Постинг
02.10.2006 12:04 -
Първата ми среща с
расизма :(
По широкият път през полето,
где в усоя памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета,
с вехта риза, на сини черти.
То се спира и негрите пита
не видяхте ли моят баща.
/ ........липсващи........................
....................редове............. /
Мило негърче, ти не отивай
где в усоя памукът цъфти,
днес обесиха хората бели,
мило негърче, твоят баща.
По широкият път през полето,
где в усоя памукът цъфти,
плаче негърче с боси крачета,
с вехта риза, на сини черти.
чувам баща си като си я пее ...........................
тогава не се сещах да попитам, само като песен го възприемах, а вече няма кой да ми отговори..
цитирайе на Веселин Ханчев
цитирай
3.
анонимен -
спомням си това
31.10.2008 19:55
31.10.2008 19:55
По широкия път през полето,
где в усоя памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета,
с бяла ризка на сини черти.
То се спира и негрите пита
не видяхте ли моя баща.
A по бузи му сълзите капят
като бисерни капки роса.
Мило негърче, спри не отивай
где в усоя памукът цъфти,
днес обесиха хората бели,
мило негърче, твоят баща.
По широкият път през полето,
крачи малкото черно дете
а по бузи му сълзите капят
сякаш бисерни капки са те.
цитирайгде в усоя памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета,
с бяла ризка на сини черти.
То се спира и негрите пита
не видяхте ли моя баща.
A по бузи му сълзите капят
като бисерни капки роса.
Мило негърче, спри не отивай
где в усоя памукът цъфти,
днес обесиха хората бели,
мило негърче, твоят баща.
По широкият път през полето,
крачи малкото черно дете
а по бузи му сълзите капят
сякаш бисерни капки са те.
4.
анонимен -
точен текст
27.04.2009 13:22
27.04.2009 13:22
По широкия път край полето,
там, където памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета
с бяла ризка на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо ли съга в очите,
стискат нехристе сини уста.
Малко негърче ти не отивай,
там където памукът цъфти,
там обесиха белите хора
малко негърче твоят баща.
По широкият път край полето,
там, където памукът цъфти
тича негърче с боси крачета
от очито му капят сълзи.
цитирайтам, където памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета
с бяла ризка на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо ли съга в очите,
стискат нехристе сини уста.
Малко негърче ти не отивай,
там където памукът цъфти,
там обесиха белите хора
малко негърче твоят баща.
По широкият път край полето,
там, където памукът цъфти
тича негърче с боси крачета
от очито му капят сълзи.
5.
анонимен -
Бай Благой
02.11.2009 16:18
02.11.2009 16:18
По широкия път край полето,
там, където памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета
с бяла ризка на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо ли с тъга в очите,
те поклащат черна глава.
По широкия път край полето,
там, където памукът цъфти,
днес обесиха белите хора,
мило негърче, твоя баща.
......................................
тука не я помня
......................................
така язнам аз. майка ми ми я пееше като малък
цитирайтам, където памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета
с бяла ризка на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо ли с тъга в очите,
те поклащат черна глава.
По широкия път край полето,
там, където памукът цъфти,
днес обесиха белите хора,
мило негърче, твоя баща.
......................................
тука не я помня
......................................
така язнам аз. майка ми ми я пееше като малък
6.
анонимен -
inchovska
25.11.2009 23:28
25.11.2009 23:28
По широкия път край полето,
дето в зноя памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета
с вехта риза на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо над памука превити,
стискат своите черни уста.
И защо папагалите ниско
над трастиките жълти летят.
И рогае вмирисан на уиски
господарят на белия път.
Малко негърче ти не отивай,
край полята покрити с памук,
днес обесиха хората бели,
малко негърче твоят баща.
По широкият път през полето,
тича малкото черно дете
на очите му сълзите светят
сякаш сребърни сълзи са те.
цитирайдето в зноя памукът цъфти,
тича негърче с боси крачета
с вехта риза на сини черти.
То се спира и негрите пита:
"- Не видяхте ли моят баща?",
но защо над памука превити,
стискат своите черни уста.
И защо папагалите ниско
над трастиките жълти летят.
И рогае вмирисан на уиски
господарят на белия път.
Малко негърче ти не отивай,
край полята покрити с памук,
днес обесиха хората бели,
малко негърче твоят баща.
По широкият път през полето,
тича малкото черно дете
на очите му сълзите светят
сякаш сребърни сълзи са те.
7.
анонимен -
липстваштия текст
21.11.2010 16:33
21.11.2010 16:33
Но защо ли с тъга на очите
стискат негрите свойта уста
цитирайстискат негрите свойта уста
8.
анонимен -
мм
23.01.2011 00:47
23.01.2011 00:47
когато бях малка мама ми пееше да заспя ...
По широкия път край полето
там где в усоя памукът цъфти
крачи негърче с боси крачета
с бяла ризка на сини черти
то се спира и хората пита
"Не видяхте ли моя баша?"
ала хората с мъка в очите
отгоеарят на него сега
"Малко негърче ти не отивай
там где в усоя памукът цъфти
там убесиха хората бели малко негърче твоя баща
ииии така нататак
о6те помняя текста от преди 13 годииниии
цитирайПо широкия път край полето
там где в усоя памукът цъфти
крачи негърче с боси крачета
с бяла ризка на сини черти
то се спира и хората пита
"Не видяхте ли моя баша?"
ала хората с мъка в очите
отгоеарят на него сега
"Малко негърче ти не отивай
там где в усоя памукът цъфти
там убесиха хората бели малко негърче твоя баща
ииии така нататак
о6те помняя текста от преди 13 годииниии
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.