Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
15.08.2009 12:08 - Болка
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 49898 Коментари: 97 Гласове:
36

Последна промяна: 11.02.2010 11:45


 

„Празно е, когато само сърцето плаче, а очите стоят сухи.” Михалаки Георгиев   БОЛКА   image
  Болката е сигнал за опасност. Винаги е била и това е единствената и функция. Обикновено се смята за предупредителен сигнал, свързан с увреждане или вредно въздействие. Т.е., изпитваш ли болка трябва да вземеш мерки иначе последствията могат да бъдат от умерени до катастрофални, а понякога и фатални. Случва се, да е достатъчно да третираш болката с някакъв „медикамент” (разговор, споделяне), друг път може да се наложи „ампутация” (раздяла), но факта, че болката ИЗИСКВА реакция не се променя от интензивността и. Интензивността определя само степента на реакция. Във всеки случай, ако има болка и не реагираш – значи нещо не ти е наред. Какво? – всеки сам си знае. А може би не знае. Може би, ако не изпитваш болка – значи или няма истинска рана, или няма истински чувства. До тук май не е много ясно за какво говоря: за физическа или за душевна болка. Всъщност, особена разлика няма. Затова и използвам паралели между едната и другата. Оттук нататък ще използвам само болка и тя ще боли навсякъде. Болката има най-различни външни проявления. Но едно от тях е най-съществено и най-познато: обикновено, когато душата ти кърви – очите плачат. Сълзите са децата на болката... или на любовта... понякога. Сълзите са кондензирани капки болка. Те са нейният материален субстрат. Дори, когато са сълзи на радост. Всъщност е твърде вероятно сълзите на радост, да са по-скоро сълзи на облекчение, че всичко е протекло добре и можем да се радваме, че сме избегнали болката. Когато плачеш, болката излиза навън и временно утихва. Утихва защото външният свят е интересен и на нея и се приисква да поскита из него. Общо взето се държи като малко дете, което временно се е измъкнало от родителска опека. Рано или късно обаче се сеща, че ще загази ако продължава да скита и се връща у дома. В душата ти. И тогава пак боли. За да изчезне изцяло болката, трябва да я помириш с чувството за вина. Ще попиташ защо точно вина? И откъде дойде тази вина? И какво общо има с моята болка? Добре де, ще се опитам да ти отговоря. Понякога, може би доста често, проблемът е в това, че когато изпитваш болка имаш нужда да причиниш такава, най-често на човека, който обвиняваш за твоята болка. Понякога си готов на всичко за да спреш болката. Дори да умреш. А понякога я прегръщаш като единственото, което те държи откъм светлата страна. Тогава се потапяш в депресия и се случва години наред да НЕ ЖЕЛАЕШ да изплуваш от нея. Депресията се грижи за теб като родител. Тя притъпява болката в хаоса от разхвърляни и объркани мисли и чувства. В същото време те наказва за болката, която и ти неминуемо си причинил на източника на собствената си болка. И ти приемаш това за справедливо, защото чувството за вина вече те е попиляло и продължава неуморно да попилява цялата ти същност. Болката и депресията са кръвно свързани. Болката е майка на депресията. Освен кръвната връзка ги свързват и общи интереси, което прави връзката изключително здрава. Основният им общ интерес (и градивно-спояващ елемент) е чувството за вина. Без него майка и дъщеря биха се споминали на секундата. Депресията не е социален феномен. Нейните корени са ВИНАГИ в нарушеното равновесие между силни чувства, свързващи двама или повече души. Затова и наблюдаваната последователност е: нарушаване на равновесието на чувствата – болка – агресия – болка – депресия. Нарушеното равновесие ражда болката. Болката ражда на свой ред желанието да нараниш източника, който те е наранил и към който задължително изпитваш силни чувства. Обикновено тези чувства са любов или различни нейни производни. Тогава ти си „мислиш”: Някой трябва да плати за всичките тези сълзи! Вариантите за плащане са два: Този някой може да плати или с любов, или като на свой ред понесе болката, която ти ще му причиниш. Ако плати с любов – добре. Всичко може би ще е наред и болката ще си отиде. Но, ако трябва да му причиниш болка за да си плати – тогава идва чувството за вина. Да не говорим пък за страничните ефекти от този акт, най-разрушителния от които е порочният кръг, който се оформя между теб и обекта – агресия от твоя страна, придружено от чувство за вина – агресия в отговор, придружена от неговото (или нейното) чувство за вина – пак агресия от твоя страна и така понякога до безкрай.  Всъщност,  желанието да нараниш, дори и да не бъде осъществено, също води до поява на силно (адекватно на силата на чувствата ти към обекта) чувство за вина. Тогава конфликта между болката, която изпитваш и чувството за вина ражда депресията и всякакви други невротични, а в най-тежките случаи и психотични промени в душата. Една от най-често срещаните, генерални житейски грешки, които можеш да направиш е да скриеш болката си. По неизвестни причини това се възпитава у нас като проява на сила. Учат ни, че да изпитваш и да преживяваш открито болката си е слабост. Това не е вярно. И не само, че не е вярно, но е и безкрайно опасно. Слабост е страха да проявиш болката си. А когато я криеш от най-близките си е не само слабост, но и престъпление срещу тях и срещу самия теб. Престъпление срещу всяко свято, чисто и истинско чувство, което съществува или би могло да съществува между тях и теб. В самото начало споменах, че има два начина да се справиш с болката. Единия е да споделиш с болката си с нейния източник, да говориш с него за това какво изпитваш, защо го изпитваш и какво би могъл на направи той или тя за да ти помогне да се справиш с болката. Другия начин е да скъсаш връзката с източника на болка и да разчиташ на забравата. Често се случва така, че дори и да минеш през разговор и споделяне, пак стигаш до раздяла. Обичайната причина е, че провеждайки такъв разговор, емоцията, която го придружава е толкова силна, че ти пречи да намериш верния път към партньора си. Вероятно това ще те накара да се откажеш изобщо от идеята за разговор. Откажеш ли се, това категорично ще означава, че любовта ти е или слаба, или изобщо отсъства и чувствата, които стопират разговора не са любовни, а егоцентрични. Но има ли любов и обърнеш ли се към нея за помощ – ще се справиш. Защото любовта е може би единственото чувство, което не позволява да го спре каквото и да е. Обичаш ли – знаеш го. Не е необходимо да го разбираш. Не знам дали е и възможно да разбереш любовта. Но със сигурност можеш да я почувстваш. Да я преживееш. Да я вкусиш. Да усетиш как е овладяла всяко сетиво, всяка фибра от тялото ти. Как диша вместо теб. Как тупти вместо теб. Любовта не се мисли и не се помни. Тя е същността ти. Тя е обсебване и себеотрицание. Не прави компромиси и не се интересува от правилата. За любовта не е необходим морал. Тя е над него. Трябва да си надживял морала за да обичаш. А ако не си – просто не казвай „обичам те”. Това би било лъжа. А ако обичаш... е, тогава определено ще намериш начин да споделиш болката си и сила да се справиш с нея. В крайна сметка, с любов или без любов, с помощта на човека, който те е наранил или с някой друг, просто намери път навън за болката си. Не се бори сам с нея. Не я крий от другите. Не заблуждавай себе си, че я няма. Болката се храни от страха ти да я споделиш. Черпи сила от тъмнината в душата ти и се страхува от светлината. Затова я изкарай на светло, запознай се с нея, разбери я и... всичко ще си дойде на мястото.  
image


Тагове:   болка,   психология,


Гласувай:
35
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Дано!
15.08.2009 12:23
Беше удоволствие да го прочета!
Хубав ден!
цитирай
2. dobromirdimitrov - 1. tit - Дано!
15.08.2009 12:31
Винаги се надявам, прочита да носи не само удоволствие, но и някаква полза :)
цитирай
3. анонимен - Много добре казано!
15.08.2009 12:31
Преди време ми разказаха за едно жестоко наказание, което прилагали в древността, но не си спомням вече в коя държава. Ставаше въпрос за наказание за убийство. Връзвали убития за гърба на убиеца, така че да не могат да се разделят и убиецът трябвало да жевее с разлагащия се труп на гърба му. При разлагането, отровата на трупа се просмуквала в тялото на убиеца и така и той умирал в страшни болки. Звучи ужасяващо. Но това е аналогия с вината и болката, ако не се отървеш от тях. Ако не простиш и задържаш в себе си отрицателните емоции. Отровата от тяхното разлагане прониква в костите ти и разрушава здравето ти, а вредата е само за теб. Не можеш да промениш обстоятелствата и не влияеш по никакъв начин на причинителите на болката, от какъвто и да е характер, като наказваш сам себе си, носейки заразата на гърба си (в случая в сърцето си).
цитирай
4. dobromirdimitrov - 3. harvi - Много добре казано!
15.08.2009 12:38
В древна Персия - днешен Иран. Прекрасна метафора :)
цитирай
5. анонимен - :)
15.08.2009 12:58
Знам, че като се връщам - ме чукваш по носа, но
ако не бях убедена, че ще намеря отговор за себе си - нямаше да чета!
Отговорите, които намирам при теб са малко трудни за изпълнение, ама вината е изцяло моя!
Моля за снизходителност!
Още веднъж - лек ден!
ние с резултата от неумението да се справим с болката отиваме на детската площадка:)


цитирай
6. dobromirdimitrov - 5. tit - :)
15.08.2009 13:02
:)
цитирай
7. ran - поздрави за изтрития пост на О.Уайлд
15.08.2009 13:14
"...Друг начин да разпознаете активната манипулация е да следите за равновесието в разпределението на отговорностите и печалбите. Като казвам „печалби” не възприемайте думата само откъм материалната и страна. Печалбата може да има чисто психично измерение, което в последствие да се трансформира в нужния и материален еквивалент. В тези случаи тя ще се опита да стовари отговорността за действието върху вашите раменете, като облагите от извършването му, по един или друг начин ще си присвои..."
Първо: Вреди по-малко!
цитатът е от този блог, от 31.01
цитирай
8. dobromirdimitrov - 7. ran - поздрави за изтрития пост на О.Уайлд
15.08.2009 13:17
Познавам си статиите, но не разбирам в каква връзка цитирате пасажа :)
цитирай
9. ran - заради манипулацията в изтрития пост
15.08.2009 13:31
имам тежък проблем - не понасям рекламата и манипулаторите
споделям си с тях реакцията, а те си трият постовете
даже си имам привидно стройна псевдотеория как прикриват непрофесионализъм увеличавайки "печалбата" за сметка на "цената".
Къде ли е проблема?
цитирай
10. nicodima - dobromirdimitrov
15.08.2009 15:37
Писал си повече за любовта, отколкото за болката : )... Не мислиш ли, че нараненото Его също има значение?
Няма ме " в ефира" от известно време, от средата на септември ще съм по- активна.
цитирай
11. dobromirdimitrov - 10. nicodima - dobromirdimitrov
15.08.2009 15:50
Вероятно има връзка между любовта, болката и нараненото Его :)
цитирай
12. анонимен - Благодаря ви !
15.08.2009 17:32
http://svejo.net/home/link_summary/360028-Blog-na-Psiholog-Bolka
---
Моля, отделете време и за коментарите към поста - рЯдко се четата такива.
цитирай
13. анонимен - Човек преминал през този ад- на депресията.
15.08.2009 17:49
Всичко, което е написано е истина, само добавям малки уточнения/по преживяно/
Болката не идва изведнъж, тя се трупа постепенно, дълго време, затова идва неусетно депресията-последен ти усещаш, че си извън живия живот/когато странно започват да се вглеждат в теб, да питат с очи ти ли си това, понякога улавяш тези погледи/.Болката те е просмукала, преобразила, тя те е победила.
Болката има лице, ти самият можеш да знаеш чертите на това лице, можеш ясно да съзнаваш защо, от къде и как е дошла, можеш и да намериш пътя - да я изговориш, да я споделиш с този, който я е причинил/най-често взаимно сте я причинили един на друг/ ,НО ВИНАГИ Е ПО-ДОБРЕ НЯКОЙ ДРУГ ЧОВЕК ДА ИМА ПОМЕЖДУ ВИ!!! Винаги страничният човек вижда по-ясно, по-добре проблема, когато нищо не е скрито, и най-вече може безпристрастно да помогне. Психологът е този, чието мнение ще прозвучи на двете страни като мнение, а не като оценка за самите тях като личности, защото той оценява ситуацията, не толкова личностите. Избягва се най-голямата болка, болката от това да не бъдеш разбран правилно,болката да не приемат обидно това, което ще кажеш, да не се трупа вина.
Като човек преминал през този ад ще кажа, че е много по-добре да потърсиш помощ от психолози и психиатри. Съжалявам, че не ги потърсих още в началото. Но пък изразявам признателност към Вас, и други психолози "под прикритие" в blog.bg, за помощта която намериш. Безценна е.
Благодаря.
Зная че е невъзпитано да пиша като анонимен, но това е другото важно мисля нещо, което си струва да споделя/ще разберете:)/ - Когато е в депресивно състояние, човек освен всичко друго е много податлив на чуждо влияние и е въпрос на късмет да срещне добри хора.
Благодаря на Бог, че точно вас срещнах.
Желая ви много здраве и добруване и .....нека само от чуждите разкази да научавате за болката.
Светъл празник, на всички.
:)))
цитирай
14. mariani - Благодаря за поста!
15.08.2009 18:55
Благодаря за поста!
цитирай
15. dobromirdimitrov - 12. vladimiryosifov - Благодаря ви !
15.08.2009 19:34
Това е и моята цел. Колкото повече коментари, толкова повече истина валидна за различните хора, които биха ги прочели.
цитирай
16. dobromirdimitrov - 13. анонимен - Човек преминал през този ад- на депресията.
15.08.2009 19:36
Радвам се, че виждаш смисъл в написаното.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 14. mariani - Благодаря за поста!
15.08.2009 19:36
Благодаря ти и аз, Мария.
цитирай
18. monella - "Вариантите за плащане са ...
15.08.2009 22:45
"Вариантите за плащане са два: Този някой може да плати или с любов, или като на свой ред понесе болката, която ти ще му причиниш." Вендетата си е чист примитивизъм. Оставете я за Италианците..
"АМПУТАЦИЯ" .. и ... следвай 10-те Божи заповеди..
Как така ще обичаш някой и ще искаш да му причиняваш болка? Това вече не ЛЮБОВ, а война. Т.е. спортна страст - кой кого ще надвие.

Какво всъщност е Любовта? - "Грижовност, отговорност, уважение и познание" .. Другото е страсти :) ..

От гръцки - το πάθος
Съществително нарицателно име, женски род:

1. Силно желание или увлечение. Чувство, което трудно се контролира.
2. Дълбока слабост.
3. Силно любовно чувство, сексуално влечение.

И тъй като последно време всички в този блог се радваме на Оскар Уайлд:
"Прощавайте на враговете си. Нищо не ги дразни толкова."

Бъдете повече Егоисти - "обичай преди всичко себе си"

Весел уикенд от мен ;)
цитирай
19. kliment - сърдечно благодаря
15.08.2009 23:22
Отдавна не бях поглеждал в блог - пространството. Радвам се, че можах да прочета този Ви текст и Ви благодаря за сторения труд.
цитирай
20. dobromirdimitrov - 18. monella - "Вариантите за плащане са ...
15.08.2009 23:36
Не ти ли се струва, че единственото смислено основание за желанието да причиниш болка е любовта?
цитирай
21. monella - Никак даже
16.08.2009 01:24
Ярост или самозащита.
Но пак стигаме не до Любов, а до спортна страст. Саревнование.
Любовта във всеки си аспект е прекрасна. Тя е положително чувство.
В причиняването на Болка няма нищо положително. Следователно, тук Любовта вече я няма. Има всичко друго, но не и Любов. Тя се е изпарила.
Не бих намесила и Омразата, макар тя би могла да е и трансформация на Любовта, колкото и да смятам, че това не е възможно.
За мен, да причиняваш Болка, защото си бил наранен, е единствено и само от нужда за надмощие.
ИЛИ
Страх, да не бъдеш наранен отново /самозащита/.
цитирай
22. monella - Още ..
16.08.2009 01:51
Ако разгледаме Любовта, не между два индивида от противоположни полове, а Любовта между родител и дете /която си е Любов, въпреки различните количества от нуждите -"Грижовност, отговорност, уважение и познание" - там нуждата от Грижовност е в повече../..
Би ли причинил Болка един родител детето си, ако тому е причинило Болка ??
Това потвръждава и несъгласието ми, че Любовта може да се превърне в Омраза..
Ако говорим за Любов!! Не за Страсти!!
цитирай
23. dobromirdimitrov - 22. monella - Още ..
16.08.2009 08:26
Това е на повърхността. Наистина ли смяташ, че един родител не би причинил болка на детето си? Ако се замислиш и самата ти би трябвало да можеш да дадеш примери за родители причиняващи болка на децата си. Може би най-елементарния пример е оня родител, който не разрешава детето му да обича "неподходящия" човек.
цитирай
24. анонимен - не съм съгласен
16.08.2009 09:59
не съм съгласен с тази тема,щото на практика се получава съвсем друго.намеквам и че съм разбрал за изневярата и тя отрича.ако продължа всичко ще задълба е, а иска да се покаже че ми е била вярна.страх ме е да и го кажа че знам и имам доказателство-черно на бяло.когато и намекнах тя каза че така ми се струва,че нещата не са така както изглеждат.въпреки всичко не и показах какво имам.страх ме е да не се разделим.шото колега се разведе и сина им забягна без да го знаят къде е и не се обажда нито на него нито на майка си.и сега си кютами и аз и казвам колко повече я обичам отколкото тя мен.винаги има едно голямо "НО" аз си го зная и незнам кое е най-правилното.и без психолог смятам че се справям,казвам и това което иска да чува и правя това което трябва за да е щастлива-защото са такива жените.все някога ще я питам отново и тогава ще и го покажа и тогава ще е много смешна-защото всичко ще се е превърнало във фарс.
цитирай
25. dobromirdimitrov - 24. анонимен - не съм съгласен
16.08.2009 10:32
Имате всички основания да не сте съгласен. В крайна сметка всеки сам избира собствения си Ад.
цитирай
26. monella - :)
16.08.2009 11:24
И майка ми се е опитвала да "не разрешава", ама кой я е слушал :)
Има много примери, които могат да се дадат. Убийства от любов?! Но тук тя се губи..
Когато започне да се губи Уважението, Любовта вече не Любов.
" Уважението казва:„Чудесен си и аз ти се възхищавам такъв, какъвто си“. Уважението насърчава този, когото обичаме да бъде себе си, да израства и да се развива, не за да служи на партньора си, а просто заради самия него."
Дори смятам, че 90% от проблемите във връзките, /респ. в Любовта/ се пораждат от липса на Уважение.
цитирай
27. dobromirdimitrov - 26. monella - :)
16.08.2009 13:35
Я стига :) Колко души познаваш, които наистина, ама НАИСТИНА уважават някого?
цитирай
28. zelenbeton - Подкрепям monella
16.08.2009 16:53
Да го кажа другояче: тезата за взаимната обвързаност и обусловеност между любовта и болката е нещо изключително вредно (освен че изобщо не е вярна). Болката присъства само там, където чувствата са асиметрични, ненамерени, несъразмерни, насилени, невъзможни.

Любовта е ХАРМОНИЯ, не болка.

По простата причина, че любовта е първо и преди всичко ВЗАИМНОСТ. Такова нещо като едностранна любов няма, любовта е дисциплина за двама. Едностранното може да бъде харесване, привързаност, влечение, порив, вкопчване. Но това са само (евентуални) предпоставки, ЗАЯВКА за ВЪЗМОЖНА любов. Нищо повече. Любов е РЕЗУЛТАТЪТ, не процесът на търсене.

Само че именно процесът на търсене е във фокуса на човешкото внимание. Защото именно той е пълен с резки колебания нагоре и надолу, проби и грешки, алогичност, трескавост, неадекватност - и по тази причина в огромното множество от случаи проявленията му са твърде драстични, за да останат незабелязани. За двама, които се обичат, любовта е всичко, тя пропива целия живот - хармонично, логично, ненатрапчиво, неизбежно, непреодолимо. Но гледано отстрани тя е СКУЧНА.

Тя не гъделичка сетивата на наблюдателя - защото той не я разбира, и не би могъл да я разбере (да повторя: това е дисциплина за двама). Наблюдателят забелязва пяната, стряскащото, скандализиращото, ЖЪЛТОТО: все странични ефекти от ПРОЦЕСА на търсене. И си въобразява, че именно този процес е любовта. Тъпо е.

И после се чудим защо съществуват латиноамериканските сериали, риалити шоутата и чалгата...
_________________

Виж, за това, че болката е сигнал за опасност, съм абсолютно съгласен. Така е - и това е още един аргумент, че болката, причинена от другия (а още повече - САМОпричинената ПОРАДИ другия), няма нищо общо с любовта. Представата, че любовта има задължително садо-мазохистичен елемент, е характерна за хората, които или не са изпитвали, или са въобще неспособни да изпитат любов. Подхранвайки тази представа, те подсъзнателно се оправдават сами пред себе си.

Или (в по-тежкия случай) са неспособни да надмогнат животинското, първосигналното у себе си. И го възвеличават, за да се самоуспокоят.

Или пък просто се кефят да наливат вода в една нескончаема - съществуваща от векове - говорилня, в която никой няма да ги упрекне, че са казали нещо не на място (защото там може да се говори всичко). А единствените, които биха могли да им възразят - хората, които са усетили любовта и я живеят в момента - със сигурност няма да го направят. Просто защото тази говорилня не ги интересува, те не я чуват.

Не че е нещо катастрофално. Има един куп теми, по които човеците сме си завъдили точно такива говорилни. В основата си изпразнени от смисъл, но пък за сметка на това занимателни. и си ги подклаждаме усърдно, за да си докажем колко сме готини и "истински".

Не че някой е умрял от това, че подобна говорилня се излива ежедневно отгоре му. Но, както казах - тъпо е.
цитирай
29. анонимен - monella, dobromirdimitrov
16.08.2009 17:05
А какво е да УВАЖАВАШ НАИСТИНА някой??
цитирай
30. dobromirdimitrov - 28. zelenbeton - Подкрепям monella
16.08.2009 17:46
Благодаря ви, че сте си направили труда да прочетете толкова задълбочено статията.
цитирай
31. dobromirdimitrov - 29. анонимен - monella, dobromirdimitrov
16.08.2009 17:51
Не знам възможно ли е да уважаваш някой искрено. По-склонен съм да мисля, че можеш да уважаваш нечия позиция или мнение по определени въпроси. Или пък да го уважаваш в личен план като човек притежаващ предимно импониращи на собствената ти личност характеристики. Във всеки случай уважението е плаваща величина. Мисля си, че и то е от нещата, които трябва непрекъснато да се заработват. Не би могло уважението да лежи върху стари лаври... Може би ще се опитам да разширя позицията си до статия :) Благодаря за идеята :)
цитирай
32. анонимен - Добър вечер!
16.08.2009 18:11
Любовта е чувство, което вплитаме в отношенията си.Не знам какви са научните определения - интересно ми е да чета тук едно професионално и безпристрастно мнение.За да анализирам собственото си поведение.
Аз съм възпитавана в духа на християнските традиции / не казвам, че съм вярваща/ - Бог е добро и е любов, т.е - с делата си трябва да хвалим Бога, респ - да ги вършим добре и с любов.
Болката приемам като резултат от неумението, от недобре свършеното дело.Но, както казах, аз съм обикновен, сив човечец и за това поста толкова ме впечатли.
Да се разглежда любовта само като химия между двама души е силно свиване на понятието, мисля!
Но може и да греша...
Приятна вечер!
цитирай
33. monella - @ 27, dobromirdimitrov
16.08.2009 21:56
Броят се на пръсти /от новото поколение/. Което е наистина мноооого жалко. Масово хората нямат уважение сами към себе си. Виж @29 какъв въпрос задава?
цитирай
34. анонимен - 29. анонимен - monella
16.08.2009 22:02
И какъв е въпроса ??
цитирай
35. monella - @34
16.08.2009 22:40
"какво е да УВАЖАВАШ НАИСТИНА някой"
цитирай
36. zelenbeton - @ dobromirdimitrov
16.08.2009 22:44
Преди човек тръгне да изразява принципно несъгласие с някоя теза, внимателното й прочитане е задължително :)
Всъщност, несъгласието ми не се изчерпва само с това, което съм написал. Но ако продължа, темата ще се разводни (тя и така си е доста обширна).
цитирай
37. dobromirdimitrov - 36. zelenbeton - @ dobromirdimitrov
16.08.2009 22:49
Не търся съгласието. Достатъчно ми е, че са прочетени.
цитирай
38. zelenbeton - @ dobromirdimitrov
17.08.2009 00:03
По това сме на едно мнение :)
цитирай
39. анонимен - коментарът за уважението ми хареса.
17.08.2009 00:12
Ще очаквам статията с нетърпение :))
цитирай
40. анонимен - 26. monella - :)
17.08.2009 02:29
За разпада на връзките в проценти не съм напълно съгласна, защото има противоречие - уважение към другия да бъде себе си, но и "да израства и да се развива, не за да служи на партньора си, а просто заради самия него."!!! Много хубаво сте го казали.
Ако липсва това, уважението се разпада до ... пренебрежение /което състояние е по-голяма обида от раздялата/
цитирай
41. kliment - за сълзите
17.08.2009 02:31
От вчера размислям за сълзите. Досегашното ми разбиране не се вгражда изцяло в текста Ви, който много ми хареса и задължи да спра задълбочено размислите си върху сълзите. Видимо, необходимо ще да ми е време за да преосмисля своята ограничена интерпретация на сълзите. В съзнанието ми изплува срещана картина в живота - да наблюдавам хора, които не изпитват кой знае каква емоционалност, а по лицето им се стичат сълзи когато събеседват по ежедневни въпроси и без никакво вълнение. Струва ми се, че в статията има един психологичен пропуск - аристократическото възпитание. Аристократите по кръв не плачат и възпитанието им не им позволява да манифестират емоциите си, особено да се появи каквато и да било сълза.

Оставам с искрена доброжелателност и в очакване да Ви чета
цитирай
42. dobromirdimitrov - 32. tit - Добър вечер!
17.08.2009 07:24
Разглеждането на любовта като понятие по принцип предполага свиване на обхвата. Интерпретациите могат да бъдат безкрайни... а големината на статиите и коментарите към тях - не :)
цитирай
43. dobromirdimitrov - 41. kliment - за сълзите
17.08.2009 07:28
Причината за пропуска е в прагматичността ми, която свързана със схващането ми, че у нас аристократи няма, обезмисля адресирането на каквато и да е информация до тях.
цитирай
44. анонимен - от 34. анонимен до monella
17.08.2009 08:26
Аз въпроса го видях,попитах какво му има на въпроса.А и чувала ли си за жабата където видяла,че подковават коня и тя си вдигнала лапата... :)
цитирай
45. анонимен - @44
17.08.2009 10:20
Юлке, жабата няма лапа!! Тове не ти е кучето.
цитирай
46. qbylkovcvqt - :) Болката е постоянна величина ;)
18.08.2009 10:06
Очите ти са тъжни



Сега през болка -
мога и да се усмихвам,
научих се -
чужди маски да слагам,
научих се -
с другите да се разсмивам...

Но очите ми,
ах, те са издайниците -
тъжни са -
някой ми каза,
а очите ми -
отдавна не могат да плачат -
като пресъхнали кладенци -
тъмни,
бездънни...

Над повяхналото си цвете,
някога плачех -
някога -
преди болката да позная...

***
***
***
Болката

...... само прашинка е нужна,
само искрица в нощта,
може би - да уловя
падаща стремително звезда -
и да я превърна
в огъня всепогъщащ на любовта...


***


Цялата болка на света
се побира в една единствена сълза,
защото отворена за нея
е една чувствителна душа...

Една изгаряща сълза,
изпиват жаждащи любов уста
и се стопява на мига
цялата болка на света!



***



В болката си хората стават по-отворени
за болката на другите, преградите падат,
болката не познава привилегии,
тя поразява безмилостно,
не мисля, че може да бъде съпоставима -
всеки своя болка си има...



***



Дааа, в болка и с болка се раждаме,
носим я после в сърцата си скрита -
понякога, само понякога успяваме
да я надмогнем, да я надхитрим
и до бленуваното щастие да се докоснем!



***



Съдбата, често ни изпитва,
но и избавление изпраща,
понякога така се случва,
когато мислиш - изход няма,
случаен непознат подава
лъч от пълната луна
и бялата пътека става път...
Само нека малките пътечки
се докоснат, се пресекат,
тогава малките птички
пеят весело и пътя подсказват...

***
***
***
Хищна птица



Защо винаги се връща,
защо пристяга сърцето
и здраво ме прегръща,
защо променя ми лицето,
защо така ме раздира и обгръща -
като тежка мъгла
върху раменете ми отпуска ръка...

Огънят, от какво се разгаря,
огънят, неукротимо жесток...
Защо пак тази рана разтваря
и сипва в нея жар и ток
разтърсва душата, останала
без сили предадена пак
на болката, здраво корени прокарала
дълбоко в мен ...

Да я прогоня искам,
но не се отказва тя
ноктите и усещам,
вкопчени силно да впива,
като гладна хищна птица,
която бавно глада си засища,
от очите - сълзи не потичат,
само въздухът сякаш се сгъстява -
не достига...

цитирай
47. dobromirdimitrov - 46. qbylkovcvqt - :) Болката е
18.08.2009 11:44
Благодаря :)
цитирай
48. zelenbeton - Може и с поезия
18.08.2009 13:20
Как да нарисуваме портрет на една птица

Жак Превер


Нарисувайте най-напред една клетка
клетка с отворена вратичка
Нарисувайте след това
нещо красиво
нещо простичко
нещо хубаво
нещо полезно
за птицата
След това
поставете платното до някое дърво
в някоя градина
в някоя гора
в някоя дъбрава
Скрийте се зад дървото
без да казвате нищо
без да помръдвате...
Понякога птицата идва скоро
но може да минат дълги години
преди тя да се реши да дойде
Не бива да се отчайвате
Чакайте
Чакайте, ако е нужно, години
тъй като бързината или бавността на пристигането
нямат никаква връзка
с успеха на картината
Когато птицата пристигне
ако пристигне
запазете пълно мълчание
Почакайте птицата да влезе в клетката
и когато вече е влязла
затворете леко вратичката с четката
След това
заличете една по една всички решетки
като се стараете да не докосвате нито едно перце на птицата
След това нарисувайте дървото
като изберете най-хубавия му клон
за птицата
Нарисувайте също зелената шума и свежестта на вятъра
прашеца на слънцето
и шума на животинките сред тревата в лятната жега
Ако птицата не запее
това е лош знак
знак, че картината е лоша
Но ако тя запее - това е добър знак
знак, че можете да се подпишете
Тогава отскубнете съвсем нежно
едно от перата на птицата
и напишете своето име в някой ъгъл на картината.


За тези, които четат френски: http://mortain.free.fr/Culture/Prevert/prevert8.htm
цитирай
49. tili - Изпуснала съм този пост,
21.08.2009 13:22
много актуален за мен! А какво да кажем за болката, вината и депресията след смъртта на любимия човек! Как се излиза от този тунел? Само привидно живееш и нищо не може да се направи, освен да се молиш... И да се потапяш в музиката...
http://www.youtube.com/watch?v=dMEdAJqgfuE
цитирай
50. dobromirdimitrov - 49. tili - Изпуснала съм този пост
21.08.2009 13:44
От всеки тунел има изход.
цитирай
51. анонимен - Любовта боли единствено когато не е ...
24.08.2009 23:01
Любовта боли единствено когато не е споделена, защото ти желаеш един човек, но като виждаш, че той не отвръща със същите чуства и те боли от това.
цитирай
52. kalinkamarinova - Беше ми интересно...
25.08.2009 09:56
...но нещо не мога да се съглася с твърдението, че ако причиниш болка на човека, който те е наранил, чувстваш вина. Може и нещо да съм "повредена", но никога не съм оставяла някой да ми причини болка без да си му го върна тъпкано (както се казва).:)
Намирам го за напълно справедливо и не изпитвам никаква вина за това. Може пък някой да се поучи от това и да спре да причинява болка на другите.Та кое тук в отмъщението е несправедливо и защо да се чувствам виновна? Просто съм помогнала на някого да си вземе поука.:)
цитирай
53. dobromirdimitrov - 51. анонимен - Любовта
25.08.2009 11:15
Любовта боли и когато е недоразбрана. Обикновено хората несъзнателно определят любовта по някакъв начин и очакват обичащите ги да ги обичат точно по този начин, като отхвърлят всеки алтернативен. Така че често любовта боли защото е неразбрана.
цитирай
54. dobromirdimitrov - 52. kalinkamarinova - Беше ми интересно
25.08.2009 11:18
Подобно мислене в психологията се нарича рационализация или приемливо обяснение на неприемливи мотиви. Вината се появява заради йерархичната структура на ценностите. Да не причиняваш болка или вреда е интегрирана в личностната структура "заповед" от много висок йерархичен ред. Затова и несъзнаваната част от Свръх Аза обслужва нея приоритетно. Оттам и несъзнаваното производство на чувството за вина, което присъства независимо от съзнаваното "справедливо" наказание на причинителя на болката.
цитирай
55. kalinkamarinova - Е, не знаех, че законите на роботиката важели и за хората.:))
25.08.2009 11:39
А сега един сериозен извод: не се ровичкайте в подсъзнанието си, защото не знаете какво ще изскочи от там.Може да не ви хареса.:))))
цитирай
56. kalinkamarinova - Пропуснах
25.08.2009 11:44
Не обичам, когато нещата се усложняват умишлено. Според мен това е най-отрицателното нещо у хората-да правиш от мухата слон. Защо не се замислим колко прости са природните закони и колко сложни са човешките...и дали това не разбалансира връзката ни с природата и не ни прави нещастни.
цитирай
57. dobromirdimitrov - 55. kalinkamarinova - Е, не знаех,
25.08.2009 12:21
Аз знам. Друга част от работата ми е точно "ровичкането" в несъзнаваното. Човешките закони са точно толкова прости колкото и природните. Усложняването си е наше дело. Когато не ти харесва резултата от "простата" мисъл си намираш сложен мислещ начин да докараш резултата до нещо, което ти харесва. На това се и дължи усложняването.
P.S. Не се будалкай с А. Азимов. Каквото и да е мислел за роботите, го е мислил с човешкия си мозък :)
цитирай
58. kalinkamarinova - И как така ти хрумна, че мога да се бъзикам с Азък Азимов?
25.08.2009 12:47
Нещо май не се разбрахме. Ако нещо в човек е програмирано, то това не е дело на човешка ръка слава Богу.:) При роботите,за нещастие на горките същества, е човешка ръка. Освен това всеки си има своя индивидуална програма.В природата очевидно няма серийно производство.:) Затова и няма универсални команди, което на практика ни прави неуправляеми, за най-голямо съжаление на всички диктатори и манипулатори. И не съм казала, че да се ровочкаш в "подсъзнанието" е лошо. Ако в твоята програма е заложено, сигурна съм, че може да ти носи и удоволствие. Всеки с кръста си, както се казва.:) No hurt feelings?
цитирай
59. dobromirdimitrov - 58. kalinkamarinova - И как така
25.08.2009 13:53
Рано или късно ще се разберем. Това не е проблем :)
цитирай
60. kalinkamarinova - :)
25.08.2009 14:34
Ха ха. Оптимист си явно. Това ми харесва.
цитирай
61. kalinkamarinova - За болката
25.08.2009 14:36
Болката е предимно наранено его. Колкото егото е по-голямо, толкова болката е по-силна.
цитирай
62. dobromirdimitrov - 61. kalinkamarinova - За болката
25.08.2009 15:38
Това са две различни твърдения. Първото е вярно. Второто не е.
цитирай
63. dimitarf - за едно по-човеколюбиво отношение към болката
06.09.2009 18:41
HATEBREED
Supremacy (2006)

The Most Truth

The pain is here to tell me that I'm still alive
The pain is here to tell me that I'm still alive
Alive to fight another day
Alive to reveal and turn the page

The pain is here to tell me that I'm still alive
The pain is here to tell me that I'm still alive

Alive to fight another day
Alive to reveal and turn the page
Alive, alive to reveal itself
Alive because the pain reveals the most truth

See the scars behind these eyes
The sting of daylight, the changing tide
Horizon haunt me no longer, the truth is born again into me

My pain as revealed the most truth
The pain tells me I'm still alive
To fight another day
The pain tells me I'm still alive
Reveal and turn the page

всяка болка си има причина, а тя е по-Важна от самата болка!!
цитирай
64. dobromirdimitrov - 63. dimitarf - за едно по-човеколюбиво
07.09.2009 09:41
Не мога да не се съглася с теб... и с автора на песента, разбира се :)
цитирай
65. dimitarf - re:64
07.09.2009 19:30
ти си лекар все пак, трябва и ти да си вадиш хляба
:)
цитирай
66. dobromirdimitrov - 65. dimitarf - re:64
11.09.2009 09:09
Психолозите не са доктори по медицина :)
цитирай
67. dimitarf - ами да
11.09.2009 19:43
всъщност те са доктори по .. душата?!??
и лекуват душевни болки?..
и търсят, прилагат занието за .. душата, психото, или ..
цитирай
68. анонимен - да си кажа :)
13.09.2009 16:33
"Какво всъщност е Любовта? - "Грижовност, отговорност, уважение и познание" .." .....а интимност,страст,ангажимент един към друг(това е цитат,но не помня от къде :)))...................другото е за мама,тати и приятели :)))))
цитирай
69. анонимен - и защото преди малко забравих :)
13.09.2009 16:44
Блога е чудесен(и полезен разбира се):). Надявам се да продължите:)
цитирай
70. dobromirdimitrov - 68. анонимен - да си кажа :)
14.09.2009 09:04
Обичам, когато хората "си казват" :)
цитирай
71. анонимен - Любовта е като огън, но дали ще ст...
04.10.2009 18:37
Любовта е като огън, но дали ще стопли сърцето или ще изпепели до основи душата- трудно да се каже.Има една много вярна българска поговорка"За да разбереш що за човек е някой трябва да изядеш един чувал сол с него."Така и с любовта-трябва време за да разберем какво ще ни донесе.
цитирай
72. dobromirdimitrov - 71. анонимен - Любовта е като огън, но дали ще ст...
05.10.2009 10:07
Мисля си, че любовта не би трябвало да е очакване за нещо, което би получил.
цитирай
73. ivielina - неудобна любов
22.10.2009 14:09
"Но със сигурност можеш да я почувстваш. Да я преживееш. Да я вкусиш. Да усетиш как е овладяла всяко сетиво, всяка фибра от тялото ти. Как диша вместо теб. Как тупти вместо теб. Любовта не се мисли и не се помни. Тя е същността ти. Тя е обсебване и себеотрицание. Не прави компромиси и не се интересува от правилата. За любовта не е необходим морал. Тя е над него. Трябва да си надживял морала за да обичаш." - Невероятно добре казано, просто много точно.Възхитена съм...Изпитах написаното върху себе си...с жена...По този повод - бихте ли коментирали любовта между две жени-не само сексуална, а и душева.Благодаря!
P.S. Извинявам се ако "неморалната"тема за бисексуалните връзки пробуди бурни, душевни реакции...у читателите ви.
цитирай
74. dobromirdimitrov - 73. ivielina - неудобна любов
26.10.2009 09:33
Не мисля, че сексуалната ориентация може да е причина за различия при преживяването на любов. Работил съм с много хомосексуални и бисексуални клиенти и не сме откривали разлика между тяхното преживяване на любов и преживяването на хетеросексуалните.
цитирай
75. анонимен - невъзможна любов
08.12.2009 14:33
..по точно бих казала невъзможна любов, съвпадение с ivielina .И аз преживях подобна изпепеляваща любов с жена. И усетих доста добре след това вкуса на истинската болка от любов. С пълно взаимно сбеотрицание и себеотдаване, без задръжки и морал.....психически,физически, всячески отдаване.Как се лекува подобна нужда от споделена любов и след това избягала......?
цитирай
76. dobromirdimitrov - 75. анонимен - невъзможна любов
08.12.2009 22:42
Не се лекува, разбира се. Трябва ли да се лекува?
цитирай
77. анонимен - невъзможна любов
09.12.2009 09:22
... не знам какво трябва, знам само че е ужасна работа да желаеш нещо до болка , да е пред теб и да не можеш да му се отдадеш, при наличието на безброй обективни спомени... тежи ми всичко адски много
цитирай
78. dobromirdimitrov - 77. анонимен - невъзможна любов
09.12.2009 09:41
Не съм убеден, че ще ти е от някаква полза в момента, но може би е добре да знаеш, че ако успееш да избегнеш психотичната фиксация върху обекта на любовта си болката утихва до поносими нива в рамките на една година. В рамките на този период защитните механизми на личноста успяват да се задействат достатъчно ефективно.
цитирай
79. анонимен - невъзможна любов
09.12.2009 11:33
Ами там е проблема ,че година вече измина а страстите грам не са утихнали.Моя случай е по специален, редка плетка съм и аз.....що да е лесно като може да е сложно. Психическата връзка с този човек е повече от десет години,вече развръзката беше експлозивна ,и това не ми дава мира.А болката при мен липсата ми донесе заболявания....
цитирай
80. dobromirdimitrov - 79. анонимен - невъзможна любов
09.12.2009 11:46
Тъй като разговора става прекалено личен за теб, ако решиш да го продължиш: dsd_sz@abv.bg
цитирай
81. kundalini - Уж всичко съм прочела в този блог, а съм пропуснала този постинг
30.01.2010 12:41
странно. дали изобщо не съм го прочела или съм искала да го подмина/настаня в шкафа на забравените "вещи"
тук има коментар дори от Климент!

цитирай
82. анонимен - Защо????
30.01.2010 15:14
Един човек, когото обичам, десетки пъти ми е заявявал, че го е страх, че ще си тръгна от него заради друга жена… И сега този човек си тръгва пръв. Наранява се сам, от страх да не бъде наранен. Защо?
цитирай
83. dobromirdimitrov - 81. kundalini - Уж всичко съм прочела в този блог, а съм пропуснала този постинг
03.02.2010 19:01
:)
цитирай
84. dobromirdimitrov - 82. анонимен - Защо????
03.02.2010 19:03
Защото не издържа на напрежението да очаква момента, в който ще го изоставиш ти. Или с други думи: По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
цитирай
85. анонимен - Статия ,написана с невероятно силна емоционална обвързаност-
27.12.2011 01:44
впечатлена съм-наистина,както и от коментара за уважението-
ще ми бъде безкрайно интересно да прочета статия на тази тема:)))
цитирай
86. dobromirdimitrov - 85. hloris - Статия ,написана с невероятно силна емоционална обвързаност-
28.12.2011 11:48
Някой ден.
цитирай
87. анонимен - :)))
28.12.2011 12:58
Да допълня....уважението и себеуважението,защото ако не уважаваш
себе си,нима можеш да уважаваш някой друг?!-ще чакам-аз го умея това.
цитирай
88. анонимен - .
29.12.2011 13:00
Нима болката е скрита под формата на усещането за празнота?
цитирай
89. dobromirdimitrov - 88. hloris - .
05.01.2012 12:31
Понякога.
цитирай
90. анонимен - .
15.01.2012 17:52
а когато чувстваш болка без наличие за празнота-
тогава какво е?!
цитирай
91. dobromirdimitrov - 90. hloris - .
16.01.2012 08:53
Болка.
цитирай
92. анонимен - Bolkata
18.02.2012 16:06
MN MN hubavi statii-otkrivam sebe si:)Blagodarja-vse edno as sam pisala no mn dobre sistematisisrano.
Prekrase Blog:)
Vsichko hubavo
цитирай
93. dobromirdimitrov - 92. анонимен - Bolkata
06.03.2012 10:31
:)
цитирай
94. анонимен - Много интересно и описателно се ...
06.08.2012 21:21
Много интересно и описателно се изразявате. Във връзка с тази тема, се надявам да напишете статия за сексуалното насилие върху деца и юноши и как това се отразява на по-нататъшния ѝм сексуален и социален живот.
цитирай
95. dobromirdimitrov - 94. анонимен - Много интересно и описателно се ...
07.08.2012 12:57
Някой ден.
цитирай
96. анонимен - 50.dobromirdimitrov-49.tili-Изпуснала съм този пост
02.10.2012 13:06
А дали е така?
Всеки тунел предполага тъмнина и дезориентация,което от своя страна може
да ни върне в началото,и тогава какво правим?
Имам предвид тези,които изпитват страх от тъмнината и губят ориентация
цитирай
97. dobromirdimitrov - 96. hloris - 50.dobromirdimitrov-49.tili-Изпуснала съм този пост
06.10.2012 11:35
Няма връщане в началото. Посоката винаги е към изход.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3180957
Постинги: 1950
Коментари: 24061
Гласове: 51611
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930