими (доказуеми). Комуникацията с други светове възможна ли е? Заглавието беше малко подвеждащо (не отговаря съвсем на съдържанието)
Моето лично мнение е, че е по-важно да намерим какво ни обединява, отколкото какво ни различава. Нещо повече: Аз мисля, че ние сме едно в различни форми на съществуване.
цитирайМоето лично мнение е, че е по-важно да намерим какво ни обединява, отколкото какво ни различава. Нещо повече: Аз мисля, че ние сме едно в различни форми на съществуване.
Това е един много добър различен отговор. Не знам за reason, но аз ти благодаря. Обичам оригиналните и мислещи гледни точки :)
цитирайПри мен май всичко е подвеждащо..., за което вероятно е редно да се извиня... или не. Знам ли и аз? :) А продължение ще има.
цитирайсе самопрограмираме като чуем някои неща за себе си вместо да си бъдем свободни. а ние сме се вкопчили в егото си, в това да сме някакви и някои, а можем да бъдем спонтанни, възприемчиви към всичко различно от досегашното, от нашия модел, а не просто подвластни на внушение.
цитирайи много възможни решения........коментарът, който исках да оставя се получи неприлично дълъг, затова ще го поместя в блога си/някога/.
Добър ден, Добромир Димитров!
:)
цитирайДобър ден, Добромир Димитров!
:)
Ще се радвам да го прочета.
Добър ден и на Вас, Мария.
цитирайДобър ден и на Вас, Мария.
чини ми се - с този пост изби рибата. майер бригс защто са се трепали - тъкмо повярвах 'съветник' съм.Вече чета постингите ти и през тел-а си. :)))
цитирайАз обикновено започвам да разбирам какво наистина ми говорят резултатите от тестовете след като съм ги направил на поне стотина души :)
цитирай
23.
анонимен -
:))
22.02.2010 14:44
22.02.2010 14:44
Хареса ми тази публикация! Хората са сами в най-дълбоката си същност(като в паралелни вселени). Не знам само защо не виждам нищо оптимистично в това!;)) Успокоява ме само "отмъстителната" мисъл, че не само аз се чувствам "неразбрана" от другите!:)))
цитирайТова наистина ли те успокоява? :)
цитирай
25.
анонимен -
еее
14.09.2010 11:59
14.09.2010 11:59
Сигурна съм, че само това я успокоява! . Нали каза, че живеем в циничен свят /вж. Афоризми/; проблемът не в различието изобщо, а в многообразието на формите на злото; всъщност практически злото е непознаваемо/неразбираемо/ и това създава проблемите/ тук влиза и графа невежество, от което никой не е застрахован./, Е, разбира се, това е моето мнение.
цитирайНа пръв поглед звучи странно, но аз не вярвам в съществуването на злото.
цитирай
27.
анонимен -
Поздрав
13.12.2011 09:33
13.12.2011 09:33
Виждам,че при толкова много "Клиенти" ти си доста добър бизнесмен.Имам удоволствието да познавам някои от тях.Докато има наивни хора,ще има и такива доброжелатели и добромири като теб да ги скубят и олекотяват сметките им.Поздравявам те!Браво!Много си добър,Добромирчо.
цитирай:)
цитирай
29.
анонимен -
Хмм. . . Това най вероятно е усмивка ...
20.12.2011 13:24
20.12.2011 13:24
Хмм...Това най вероятно е усмивка на олигофрен.
цитирайПрочетох коментара.
цитирай
31.
анонимен -
Хмм. . . Че аз никога не съм се съмн...
04.04.2012 15:24
04.04.2012 15:24
Хмм...Че аз никога не съм се съмнявал,че можеш да четеш.
цитирайПрочетох коментара.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 73934