Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
14.11.2009 09:28 - Седемте смъртни гряха: Завист
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 32606 Коментари: 23 Гласове:
18

Последна промяна: 11.02.2010 11:47


„Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата, произтичащо от това, че желаното от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има.” Готфрид Вилхелм Лайбниц   СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА   ЗАВИСТ (Invidia)
                       image 
  Завистта, според съвременната и́ дефиниция, е чувство на досада и злоба, предизвикано от чуждите успехи или благополучие. Тя изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Предполага се, че е свързана с желанието да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. По-старите определения обаче, са насочени в съвсем друга посока. Аристотел например, я определя като мъка, причинена от благосъстоянието на други, докато Кант я смята за израз на нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите, по причина на стандарта за сравнение. Не знам защо, но съвременната дефиниция аксиоматично включва в себе си злоба, докато в древногръцката и в тази от ХVІІІ век, според мен доста по-адекватно, се използват съвсем различни по съдържание понятия като мъка, нежелание и невъзможност. Съпоставката между съвременната и остарелите дефиниции ме доведе до идеята да прегледам и определението за злоба, според което злобата е чувство на силна неприязън, тя е недоброжелателство; желание да се причини зло на някого и злост. Това определение предизвиква у мен усещането за вътрешно противоречие в съвременното ни разбиране за завистта. Една от причините, които го предизвикват е, че завистта е феномен, който не е задължително свързан с желанието да се причини зло на нейния обект. Очевидно завистта често се бърка със злобата, вероятно точно поради факта, че проявите на завист се приемат като задължително заредени с прикрита или открита злоба. Освен това има и видимо сходство в определенията за завист и злоба. Единственото, което съществено ги различава са мотивите, които ги определят. Ако продължим по същата линия ще установим, че завистта се явява просто елемент от едно доста голямо подмножество на всички възможни варианти за проява на злоба. За да фокусирам посоката си на разглеждане на завистта, трябва да повторя и тук хипотезата си, че проявите на всички негативни личностни характеристики, включително и завистта, не са зло, генетично присъщо на хората, а се явяват трансформирани деривати на други чувства, като част от една глобална защитна структура на Аза, призвана, чрез съдържащите се в нея защитни механизми, да му помогне да се справи с непрекъснатите и явни противоречия между идеала му за реализация в света и действителната му реализация в света. ...но това май почна да звучи прекалено сложно и досадно научно... Изглежда ще трябва да се откажа да развивам идеята си за психичния механизъм на завистта по този начин и да потърся по човешки думи... :) Добре. Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Вече не живеем в комунизъм и да речем, че сме наясно с факта, че не всички хора са равни. Някои са по-красиви, други са по-умни, трети пък са по-богати и т.н.... Т.е., абстрактно погледнато, за всеки от нас има две категории хора: едните са под определено равнище, а другите над него. Мдааа, това вероятно е така, но само на пръв поглед. Действителността изисква от нас да признаем, че от всеки красив има по-красив, като най-красивият е само един. От всеки богат има по-богат, като най-богатият е само един. Така, по същия начин можем да продължим веригата с всички възможни варианти на сравнение на различни човешки характеристики. Освен това изобщо не е задължително най-красивия да е най-богат или пък най-богатия, най-умен. Което още повече усложнява критериите ни за сравнение с другите. За всеки от нас сравняването с тях би трябвало да дава като резултат едно сериозно множество хора, които да са нещо повече от нас. Да са по-умни, по-красиви, по-богати или каквото и да е там „по”. Това обаче не ни спира да продължаваме да се сравняваме съзнателно или не. Очевидният резултат от подобно безумно упражнение би трябвало да вкара всеки в депресия, тъй като би било изключително трудно да се избутаме на по-предни позиции при толкова много непрекъснато сравняващ се народ. Затова и психиката ни си е изработила няколко механизма за справяне с такива критични ситуация. Един от тези механизми е завистта. Проявите и могат да варират по целия спектър от невинна и добронамерена завист до коварни, а понякога и кръвожадни изпълнения, които биха накарали и Джак Изкормвача да се почувства като на матура. От гледна точка на индивидуалната психология, съществува правопропорционална зависимост между наличието на Комплекс за малоценност и интензивността на проявите на завист. Това ще рече че, колкото по-силно изразен Комплекс за малоценност се наблюдава в една личност, толкова по-интензивно тази личност проявява своята завист. Тук вероятно е уместно да вметна, че не съществува универсален завистник. Хората завиждат тематично в зависимост от това, което при тях е желание или мечта в дефицит. В най-общия смисъл, ако са искали да са богати, завиждат на богатите. Ако са искали да пеят, завиждат на успелите певци и т.н. Няма и завистник на пълен работен ден. Просто физически не е възможно да съществува човек, който да е способен да завижда двайсет и четири часа в денонощието. Завистта е прекалено интензивно чувство за да може да се проявява твърде дълго. Затова и винаги е временно състояние. При някои хора е доста продължително, но въпреки това си остава спорадично. Не бива да се подвеждате по всички онези ваши познати, които правят завистливи изказвания. При повечето от тях това е завист проформа, която реално не изпитват, но говорейки по този начин, изливат в разговора горчивината от собственото си ниво на съществуване, спазвайки определени езикови шаблони, с които са пълни разговорите ни „на маса”. Завистта влиза и в една много специфична категория чувства, която аз, за себе си наричам „чувства, които ние никога не изпитваме”. Т.е., завистта е чувство на другите. Това е една от най-„забавните” самозаблуди, в които човек може да изпадне. Всъщност всички завиждаме. Това се потвърждава от факта, че съществува категорията „добронамерена завист”, която върви с обяснението, че завиждаме с най-добри чувства. На вас подобно словосъчетание не ви ли звучи като оксиморон? Но всъщност е факт.  И то важен факт, който не бива да се пренебрегва. Не съществува точно такова животно като добронамерената завист (въпреки спектралното описание по-горе), но определено има не злонамерена завист, която е и най-разпространения вид. Естествено е за всеки, когато наблюдава у другите наличието на материални или нематериални придобивки, които самият той би желал или даже би мечтал да има, да почувства леко свиване „под лъжичката”. И в това няма нищо зло или нередно, ако не предприеме зловредни вербални или невербални действия срещу притежателя им. Аз например, бих искал да имам умна, красива и вярна жена, която да обичам и уважавам и, която да обича и да уважава мен. И е съвсем естествено да завидя на мъж, който преживява тази моя мечта. Бих искал да имам и красив, и голям дом, с китна градина потънала в зеленина, в който да живея с умната си, красива и вярна жена. А през уикендите да пътуваме насам-натам, натоварени с двете ми умни и красиви деца, в новата ми, мощна и предизвикваща възхищението на околните кола. И е съвсем естествено да изпитам завист, когато видя някой, реализирал тази моя мечта. Но това не ме прави лош човек. Не и докато не предприема някаква (каквато и да е)форма на злонамерени атаки срещу този някой. Не е невъзможно завистта да изиграе дори и положителна роля в нечий живот. Наблюдавайки например, гореописаното, човек би могъл да се амбицира, казвайки си: „Щом може той, мога и аз.” В този случай завистта очевидно се явява като катализатор на положителна промяна за този човек. За завистта могат да се кажат още много неща. Наистина много. Но за съжаление съм ограничен от размера на статията. Затова нека я приключим така. Основен психологичен постулат е, че човек за да живее в мир със себе си трябва да опознае истински цялостната си същност и да я приеме такава каквато е, а не грубо да се опитва да я пречупи през променливите морални и социални норми на своето време. Завистта е естествена част от естествените чувства, които изпитва всеки от нас и не бива да се низвергва. Просто не трябва да ни води до неприемливи думи и действия. Още Сократ е казал, че разликата между добрия и лошия човек е в това, че добрия сънува това, което лошия прави. Не лошите мисли ни правят лоши хора, а превръщането им в лоши действия. Затова можем да мислим колкото и каквито си искаме лоши неща, и това не трябва да ни кара да изпитваме вина, поне до момента, в който не решим да ги реализираме.  

image


Тагове:   завист,


Гласувай:
18



1. goby3 - :):):)
14.11.2009 09:30
Най-подло ти завиждам за познанията и за готиният пост!;)
цитирай
2. dobromirdimitrov - 1. goby3 - :):):)
14.11.2009 09:46
Щом ми завиждаш значи имаш и познанията, за които ми завиждаш. При това явно от първа ръка :)
цитирай
3. dobromirdimitrov - 3. basta - и аз
14.11.2009 10:36
Отговорите често се съдържат във въпросите. В този случай отговорът е "вчера се майтапех с един приятел" :)
цитирай
4. dobromirdimitrov - 5. basta - :)))
14.11.2009 11:08
Нито една личностна характеристика не е противовес на друга личностна характеристика. Всичко в личността е едно единно цяло и различните елементи се допълват и уравновесяват, а не се противопоставят. Това важи, когато личността е в сравнителна норма. Противопоставянето на характеристики от друга страна е сигурен белег за излизане извън норма и се определя като симптом. Противопоставянето има нужда от консултативно или терапевтично третиране. Колкото за подвеждащите неща в думите... ей, недей така, аз работя с тях :) Същото важи и за умението ти да предвиждаш развитието на диалога :)
цитирай
5. dobromirdimitrov - 7. basta - да
14.11.2009 11:27
Смятам, че не са примери за противопоставяне, а за допълване. Смисълът на дуализма не е в крайности, които се отричат, а в противоположности, които се допълват. А иначе си живей както ти харесва.
цитирай
6. dobromirdimitrov - 9. basta - да, допълване. сега малко разбрах, ...
14.11.2009 12:00
Садизъм-мазохизъм е крайният вариант на двойката, за която питаш. И да, правят едно цяло. Насилието и подчинението са част от всяка личност, включително и от твоята :)
цитирай
7. cefulesteven - Като, че ли това е най-лесният за ...
14.11.2009 12:05
Като, че ли това е най-лесният за трансформация в нещо при това много градивно, смъртен грях. Лесно може да се превърне в амбиция. Поне при себе си съм забелязал, че просто обичам да завиждам, при това най-често го правя с усмивка, а усетя ли, че се задълбава на вътре, просто изключвам обекта, вглеждам се в себе си, подреждам внимателно инструментите с които разполагам и се мъча с тях да постигна колкото се може повече, за да се измъкна от окаяното състояние в което се намирам. Вече е въпрос за спасение на душа, не толкова и амбициите ми. Получават се учудващи резултати.

Но точно защото е толкова лесна за трансформиране е и най-жалко когато се види, че човек й се е отдал.

Преди години нашумя случая за две тийнейджърки, които убиват своя приятелка, защото е била по-харесвана.

Преди месеци даваха в "Часът на Милен Цветков", сценка на саморазправа със съученички, едната дърпа за косата другата и я кара да целуне земята, а останалите снимат с телефони. Скоро чета материал, че причината е подобна на случая с убийството.

То не е и изолиран случай. И друг материал съм чел, как приятел убива до смърт друг, че бил по-харесван.

Но по-страшно ми става, като гледам, че се изявява не само при тийнейджъри, а и при хора на зряла възраст, нелишени от качества и още по-страшно, че в определени случаи, средата толерира подобно поведение. Изтъква се предизвикателство от страна на обекта, който буди завистта, дори тогава, когато трудно може да се намери подобно. И когато физическо насилие няма има психологическо, опит за засаждане на вина у някого, че притежава или изявява нещо, което може да пробуди завист. Най-малкото е диструктивно и задушаващо свободата.

Не се разбира и като че ли се прави всичко възможно да се убие и последен опит за разбиране, че щом някой буди завист, той вдига летвата нагоре, показва възможност за развитие, предизвиква конкурентното желание. Тоест всичко позитивно в което лесно може да се разгради завистта.

Не знам колко е въпрос на народопсихология, колко е адекватен вица за българския казан, колко е общочовешко, не съм пътувал достатъчно по света. Завиждам на тези които са го правили, радвам им се, че са го правили, защото ако не намеря възможност да осъществя личните си желания в тази насока ми оставят утехата, че от тях мога да науча нещо повече.

цитирай
8. dobromirdimitrov - 12. cefulesteven - Като, че ли това е най-лесният за ...
14.11.2009 12:25
Прекалената амбиция е не по-малко деструктивна от прекалената завист.
цитирай
9. cefulesteven - Прекалената амбиция е не по-малко ...
14.11.2009 14:14
dobromirdimitrov написа:
Прекалената амбиция е не по-малко деструктивна от прекалената завист.


Даже си прави по-големи поразии. Като се започне от великите пълководци и се стигне до хилавото момче, което иска да се прибори с природата, да направи нещо красиво от себе си, но покрай тренировките започва да взема и стероиди. Безименният поет, който да зарадва повече хора, да развие способности, взима сложният избор и жертва семейство, личен живот и така нататък. Постига нещо, шапка му свалям, но заслужавало ли си е и дали на мое мнение, самотната майка която е оставил, почти безпризорното/образът е хипотетичен/...
За политиката...няма какво да говорим!!! Ясно е до какво води амбицията.
Но като споменах амбицията, нямах предвид заслепените й форми, а способността да откриеш у себе си: аналог на обекта будещ завист.
Креативната й страна, защото разрушителната е страшна.
цитирай
10. dobromirdimitrov - 14. cefulesteven - Прекалената амбиция е не по-малко ...
14.11.2009 14:44
Съгласен съм с теб.
цитирай
11. анонимен - И пак ще кажа - не завиждам!:)
14.11.2009 15:20
Знам, че всяко нещо си има цена! Сигурно, понеже, както вече се разбра, съм леко ленив лакомник!:))))
По-способните и кадърни хора ме възхищават! Броя за голям късмет, ако имам възможност да познавам или работя с такива!
Ашо се отнася до материалното - има толкова начини човек да направи обстановката приятана! Старая се да подредя дома си както никой друг, а не - като другите!
Той най-често въобще не е подреден, де!:))):))
А ако смятам, че богатите живеят в лукс без да заплащат достойно труда на работниците си, това завист ли е?
цитирай
12. dobromirdimitrov - 16. tit - И пак ще кажа - не завиждам!:)
14.11.2009 16:34
Не - емпирични данни :)
цитирай
13. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
14.11.2009 16:52
Това е най-хубавата статия, която съм прочела в този сайт! Всичко важно си засегнал и то по един много приятен научно-човешки начин. Дори и характерната особеност на завистта, която съм установила с лични наблюдения на себе си и на другите, че завистта е от „чувствата, които ние никога не изпитваме. Т.е., завистта е чувство на другите" т.е. не си признаваме, че завиждаме, дори пред себе си.
Само една малка вметка - мислите, заредени с прекалено завист също са опасни. Има т.нар. "лоши очи". Хората, които ги притежават не осъзнават подсъзнателната си негативна завист и енергия. Красивите малките деца, пък и някои големи хора, често страдат от "лоши очи", възрастните ги наричат "уроки".
Може някой да не вярва в това, но детето изведнъж вдига температура, повръща, никакви лекарства не помагат трайно, а при едно баене на някоя баба против уроки, детето веднага се оправя. Може да е смешно от научна гледна точка, но аз лично съм го забелязала.
цитирай
14. dobromirdimitrov - 18. diamantsredstaklata - dobromirdimitrov
14.11.2009 16:57
Радвам се, че ти е допаднала :)
цитирай
15. анонимен - Много добро описание на завистта :))
14.11.2009 23:17
Като казваш "комплекс за малоценност" (както сме свикнали всички да казваме), а не чувство за малоценност - можеш ли да обясниш, ако обичаш, комплекса - интересува ме механизмът му на поява и действие.
С описанието на твоите мечти и обекти на завист ще станеш най-ухажваният в блог пространството :)) Всяка жена иска мъжът до нея да има такива мечти :)) Пожелавам ти да си намериш такава и всички да ти завиждат :)
цитирай
16. dobromirdimitrov - 20. harvi - Много добро описание на завистта :))
14.11.2009 23:28
Невъзможно е да ти опиша в коментар механизма на комплексът за малоценност. Вероятно някой ден ще напиша отделна статия за него. А за останалото... :)
цитирай
17. kundalini - Какъв само подход имате - така е написано, че предразполага към откровения.:)
14.11.2009 23:55
Но и само това изречение да беше, пак щеше да има много мисъл! :"Основен психологичен постулат е, че човек за да живее в мир със себе си трябва да опознае истински цялостната си същност и да я приеме такава каквато е, а не грубо да се опитва да я пречупи през променливите морални и социални норми на своето време."
Наистина основен житейски постулат!!! Но колко е трудно да опознаем себе си, нали първо трябва да има време да развием личността си откъм заложени и продобити качества и недостатъци/те с възрастта се заострят:)/, трябва житейски опит, натрупване, а едновременно с това да имаме сетива да разбираме себе си. Това, уви, често се случва, твърде късно или просто не навреме, освен ако не си от тези, за които казват "вечеряли са с Бога":))))
За разлика от Вашата завист, Добромир Димитров, която има възрастова рамка/едва ли на 15г. сте завиждал на подобен щастливо женен тип:))))/, моята завист е постоянна и на 15 и на 40г. и малко:))) И преди и сега завиждам на Джейн Фонда/http://info.rozali.com/novini/p11731.html/
Замислих се за още обекти на моята завист и......направо се ужасих от себе си - завиждам на тези, които хапват сладко и не пълнеят; на тези, които имат силна памет; на тези, които могат да се възползват от другите......но пък като се замисля няма и защо
-първите правят много повече разходи
-вторите са ограничени откъм фантазия/което не е задължително, но се утешавам:)/
-третите пък достигат само дотам, докъдето им позволят другите/благодетелите/
Освен това съм видяла, че много често зад многото имане стои нямане; зад привидното щастие, малко или повече тъга, очуждение, страх....Както каза един много богат човек"Когато знаеш, че можеш да имаш всичко, започваш да искаш безсмъртие"

12. cefulesteven - Като, че ли това е най-лесният за ...
Внимателно прочетох коментара и се питам дали наистина " когато няма причина за едно престъпление, причината е у всички"- /от разказ на Йордан Хаджиев, който днес прочетох, аз също често казвам, че за детското насилие сме виновни всички/.
Поздрави!


цитирай
18. dobromirdimitrov - 22. kundalini - Какъв само подхад имате
15.11.2009 00:12
:)
цитирай
19. анонимен - О, да!
17.02.2010 22:24
Така е. Даже бих добавила и още нещо - в част от тестове, които целят да докажат доколко искрен е бил тестваният човек, винаги има т.нар."реферетни въпроси". Те имат единствено за цел да проверят доколко може да се вярва на крайния резултат от теста, тъй като, често хората (било поради самозаблуда и непознаване на себе си, било за да се представят "в по-добра светлина"), отговарят на следните въпроси с "не":
"Лъгали ли сте някога?"
"Завиждали ли сте на някого досега?"
"Случвало ли ви се е да кажете нещо лошо зад гърба на приятел?"
Всички тези въпроси са тооооооооолкова близки до същината на човешката природа, че ако всеки е дълбоко честен, трябва да отговори: "Да! Случвало ми се е!(Без значение колко рядко).
цитирай
20. dobromirdimitrov - 24. анонимен - О, да!
15.03.2010 20:07
Мдааа...
цитирай
21. анонимен - zavist
14.09.2010 19:49
4ydia se kak da se spravia sus zavistlivite si kolejki
цитирай
22. анонимен - 4ydia se kak da se spravia sus zav...
14.09.2010 19:58
анонимен написа:
4ydia se kak da se spravia sus zavistlivite si kolejki
някой може ли да помоге-- не съм кой знае какво но защо като си по-млад.по-хубав.с по-добро семейство трябва да си в очите на някой идиот който не е направил нищо в шибания си живот?
н
цитирай
23. dobromirdimitrov - 27. анонимен - 4ydia se kak da se spravia sus zav...
15.09.2010 18:22
За да намери отговорът си, подобен въпрос определено се нуждае от пълни подробности.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 4949926
Постинги: 3719
Коментари: 27117
Гласове: 73365
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031