„Дружба между мъж и жена е невъзможна. Страст, вражда, обожание, любов - само не и дружба.”
Оскар Уайлд   Фрагмент от Теория за изневярата

 

По съвсем ясни от позиция на психологията и съвсем мъгляви от чисто човешка гледна точка причини, всички текстове, касаещи човешките взаимоотношения, са съвсем неефективни като въздействие върху хората, за които са предназначени. Да не говорим пък за спорадичното и съвсем спонтанно възмущение, и инстинктивно отхвърляне, което понякога предизвикват.

Една от причините е, че ние българите като „всестранно развити” личности, смятаме, че освен всичко друго сме и родени психолози. И като такива, приемаме личните си „психологически” теории за аксиоматични и се дразним, когато някой ни противоречи. Лично аз не познавам нашенец, който да не е психолог. Твърде често чувам реплики от клиенти или просто от събеседници на маса, които казват: „Още като започна да си говоря с някой и ми е ясно що за човек е”, или пък „Познавам се добре и знам много добре какво искам” и т.н., и т.н. .

Няма да ви губя времето, оспорвайки несъстоятелността на подобни твърдения, тъй като това няма особена връзка с темата. Започвам по този начин за да предизвикам у вас известно покачване на адреналина¹, което евентуално би заострило вниманието ви върху това, което следва по-долу.

То ще засегне ЕДИН от най-важните елементи, които причиняват разпадането на семейните и несемейни двойки.

Преди време в една друга статия бях написал, че първият сигнал за проблеми в една двойка е влошаването на качеството на секса, а в последствие и неговото разреждане като честота. Темата за секса е твърде деликатна и затова ще се опитам да стъпвам на пръсти из нея, въпреки склонността си понякога да се изразявам с грацията и елегантността на слон в стъкларски магазин.

За секса битуват толкова много клишета, че ми е абсолютно невъзможно да анализирам тук всяко едно от тях. Но и не това е целта ми. Клишето, което ще залегне в основата на настоящата хипотеза, касае схващането за различните неща, които двата пола търсят в секса. Обичайното, социално контролирано² обяснение е, че болшинството мъже търсят секс, предимно, заради самия секс, като физиологично преживяване, а болшинството от жените търсят секс преди всичко заради емоционалното усещане, което им носи.

Както си му е реда и двете страни грешат. Но пък си имат добро основание за твърденията (основанието е в бележката под линия за социалния контрол).

Основните елементи, които обединяват и двете страни по отношение на секса (не според страните, а според мен), са качеството и количеството на разменената нежност и топлина. Основният мотив, който вкарва и жените и мъжете в чужди легла е липсата на достатъчно нежност и топлина в собствените им легла. Единствения вид секс, който носи истинско удоволствие и удовлетворение и на двете страни, е секса, преливащ от нежност и топлина (а не размера, умението да връзваш на фльонга дръжки на череши с език или други подобни глупости. Всъщност това не са глупости, но просто не са сред основните критерии за удовлетворяващия сексуален контакт).

Спорната, но пък твърде интересна теория, която ще развия, стъпвайки върху горните съждения, би обяснила защо мъжете изневеряват по-често и с повече спортна страст от жените. Тази теория по ред причини изключва сублимацията³ като вариант.

Ако приемем, че липсата или недостатъчната нежност и топлина в двойката определя наличието и честотата на изневерите, логично е да се запитаме защо има разлики в отношението към разглеждания проблем, след като и мъжа, и жената са членове на една и съща двойка и при равни условия, на пръв поглед би трябвало да страдат солидарно от тази липса?

Определено не изцяло, но поне в една огромна част, отговора на този въпрос се крие в социалното и емоционално преживяване на полово съответното приятелство при двете групи.

Женското приятелство е много особен феномен от психологическа гледна точка. То съдържа в себе си елементи, до чиято емоционална висота нито едно мъжко приятелство не може да се домогне. Ще изключим груповите приятелски кръгове и ще се придържаме само към индивидуалните приятелски двойки, тъй като обсъждането и на другия вариант може да ни докара сложно раздвоение на личността. Това, разбира се, не означава, че казаното за двойките не важи и за груповите приятелства. Просто там ситуацията е малко по-комплицирана.

И така. Какво се случва в една женска приятелска двойка? Ще разглеждам елементите на взаимоотношението ИЗЦЯЛО от позиция на НЕСЪЗНАВАНИТЕ⁴ мотиви за връзка, тъй като те са единствените релевантни в случая.

Женската приятелска двойка е практическо копие на взаимоотношенията „дъщеря-майка” в един прекрасен аспект, който изключва най-съществения елемент, разстройващ връзката, а именно авторитарността на отношението на майката към дъщерята. Въпреки, че и тук винаги има доминиращ партньор, неговата доминантност не е така грубо изразена като в оригинала „дъщеря-майка”, а е по-скоро приемливо за двете страни вътрешно присъщо състояние. В една такава приятелска двойка, жената получава всичко необходимо за да съществува, в достатъчна степен емоционално устойчиво, независимо от състоянието на отношенията си с партньора-мъж. В нея тя получава нежност, топлина, подкрепа, съчувствие и приятна компания, съумяваща до голяма степен да неутрализира влиянието на семейните проблеми. Получава включително и възможност за физическа изява на всички тези емоции и чувства. Не е социално недопустимо например, две жени да се прегръщат, целуват или да танцуват заедно. Приема се за нормално и не навежда на мисълта за спорна сексуална ориентация. Освен това, в повечето случаи жените от такава приятелска двойка не си създават допълнителни проблеми от страна на партньора-мъж, тъй като такова приятелство не е общоприето основание за ревност. Ако се модулира правилно и във времето, тоест, да не отнема драстично от съвместното време на двойката жена-мъж, всякакви възражения от страна на мъжа са превантивно елиминирани.

Друг съществен елемент при женското приятелство е съдържанието на разговорите, касаещи мъжете. От една страна, при него се излива до голяма степен (под една или друга форма), агресията и недоволството натрупано към партньора-мъж, при това без да е придружавано от чувство за вина, а от друга, това изливане е съпътствано от демонстрация на разбиране и заемане на адекватна, подкрепяща позиция от страна на приятелката. В същото време разговорите за мъже (други мъже, различни от партньора), имат двояк положителен ефект за жените. Част от ефекта се състои в това, че такива разговори играят ролята на фантазно изживяване на изневяра, без действително да е осъществена такава и част от ефекта изпълнява функцията на превантивен регулатор на грешките, които биха били допуснати при реална изневяра. И в двата случая отново имаме освобождаване (в различна степен) от чувството на вина и придружаващите ги тревожност и безпокойство.

Това, макар и в твърде общи линии, обуславя реалната липса на интензивна тенденция към честа (в сравнение с тенденциите при мъжете), изневяра при жените.

Как стоят нещата при мъжете?

Позовавайки се на описаното при женските двойки е логично да допуснем наличието на същия или подобен стремеж и при тях. Още тук, обаче се сблъскваме с първия сериозен проблем. Ако пренесем модела директно, това би означавало, че трябва да приемем за база отношенията „син-баща”. Да, ама не. Защото в отношенията „син-баща” липсват точно тези компоненти, които смятам, че компенсират реалната изневярата, а именно удовлетворяването на нуждата от нежност и топлина. Отношенията „син-баща” рядко се отличават с достатъчност в наличието точно на тези два елемента. Следователно сме принудени да ги търсим отново в отношенията с майката, което променя модела на двойката от „син-баща” към „син-майка”. Има и друга причина да ги търсим именно там. Логично е, щом женските приятелства, следват модела „дъщеря-майка”, мъжките приятелства да са своеобразно копие на отношенията „син-баща” и съответно да притежават техните характеристики.

В такова приятелство мъжете могат и да получат разбиране, подкрепа или приятна компания, но няма никакъв социално приемлив начин да получат най-важните елементи, подтикващи към изневяра, а именно нежността и топлината. По една или друга причина на мъжете, прегръщащи се, целуващи се и танцуващи с други мъже, не се гледа с добро око, нито от страна на жените, нито от страна на самите мъже. Тоест, посоката на компенсация е само една. На прима виста тя може да бъде формулирана като приятелска двойка „мъж-жена”. Проблемът е, че по причини, които няма да дискутирам тук, такава приятелска двойка е трудно осъществима. Отношенията винаги се развиват (задълбочават) и се преминава или на друго ниво (реална изневяра), или двойката се разпада (емоционално или физически), което отново оставя мъжа с дефицит от нежност и топлина. Този дефицит може да се компенсира само по един начин, а именно, чрез реална изневяра.

За съжаление на жените, биологично и културно-антропологично обусловено е базовия източник на нежността и топлината да са самите те. Мъжете отговарят на прояви на тези елементи предимно, ако предшестващо са проявени от жената. Не ги ли прояви жената, на този етап от развитието ни, инициативата трудно би дошла от страна на мъжа. Съществуват твърде много социално значими фактори, които пречат на инициирането на подобно отношение от страна на мъжа към жената.

От казаното дотук можем да заключим, че на този етап от развитието ни като вид, в действителния живот, стъпвайки на описания тук параметър, жените пряко и/или косвено са в състояние да контролират честотата на изневярата и при двата пола.

 

 

---

1 Покачването на адреналина ще дойде от съзнателното или несъзнателно раздразнение, че някой (в случая аз) има наглостта да оспорва вродения ви психологически талант. 2 Социален контрол над клишетата означава, че обяснението в задоволителна степен върши работа на двата пола, осигурявайки им стабилна позиция един срещу друг и по тази причина се подържа и от двете страни, въпреки очевидната си несъстоятелност.   3 Отклоняване на енергията на сексуалните влечения от тяхната пряка цел – получаването на удоволствие и продължаването на рода, и насочването и към не сексуални (социални) цели. 4 Несъзнаван мотив ще рече, че личността движена от такъв мотив не знае Абсолютно нищо за съществуването му, а поведението предизвикано от него си обяснява с други – Неверни неща, които варират по изобретателност в зависимост от интелекта, образованието и социалната среда.

Твоята професия е модерна и малко странна. Сложих те в моя блог.бг. И ще прочета статиите ти до тук. Весели Празници!!:)

Излиза,че нямаме избор или изневеряваш или не си мъж.;)

И Ileila ,щом е логично може и да е вярно.:)

"Единствения вид секс, който носи истинско удоволствие и удовлетворение и на двете страни, е секса, преливащ от нежност и топлина" - истината, такава каквато Е!
Но! Дълбоко не съм съгласна с твърдението Ви:"...........Съществуват твърде много социално значими фактори, които пречат на инициирането на подобно отношение от страна на мъжа към жената." ?!? Нима казвате, че една само, и единствено, от жената зависи да има топлина и нежност в една връзка? Нима може тя да отдава нежност и топлина без да приема от тях? Нима жената днес не работи колкото мъжа; нима тя не е натоварена със същите отговорности в ежедневието си, дори повече грижейки се за деца, възрастни и т.н .....Да жената "е базовия източник на нежността и топлината", но този източник не е безкраен и най-малкото за него трябва да се грижи мъжа, без да си измисля причини и оправдания "твърде много социално значими фактори".;))) Доколкото Ви познавам(без да имам претенции че съм психолог;)))) това изречение ми звучи по-скоро като провокация, а не като Ваша лична позиция. Ще бъде удоволствие да прочетем какво точно имате предвид;)
Поздрави!;)
Сигурно нямате проблем с жените, нито те с Вас;)))

Твърде много въпроси засяга коментара ви - социалния образ на мъжа и на жената. Еманципацията. Възпитанието и умението да възпитаваш... Не бих могъл да отговоря на всички тук. Затова ще ви дам отговор само на касаещото основната тема. Този отговор не е толкова отговор по същество, колкото съждение, подтикващо към размисъл. Не твърдя, че "...само и единствено, от жената зависи да има топлина и нежност в една връзка...". Жената е просто първичен източник, катализатор и пазител на топлината и нежността.

Очаквам още фрагменти, а защо не и цялата теория??!!!
Поздрави!:)))

Хареса ми изложението ,то обяснява доста неща!:)
Благодаря ти !
Усмихнат ден!

Цялата теория... Ами не съм я написал още, но работя по въпроса. Проблемът е, че психологическите теории, когато не са изложени ясно и безалтернативно повече вредят, отколкото да помагат.

Вземете най-разсъдителната, най-философски настроената, най-малко чувствителна жена: в нейните очи най-голямото престъпление на мъжа, макар и той да й е безразличен, се състои в това, че имайки възможност да я притежава, той се е отказал от това.
Ж. Ж. Русо – “Изповеди”

Тук представения фрагмент си заслужава да бъде проучен по-задълбочено и по възможност подкрепен с клинични данни или проучвания в консултативна или терапевтична ситуация.Имам определени резерви относно някои неща в нея,но като цяло наистина си заслужава. Бих искал да се свържа с вас г-н Димитър Димитров. Моя имейл е p_mintchev@abv.bg

Харесва ми статията :) Определено ме кара да се чувствам по спокойна относно потенцелианата изневяра :) Друго си е да знаеш че държиш нещата в собствените си ръце :))

в тезата ти, че изключената сублимация при мъжките приятелства е причина за по-честите изневери при мъжете. Все ми се струва обаче, че основната причина за изневерите си остава изпарилата се страст в секса между съпрузите, превръщащ последния в задължение или в по-мекия вариант - в театър на чувства. В този ред на мисли, тежко и горко на семейства, залагащи на секса, като на единствен фундамент за съществуването и развитието си, защото сексуалната страст рано или късно се изпарява, изневерите стават неизбежни и семейство, лишено от други ценности - диалог, дух. потребности, солидарност, съпричастност и пр. - неминуемо се разпада.
Поздрави!

Страстта не се изпарява без причина.

Ха-ха. Това изказване ми хареса! Иначе четейки материала се досетих за един филм по темата - "Отблизо" (Closer).

Прекрасен филм. В почти всяко отношение.

Може би не е случайно, че кино индустрията се захранва от вечни теми като любов, смърт, възход, падение, раздяла, изневяра, победа, болка...
Closer е филм, който преди години силно ми въздейства. В по-ново време същия ефект постигнаха Unfaithful, 2002 с Diane Lane and Richard Gere, както и друг прекрасен филм отново със същия тандем (Gere&Lane), но друг сюжет - Nights in Rodanthe (2008).

Случайността се определя от необходимостта.

Добро алиби за мъжката изневяра! Виждам, че някой току що си намери адвокат:))

Не давам алиби на никой за нищо. Моят email е: dsd_sz@abv.bg

Не и съзнателно.. Психолозите също имат психика :()))

Така казват.

След прочитане на статията остава прекрасно чувство от споменаването на думи като топлина и нежност. Чудя се как разбират това хората, които не позволяват прегръдка, милувка и доброта в тона?

И успя ли да измислиш отговор? :)

Този въпроси беше за специалист, но и хумора е добър заместител!

Този тип хора не ги разбират. Искат ги, често се стремят към тях, но страха да чувстваш в крайна сметка се оказва по-силен.
P.S. ;)

"Лечим" ли е страхът да чувстваш, когато е обсебил очевидно "мъжкари"?

Всеки страх е лечим.

Аз,аз нещо зациклих на мотото-може би защото
имам доста приятели мъже,а и по принцип много
по-лесно се разбирам с тях...
А не е ли именно страха този,който ни тласка към изневярата-
страха,че вече не откриваме в очите на любимия човек онова
възхищение и обожание,както в началото на връзката?!

Първият въпрос е към О. Уайлд. Що се отнася до втория - а не трябва ли собствената любов към него/нея да е бариера пред изневярата?