„В ламтежа всичко да спечели, скъперникът загубва всичко.” Ла Фонтен   СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА   СКЪПЕРНИЧЕСТВО (Avaritia)         Истинското скъперничество е доста рядко срещано явление. Пред вид редкостта му никога не бих се захванал с него, ако от една страна не беше част от списъка със смъртните грехове, а от друга и със сигурност по-важната страна – не бе особена форма на защитен механизъм на личността, която притежава уникални по сила на изразеността им характеристики. Формално скъперничеството е една от двете основни разновидности на алчността: (1) Ненаситност за пари заради самите пари – това е скъперничество и (2) Ненаситност за пари заради властта, която може да се придобие чрез тях – това пък е нещо друго, което със сигурност няма да бистрим тук и сега. Обикновено обявяваме за скъперници хората, които не харчат пари според нашите собствени разбирания за това как и за какво трябва да се харчат пари. Това разбира се, е съвсем погрешно. Тази категория хора са просто пестеливи. Пестелив и скъперник като определения, освен, че са синоними, изразяват и две различни степени на едно и също понятие-действие, което често ни въвежда в заблуждение при употребата им. Пестеливецът харчи парите си без проблем, но за определен и ограничен от неговото разбиране за приоритети кръг неща, докато скъперникът независимо от финансовото си състояние се стреми да не харчи за нищо, като в общия случай покрива само и единствено екзистенц минимума си (така както го вижда самият той). Погледнато по този начин, скъперничеството е болестно невротично състояние, което по презумпция има нужда от лечение. Парадоксът е, че евентуалното лечение би струвало пари, които скъперникът в никакъв случай няма да похарчи. Това логично води до заключението, че скъперничеството е нелечимо заболяване, което може би обяснява включването му в смъртните грехове, ако приемем, че самите грехове са част от глобална християнско-религиозна схема призвана да се грижи за психичното, моралното и физическо здраве на последователите си. Разбира се, подобно виждане от страна на създателите на християнството, за религията като всеобхватна инструкция за правилен начин на живот сега изглежда твърде инфантилно, но прекрасно се вписва в тогавашното схващане за възпитанието на децата, стъпващо предимно върху система от реални наказания и заплахи, с включени илюзорни обещания за нещо велико, но... след смъртта. Т.е., както повечето неща, които четем в Библията е създадено с добри намерения, но реализацията му е твърде проблематична. Време е да престана да се дърлям с религията, за да не си навлека някоя сложно формулирана анатема и да се върна към същността на скъперника, като оттам ще се опитам да стигна и до една по-подробна същност на скъперничеството. Скъперникът е рядко и екзотично животно. От психологична гледна точка е полярно интровертен тип, почти изцяло капсулиран в собствената си Вселена. Обикновено живее сам, но в никакъв случай не се чувства самотен. Характерна за него е проявата на частични социопатни черти, имплицитно включени в общи екстравагантни поведенчески модели, като и в двата случая, цялата му същност е подчинена на интровертната база. Разликата между него и класическия социопат е, че при социопата поведението е насочено към привличане на вниманието на другите, докато при скъперникът социопатните черти са по-скоро резултат от игнорирането на социалните правила извън неговата Вселена и стремежа му да държи другите настрани. Скъперникът определено не държи на вниманието на външния свят. Даже напротив - за него външният свят е заплаха. По тази причина поведението му спрямо другите е изключително опростено, консервативно и реалните контакти с тях са сведени до възможния минимум. При него изненади не можеш да очакваш. Ако веднъж си го видял да направи нещо по определен начин, можеш да бъдеш сигурен, че и след десет, и след двайсет години ще го върши по абсолютно същия начин. Живее сякаш в собствен пространствено-времеви отрязък и всичко извън него му е като сън. Действително изпитва почти трансово усещане, когато докосва парите си. Никога не би използвал банкови или каквито и да било други парично обслужващи услуги. От една страна това би било формено светотатство, а от друга - парите задължително трябва да са му на разположение денонощно. Скъперникът е най-символното същество, за което можеш да се сетиш. Парите са неговия Бог, а той самият е божият пророк и по отношение на собствената си религия е милосърден към нарушителите и́ като Торкемада[1].   Скъперничеството има всички характеристики на обсесивно-компулсивно разстройство на личността[2]  Уникалното, (но и вероятно най-проблематичното)при него е, че за разлика от чисто невротичния характер на обсесивно-компулсивното разстройство, скъперничеството притежава и една от основните характеристики на психотичните разстройства, а именно – скъперникът не приема като безсмислено или безплодно поведение натрапливата природа на състоянието си. Тъкмо напротив – той живее със съзнанието, че поведението му е съвсем естествено и нормално и вероятно точно това убеждение е водещия несъзнаван мотив за спорадичните му социопатни и екстравагантни прояви.  . При него естествения стремеж към притежание на определени материални ценности, както и естествените прояви на борбата за право на собственост, които в една или друга степен дават сигурност на съществуването ни, прерастват в хиперактивен стремеж към притежание на пари, като целта на притежаването постепенно се измества до крайност, от парите като средство за съществуване, към парите като цел на съществуването. Дори и да приемем, че в съвременното общество, това все още, поне донякъде е в реда на нещата и съществуват големи групи хора, които следват подобен модел на поведение (преследвайки средства, определяйки ги като цели), различието и сериозността на проблема идва от това, че въпросните групи все пак използват парите, и по предназначение - за придобиване на разни неща, ако ще и да е власт, докато скъперникът има нужда от, и се бори да притежава самите пари, тотално превръщайки ги от средство в цел на съществуването си.  Подобен модел на поведение може и да изглежда безобиден на пръв поглед и да ти се струва, че носи негативи само на собственика си, но аз не мисля така. Това е поведенческа схема, която успява почти изцяло да елиминира моралното и етично начало у човека, унищожавайки човечността му, а това би могло да бъде твърде опасно за околните. В този смисъл скъперничеството е болест, която безкрайно рисковано пресича границата между невротичното и психотичното и това води след себе си непредвидими последици. По тази причина е наложително подобни личности да бъдат подложени на интензивно лечение, а ако това се окаже невъзможно – за доброто на хората около тях е необходимо, да се направи всичко, което е по силите им за да прекъснат всякакви контакти с него. Може и да ти се стори малко драстично като решение, но това освен, че ще опази другите от евентуални проблеми, е и вероятно единствения начин да се трансформира поне донякъде поведението на скъперника, въпреки неговото желание. А това последното определено би било за негово добро защото би го спасило от самия него, изкарвайки на повърхността отдавна забравената му истинска личност.     
 

---

[1] Томас де Торкемада – първият велик инквизитор на Испания, отговорен за осъждането и изгарянето на клада на над 8 000 души, за изгонването на евреите от Испания и за унищожението на стотици книги. [2] Обсесивно-копулсивното разстройство е „новото” име на натрапливата невроза, болест, от която страда например, Монк от известния телевизионен сериал.

представляващ интерес от професионална гледна точка!:) Или - според науката.
Струва ми се, че с началните прояви на заболяването се сблъскваме всеки ден.Но може да не съм разбрала добре статията!:))
Поздрав!

Отношението ни към парите по принцип би могло да бъде предмет на твърде много дискусии.

Ами да, описал съм идеалния скъперник :)

Какво отключва тази страст към парите? Предишен мизерен живот, себедоказване ...? Чувала съм за клошари с големи пачки под юрганите. Скъперникът склонен ли е да даде пари назаем? Сребролюбието е само спрямо парите, а скъперничеството може ли да се отнася спрямо други предмети , вещи дори и хора (желание да притежаваш)? Извинявай за многото въпроси!

Хиперболизиран страх от смъртта.

въпреки, че човек умря мъчително в ръцете ми. Мисля си, че любовта към живота трябва да надделее над страха от смъртта. Този страх може да парализира волята и чувствата на хората, да ги накара да правят нещо в разраз с убежденията им и в крайна сметка да ги превърне в роби. За страха от смъртта можеш да напишеш отделна тема:)

Има време за всичко :)

Срещна ли се двама приятели.Единия предложил да пият по бира.Другия отвърнал:
-Готово,ама нещо съм кът с парите-събирам за самолет.
Приятеля му се зачудил:
-И кво,ще ги събереш ли?
-Аааа,едва ли ама като не стане все ще си купя нещо с тези пари.

:)

Харесва ми, че тексът е с отворен край- дописва всеки според наблюдения, нюанси много:)
Четейки , мислех за човек, който е моят пример за скъперник, с уточнението, че тук описаното се допълва в него с това, че парите се приемат за власт.
Допадна ми "..... скъперничеството е нелечимо заболяване............ самите грехове са част от глобална християнско-религиозна схема призвана да се грижи за психичното, моралното и физическо здраве на последователите си." , като допълвам/малко нахално:)/ , че споредд мен това е само "рамката", в която Творецът създава неповторими!!! един с друг свои шедьоври. В себе си съм открила кълнове на един два три смърти гряха, досега!, а с възрастта очаквам, да се проявят и още да се развият и други:), а като се замисля, че често греховете се преплитат и с пороците...изобщо ....животът е борба - на робите за свобода, на свободните за съвършенство!

Извън осн.текст много концентрирано/ в едно изречение!/ е казано като че ли всичко "Хиперболизиран страх от смъртта" !!!/и предхождащия коментар си го бива:)/
Много ми хареса препратката към Торкемада!

Поздрави!
:)

Покорно благодаря :)

Да си скъперник на пари - е болест. Да си скъперник на чувства - морал ли е ? Или прекалено съобразяване с морала. На обществото. А то морал ли е ?

Да си скъперник на чувства е самоубийство.

а да си разсипник и ларж в чувствата си какво е,Добромире!?
Интересна ми е твоята гледна житейска точка??!
А също погледнато в психологически аспект-чакам....

Ако си разсипник по отношение на един човек е естествено. А да се разсипваш по отношение на много хора е индикация за проблеми с идентификацията и съответно, липса на ценностна система.

а възможно ли е човек да има изградена ценностна система,и пак да има
проблеми с идентификацията-май да,или греша?!

Разбира се, че да.