Колко много са самотните в света... Господи!
Максим Горки
 

СТРАХУВАШ ЛИ СЕ ОТ САМОТАТА?
 

       Самотата винаги е била и ще бъде е един от най-сериозните проблеми на съществуването ни. Тя е майка на повечето психологични проблеми и в същото време резултат от всички тях. Да си самотен не означава просто да си сам. Самотните хора се чувстват сами даже, когато около тях гъмжи от народ. Те са самотни на работа, сред приятелите и сред най-близките си хора. Самотността е себеунищожителна форма на себевъзприемане. Самотните хора се чувстват изоставени, забравени, ненужни и игнорирани. Това ги кара да се затварят в себе си и колкото по-дълго продължи този процес, толкова по-трудно е да бъдат върнати на света. 

На всеки от нас се случва да избере самотата напълно доброволно и видимо да я понася с лекота. Но това не е самотност. Просто има моменти, в които ни писва от хората, работата и живота като цяло и желаем да се усамотим, за да намерим изгубения си Аз и да подредим поне малко хаоса в главите си. Един вид своеобразна почивка.

Самотността е друго. Тя е вътрешна самота. Повечето хора панически се страхуват от нея и са готови на всичко, за да я избягнат. До голяма степен разликата между това да си сам и да си самотен е във възможността да контролираш събитията около себе си. Едно е да избереш усамотението, за да се отърсиш от ежедневните проблеми, а съвсем друго е да не можеш по никакъв начин да се освободиш от усещането за празнота и безсмислие, което придружава самотността. Във втория случай нямаш абсолютно никакъв контрол над преживяването. Каквото и да направиш, както и да се извърташ, самотността те е стиснала здраво за гърлото и е поела контрол над цялото ти същество. Дори и в редките случаи, когато отпуща хватката си и ти разрешава поне малко да се позабавляваш, усещаш дъха и в тила си.

От психоаналитична гледна точка самотността поражда чувство за непълноценност, неувереност, безсилие и непрекъснат страх от пренебрегване и отхвърляне. Това създава почти непреодолими, без професионална помощ, проблеми в общуването с другите хора. Истинската самотност означава почти пълно скъсване на духовните връзки на човека, както с околните, така и със самия себе си. Допълнителен проблем се явява и факта, че тя принуждава човек да я прикрива. Самотният се измъчва от страх да признае пред когото и да било самотата си. Той намира това за унизително и едва ли не позорно. Хората се срамуват от това, че са самотни. Звучи парадоксално, но това е една от основните причини, често хората, страдащи от самота да изглеждат твърде общителни и весели.

Самотността предизвиква понижаване на жизнения тонус и често прераства в депресия. Не всеки самотен човек страда от депресия, но всеки, когото депресията измъчва, се чувства самотен. Статистически установен факт е, че броят на заболяванията и смъртните случаи е по-голям сред несемейните, овдовелите и разведените. Мъжете и жените без постоянни партньори твърде много пият, не се хранят редовно, работят много и в по-голяма степен са лишени от емоционалната стабилност, на която се радват семейните. Една от обясняващите този факт хипотези теоретизира, че самотността е причина за понижаване на производството на ендорфин, който освен хормон на щастието е и естествен регулатор на действието на имунната система. Самотата оказва пагубно влияние и на генетично равнище. Изследванията показват, че колкото по-малко време човек прекарва с приятелите и близките си, толкова по-зле функционират гените, които отговарят за имунитета. От друга страна започват прекалено активно да работят тези от тях, които отговарят за възпалителните процеси. В същото време гените, регулиращи изработката на антитела и защитни вещества, направо се изключват. Фактически организмът губи способността си ефективно да се противопоставя на инфекциите и това има доста тежки последствия. Вероятно това е причината самотните хора да боледуват по-дълго и по-тежко.

Тъй като много от психичните процеси и физиологичните реакции свързани с тях, нямат адекватно научно обяснение, не е невероятна и хипотезата, че високия брой заболявания и смъртност в тази група може да се дължи на своеобразно самоизпълняващо се очакване, основано на вярата им, че не заслужават щастие, а единствено самота. Т.е., собствените им мисли и преживявания ускоряват смъртта им.

Един от основните причинители на самотността е чувството на загуба или отделяне от някой или нещо в миналото, което се приема като важно за оцеляването (припомнете си разказа „Дърво без корен” на Николай Хайтов или често наблюдаваната скоропостижна смърт на втория член на възрастна двойка, след смъртта на първия). Да загубиш работа, на която държиш, да загубиш близък, когото обичаш или да бъдеш принуден да напуснеш родното си място са изключително сериозни мотиви за хората да се подадат на отчаяние и да се затворят в себе си. Да не говорим пък за това, че често подобни неприятности вървят по няколко на куп.

Социалните мотиви също не са за пренебрегване. Ако в една или друга степен се чувстваме изключени от социалната група, у нас се поражда усещането, че губим всякакви шансове да получим това, от което се нуждаем и това, което искаме от живота. Като прибавим и факта, че личните и социалните мотиви често се преплитат ще придобиете ясна представа за тежестта на положението.

Има ли изход?

На този въпрос отговора е винаги положителен. Французите имат поговорка, че от всяко безизходно положение има поне два изхода. Нека приемем, че са прави. Тогава единият изход се крие в хората около вас. Близки и приятели. Не се крийте от тях. Мисля, че ви стана ясно – самотата е смърт. Ако не физическа, то поне духовна. Доверете им се. Трудно е, знам. Някои от тях със сигурност ще решат, че им създавате прекалено много главоболия и ще започнат да ви избягват. При други, изповедта ви ще ги накара да се почувстват отговорни за вас и това неволно ще ги принуди да заемат позицията на наставници. Вероятно ще ги накара да ви съжалят и да имат глупостта да проявят съжалението си към вас. Но вие не се отказвайте. Обяснете им, че съжалението и съчувствието не вършат работа, тъй като ви карат инстинктивно да роптаете срещу него. В крайна сметка никой не обича да се чувства духовно низвергнат. Обяснете им, че просто искате да ви изслушат, да ви подкрепят и да ви покажат, че със собствени сили можете да се изтръгнете от оковите на самотността. Нека се опитат да ви убедят, че не сте загубили възможността и умението си да общувате с другите. Че сте привлекателни за тях. Нека споделят с вас какво вие сте им дали през годините на приятелство или съвместно съжителство.

Ако не намирате такива хора около себе си, погледнете нещата и от друг ъгъл. Може би проблема не е в начина ви на общуване с близките и приятелите. Може би просто сте се обградили с неподходящи хора, които не биха ви разбрали дори и живота им да зависи от това. Потърсете други хора. Те са около вас. Просто не сте им обърнали внимание. Работата не е в количеството на близките и приятелите, а в качеството на общуване с тях. Защото в емоционален план един правилно подбран човек може да ви даде стотици пъти повече от всички останали около вас взети накуп.

Е, ако и тук ударите на камък – потърсете професионална помощ. Психолозите са за това. Работата им не е да киснат по психиатриите и да се занимават с клинично болни, а да помагат точно на хора като вас.

                                         

 

az daaaaaaaa.. strahuvam se...ot samotata.... ne bih mogla da jiveq sama...

Никак не е лесно да се справиш с усещането за самотност, но не е невъзможно.

самотата може да има и друга разновидност, с натрупания житейски опит вече нищо да не може да те изненада, моделите на поведение на околните да се повтаря, дори и новите хора с които се срещаш и запознаваш след кратък период ти са вече предсказуеми...

Дали психологът ще помогне или не зависи от това защо човекът се чувства самотен. Може наистина да е сам на света. Тогава единствено друг човек със същтата съдба и същото разбиране може да му помогне. Поне тези хора наистина са малко, а с малко повече от човешко търпение се намират един-друг.

Виж американците си умират да ходят по двойки на разни консултации. И да виждаме някакъв положителен резултат? Американската нация е най-изтрещяла в момента. Още 15 век Макиевели е казал(по памет)., че когато страдаш това не бива да го споделяш, защото е лично оскръбление показвайки несгодите и личните си неблагополучия .. Не бих споделила с никакъв доктор(писихолог или психоаналитик) нищо лично!! Това е! Намирам сили в себе си да се справя със всичко което живота ми стовари.

no za6to malko hora te pose6tavat?visokomerieto ,4e vsi4ko ti e qsno?tvoj problem,brato.;)

Не знам какво ,но сигурно нещо не ми е наред.Чувствам се изключително добре така както съм - само аз и децата.И,о ужас,много обичам да се събуждам сама.Предстои 14 февруари - сто човека са ми се обадили а ме питат: ама как така няма да излизам.Ми така! Искам да си дочета книгата/Параграф 22/,да си помързелувам или да поиграя "Не се сърди човече".Това е глупав католически празник,не ми е нужен специален ден, за да кажа или покажа на някого,че го обичам.Миналата година,когато имах връзка мислех по същия начин!"Приятелките" обаче не мислят така.Според тях съм "горката",защото няма кой да ме "изведе".Сякаш съм добитък.Ето това ми пречи - глупавото и ненужно съжаление.Същите тези приятелки са омъжени,пият успокоителни /на по 34-36 години/,мечтаят за някой,който да "събуди страстта им" и "да ги разтърси".
Незнам дали разведените са по-болни и с по-слаба имунна система - не съм съгласна.Мисля,че стресът,който носи брака е по-голям.
Няма да се консултирам със специалист.Ще продължа да се наслаждавам на лудостта си!
Поздрави!

И аз не знам какво ти е, но определно не е лудост :) Всъщност каквото и да е, ако те кара да се чувстваш добре продължавай в същия дух. А мнението на другите си е за тях и касае само техния живот и ничий друг.

Психлозите са необходими - друг е въпросът дали ние знаем за какво. Ако те са добри модератори, или там фасилитатори..., няма значение как ще ги назовем, могат да ни избавят дори от самотата. Уважавам психолозите, коит някои смятат за "странни птици":)))

Харесва ми коментара на таничка 73. Тази жена определено не е самотна. Мисля че действително има разлика между това да си сам и да си самотен. Имало е периоди в живота ми когато съм била сама и съм се чувствала добре. Не съм усещала това като тежест. Не съм усещала самота. Сега не съм сама, но се чувствам по-изолирана от света и хората както никога до сега. Мисля че това е самотата. и тази празнота която ме изпълва ме убива. Харесва ми това което са казвали французите за безисходните ситуации... лошото е че аз не успявам да открия своя изход.

Всеки човек, съзнателно или не се страхува от самотата. Аз съм заобиколена с много хора, но съм саможива - извънредно съм контактна, но това е фасада .

Покрай конкретния случай с юнака, който стана повод за написването на моята статия, прочетох не само "Смъртоносна ли е депресията", но и това.

И отново съм много съгласен и пак браво!

ima i takiva koito na 20 god. jiveqt absolutno sami i nqmat roditeli...

Самотата е избор. Не се определя от възрастта или от наличието на кръвни роднини.

зад граница,2-3пъти се прибирам при семейството ми,приятели нямам,всеки е забягнал нанякъде.чувствам се чужда и тук итам.и съм много сама.избягвам да се сприятелявам.как да го нарека-депресия или студен характер!

Ирационална рационалност. Приемаш, че сприятеляването е безсмислено (не би оцеляло), ако не си нито тук, нито там. Ако състоянието ти не е с депресивен нюанс, то си положила една добра основа за в бъдеще. Но не е "студен характер". Хората с такъв характер не си задават такива въпроси.

Полезно ми е. Хубаво ми е. Хаха - най-добре се разбирам със себе си.
Но имам приятели, на които истински съчувствам и ми е болно за тях, когато страдат от самотата си. Често отделям време, дори бих казала, че губя от себе си, за да им помогна да осмислят и открият, че могат да правят хиляди неща, от които да бъдат щастливи. Но не... тъжно ми е за това...

Полезно ми е. Хубаво ми е. Хаха - най-добре се разбирам със себе си.
Но имам приятели, на които истински съчувствам и ми е болно за тях, когато страдат от самотата си. Често отделям време, дори бих казала, че губя от себе си, за да им помогна да осмислят и открият, че могат да правят хиляди неща, от които да бъдат щастливи. Но не... тъжно ми е за това...

Това е добре :)

Според мен, проблемите на "западните общества" като дехуманизация и изолация, все по-често ще стават и наши. Все повече хора се оплакват и в българия, че живеят в изолация. Не в самоизолация, а в изолация!
Липсва ми най-обикновена топлота и разбиране, и поне капчица съпреживяване.
След две годишно потискане на проблем, който накрая придоби чисто соматично изражение в хроническо безсъние, най-после се реших да го споделя с "приятелка" по Skype (твърде сме "важни" и "заети" да се виждаме вече!).
Реакцията? Реакциата беше философско-дълбокомислената фраза: "Хм, животът е интересно нещо!"... А че от тази "интересност" ме боли, това е чиста подробност!
Както беше казал един хуморист: "Философията е изкуството как да понасяме чуждото нещастие. На всички въпраси тя дава един и същ отговор: "Лесно!"(Чуждите нещастия се понасят лесно!!!).
Върви, че споделяй после!...

(Извинявам се за тъпата правописна грешка)

Може би просто си направила кофти избор на обект за споделяне. Това не обезсмисля споделянето. Обезсмисля този тип отношения с "приятелката" ти.

Бедата на самотния човек не е че се крие, а че започна да живее в свят на много самотници. Самотните хора личат отдалеч, имат по-резки движения, по крайни мнения за обикновени неща, прекалено напрегнати са и това личи. Те отчаяно търсят някой, който да ги извади от това състояние, но повечето около тях са в същото състояние. Тези, които не страдат от такива проблеми, рядко се заемат да помогнат. Обикновено самотният човек се нуждае от любов - не само от тази на семейството и приятелите, но преди всичко от истинска любов между двама души. Ако я няма, самотният може да отвлече вниманието си, да уплътни времето си, но не е щастлив...
� въпреки че съм семейна и живея с мъжа си, всъщност съжителствам с него, но не живея нито аз в него, нито той в мен. Сигурно и той е самотен... Комуникацията е прекъсната - самотният човек е рязък...няма нерви за другия...чувствам, че това състояние смазва...става ми тъпо дори, че пиша тук, зашщото занимавам хора, на които не мога да помогне с нищо.
Най-кофти е, че има хора, които ти предлагат модели за излизане от това състояние. Това може да подсили самотата ти обаче, защото идва от хора, които вероятно не са самотни... прощавайте, че ви накарах да четете това.

Тази реч, не я разбрах :(

az se 4uvstvam mnogo sama.Dori napravih test za depresiq i rezultatat mi be6e ujasqva6t 46 to4ki.Kakvo da pravq samotna sam dori kogato sam okolo hora.4uvstvam se zle. KAKVO DA PRAVIA???:(

Всяко състояние си има причина. Вашето също. Намерете си психолог и поработете с него. Ако е добър в професията - ще ви помогне. Успех.

Обичам да си постоявам сама,но не и самотна,в последно време ми идва в повече самотата.Все пак наистина светът е за двама-както всичко в природата.

...............
@27. анонимен... защо твоите коментари излизат при мен?

dolsineq

Имаме нужда да обичаме и да бъдем обичани, която изглежда не можем да пренебрегнем.

Когато един човек тръгнал да отива при своя Учи­тел,
отричайки се от света, от семейството и от приятели­те си,
семейството и приятелите му и цялото село дошло
да го види как тръгва.
Може би вече няма да го видят пак -
той тръгвал на дълго поклонение, за да намери Учител.
Очите им били пълни със сълзи. Той се опитвал да ги утеши,
като им говорел:
- Сега трябва да се върнете. Ето я реката, границата
на вашето село. Сега ме оставете сам. Не ме задържайте.
Той стигнал в планината и когато влязъл в колибата на своя Учител,
Учителят го погледнал и казал:
- Можеш да влезеш, обаче сам.
Той погледнал на едната и на другата страна -
нямало никой друг. И отвърнал:
- Но аз съм сам. Учителят рекъл:
- Не гледай настрани. Гледай вътре.
Аз мога да видя цяла тълпа,
тълпа от твои приятели, роднини, семейство,
съседи - с очи пълни със сълзи.
Просто ги остави отвън. Докато не останеш сам,
недей да влизаш, защото аз се занимавам
само с индивидуалности, а не с множества, не с тълпи.
Човекът затворил очи и се изненадал.
Всички хора, които бил оставил далеч зад себе си,
били все още в ума му - спомени­те за тях, техните образи.
Той излязъл и трябвало да остане отвън
в продължение на три месеца,
като просто седял до вра­тата там,
където хората оставяли обувките си.
Като нямал какво друго да прави, той лъскал обувките им,
докато те се срещали с Учителя.
Но неговото желание и копнеж било искрено.
Като лъскал обувките на посетителите
в продължение на три месеца,
тълпата малко по малко се разпръснала.
И един ден Учителят излязъл,
хванал го за ръка и го поканил вътре. Казал му:
- Вече няма нужда да чакаш отвън.
Ти си сам и нашата рабо­та може да започне.

В тълпата можеш да се окажеш самотен, но не и усамотен.
Самотата е някакъв глад за други хора. Липсва ти другият човек.
Не си достатъчен сам за себе си - празен си.
Поради което всеки иска да бъде в тълпата и се обгръща
с вся­какви взаимоотношения просто за да се самозалъже,
да забрави, че е самотен.
Но тази самота избухва все отново и отново.
Никое взаимоотношение не може да я скрие.
Всички взаимоотно­шения са толкова тънки и крехки.
Дълбоко вътре в себе си ти знаеш много добре,
че дори и когато си в тълпата, ти си сред странници.
Ти си странник и сам на себе си.
Всички мистици са минали през планините в търсене на усамотение. Усамотението е позитивно чувство,
то е да чувстваш своето същество
и да чувстваш, че си си достатъчен сам за себе си.
Самотата е болест на сърцето.
Усамотението е лечение.
Тези, които познават усамотението,
са отишли завинаги отвъд самотата.
Дали са сами или с други хора,
те са центри­рани вътре в себе си.
В планините са сами, в тълпата са сами,
защото са разбрали, че усамотението е наша природа.
Дошли сме на света сами и ще си отидем от света пак сами.
Между тези две състояния на усамотение, между ражда­нето и смъртта,
ти пак си сам - но не си разбрал красотата на усамотението,
поради което си изпаднал в нещо като заблуда - заблудата на самотата.
За да открие своето усамотение, човек трябва да излезе от тълпата.
Докато постепенно забравя света,
цялото му осъзнаване се концентрира върху самия него
и се получава една експлозия на светлина.
Той за първи път разбира
красотата и блаженството на това да бъдеш сам,
огромната свобода и мъд­ростта на това да бъдеш сам.

:)