„Жените могат да вършат всичко, което могат мъжете,

с изключение на това да припикават стените прави.“

Габриел Сидони Колет

 

ЗА ЖЕНИТЕ, МЪЖЕТЕ И ЕМАНЦИПАЦИЯТА

 

Това е тема, из която ще стъпвам не просто на пръсти, а толкова внимателно, че дори ми се иска да изпратя астралната си проекция да я пише, а аз да се правя, че нямам нищо общо с нея. За съжаление това няма как да стане. А и не си падам особено по бягането, включително и по бягането от отговорност.

Като начало държа да отбележа, че съм напълно съгласен с мадам Колет. За моя вкус мисълта и е прекалено натуралистична, но пък илюстрира прекрасно положението. А то е: няма АБСОЛЮТНО НИКАКВА биологична причина за социална неравнопоставеност на половете. Това, разбира се не е новина за никого, но няма как да не започна по този начин, тъй като често и едната и другата страна в тази студена война, използват биологията като аргумент в своя полза. Изследвайки отношението на мъжете и жените към темата за феминизма и еманципацията, установих, че освен горното уточнение е необходимо кратко, точно и ясно да се дефинират двете понятия, тъй като често реакциите, които дискусиите по тази тема предизвикват, навлизат в съвсем друга плоскост и нямат нищо общо, нито с феминизма, нито с еманципацията.

Еманципация (лат. “освобождаване от власт”) – Еманципацията е освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения, и сe използва в различни контексти, тоест, за всякакви социални групи с ограничени права по каквито и да било признаци: религиозни, расови, социални и така нататък.

Феминизмът е друго нещо. Той конкретизира еманципацията върху групата на жените и фиксира точно правата, които са ограничени. Феминизмът включва политически движения и социални теории, които се борят за, и акцентират върху свободата и равноправието на жените и положението на жените в обществото като цяло. Феминизмът е концентриран върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права.

От двете определения става ясно, че еманципацията е процеса, който феминизма, като политическа и социална идея се стреми да интегрира в общественото съзнание.  Толкова по терминологията. Ако внимателно сте я изчели, и мъжете, и жените би трябвало да констатират, че няма нищо нередно или несправедливо в идеите на феминизма. Никой здравомислещ човек не би могъл да извади абсолютно никакъв аргумент срещу тях.

Има обаче едно „ако”; при проучването установих, че феминизма не е просто феминизъм, а съществуват: амазонен, културен, еко, индивидуалистки или либертарен, материален, умерен, радикален, сепаратистки, джендър феминизъм и така нататък, и така нататък. Докато разглеждах формулировките придружаващи написаното за различните феминистки течения ми се натрапи една дума, която струва ми се, опропастява всичко. Това е думата „борба”. И без да се задълбочавам в семантичен анализ е ясно, че тази дума е проблем. Когато има борба, очевидно има страни, които са на противоположни мнения по даден казус. Когато има борба винаги има победител и победен. Когато има борба победителя не започва да уважава победения и победения никога няма да заобича победителя. Ако приемем, че във времето позициите победител победен ще се сменят значи да приемем, че чувствата разменени между мъжете и жените, никога няма да тръгнат към любов и разбирателство, а ще се лашкат между неуважението и нетърпимостта. Някъде тук из цялата тая галиматия надушвам гнилия дъх на словославения принцип на конкуренцията. Да се прилага този принцип във взаимоотношенията и спрямо социалния статус на мъжете и жените, стъпвайки върху половата диференциация е кретенизъм. Този кретенизъм е от същия вид, който е присъщ на всяко изразяване на крайно мнение по какъвто и да било въпрос. Тоест, феминистките и антифеминистите са с двата крака в кюпа. Никога нито един въпрос в цялата история на човечеството, касаещ диаметрално противоположни мнения не е бил решаван успешно с борба. Основен принцип на решаването на всеки спор е взаимния компромис. Липсват ли компромиси – спора е предварително обречен. Защото погледнато от този ъгъл, целта на женската еманципация е не равноправието, както се прокламира, а смяна на ролите. От доминация на мъжете към доминация на жените. Това упражнение обаче вече сме го играли. Няма да ни е за пръв път да се сменя патриархат с матриархат и обратно. Както е очевидно от позицията на съвременността, това не е дало резултат и е безсмислено да се преследва като цел. Има ли биологична предопределеност за доминация на мъжкия пол? Няма. И никога не е имало. Просто биологичните ни роли са различни. Като цяло мъжете не са в състояние да изразяват и да дават любов както би я изразила или дала една жена. Не са в състояние и да изградят и истинско семейство така както би го направила една жена. Разделянето на „нежен” и „силен” пол не е абсолютно, а е точно фиксирано в смисловото съдържание на думите „нежен” и „силен”. Колкото и щангистки, каратистки, кранистки и така нататък да се навъдят, абсолютното съотношение касаещо физическата сила винаги ще бъде в полза на мъжете. Колкото и детски учители, санитари, метросексуални и хомосексуални мъже да се навъдят, абсолютното съотношения касаещо „нежността” винаги ще бъде в полза на жените. Това нито отменя, нито предоставя някакви специални права на единия или другия пол. Ако някой мъж иска във взаимоотношенията му и в социалната му реализация да доминира нежността, няма проблеми – това е правото му на избор, което в нашата социална действителност изключва възможностите му да създаде нормално семейство. Ако някоя жена иска във взаимоотношенията и социалната и реализация да доминира силата, също няма проблеми – това е нейното право на избор, което също изключва възможността в нашата социална действителност да създаде нормално семейство. Това е една от основните причини съвременното общество да върви по пътя на индивидуализацията и неформалните съжителства. Това е и основната причина от културно антропологична гледна точка в Щатите, стандартните моногамни и полигамни бракове, да бъдат заменени от така наречената „серийна моногамия^[1]”. Която от една страна лицемерно спазва социалните, религиозни и морални норми, а от друга обосновава скрития, но реален разпад на семейството в досегашния му вид.

Очевидно досегашното статукво не удовлетворява изискванията на съвременните жени. Съвсем очевидно е, че не удовлетворява изискванията и на съвременните мъже. Тъй като социалните промени винаги изпреварват психичната готовност на хората да ги реализират в реалността, се появяват и тези луфтове във взаимоотношенията между половете. Единият възможен изход е всеки да живее сам за себе си. Жените - сами и мъжете също. Другият изход е във взаимните компромиси. И двата изхода нямат нужда от войнстващ феминизъм или антифеминизъм. В крайна сметка всички проблеми, които имат жените в социалната и професионалната си реализация, могат да бъдат, а и в по-голямата си част са, законово решени, а оттам нататък във взаимоотношенията си един с друг, всеки да се оправя според собствения си мироглед и възможности. Никой не принуждава мъж или жена да се бракосъчетават. Това е въпрос на избор. И ако изборът им е бил погрешен това не е проблем на обществото. Ако една феминистка се е омъжила за „бай Ганьо”, това си е неин проблем. Ако „бай Ганьо” си е избрал феминистка, това също си е негов проблем. И решението на този проблем е лесно и законово регламентирано. Но да превръщат личните си проблеми в социални и да си играят на война между феминистки и антифеминисти е опасно и резултатите са налице: вече никой не е наясно какво е да си мъж и какво е да си жена и кой каква социална роля има. Ако мъжът е в едната крайност: е мухльо, ако е в другата е: „бай Ганьо”. Ако жената е в едната крайност: е „срам за женския род”, ако е в другата: е феминистка. А да определяш взаимоотношенията вътре в една двойка, според тези крайни схващания е същото, като да решиш, че мъж и жена не са един за друг защото единия се кефи на Бойко Борисов, а другия на Сергей Станишев.

               Феминизмът беше необходим, докато осигури законовата база за равноправието на половете. Сега ми изглежда просто като нечия машина за пари.

 

 

 

---

^[1] Понятието „серийна моногамия” се налага в културната антропология след като официалната статистика установява, че моногамната форма на брака се запазва, но в мултиплициран вид: т.е. средния брой бракове на американския гражданин варира между 4 и 5. За справка: според Корана всеки правоверен има право на до 4 съпруги.

Ще сипозволя да Ви допълня.
В Корана са дадени няколко условия,при които е препоръчително многоженството.Едното е,когато съпругата не е дарила мъжа си с наследник до седмата година от брака.Вторият възможен вариант е,когато има война,дълги периоди на епидемии от различни заболявания.
Когато го четох не останах с впечатлението,че е догма,правило за многоженство.
Благодаря Ви.

Така е. Не е догма, а своеобразно разрешение.

Главата гледа, а вратът насочва погледа. След това разумът действа. Мъжът и жената правят човека, а любовта е една душа в две тела - нали това са казали древните.

съм напълно с извода ти. Това е една безсмислена борба. А тези, които я водят, често не знаят за какво точно воюват.

А също така и онова, което е съдържанието и идеята на написаното. Така че - браво от мен!
:)

Добре написана статия. Подкрепям съдържанието и се присъединявам.

хората казват, че мъжете и жените са равни, защото не са различни. но номерът е да си оставаш равен и да не си мислиш, че си нещо повече от всеки, който е различен..
ала някои от нас си остават все пак по-равни :)

Всички сме равни и всички сме различни. Равността е в социален аспект, а различието в индивидуален. Уловката е в това, че и в двата аспекта съществуват закони, на които се подчиняваме безусловно, независимо от това дали ги познаваме или не, както и независимо от това дали желаем или не.

Има и такъв момент, че изискването за промяна обърква всички. Изведнъж жените, които хилядолетия наред са пазили домочадието и дома влизат в нови роли, които повче или по-малко ги объркват, защото за няколко десетилетия е много трудно да се адаптират към тях,. По същия начин мъжете, които хилядолетия са тичали по цял ден след храната за да я убият и за тях е било жизненоважно да издържат на болка и да сеят смърт за да има какво семейството да яде, сега се виждат пред необходимостта да бъдат и чувствителни, и разбиращи и това също ги обърква. Много по-дълго време от няколко десетилетия ще са необходими преди на мястото на стария ред да бъде утвърден нов, в който и едните и другите да се чувстват на мястото си и това да спре да съзвдава конфликти.

Добър ден и успешна седмица!Напълно съм съгласна - вече никой не е наясно какво е да си мъж и какво е да си жена.Това само задълбочава конфликта,а си мисля,че просто трябва да се приемаме,кой какъвто е без да искаме да променим другия.
Колкото до мокренето на стените - винаги съм си мислела,че е въпрос на няколко упражнения.

Знаеш ли защо не могат да препикават стените?
Имам пост по този случай:

http://cindy.blog.bg/viewpost.php?id=241971

:)))))

Взаимоотношенията между двама души принципно може да се разгледат като аналогични на управлението на една фирма - правилен подбор на партньор, компросимите, за които говорите и разпределението на отговорностите между партньорите, са абсолютно задължителни.
За да е работеща фирмата (респ.партньорстово) е необходимо двамата да са се избрали адекватно /да отговарят на собствените си изисквания/. И да - компромисите са важен елемент в един съюз. те движат целия процес. Това, обаче налага всеки партньор да е над примитивното ниво на развитие, за да осъзнава важността им :)
Според мен проблема идва от неясните очаквания с които могат да се натоварят двамата, неадеквания избор и нежеланието да поемат отговорност за собствения избор. Оттам лесно топката се прехвърля в посока към феминизма и еманципацията. И лошото е че тази спекулация е създала много погрешни нагласи сред обществото.
Затова поддържам изключително наличието на предбрачен договор, ако хората държат да се съюзяват законно.

Е, как с предбрачен договор ще регулираш "неясните очаквания с които могат да се натоварят двамата". Той самият предполага полагане на основите на неясни очаквания"?

"За справка: според Корана всеки правоверен има право на до 4 съпруги."
А къде е справката, която посочва правото на правоверната на до 4 съпрузи?

Аз само цитирам Корана. Да твърдя, че съм го писал би означавало да си навлека специалното внимание на ислямските фундаменталисти.

Не, бре, човек...питах само - има ли как да си направя такава справка...
:))))))))))))))))
Щото не съм чувала от матриархата насам да има такава възможност...
(Това беше шега, разбира се!)
:))))))))

Като седнат и обмислят сериозно въпросът с отговорностите - кой какви задължения поема или е съгласен да поеме.
Намирам, че уреждането на брака с една хартийка - въпросния сертификат е много несериозно, а положенията в закона звучат много пожелателно и затова никой не ги спазва. Последствията са много лоши, когато има деца.
Изобщо не желая да коментирам положенията в Корана, защото ги намирам за абсолютно нецивилизовани.

:) ако имаш ли нужда от това някой да ти разрешава четирима съпрузи, значи не би се възползвала от него :)

Ти чел ли си проекта на новия Семеен кодекс? А?
И фактическото съжителство пак трябва да се санкционира от общ.служби - да се било регистрирало...Що не измислят един договор по принцип, питам аз, от обхвата на З-на за задълженията и договорите и да няма нищо общо със семейното право...Що трябва въобще да се уреждат тия неща с бракове и договори?
Това имах предвид...

Кой знае - може и да се възползвам!
Когато започне да не ми импонират моногамното поведение и моногамните, без да ставам от мултиплицираните моногамници, разбира се!

po tazi tema tepurva shte si govorim,zashtoto me navegda na mnogo pazmisul otnosno moia feminizum, a az mai imam drugo predvid i shte go izpratia kato statia - no vashata opredeleno i kato stil i kato razmisli mi dopada...

Ще се радвам да я прочета.

Искаше ми се още по темата.
Иначе казано - нещата, които така хубаво си написал - са и част от моето мислене. Допада ми.

Някой ден.

Че не са равнопоставени половете (независимо от всичките закони), в това изобщо не се съмнявам. Впрочем културните напластявания в съзнанието, изобщо не са в състояние да се променят от закони.
Доказателство? Съдържа се скрито в цитата, който се поместили в началото!
Тоалетните със седало удовлетворяват предимно мъжкия начин на ползване! Някой питал ли е жените дали им е удобно навсякъде в обществени места, на работа и къде ли не да ползват такива тоалетни, а не всеобщо заклеймените като "срамни" "турски" клекала?! Това според вас е по-удобно, по-хигиенично, по-здравословно или, както вече разбрахме, "по-модерно?!"!!!
А как тогава да си обясним женските стъпки от крака върху тоалетната чиния, ако са толкова удобни и хигиенични? Не ми се мисли каква "акробатика" прилагалагат някои "нежни жени"!!! Ама пуста мода, иди, че крещи сред площада, че "царят е гол"!!!
Неудобно е, срамно е и не знам още какво да се спомене дори!!!
Равенство?! Ето ви метафората на не-равенство!
А иначе има доста потвърждения в практиката -различното заплащане за един и същ труд (впрочем трудно доказуемо по съдебен път(!), рядкото решение да се дават ръководни позиции на жени, омаловажаването на мъжките семейни "прегрешения" като неизбежни ("всеки мъж изневерява") и още доста нещица...
"Победител" и "победен" има само в спортната борба! В живота става въпрос за привилигировани и ощетени, а в някои арабски държави за "потисници" и "потиснати"! Компромиси вече се правят, трудно но се правят! Аз съм оптимист!

:)

Много добре казано! Повечето жени просто не използват свободата, с която разполагат. Жената може да бъде домакиня, посветила живота си на семейството и децата; може да бъде business-woman независима и самодостатъчна; може да бъде и глава на семейството, силна и отговорна (ще се учудите колко много мъже търсят точно този тип жена!). Интересното е, че всички варианти са приемливи в обществото. Жената може да избере която и да е от тези роли и да бъде уважавана в това качество. Кога мъжете са имали такъв богат избор???

Всъщност всеки представител на двата пола разполага с богат избор, но възпитанието ни пречи да го видим. Противопоставянето на половете още повече стеснява възможностите ни да видим алтернативите. Идеята е, откривайки разни неща за себе си, да се научим да живеем заедно, а не да използваме знанието като оръжие един срещу друг.

Феминизма дойде като възможност да се узакони масовата проституция - защото когато една фльорца се ПРАЩИ, ПРАСКА, КЛАТИ, КОПУЛИРА за пари и други материални придобивки с 50 различни мъже в рамките на 1 година, тя не е "проститутка", о, не , тя е "ЕМАНЦИПИРАНА"...а в същото време не може да видите никаква друга форма на "еманципация"- жените са хитри и мързеливи по природа и избягват неприятни занимания като ремонтиране на кола, работа с кирка и лопата, продължителен престой навън и прочие занимания от този род.Аз пък като мъж не мисля, че съм по - долу от някаква си жена и НЕ ЧЕРПЯ, НЕ ПРАВЯ ПОДАРЪЦИ, НЕ ПЛАЩАМ ЧУЖДИ СМЕТКИ, НЕ ВОДЯ ФЛЬОРЦИТЕ ПО ЕКСКУРЗИИ И ПОЧИВКИ И НЕ ИМ КУПУВАМ НИЩО. Еманципирам ги като ги уча да се УРИГВАТ, за да заприличат поне малко на хора, също и да си бъркат в носа и ушите. Останалото е брутална садо мазо содомия, в която аз, МЪЖЪТ съм ГОСПОДАР, а жените са РОБИНИ.

Прочетох коментара ви.

:(

Кои хора?

Това е някакъв спам. Редовно го чистя от коментарите под статиите :)

На пръсти или написано от астралната ти проекция, все още не вярвам че съм го прочела, още веднъж – Свалям ти шапка !!!

:)