„Нашата душа има по-голям капацитет за удоволствията,
отколкото за скръбта. Една силна скръб изтласква всяко
приятно чувство, докато едно силно удоволствие,
не може да задуши чувството на силна скръб“
М. де Биран

  СМЪРТОНОСНА ЛИ Е ДЕПРЕСИЯТА?       Въпросът звучи зловещо, нали? Не му се впрягайте толкова. До голяма степен формулирането му се дължи на правилата на професионалната журналистика. Спецове в бранша ми казаха, че ако заглавието не грабне читателя отведнъж, статията я пиши бегала... Но! От друга страна въпросът е резонен. Няма да се задълбочавам в статистическите данни, но истината е, че наред със стреса, депресията е един от най-сериозните здравословни проблеми на съвременния начин на живот. В много отношения е по-опасна, например от болести като рак и спин, взети заедно. Защото отнема не просто живота, а смисъла на съществуването ни. Думата „депресия” има определен смисъл в ежедневното общуване, който, разбира се, няма нищо общо с реалното и съдържание. Обикновено я употребяваме, когато искаме да опишем у себе си или у другите състояние на тъга или унилост. Нямам идея защо го правим. Може би по-този начин искаме да покажем, че знаем сложни думички. Според мен, когато човек се чувства унил или тъжен е достатъчно да използва точно тези две думи. Що се отнася до истинската депресия или както се нарича, според последната ревизия на международния класификатор на болестите: депресивен епизод - това си е сериозен проблем. Тя може да съществува като самостоятелна диагноза, а може да бъде и част от диференциалната диагноза на друга психична болест. Това често обърква и е една от основните причини да лепим етикета „депресиран” на всеки с по-продължително лошо настроение или... възпитание. Обичайните симптоми, които характеризират депресивните епизоди са: потиснато настроение; загуба на интерес към дейности, които преди сме харесвали; повишена уморяемост и загуба на енергия; чувство на безполезност или свръх вина; загуба на апетит или увеличена консумация на храна, особено въглехидрати и сладкиши (придружени, съответно, със загуба или качване на килограми); трудност да се задържи съня, събуждане рано сутрин и невъзможност да се заспи отново или прекомерна сънливост; възбуда или мудност на движенията и говора; безизразна физиономия, изразяваща много малко емоции, сякаш човека носи маска; неспособност да се мисли ясно, проблеми с паметта, концентрацията или взимането на решения; и като капак на всичко, често са придружени с мисли за смърт или самоубийство. В зависимост от броя наблюдавани симптоми се различават лек, умерен и тежък депресивен епизод. Ако сте в добро физическо здраве, не злоупотребявате с алкохол, лекарства или наркотици и изпитвате два от първите три симптома, плюс поне от два до три от останалите в продължение на поне две седмици, това означава, че преживявате лек депресивен епизод. Ако при същите условия изпитвате два от първите три симптома, плюс от три до четири от останалите, тогава говорим за умерен депресивен епизод. При тежкия депресивен епизод е необходимо да преживявате с ясно изразена интензивност, първите три симптома, плюс три и повече от останалите.  С подобна симптоматика можете и сами да заключите, че това е едно изключително мъчително психично състояние, което води след себе си и изключително сериозни проблеми в социален и личен план. У нас, както обикновено, няма адекватно направени изследвания за разпространението на депресията, но за да илюстрирам сериозността и сложността на ситуацията, ще използвам резултати от изследванията в останалите европейски страни. Приблизително 12% от мъжете, и между 20 и 25% от жените страдат или са страдали по едно или друго време от депресия в по-лека или по-тежка форма. Това ще рече всеки пети човек. 15% от депресивните извършват опит за самоубийство. Процентите показват, че жените са два пъти по-застрашени от мъжете. От своя страна, продължителността на депресивните епизоди може да варира от няколко месеца до непредвидим брой години. Данните сочат също така, прогресивно разпространение на депресията. Хората, родени в след 1940 г. са по-застрашени, както от депресия, така и от други разстройства на настроението, отколкото онези родени преди 1940 г. По отношение на процента, ситуацията у нас вероятно е по-тежка, тъй като страната ни се намира в състояние на преход от една икономическа и социална система към друга, което води след себе си и качествена промяна в етичните и морални критерии за живот. Казано по друг начин, загубата на ценностна система и процеса на изграждането на нова, допълнително влошават положението, като количество и качество. Следователно, заболеваемостта би следвало да е с по-голяма честота и с по-висока интензивност. С по-леките форми на депресия общо взето не е проблем да се справяме както сами, така и с епизодични посещения при психолог. Не така стои обаче въпросът с умерените и тежки депресивни епизоди, които могат да изкарат всеки от обичайния му ритъм на живот и да го превърнат във формена развалина. Важно е, да не допускате съзнанието ви да отхвърли симптомите, като ги приеме за естествена реакция на настоящите ви житейски проблеми. Разбира се, че е нормално да се чувствате подтиснати, когато нещата не вървят, но не е нормално или необходимо да страдате от тези симптоми, дори ако нещата са се объркали ужасно. Имайте предвид, че даже когато е ясно, че настоящите ви проблеми са отключили симптомите (например, ако сте в процес на развод), е възможно депресивната болест да се е развила самостоятелно и да е необходимо лечение. Ако временно сте тъжен или меланхоличен, защото нещо в живота ви се е объркало, обикновено ще можете да получите облекчение, като се заровите в работа или се занимавате с неща, които да отвлекат умът ви от проблемите. Но когато обикновената тъга премине в депресия, лошото настроение стане преобладаващо и все по-трудно се повлиява от вашите опити да се разсеете, то е време да започнете да осъзнавате, че нещо наистина не е наред. Време е да потърсите професионална помощ. Един от най-сериозните проблеми на депресивните е, че много често близките им ги възприемат като симуланти, които се опитват да изклинчат от отговорностите си, от работата и семейните си задължения. Често използват думи като: „Я да се стегнеш, какво си се разкиснал?!”, а това е почти убийствено за изпадналия в депресия. Той ясно съзнава проблематичността на състоянието си и може би точно това са думите, които най-често отправя сам към себе си. За негово и на близките му съжаление обаче, тези думи не само, че нямат абсолютно никакъв положителен ефект, но и напротив – задълбочават депресивния епизод. Депресията е болест, а не избор. Поне не е избор в обичайния смисъл на думата. Депресията нарушава способността да мислиш ясно и да се концентрираш, нарушава нормалното протичане на емоциите и чувствата и обърква тотално взаимоотношенията на засегнатия с всички около него. Лечението на депресивната болест се извършва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО по две направления: медикаментозна и психологическа интервенция. Само медикаментозната или само психологическата работа не биха се справили с проблема. Ако психиатърът ви, не ви насочи към психолог, значи не е никакъв психиатър. Ако психологът ви твърди, че ще се оправите без медикаментозна терапия – значи не е никакъв психолог. В най-общ план, нещата са степенувани: ако започнете с диагноза, поставена от психиатър и лечение, предписано от него, трябва успоредно с това да се подложите на психологично консултиране или терапия. Ако започнете с посещение при психолог, той задължително трябва да ви насочи към психиатър, за да получите официална диагноза и да ви бъде назначено медикаментозно лечение, след което да продължите с посещенията при психолога. Ако психолога си разбира от работата, с течение на времето (и под контрола на лекуващия психиатър), лекарствата могат да бъдат постепенно намалени и в подходящия момент напълно спрени, като продължите само с психологичната помощ до пълно изчистване на симптоматиката.  

Не ме засмивай.
По-страшна от рак и спин.
Тук наистина всеки си пише...
Имах депресия, имам и сега. От много г одини. Някак я търпя. От година имам рак. Не ми казвай, че депресията е по-опасна, взета заедно със спина. Недай Боже да се разболееш от спин.

Но истина е, от депресия наистина се умира!
Най-лесно казано, удря в имунната система, която е защитник срещу болести. Отделно апатията.
УМира се, но не колкото от рака.
Вия от болки в костите. Е, не е като депресията, брато! С нея просто се отвращавах от безсмислеността на хората. Но се борех.

ВСе пак, поне си й обърнал внимание. На депресията.

Mislia che imam simptomite koito opisvash ,no ne moga da doida na konsultacia v Stara Zagora. Ima li alternativen variant za konsultacii ?

Хубав, научно издържан пост.Но какви са най - често срещаните причини за депресията?Каква е нейната етиология?Кога един дразнещ фактор може да прехвърли границата на търпимост и да доведе до депресивен епизод?И защо някои хора са по-склонни към нея, докато други сякаш имат естествен имунитет?

Не съм специалист, но мисля, че да...Бавно и постепенно може да убие всеки един човек изпаднал в това състояние. Според мен лекарството е едно - приемане на нещата и действие за излизане от състоянието в което е изпаднал човек!! Налагане на волята да се реши проблемът и труд, труд непрестанен ... Преминах през много изпитания - спаси ме дългът и борбата за отстояване ...Поздрави за постинга. Помагайте!! Трудно преодоляват това състояние тези, които са имали проблеми в детството ...

Пишете ви на e-mail dsd_sz@abv.bg Необходими са ми подробности за състоянието ви, както и информация за това къде живеете.

Това състояние, наречено от теб - депресия, аз си го нося от няколко години - примерно 5, мислех си, че е от еднообразитето на живота, или пък от това, че нищо ново не се случва, или пък от временни, както казваш промени или събития, мога да се класифицирам във втората група - умерена ли там, как беше, депресия, ама не мислех, че е точно това. За първи път като чета симптомите - 1 към 1 с това, което е при мен. Ама като чуя за хапчета и косата ми се изправя. Борила съм се с това чувство, мъчила съм се да не се съсредоточавам върху себе си, точно както го описваш съм си казвала понякога, сигурно бягам от отговорност, заради това ми е така, ама не - това състояние става все по-кофти, все по-често ми се случва да не намирам смисъла, все по-тъжно и безсмислено ми е да живея. Даже и с толкова хора покрай мен. Явно трябва да отида, както казваш, на доктори - 2-ма, ама хапчета не искам да пия. Една приятелка, с тия антидепресанти, се смахна, не и помагат, само я правят още по зависима към тях, все си е така и това е. Въпреки, че ходеше и при психиатър и при психолог. Та затова до днес, все си мислех, че ще се взема в ръце, ама....

"...ситуацията у нас вероятно е по-тежка, тъй като страната ни се намира в състояние на преход от една икономическа и социална система към друга, което води след себе си и качествена промяна в етичните и морални критерии за живот. Казано по друг начин, загубата на ценностна система и процеса на изграждането на нова, допълнително влошават положението, като количество и качество. Следователно, заболеваемостта би следвало да е с по-голяма честота и с по-висока интензивност."

Така е, но какви са възможните превантивни мерки при всекидневието, което повечето хора водят?

който пише тук е в депресия и се опитва да се справи по някакъв начин с нея. И - да - депресията е смъртоносна или поне приближава края. Тя е причината и за рака, и за високото кръвно, и за сърдечните проблемо, и за тези с храната, и за наркоманиите и т.н. Тя е причина и за нескопосаните поетични и други излияния в блог пространството. Ние сме твоите опитни свинчета.

Ако игнорираш депресията, вероятността да се хронифицира е твърде висока и тогава прогнозите за лечението са обратно пропорционални на времето на игнориране.

Всекидневието не е причина, а повод. Звучи банално, но ако наистина разбереш кой си, къде си и за какво си, това ще ти е достатъчно за превенция и никакъв повод няма да те поведе към депресия.

Хората, които възприемат другите хора като опитни свинчета, едва ли могат да бъдат наречени психолози, а надали изобщо могат да бъдат наречени и хора.

Преживяла съм го. Губиш контрол върху мислите и поведението си. Чувстваш се като парализиран и е много трудно отново да върнеш усмивката и енергията си. При мен дойде в резултат от преумора и стрес. Но може би е и резултат от характер и възпитание. Имам предвид чувството за вина. Много е важно навреме да се обърне внимаине на симптомите и да се потърси помощ от професионалист.

Имам усещането, че той готви книга и чрез блога прави известни проучвания по проблеми, интересуващи го като изследовател. В този случай - лично аз не се чувствам унизена от ролята на опитно свинче и сътруднича с удоволствие. Ако съм права за книгата - един поменик от заслужили и т.н. в холивудски стил на 2-ра стр. напълно би ме удовлетворил. ;-))

:)

az sym o6te jiva :)))))

ависи отделният индивид по какъв начин ще понесе това болестно състояние.
Според мен депресията или е болест, или непостигнати желания.

Адски важни неща, които редовно не се осъзнават!

Точно един пореден такъв случай във форумна тема ме провокира да се захвана надълго и нашироко да си споделя собствения опит на оцелял от депресията.

Във въпросната тема някой сподели линк към тази твоя (ако е ОК на "ти") статия, на която аз си позволих да се позовавам многократно и в моето обширно писание в моя блог -

http://coincidentia.blog.bg/viewpost.php?id=326409

Разбира се, когато нещата са казани от специалист, им се придава допълнителна тежест, затова и сметнах за съвсем адекватно да цитирам много неща, с които самият аз съм наясно и поради известната ми информираност, която всъщност до голяма степен се натрупа покрай собствения ми тежък опит в борбата с депресията.

Та, мерси за статията и се надявам, че съвсем коректно съм те цитирал.

Минах през това не отдавна и съм съгласна с автора,че няма по страшно нещо.Да не можеш да се зарадваш на нищо около себе си,да не виждаш и усещаш хубавите неща.Aбе да се чувстваш мъртъв приживе.Това не е живот.И както прочетох по горе депресията е и болест, и неосъществени желания според мен.Защото когато не отстояваш желанията си и не се бориш за тях няма кой да го направи вместо теб.Когато се скриеш от хората ,от страх да не ги загубиш ,загубваш себе си.А много е трудно да разбереш кой си когато си загубил смисъла на всичко.Няма да ви досаждам повече само се надявам повече хора да търсят помощ от специалист.Браво за статията, дано повече хора да я прочетат.

аЗ СЪМ ГО ПРЕЖИВЯВАЛА - СЕГА Е ПРОЛЕТ, ТОГАВА, ПРЕДИ 18 ГОДИНИ НЕ МОЖЕХ ДА ВДИГНА ПОГЛЕД КЪМ ЦЪФНАЛИТЕ ДЪРВЕТА кС.

Ако все още си в това състояние е сигурно, че не осъзнаваш реалните (дълбинни) причини за състоянието си. Чувството на безсилието е симптом, а не бариера. Склонността да се отчайваш също е симптом на състоянието. Колкото до смъртоносността, тя в крайна сметка е въпрос на интерпретация: мъртвите по обективни причини не се радват на живота. Депресивните също.

"Понякога пурата е просто пура."..., а понякога не е :)

Iskam da Vi dam syvet - Ne se samoizolirayte, obshtuvayte i kolkoto movete se towarete s rabota - rabotata e nay-kachestvenoto lekarstvo.
Ako imate vyzmojnost da pytuvate, nay-veche s poseshtenie po bylgarskite manastiri - dobre! Ks.

Ако депресията ви е диагностицирана - не се самолекувайте. Последствията със сигурност ще са плачевни. Работата не е никакво лекарство. Тя, подобно на алкохола само отлага кризата. При това, за разлика от алкохола, отлагайки я във времето, нагнетява напрежение, което се разрежда с многократно по-голяма сила при избухването на кризата. Изобщо психичните проблеми, както и всички останали неща не се решават нито като им обърнеш гръб, нито като се опиташ да избягаш от тях...

Мисълта ми по-горе беше следната - с работа и още повече работа или друго подобно занимание се дистанцира дразнителят - причината, създала депресията. Какво ти заболяване - глупости.
Ако поне мислено не избягаш от отрицателните мисли и дразнители...естествено е, че ще сте прави.

Депресията е изключително сериозно състояние. Да я наричате "глупост" е престъпно спрямо страдащите от нея.

Текстът за депресията ми хареса като цяло, макар да имам някои резерви към някои съждения и най-вече спрямо аритметиката на симптомите. Въпросът ми е относно медикаментите. Няма съмнение, че при диагностирана депресия би трябвало да се прибегне към медикаментозно лечение, но как да се намери "златната среда" в процеса на евентуално лечение?. Не мислите ли, че медикаментите при такова заболяване правят пациента зависим от тях. Прочее, как хората с хронични депресии би трябвало да се излекуват от медикаментозната им зависимост. С други думи казано, макар и да не съм специалист в медицината или фармацефтиката, определено съм убенен, че лекарствата могат да убият не по-малко от самата депресия.

Това е проблем, който би следвало да се решава от екип психиатър - психолог. За съжаление у нас все още не сме дорасли до професионално решаване на този казус. Причината е в надменността на психиатрите и в неувереността на психолозите.

:):)в момента съм в труден период и осъзнавам че продължителноста му ще се задълбочи ако не посетя специалист. Според прочетеното съм в първи период, но ме е страх,,,някои доктори са доста арогантни и некомпетентни, навярно има и такива психолози?

За съжаление е така. Но нека това не те спира. От всеки специалист би могла да извлечеш нещо полезно. Просто не се предоверявай, а използвай главата си по предназначение :)

Az sashto sam v depresia opredelena ot psihiatura kato "obsessive ideas" ili kazano na bulgarski obsebvashti idei! Sled rajdaneto na dushterichkata mi izpadnah v dulboka depresia,koiato se prevarna v momentni idei,che moga da ubia sobstvenoto si bebe. Mislite,predstavite i dori sunishtata mi kakvo moga da prichinia na tova bezpomoshtno suzdanie me ubivaha s vseki izminal den. Nastoiavah pred cialoto semeistvo,che se nujdaia ot specialist,no te otrichaha imi kazvaha: "Gledai kakva prekrasna dusterichka imas!"No tova samo me razpalvashe oshte poveche. Moje bi zashtoto naistina usuznavah,che tia e smisulat na jivota mi,mnogo ia obicahm,no vse pak si predstaviah ujasni neshta vseki pat kogato ia pogledna. Ne spirah da placha i da se molia da otida na specialist. Semeistvoto mi nai-nakraia preceni,che tova e po-dobriat vuriant,inache i te shtiaha da prevurtiat:)
Sled poseshtenieto mi pri psihiatur se pochustvah mnogo po-dobre. Toi mi obiasni,che veroiatnostta da narania dateto mi e mnogo minimalna, i che vsichko e samo v moiata oburkana glava. Durjalo se na prekomernata mi obich kum moeto dete i strahut,che moga da ia izgubia,kakto i na sledrodilnata depresia.Predpisa mi SEROXAT (za 1 mesec)i prespivatelni(samo za purvite 2-3 dni) i samo sled sedmica se pochustvah sushtiat chovek - lubveobilen,dinamichen, pulna s energia.Vupreki tova doktorat kaza , che shte triabva da vzimam SEROXAT pone 6 meseca,zada sme sigurni,che vsichko shte utshomi.
Problemat obache e,che ne jiveem v Bulgaria i vnezapno az i suprugut mi ostanahme bez rabota. Niamam pari za poseshtenie pri doktor,puk kakvo ostava za hapchetata? Te se prodavat samo s recepta ot doktor. Sega vsichko zapochna ot achalo. Bebka me radva s vseki izminal den, no problemite ot bezrabotieto i na dvama ni me vurna otnovo v onova sustoianie na otchaianost i me prevurna v chovek bez volia. Niakolko pati si mislia za samoubiistvo. Dori si predstaviam i planiram kak tova shte se sluchi! Chustvam se v bezizhodica.Nito parichki za doktor, nito parichki za bebka. Vseki pat kogato ima malka nadejda , che vsichko shte se opravi, tia ruhva i ne vrashta obratno v sivoto ni mrachno ejdnevie s bezbroi skandali.
"Haide stegni se veche","tova ne moje da produljava taka","tova ne e jivot" V obshti linii se chuvstvam nai-golemiat neudachnik na sveta i prichina za cialoto nestastie na semeistvoto mi! V palna bezishodica sum! E, ako na tova ne mu vikate depresia?! Vseki den 100 razlichni plana,kak moga da otnema jivota si(obmisliani i obmisliani)! Vseki den problemi i problemi bez nikakvo reshenie.Pone da mojeh da si pozvolia tabletkite SEROXAT,no triabva da izbiram m/u Seroxat ili Hrana za bebceto! Nikakvo reshenie ne namiram da se preboria s problema!!!
Ako niakoi moje da me posavetva kakvo moje da se napravi v moiat sluchai,neka pishe.
Shte vi buda blagodarna.
Naistina iskam da se izlekuvam!

Това е прекалено лично и не е за блога - пиши ми на пощата:
dsd_sz@abv.bg

Аз пък цял ден кисна тук да те чета, щото съм "сбозана", както "нежно" го наричат приятелите.
При това яко! При мен се изразява в загуба на доверие, агресивно желание словесно да се саморазправя с всички, на които държа, а "не ми отвръщат със същото", нежелание да изляза от вкъщи и желание да се изпокарам с целия свят!В коя точно фаза съм, че не се търпи? :)))

Гняв.

Минах през трима психиатри....повече нямам намерение, смених четири лекарствени терапии. Моето е предизвикано явно от еднообразната и напрегната работа, дето и почивка няма. И други неща се натрупаха...не знам. Знам само, че не е лесно и не мога да изляза от този ад. Понякога не ми се прави нищо, мога с часове да седя и си мисля, че целият ми живот е бил безполезен....Инак "золофт", "серопрам", ала бала, да не говорим за транквилантите...нищо вече не пия, не искам - с тях е още по-зле.

Невротичните състояния не се лекуват с лекарства. Лекарствата стабилизират временно, колкото да дадат шанс на подходяща психологическа интервенция, без която рано или късно невротичното състояние се завръща под една или друга форма.

Противоположното състояние на депресията (потиснатостта) е възбудата, но тя също е крайно състояние и може да бъде израз на патология. Кое е онова нормално, оптимално състояние между потиснатост и възбуда? Има ли дума за него, има ли параметри, характеристики.
Един от "забиващите" подходи в медицината е, че се отделя повече внимание на болестта, отколкото на здравето, макар да е отдавна пределно ясно, че болестта при вирусните заболявания, например, е повече въпрос на имунна система, отколкото на механизъм на вирусното заболяване, все пак много повече ресурс се определя за борба с вирусите, отколкото за повишаване на имунната система. В този материал отново - подминават се мълчаливо устоите на психическата устойчивост и се поставя ударението на лечението. Очевидно подсъзнателната заинтересованост на лекаря не е безучастна при избора на такъв един подход. За по-голяма яснота - в Китай, до средата на миналия век, пациентът е плащал на лекаря, докато е здрав. Докато е болен и го лекуват, не плащал. На днещния етап, лекарите са повече заинтересовани да има болести, те да са продължителни и трудни за лечение и най-вече, със скъпоструващо лечение. Лекарите не са заинтересувани хората да са здрави...И разбира се още много въпроси за десетина блога на психолога...

"Всяко обобщение е погрешно, включително и това."
Бенджамин Дизраели

депресията е рака на душата. много сериозно заболяване е, ако се стигне до тежките му фази - говоря от личен опит. мен за малко не ме уби преди години. иска се много воля, много вътрешна сила и кураж, за да преобърнеш черното в бяло... от голямо значение е и до теб да има човек, близък, който да е готов да извърви тежкия път с теб и да не те изоставя. и без това в тежка депресия човек не вижда смисъл от нищо и нищо не го радва. ако остане сам в своята тежка битка, едва ли ще се справи. но е важно въпреки умопомрачението душата, умът да търсят светлинката и да си дават надежда, че този ад ще премине и няма да е все така. Побеждава се! Кураж и късмет мили хора, които сте изпадали в лапите на този "звяр" - тежката депресия!!! Бог да ви благослови!

Благодаря Ви, за тази статия и всички останали в блога Ви. Само човек който не е бил"помилван" от депресията, може да прави безмисленни коментари.Това наистина не е избор, а сериозно заболяване, което отключих при душевна травма и с което се боря от края на септември.Когато се бориш с болести, се мобилизираш физически и емоционално, за да се справиш възможно най-бързо и успешно, а как да се бориш с депресията, когато животът ти е загубил смисъл...започваш от добрите специалисти и се научаваш да слушаш... Поздрави

Не говорете глупости-депресията може да се лекува с труд,труд и постоянство.Това не е вярно.За да се труди човек трябва да е спокоен-а депресирания човек не е такъв-той е силно притеснен,той преживява катарзис,всяко действие на околните го наскърбява и му се струва ,че светът е против него.Това е -познавам я много добре депресията-но запомнете-тя се лекува.Вкарват се лечебни вещества,които недостигат на мозъка на депресирания-като например не му достига Серотонин и други.Не води до привикване-макар ,че някой от лекарствата-да.Но какво да се прави -човек не си избира болестите,от които да се разболее.

Различичните хора по различен начин реагират на депресивните епизоди.

Как да се помогне на страдащ от тежка депресия, ако той/тя отказва да се подложи на лечение (при психиатър и псохолог), защото "няма смисъл" според страдащият? Безотговорно ли е от страна на близките да настояват депресираният да си намери работа? И въобще, човек в умерена/тежка депресия способен ли е да работи? В какво се изразява ефективната подкрепа от близките (в семейството, от приятелите)? Как могат да помогнат? При отлични условия, депресията лекува ли се, или остава рискът от отключване на депресивен епизод отново? Благодаря, ако авторът (който чета с интерес) отговори на въпросите ми!

Въпросът с диференциалната диагноза винаги стои на дневен ред в подобни случаи. Очевидно човекът за когото говорите не страда от тежка депресия. Ако страдаше изобщо нямаше да ви мине през ум да ми задавате следващите въпроси;
Ако приемем, че диагнозата все пак е някаква форма на депресия: лека или умерена, не, не е безотговорно да настоявате да си намери работа, но при всички случаи е безполезно (а в случай на умерена депресия е и вредно);
Начина, по който евентуално близките биха могли да помогнат е строго индивидуален, затова не бих могъл да ви дам никакъв конкретен съвет;
Депресията се лекува, ако не се подценява и ако се осъществява терапевтично лечение, разбира се. В някои случаи, при по леки форми отшумява и сама (но не ви препоръчвам да разчитате твърде на това, поради естествената невъзможност на неспециалист да прецени тежестта на заболяването);
Да, за съжаление почти винаги остава риск от отключване на нов депресивен епизод.

Благодаря за отговора, но каква е тази дифиренциална диагноза, за която споменаваш? И все пак работоспособни ли са болните от депресия или само леко депресираните са способни на труд? Поздрави. darla

Диференциална диагноза е крайната, прецизно уточнена диагноза на заболяването. Депресивните епизоди например, придружават почти всички останали невротични състояния, което по същество е друг тип заболяване, съвсем различно от чистата депресия и съответно се лекуват по различен начин.
При леките депресивни епизоди работоспособността не е проблем, но когато става въпрос за умерен депресивен епизод, не ви съветвам да разчитате.

добре какво правим ако нямаме възможност да посетим такъв специалист? няма ли начин сами да си помогнем? депресираните хора са объркани, а не всеки "специалист" би подходил абсолютно безкористно...

Зависи от типа на депресията, дали е ендогенна, реактивна или соматоформна. Шансовете за спонтанна ремисия са най-големи при реактивните депресии, но не ви съветвам да разчитате твърде. От друга страна, независимо дали специалистът би бил подходящ или не е по-добре да потърсите неговите услуги, отколкото да пробвате самолечение. Всъщност, идеята за самолечение не би ви хрумнала, ако страдате от рак, например. Психичната болест е точно толкова болест, колкото и соматичната.

Депресия означава човек да се изгуби /не буквално разбира се/. Това е най-страшното, което може да ни се случи. Когато не знаеш кой си, няма как да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Посещенията и при психолог, и при психиатър са задължителни. В противен случай психиатъра решава, че решението е само в неговите ръце и търси отговорите на въпросите само в сферата, в която се е посветил - изкарва пациента с шизофрения или друг вид разтройства, а това води до задълбочаване на заболяването.....
И да вметна още нещо. Жените са склонни на самоубийства повече от мъжете, но при мъжете опитите са с по-голяма успеваемост.....
GFN

За депресията съм общо взето съгласен.
За посещенията, също.
За решенията на психиатрите - там всичко е индивидуално.
За последното - да, статистиките са такива.