Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
12.02.2011 11:37 - Картография на личността
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 19003 Коментари: 30 Гласове:
45

Последна промяна: 12.02.2011 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 „В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.”

Пол Валери
 
 
КАРТОГРАФИЯ НА ЛИЧНОСТТА

 

      Първоначално ми се струваше, че това заглавие не е особено подходящо. Усещах някакво противоречие или може би несъответствие с темата. Все пак картографията си има твърде точно и съвсем конкретно определение, което някак си не се връзваше с личността. После обаче си припомних, че нерядко се случва класиците да сравняват човека с Вселена. И реших, че щом те намират основание да го правят, картографската аналогия вече не звучи толкова неадекватно. И заглавието си остана.
      За да добие някакъв смисъл идеята за картографиране на личността е необходимо първо да уточним какво представлява тя. Нашата личност олицетворява цялостната ни същност; тя е онова, което ни характеризира и различава от другите. Всяка личност има своите когнитивни (познавателни), афективни (чувствено-емоционални) и конативни (поведенчески аспекти, представляващи не самото действие отнесено към определен обект, а предразположение към благоприятни или неблагоприятни действия спрямо обекта), особености, чиято организирана съвкупност я определя. Всеки човек е едновременно подобен на другите членове на своята група (полова, социална и расова) и различен от тях с уникалния характер на своя жизнен опит. Неповторимата същност на неговата личност е структурирана съвкупност от вродени (наследственост, конституция) и придобити диспозиции (среда, възпитание и реакции на тяхното влияние), които определят адаптационния модел на индивида към обкръжението. Личностната ни организация се създава и променя непрекъснато под влияние на биологическото ни съзряване (възраст, пубертет, менопауза и т.н.) и натрупването на личен опит (социокултурни и афективни условия). Като основна роля в изграждането на личността играе не биологичният фактор, чието значение не бива да се подценява, а преди всичко психологическите условия при изграждането и.
      Защо казаното до тук има някакво значение?
      Поведението ни често (и в известен смисъл задължително) се променя с течение на времето, но промяната в поведението не означава задължително промяна и на личностно равнище. Обикновено за същинска личностна промяна се приема онази промяна в поведението, която е вътрешно свързана с промяна на мотивите, определящи съответното поведение, което ще рече генерална трансформация на интелектуално-емоционално-чувствения фон. В останалите случаи промяната на поведението е просто отговор на промяна в средата или обстоятелствата и се наблюдава само като външен израз, но не и като действителна промяна в личностната структура. Обикновено целта на консултативния и терапевтичния процес е точно генералната трансформация, защото само и единствено тя е в състояние да донесе чувството на удовлетворение и относително равновесие на личността, което да не се разпадне на секундата при ново травматично преживяване. За да се започне и развие трансформационният процес обаче, е необходимо клиента да се запознае със самия себе си на едно съвсем друго равнище, което включва максимално възстановяване на купищата спомени, загубени по житейския път от раждането до настоящето. Обикновено не си даваме сметка колко малка част от живота си помним и с колко малко детайли са придружени нашите спомени. И ако приемем, че житейският ни път е процес на натрупване на опит, който в една или друга степен би трябвало да ни прави по-мъдри и да осигурява вземането на по-адекватни решения, касаещи настоящето ни, то що за мъдрост и адекватност ни осигурява минало, което не помним или още по-лошо – минало, което помним с обичайните за паметта изкривявания на реалността? Да не говорим за допълнителното въздействието на защитните механизми на Аза, които свеждат до минимум възможностите за обективен ретроспективен поглед, особено, когато се касае за травматични преживявания.
      И тук идва момента да вкараме в обръщение картографската аналогия, в контекста на изграждане на умението ни да разчитаме и използваме по-пълноценно собствената си личност.
      Нека допуснем, че животът ни до момента на настоящето действително би могъл да се разгледа като картографска карта. Процесът на създаване на една такава карта – картографирането – е сложен и за него са необходими съответните знания и практически опит, но процесът на разчитането и е доста по-елементарен. Разбира се, пак е необходима известна подготовка, но в зависимост от силата на желанието и наличното интелектуално ниво, на практика всеки би могъл да бъде научен да разчита подобна карта в една или друга степен.
      Какво представлява картата на един град, например? Погледната от далеч - показва общите граници на територията, по-големите обекти, улици и т.н. Погледната отблизо, показва и детайли, които не се виждат при поглед от далеч. Колкото по-отблизо гледаме, толкова повече детайли виждаме. Каква работа би могла да ни върши подобна карта? Тя например, би могла ни помогне да се разхождаме спокойно из града без да се притесняваме, че ще се загубим, както и по-лесно да намираме онова, което ни трябва без излишно лутане. Ако искаме да отидем някъде, с нейна помощ ще знаем кой път да хванем и е съвсем логично допускането, че колкото по-добре познаваме картата, толкова по-ефективни маршрути ще избираме. И съответно толкова по-ефективно ще използваме времето си. За работа, за почивка... за всичко.
Създаването и опознаването на личностна карта върши същата работа. Нейната цел е да ни помогне да се възползваме от времето си, а не да го пропиляваме. Да направи живота ни по-пълноценен и ефективен – живот, носещ удовлетворение, а не напрежение. Колкото по-истинско е познанието ни за самите себе си, толкова по-близо сме до правене на избори, носещи ни усещане за лично щастие. Колкото по-малко познаваме личността си, толкова по-високо ниво на напрежение генерираме у себе си, заради заблудените (неудовлетворяващи действителните ни нужди) избори, които правим.
      Проблемът е, че поради структурната същност на психичния ни живот, личностната карта прилича по-скоро на лабиринт, отколкото на обикновена карта. Затова (а и по някои други, твърде съществени причини) усилието, което трябва да положим за да я опознаем и използваме пълноценно е по-голямо от обикновено. Всъщност в повечето случаи трудно бихме се справили без професионална помощ дори и при отсъствие на някакви особени травматични преживявания.
        Ще се опитам да изясня причината, поради която нещата стоят по този начин.
     Когато разглеждаме самостоятелно историята на собствения си живот задължително допускаме каузална поредица от грешки. Обикновено те се дължат на конфликт между несъзнаваната и съзнаваната част на личността ни, който само професионалното изработване на личностна карта е в състояние да регулира. Защо се получава така? Личностната ни карта се организира чрез подреждане на спомени за събития, настоящи събития и бъдещи събития в естествения им ред. Това са нейните улици. Сградите и други обекти, къде полезни и важни, къде не, са хората преминали, присъстващи и спорадично появяващи се в живота ни, както и отношенията ни към и със тях. Те също имат нужда от подреждане. Тяхното подреждане обаче, не е пространствено, а своеобразно ранжиране по емоционална стойност. Като на първа позиция би трябвало да стоят онези, които са най-важни за нас. Проблемът или по-скоро един от проблемите, с които се сблъскваме при ранжирането е, че твърде често действителното първенство в личната ни класация се държи не от хората, които съзнателно приемаме за най-важни, а от хора, които несъзнаваното ни определя като такива. И когато не познаваме добре несъзнаваната част от личността си се получава споменатия конфликт между съзнавано и несъзнавано. Като именно този конфликт по отношение на хората генерира вътрешното напрежение, което нарушава адекватността на възприятията ни за тях. И съвсем естествен ефект от това нарушение е изкривяване на представата ни за реалността в настоящето.
       Като мислещи същества ние приемаме, че животът ни е поредица от събития, които определят настоящето. В известен смисъл това е така, но в същото време е и генерална концептуална грешка на възприятието. Не събитията, каквито и да са те, определят настоящето, а взаимоотношенията ни с хората, които са пряко или косвено свързани с тези събития. Това от своя страна означава, че спомените ни за въпросните събития се изграждат не от същността на самото събитие, а от емоционалното ни отношение към личностите на хората участвали в него. И точно емоционално-чувственият елемент е основна причина за деформирането на спомените защото, както е добре известно, чувствата замъгляват разума, а той единствен е в състояние поне донякъде да обективизира преживяванията ни.
       В този смисъл да си припомняме приятните спомени, носи удоволствие, а да си припомняме неприятните спомени носи полза, която ние несъзнателно отричаме. За нас е естествен несъзнателния стремеж да се опитваме да изхвърлим от съзнанието преживените неприятности, като цената, която плащаме за това изхвърляне е изкривяването на представата ни за реалността. За да възстановим истинската картина на живота си се нуждаем от пълния спектър на спомените за преживяванията си. Това е причината личният опит в частта си с неприятните преживявания да е толкова необходим, тъй като само тази му част би ни помогнала да избегнем повторение на направени вече житейски грешки. Но това няма как да се случи, ако изтриваме спомена за тях от съзнанието си или пък се правим, че са нещо, което никога не се е случвало.
     Така, възстановявайки и изучавайки спомените за събитията и хората, и действителното си отношението към тях, фокусираме... малко по малко... бавно и трудоемко картата на личността си.
       Това е и същността на психологическата работа. Да ви помогне да създадете истинна карта на собствения си живот и да ви въоръжи с инструментариума за правилно и ефективно разчитане. Оттук нататък посоките, които ще поемете и начина, по който ще вървите по пътя е въпрос на ваш избор. Така и трябва да бъде. Не трябва да разрешавате на никой друг да прави избори вместо вас. Защото последствията от този избор ще се стоварят не върху неговата, а само и единствено върху вашата глава.




Гласувай:
45
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. feq - Човек е враг на себе си?!
12.02.2011 11:48
„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.”

Пол Валери

Ако влиза въоръжен, то как тогава трябва да излиза от себе си - разоръжен?!
Аз нещо май не съм съгласна с тезата...
Човек трябва първо и най-вече да обича себе си, първо и най-вече на себе си да бъде приятел...
НЕ НЕ Е егоистично това! Просто практика!
цитирай
2. анонимен - 1. feq - Човек е враг на себе си?!
12.02.2011 11:57
Може би все пак е по-добре да прочетеш статията :)
цитирай
3. feq - О, четох, препрочетох...
12.02.2011 12:17
и то не като анонимна...
Но нямам ли право на мнение?!
цитирай
4. dobromirdimitrov - 3. feq - О, четох, препрочетох...
12.02.2011 12:21
Разбира се, че имаш. Моля за извинение, ако съм засегнал чувствата ти по някакъв начин.
Поздрави.
цитирай
5. анонимен - Ваня
12.02.2011 13:30
Прекрасен постинг - професионално написан, с добро чувство към четящите.
Тъй като, както и двамата знаем, времето е недостатъчно, ще премина по същество.
Първо, нека уточним правилно ли съм разбрала? Личността ни, образно казано, може да бъде сравнена с карта, която ако познаваме добре, ще ни помогне по-бързо и лесно да стигнем до желаното място /ще знаем и кое е точно то от нас, а не от друг/.
Не сме в състояние обаче сами да го сторим, независимо колко сме интелигентни и колко силно го искаме, защото представата ни за нас самите не е възможно да е правилна, поради ред причини /изкривяване на реалността, вследствие на неправилно обработени спомени - най-вече траваматични, влияние на неосъзнати емоции, които диктуват живота ни, а съвсем не разума ни...и т.н./
На помощ идва психолога, който също образно казано, е в ролята на гид при това пътешествие в нашето Аз. Не можем без негова помощ.
Правилно ли съм разбрала?
Ако - да, то питам - може ли един слаб психолог да нанесе много повече вреди, отколкото ползи? Мен лично, много ме тревожи въпроса с доверяването.
И друг въпрос - винаги ли може да се постигне, при добра работа от страна на психолога и достатъчно желание от страна на клиента, положителна промяна, освен ако случая не е психиатричен? Тоест, нещата поправими ли са?
цитирай
6. dobromirdimitrov - 5. анонимен - Ваня
12.02.2011 14:43
Първи въпрос - да;
Втори въпрос - да, принципно не е невъзможно да го сторим сами, но е твърде малко вероятно;
Трети въпрос - да, донякъде ролята е на гид, но дали можем без негова помощ? - зависи - правилото е, че ако преобладаващото усещане в живота ни е удовлетворение, нямаме нужда от психолог;
Четвърти въпрос - да, един недобър професионалист може да нанесе много вреда;
Пети въпрос - да, при тези условия прогнозата е добра.
цитирай
7. анонимен - Ваня
12.02.2011 15:06
Тъй като ми предстои търсене на пихолог в моя град и консултиране с него - при това, не само за мен, а и за много близък човек - има ли някакъв бърз начин, чрез който да преценя - добър професионалист ли е, или не?
Страхувам се..., знаеш вече защо.
цитирай
8. анонимен - ....Елица
12.02.2011 17:14
Мисля,че само един супер рационален тип човек може да си
изгради сам точната картографска карта-подкрепям мнението
на Ваня-и при правилно изградена такава,то няма никакъв проблем
да влизаш невъоръжен в лабиринта на собственото си "аз",т.е.
твърдението на Пол Валери не звучи актуално в такъв случай.
Доколкото разбрах,човек сам не може да си изгради точната и
правилна личностна карта и това се изразява в силно изразената
тревожност при хората-просто да им завиди човек на т.нар.силно
рационални тип хора-при тях този проблем не съществува.
Мен лично ме плаши фразата,че миналото определя по някакъв
начин бъдещето-и в такъв случай човек изобщо има ли настояще-
не се ли затваря кръга по този начин?-тази статия е много добре
написана-дава отговор на многовъпроси,но и същевременно поражда
куп такива-много актуално звучи-поздрави
цитирай
9. dobromirdimitrov - 7. анонимен - Ваня
12.02.2011 17:31
Кой град беше това? /можеш да ми отговориш на лични/.
цитирай
10. dobromirdimitrov - 8. lunar - :):):)
12.02.2011 17:31
:)
цитирай
11. dobromirdimitrov - 9. анонимен - ....Елица
12.02.2011 17:34
Моята концепция за качеството на статиите ми е, че ако въпросите, които пораждат са повече от отговорите, които дават - значи си струват четенето :)
цитирай
12. анонимен - Ваня
12.02.2011 17:46
Имаш съобщение във фейсбук.
цитирай
13. bovari - много мисли нахлуват, поканени от твоята статия.....
12.02.2011 21:23
които няма да редактирам, но ще оставя малко да отлежат.

сега само ще кажа една от тях, не осъзнавам напълно от къде идва и защо, но, четейки статията, в последните редове, си казах, че занаята ви, на вас, психолозите, не е никак лек........като да преобразиш един съдран чувал в лека и ефирна роба от естествена коприна .... трябва да се "прероди" душата, сама, после нужни са фини конци, игли, умела ръка..... трябва да познаваш не само пътя на коприната, но и как самата се добива...просто са нужни много познания за душата. познания, които надали псе натрупват само, и единствено, от професионалната, научна литература.


Хубава вечер на компанията:)
цитирай
14. dobromirdimitrov - 14. bovari - много мисли нахлуват, поканени от твоята статия.....
12.02.2011 21:44
:)
цитирай
15. miaa - Поздрави за интересната статия,Dobromirdimitrov!
15.02.2011 20:05
Всеки човек прави грешки, някои са травмиращи и остават белези в душата.
Но винаги той има избор и решение, без или със психолог, ако е необходимо.
Напълно споделям казаното от теб.Искам само да добавя/ мисля , че е актуално за хубавата тема/, че човек трябва да престане да се притеснява, какво другите мислят за него.Казваш" Ето това съм Аз.Ако искате ме харесвате".Най- интересното е, че когато човек постигне това уравновесено чувство за себе си, тогава и останалите започват да се отнасят към него по същия начин.Хората реагират позитивно на това, което сме, а не на фалшивия ни имидж.Всеки , който реално го е грижа за нас, би искал да бъдем самите себе си.Толкова е ясно:) Благодаря ти за интересните асоциации, които предизвика в мен!Прегръдки:)
цитирай
16. dobromirdimitrov - 16. miaa - Поздрави за интересната статия,Dobromirdimitrov!
15.02.2011 20:18
Да бъдеш истинска е единствения ти шанс да получиш истинско отношение и да постигнеш истинско щастие... :)
цитирай
17. krivoshapkova - Картографирането на личността
15.02.2011 23:47
със сигурност е чудесен метод за саморефлексия. Чрез картографиране или чрез изграждане на рефлексивни механизми за самонаблюдение и анализ могат да се постигнат желаните обективност и компетентност, когато правим избор, оценяме ситуация или търсим отговори ( най- общо казано). Това не е лесно и изисква сериозна подготовка. Малко от нас са способни на това- да намерят баланс между когнитивните , афективните и конативни аспекти на личността си....и да организират последните в работеща система с фиксиран целеполагащ полезен резултат ( а какво е съдържанието на това понятие е друга дълга тема :) )
Хубава статия. Поздрав!
цитирай
18. dobromirdimitrov - 18. krivoshapkova - Картографирането на личността
16.02.2011 10:57
:)
цитирай
19. анонимен - Преди малко попаднах случайно на ...
17.02.2011 19:28
Преди малко попаднах случайно на постинга ти и много ме заинтригува.Явно ще започна да те посещавам.Само ме интересува ти психолог хуманист ли си,защото ми се струва че в България това течение не е много популярно Трудно е да намериш такъв психолог,особено когато става дума за провинцията.Аз живея в чужбина и посетих няколко пъти психолог хуманист,който много ми помогна.Какво мислиш за течението на Карл Роджерс и неговата клиент- центрирана терапия? Много благодаря.яе споделяш опита си.
цитирай
20. dobromirdimitrov - 20. анонимен - Преди малко попаднах случайно на ...
17.02.2011 20:41
На този етап на собственото си развитие се определям като психоаналитично ориентиран еклектичен психолог. Дали съм хуманист... ами, ако един психолог не е хуманист, значи не е психолог, така че...
А що се отнася до хуманистичната психология, като диференцирана терапевтична школа, то създателите и са с психоаналитична закваска. Включително К. Роджърс и неговата клиент-центрирана терапия, която е по-скоро философска концепция за живота, отколкото терапевтична техника.
Поздрави.
цитирай
21. анонимен - Много благодаря за обяснението, а ...
17.02.2011 20:53
Много благодаря за обяснението ,а също и за търпението ти.Ще продължа да чета с интерес постингите ти.
цитирай
22. dobromirdimitrov - 22. анонимен - Много благодаря за обяснението, а ...
18.02.2011 07:40
Винаги се радвам, когато събудя нечий интерес :)
цитирай
23. анонимен - QzKuFvXnEO
09.06.2011 19:33
BION I'm imperssed! Cool post!
цитирай
24. sunn - Благодаря, харесах темата! А ...
17.08.2011 11:30
Благодаря, харесах темата!
А цитатът подбран и поставен в началото й ме впечатли изключително силно още при първото ми посещение тук :
„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.”
Пол Валери - Уникално!
Сърдечни поздрави!:)
цитирай
25. dobromirdimitrov - 25. sunn - Благодаря, харесах темата! А ...
18.08.2011 09:03
Радвам се, че ти е харесала, Краси. Поздрави и на теб :)
цитирай
26. ramus - всъщност такава статия...
09.01.2012 09:05
... чета за първи път в блог.бг. Статия-увод в коплексната система, наречена общо ВЪТРЕШЕН СВЯТ. Имам предвид че статията е чудесно написана за таргет-групата към която е насочена. И с чудесната доза познание и рационалност, вместо популярните вдъхновителни общи популярни и популистки стъкмистики. Споменаването в текста дори само като сравнение с идеята за самостоятелната работа е причина да вметна следващите няколко думи.
Разбира се, че социалната ориентираност на направлението психология е на основата на социалните междуличностни взаимодействия. Никой в нея не се занимава с въпроси свързани със саморазвитие и саморефлексия. Това не е тема на психологията в социалния й вид в който е породена от типичните социални потребности на средностатистическата "личност". От ерата на Фройд, пак в Германия е налично едно пси-направление, известно като "ретроспективно" имащо именно целта за самостоятелна вътрешна работа на субекта над себе си. Естествено че това в социалната налична система е непопулярно. Хората работещи сами върху своя вътрешен свят са изключително малко. Причините са много и дълбоки, но това е за други теми. Но основната от тях е следното - за самостоятелна работа върху себе си са необходими съответствени на това САМОСТОЯТЕЛНИ хора. Самостоятелни в мисленето, действията, мотивите, живота си... И всички тия изравнени помежду си. И именно ако са самостоятелни, влиянието на груповите фактори в битието им пропорционално намалява.
За да стигне един човек до това ниво и състояние е нужно да се измине ..."път". Нужни са и специфични дадености...
Както във физиката, квантовата механика изразява множество противоречиви и дори парадоксални описания на света, това е нищо в сравнение с навлизането на вътрешния психичен свят. Парадоксалността, комплексността и евристичността са просто естествени ментални инструменти, следващи разширяването по всички измерения собствения мироглед. И естествено са израз на нивото на дълбочина в което е възможно да прониква в себе си субекта...
В основата на всичко това стои едно естествено явление - навлизането на картографа в собствената му карта, променя и задълбочава самия картограф. Принципите на това "саморазширяване" включват и нещо като "скорост на такава самопромяна". И винаги... някъде в тоя път се стига до една точка, в която тогава самоосъзнаваш, че "вече не си същия"... Че групово-формираните процеси са вече недостатъчни и плитки и са налице съвсем нови хоризонти, които стоят само и единствено в теб... И че си сам... САМ... САМ по отношение на "другите"... но не и САМ в себе си. Именно така и започва автора в горния си текст - банализираната фраза, че вътрешния свят е вселена... Но тя е "отворена" само и единствено за нейния "автор". Докато се сети сам за тая си функция на автор, на творец. И започне да прониква и приема тази си "роля"... и отговорност. Именно този миг на прозрение е момента в който в поредната вътрешна вселена се е самонамерил нейния "стопанин" и с това изразява себе си като един съвсем друг тип човек... който вече не се самонарича ЛИЧНОСТ... За който вече груповите игри, битие, битки напълно самоотпадат. За който свойствените за груповите личности желания, преследване, търсене, любов, бог, свобода, идеи... стават вече "друг свят"... Такъв ЧОВЕК нарекох условно с думичката ГОЛЯМ... Сравнено със света от който той "идва" и който нарекох "МАЛЪК".
Всъщност е просто...

цитирай
27. dobromirdimitrov - 27. ramus - всъщност такава статия...
09.01.2012 10:05
Приятно е да срещнеш някой, който вижда между редовете. Всъщност, наистина е просто.
цитирай
28. анонимен - Пътуване към щастието
23.08.2012 14:16
Доколкото рабирам картографската метафора, тук се представя разсъжденито, че ако познаваме себе си по-лесно ще догоним щастието, защото ще знаем как да го настигнем. Самото пъруване обещава да е неприятно, защото ще ни изправи пред страхове, които всячески се опитваме да подтиснем като избягваме неприятните спомени и ги кътаме под матрака.
Има ли тестове, които да те насочат към проблемите ти (които всеки тайно си знае, но и не признава пред себе си)? Питам, понеже съм ходила на психолог, който стигна до извода, че ако се отделя от семейството си ще съм по-добре. В свят където семейството ти е единственото на което можев да разчиташ предложението за бягство ми се стори глупаво и невъзможно. Трудно бих могла да променя пък семейството си, защото има психиатрично заболяване на един от членовете.
Сложно е. И понякога си мисля, че ще остана неразбрана .... и за съжаление може никога да не успея да изградя "връзка" с някого...
Вече рядко хората имат време за разбиране на човека срещу тях освен, ако не им се плаща, разбира се :) А пък на мен ми е и трудно да обясня.
Съжалявам за чувствоизлиянието. Искам нещата да са различни, но не знам как да ги променя.
Ще се радвам да ме насочите към подходяща литература, която предлага конкретни стъпки, а не само "Пожелай си и вселената ще ти го поднесе, когато си готов" и разни там други "магии" :)
цитирай
29. dobromirdimitrov - 29. анонимен - Пътуване към щастието
25.08.2012 11:49
Ако познаваме себе си ще знаем какво искаме, ерго, какво би ни направило щастливи.
Самото пътуване не обещава нищо. Никой не обещава и не предопределя нищо.
За съжаление няма такива текстове.
цитирай
30. janagarden - Спечелих голяма полза от написаното! Браво!
27.12.2015 22:41
Ако познавахме добре себе си нямаше да се държим толкова надменно пред другите!
Много много ми хареса за това да влезем въоражени в себе си до зъби. Разбира се трябва да воюваме срещу негативите си!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3114538
Постинги: 1903
Коментари: 23775
Гласове: 50966
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31