Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
29.10.2010 17:58 - За свободното време и забързаното ежедневие
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 29664 Коментари: 44 Гласове:
26

Последна промяна: 29.10.2010 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Уви, не минава времето, минаваме ние. Пиер Ронсар         ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ И ЗАБЪРЗАНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ    image   Ние бързаме. Във всеки един момент. Сутрин за работа, през деня за… някъде, където и да е, вечер за вкъщи… Когато се приберем, бързаме да се нахраним (не казвам „да вечеряме”, защото в повечето от съвременните семейства, всеки яде, когато може и твърде малко са хората, които сядат заедно на масата), след това бързаме да седнем пред телевизора и да гледаме ненормални новини, поредното видиотяващо ни телевизионно шоу, или пък нечий друг „живот” чрез някоя от хилядите сапунки, въртящи се до умопомрачение по кабеларките… След това бързаме да си легнем, защото на сутринта цялата лудост ще започне наново… понякога може да правим и секс, разбира се, пак набързо, защото трябва да се спи… Резултатът в повечето случаи е, че нито усещаме вкуса на храната, нито виждаме в действителност нещо от излъчваното по телевизията, нито сънят ни е сън, нито сексът ни е секс… Естествено ли е това? Какъв е смисълът на това бързане? И ако приемем, че е естествено и има някакъв смисъл, то полезно ли е за нас? Носи ли ни някаква полза?... Но всъщност какви са тези дървено-философски въпроси – ние сме сериозни хора и имаме важна работа за вършене! Я, не ни занимавайте с глупости!... Началото на настоящата пандемия от невротични и депресивни състояния изглежда съвпада с началото на индустриалната революция (втората половина на ХVІІІ век и началото на ХІХ век ). Най-вероятната причина за това е именно прогресивното ускоряване на динамиката на социалния живот. Като биологични единици ние хората притежаваме умението да се адаптираме успешно към всякакъв вид промени във външната среда (биологична и социална), но като всяко друго наше генетично заложено умение или способност, и това има гранична скорост на проява. Логично следствие при прехвърляне на граничната скорост е, организмът (респективно психиката) задължително да реагира с някаква патология – в нашия случай – с неврози и депресии. Казано по друг начин, идеята е, че поради необичайно рязкото ускоряване на ритъма на живот, предизвикано от индустриализацията, от нас е изискана скорост на адаптация към промяната, която към настоящия момент с пъти надхвърля биологичните ни възможности. Косвено доказателство за достоверността на тази хипотеза е съвпадението с времето, в което се появяват първите съчинения свързани с изследване на психичния живот: Psychologia empirica (1732) и Psychologia rationalis (1734), на Кристиян Волф. Данни за разнообразни психологически изследвания има още от първата половина на ХІХ век, но окончателното обособяване на психологията като наука, както и създаването на основните психологически школи е разпределено в периода от втората половина на ХІХ век до средата на ХХ век – време, очевидно съвпадащо с времето на глобалната индустриализацията на обществото, тоест, с ускоряването на темповете на живот. Този, в известен смисъл необичаен увод, има за цел да очертае ясно рамката на основната причина, поради която според мен в наши дни невротичността се превръща от патология в норма, а именно – патологичната динамика на съвременният ни живот. В психоаналитичния процес, основна цел на аналитика е да открие действителният мотив, който се крие зад невротичния синдром. Основната причина за това е, че докато не стигнем до него, а се занимаваме с неутрализиране на симптомите, резултатът за клиента във времето ще е нулев: тоест, „излекуваният” от нас симптом или синдром временно ще затихне или изчезне, за да бъде заменен след време с някакъв друг симптом или синдром. По аналогия причината за настоящата невротична пандемия, действителния мотив, който я е породил и подържа разрастването и, не е подмяната на ценностната система; промяната на политическото равновесие; технологичният прогрес сам по себе си… и всички други обичайно изтъквани причини (които по същество са симптоми-следствия), а именно биологичната ни невъзможност да се адаптираме към скоростта на налагане на тези промени. Това, което се получава на практика е, че цялата ни психична енергия се изчерпва от усилията ни да се адаптираме към непрекъснатите промени в заобикалящия ни свят. Семейството, децата, личният ни живот все повече отстъпват като приоритет. На преден план излиза амбицията да се реализираме професионално и/или финансово. Принципът на конкуренцията, за който се предполага, че е основният генератор на техническия прогрес несъзнателно се прехвърля в почти несъществуващия ни вече личен живот и се превръща в основна причина за разрушаване на естествените човешки взаимоотношения. Отдавна сме забравили, че работата би трябвало просто да ни дава възможност да живеем по-добре в личен план и от елемент, осигуряващ средства за живот сме я превърнали в цел на живота си. Живеем в относително по-хубави и по-уредени домове, отколкото преди 100 години, притежаваме невероятни вещи, бързи коли и какво ли още не, но нямаме време, нито да се приберем в хубавите си домове, нито да се насладим на прекрасните си притежания, нито пък сме в състояние да спим дори сравнително добре на невероятните си матраци… а бързите ни коли пъплят с 20 км/ч през сутрешните, вечерни, а вече и целодневни задръствания… Има нещо много сбъркано в тази картина. И нещо много сбъркано в приоритетите ни… Навремето много се смяхме на един филм на Чарли Чаплин, „Модерни времена”. Сега всички сме заприличали на неговия герой. И сякаш ентусиазирано се опитваме да влошим нещата още повече… Вече нямаме работно време. Работим по всяко време. В службата, в къщи… навсякъде. Мобилните ни телефони звънят по време на вечеря в ресторант или у дома, в киното, в театъра. Разговорите с приятели (доколкото изобщо имаме време да поддържаме някакви приятелства), се въртят все около работата ни или работата им. Вече почти никой не говори за изкуство, за любов… Романтиката е мръсна дума, която е част от сапунените сериали, а не от личния ни живот… Всъщност повечето от нас нямат никакъв личен живот. Една от най-важните части на психоаналитичния процес е тълкуването на сънища – и нещата са толкова зле, че дори и сънищата, които анализирам са свързани в по-голямата си част с работата на клиентите ми. Някак несъзнателно сме приели факта, че денят ни има някакъв смисъл, само ако сме свършили нещо, пренебрегвайки физиологичната си и психологична нужда от истинска почивка – от празен ден, в който душата и тялото да се отпуснат за да възстановят изразходваната енергия. Разминаването между случващото се и адаптацията ни към него ражда усещането за безсмислие. И това е съвсем естествен резултат от начина ни на живот. Представете си как се движите по магистралата (която и да е), с 200 км/ч. Единственото нещо, което ще виждате сравнително ясно е случващото се пред колата. Ако обърнете поглед настрани, картината естествено ще бъде размазана. Ако задържите погледа си настрани, размазаните ще сте вие. Очевидно е, че не можете да си го позволите. И затова гледате само напред. И не виждате нищо друго. Така е и в живота. С тази скорост, с която преминаваме през него единствената посока, в която можем да гледаме е напред. И затова, за съжаление, това и правим – просто преминаваме през него. Не го живеем, а на практика го пилеем. Защото животът не е само напред. Той е навсякъде около нас. Смисълът на живота е да си щастлив в личен план, а не да изпълниш „мисията” си на земята, подарявайки живота си на човечеството. Дори и скоростта да не ни разрешава да видим ясно този факт, нещо у нас ни го нашепва. Цялата ни същност сякаш се опитва да ни каже, че нещо не е наред в това, което правим и начина, по който го правим. Всъщност тази статия не е за свободното ни време. Защото ние нямаме такова. И не защото не можем да имаме. А защото така сме избрали. Тази статия е за забързаното ни ежедневие, което бавно, но сигурно убива всичко човешко у нас. И пак, не защото някой ни го налага. А защото така сме избрали. Затова за всяко нещо, което започваме да правим или правим в момента трябва на всяка цена да намерим време да си отговорим на два въпроса: „Искаме ли го наистина?” и „Защо го искаме?” Защото ако си мислим, че искаме нещо, но не можем да си дадем смислен отговор на въпроса „Защо” – значи всъщност не го искаме. И ще трябва да намерим у себе си сила за да се откажем от него. И да потърсим нещо друго.

image



Гласувай:
26
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
30.10.2010 10:19
Всичко в живота е преходно, всичко се появява и отмира с времето си.
Хората в живота ни са преходни, чувствата ни също са преходни, всичко което ни застига и ни се случва трае кратко, нищо не остава до живот, точно защото и живота е преходен.
Можете сами да го разберете само ако се замислите за пътя, който изминавате, за пречките и приятните моменти по него. Всичко е било само временно и се е превърнало в спомен, който в повечето случай не искаме да си спомняме.
Любовта е преходна, дори годините обещана любов се превръщат в уважение и се загубват някъде в свикналостта с другия. Приятелството е преходно, може би най-преходното, то си отива толкова бързо, колкото е дошло и остава забравено. Дори омразата е преходна, рано или късно тя започва прекалено да тежи и прощаваме. Вървим, вървим и няма какво да запазим в себе си, няма какво да ни докаже, че сме били живи и сме живели пълноценно. Всичко се е изгубило и точно както в началото по пътя сме съвсем, съвсем сами и така до края.
Няма какво повече да ви кажа хора, ако прекалено държите на нещо се вкопчете в него и го дръжте здраво иначе ще го загубите някъде по пътя, но рано или късно то ще ви омръзне и сами ще го пуснете - живота е преходен
цитирай
2. lubopitstvo - Стигаме
30.10.2010 18:05
до философският въпрос - битът ли определя съзнанието или съзнанието битието? Битът - казваш ти, като резонно посочваш, че забързаното ежедневие ни вкарва в кошмара на неврози и депресии. Но пък после - съзнанието било, защото можем да изберем да не се побъркваме, а да преживяваме скромно и тихо с малко материални неща, но с повече време за нас самите.
Щом съзнанието ни се смахва от битието, значи определено съзнанието ни не може да се справи с него.
Ако човек е сам, може да последва съвета ти, но ако има например деца, то неминуемо отново ще се сблъска с претенциите на обществото. Как да избягаш от високите изисквания на обществото към теб и да останеш адекватна социална личност?
Все пак, не може да избягаш от света, такъв, какъвто е - ти си част от него. Не може да отидеш в пустинята, нито да си избереш бананово дръвче. Не може да абдикираш от непрекъснатите изисквания към теб.
Трябва хем това да е в онова, хем душата да е в рая. Нещо този номер никога не се получава.
цитирай
3. lubopitstvo - Коментарът ти звучи
31.10.2010 10:34
много добре. Радвам се за теб - че си намерила начин да се справиш към момента на написването му.
Желая ти успехи и в бъдеще :)
цитирай
4. lubopitstvo - Махам тогава "за момента"
31.10.2010 11:50
Поразпитай за някоя къщичка в твоето село. За дистанционната работа..., е, то пък не може всичко - ще карам без работа :)
цитирай
5. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
01.11.2010 09:46
Твърде горчиво.
цитирай
6. dobromirdimitrov - 6. lubopitstvo - Стигаме
01.11.2010 09:48
Не съществува такова понятие като "адекватна социална личност". За щастие.
цитирай
7. dobromirdimitrov - 8. lubopitstvo - Коментарът ти звучи
01.11.2010 09:49
Както виждаш, шопите са прави като казват "Нема начин да нема начин.".
цитирай
8. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
01.11.2010 10:01
Да,късо и горчиво като реалността.
цитирай
9. lubopitstvo - Абе, честно да си призная,
01.11.2010 10:05
изцяло не съм съгласна нито с теб, нито с Баста, ама сте ми много симпатични, пък и не вярвам в спора, та затова гледам да звуча миролюбиво :)
цитирай
10. dobromirdimitrov - 16. lubopitstvo - Абе, честно да си призная,
01.11.2010 10:18
:)
цитирай
11. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
01.11.2010 10:19
Реалността си е реалност. Не е сладка или горчива. Ние и придаваме вкус и форма.
цитирай
12. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
01.11.2010 10:39
Всеки си живее в неговата си реалност.Аз коментирам моята-за реалността на другите не знам.И я предпочитам без изкуствени подсладители- те определено вредят на здравето.
цитирай
13. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
01.11.2010 17:28
Всичко изкуствено вреди на здравето.
цитирай
14. анонимен - 21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всичко ...
01.11.2010 17:49
А естествените са с малка трайност и много бързо се "вкисват".И тогава какъв избор имаме и изобщо имаме ли избор, ако искаме да си "подсладим " реалността?
цитирай
15. dobromirdimitrov - 22. анонимен - 21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в живота е преходно, всич
01.11.2010 18:05
Това се превръща в семантичен спор. Нищо естествено (истинско) не е с малка трайност. Напротив. Истинското не умира в отношенията между хората. Но кофтия личен опит може да направи от всеки мизантроп.
цитирай
16. анонимен - 23. dobromirdimitrov - 22. анонимен - 21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Всичко в
01.11.2010 18:20
Не съм си и помисляла да влизам в какъвто и да е спор :) А отностно мизантропа-за да намразиш хората трябва преди това да си ги обичал,а аз не вярвам,че любовта се превръща в омраза-да временно може би,но не и като постоянно състояние.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 24. анонимен - 23. dobromirdimitrov - 22. анонимен - 21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobromirdimitrov - 4. анони
01.11.2010 19:42
:)
цитирай
18. анонимен - 25. dobromirdimitrov - 24. анонимен - 23. dobromirdimitrov - 22. анонимен - 21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анонимен - 12. dobr
01.11.2010 19:51
Бях започнала да пиша едно огромно допълнение към коментара си и да обеснявам какво мисля за истинските и за преходните неща в живота,но ще се огранича само до това -за да станат истински,те трябва да преминат през много перипети и да оцелеят.Дори и да превъзмогнат кофтия личен опит.Истинския приятел остава такъв дори и тогава когато не го искаме в живота си,истинската любов си остава дори и когато не ни обичат.Истинското оцелява дори и когато единия в тези отношения се е превърнал в мизантроп.... и отивам да си направя едно късо и отровно кафе...... за да не забравям,че реалността е горчива без истински подсладител,а от изкуствените.... хващам диабет :)
цитирай
19. dobromirdimitrov - 26. анонимен - 25. dobromirdimitrov - 24. анонимен - 23. dobromirdimitrov - 22. анонимен - 21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 18. dobromirdimitrov - 15. анон
02.11.2010 10:10
Според собствените ти думи са били истински преди да преминат през Ада. Преминаването просто верифицира истинността им :)
цитирай
20. анонимен - 27. dobromirdimitrov - 26. анонимен - 25. dobromirdimitrov - 24. анонимен - 23. dobromirdimitrov - 22. анонимен - 21. dobromirdimitrov
02.11.2010 10:19
Даааааа.май е време да призная,че разби на пух и прах първоначалния ми коментар и ще е справедливо да призная-да,май има и непреходни неща в този живот въпреки Ада в които ги вкарваме,но защо ги вкарваме там така и не знам....
цитирай
21. dobromirdimitrov - 28. анонимен
02.11.2010 11:43
Това е сложен въпрос. В повечето случаи е достатъчно просто да знаем, че именно ние ги вкарваме и, че можем да изберем да не го правим...
цитирай
22. анонимен - 29. dobromirdimitrov - 28. анонимен
02.11.2010 12:38
За да вкарваме нещо някъде си има причина и дори и да изберем да не го правим,това не премахва причината,а само я замаскирва и отлага проблема във времето.Но всичко е индивидуално,за едни е достатъчно просто да приемат факта,че те са причината и да спрат да го правят,за други е важно и да знаят какво ги кара да го правят.Аз съм от вторите.Предпочитам да стигна до дъното на проблема,защото от опит знам,че ако не стинеш до дъното няма как да се отласкаш от него.
цитирай
23. dobromirdimitrov - 30. анонимен - 29. dobromirdimitrov - 28. анонимен
02.11.2010 13:56
Личният ни опит рядко е валиден критерий за каквото и да е.
цитирай
24. анонимен - 31. dobromirdimitrov - 30. анонимен - 29. dobromirdimitrov - 28. анонимен
02.11.2010 15:01
Този диалог,по този си начин може да продължи до безкрайност,но едва ли ще има полза от това :).За това като финал на моите коментари по тази тема ще кажа-не зависимо какво ще ни коства като време ,усилия и емоции,ако срещнем истинското трябва да се борим за неговото съществуване и оставане в живота ни.Защото това е което ни държи живи и осмисля съществуването ни.Другото е просто суета и его.
цитирай
25. dobromirdimitrov - 32. анонимен - 31. dobromirdimitrov - 30. анонимен - 29. dobromirdimitrov - 28. анонимен
03.11.2010 08:47
По твоята схема: ако диалогът е истински "трябва да се борим за неговото съществуване и оставане в живота ни."... :) А иначе (или може би точно поради това), съм изцяло съгласен с последния ти коментар :)
цитирай
26. lubopitstvo - Това делене на нещата
03.11.2010 09:23
на истински и неистински не ми допада. Не е ли по-правилно да възприемаме всичко като истинско ? Щом се случва или се е случило, или ще се случи, щом е в мислите и чувствата ни, значи е истинско.
Малко ми звучи като бягство - всичко, с което не можем да се справим го обявяваме за неистинско. Нещо ми звучи нечестно спрямо нас самите.
цитирай
27. анонимен - 33. dobromirdimitrov - 32. анонимен - 31. dobromirdimitrov - 30. анонимен - 29. dobromirdimitrov - 28. анонимен
03.11.2010 09:25
Еееееее,Не..... :))))))Това е мерене на мускули кой е по добър в използване на думите на другия за да оспори собственото му твърдение :) Диалога си е съвсем истински въпреки моята анонимност,но това не променя истинността на това което пиша.Как беше-ако искаме да разберем нещо всички начини са позволени...:)) И няма схема ,има само мнение за това какво мисля по темата .Схема се прави когато си набелязал определена цел,а според теб каква е моята цел? :)А отностно суетата и егото-имам ги в излишък,но не това е движещата сила в този случей.А защо този диалог,в този си вид е безполезен за мен-ами защото ти не коментираш коментарите ми,а просто намираш слабите места в него и ги атакуваш :) Ако целта ми беше да тренирам как да водя диалог с "по-добър противник" щеше да съм във възторг,но аз търся отговори на въпросите които ме вълнуват ,а не "тренирам" красноречието си и умението си да водя спор :)
цитирай
28. dobromirdimitrov - 34. lubopitstvo - Това делене на нещата
03.11.2010 10:13
Деленето не е от нас. Фактите са си факти.
цитирай
29. lubopitstvo - Много моля
03.11.2010 10:16
за пример за подобен факт. Имам огромно желание да разбера.
цитирай
30. dobromirdimitrov - 35. анонимен - 33. dobromirdimitrov
03.11.2010 10:16
Не мисля, че имаш нужда от моята или нечия друга истина като отговор на въпросите си. Понякога е достатъчно да видиш слабите места в собствените си мисловни конструкти за да откриеш, (опитвайки се да се справиш със слабите места), отговорите на въпросите, които те вълнуват.

P.S. Понякога совите наистина не са това, което са :)
цитирай
31. анонимен - 38. dobromirdimitrov - 35. анонимен - 33. dobromirdimitrov
03.11.2010 10:42
dobromirdimitrov написа:

P.S. Понякога совите наистина не са това, което са :)

„ Понякога — нека да кажем винаги — нещата се променят. Ние сме съдени като човешки същества по това как се отнасяме с нашите близки хора. Вечер, точно преди да заспим, както лежим в тъмното, как се чувстваме вътрешно? Гордеем ли се с държанието си? Или се срамуваме от него? Знаем в сърцето си, ако сме наранили някого — знаем. Ако сте наранили някого, не чакайте утрешния ден, за да му се извините. Света може да свърши с тъга междувременно.“
цитирай
32. анонимен - 38. dobromirdimitrov - 35. анонимен - 33. dobromirdimitrov
03.11.2010 10:54
P.S. Харесвам филма "Туин Пийкс" и това също е цитат от него :)
цитирай
33. dobromirdimitrov - 39. анонимен - 38. dobromirdimitrov - 35. анонимен - 33. dobromirdimitrov
03.11.2010 11:48
Харесва ми това :)
цитирай
34. анонимен - 41. dobromirdimitrov - 39. анонимен
03.11.2010 13:40
Харесва ми,че ти харесва това :)
цитирай
35. bbfn - ..
14.11.2010 13:18
докарали сме я дотам, че евентуалното "светло бъдеще" предопределя настоящето и миналото ни... а се чувстваме най-изтощени в миговете, когато просто - нямаме - какво - да - вършим...
любим виц: Св. Петър: Ела, моето момче, да те вкарам в ада, та да разбереш що е рай.
цитирай
36. dobromirdimitrov - 37. bbfn - ..
15.11.2010 11:57
Май, по-скоро, покрай "светлото бъдеще" просто нямаме настояще...
цитирай
37. bbfn - май май...
16.11.2010 19:30
:) и все пак слънчев месец...
като сандвич модел ;)
цитирай
38. dobromirdimitrov - 39. bbfn - май май...
17.11.2010 11:49
:)
цитирай
39. анонимен - Жестоко е просто!!
06.08.2012 00:54
изложение на живота ни,такъв,какъвто е....
И в един прекрасен ден всеки от нас си задава този въпрос:
"Аз живях ли?!"
Две неща не можем да върнем на този свят,времето на пропилените възможности,и
изречените думи....
Тук всеки може да разпознае себе си,уви
цитирай
40. dobromirdimitrov - 39. hloris - Жестоко е просто!!
07.08.2012 13:01
:)
цитирай
41. juli13 - juli13
12.10.2012 08:13
Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

Превод от 1940 г-Соломон го е казал в Еклесиаст 2 глава от библията
цитирай
42. dobromirdimitrov - 41. juli13 - juli13
16.10.2012 18:11
И рекох аз в сърцето си:
Бог ще съди праведните и нечестивите;
Защото за всяко нещо и всяко дело,
има време там.

Еклесиаст, 3:17
цитирай
43. evredika333 - малкия принц
27.06.2013 16:08
Хората - каза малкият принц - се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…
Малкият принц
цитирай
44. dobromirdimitrov - 43. evredika333
10.07.2013 11:38
Винаги съм се възхищавал на Екзюпери. А с годините, все повече и повече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3246144
Постинги: 1989
Коментари: 24167
Гласове: 52159
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930