Нарастващият интерес към проблема за управление на иновационните процеси в системата на институциите от средното образование поставя задачата за търсене на мярата между иновационно и рутинно управление. Иновационната способност започна да се счита за критичен фактор на успеха. За разлика от традиционния, иновационният мениджмънт е насочен към бъдещето. Неговото предназначение е осъществяване на една непрекъсната иновация, която в по-малка или в по-голяма степен се натъква на противопоставяне на извършваните промени. Възниква проблемът как да бъде преодоляна съпротивата срещу налагащите се организационни промени, така че да не бъдат пропуснати момента, формата и мястото за прилагането им в оптимален вид.
Задължителен елемент в осмислянето на същността и значението на феномена иновационен мениджмънт в образователната система е философско-историческият подход. Той позволява, на основата на сравнителния анализ, да се откроят приоритетните характеристики на управление в различни обществено-икономически формации, благодарение на което в хронологичен ред могат да бъдат обособени елементите на приемственост,последователност ,перспективност.
Измененията в образователната система са реално отражение на преустройството в производствената сфера. Образованието органически се слива в единна система с общественото производство, науката и техниката, с цялата социална сфера. Напълно естествено е тогава парадигмите на педагогиката за управление на училището, утвърдените основополагащи понятия, канони и концепции, смятани до вчера за незаменими, но показващи днес своята ограниченост и недостатъци да се заменят с нови.
Необходимостта от промяна в управлението на образователната система е очевидна. Изходна позиция в този процес е обединяването на качеството и потенциала на управленския труд с постиженията на реформаторската педагогика, с непрекъснатите технологически, технически и организационни промени в стремежа за изграждане на “училище на утрешния ден.”
По своята същност и съдържание “... всяка промяна предлага възможност за усъвършенстване. Въпреки това, както не всяко движение е напред, тъй и не всяка промяна е развитие, а само онези промени, които повишават производителността, интегрираността и морала на организацията, представляват усъвършенствуване.”[1] За така описаната ситуация изключително актуално звучат думите на Хегел, да се постави старото в ново отношение към цялото и то по такъв начин, че както да се съхрани същественото, така то да се измени и обнови.
Като основно средство за създаване на целенасочена, фокусирана промяна в икономическия и социален потенциал на организациите, Питър Дракър определя иновацията. Успешните иновации произтичат от съзнателното и целенасочено търсене на нови възможности, а не от гениални проблясъци. В този смисъл, много автори определят съвременния мениджмънт като иновационен.Утвърждават схващането, че с нарастването на динамиката на изменение в околната среда е необходимо непрекъснато адаптиране на организациите към променящите се условия.
Р. Бекхард определя като наложителна промяната в организациите и организационното поведение в ситуациите на:
Ш избор на нова стратегия за управление;
Ш промяна в стила и методите на работа;
Ш рационализиране на съществуващата структура на управление;
Ш подобряване на психоклимата и привеждането му в съответствие с измененията в околната среда;
Ш постигане на по-високо междугрупово сътрудничество;
Ш повишаване на комуникативните възможности на организациите в съответствие с качествено новата насоченост за участие на подчинените във вземането на управленските решения;
Ш разрешаване на конфликтни ситуации във връзка с въвеждане на новости;
Ш мотивация на ръководителите и подчинените за по-ефективен труд;
Ш обезпечаване на висока адаптивност на ръководители и изпълнители към новите условия на работа.[2]
Интензитета на наличие на такива ситуации в институциите от системата на средното образование се повиши с прехода от планово стопанство към пазарна икономика.Предназначението на иновационният мениджмънт е да създаде механизми за позитивно възприемане на промяната. Той формира целенасочена организация за съвместна дейност на хората. При това, нагласата за иновационна дейност е обусловена от социалнопсихологическите особености на хората и техния социален опит.
Особено ярко през последните години се чувства необходимостта от разделяне с господстващото в миналото схващане, че управлението е проява на силна воля, на интуиция, на личностни качества.Затова неслучайно централно място в иновационния мениджмънт се отделя на проблемите на човешкия фактор и субекта на управление. Прави се опит да се създава възможност голяма част от съвкупното време, енергия и талант на обществото да се насочи към развитие и обогатяване на собствените творчески възможности.
В монографията си за факторите на обновление, Р. Уотърмен заявява: “Имаше време, когато хората изцяло бяха “фактор на производството”. Тяхното управление не се отличаваше много от управлението на машините и капитала. Това повече го няма. Хората няма да търпят това. И ако някога този метод на управление на хората е позволявал да се повишава производителността на труда, то днес той дава обратен ефект. Капиталът и техниката се съхраняват сега почти така, както и преди, но хората сега са станали личности и трябва да бъдат управлявани по друг начин. Когато организацията подтиска личността, тя поставя под угроза способността си да се изменя. Когато организацията стимулира самоизявата на личността, то трудно ще бъде тя да не се обновява. Индивидите са единствения източник за обновление в компанията.[3]
Приоритетна идея на основоположниците на научното управление е, че то предполага пълна революция в умовете на работещите , заети в което и да е институция , пълна революция в техните умове, относно служебните им задължения, техните отношения към съмишлениците им по работа и работодателите. То предлага пълна революция и в умовете на управляващите. Без тази пълна революция в умовете на двете страни, е немислимо научното управление,то не може да съществува, докато тази гледна точка не стане господстваща у двете страни, докато новата идея за сътрудничество в мир не замени старата идея за разпри и война.[4]
Иновационния мениджмънт от позициите на концепцията за организационното развитие определя водещата роля на субект - субектната парадигма. Субективността се разглежда не като иманентно присъщ атрибут, а като качество, което се придобива и развива в съответствие с реално съществуващите условия. Тя дава възможност за интеграция на дейностите по определянето на целите и тяхната реализация.
Американският изследовател Дж. Харингтон[5] в монографията си “Управление на качеството” отбелязва, че за успехите на ръководителите съдят не само по това, какво те правят, а по това, как те вдъхновяват за работа другите. Ръководители, които взимат предвид само фактическите възможности на своите подчинени, не получават от тях нещо повече, докато ръководителите, които отчитат потенциалните възможности на своите подчинени, способстват за тяхното творческо развитие и пълното разкриване на техния потенциал. Като ръководители ние сме длъжни да убедим своите подчинени в това, че те могат да работят по-добре. Ние сме длъжни да очакваме от тях по-големи резултати, и да им помогнем в решаването на задачите, способстващи за разширяване на техните възможности.
Независимо от наличието на многообразни постановки, третиращи значението на субектното самосъзнание в дейностите по реализиране на ефективното управление и способите за неговото постигане, все по-ясно се откроява постановката ,че иновационния мениджмънт трябва да оптимизира релацията “организационно развитие - лидерство”.Измененията в съвременните модели на управление английският професор по мениджмънт Б. Тейлор определя като “стратегическо лидерство”. То е насочено към радикални изменения, с цел кардинално подобряване на крайните резултати от дейността.[6]
Английският етнолог Е. Лийч извежда като постулат “В конкретните ситуации социалната структура се състои в съвкупност от идеи за разпределението на властта между лица и групи”.[7]Възможността на групите да бъде представена отговорност, както за определяне на целите и дейностите, така и за тяхното изпълнение, пренася акцента от традиционната роля на ръководителя върху реализацията на лидерските способности.Продуктивните взаимоотношения между субектите на управление не са отношения на власт и контрол, а отношения на сътрудничество при достигане на общите цели. Вместо да се въвеждат строги правила и регламентира поведението, се създават условия за активно участие в приемането на решенията за собствената дейност и тяхната реализация.
Успехът на стратегическото лидерство в институциите от системата на средното образование като синтез на умело ръководство, съпричастност, плюс приемане от учители и ученици на целите на училището и всеотдайност при тяхното изпълнение е доказало своята действеност. При това ръководителят-лидер е иманентно присъща част от образователната институция. Той се утвърждава и израства в рамките, определени от формалните и неформални способи и средства за конструиране и мобилност в нея. Неговото поведението се разглежда като взаимозависим елемент от организационната система. То в голяма степен е предопределено от въздействието на формалната организация и биологофизиологичната структура, психологическите процеси и културните ценности на отделната личност.Училищния-ръководител лидер подпомага училищната общност и сам участва във формирането на идеите и представите за нейните цели. Той мотивира както своите подчинени , така и хората, непринадлежащи към неговата организация, да се ангажират за постигането на идеите и целите на общността посредством планирана промяна.Този стил на управление се определя като иновационен.
Иновационният стил на управление се изразява в система от действия. Системни, трайно осъществявани, насочени да предизвикат съответна реакция от страна на членовете на училищната общност. При това, ответните реакции на останалите партньори в управлението на училището и учебно-възпитателния процес прерастват във взаимодействия на няколко нива:
Ш Взаимодействия със социокултурната среда, насочени както към адаптация, така и към промяна на тази среда;
Ш Взаимодействия за промяна на статуса на групата и самата личност в съответствие с настъпващите изменения в социокултурната среда.
Характерна черта на иновационния мениджмънт, отличаващ го от иновационното поведение на една или друга личност е, че той не носи личностна окраска.Личностните качества ,знания , умения, способности намират израз и проявление в иновационния стил на управление като цяло.Иновационният стил на управление се проявява като проекция на социокултурната среда. Той е акумулирал във висока степен положителните елементи и свел до незначими отрицателните явления и процеси, съпровождащи управлението на училището и учебно-възпитателния процес в ретроспективен план т.е.моделът на иновационния стил на поведение е система от теоретични постановки, твърдения и мнения, доказали своята практическа реализируемост. Те се явяват основен източник за промяна в управлението на институциите от средното образовани. Изразяват в словесна форма насочеността на управленските взаимодействия за осъществяване на промяна. Имат обективен характер по отношение на външния наблюдател. В него потребностите и интересите на социокултурната среда образуват нормативни предписания. Те отразяват "явната" /Р. Мертон/, "предикативната" /В. Толстой/ част на иновационния стил на ръководство.
Иновационният стил се явява разновидност на стила на управление. Изходна позиция за определяне на неговите съдържателни характеристики, структура, форми и нива на проявление се явяват научните подходи за изследване на феномена стил на управление. Той се явява обект на изучаване на философията, икономиката, мениджмънта, социологията, педагогиката, правото и редица други науки. Спецификата на предметната област на всяка една от тези науки фокусира вниманието върху различни страни от теоретичния модел на това сложно явление.
В реалната училищна практика обаче, в теоретичния модел настъпват редица корекции. Личните качества и интереси все още не съответстват в пълна степен на теоретичния модел. Иновационната дейност в институциите от системата на средното образование включва редица дейности и взаимоотношения, които не се поддават на регламентация. Те образуват латентната част на фактически реализиращия се модел на управление. Предназначението на тази част е насочено към преодоляване на иновационната инертност както на социокултурната среда, така и на съпротивата на тези участници, чиито интереси се нарушават от осъществяваните нововъведения. Докато явната, видимата част[8] е "визитната картичка", "официалната оферта", която определя формалното поведение на образователните институции като организация: цели, стратегии, функции, ресурси, приоритети. Латентната, невидимата[9] е значително по-богата по съдържание, по-единна и силна във въздействието и представлява съвкупност от идеи, убеждения, ценности, нагласи, предпочитания.
Действието на латентната структура е процес на вътрешна социално-психологическа самоорганизация и самоуправление на взаимоотношенията и взаимодействието на отделни членове на училищната общност. В основата на съвместната дейност е личната инициатива на отделни личности с висок социален статус. Те доброволно поемат върху себе си значително по-голяма отговорност, отколкото е формално определената в общоприетите норми и служебни задължения.
Експликацията на иновационната дейност е съпроводена с огромни трудности. Тя се детерминира както от явните , така и от латентните процеси. Необходими са както обективни, така и субективни оценки за неговото измерване.За да се валидизира иновационното поведение е необходимо да се установи дали субектът на промяна избира най- удачните или най-правилни решения.
Основен индикатор за успешна иновационна дейност е достигането на планирания характер на измененията, появата на нов продукт или услуга. При това, новостта се определя относно конкретна образователна институция , а не по отношение цялата образователна система и на цялото общество. Показател за идентифициране на иновацията е качествената разлика от съществуващите варианти на продукта, процеса, явлението в изследваната организация. Иновацията иницира явления, нямащи прецедент в историята на организацията. Естествено е всичко това да води до редица социални изменения, включително възникването на спонтанна съпротива. Предпоставки за това са интегрирането на новостите в единна система в контекст с процеса за постигане по-високи крайни резултати от дейността на организацията и използването на стандартните й ресурси.
Широка основа за оценка на реформаторските търсения и иновационния мениджмънт в образователната система предлага проф. Г. Бижков в монографията си “Реформаторската педагогика”. Маркирайки основните характеристики на образователните стратегии от 60-те години до днес, той прогнозира в обобщен план и бъдещите тенденции за развитие. Обособява три групи стратегии:
Ш политикоадминистративна;
Ш изменение на учителите и на другите педагогически кадри, чрез подобряване на тяхната квалификация;
Ш разглеждането на училището като автономна организация.
Трите групи стратегии, представени от Г. Бижков[10], са с основополагащо значение при формирането на стила на ръководство за училището на ХХІ век. Естествената среда, в която се рационализира и развива иновационния мениджмънт са организационното развитие и иновационните стратегии. За избора на иновационна стратегия е необходима оценка на всички форми на иновационна дейност. С проблемът за иновационните стратегии се търси отговор за класическия за теорията на стратегията въпрос - как при равни условия организациите имат различни резултати?
Иновационния мениджмънт поставя образователната система в нова ситуация на педагогическо развитие. Необходими са механизми за адаптация на ученици, учители, ръководители, родители, общественост към рязко променящите се условия. Положението на учениците, учителите и ръководителите на учебните заведения е драматично, поради редица причини от обективен и субективен характер.
Бързата адаптация към новите условия е възможна само за личности, притежаващи повишена социална мобилност. Потребността от радикална промяна на възгледите, ценностната ориентация, психологическите установки и манталитета в съответствие с новите реалности, е свързана с прехода от субект - обектна към субект - субектна педагогическа парадигма.
Проф. М. Андреев отбелязва: “Без да се подценява утилитарното, акцентът се поставя върху духовните ценности, както и върху създаването на вътрешните условия и фактори за личностното формиране... Пълноценно педагогическо общуване по формулата субект - субект “.[11]
За да не загуби този процес на адаптация своите обективни качества е необходимо преодоляването на стихийността и доброто познаване на закономерностите в развитието на субективния фактор и иновационния мениджмънт.
Според Мойман “Педагогиката обикновено е нормативна и виси във въздуха, докато не постави в основата на нормообразуването точното познание на действителните отношения. Експерименталната педагогика има за задача да отстрани този пропуск. Тя не се опитва да създава нормите, преди да е изследвала действителните отношения, от които трябва да се развиват нормите.”[12]
Единство на посочените елементи може да бъде постигнато по пътя на ефективна реализация на иновационния мениджмънт в организаторската дейност на ръководителите. В страните с развити образователни системи тези процеси и тенденции намират най-пълно отражение в осъществяваната държавна иновационна политика. Субект-обектните отношения губят позиции и усилията на педагогическите кадри се фокусират към внедряване на субект-субектни взаимоотношения в учебновъзпитателния процес и управлението на училището. Преосмисля се баланса “положителни-отрицателни” резултати. Оценката не се свежда само до наказване на отрицателните резултати, а се поощряват и мотивират положителните елементи в процеса на формиране на крайните резултати. Отваря се пространство за маргиналната личност.
Реализацията на иновационнитете модели в управлението на училището изисква усилването на самите иновационни процеси и на тези социалнопсихологически фактори, които способстват създаването на среда, адаптивна към нововъведенията.Те предлагат механизми за формиране на позитивно възприемане на промяната и мотиви за създаване на целенасочена организация, обединяваща съвместната дейност на хората. Иновационните модели по своята същност и съдържание са сложна система от деперсонифицирани действия, насочени към генериране на идеи, формиране на концепции, предлагане и разработване на пътища, средства и технологии за създаване и внедряване в практическата дейност на нововъведения. Готовността за участие в тази дейност е обусловена от социалнопсихологическите особености на хората, техния социален опит и обществена ангажираност. Д. Градев и Ал. Маринов я характеризират като “резултативно състояние на актуална динамична насоченост на личността към осъществяване на даден поведенски акт /актове/ в конкретен социален контекст и време”[13].
Очевидно е, че наличието на иновацинна готовност е чисто субективна предпоставка за реализиране на един или друг модел на иновационен процес. Необходими са конкретни и персонифицирани действия за практическата реализация на иновационната дейност т.е. училището с иновационна насоченост е обучаваща се организационна система.Обучението на организацията се разглежда като процес на възприемане, натрупване и обработка на информация, което в крайна сметка осигурява адаптация към външните условия и адекватна реакция на техните изменения.[14] Учещото се училище не разчита само на външната информация и нейното възпроизвеждане, а формира способности за нейното мултиплициране. В процеса на функциониране то постоянно изменя и разширява своите възможности за взаимодействие с околната среда и бързо адаптира към постоянно изменящите се външни и вътрешни условия. Резултатът е ново ефективно поведение в контекста на зададена определена ситуация или конкретен въпрос. Развитието на ефективното поведение във времето е трайно и разширяващо се.
Учещото се училище се развива в определени социалноикономически условия, позволяващи да се разкрият неговите преимущества. Буквалният пренос на чужд опит е неефективен. Успешните училища използват ефективните технологии, форми, методи и прийоми, разработени в други страни, но ги приспособяват към реалните, конкретни условия.
Най-високи резултати постигат образователните институции, изпитващи остра потребност за изход от кризата, в която са попаднали, но разполагат с ресурси, достатъчни за промяна. Водени са от лидери /формални и неформални/, способни на разумен риск. Имат възможност за подготовка на участниците в иновационната дейност. Получили са подкрепата на институционалната среда.
[1] Смит, Х. , Дж. Уейкли. Психология на организационното поведение., Варна, 1992, 107.
[2] Американские буржуазные теории управления. М. Мысль, 1978, 230.
[3] Уотермен, Р. Фактор обновления. М., Прогресс, 1988, 16.
[4] Tesimoni Before the Special Commitee of the US House of Represantatives, N.Y., 1912, 99.
[5] Харрингтон, Д. Управлением качеством. М., 1990, 89.
[6] Taylor, B. The new strategic leadership - driving change, gettig results. - Long rangeplanning. Oxford etc., 1995, Vol. 28, № 5.
[7] Атали, Ж.и М. Гийом. Икономика на свободата. С., 1994, 140.
[8] Ненов, н. Училищният директор - обучение и развитие. Образование и квалификация., 1994., № 3, 21.
[9] Пак там., 21.
[10] Бижков, Г. Реформаторската педагогика. Просвета., С., 1994,213.
[11] Марев, И. Аксеологически измерения на знанията в образователния процес. - Педагогика, 1993, № 2, 14.
[12] Нол, Х. Опит за психическо осмисляне. - Педагогика, 1993, № 3, 102.
[13] Градев, Д. И А. Маринов. Личност нововъведение промяна. С., 1988, 77.
[14] Senge, P. M. The Fifth Discipline: The Art and Practice of the Learning Organization. - Doubleday, New York, 1990.
21.10.2012 12:40
-====-
<a href=http://kamagra-wirkungsvolles.webstarts.com/>compare viagra with Kamagra </a> - Kamagra Cheap from India best price Kamagra Online pharmacy India Ordering Kamagra without a prescription :.Buy Cheap Kamagra us .:<a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>discount sale Kamagra Online without prescription </a> - Kamagra tablet picture
22.10.2012 04:09
-====-
<a href=http://lowest-kamagra-prices.blog.hr/>Kamagra re supplier UK </a> - Kamagra tablets dosage :.Kamagra Oral Jelly 100mg australia ajanta pharma .:<a href=http://buy-no-prescription-kamagra.blog.hr/>tablets Buy Cheap Kamagra </a> - 100mg online Kamagra Oral Jelly
27.10.2012 22:41
02.11.2012 05:27
.:::.
Discount for Christmas <a href=http://lowest-kamagra-prices.blog.hr/>Kamagra discounted pricing </a> - Kamagra UK free : Cheap Generic Kamagra free shipping : Discount for re 5 7 % <a href=http://kamagra100.blog.hr/>Kamagra roermond </a> - Kamagra shop drugs
