Великденският заек. Приказка за съживената птичка

Тази седмица ще празнуваме светлия християнски празник – Великден. Корените на празника са езически  и датират от хилядолетия– още от култа към Слънцето

.

Поначало, това е празник в чест на пролетта, плодородитето и зачеването на слънцето, което ще „възкръсне” на зимното Слънцестоене – около 25 декември.

Празнвуал се е като денят на богиня Еостре (или Остара, или Астарта, или Ищар), откъдето идва и английското име – Easter.

В езическото Колело на годината, това е времето, когато Великата Богиня-Майка приема младия Слънчев бог и от този свещен съюз зачева дете, което ще бъде родено 9 месеца по-късно, на Зимното слънцестоене.

Защо обаче, макар у нас това да не е известно, традицията се свързва с великденски Заек?

http://www.socialninauki.com/php/modules.php?name=News&file=article&sid=269

Традицията на великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден). По това време се е правел ритуален лов на зайци.

За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от XV-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през XVII-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца

По-късно, както и много дрги празници, Великден е асимилиран към християнската традиция, а символиката му е приспособена.

За богиня Еостре има много митове, един от който е този:
 

Разказват, че едно време, зимата не искала винаги да напуска света, когато й е отредено. Веснъж, тя продължила толквоа сълго, че дори по време на раждането на пролетта, светът бил скован от студ и сняг.

През една студена  нощ, малко момиче от къща край гората в далеч  осело, видяло замръзваща лястовичка  в снега пред дома си. Загрижено за птичето, тя го взела на ръце и се опитала да го стопли. Малката птичка обаче била почти бездиханна и едва  потрепвала.

Малкото момиче се натъжло и заплаколо. Със сълзи на очи то помолило богиня Еостре да дойде и да съживи малктоо птиче, да възроди Природата от тъмата на студа.

Тогава, от небето се спуснала сияйна дъга във всички цветове, а от гората затичал огромен бял заек. Когато дошъл на три стъпки от плачещото дете, той се превърнал в прекрасната богиян на плдородието, която протегнаал ръка и погалила малктоо птиче.

Целият свят засиял, пъстър със всички цветове, които може да създадат светлината и Небесата.

С трепет на крилцата, малката птичка излетяля нагоре. Пролетта погалила Земята – студът си бил отишъл завинаги.

Оттогава, щом лют студ и мрак скове земята, всички очакват и молят белия заек на богиня Еостре да донесе топлината, цветовете и плодородието.