Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
21.11.2009 01:11 - Седемте смъртни гряха: Гордост
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 51712 Коментари: 85 Гласове:
31

Последна промяна: 11.02.2010 11:47


„В основата на всички големи грешки лежи гордостта.”

Джон Ръскин

 

СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА

 

 ГОРДОСТ

(Superbia)

image 

 

Този смъртен грях е единственият, към който проявявам лично отношение. Имам сериозни основания да смятам, че той изпрати в небитието една моя мечта. Не съм сигурен дали това няма да повлияе на обективността ми, но знам, че ще направя всичко възможно да остана обективен.

 Повечето теолози определят гордостта като Първият грях. Според тях, именно тя е изначалната причина да съществува Дявола (Злото). Гордостта е накарала Сатанаил да се възпротиви на Господ и да се опита да заеме мястото му, превръщайки го в прекрасна илюстрация на един от обичайните проблеми на всички горделивци – това, което имат никога не им е достатъчно.

Всъщност, гордостта е като всяко друго човешко качество, което ще рече, че има гордост и гордост. Едно, е себеудовлетворяващата гордост, като тази от успехите на детето ти в училище, която ти носи усещане за удоволствие и радост, и на която е редно да се отдадеш изцяло, като на заслужена награда за добре изпълнен майчин или бащин дълг. И съвсем друго е гордостта, която те кара в същата ситуация, да възприемаш себе си, съзнателно или не, като нещо повече от другите родители и да ги гледаш от „висотата” на собственото си положение, съчувствено, снизходително или дори презрително, защото техните деца не са постигнали успехите на твоето.

Това е мек пример за двата типа гордост от социална гледна точка. От клинико-психологична гледна точка, естественото разделение е съответно на нормална и патологична гордост. И двете разделения за пореден път навеждат на мисълта, че генерализираното поляризиране, на което и да е човешко качество, като само добро или лошо, създава единствено проблеми. Да си умен е добро, но само ако не си гениален диктатор като Хитлер. Да си родолюбец и да защитаваш вярата си е добро, но само докато не си станал терорист-камикадзе. Да си трудолюбив е добро, но само докато не си станал работохолик. Да се гордееш с разни неща не е зло, но само докато не си прекрачил границите на нормата.

Патологичната гордост изглежда е от онзи вид разрушителни грехове, присъщи предимно на хората, определящи себе си като интелигентни. Обикновено те живеят с несъзнателната вяра, че животът им има някаква по-висша цел от това, просто да изпълняват личните си и социални роли. С течение на времето Азът им си изработва нещо, което поради липса на по-добро словосъчетание мога да нарека - усещане за мисия. Подобно усещане обаче, има нужда от цел. И това е следващата им логична стъпка - изработват си цел на мисията. Упоритото преследване на целта от своя страна им дава обяснение (извинение пред Свръхаза) за превъзходството, което демонстрират пред другите. В този смисъл, подобен тип гордост е интензивен невротичен синдром, флиртуващ с границата към психотичното. На психологичен език може да се определи като личностна акцентуация. Действието и́ е изключително разрушително. Гордостта изисква от носителя си егоцентрично отношение към света, което разкъсва духовната му връзка с другите. В личният на горделивците живот всичко е проформа. Някои от тях, подчинявайки се на импулса си за превъзходство създават идеални на пръв поглед семейства и лични контакти, които обаче са лишени от истински чувства и преживявания. Първо, защото те са показен продукт, подчинен на ползата, която може да се извлече от съществуването му. И второ, защото, ако преживяват нещо, те го преживяват сами, без да осигуряват на партньорите и близките си достъп до чувствения си свят. Приемат несъзнателно всяка проява на чувства като слабост, а гордостта не им позволява лукса да бъдат дори заподозрени в слабост. Крият чувствата, които изпитват и от самите себе си. Изтласкват[1], трансформират, рационализират[2] и интелектуализират[3]. Изобщо ще си счупят главата за да доказват на себе и на света, колко са железни. Така постепенно гордостта превзема контрола над целият им емоционален живот и социално поведение. Всяка емоция и чувство преминава през нейната цензура... И сега един малко неочакван край на тази част – горделивците не са арогантните копелета, които изглеждат. Обикновено те са жертви. Подчинени са на сложен комплекс от интензивни страхове, на чиито фон функционира личността им. Проявите на гордост са просто социалната маска, която крие от другите истинският им Аз. Колкото по-интензивни са проявите на гордост, толкова по-силни страхове се крият зад тях.

Гордостта преминава през три етапа на развитие. Славолюбие, надменност и горделивост. Това не са психологично постулирани етапи. Преди време ги срещнах в един теологичен труд. Там бяха описани като три степени на гордостта. Направиха ми силно впечатление и потърсих потвърждение чрез наблюдение в собствената си работа. Наблюденията ми потвърдиха заключенията на теолозите и очертаха корелационни връзки между теологичното и психологичното тълкуване на гордостта. За по-голяма яснота преименувах степените на етапи и преформулирах описанията на самите етапи, за да ги изкарам от теологичният и да ги вкарам в психологичен контекст.

Психичният механизъм на гордостта изглежда по следният начин: трите етапа се стартират един друг, като края на всеки от тях активира следващия. Първият етап, разбира се, прави изключение. Трудно е да се определи кога точно във времето се случва първоначалното активиране, но без съмнение славолюбието се провокира от интензивен несъзнателен стремеж към похвали и одобрение, който от своя страна е породен от необходимостта да се подтиснат базисните психологически страхове, за чието съществуване споменах по-горе, а именно: страх от лишения; страх от ограничаване на свободата; страх, че ще се наложи да подчини поведението си на необходимостта; страх от отказ; страх от пренебрегване; страх от изоставяне и страх от вътрешна самота. Сложните взаимоотношения между страховете и степента им на изразеност определят скоростта на преминаване през всеки един етап, както и времето на стартиране на следващия. Напълно възможно е страховете да се овладеят още на първото стъпало и изявите на гордост да се върнат в норма. Това е възможно да се случи и при преминаването на славолюбието към надменност, просто шансовете намаляват. Една от причините е, че на това ниво гордостта се преплита с някои от другите смъртни грехове. Надменният вече е и завистлив. Надменният е и гневлив. Това е причината на този етап да си създава най-различни врагове, които започват да го критикуват и да се опитват „да му подлеят вода”. Най-сложно обаче е възстановяването на нормата при развитие на процеса до последният етап – горделивостта. Там първопричините са заровени толкова надълбоко, че би отнело месеци и години психологическа работа само за осъзнаването им от горделивеца. Да не говорим пък за това, че надали изобщо бихме могли да започнем работа с него, тъй като състоянието му вече е в стадий на развитие, при който той неистово мрази да бъде поучаван. Станал е деспотичен, крайно егоцентричен и жесток. По-скоро би умрял, отколкото да признае поражение дори и пред себе си. За всяка несполука има виновен друг, който е много вероятно да отнесе и прояви на активната му омраза.

Няма сфера на емоционалния и социалният живот, в която да не се проявява гордост. На практика не съществува и човек без гордост. Просто при повечето хора тя се включва селективно, в зависимост от личностната конституция. Но това важи за нормалните и прояви. Срещу тях не е необходимо да се вземат мерки. Тя е необходима личностна характеристика, която укрепва самочувствието, необходимо ни да функционираме оптимално. Очевидно е, че проблемите се появяват, когато гордостта се превърне в доминираща характерологична черта. Тук изниква въпросът, възможно ли е да се справим с нея без професионална помощ? Отговорът е сравнително оптимистичен: да, възможно е, стига да не е достигнала в развитието си до последния, трети етап. Начинът на противодействие е, да се атакува не самата гордост, а скритите мотиви, които я пораждат. Ако наши близки страдат от нея, е необходимо да открием за себе си най-силните им страхове и да се опитаме да нормализираме интензивността им с непрекъсващи във времето прояви на любов, внимание и създаване на сигурна среда за съществуване. Необходимо е да спечелим доверието им и да овладеем параноичните тенденции в мисленето им. Едва тогава те ще имат шанс да осъзнаят разрушителната природа на гордостта си и да се породи у тях желание да се преборят с нея, опирайки се на нашата помощ.

image



[1] Изтласкване - Изтласкването е прехвърляне на психично съдържание от сферата на съзнаваното в несъзнаваното и/или задържането му в несъзнавано състояние. Изтласкването е един от най-важните защитни механизми, благодарение на който неприемливите за Аза желания се превръщат в несъзнавани. Подържа се посредством определени несъзнавани механизми.

[2] Рационализация - Намиране на приемливи причини и обяснения за неприемливи мисли и постъпки. Естествено тези оправдателни причини и обяснения са значително по-етични и благородни от истинските мотиви.

[3] Интелектуализация - Ексесивно прилагане на интелектуалния процес за избягване на емоционална експресия или преживяване. Крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във  външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства При стрес ексесивно възприемане на ирелевантни детайли и избягване възприемането му като цялост.

 



Тагове:   гордост,   психология,


Гласувай:
31
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Значи гордостта е болест на ума?!:))
21.11.2009 02:20
В съчетание с липса на мяра!
Беше ми много полезно да прочета!:)
Усещам прилив на гордост, че"хванах" поста овреме!:))
Щото в събота се отдавам на любимия си грях - ленност и си поспивам до късно!:))))
Поздрави!:)
цитирай
2. irka66 - Много ми хареса статията, благодаря!:)))))
21.11.2009 08:17
"Колкото по-интензивни са проявите на гордост, толкова по-силни страхове се крият зад тях."
цитирай
3. nicodima - Поздравления за яснотата на формулировките!
21.11.2009 09:00
Мисля, че властта е най- близкият път до патологичната гордост. Доказателствата са всеки ден пред нас. И вероятно нова тема за постинг : )...
цитирай
4. dobromirdimitrov - 1. tit - Значи гордостта е болест на ума?!:))
21.11.2009 09:12
Едно от най-трудните неща в професията ми е дефинирането на "болест на ума". Може би за психиатрите е по-лесно да обявят определено поведение за болестно, но не и за мен.
цитирай
5. dobromirdimitrov - 2. irka66 - Много ми хареса статията, благодаря!:)))))
21.11.2009 09:13
Радвам се, че ти е допаднала :)
цитирай
6. dobromirdimitrov - 3. nicodima - Поздравления за яснотата на формулировките!
21.11.2009 09:14
Обещавам да помисля по въпроса :)
цитирай
7. marsi13 - Всеки в своя живот проявява къде ...
21.11.2009 10:44
Всеки в своя живот проявява къде съзнателно, а понякога и несъзнателно гордост,важното е навреме да се отърсиш от нея!
Поздравления за постинга!
Весел ден!
цитирай
8. dobromirdimitrov - 7. marsi13 - Всеки в своя живот проявява къде ...
21.11.2009 10:55
Де да можехме да определяме границите си...
цитирай
9. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
21.11.2009 11:27
Да не допускаш близостта, да стесняваш границите на близостта и да блокираш близостта. Да, при определена категория хора може да се приеме, че гордостта е скрит мотив за подобно поведение. Повечето от тях, разбира се, категорично ще отхвърлят подобно твърдение.
цитирай
10. lubopitstvo - Вярно ли е, че
21.11.2009 11:35
в основата на психичното здраве стои равновесието? Да не прекаляваш в нито едно свое качество, с нито една своя емоция? Може ли, чрез самоконтрол сам да се завръщаш в това равновесие, или то трябва да се случва спонтанно, тоест без съзнателни усилия?
цитирай
11. dobromirdimitrov - 11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
21.11.2009 11:49
Не.
цитирай
12. dobromirdimitrov - 12. lubopitstvo - Вярно ли е, че
21.11.2009 11:53
Да, вярно е. Източната и Западната философия имат различни възгледи по отговора на този въпрос. Логично е да се предположи, че рано или късно ще се срещнат някъде и едва тогава ще можеш да получиш категоричен отговор на своя въпрос.
цитирай
13. monella - :))
21.11.2009 11:54
Знаех си, че ще ме "дръпнат" на топло. А вече знам и защо :)
Ето го и моят грях :))
цитирай
14. lubopitstvo - Благодаря,
21.11.2009 12:05
засега моята лична философия казва, че след като равновесната система е твърде крехка, то най - естествения й стремеж е да се стреми към хаос. Следователно, следва да се противодейства на хаоса съзнателно. В случая си мисля, че най - подходящия коректив е чувството за самокритика. Което, разбира се, също трябва е в равновесие.
цитирай
15. dobromirdimitrov - 16. monella - :))
21.11.2009 12:10
Ако е твоят, мнението ти ще бъде интересно :)
цитирай
16. dobromirdimitrov - 17. lubopitstvo - Благодаря
21.11.2009 12:14
Според Теорията на Хаоса, хаосът не е е хаос, а универсален ред. Според Тери Пратчет, там където някой се опитва да наложи Ред, Хаосът винаги тържествува, което го определя като по-добър организатор. Колкото до самокритиката, трудно е да бъдеш коректив на самия себе си, тъй като ти липсват обективни критерии. Но пък вероятно е добра идея за начало на самоосъзнаването.
цитирай
17. lubopitstvo - Ако не мога да разчитам на друго
21.11.2009 12:56
освен на субективни критерии, то след това вероятно добро начало на самоосъзнаването, каква следваща вероятно добра стъпка може да се осъществи по пътя на духовното израстване на един индивид, който желае да се развива?
Кои са обективните критерии?
Задавам много въпроси, но то е в желанието ми науча повече от човек, който знае повече и има желание да сподели своето познание.
цитирай
18. karev111 - 11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
21.11.2009 13:01
Една от причините за съзнателно избягване на емоционална близост е страха от отхвърляне (ако не се ангажирам, няма да ме боли отхвърлянето, което така или иначе трябва да последва) или т.н. “замразяване на чувствата” – породено от опита, че показването на чувства може да предизвика тяхното отхвърляне или агресия от страна на близките което причинява страдание, страх.
цитирай
19. dobromirdimitrov - 20. lubopitstvo - Ако не мога да разчитам на друго
21.11.2009 13:07
Всяка мисъл, чувство или действие трябва да получи отговор на въпроса "защо". Ще си отговаряш, докато получиш отговор, който да те накара да усетиш вътрешно равновесие.
цитирай
20. dobromirdimitrov - 21. karev111 - 11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
21.11.2009 13:08
При подобно непрекъснато бягство, какъв е смисълът от това да преживяваш каквото и да е?
цитирай
21. lubopitstvo - Много благодаря,
21.11.2009 13:15
оттеглям се, сами разбирате, че ми се отвори много работа :)
Не, без никаква шега - благодаря.
цитирай
22. karev111 - 23. dobromirdimitrov - 21. karev111 - 11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
21.11.2009 13:16
Аз просто отговорих на въпроса на коментар 11,без идеята да водя дискусия на тази тема :).А смисъл във всяко наше действие има :)
цитирай
23. анонимен - Много ми хареса :))
21.11.2009 13:56
Бездумна съм :) Беше ми интересно да чета и сега имам повод за размисъл :) Хареса ми и финалът - и с гордостта можеш да се справиш чрез любов :))
цитирай
24. анонимен - За мен гордостта е едно
21.11.2009 14:01
от най-красивите човешки качества! :) Иска ми се да я имам в повече... Може би, защото я асоциирам със старото понятие за "чест и достойнство".
Надменност, комплекс за превъзходство, презрение към другите... тези неприятни черти не ми се връзват с моето разбиране за гордост. Гордостта е красива...
цитирай
25. tili - Чудесна статия!
21.11.2009 14:23
Крият чувствата, които изпитват и от самите себе си. Изтласкват[1], трансформират, рационализират[2] и интелектуализират[3]. Изобщо ще си счупят главата за да доказват на себе и на света, колко са железни.

Не знаех, че това поведение е гордост. Колко рани и загуби може да понесе човек, докато не го възприеме като норма на поведение? Търсиш опора в себе си и не ревеш на всяко рамо за неща, които не може да разреши или промени никой. Да, страх е от много неща, но най-вече от привързване, защото неминуемо следва загуба. Нали е казано - не се привързвай към нищо земно, събирай духовно имане... Мислех се за смирен човек, но явно и смирението е гордост.
цитирай
26. kundalini - прочетох внимателно, разбрах същината, оставам бележки за реплики:))
21.11.2009 14:30
-Сатанаил........което имат никога не им е достатъчно...и усещането за мисия.
- за страховете -страх от лишения........... страх от вътрешна самота..............страх от т.к.
-тънката граница между здравословната и паталогична гордост......
22. dobromirdimitrov" Всяка мисъл, чувство или действие трябва да получи отговор на въпроса "защо". Ще си отговаряш, докато получиш отговор, който да те накара да усетиш вътрешно равновесие"
!!!!!!!
до втория прочит:)
цитирай
27. анонимен - az li4no sam mnogo gorda i ne vijdam ...
21.11.2009 14:44
az li4no sam mnogo gorda i ne vijdam ni6to lo6o v tova.. za6to zakleimqva6 gordostta
цитирай
28. анонимен - Ако си вярващ,
21.11.2009 14:53
dobromirdimitrov написа:
Всяка мисъл, чувство или действие трябва да получи отговор на въпроса "защо". Ще си отговаряш, докато получиш отговор, който да те накара да усетиш вътрешно равновесие.


всичко обясняваш с Бог, няма въпрос, на който да не можеш да отговориш с Бог и да почувстваш вътрешно равновесие. Излиза, че древните, вярвайки в смоя Господ, са били много по напред с материала в духовно отношение. Никакмо значение ли няма дали това с което си отговоряш е вярно?!
цитирай
29. dobromirdimitrov - 24. lubopitstvo - Много благодаря
21.11.2009 15:02
:)
цитирай
30. natali60 - гордост и горделивост
21.11.2009 15:02
са съвсем различни неща, нали? Това, което библията нарича гордост, всъщност се има предвид горделивост.
цитирай
31. dobromirdimitrov - 25. karev111 - 23. dobromirdimitrov - 21. karev111 - 11. ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
21.11.2009 15:04
Явно ме е пипнала инерцията :)
цитирай
32. dobromirdimitrov - 28. tili - Чудесна статия!
21.11.2009 15:08
Чувствата, които изпитваме и поведението, което инициират са с комплексна мотивация. Акцентът при анализа пада върху доминиращия мотив.
цитирай
33. dobromirdimitrov - 29. kundalini - прочетох внимателно, разбрах същината, оставам бележки за реплики:))
21.11.2009 15:09
Ами-и-и-и, ще почакам.
цитирай
34. dobromirdimitrov - 30. анонимен - az li4no sam mnogo gorda i ne vijdam ...
21.11.2009 15:10
Аз съм психолог. Нищо не заклеймявам. Това не е моя работа. Просто давам храна за размисъл и всеки е свободен да интерпретира върху нея както усеща нещата.
цитирай
35. dobromirdimitrov - 31. анонимен - Ако си вярващ,
21.11.2009 15:11
А, ако не си?
цитирай
36. dobromirdimitrov - 33. natali60 - гордост и горделивост
21.11.2009 15:12
Мислех, че съм успял да го покажа в статията сравнително ясно :)
цитирай
37. анонимен - А, ако не си? Ако не си, е изку...
21.11.2009 15:16
dobromirdimitrov написа:
А, ако не си?


Ако не си, е изкушаващо да станеш, но това не означава, че си на правилния път. А на най-удобния.
цитирай
38. анонимен - pro4eti si parvite tri izre4eniq na ...
21.11.2009 15:18
pro4eti si parvite tri izre4eniq na postinga si..toest zasegnat si li4no ot gordostta..spored men trqbva da se pravi razlika mejdu gord i gordeliv..iiiiii tova, 4e obqsnqva6 ne6tata 4rez bibliqta ..ne mi dopada
цитирай
39. dobromirdimitrov - 40. анонимен - А, ако не си? Ако не си, е изку...
21.11.2009 15:20
За някои хора е изкушаващо, за други не. Хората са различни.
цитирай
40. dobromirdimitrov - 41. анонимен - pro4eti si parvite tri izre4eniq na ...
21.11.2009 15:20
Приемам оплакването.
цитирай
41. анонимен - pravi razlika mejdu oplakvane. . i ...
21.11.2009 15:23
pravi razlika mejdu oplakvane..i tvardo zaqvena poziciq , 4e ne6to ne mi haresva
цитирай
42. dobromirdimitrov - 45. анонимен - pravi razlika mejdu oplakvane. . i ...
21.11.2009 15:25
:)
цитирай
43. sestra - И на мен много ми хареса
21.11.2009 15:27
написаното, надявам се, че по-лесно ще намеря собствената си форма на гордост. И искам да предложа да дадем име на т.н. полезна гордост. Да наречем това чувство благополучие. То съдържа в себе си целия смисъл на личната удовлетвореност от добре свършената работа, от изстраданата награда, от извоюваните ценност. Назоваването на проблема е първата стъпка.
цитирай
44. dobromirdimitrov - 47. sestra - И на мен много ми хареса
21.11.2009 15:35
Полезната гордост, както я наричаш е просто елемент от усещането за благополучие, така че май ще трябва да и мислим друго име :)
цитирай
45. yuliya2006 - СОЛОМОН - О,БОЖЕ.......
21.11.2009 15:46


в началото

О,боже благодаря ти,
за мъдростта която ми даде!
Туй поисках а ти Всевишний,
дари ми най-скъпото нещо!

О,боже благодаря ти,
чрез мен твоята мъдрост,
ще я пръсна,ще я посея,
векове навред ще се носи!

О,боже благодаря ти,
за думите който ми прати!
"ГОРДОСТТА ПРЕДШЕСТВА РАЗРУХАТА,
НАДМЕНИЯ ДУХ ПРЕДШЕСТВА ПРОВАЛА"

в края

О,боже прости ми,
аз стар съм вече немощен,
отдаден на плътското,на дявола,
загубих те,гордостта ме погуби.

17.10.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
46. анонимен - Джулия, Соломон ли е авторът?
21.11.2009 15:51
:)
цитирай
47. анонимен - Означава ли това, което си написал,
21.11.2009 15:51
че, ако се вгледаме по-надълбоко в личността на горделивеца и преодолеем ледената стена и непристъпната му маска, ще открием едно наранено и криещо се от страховете си същество, което е издигнало защитни крепости около себе си? Както в случая с агресията. Има ли нещо общо с комплекса за малоценност ? :)
цитирай
48. dobromirdimitrov - 51. harvi - Означава ли това, което си написал,
21.11.2009 16:36
Едно "да" за всичките ти въпроси.
цитирай
49. анонимен - Тогава първоизточникът на всичко лошо е
21.11.2009 16:48
страхът, независимо от какво - така ли е? Какво тогава е страхът - чувство, емоция, състояние, грях - как го дефинират психолозите?
цитирай
50. dobromirdimitrov - 53. harvi - Тогава първоизточникът на всичко лошо е
21.11.2009 17:14
Всичко, което си изброила, без грях, а и много други неща. Каня се от доста време да напиша статия и за него. Рано или късно ще го направя :)
цитирай
51. dobromirdimitrov - 54. ileila - dobromirdimitrov
21.11.2009 17:16
Не знам. Но знам, че няма битки с предизвестен край.
цитирай
52. анонимен - 55. dobromirdimitrov - 53. harvi
21.11.2009 17:19
И това ще запомня :)) До тук "почти" си обещал да пишеш за уважението, комплекса за малоценост и страха :)) Голямо творчество ти се очертава :)) Но пък имаш благодарна публика!
цитирай
53. dobromirdimitrov - 57. harvi - 55. dobromirdimitrov - 53. harvi
21.11.2009 17:27
Радвам се да го чуя :)
цитирай
54. iliada - От време на време
21.11.2009 22:26
с удоволствие влизам тук и винаги откривам нещо за себе си !:)
Радвам се ,че Ви има!
Приятна вечер!
цитирай
55. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
23.11.2009 12:23
Наистина статията е повод за размисъл....
Много ми хареса, всичко. От психологична гледна точка е перфектна.
Осъзнаването на проблема е първата, най-важната крачка към лечението. Затова и будистките учители казват, че най-важното е самонаблюдението, а след това осъзнатото разбиране на собствената си личност.
цитирай
56. dobromirdimitrov - 60. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
23.11.2009 12:48
За съжаление, действителното осъзнаване на проблема, често е стъпка по-сложна от решаването му.
цитирай
57. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
23.11.2009 13:28
Дааааа, не случайно използва думата "действително".
Много често разбираме, че имаме проблем, но до действителното осъзнаване сме далеч. Веднъж ми обясняваха, че осъзнаването има 7 степени.
На теория е лесно, на на практика - не. По-лесно е да изкачиш Еверест, отколкото да действително да осъзнаеш себе си. Най-трудното нещо на света....
А със самото му действително осъзнаване, решаването се е случило.
цитирай
58. dobromirdimitrov - 62. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
23.11.2009 13:47
За Еверест не знам, но с последното съм съгласен :)
цитирай
59. tani4ka73 - лоша работа!
23.11.2009 15:06
разпознах се в това описание.открих и най-големия страх - поведението да се подчини на необходимостта.Надявам се,моля се да се смиря и да започна да допускам другите до себе си
цитирай
60. dobromirdimitrov - 64. tani4ka73 - лоша работа!
23.11.2009 17:47
Дяволът никога не е толкова черен, колкото изглежда.
цитирай
61. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
27.11.2009 10:26
Една от причините за избягване на близостта е, че когато допуснеш някого прекалено близо до себе си (разрешиш му да те опознае) му даваш възможни оръжия срещу себе си, които той/тя не би се поколебал да използва в моменти на гняв и да те нарани възможно най-силно. Хората, които се чувстват особено уязвими не търсят истинска близост.
цитирай
62. dobromirdimitrov - 66. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
27.11.2009 11:04
Всички търсят (съзнателно или не) истинска близост, но се страхуват (съзнателно или не) от нея.
цитирай
63. kalinkamarinova - 67.dobromirdimitrov - 66. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
27.11.2009 13:02
Щом "търсенето" не може да надвие страха, значи не е истинско търсене.:)
Както и с любовта - ако "любовта" не може да преодолее всички трудности по пътя, значи не е истинска любов. :)
Това са моите критерии, които не се опитвам да налагам на никого. Просто правя опит да обясня нещата по начина, по който аз ги разбирам и възприемам.
цитирай
64. dobromirdimitrov - 68. kalinkamarinova - 67.dobromirdimitrov - 66. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
27.11.2009 13:12
Всъщност това са така наречените "абсолютни критерии". Да, те съществуват, реални са, но смятам, че твърдението ти за това как това са твоите критерии е по-скоро твое силно желание, отколкото реалност.
цитирай
65. kalinkamarinova - 69. dobromirdimitrov - 68. kalinkamarinova - 67.dobromirdimitrov - 66. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
27.11.2009 13:28
Ако бяха мои "силни желания", щях да съм ги осъществила. Очевидно не са.:)))
цитирай
66. dobromirdimitrov - 70. kalinkamarinova - 69. dobromirdimitrov - 68. kalinkamarinova - 67.dobromirdimitrov - 66. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov - 9. ileila - ...
27.11.2009 14:42
Това вече си е чиста схоластика.
цитирай
67. kalinkamarinova - dobromirdimitrov - 70. kalinkamarinova - 69. dobromirdimitrov - 68. kalinkamarinova - 67.dobromirdimitrov - 66. kalinkamarinova - ileila - 10. dobromirdimitrov
27.11.2009 16:18
:)))
Така е. Въпрос на принципи. :)
цитирай
68. анонимен - следващия път с ника ми ;)
29.11.2009 14:50
само силните личности владеят хаоса.... оказа се, че след прочетения материал и аз познавам горделив човек, мога да твърдя със сигурност, че тези хора търсят контакти , но под прикритието на друга самоличност, обикновено в нета - чатове, игри, сайтове за запознанства ......
цитирай
69. dobromirdimitrov - 73. анонимен - следващия път с ника ми ;)
29.11.2009 15:50
Напълно възможно е. Би било типична тяхна проява.
цитирай
70. renivelcheva - Чудесна стаия, Добромир. Написал ...
29.11.2009 16:29
Чудесна стаия, Добромир. Написал си я на много достъпен език и ми хареса. Стана ми интересно дали според теб гордостта има връзка с нарцисизма, и ако да, ти в какво я откриваш?
цитирай
71. dobromirdimitrov - 75. renivelcheva - Чудесна стаия, Добромир. Написал ...
29.11.2009 18:40
Всички емоции, чувства и психични състояния съставят многоелементна система, която търси баланс, независимо от Аза. В този контекст, връзка има и очевидно един ре-коментар трудно би я описал. Когато се върна отново на тази тема ще се постарая да развия цялата си хипотеза, касаеща гордостта, с всички нейни параметрални направления :)
цитирай
72. анонимен - По същество
31.07.2010 12:11
Добромире, най-вероятно си на друга вълна и едва ли ще имаш желание и възможнност да се връщаш на темата за гордостта, но тя наистина си заслужава, като първи грях, т.е. основата на греховете. Т.е., ако може да се справим по същество и индивидуално с гордостта, ще сме по-защитени от всеки грях. Самият факт, че си подхванал темата вече е достоен за уважение, сигурно има и своите психологически достойнства, които, обаче, ми е трудно да оценя, тъй като не съм системно образован в тази сфера. Това, което ми липсва в текста ти, обаче, е опит за ясното определяне на гордостта по същество, преди да се навлезе в психологически контекст. Мимоходом си дал една "податка" - "нормалната" гордост произтича от фактите (детето успява), а патологичната се подхранва от самооценка и поражда претенции. Правило ми е впечатление, много често, вероятно е наложено като клише, в интервюта на "успели", популярни хора, спортисти, музиканти, много често се използва фраза като, "да оставим на другите да преценят" (който се смири ще бъде въздигнат, а гордостта предхожда падението). В един делничен план, приемам, че непретенциозност и смиреност са синоними. Т.е. от лаическите си разсъждения до тук, бих формулирал гордостта така: Състояние в което човек или същество (Луцифер, животно) претендира за по-висок социално-психологически статус на основата на нереална оценка на съотношението между неговата стойност и стойността на околните в даден контекст (социален, професионален, интелектуален...). За това и гордите остават сами (чел ли си Максим Горки "Лара") - тъй като, първо, предявяват претенции към околните, второ, тези претенции са неприемливи, трето те не са основани на реалността. Гордостта възниква по един прост механизъм - вместо да постигнеш резултати и да ги предоставиш на оценката на околните, си изграждаш представа за себе си, която те удовлетворява и игнорираш оценката на околните. Онтологически това е свързано с двата полюса на битието + и - . Психологически те се проектират като два
цитирай
73. анонимен - Продължение
31.07.2010 12:25
типа хора - да ги наречем "донори" и "реципиенти". За едните психологически е по-съществено, какво могат да дадат на другите, а за вторите - какво могат да получат или по-тежкия вариант да вземат от другите. Затова и на "смирените по сърце", не им пука толкова, как ще ги оценят, как ще ги уважат, как ще ги заплатят, на кое място ще ги сложат. Те са получили основното си удовлетворение, като са дали. Обратно, неохотно свършили нещо, реципиентите зорко гледат за отплатата; "вземащите", обичайно, дишат тежко понеже са онеправдани и кроят реванш, на който да възтържествува тяхната "правда". Тази основа ги прави все повече и повече "отрицателни", все по-малко и по-малко успешни на тази основа и все по-онеправдани. Смятам, че в основата на всички престъпления стои един такъв "комплекс" на онеправданост, който дава моралната основа да се престъпват законите за възстановяване на "правдата". Така е било и при Луцифер - трябвало да се поклони на човека.


Бих се радвал на "двойно подаване" по темата.
цитирай
74. dobromirdimitrov - анонимен - По същество
02.08.2010 12:36
Балансът между действителният (вътрешен) за една личност свят, и обективния (външен) свят е тънка работа. По същество: представил съм и седемте смъртни гряха като своеобразни защитни механизми на личността, които по принцип действат несъзнавано и са мотивирани несъзнавано. В този смисъл прецизиране на съзнателно обяснение, което да ползва всички четящи е главоболна и непосилна, поне за мен работа. Затова и съм избрал да пиша така, че прочетеното за предизвика любознателния (или засегнатия от проблема) читател да мисли и импровизира върху темата, без да ограничавам пространствено тези процеси. А в коментара си, си засегнал толкова теми, че еветуален изчерпателен отговор би бил по-обемист и от статията.
цитирай
75. анонимен - Засегнат и любознателен
04.08.2010 07:45
Благодаря за отговора. Разбирам и приемам този "отворен" подход към темите. Но бих искал да коментираш, за мен, ако може, опита ми за конкретизация в неговите най-основни линии - т.е. приемаш ли, че линията между патологична и "нормална" гордост минава през това, че едната е основана на фактите, а другата на претенциите. И че едната е проекция на поведение на донор (доволство че си допринесъл), а другата на рецепиент (желание да получиш, а ако не получиш, да си вземеш, а ако не успееш, да търсиш реванш). Искам мнение, за сверка, тъй като материята е "тънка" и човек лесно може да се заблуди в разсъжденията си.
Мисля, че обществото ни има насъщна нужда от повишаване на психическата култура и че твоя блог е много ползотворен в тази посока. Колко време ти отнема (най-общ порядък) поддържането му? Много ми допада рационализирането на теологическите понятия и образи и псхилогическия им "превод". А, знаеш ли защо Бог е забранил на Адам и Ева да ядят от дървото на "познанието"? И интересува ли те?
цитирай
76. dobromirdimitrov - 80. анонимен - Засегнат и любознателен
10.08.2010 11:33
Не приемам тази хипотеза за разликата между патологичната и нормалната гордост. Подобен казус съществува, но това е строго индивидуална интерпретация на гордостта при ясно изразена натраплива личностна структура. Индивидуалността при проявите на неврози и психози често се пренебрегва. Единствената генерализация, която звучи смислено и обединява всички психични разстройства под една шапка е, че разликата между норма и патология е единствено количествена, а не качествена.

Запознат съм с теологичните хипотези, но определено ме интересува и вашият отговор.
цитирай
77. анонимен - Плодът
15.08.2010 10:22
Бог е забранил на Адам и Ева да ядат от плода на дървото на познанието, защото плодът още не е бил узрял.

А, какво правим с качествените промени при количествените натрупвания на патологическите състояния.
цитирай
78. dobromirdimitrov - 82. анонимен - Плодът
18.08.2010 10:27
Трансформираме ги при възможност.
цитирай
79. анонимен - ukDwmUETgVZSozl
08.06.2011 06:00
Very true! Makes a cgahne to see someone spell it out like that. :)
цитирай
80. dobromirdimitrov - 79. анонимен - ukDwmUETgVZSozl
08.06.2011 11:43
You too have interesting way of thinking... and expressing.
цитирай
81. анонимен - FmsQMsmTYcnnRTWic
08.06.2011 17:01
ThatВ’s rlealy shrewd! Good to see the logic set out so well.
цитирай
82. анонимен - ubGtutpbXd
08.06.2011 18:58
YouВ’re the one with the brians here. IВ’m watching for your posts.
цитирай
83. анонимен - GbgdxsqPwBqZlMFHFnA
08.06.2011 20:57
What a joy to find someone else who tihnks this way.
цитирай
84. анонимен - да-така е-
15.01.2012 11:43
колко е тънка,почти невидима и размита,разлята границата между
гордостта и горделивостта-добър материал за размисъл-благодаря.
цитирай
85. dobromirdimitrov - 84. hloris - да-така е-
16.01.2012 08:55
Пак заповядай.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4167091
Постинги: 2709
Коментари: 25483
Гласове: 60921
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829