Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
09.10.2010 21:12 - Празни приказки
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 24915 Коментари: 36 Гласове:
26

Последна промяна: 09.10.2010 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Грамофонът е навит, плочата вече се върти... Пиер Данинос       ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ  
image 
Думите са в основата на цивилизацията ни. В известна степен те са самата цивилизация. Ако думите изведнъж изчезнат ще изчезне и цивилизацията, а ние ще се върнем по дърветата (което понякога ми се струва един примамлив вариант). Думите са това, което може да ни свърже един с друг, а също и онова, което може да ни раздели един от друг. Те създават и разрушават групи, общности и държави. Ако се замислите ще установите, че на практика всички наши взаимоотношения (лични, професионални или други), се активират и деактивират, пряко или косвено, не от нещо направено или ненаправено от другия, а заради нещо казано от него. Обикновено при оценка на взаимоотношението ни с някого се стремим да се придържаме към правилото думите и делата му да вървят ръка за ръка. Ако решим, че това условие е изпълнено, несъзнателно приемаме, че на такъв човек може да се разчита и следователно можем да му гласуваме доверието си. Подобен критерий е изключително точен и по тази причина би бил и изключително полезен..., ако съществуваха такива хора. Реалността обаче, изисква от нас да признаем, че подобни хора просто няма (с онези изключения, при които в живота ни определени хора временно покриват този критерий, тоест, думите и делата им действително вървят ръка за ръка, но впоследствие всичко „си идва на мястото” и думите и делата им, отново се разминават). Реалността ни изглежда е такава, че още не сме стигнали онзи етап от развитието си, в който истината да е неизменна част от взаимоотношенията ни… Вероятно това е причината всеки разговор, който водим да е съставен от две части, които рядко са ясно диференцирани – полезна (смислена) част и „празни приказки”. Изключения няма, дори когато си говорим сами. Едната част винаги доминира и определя общия вид на разговора: смислен или безсмислен. На пръв поглед повечето разговори, които водим през живота си можем да определим като празни приказки. Обикновено това са разговори или части от разговори, касаещи универсалните условия на съществуването ни: времето; пътния трафик; икономическата криза; политическата криза; как хората (другите, разбира се), са загубили всичко човешко у себе си... изобщо наследени щампи и клишета, крайно повърхностни знания придобити от училище, литературата, пресата или просто клюки от всякакъв вид и род, които могат и засягат всичко и всички. Разделението на разговорите на въпросните две части, освен, че е емпиричен факт е и необходимо условие за определяне смисълът на съществуването на „празните” приказки. В психоанализата е аксиома, че всяка емоция, чувство, мисъл или действие имат източник, обект и цел (смисъл). Винаги. Независимо от това как изглежда в очите на страничния наблюдател. Независимо дори и от това, как изглежда в очите на личността, която ги преживява. Така е и с „празните" приказки. Те винаги обслужват някаква цел. Тоест, празните приказки изобщо не са празни приказки. Дали са малка част от целия разговор или доминират в него, те биха били безсмислени само, ако се извадят от контекста. Но това важи и за смислените части на разговора. И в двата вида разговори: смислен и „безсмислен”, „празните” приказки имат сходни, но не задължително идентични функции. Наличието, вида, количеството и съдържанието им може с голяма точност да определи, както вида и интензивността на взаимоотношението между участниците в разговора, така и… нивото им на интелигентност или най-общото им моментно емоционално състояние. Да разгледаме поотделно и двата типа. При смислените разговори, в които „празните” приказки представляват една относително малка част от целия разговор, те обикновено се използват като увод и/или заключение на разговора. Понякога, ако са част от една по-сложна манипулативна схема, могат да изпълняват ролята и на дистрактори (отвличащи вниманието на събеседника елементи на разговора). Подобен разговор неизменно прилича на военни маневри, при които двете страни се стремят да постигнат всеки своята цел (съзнавана или не). Използвани като увод, идеята им е да приспят бдителността на събеседника за да се прокара успешно съществената част от разговора, в която инициатора да постигне целта си. Добър пример за подобен гамбит е следният виц: „Моше и Исак се срещат „случайно” на улицата и между тях протича следният диалог: -         Здравей, Моше! -          Здравей, Исак. -          Как е семейството, добре ли е? -          Да, прекрасно. -          Децата как са, справят ли се в училище? -          Справят се чудесно, благодаря. -          А бизнеса как е, върви ли? -          Да, и той върви добре. -          ... а да имаш 100 долара да ми дадеш на заем? -          А ти можеш ли да ме целунеш по гърба? -          Е, как така по гърба?! Защо? -          Ами и ти започна отдалеч...” Като формално заключение в същия тип разговори, „празните” приказки се използват само, когато използвани при увода са постигнали търсеният ефект, който следва да затвърдят. Тоест, ако вземем отново вица за пример, биха били използвани само, ако Исак бе получил 100-те долара. По сходен начин стоят нещата и когато „празните” приказки в разговора доминират. Разликата е в това, че колкото и парадоксално да изглежда „празните” разговори имат много по-разширена, а в същото време и по-важна функция в личен и в социален план. Почти винаги подобни разговори повтарят схемата на първия тип – тоест, макар и често да изглеждат безсмислени, никога не са безцелни, въпреки че е напълно възможно да не осъзнаваме целта им. Условно се делят на групи, според това дали говорим с непознати, познати, приятели или близки. В тази статия няма да ги разглеждаме според този критерий, защото в относително общи линии целите им се припокриват, като разликата е чисто семантична. Установяване на първоначален контакт с непозната личност е една от основните функции на „празния” разговор. В процеса на подобен контакт обаче, разговора се явява като своеобразен тест за качество на личността срещу нас. Водим уж разговор по някоя от упоменатите по-горе общи теми, но в същото време изобщо не се интересуваме от съдържателната му част, а използваме времето си, несъзнателно да „попиваме” личностните характеристики на събеседника си. Така да се каже, изграждаме си усещане за него. Това е оня тип разговори, в края на които, въпреки привидното му безсмислие, ние сме „успели” да оценим и да класифицираме човека срещу себе си като „годен” или „негоден” за бъдещо общуване и евентуално развитие на отношенията ни с него. Поставям „успели”, „годен” и „негоден” в кавички, защото въпреки твърдото убеждение на повечето от нас, че преценката ни е правилна, тя обикновено не е. Но това е друга тема. Друга изключително разпространена функция на „празния” разговор е дистракторната. Същността и е да създава информационна мъгла в общуването с другия. Като целта на мъглата обикновено е да отклони и разсее мисленето на събеседника от евентуална неудобна за нас тема. Например, ако сте звънели на половинката си по телефона и тя не ви е вдигнала веднага, а е реагирала с час или повече закъснение – има два варианта: или ви позвънява и ви потапя в информационна мъгла още по телефона, заливайки ви с празни и никому ненужни подробности относно това, което е правил/а в този промеждутък от време, което ще включва и кратко, вмъкнато в потока от думи обяснение защо не е отговорил/а на позвъняването ви. Или ще ви разиграе същия, но обикновено по-разширен сценарий, когато се прибере. „Празни” приказки се използват интензивно в разговор, в който някой в крайна сметка ще бъде принуден да обещае нещо на събеседника си. В този случай „празните” приказки могат да са фокусирани изцяло върху темата и да оставят впечатление, че обещанието е дадено, но при един професионално направен анализ със сигурност ще се установи, че нищо не е обещано в прав текст. „Празните” приказки са широко използвани в разговори на кафе, на маса, по коктейли или други така наречени забавления, от една страна защото това обединява говорещите, а от друга, защото ни освобождава от отговорността да демонстрираме действителни познания или да доказваме твърденията си. Това в известен смисъл ни деперсонализира, но и освобождава от напрежението натрупано през деня, тъй като всички сме наясно, че по такива места се говорят предимно…, хм – „празни” приказки. „Празни” приказки се използват... …за запознаване, опознаване, защита, нападение, забавление…, всъщност май няма място или област, в която да не се използват и да са полезни… и казаното от мен, за тях, дотук, е безкрайно недостатъчно и непълноценно… до степен, в която започвам да се притеснявам, че цялата статия е просто… празни приказки.

image


Тагове:   психология,


Гласувай:
26
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. injir - Празните приказки са изгубено в...
09.10.2010 22:51
Празните приказки са изгубено време. А времето беше пари. Макар че аз понякога пилея времето си. Не за пари и не за празни приказки.:)
цитирай
2. dobromirdimitrov - 1. injir - Празните приказки са изгубено в...
10.10.2010 08:38
Не знам дали сме наясно кога пилеем времето си и кога не.
цитирай
3. dobromirdimitrov - 2. ileila - ...
10.10.2010 08:40
Вредното за един е полезно за друг. Истината за един е лъжа за друг... имаме още много да учим.
цитирай
4. анонимен - :)
10.10.2010 11:41
В някои "празни' приказки, за някои хора има "пълно" удоволствие!
цитирай
5. анонимен - ?
10.10.2010 11:59
''Думите са в основата на цивилизацията ни. ''

На коя цивилизация? На тази, която загива ли? Какво като е казано " В началото бе словото" . Не беше ли казано после: "...Ще има много лъжепророци...С думи ще омайват." ( перифраза) Може и да могат, но не всеки...не всеки.

Телепатичната комуникация е онова бъдеще, в което думите няма да има как да заблуждават!

цитирай
6. miaa - Поздрави Dobromirdimitrov:) За съдържателната статия:)
10.10.2010 12:19
Празните приказки са прeлюдия към разговора с човека, когото опознаваме/ запознанство и пр./Лично аз съм по- директна с хората и това обикновено ми помага.
в повечето ситуации, с които трябва да се справям..Нюанси на общуването има.. Обикновено , когато се срещам с нови хора, се държа така, както те подхождат към мен/ сериозно или не/. Така често научавам повече за тях:)Мога и да се забавлявам с познати хора , да си говорим" врели некипели".Но само с хора, които имат чувство за хумор и им имам доверие.
Привърженик съм на разговорите с по- малко думи, открити и отговорни:)
цитирай
7. dobromirdimitrov - 7. ileila - 6. basta - Да, хубаво си го казал. А аз съм се ...
10.10.2010 17:24
Това е истина.
цитирай
8. dobromirdimitrov - 10. miaa - Поздрави Dobromirdimitrov:) За съдържателната статия:)
10.10.2010 17:26
Не е ли по-добра идея отношението да е към разговора, а не към разговарящия?...
цитирай
9. cindy - А не е ли целият блог.бг
11.10.2010 09:52
в по-голямата си част, барабар с коментарите - празни приказки?
:))))
цитирай
10. dobromirdimitrov - 14. cindy - А не е ли целият блог.бг
11.10.2010 11:32
Зависи.
цитирай
11. lubopitstvo - Много ли е тревожно положението,
11.10.2010 19:13
когато празните приказки започнат да ти се струват непоносимо досадни, губене на време, прах по вятъра и прочие подобни, и започнеш да говориш направо, без да ти пука от последствията?
От една страна, ми прилича на депресия някаква, в която имаш проблем с общуването / доста сериозен проблем /, от друга пък е положително - проблема се поставя за решение без губене на време.
Но обществото робува на матрици - празните приказки са направо задължителна такава. Как да станеш директен, щом обществото е наложило друго? Трябва май или да си отписан от обществото, или да притежваш властта над него, за да си позволиш да казваш нещата направо.
Е, да... или да влдееш силата, тоест себе си и да не ти пука за обществото :)
Може ли да се живее в рамките на обществото общоприет начин на живот, без празни приказки? Не може.
Между другото, склонна съм към празни приказки, когата се чувствам добре. Обратно, когато ми е криво, не можеш изкопчи и една празна приказка.
цитирай
12. zapetaikata - "Искай и ще ти се даде"
11.10.2010 23:29
„Празни” приказки се използват интензивно в разговор, в който някой в крайна сметка ще бъде принуден да обещае нещо на събеседника си. В този случай „празните” приказки могат да са фокусирани изцяло върху темата и да оставят впечатление, че обещанието е дадено, но при един професионално направен анализ със сигурност ще се установи, че нищо не е обещано в прав текст.

Хубаво ще бъде да ни дадеш едно домашно, Добромир Димитров.
Забавно ще бъде за нас, а вероятно и за теб:)))

Питам се как свободно общувате вие, психолозите, обременени от толкова знание за човешката природа:)

Благодаря за всичко, което споделяш.


цитирай
13. dobromirdimitrov - 17. lubopitstvo - Много ли е тревожно положението,
12.10.2010 10:43
Тогава ти остава да се довериш на Силата :)
цитирай
14. dobromirdimitrov - 18. basta - Любопитство, хубаво е че се върна ...
12.10.2010 10:44
Пиши спокойно. Домакинът само се радва на тези диалози :)
цитирай
15. dobromirdimitrov - 19. zapetaikata - "Искай и ще ти се даде"
12.10.2010 10:45
"Домашното" е всеки постинг :) А за другите психолози не знам, но аз общувам с удоволствие :)
цитирай
16. lubopitstvo - Да бе, да,
12.10.2010 11:58
то така всеки като стане джедай, къде ще му излезе края... след съвършенството, няма накъде да вървим :)
Ще трябва да минаваме от Тъмната страна, че да има интрига.
цитирай
17. lubopitstvo - 18. basta - Любопитство, хубаво е че се върна ...
12.10.2010 11:59
Радвам се, че се радваш и се радвам също, че ме помниш с добро. Готино е да знаеш, че някой е видял мимоходом нещо хубаво в теб - суета сигурно :)
Благодаря за поздрава :)
цитирай
18. diamantsredstaklata - Много често използвам празни пр...
12.10.2010 12:13
Много често използвам празни приказки в разговори с не много познати хора и в момент, в който ми се иска да намаля напрежението в себе си по някакъв проблем.
Днес ми предстои един неприятен разговор. Дали ще се използват празни приказки, как мислиш?
цитирай
19. dobromirdimitrov - 23. lubopitstvo - Да бе, да,
12.10.2010 13:40
Смятам, че ще измислим нещо и тогава :)
цитирай
20. lubopitstvo - Баста,
12.10.2010 15:00
струва ми се, че ако нещо бъде предварително прието като"жертва", то е обречено на неуспех, а човека на неудовлетвореност и нещастие.
Хората сме социални същества и можем да живеем относително добре само сред други хора - колко ще са другите зависи от нашите лични нужди - някои са доволни на един, други искат навалица край себе си.
Празните приказки, както казва и Добромир в постинга си, всъщност съвсем не са толкова празни, защото говорят много, ако четеш и слушаш между редовете. Ето тук, в коментарите - има и много празни приказки. Ако се зачетеш, ще откриеш какво плъзгане по темата се наблюдава, поради една или друга причина.
цитирай
21. lubopitstvo - С примиряване не става,
13.10.2010 09:01
нито пък с жертаване. Ако чувстваш, че нещо не ти харесва, но трябва да го правиш, защото това очаква обществото от теб, единствения начин да успееш да го строиш, без да се изживяваш като главна трагична героиня в нещастен житейски водевил, е да си дадеш отговор на въпроса - защо е толкова важно за теб да свършиш въпросното нещо? Когато осъзнаеш сам за себе си, че това е най-доброто за теб, няма да ти и е криво да го вършиш. Защото ще го вършиши за себе си, а не за другите. Дали аз успявам? - много по-често - не, отколкото да. На теория го знам, но практиката ми е проблем.
Относно коментарите - вярно, че има различни гледни точки, което е прекрасно. Всеки внася нов нюанс, което придава цвят и разнообразие в насоките за ръзсъждения. Но доколко е искрено това, което се пише, при условие, че всеки съзнателно или по-често подсъзнателно, се докарва пред другите и най-вече пред себе си. Например, един коментар по-горе ми прозвуча толкова напудрено, че чак си казах - е, този човек, ако прави всичко както го е написал, би трябвало да е станал направо господар на света, което е абсурдно. Пълната откровеност, без оглед на мисъл - "ама, какво ще си кажат другите за мен", е основна предпоставка да се навлезе право в центъра на темата. Друг момент е, че пълната откровеност е често болезнена, защото на практика повечето хора не желаят да се ровят дълбоко в душите си - там често има неща, за които не се мисли, защото боли и защото мисълта за тях води до път, който би разрушил удобното психическо статуткво, което за момента ни е дало относително, но често лъжовно душевно равновесие.
цитирай
22. lubopitstvo - Не споря :)
13.10.2010 20:05
То и от спор полза няма - за справка постинг на домакина - за истината и гледните точки - много ме впечатли и промени светогледа ми, както и други неща, прочетени в блога му :)
Аз пък направо спрях да говоря в моя блог, ако се изключат две спонтанни изцепки от половин и повече година. Не виждам смисъл. Моето мнение и гледни точки се менят и няма смисъл да пиша нещо, че и да споря в негова подкрепа, при условие, че след кратко време осъзнавам, че инакомислещите са толкова прави, колкото и аз самата и мога съвсем спокойно да ги разбера и дори да приема и тяхното мнение. Спорът е уморителен и безсмилен.
Ако не си талант в литературата, или пък ако нямаш време, желание и най-вече знание, да дадеш на другите нещо, което ще ги направи по-добри и по-знаещи, няма смисъл да пишеш.
Е, не мога да си изкривя душата и да не споделя, че най-дразнещото в другите, е това, което те дразни в теб самия. В психологията му казват - проециране. Възможно е, откривайки с доста голямата си самокритичност /тя е голяма и към другите/, фалш в себе си, да я проецирам в другите. Но въпреки това, здравият ми разум под влияние на близо двегодишните ми наблюдения тук съвсем категорично ми говори, че не греша.
Хората маниерничат, дори само пред самите себе си в постовете и коментарите си. Това е много жалко и дори грозно. Всеки се рови, казваш... - не мисля - повечето се ровят докато се вкопчат в нещо, което за момента ги облекчава и спират за дълго време. Не бива, времето е кратко и не трябва да се губи - развитие, развитие, до края - иначе е безсмислица.
Както и да е :) Важното е, да се чувстваме добре. Другото е от Тъмната страна :)
Беше ми приятно да побъбря с теб :)
цитирай
23. анонимен - 32. lubopitstvo - Не споря :)
16.10.2010 11:33
Аз пък направо спрях да говоря в моя блог, ако се изключат две спонтанни изцепки от половин и повече година. Не виждам смисъл. Моето мнение и гледни точки се менят и няма смисъл да пиша нещо, че и да споря в негова подкрепа, при условие, че след кратко време осъзнавам, че инакомислещите са толкова прави, колкото и аз самата и мога съвсем спокойно да ги разбера и дори да приема и тяхното мнение. Спорът е уморителен и безсмилен.


Мисля, че винаги има смисъл. Мнението ни, мнението на другите, мненията по принцип... всяко от тях има стойност на маркер, който очертава реалността, независимо от вътрешно присъщата им субективност. Начинът, по който ги защитаваме също обогатява... търсещите. Така че, не затваряй прозореца... нека влиза чист въздух.
цитирай
24. lubopitstvo - Тесногръдо е да имаш мнение по някой въпрос,
16.10.2010 18:14
смятайки, че то е най-парвилното. Тесногръдо е, в хода на дискусията да не погледнеш от другата гледна точка и да не осъзнаеш, че съотвения човек, който я изказва, има своето право да разсъждава по различен от теб начин. Тук многократно ми се случваше да тръгна от една позиция, да я защитавам с енергия, която сега ми се струва непростимо да изразходвам виртуално, и някъде по средата да осъзнавам, че спорът е безсмислен, защото всеки си има своето право, основание и прочие.
В блога всичко е субективно - абсолютно всичко и този, който най-добре умее да борави с писменото слово излиза най-правия. В реалността, поне погледа, усмивката, изражението и жестовете са малко по-обективни. Честно казано, без тях съвсем заприличва само на празни приказки :)
Баста е права за злобата, разбира се - облечена в безупречен изказ и маскирана зад добри намерения, тя е отвратителна тук, защото е само едно слово, зад което може да стои всеки с най-различни намерения. Манипулации всякакви, от които трябва да се пазиш, а аз искам да се доверявам, а не да се пазя. Понякога пък добрината ми се струва още по-противна от злобата - изключвам тази на присъстващите :) Фалшивее ми, и това е :) Предпочитам да пазя емоционалната си енергия за истинския живот - било тя положителна или отрицателна.
Има и друго, не харесвам общуването в интернет - не е истинско и надявам се, човечеството никога да не допусне то да стане истинско. Да чакам "чист въздух" за душата си от място, към което не мога да надвия предубеждението си, е нелогично. Колко много време отива пропиляно тук, а би могло да се използва за истински неща - разговор с детето, което имаш, с човека, с който живееш, с приятеля, който познаваш от години. Да го пропиляваш във водене на спорове в интернет или за създаване на стотици виртуални "приятелства", е кражба от собствения ти живот.
Горе писах, пиша и сега - ако не си талант в литературата или нямаш категорично вярно знание /е, такова животно всъщност има ли? :)/, което да дадеш на другите, за да станат те с една идея поне по-щастливи, няма смисъл. Прах по вятъра... Но тук ще надничам, защото авторът има знание, което е готов да сподели, а аз съм готова ако не да го науча, то поне да поразсъждавам върху него.

И накрая споделям следното - започнах коментара с мисълта, че е тесногръдо да имаш непроменяемо мнение, а по долу изказах поне три категорични мои мнения и осъзнах собственото си противоречие. Е, кажете ми - при това положение, какви постове въобще мога да напиша ? :))
цитирай
25. lubopitstvo - Писането предполага многословие,
16.10.2010 21:12
а то ме дразни - словото трябва да е максимално кратко и максимално вярно.
Освен ако чрез художествено слово не внушаваш нещо истинско и всеобхватно. Многословие, което не отговаря на горното условие, е злоупотреба с думите.
баста, желая ти хубави почивни дни, да си починеш - желая това, от което аз имам нужда явно :)
цитирай
26. lubopitstvo - Благодаря,
17.10.2010 11:25
не разбирам от поезия - само знам, че всеки различно я възприема :) На мен повече ми допадна едно друго твое стихотворение - по-дългичко е, но... по ми хареса:

Едно дете, в света студен,

Самотно бродеше и нощ, и ден

И търсеше с протегнати ръце

Кой да стопли детското сърце...

Хора много срещаше по пътя-

Вървяха те в посоки разни…

И бързаха нанякъде в мъглата-

Объркани и мрачни, празни…

На хълм един видя тълпи

С лица студени, с поглед сив,

Убиваха там Любовта

С жестоки удари и гняв…

Не! Моля ви се! Хора, спрете!

Викаше изплашено детето:

Не искам да умира Любовта!

Отчаяна бе детската душа…

Но никой не го чу и не видяха,

Как себе си обричаха на смърт…

Убиха Любовта и не разбраха,

Че себе си погубваха, без път…

И тръгна си детето, продължава

Самотно по света да броди и до днес,

Надеждата едничка му остава,

Че някога и някъде в тоз свят студен,

Все ще намери хора със сърца,

В които ще е още жива Любовта…


ps - Махни мечтите и надеждите - домакинът ни учи да не си губим времето с тях :)
цитирай
27. lubopitstvo - Ами.., виж това
18.10.2010 09:27
http://dobromirdimitrov.blog.bg/tq-i-toi/2010/01/14/opit-za-ubiistvo-na-nadejda.472741
цитирай
28. lubopitstvo - И аз така го разбирам.
18.10.2010 16:03
Действие му е майката, а баща му е настоящето :)
цитирай
29. basta - :))) мхм
19.10.2010 10:25
:))) мхм
цитирай
30. ninaantonova - В живота няма нищо случайно!
20.10.2010 13:04
Защо започвам така ли? Просто защото няма "празни" разговори дори и с непознати! Човек търси и намира, това което му е необходимо за момента, дори и от разговори с непознати. Чрез всеки разговор там, в "чекмедженцето" се запълва "пъзела" от липсващото. И то излиза тогава, когато е важно и значимо, според обстоятелствата! И срещаш човека, дори и непознатия, защото има какво да научиш и разговаряш по тема, която може би сега не е значима за теб, но Утре, тя може да определи начина ти на живот. За това мисля, че срещите с дадена личност продължават толкова, колкото е необходимо и за двете страни, и когато възможностите се изчерпят, всичко приключва. Като приказката, човек е на земята толкова, колкото е необходимо, като си свърши мисията, си отива, за да дойде на негово място друг, или друг да продължи делото му, но в развитие.
Май много писах, а не обичам да го праявя! Поздрави! Хубава седмица желая! :)
цитирай
31. dobromirdimitrov - 48. ninaantonova - В живота няма нищо случайно!
20.10.2010 13:40
Да вярваш, че имаш мисия означава да вярваш, че съществуваш за да служиш... на някого или на нещо... ... ... не вярвам в това. Животът ни е ценен сам по себе си и без да обслужваме нечии интереси, пък били те и божествени.
цитирай
32. анонимен - aNvmaLXqeQCvDHVNqod
08.06.2011 06:54
DidnВ’t know the forum rules allowed such brilnliat posts.
цитирай
33. анонимен - aZPbPtIwr
08.06.2011 09:40
Home run! Great slugging with that ansewr!
цитирай
34. dobromirdimitrov - (Great slugging ) - I`m not aware ...
08.06.2011 11:49
(Great slugging ) - I`m not aware with that expression. Would you be so kind to explain it to me?
цитирай
35. evredika333 - думите носят различни послания
27.06.2013 17:05
"Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание."
цитирай
36. dobromirdimitrov - 35. evredika333
08.07.2013 23:08
За съжаление мълчанието е още по-двусмислено разбираемо от думите. Колкото до думите, имаме свободата да увеличаваме познанието си за смисъла им, но в повечето случаи просто не желаем. Неведнъж са ми казвали, че смисълът на определена дума в тълковният речник на българския език е без значение, а единствено значение има смисълът, който те влагат в нея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3246144
Постинги: 1989
Коментари: 24167
Гласове: 52159
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930