Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
19.06.2010 14:25 - Амнезия
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 25106 Коментари: 23 Гласове:
25

Последна промяна: 19.06.2010 14:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако имаше изгода от помненето, никой нямаше да забравя .” Бенджамин Дизраели  
АМНЕЗИЯ   image   Няма да говорим за клиничната амнезия, разбира се – който е болен от нея, ще се лекува там, където трябва и с каквото трябва. Ще си поговорим за онова другото – нормалното забравяне, което, както ще разберете, е един от основните строители на личната ни Вселена. А заглавието “Амнезия” избрах, просто защото амнезия е красива латинска дума, отговаряща на темата и придаваща на статията известен невротичен чар и... хм... професионална тежест. Според един от пионерите (ах, как мразя клишетата...), в изучаването на паметта, Херман Ебингхауз (не му се смейте на фамилията), човек никога не забравя нещо, което е научил – във всеки случай, не и напълно. Подобни наблюдения имат и Анри Бергсон и Зигмунд Фройд, които също споделят идеята, че миналото никога не е истинки забравено. Тези изследователи смятат, че спомените продължават да съществуват неопределено дълго и макар при някои обстоятелства или под влиянието на определени потискащи ги сили да изчезват, по-късно при други, по-благоприятни обстоятелства отново могат да изникнат. Изобщо, човешката памет се заличава напълно само, когато човек умре. Преживяването и научаването на разни неща, не само създава спомени, а и променя личността ни, независимо от отношението ни към тях. Научим ли нещо веднъж, ние го помним и то определя мирогледа ни, независимо от факта, че наученото често не достига до съзнанието ни и на практика не винаги знаем, че знаем всичко, което знаем. Това между другото, е един механизмите, които определят неправилно наричаните от нас интуитивни решения. И преди сме говорили, че в природата всичко се подчинява на закона за запазване на енергията. Макар и понякога поведението ни да изглежда парадоксално и обясненията, които имаме за него, алогични – това не е така. Всичко в живота ни се подчинява на собствената ни, вътрешна, невидима понякога и за самите нас, но перфектна логика, която от своя страна е подчинена на един генерален личен план, чиито глобални параметри, самите ние, почти никога не съзнаваме, но на които безпрекословно се подчиняваме. Спомените, такива каквито живеят в съзнанието ни, са неотменна и изключително важна част от този несъзнаван план. А забравянето е онзи психичен процес, който извайва личното ни настояще, чрез тенденциозна селекция на спомените. Това, че миналото определя настоящето отдавна не е новина за никого. Но какво е миналото: това, което сме преживели? Определено, не. Миналото за нас е това, което помним от преживяното. Този факт обаче драстично променя критерия, по който го оценяме – вече говорим, че не действителното минало определя настоящето, а тази, селектирана от нас част, която помним от него... Което пък, пред вид начина, по който избирателно помним означава, че... несъзнателно, но абсолютно целенасочено, чрез спомените манипулираме настоящето си... и то в конкретна посока, определена от психоаналитичната обосновка на забравянето, като естествен процес на заличаване на спомени. Но не забравяйте; селективно заличаване на спомени, което ни освобождава от неприятните спомени или спомени за случки, несъобразени с изискванията на присъщия ни морал и етика – тогавашен и сегашен. Опитайте се да си припомните миналото. За да не звучи така общо, опитайте се да погледнете назад във времето и да възстановите в паметта си връзката с половинката си. Това би била една от най-неблагодарните задачи, с които бихте се захванали: някои от вас ще виждат определени фрагменти от връзката; други биха твърдяли, че виждат цялата връзка, без кой знае какви изключения. Но и едните и другите направете следният експеримент: опитайте се да стиковате тези ваши спомени със спомените на половинките си. И най-повърхностната съпоставка ще покаже, че дори и да помните едни и същи събития, вие в никакъв случай не ги помните по един и същи начин. А понякога разминаванията са толкова значителни, сякаш говорите за съвсем различни неща... и хора. Което потвърждава факта, че от миналото помним това, което ни изнася, за да го използваме да обясним това, което се случва сега, по начин удобен само и единствено на нас. Тоест, споменът обслужва собствените ни актуални в настоящето интереси. Типичен пример за това е фактът, че човек, никога не забравя цели или среща, които са важни за него (носят удоволствие или изгода) и обратното: всеки е склонен да забрави онези цели или срещи, които биха го натоварили или отегчили. Реалността е твърде пластично понятие: дори и да помним, по някакво изключително стечение на обстоятелствата, фактите, точно такива каквито са били в действителност, едно леко изместване на фокуса на събитието е в състояние да направи спомена приемлив за нас и неприемлив за половинката ни. И за да оправадаем изкривяването на реалността, сме си измислили понятието “гледна точка”, която защитаваме така, сякаш светът би се свършил, ако някой ни я промени... Всъщност това е факт; светът ни, такъв, какъвто го познаваме, наистина би се свършил, ако променим гледната си точка. Защото нашият свят е начина, по който мислим, чувстваме и... спомените, такива каквито ги имаме. Затова, да изгубим спомените си (определящи гледната ни точка в настоящето), за нас в действителност би означавало да изгубим личността си. Губим опората и ориентирите си в реалният свят, който включва и хората около нас. Казано на психологически език – деперсонализираме се. Затова и съществува непатологичната амнезия – забравянето – тя изхвърля от съзнанието спомените, които биха разрушили и без това крехкото равновесие на представата ни за себе си, а тези спомени, на които оставя достъп до съзнанието преработва по начин (много подобен на парамнезия), който да осигурява психичната стабилност на личността ни в настоящето, като по този начин подсигурява и бъдещето. Нормалното селективно избиране на това, което да помним и начина, по който да го помним, има еквивалент в психопатологията, като един от видовете психогенна (неорганична, предизвикана) амнезия, наричана още и “хистерична амнезия”. Тя също се изразява в загуба на памет за точно определени събития, както и за всякаква друга информация, касаеща личният живот. Приема се, че причината е в интензивното изтласкване на неприемливи, от гледна точка на личния морал и етика, мисли и импулси, както и се приема като отражение на потребността от бягство от житейска ситуация или ситуации, възприемани като непоносими от субекта. Повечето от клиентите, ползващи психологически услуги, които имат обичайните (непатологични) проблеми с емоциите, чувствата и взаимоотношенията, споделят за нещо, което в най-общия случай наричат “хаос в главата”. Една от основните причини да съществува подобен хаос, са точно спомените или по-скоро елементите от тях, които сме “забравили” или преиначили. Защото именно спомените (които по същество представляват живота ни, а не са просто снимки от семейният албум), определят емоционалното, чувственото и рационалното ни (доколкото изобщо имаме такова) поведение и отношение към настоящето. Освен това при преиначаване на спомена в главата ни така или иначе, някъде дълбоко в несъзнаваното стои оригиналният отпечатък на събитието, който се противопоставя на преиначаването и предизвиква допълнителен “хаос в главата”, придружен с безпокойство и тревожност. В такъв аспект, припомняйте си от време на време живота си. Не бягайте от спомените. Те са всичко, което имате. Те доказват, че сте личност, която е живяла на тази земя. Ако намерите истината в спомените (което е напълно постижимо), тази личност ще бъде истинска. Или поне толкова истинска, колкото е възможно. Ако ли не – тази личност би била въздух под налягане и даже и на вас не би ви пукало за нея. Да не говорим пък и за чисто практичната страна на въпроса; Уинстън Чърчил определено не е бил психолог, но с впечатляваща яснота е формулирал практическата полза от спомените, изричайки мисълта: “Колкото по-назад можеш да погледнеш, толкова по-напред е вероятно да видиш.”

image



Гласувай:
25


Вълнообразно


1. rossasommer - Много замислящо
19.06.2010 14:50
четиво. Прочетохме си го на глас с щерката и веднага си изпробвахме спомените. Прав си, сякаш говорим за различни събития :)
цитирай
2. miaa - Много мъдра статия!Поздрави и усмивки, Dobromirdimitrov!
19.06.2010 15:07
Аз съм от хората, които често бягат от миналото си, от спомените си, трудни и неприятни! Прекъсвала съм контакти , загърбвала съм приятелства, само защото съм се чувствала обидена в определена ситуация..Сега разбирам, че човек трябва да пази спомените в сърцето си, хубави, лоши, те са част от нашия живот,те са важна предпоставка за нашето психическо здраве!
цитирай
3. анонимен - Емоциите са тези, които фиксират ...
19.06.2010 15:11
Емоциите са тези, които фиксират паметта и влияят на мисленето ни. Ние „помним” с емоциите си.Но в едни взаимоотношения емоциите никога не са само отрицателни или само положителни.Коя е причината тогава за дадени взаимоотношения с даден човек да си спомняме само "лошите емоции",а "хубавите емоции" сякаш не са се случвали или ако в даден момент изплуват в паметта ни ,съзнанието ни автоматично търси и изравя аргумент който да ги принизи до степен "лицемерие","изгода" и т.н.?
цитирай
4. анонимен - “Колкото по-назад можеш да погледнеш, толкова по-напред е вероятно да видиш.”
19.06.2010 15:29
Хм, когато и да гледаш назад, ти е удобно да не виждаш? Самозамазване, слагаш ужлика "всичко ми е наред" и давай напред. Спомените формират, хм...дошли сме на бял свят с тях, правим ги или снимка на днесазът, или...
От коментар @3 възникна въпрос - може ли емоциите да са в рамките на категориите добри - лоши?
цитирай
5. dobromirdimitrov - 1. rossasommer - Много замислящо
19.06.2010 17:11
Забавно е, но само до някъде. Може да бъде и доста страшно :)
цитирай
6. dobromirdimitrov - 2. miaa - Много мъдра статия!Поздрави и усмивки, Dobromirdimitrov!
19.06.2010 17:16
Често трябва доста да поровим преди да ги намерим за да дойде ред да си ги пазим :)
цитирай
7. dobromirdimitrov - 3. анонимен - Емоциите са тези, които фиксират ...
19.06.2010 17:19
Хубав въпрос. Разбира се, си има и отговор, но далеч не е лесен, а още по-малко кратък. Може би ще опитам да го развия в отделна статия.
цитирай
8. dobromirdimitrov - 4. анонимен - “Колкото по-назад можеш да погледнеш, толкова по-напред е вероятно да видиш.
19.06.2010 17:22
От гледна точка на психиката е все тая дали са добри или лоши, ако се отработят правилно.
цитирай
9. анонимен - 7. dobromirdimitrov - 3. анонимен - Емоциите са тези, които фиксират ...
19.06.2010 17:31
Как беше-няма добри и лоши въпроси,а правилно и грешно зададени...Аз имам отговор на въпроса си,но ми беше любопитно твоя(или по-точно на психолога) отговор.Но както и да е,ще почакам и ще се опитам да го открия в статията която може би ще напишеш.
цитирай
10. pumona - Четейки, откривах, че написаното е и моето мислене,
20.06.2010 01:21
макър и не точно по този начин написано...
Спомените могат да бъдат и чуждите спомени, но... не винаги ще бъдат отработени така... Всъщност... така казват психолозите....
Понякога усещам, че вселената е цялото, а ти, който пишеш и се учиш заради хората..., аз, те, ние, вие, сме всичко от нея.
цитирай
11. dobromirdimitrov - 9. анонимен - 7. dobromirdimitrov - 3. анонимен - Емоциите са тези, които фиксират ...
20.06.2010 08:58
:)
цитирай
12. dobromirdimitrov - 10. pumona - Четейки, откривах, че написаното е и моето мислене,
20.06.2010 09:06
Вселената Е цялото, но това рядко ни интересува, защото нашата Вселена си е у нас.
цитирай
13. harvi - Четох с удоволствие! И много ми хареса!
20.06.2010 15:21
Дали е възможно с повече усилия сами да стигнем до обективния спомен? Допадна ми и определението ти за интуицията. При всички случаи, предизвикваш мислене, което също ми харесва :)) Поздрави :)
цитирай
14. elena196643 - ДА ПОМНИМ
21.06.2010 08:13
Добре,че имаме спомени,от тях можем да се учим,да използваме опита си от миналото в настоящето,да поправяме старите грешки,да предпазим някого да не повтаря нашите.Човек без минало е като дърво без корен.Не искам да съм на мястото на човек,който не иска да си спомня миналото.Колкото по-разнообразно минало си имал,то и бъдещето ти ще е такова.Да не забравяме ,че всеки гради живота си сам и колкото повече използва миналото в градежа на настоящето,то съграденето ще е по-прекрасно.
цитирай
15. bovari - Техниката понякога си прави шеги:)
23.06.2010 13:29
и по закона на Мърфи се случва, когато най-малко не искаш:) Но както казват "всяко зло за добро", пимах време да премисля още веднъж всичко прочетено.
Ползата - неоспорима.
В кратце: най-важното е да имаш спомени!, както не по-маловажно! е да осъзнаваш нагласата, с която влизаш, за да ги изживееш/и малко черен хумор - има спомени и /с/помени, т.е. такива, които знаеш предварително, че трябва да се случат, но да не оставят следа, ако е възможно - никаква. това може би е илюзия, но...може и да не е:)/.
Хубав ден, Добромир Димитров.
:)
цитирай
16. dobromirdimitrov - 13. harvi - Четох с удоволствие! И много ми хареса!
24.06.2010 10:46
Абсолютно самостоятелно достигане до обективен спомен ми се струва съмнително. При всички случаи е добре да се прави връзка с реалността посредством друг участник в събитието.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 14. elena196643 - ДА ПОМНИМ
24.06.2010 10:47
Добро пожелание.
цитирай
18. dobromirdimitrov - 15. bovari - &~
24.06.2010 10:48
?
цитирай
19. анонимен - А най-няма полза от помненето ко...
02.08.2010 10:00
А най-няма полза от помненето когато сме взели пари на заем и след това-бам,амнезия.....:))))
цитирай
20. dobromirdimitrov - 19. анонимен - А най-няма полза от помненето ко...
05.08.2011 11:03
Твърде съмнително е, че това ще те отърве от кредиторите ;)
цитирай
21. ileila - 20.dobromirdimitrov - 19. анонимен - А най-няма полза от помненето ко...
27.12.2011 13:38
От кредиторите едва ли ще се отърве човека,но от личен опит знам,че подобна "амнезия" е била основната причина за много провалени приятелства,поради една простичка причина-най-често "забравят" подобни заеми точно хора които сме смятали за приятели,а те от своя страна разчитат на "приятелското ни неудобство" да си ги поискаме.Така,че анонимен 19- понякога ,за някои хора наистина няма полза от помненето на подобни "дребнави битови" подробности....:)))) Абе,който го може,го може....:))))))

_________________________
I added cool smileys to this message... if you don't see them go to: http://s.exps.me
цитирай
22. cegavara - Добра тема за размисъл :)
03.01.2012 16:35
Наблюдавам се от доста време точно по този въпрос и съм установил, всъщност (според мен) просто се усъвършенствам... Помня и най малки подробности от детството си, случки от много ранна възраст, местности и неща които са ме впечатлили по един или друг начин. От известно време за почнах доста да забравям, но като се замисля, забравям повече неща които всъщност не са ми нужни, друг е въпроса със забравянето на това къде си си оставил ключовете, защото него го отчитам като следствие на разсеяност при самото оставяне. Не знам как, но мозъка ми започна с времето да си избира сам кое да помни и кое не, явно (харддиска) е нужен за други неща и по маловажните се складират на място на което както казвате ще изникнат при по благоприятни условия :) Хубава тема, не съм съгласен само с едно, че всички спомени се изтриват след смъртта, но това е друга тема за размисъл, защото не мисля, че след смъртта всичко свършва, напротив за мен физическия живот е много малка част от всичко което се случва във вселената, но повечето хора сме устроени така, че не вярваме на нещо което не можем да видим или докоснем наистина, чета Дънов, а в него има доста истина според мен... Мерси за хубавата статия, дано не съм станал досаден с комента си :) За много години на всички :) Бъдете здрави :)
ПП: Всъщност съм доста зле с краткосрочната памет, но явно животът ни е станал такъв, че рядко има нещо което си заслужава да се помни :)
цитирай
23. dobromirdimitrov - 22. cegavara - Добра тема за размисъл :)
03.01.2012 19:37
Бих искал повече коментари да са толкова пространни. Що се отнася до времето след смъртта, приемете, че аз съм прагматик - имам достатъчно работа от тази страна на линията. Т.е., твърдението върши работа, когато мислиш живота - сега - и игнорираш времето след смъртта.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4949576
Постинги: 3719
Коментари: 27117
Гласове: 73364
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031