Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
16.08.2010 14:37 - Хипохондрия
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 22945 Коментари: 20 Гласове:
17

Последна промяна: 16.08.2010 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Неврозите са интересна група болести.
Колкото повече ги отричате,
толкова повече сила им придавате.
The Rat
 

        
ХИПОХОНДРИЯ
 
 
 
 
 
Основата на всяко настоящо (за децата и възрастните) и бъдещо (за децата и възрастните), невротично и депресивно състояние – без изключение, се изгражда от неумелото и в този смисъл, неправилно отношение на родителите (и най-близкото семейно обкръжение), към децата в периода на израстването им. Периодът на израстването може условно да се ограничи до 16-тата година, въпреки, че психофизиологично приключва около 21-та година. Най-важният етап на този период, за всяка личност, започва в момента на раждането и приключва около шестата или седмата година от живота на детето. Използвам словосъчетанието „неумело родителско отношение”, само за родителите, които приемат тази отговорност. За останалите родители, които ще потърсят причините извън себе си и ще обвинят държавата, световният ред, Господ или съдбата, в опит да избягнат личната си отговорност, ще използвам словосъчетанието „необразовано, безотговорно, а често и престъпно родителско отношение”. Тук си представете, че се усмихвам мило, за да омекотя донякъде ефекта от тази, толкова агресивна и груба декларация... и после веднага забравете, че съм се усмихвал.
Нито в неврозите, нито в депресиите има нещо смешно. Във всеки случай не и за страдащите от тях.
Хипохондричната невроза [1] не е случайно избрана като основна тема на статията и пример за неврозите по принцип. От една страна, чрез избора, отговарям на интензивно проявен читателски интерес към хипохондрията, а от друга, тя е много интересен и показателен пример, включително и с това, че притежава едновременно характеристики на страхова[2] и натраплива[3] невроза...
Диференциалната диагностика е един от най-големите проблеми що се отнася до психичните болести. Професионалното ми схващане за хипохондрията е, че тя несъмнено притежава фобийна основа. Всички известни до момента фобии протичат по сходен начин, като различията се проявяват обикновено само по отношение на интензивността на преживяването. Активизирането на фобиите винаги е съпроводено от панически атаки, чиито сравнително най-разпространени симптоми (в контекста на фобиите), са: избиването на студена пот, позиви за изпускане по малка нужда, учестен пулс, сълзи, зачервяване или побледняване на кожата и т.н.. Тези атаки очевидно пречат да се води нормален живот. Първоначално те възникват само в конкретна фобиогенна ситуация. Но в хода на развитието на болестта паническите атаки може (и обикновено) започват да възникват, както от спомена, така и дори само от представата за ново преживяване на ситуацията. Така към основната фобия могат да се проявят и симптоми на вторични фобии като например, аретофобия (страх от изчервяване) или фобофобия (страх от възможен страх).
Проблемът при терапията на фобиите, (а и на абсолютно всички невротични състояния), според съвременното ниво на психологическото и психиатрично познание е в това, че в болшинството от случаите, не могат да се лекуват само медикаментозно. Допълнителна трудност създава и фактът, че хората, панически боящи се от тъмнината, публичните изяви, контакта с противоположния пол, тълпата и т.н., никога не бързат да отидат на лекар. Понякога, просто защото не са наясно към какъв специалист да се обърнат. А в повечето случаи, защото не смятат състоянието си за болест. А неврозата определено е болест и в подобни случаи помощта на психолог или психотерапевт е наистина необходима. Изобщо, нека се опитам да разсея едно огромно недоразумение: от клинична гледна точка, психичните разстройства се делят на две основни групи: невротични и психотични. При невротичните (неврозите), лечебна е психологичната интервенция, като медикаментозната се явява вторична (стабилизираща и поддържаща), докато при психотичните разстройства е точно обратното; основната терапия е медикаментозна, а психотерапията е по-скоро социализираща, отколкото лечебна.
А сега да се фокусираме върху хипохондрията. По същество тя се изразява в прекалена (патологична) загриженост за собственото здраве. Хипохондричният индивид непрекъснато се наблюдава и дебне и най-дребното неприятно усещане, идващо от собственото му тяло, което не разбира и от което се страхува. Тревожното търсене на лекар, който да разбере болестта му и да я локализира в точно определен орган, отговаря на потребността на хипохондричния да бъде признат за болен, т.е. да бъде освободен от отговорности и без никакво чувство за вина да се ползва от грижите на друг човек. Хипохондрията се среща както при неврозите, така и при психозите. В първия случай тя запазва безобидния си характер. При психозите обаче, понякога приема и налудна форма (често се съчетава с налудността за преследване). Хипохондричната налудност може например, да накара болния да смята себе си за жив мъртвец.
Често срещана грешка, както при самоопределянето на страдащите от подобни симптоми, така и при диагностицирането им от специалист, е объркването на хипохондрията с Хипохондриаза[4] (Hypochondriasis). Въпреки привидно сходната симптоматика, двете състояния са много различни и съответно изискват различен подход при лечението. За разлика от хипохондрията, хипохондриазата представлява хиперреактивно действащ защитен механизъм на Аза, чиито симптоми се изразяват в преувеличаване или подчертаване на реално съществуващо (в повечето случаи) заболяване, с цел избягване (изместване) на реалността и регрес (стремеж към състояние, в което другите Трябва да се грижат за теб). Обикновено се поражда при загуба, изоставяне, самота, както и при преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите, които се трансформират в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. Задействането на хипохондриазата дава възможност на страдащия да избягва отговорността за действията си, чувството за вина, което изпитва да бъде притъпено, а нагоновите желания отклонени. Понеже хипохондриазната интроекция (несъзнаван психологически механизъм на въображаемо включване на предмет или човек. Малкото дете, което се идентифицира с родителя от същия пол, подражава неосъзнато на нагласите му и възприема начина му на мислене. Формирането на моралните чувства е свързано с интроекцията на забраните, произлизащи от родителите) е Аз-свързана, личността преживява дисфоричност (разстройство в настроението, характеризиращо се с притъпяване на интереса и общо чувство за неудовлетвореност. Субектът изглежда преситен и разочарован. Понякога търси измамна възбуда в алкохола или в дрогите и може да стигне до самоубийство) и чувство за бедствие.
Нозофобията е друг психичен проблем, който често се бърка с хипохондрията. Нозофобията, представлява ирационалнен страх от определено заболяване. Подобна е на хипохондрията, но има няколко съществени разлики. Докато хипохондриците имат по няколко физически симптома, за които се опасяват, че са предизвикани от болест, то хората с нозофобия се страхуват от точно определено заболяване и смятат, че имат точно неговите симптоми. Този вид фобия често се проявява при студенти изследователи, които прекарват много време в изследване и четене за определено заболяване. Тези състояния обикновено се наричат “болестта на студента по медицина” или “киберхондрия”. Например, ако баща ви почине на 60 години от сърдечно заболяване и вие, наближавайки 60 години, започнете също да смятате, че сте болни от сърдечно заболяване, но медицинските тестове не покажат такова, би следвало да бъдете диагностицирани с нозофобия.
Хипохондрията в частност и неврозите по принцип са сериозен и до този момент, напълно подценяван и пренебрегван здравословен и социален проблем. Лошото при тях е, че не само нарушават пълноценността на живота на пряко засегнатия от невротичното състояние, но и често разрушават частично или напълно, като връзките в семейството, с близките и приятелите, така и живота ви професионален план. На практика няма социален сегмент, който да остава незасегнат. Друг сериозен проблем е, че когато не им се обърне необходимото внимание при първата проява на невротичните симтоми, те проявяват агресивна тенденция към задълбочаване (усложняване на състоянието) и хронифициране. Което ще рече, че ако не лекувате неврозата, тогава, когато трябва, вероятността да си я отглеждате цял живот се превръща в сигурност.
 


[1] В настоящият Международен класификатор на болестите, Х ревизия, Глава V, хипохондричната невроза е отбелязана като F 45.2 - Хипохондрично разстройство.
[2] F 40.- до F 41.-  Фобийни и други тревожни разстройства в МКБ Х
[3] F 42.- Обсесивно-компулсивно разстройство в МКБ Х
[4] Хипохондриазата е описана в класификацията на GlenO. Gabbard, M.D., Brown Foundation Professor of Psychoanalysis & ProfessorDirector, Baylor Psychiatry Clinic, Houston, Texas.
 



Гласувай:
17
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. erato7 - Бързам да ти благодаря, преди още да ...
16.08.2010 15:10
Бързам да ти благодаря, преди още да съм прочела!:)))
Почвам да чета внимателно!:)))
цитирай
2. krivoshapkova - Статията ми хареса.
16.08.2010 16:41
:)) усмихвам се, защото , с едно малко преувеличение, може да се каже ,че сме заобиколени от хора, страдащи от хипохондрия и редица други неврози. Това в кръга на шегата.
Сега сериозно- казваш, че в основата на всяко невротично и депресивно състояние стои неумело и неправилно отношение на родителите ( средата). Съгласна съм. Често съм си мислила ,че трябва да има "училище за родители" . Под някаква форма, по някакъв начин, бъдещият родител трябва да научи/знае какво се очаква от него, заемайки се с формирането и израстването на една личност ...и да е наясно с огромната си отговорност. Този проблем - подготовката за родителство ,според мен , е въпрос на политика, на обществени нагласи.
Сещам се за една мисъл по повод родителството: Преди да се научиш да бъдеш родител, трябва да се научиш да бъдеш дете.
Изместих малко темата ....
Поздрав!
цитирай
3. dobromirdimitrov - 1. erato7 - Бързам да ти благодаря, преди още да ...
16.08.2010 17:34
И това, ако не е предубеждение :)))
цитирай
4. erato7 - Благодарна съм за това, че изпълни ...
16.08.2010 18:43
Благодарна съм за това, че изпълни молбата ми!:))))
цитирай
5. dobromirdimitrov - 2. krivoshapkova - Статията ми хареса.
16.08.2010 19:03
Темата за родителската вина е твърде взривоопасна за да се засяга повърхностно в коментар към статия. Принципно не можеш да си виновен за нещо, което не познаваш, а ние като родители сме безкрайно неподготвени по принцип. Но пък можем да бъдем виновни за липсата си на желание да научим нещо. Както и да е, във всеки случай звучи добре констатацията ти, че за да се научиш да бъдеш родител, трябва да се научиш да бъдеш дете. С това допълнение, че да се научиш да бъдеш дете е просто първата стъпка в едно голямо учене.
цитирай
6. dobromirdimitrov - 4. erato7 - Благодарна съм за това, че изпълни ...
16.08.2010 19:04
Радвам се на удовлетворението ти :)
цитирай
7. dobromirdimitrov - 7. basta - прочетох, после мислих. . . за де...
16.08.2010 20:58
:)
цитирай
8. анонимен - Доктор ох боли
16.08.2010 21:49
Най-непоносимата невроза за околните, такива могат да те убият. Аз имам в семейството си 3-ма от тях. Със сигурност е свързано с его-то. Страх ги е само за собственият им живот. Страх от смъртта, страх за тялото, отвратителни са.
цитирай
9. injir - Фобия към щастието. Сигурно много ...
16.08.2010 22:24
Фобия към щастието. Сигурно много черногледи, негативни хора, песимисти, могат да имат подобна фобия. Да не можеш да се порадваш - това е наказание. Дали те се чувстват така добре или не го осъзнават както трябва?
цитирай
10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
16.08.2010 22:33
Има. Придобита е. Лечима е.
цитирай
11. dobromirdimitrov - 10. анонимен - Доктор ох боли
16.08.2010 22:36
Неврозата е болест. Подобно отношение към каквато и да е болест е... да речем, нехуманно.
цитирай
12. dobromirdimitrov - 11. injir - Фобия към щастието. Сигурно много ...
16.08.2010 22:38
Краткият отговор е, да, така се чувстват добре. Но всъщност този отговор не носи никаква информация и дори по-лошо, вреди на отношението, което близките си изграждат към невротиците.
цитирай
13. pumona - темата е интересна
20.08.2010 23:45
темата е интересна. благодаря, добромирдимитров.
... като допълнение - чела съм за фобия от липсата на страх.
... вероятно съм лош родител...
какви ли са истинските и добри родители?
дали съществуват?!
и какви ли деца ще израстат в среда на добри родители?!
цитирай
14. dobromirdimitrov - 21. pumona - темата е интересна
21.08.2010 12:27
Няма такава фобия. Самото словосъчетание е оксиморон :) Колкото до добрите родители... няма добри и лоши родители. Но и въпросът е доста сложен и както обикновено в психологически контекст - строго индивидуален.
цитирай
15. divna8 - Чудесен е блогът ти, за което бла...
24.08.2010 00:49
Чудесен е блогът ти, за което благодаря!
Намирам прекрасни статии и отговори на свои въпроси за света около мен, а и за самата мен. Всеки има своите фобии и страхове, ако някой каже, че няма - е неискрен - първо със себе си :)))
Не съм коментирала досега, но това ще се промени - вече имам повече свободно време! Желая ти успех в мисията - да просвещаваш хората, за да опознаят човека в себе си :):):)
цитирай
16. dobromirdimitrov - 23. divna8 - Чудесен е блогът ти, за което бла...
24.08.2010 10:30
Ще се радвам на коментарите ти.
цитирай
17. pumona - Отново се върнах на темата за хипохондрията, и...
02.01.2012 00:13
Възможно ли е, хипохондрията да бъде преборена без психологическа намеса от специалист?
Питам, тъй като познавам човек, който имаше дългогодишна невротична хипохондрия. Незнайно как след силен стрес, който продължи близо месец - нещата отшумяха. Сега, този същият човек е спокоен и дори за миг не търси болести у себе си. Различен е.
цитирай
18. dobromirdimitrov - 17. pumona - Отново се върнах на темата за хипохондрията, и...
03.01.2012 19:40
Възможно е. Известно е като спонтанна ремисия. На мен не ми е известно доколко е устойчиво като състояние. До известна степен съм консервативен в схващането си, че докато не елиминираш причината, не можеш да елиминираш симптома (синдрома).
цитирай
19. анонимен - Много полезна статия
25.01.2012 15:55
Търсейки решение на собствения си проблем,попаднах случайно на тази статия.Dobromirdimitrov,благодаря за интересната информация.Аз например разбрах,че съм вероятно със симптомите на нозофобията,а не толкова на хипохондрията.Това възникна случайно,когато дадат по новините кадри за някой стряскащ случай или прочета във вестника,с дни и месеци не мога да си избия мислите и страховете точно за тези едно-две заболявания,които ужасно ме плашат.На моменти има затишие,после засилване и така.Полагам усилия,но определено резултата е временен и незадоволителен.Преди години така стигнах до невролог,който ми каза,че съм си съвсем наред и ми изписа разни медикаменти.Не стигнах до тях-чувайки думите му,се успокоих моментално.Сега обаче,от около година,нещата взеха да се завръщат със страшна сила.
Според Вас какво би могъл да направи човек,за да си помогне сам,да овладее мислите си,изпълнени със страхове.Бих Ви била благодарна на някои общи насоки,които да осветлят малко проблема.ЗНая,че вероятно трябва да се обърна към психолог,но на този етап не го виждам.Благодаря Ви предварително.
цитирай
20. dobromirdimitrov - 19. анонимен - Много полезна статия
26.01.2012 10:09
Няма проблеми да ви отговоря, но са ми необходими повече лични данни. Общи насоки, които да вършат работа няма. Ако прецените че е уместно, пишете ми на имейл.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 2916584
Постинги: 1862
Коментари: 23119
Гласове: 50190
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031