Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
13.11.2010 15:19 - Стрес - Една различна гледна точка
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 21106 Коментари: 30 Гласове:
34

Последна промяна: 09.03.2011 10:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пределите на науката приличат на хоризонта: колкото повече ги приближаваш, толкова повече те се отдалечават. Пиер Буаст     СТРЕС (АНАХРОНИЗЪМ В ПСИХИЧНАТА СТРУКТУРА?)

image
  Има някои досадни разногласия в различните източници на информация за същността на стреса. От гледна точка на учените, занимаващи се с този феномен има идея за някой изследовател да се задълбочава в тях. Но от гледна точка на неспециалиста-читател, който би трябвало да получи ясна и практически полезна информация, подобни разногласия са без значение. Затова ще приемем, че Стреса и Общия Адаптационен Синдром са едно и също нещо, а именно състоянието, в което изпада организма, когато е заплашен от нарушаване на равновесието (към което непрекъснато се стреми), под въздействие на външни (или вътрешни) фактори или условия. С цел по-голяма яснота на хипотезата, която ще се опитам да изложа и защитя в следващите редове, няма да използвам краткото, но натоварено с прекалено много неправилни асоциации понятие „стрес”, а ще говоря за Общ Адаптационен Синдром. Според Ханс Селие (канадски ендокринолог от австрийски произход, 1907-1982), който пръв, през 1936 г. употребява понятието стрес, всички хора показват една и съща обща физиологична реакция на стреса, наречена от него общ адаптационен синдром (ОАС). Пълният цикъл на ОАС преминава през три етапа: тревога, съпротива и изтощение, като ако не се прекрати своевременно стресогенното влияние може да се стигне и до смърт. В етапа на тревожната реакция се наблюдава цялостно увеличение на активността на симпатиковата нервна система – което означава, че се активизират всички физиологични реакции включени в максимализирането на производството на физическа енергия; кръвното налягане се повишава, учестява се сърдечната дейност и дишането, освобождава се епинефрин, производството на катехоламини се превръща в непрекъснат процес и се активизира свръхпроизводство на адренокортикотропен хормон и кортикостероиди. Всички тези процеси се активизират с една-единствена цел – личността ни да реагира с всички налични ресурси на реално съществуваща, заплашваща физическата ни цялост или оцеляване ситуация. При втория етап (съпротива), постигнатото високо ниво на готовност за защита се задържа колкото е необходимо, за да се справим с евентуалната опасност. От изключителна важност е да се знае, че при този етап външните белези на стрес обикновено утихват (сърдечния ритъм и дишането се нормализират), но свръхпроизводството на хормони и аминокиселини се запазва. Очевидно е, че подобен механизъм за свръхпроизводство на физическа енергия би трябвало да е предназначен за използване в сравнително кратки срокове, да речем от няколко секунди, до няколко часа. В противен случай, логично се преминава в третия етап (изтощение), при който може да се стигне до функционални, метаболични, включително и анатомични промени, които от своя страна могат да предизвикат дори и смъртта ни. По каква причина ви занимавам с всичко това и каква всъщност е хипотезата, за която споменах; Мисля, че общия адаптационен синдром се е запазил във форма неадекватна на съвременната действителност. По тази причина понастоящем причинява повече вреда, отколкото да носи някаква полза, каквато е била първоначалната му функция. Априори целта на съществуването му е очевидна: екстрено да мобилизира всички налични защитни ресурси на организма, с което да осигури физическото му оцеляване. Представете си например, пещерен човек, спокойно спящ със семейството си в... хм, смрадливата си пещера. В същото време си представете и саблезъб тигър, който пристъпва към тях с ясното намерение да ги направи част от вечерното си меню. Функцията на общия адаптационен синдром (или казано по друг начин изпадането в състояние на стрес), в този случай е да предизвика максимално бързо преминаване от сънно в будно състояние, както и свръхпроизводството на всички възможни хормони и аминокиселини (както става ясно от горното описание), необходими за светкавична мобилизация на пълния комплект налични физически и психически сили за излизане от ситуацията... без да се стига до летален изход. Дотук всичко е ясно. Този наш прародител обаче, не е се е сблъсквал със сложния комплекс от лични, социални и професионални отношения, взаимоотношения и казуси, които изграждат съвременното ни ежедневие. Нямал е началник, работно време, хиляди и милиони закони и закончета, задължения и изисквания насочени към личността му. Семейните му проблеми са били сведени до възможния минимум. Ежедневието е предявявало съвсем елементарни изисквания към личността му. Интелектуалният (доколкото е имал такъв) и емоционалния му живот са били в относителен синхрон със скоростта на физиологичните възможности за адаптация на организма му – което ще рече, че адаптационният синдром се е активизирал рядко и в много ограничен брой ситуации, представляващи реална физическа заплаха. Проблемът: В съвременното ни ежедневие вероятността да срещнете съблезъб тигър е твърде спорна, което прави и безполезно съществуването на адаптационния синдром в оригиналния му вид. Факт е обаче, че той съществува и продължава безметежно да си действа така, като е действал преди хилядолетия. Разбира се, съществуват ограничен брой ситуации, които биха изискали от организма ни подобна масова мобилизация на силите. Но през годините на развитие на цивилизациите, разбирането ни за опасност се е променило твърде много, докато ситуациите на реална физическа опасност са станали твърде малко. Но все още съществуват. Което вероятно е и основната причина адаптационния синдром да следва същия атавистичен механизъм от преди хилядолетия. Това не е особен проблем. Истинският проблем се корени именно в промяната на представата ни за опасност. На този етап на развитие, това което приемаме за реална опасност е по-скоро социален или професионален феномен, засягащ повече психичната, отколкото физиологичната част от личността ни. А дори, когато засяга физиологичната и част, това не е толкова заплаха за живота ни, колкото заплаха да не останем, например, сами, без работа и без пари; гладни и на улицата. Възприемайки подобни алтернативи (а и далеч по-безобидни от тях), като реална опасност грозяща личността ни, се задейства адаптационния синдром, така както се е задействал навремето при появата на тигър. Тоест, изпадаме в състояние на стрес. Тъй като обществото ни е структурирано по такъв начин, че на практика тези „опасности” са не изключение, а ежедневие за нас – с една или друга интензивност адаптационния синдром сработва, може да се каже непрекъснато, произвеждайки излишно и както разбрахме от описанието на физиологичния механизъм по-горе – опасно високо количество на съответните хормони и аминокиселини. Това ни води до навлизане в един парадоксален порочен кръг на своеобразно пристрастяване към стреса. Когато организмът ни свикне с високите нива на съответните хормони (наркотичен ефект на зависимост), всяко падане на нивото на стрес под обичайно високото, води до усещане за празнота и непълноценно запълване на времето (абстиненция). В този случай адаптацията ни играе лош номер, задържайки вече адаптирания към по-високото ниво на стрес организъм в състояние, което е практически разрушително за него. Този процес се развива, докато се стигне до печално известното вече състояние – burnout – или психично, а впоследствие (ако не се вземат адекватни мерки) и физиологично „прегаряне” на личността. В този аспект това, което се случва е следното – разбирането ни за опасност е претърпяло необходимата социална трансформация, но трансформирането на адаптационния синдром изостава в чисто физиологичен план, реагирайки не на реална опасност, а на съвременната ни представа за опасност. Докато на появата на тигър можем да реагираме с опит да убием тигъра за да се защитим, то на опасността да ни уволнят, например, не можем да реагираме с опит да убием началника за да се спасим от уволнение. В миналото и сега, адаптационният синдром е подготвял тялото за реакция, но в миналото тялото е реагирало и е отработвало свръхпроизводството на физическа енергия, а в настоящето трябва да реагира не тялото, а ума ни, от което следва, че свръхпроизводството на физическа енергия остава нереализирано и това предизвиква неадекватни поведенчески реакции и проблеми на чисто физиологично равнище (болестни преживявания). Като следствие на това се проявяват феномени като работохолизма, преяждането, склонността към екстремни спортове и други подобни, които вероятно ще се превръщат във все по-сериозен социален и личностен проблем и ще довеждат все по-голям брой хора до личностна изолация (самота). Има ли изход? Французите си имат поговорка: „От всяка безизходна ситуация има поне два изхода.”. Един от възможните варианти за нас би могъл да бъде – ако не можем да настроим адаптационния синдром към представата си за опасност, можем да се опитаме да настроим представата си за опасност към него. Поне на първо време. Докато не открием по-добро решение. Но така или иначе трябва да направим нещо… или пък не. Както обикновено, всичко е въпрос на личен избор.

image



Гласувай:
34
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. original - има манипулационна нотка...
13.11.2010 18:58
.."като ако не се прекрати своевременно стресогенното влияние може да се стигне и до смърт."

:)
цитирай
2. lubopitstvo - Да попитам,
13.11.2010 20:31
че не съм съвсем сигурна дали съм разбрала възможния изход... с други думи, да направим градация на приоритетите си, да посмъкнем летвите, да не се впрягаме за всяко нещо? Да сортираме нещата по важност? Да сложим сито в душите си по-големи дупки?
цитирай
3. bovari - Харесах с бележка:)
13.11.2010 21:21
„Пределите на науката приличат на хоризонта:
колкото повече ги приближаваш, толкова
повече те се отдалечават.”
Пиер Буаст
!!!!!
Перфектен текст за блог - образова, провокира, при това с необходимото чувство за несериозност/хумор:)))
Бележки:
-"пристрастяването към стреса може да бъде заменена ..." или ДОПЪЛНЕНА с нови стресови ситуации, т.е следващи една подир друга:)
-"Като следствие на това се проявяват феномени като работохолизма, преяждането...." - изредил си най-безопасните:)
-"Но така или иначе трябва да направим нещо… или пък не. Както обикновено, всичко е въпрос на личен избор." или на нещо съвсем различно:)

На пръв прочит толкова:)
До второ четене, Добромир Димитров.
Благодаря:)

цитирай
4. dobromirdimitrov - 1. original - има манипулационна нотка...
13.11.2010 22:22
В смисъл?
цитирай
5. dobromirdimitrov - 2. lubopitstvo - Да попитам,
13.11.2010 22:24
Или просто да си отговорим на въпроса, кое има действителна стойност за нас.
цитирай
6. dobromirdimitrov - 3. bovari - Харесах с бележка:)
13.11.2010 22:25
Моля :)
цитирай
7. krivoshapkova - ...
13.11.2010 22:43
Хареса ми тази статия.
цитирай
8. dobromirdimitrov - 7. krivoshapkova - ...
14.11.2010 08:36
Радвам се да го чуя :)
цитирай
9. lubopitstvo - Звучи лесно,
14.11.2010 09:31
но в дейстителност е трудно. Но трябва, въпрос на оцеляване направо.
цитирай
10. анонимен - Животът е изключително кратък
14.11.2010 09:45
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент..
цитирай
11. dobromirdimitrov - 9. lubopitstvo - Звучи лесно,
14.11.2010 09:53
Така мисля и аз.
цитирай
12. dobromirdimitrov - 10. анонимен - Животът е изключително кратък
14.11.2010 09:55
Именно.
цитирай
13. анонимен - . . . . и именно хората са единстве...
14.11.2010 10:15
.... и именно хората са единствените които притежават "гума" с която да изтрият следите оставени в живота им .... но защо ли....?ами те си знаят.
цитирай
14. dobromirdimitrov - 13. анонимен - . . . . и именно хората са единстве...
14.11.2010 10:41
Има два варианта - да продължиш напред, изтривайки следите или да продължиш напред, запомняйки следите и трансформирайки ги в опит. Въпрос на избор.
цитирай
15. анонимен - Не смяташ ли, че е прекалено гадно да ...
14.11.2010 10:49
Не смяташ ли,че е прекалено гадно да си следа в нечий живот единствено като опит на който да стъпи при следващи взаимоотношения ?
цитирай
16. dobromirdimitrov - 15. анонимен - Не смяташ ли, че е прекалено гадно да ...
14.11.2010 12:29
Смятам, че ако сме останали само като следа в нечий живот е твърде вероятно да има основателна причина за това.
цитирай
17. анонимен - Винаги за всичко си има причина. . . . ...
14.11.2010 13:48
Винаги за всичко си има причина.... дори и за това да стъпваме на пръсти в нечий живот... за да можем после да се измъкнем пак на пръсти....и да се надяваме вятъра да издуха следите ни... за да спим спокойно.
цитирай
18. анонимен - P. S. Има следи и следи-едни са като ...
14.11.2010 14:03
P.S. Има следи и следи-едни са като стъпки по мокрия пясък,други са като урагана Катрин,а трети като кални стъпки по любимия ни килим....
цитирай
19. nicodima - Още по соц. време излезе една невероятна книжка на Ханс Селие:
14.11.2010 19:42
"Стрес без дисстрес". На времето я погълнах, защото четива от този порядък бяха рядкост. Защото има разлика и между различните видове стрес, а основната идея беше, че в съвременното общество няма как да живеем без стрес, но трябва да се избягва негативния аспект на стреса, в който най-често ни вкарва средата на живот и общуване.
Поздрави!
цитирай
20. dobromirdimitrov - 19. nicodima - Още по соц. време излезе една невероятна книжка на Ханс Селие:
14.11.2010 22:34
Поздрави и на теб :)
цитирай
21. wonder - Поздравления за статията!
15.11.2010 10:19
Има поне 3 изхода:
- дълбоко потапяне в природата поне за 6 месеца;
- дълбоко влюбване;
- дълбоко разбиране на духовната същност на Аз-ът в позицията на самопостигащ се Селф.

А трите заедно биха лишили стреса от всякакво присъствие в живота ти. :)))
И може би има поне 6 млр. гледни точки към стреса.
Усмивка. ЛъЧиста.
цитирай
22. dobromirdimitrov - 21. wonder - Поздравления за статията!
15.11.2010 10:20
Сигурно е така :)
цитирай
23. анонимен - пристрастяване към стреса
17.11.2010 12:01
"пристрастяване към стреса. Когато организмът ни свикне с високите нива на съответните хормони (наркотичен ефект на зависимост), всяко падане на нивото на стрес под обичайно високото, води до усещане за празнота и непълноценно запълване на времето (абстиненция). В този случай адаптацията ни играе лош номер, задържайки вече адаптирания към по-високото ниво на стрес организъм в състояние, което е практически разрушително за него. Този процес се развива, докато се стигне до печално известното вече състояние – burnout – или психично, а впоследствие (ако не се вземат адекватни мерки) и физиологично „прегаряне” на личността. "

Ето това е най-опасното! Когато се пристрасти човек към трудноститие. Способни сме сами да си ги създаваме ей така от нищото. И после да си вярваме, че сме жертви. И съвсем истински да страдаме.
цитирай
24. dobromirdimitrov - 23. анонимен - пристрастяване към стреса
17.11.2010 15:10
Така си е.
цитирай
25. анонимен - ....Елица
14.03.2011 22:29
много интересна статия-ще ми бъде интересно да прочета и
нещо свързано с тъй нар."синдром на бърнаут"и начина на
справяне с това състояние
цитирай
26. dobromirdimitrov - 25. анонимен - ....Елица
16.03.2011 20:11
Някой ден... :)
цитирай
27. анонимен - Тук някой на някого нещо
09.09.2011 14:06
е обещал май-чакам-търпението ми е огромно-всъщност всяка една статия
ще я посрещна с голям интерес.
цитирай
28. dobromirdimitrov - 27. hloris - Тук някой на някого нещо
10.09.2011 14:39
:)
цитирай
29. анонимен - ех,тази усмивка-
11.09.2011 00:21
какво ли се крие зад нея?!-и на мен лично ми прилича на
...на нещо като бягство...или печелене на време...-определено
ще трябва да се посъветвам с Леонардо да Винчи-нали и той е
специалист по загадъчните усмивки
цитирай
30. dobromirdimitrov - 29. hloris - ех,тази усмивка-
12.09.2011 11:28
"Понякога пурата е просто пура."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3246144
Постинги: 1989
Коментари: 24167
Гласове: 52159
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930