Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
31.07.2009 11:04 - Пасивната агресия
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 45155 Коментари: 72 Гласове:
29

Последна промяна: 10.02.2010 18:04


„За гнева същността не е толкова важна – той търси само причина.”
Гьоте
 
ПАСИВНАТА АГРЕСИЯ

 
 
 
От психологична гледна точка агресията като цяло е много неща. Тя е и нагон, и инстинкт, и манипулативна техника, и защитен механизъм. Агресията е чувство, породено от верига първични емоции, активиращи се последователно една друга. В основата на цялата верига е страхът във всичките му форми, който поражда гняв, който от своя страна в зависимост от личностната конституция стартира агресивното или автоагресивното поведение, във всичките му разнообразни психологични и социални форми. Това, че проявата на агресия е своеобразен защитен механизъм на личността (всички личности, без изключение), а не първично зло заложено само у някои хора, се потвърждава от всички психологични теории за агресията. Дали ще се разглежда като самосъхранителен инстинкт или нагон е без всякакво значение. Анализът показва, че проявите на агресивно поведение, което може да бъде определено като зло само по себе си е резултат не на генетични заложби, определящи човека като зъл, а на социално заучени агресивни модели на поведение.
По тази и ред други причини е изключително трудно да се даде кратко и ясно определение, което да ни помогне при всеки отделен случай да можем категорично да заявим, че това и това поведение е агресивно. Очевидно да се прави цялостен анализ на агресивното поведение е главоболна работа, която може да бъде предмет само на научен труд или в най-добрия случай, на една дълга серия от статии. Затова и реших да пиша не за агресията по принцип, а за един неин аспект, който определено смятам, че се подценява от гледна точка на взаимоотношенията между хората. Това е пасивно-агресивното поведение. Общоприетото схващане е, че най-много проблеми създава физическата агресия и вероятно поради този факт тя е и единствената форма на агресия преследвана от закона. Физическата агресия обаче е нещо видимо. На нея можем да реагираме. Понякога адекватно, понякога не, но поне в повечето случаи можем да реагираме съзнателно. Докато, когато говорим за пасивната агресия, често тя ни атакува под такава форма, че дори не можем да я разпознаем като акт на агресия срещу себе си.
Пасивната агресия е предимно вербален и често несъзнаван феномен. Притежава едновременно характеристиките на манипулативна техника и на защитен механизъм. По същество може да се категоризира като инструментална агресия, тъй като използването и винаги има за цел да спечели нещо за този, който я използва. Печалбата не винаги е видима както за атакувания, така и за агресора, но винаги я има. Печалбата никога не е материална. Даже когато на пръв поглед агресорът придобива материални облаги от агресивния акт, тази материална печалба е вторична. Първичната цел, която се преследва от агресора е директна емоционална печалба или косвена емоционална печалба под формата на компенсация за нанесени емоционални вреди от страна на атакувания. Т.е., не нараняването е действителната цел на агресора, а възстановяването или повишаването на собственото му самочувствие и самооценка, както и резултатното чувство за власт, което изпитва, преживявайки ефекта от причинената на другия емоционална болка.
Това ни води до причините за проявата на пасивна агресия. С едно единствено, но изключително съществено различие, те са същите, каквито са и причините за проява на какъвто и да е друг вид агресия. Съществуват очевидни и научно доказани каузални връзки между проявата на агресия и наличието на фрустрация, стрес и определени физиологични фактори, като температура, светлина, шум и т.н. Всъщност, спокойно може да се твърди, че стреса и физиологичните фактори сами по себе си предизвикват фрустрация.
Фрустрацията представлява такова състояние на личността, при което той е лишен от дължимото според него чувство на удовлетворение от развитието на актуалната ситуация. Това е субект, който е излъган в желанията и надеждите си. Фрустрацията може да се дължи както на липсата на обект (например, липса на храна или друга материална придобивка), така и на срещане на каквито и да е препятствия по пътя към задоволяване на каквито и да е негови желания. Все пак фрустрацията не се определя чрез същността на препятствието, защото нищо не ни позволява да знаем, какво ще бъде преценено като препятствие от субекта. Една и съща ситуация може да се приема като благоприятна от един човек и като фрустрираща от друг. Реакциите спрямо фрустрацията са различни: те зависят както от природата на фрустриращия агент, така и от личността на този, който е неин обект. Най-общо казано обаче, реакцията спрямо фрустрацията е винаги агресивна. Враждебността може да бъде насочена към самото препятствие (например, малкото дете се сърди на майка си, която му налага определени забрани или изисква спазването на определени правила). Може да бъде насочена към заместващ обект (например, детето бие мечето си, тъй като обекта, предизвикал недоволството му е твърде опасен, за да бъде атакуван директно). Може да бъде насочена и срещу самия себе си (някои ученически самоубийства или опити за самоубийство вследствие на мъмрене се обясняват с този механизъм). В други случаи напълно потисната агресивност се замества от регресия до предишен стадий на развитие (поява на енуреза[1]).
Ако трябва да обобщим: пораждащите пасивно-агресивно поведение фактори са обичайните фактори, пораждащи каквато и да е агресия (желанието да получиш нещо и невъзможността да го получиш), но придружени с интензивен страх от обекта или субекта, който стои на пътя на възможността за удовлетворяване на желанието. Този страх ни кара несъзнателно да трансформираме желанието за проява на физическа агресия в изключително разнообразните форми на пасивна агресия. Интензивността на страха определя и формите на проява, които могат да варират от тънка ирония до открит вербален сблъсък с опонента, но при всички случаи са несъзнателно дозирани така, че да не се стигне до физически сблъсък, освен в случаите, когато целенасочено се преследва идеята да вбесиш някого до такава степен, че да го принудиш да приложи физическо насилие спрямо теб и да разчиташ след това да бъде разкъсан от собственото му чувство за вина. Най-висшата форма на пасивно-агресивно поведение е автоагресията, която в най-тежките си форми е в челната тройка на мотивите за самоубийство. Парадоксално може би, но не и изненадващо е, че крайната цел на автоагресивното поведение, е да накара всички близки на автоагресивния субект да страдат и да изпитват силно чувство на вина.
Всички тези фактори определят пасивно-агресивното поведение като социално зло в особено големи мащаби. То се явява като следствие от неумели модели на взаимоотношения между хората и е един от основните причинители на разпадането на връзките между тях. В крайна сметка всички експлозивни конфликти между двама души са резултат от дълго натрупван и неправилно отработван под формата на пасивно-агресивно поведение, гняв. Ако всяка ситуация, в която сте реагирали с пасивна агресия е била решена без страх, с рационалните прийоми, които би трябвало да са ни присъщи като цивилизовани хора, никога не би се стигало до разрушителните емоционални бомби, които често избухват между нас и пример, за които всеки би могъл да намери в собствения си живот. Като интелигентни хора не би трябвало да подценяваме до такава самоубийствена степен силата на емоциите, които контролираме от страх да не сбъркаме при проявата им. Емоциите и чувствата съществуват за да бъдат проявявани и те ще се проявяват независимо от желанието ни да ги потискаме и контролираме. Не е добра идея да забравяме факта, че емоциите са по-стари от интелекта с около 190 000 години, т.е., твърде дълго време преди да започнем да мислим и да съществуваме като социални същества, на практика сме били подвластни само на емоции и чувства.
Затова пътя към едно по-смислено съществуване и общуване с хората, които уважаваме и обичаме, а и въобще с хората около нас, минава през целенасоченото усилие да опознаем себе си, емоциите и чувствата си и оттам да придобием власт над себе си и над тях и да осъзнаем, че не атавистични страхове, а съзнателни решения основани на знание за себе си, трябва да ръководят живота ни.




[1] Енуреза - Неволно и неосъзнато изпускане на урина. Няма едно единно обяснение на това смущение, но авторите са все по-склонни да смятат, че психичният фактор играе определяща роля. Установено е, че енурезата се появява у деца, чиито родители се готвят да се развеждат или съвпада с раждането на малко братче или сестриче, с постъпването в детски дом и т. н. В някои случаи това е регресия към бебешкото състояние.


Тагове:   агресия,   психология,


Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. hel - Интересно е!
31.07.2009 11:15
Темата е интересна, но професионелният стил е тежък.
Поздрави!
цитирай
2. nicodima - Хубав постинг!
31.07.2009 11:27
Мисля, че трябва да предложим на модераторите да направят нова категория - психология. Така ще "канализираме" / каква дума само!: ) / интереса си към материята.
Не смятам, че стилът е тежък, той просто е чисто професионален. Популярните статии изобилстват от примери, не че тук ги няма, но са загатнати. А темата е толкова богата, че ако аз, въпреки че съм лаик, тръгна да пиша, сигурно ще изпиша много повече. Но едва ли трябва - в постинга всичко е синтезирано и точно.
Хубав ден на всички!
цитирай
3. dobromirdimitrov - hel
31.07.2009 11:31
Мдааа... За мое огромно съжаление и аз самият съм на това мнение. Просто понякога трудно се намира баланса между полезното и приятното.
цитирай
4. dobromirdimitrov - nicodima
31.07.2009 11:33
Хубаво би било темите да се обогатяват от коментарите. Не съществуват толкова добре написани теми, че да няма какво да се добави :)
цитирай
5. nicodima - A-a-a...
31.07.2009 11:36
има, има... Ама съм на работа и трябва доста дейности да приключа преди отпуската, та ще го направя в близките дни, ако запазиш постинга. Какво мислиш за идеята ми за нова категория, сериозна е : )...
цитирай
6. dobromirdimitrov - nicodima
31.07.2009 11:47
Разбира се, че ще го запазя. А идеята ти е добра, стига да имаш необходимите лостове за да я прекараш.
цитирай
7. kalinkamarinova - Много актуална тема
31.07.2009 11:50
Често като се правиш на "жертва" и вменяваш на хората вина постигаш някои от целите си (зависи от това доколко човека насреща се поддава на такъв вид изнудване), затова е и често срещана практика. Отделен въпрос е, защо хората се радват на постигнатото с тази форма на изнудване. Явно мислят повече за настоящия момент и бързият резултат, отколкото за развитието на отношенията в дългосрочен план.
цитирай
8. dobromirdimitrov - kalinkamarinova
31.07.2009 12:12
Всъщност повече или по-малко, всеки се подава на тази форма на изнудване.
цитирай
9. dobromirdimitrov - zlatnareka1
31.07.2009 12:29
Нямам никаква представа. Идеята е на Даниела.
цитирай
10. kalinkamarinova - Значи имаме нужда...
31.07.2009 12:35
някой да популяризира този вид пасивна агресия: как да я разпознаваме, как да не се поддаваме, как да помогнем на хората които я практикуват и да спрат да ни изнудват по този начин, как да престанат да се чувстват жертви...такива неща. ти си психолога все пак.:)
и да,подкрепям идеята за отделна категория психология.
цитирай
11. hel - И аз подкрепям!
31.07.2009 12:53
И аз подкрепям идеята за отделна категория психология.
цитирай
12. dobromirdimitrov - kalinkamarinova - Значи имаме нужда...
31.07.2009 13:53
Така е, всички имат нужда. Проблемът е, че поради личностните различия няма унифициран метод за обучение. Всичко е индивидуално и изисква индивидуален подход. Това е и една от многото причини, поради които в по-напредналите държави редовно посещават психолози и психоаналитици. Не защото им хлопа дюшемето, а защото имат нужда да помогнат на себе си и на близките си в подобни ситуации. Това звучи доста комерсиално, но... това е положението.
цитирай
13. kalinkamarinova - Да, звучи ми комерсиално...
31.07.2009 14:13
слава богу,съществуват източните философии и школи. Ще черпим мъдрост от там безплатно.:)
цитирай
14. анонимен - Искам категорията!!!!!!
31.07.2009 15:47
Идея си нямам - как става!
Вероятно съм типичен пример за личност с гореупоменатите проблеми!:))))
Най-трудно е да се разбереш със себе си!И да схванеш, че ти си си проблема!
Съмнявам се, че там ще влизат точните хора обаче - все пак, ако си установил нуждата от такава яснота - вече си започнал да се самоанализираш.
Това не е ли половината от лечението? - И аз съм лаик, но се надявам!
цитирай
15. nicodima - kalinkamarinova
31.07.2009 15:49
Като човек, вече минал по този път, мога да ти кажа, че източните философии наистина са един остров на спокойствието в нашия свят, но не бива да се абсолютизират, защото пътят при тях е еднопосочен - обръщане към и затваряне в себе си, опознаване на себе си, медитация, безрезервно приемане на всичко и всеки около нас и в крайна степен - едно голямо безразличие и бездействие, не пасващо на технократичния свят, в който живеем.
цитирай
16. lion1234 - Привет,
31.07.2009 15:57
С голям интерес прочетох текста, доклкото феноменът ,,агресия'' живо ме занимава и ме затрупва с безброй питанки.
Напълно споделям тезата, че в основата на агресията лежи страхът и че тя се явява своеобразен защитен механизъм срещу този страх.
Тук бих добавил, че конкретно мотивираният страх/ от тъмнината, от куче, от смяна на месторабота и пр./обикновено активира физическата агресия, а ,,чистият''/ първичният/ страх без конкретна причина/ от неясното бъдеще, от усещането за несигурност/ - т.нар. ,,пасивна'', неосъзната, много по-опасна форма на агресията.
Гмуркайки се по-надълбоко в търсене на първопричините за агресията, се натъкнах на самата ДРУГОСТ, на РАЗЛИЧИЕТО като първооснова на агресията, доколкото именно срещата на аз-а с другото, определяно като ,,не-аз'', задвижва споменатия вече страх в двете му форми. Само по себе си другото, различното, инстинктивно се усеща вече като опасност, заплаха в една или друга степен за аз-а, задвижваща и защитния механизъм - агресията.
Тази моя теза е продиктувана от факта, че освен чисто психологически, агресията се явява същевременно и етически проблем, тъй като е израз на негативно отношение спрямо другия, другото/ с изключение на автоагресията/. Всъщност, реално погледнато, проблемите ни, страховете ни, а оттам и агресията, са плод на взаимоотношенията ни с другите.
В този ред на мисли, да преодолеем агресията ще рече да преодолеем страха от различието. Това можем да постигнем, след като опознаем и приемем наравно и редом с нас като съ-пребиваващо другото, различното. Едва тогава ще изчезне страхът, а с него - и демотивираната, лишена от основание, агресия.
Все ми се струва, че терминът ,,пасивна агресия'' не е твърде удачен - нима един вербален акт, напр., на агресия може да се счита за пасивен? По принцип актът изключва, според мен, автоматически пасивността. Доколкото и агресията, независимо от формите й си е акт, не мога да я свържа с пасивността. В противовес на физическата бих приел просто понятието ,,вербална'' или ,,ментална'' или пък най-общо казано, ,,душевна''/,,духовна''/ агресия, но не и пасивна. Като пример за душевна агресия, се сещам за определената от мен т.нар. ,,диктатура на емоцията'' - ситуация, при която чрез емоц. средства/ сърдене, обида, сълзи и пр./ заставяш някого да удовлетвори желанието ти. Духовната агресия пък бих оприличил с т.нар. ..духовни вампири'', обсебващи вниманието и съзнанието ти, пряко твоята воля.
Сещам се и за едно друго разграничение - пряка и косвена агресия. Последната се наблюдава, напр., когато някой не атакува пряко някого, а насъсква други спрямо атакувания обект.
В известен смисъл бих определил като ,,пасивна'' агресията при следната ситуация: знаейки че Тя тръпне в очакване на ответна реакция, бомбардиран от безброй смс-и, Той умишлено запазва пълно мълчание, демонстрирайки по този начин ,,властта'' си над нея. Тук агресията е пасивна по линия на бездействието, но не и като умисъл, задвижен от ,,волята за власт''.
Разбира се, разновидностите на агресията са многобройни и, както споделяш, едва ли тук ще можем да ги изброим в цялост.
По-важно е, според мен, посланието ти на финала: да овладеем емоциите, страховете си, себе си и да не забравяме никога, че агресията не е никакво геройство, бабаитлък, а СТРАХ, СТРАХ обезличаващ и онищостяващ преди всичко своя носител, неговото Аз.
цитирай
17. dobromirdimitrov - tit - Искам категорията!!!!!!
31.07.2009 15:59
Самоанализата, която е рутинна дисциплина при обучението на психоаналитици, продължава около 2 години и се извършва под супервизията, на дидактичен психоаналитик. А иначе адмирирам ентусиазма ти и пожелавам успех :)
цитирай
18. dobromirdimitrov - nicodima - kalinkamarinova
31.07.2009 15:59
Мдааа... Не стига, че ми харесва, но е и вярно :)
цитирай
19. dobromirdimitrov - lion1234 - Привет,
31.07.2009 16:03
Ще се радвам да видя коментарите ти и на другите теми, по които съм писал :)
цитирай
20. lion1234 - С удоволствие...
31.07.2009 16:21
ще коментирам и други твои теми, още повече, че си харесах такива вече от блогрола ти! Трябва само да си открадна малко време, че пустото все ми убягва напоследък!
Поздрави!
цитирай
21. kalinkamarinova - към nicodima
31.07.2009 16:39
Права си, нищо не бива да се абсолютизира. Аз вярвам, че всеки сам може да прецени кое и откъде да "открадне" и да си изгради своя житейска философия която да му помага да се чувства щастлив.
цитирай
22. tili - И аз не коментирам
31.07.2009 17:48
поради липса на време, но ще го прочета по-задълбочено и тогава...
цитирай
23. dobromirdimitrov - tili - И аз не коментирам
31.07.2009 17:59
Ще се радвам да го направиш :)
цитирай
24. victoriavselena - чудесно написано
31.07.2009 19:07
и професионално. Сега ме занимава същата тема - гневът и здравословни пътища за изразяването му. Също така съм писала за "Мълчанието като тормоз".
Сега разглеждам нещата на ниво енергия, т.е. енергийна комуникация между хората. Ще публикувам поредица от една книга, където нещата се казани достатъчно кратко и разбираемо.
Подкрепям идеята за нова категория - например Хора, Общество, Отношения, Нова епоха и т.н.
цитирай
25. nicodima - До всички
31.07.2009 19:09
Прави впечатление заетостта на хората, коментиращи постинга - това е основният признак за здравомислие : )...
Не знам как може да напишем общо писмо да сайта - има даден е-мейл за контакт, но не е зле да пишем поотделно - и аз не знам как стават тези работи...
До lion1234 - била съм обект на пасивна агресия и трябва да те уверя, че никак, ама никак не е пасивна. Някой ден ще разкажа за ситуацията, да я анализирате, защото този човек, който се опита да ми съсипе живота живее сред нас : )
Поздрави на всички!
цитирай
26. maymi - Ха... Интересна тема :))
31.07.2009 21:46
dobromirdimitrov
Поздравления за блога ти. За отделна категория обаче, която да бъде и полезна за читателите ти (ако имаш и такава цел), стилът наистина трябва да бъде "по-масов". Има различни стилове на говорене на научен форум и пред непрофесионалист. Не говоря за ширпотребата от дамските списания и все пак - ти вероятно също се чудиш защо на един политик в телевизионен ефир му е нужно да звучи сякаш те бълбука с витиевати фрази, без да съобрази аудиторията и конкретните й потребности :))

lion1234
Колко преодоляли страховете си хора познаваш?! :)) Не става дума за изработени поведения следствие на четене на Ошо или появяване в съзнанието ти на строгия поглед на психоаналитика в сюблимен момент, който изкрещява МИСЛИ ПОЗИТИВНО... :)) Реално, безпрекословно и недвусмислено преодоляни страхове..

А агресията /към двама ви/ има и други страни. Не задължително негативни. Това ми липсва тук като ъгъл.
И още - примерът, конкретиката. Не са за подценяване като инструмент за докосване на човека, до когото е адресирано посланието.

Поздрави :)



цитирай
27. dobromirdimitrov - victoriavselena, maymi
01.08.2009 07:52
Благодаря и на двете :)
цитирай
28. lion1234 - Nicodima,
01.08.2009 10:07
тъкмо тази теза застъпвам и аз, т.е. че агресията, поне според мен, никак не е пасивна, а е по-скоро активна, без значение дали е под формата на вербална атака, физическа атака или във вид на натрапливо ,,постоянно присъствие'' на някого. По тази причина и споделих резервите си към термина ,,пасивна агресия'', давайки алтернативни наименования - сега ми хрумна в момента, че последната би могла да бъде определена и просто като ,,нефизическа'' агресия.
Така че не виждам никакво разминаване в позициите ни по-горе.
цитирай
29. анонимен - lion1234
01.08.2009 10:34
" натрапливо ,,постоянно присъствие'' на някого" -интересно виждане за агресия. Ще ми бъде интересно ако поясниш по подробно какво точно имаш в предвид под този вид агресия.Благодаря ти предварително :)
цитирай
30. dobromirdimitrov - Не го приемайте лично, а го използвайте за размисъл...
01.08.2009 11:33
За любознателните :) , е препоръчително да проследят внимателно размяната на реплики между коментиращите. Те са подходящ пример за скрита и недотам скрита пасивна вербална агресия. Семантичната структура на някои реплики е подходящ пример за по-често използваните модели на вербални атаки.
цитирай
31. lion1234 - Маями,
01.08.2009 11:39
историята просто изобилствува от хора, преодоляли страховете си. Оставяйки настрана ироничните ти вметки, относно Ошо и позитивното мислене, е достатъчно да се обърнеш към любимата ти религия, за да се убедиш, че такива хора съществуват.
Впрочем, ще ти дам примери и от съвремието:
не виждам от какво биха се уплашили онези ненормалници, врязали се със самолета в кулите или пък ,,събратята'' им, взривили влакове в Мадридското и Лондонското метро; мислиш ли, че майката на убития студент Балтов би могла вече да бъде стресната с нещо, още повече пък с обичайните ни всекидневни страхове? Мога да дам примери и с хората, направили опит за самоубийство, както и с пожелалите евтаназията, но пък ще ме обвиниш в ,,погранично'', негативно мислене, затова спирам. Така или иначе, колкото по-ниски/ базисни/ са праговете ни на усещания, толкова и голяма част от всекидневните ни страхове просто стават безпредметни.
И тъй като в мислите и действията си винаги съм се ръководел преди всичко от личния си вътрешен опит, ще дам конкретен пример и със самия себе си: смея да твърдя, че окончателно преодолях ревността; нямам никакви проблеми както с виртуалната, така и с реалната комуникация; адаптацията с новото/ месторабота, местоживеене/, по никакъв начин вече не могат да ме стресират. С други думи, всекидневните страхове в общи линии са далеч от мен. Разбира се, и аз имам своите страхове /не съм никакъв герой/, но те са от екзистенциален характер, а в момента акцентираме върху Всекидневието.
Има ли позитивен момент в агресията? Определено има, но с уговорката, че разглеждаме по-широко понятието ,,агресия'', извън строго психологическия й смисъл, в качеството й на ,,активност''. Тук се сещам за медиите и журналистите, доколкото често агресивното им поведение носи положителни резултати - блъскат, обграждат обекта си, тикат му микрофона си в устата, задават му 17 пъти един и същ въпрос, но отмъкват и ни поднасят така трудно отвоюваната информация.
Или пък да вземем отношенията ,,тя - той'' - определено единият от тях е ,,агресивният''/ т.е. активният/, а другият партньор - пасивен. Тук също агресията е позитивна, иначе представи си какво би било, ако и двамата са пасивни.
Ами това е, толкова от мен, Симпатяго!
Поздрави!
цитирай
32. kalinkamarinova - как така да не можем да преодоляваме страховете си?
01.08.2009 20:29
аз пък си мислех, че затова живеем.:) нали преодоляването на страховете ни ни носи най-голямото удоволствие в живота. или не е така за всички? ха ха
цитирай
33. анонимен - dobromirdimitrov :)
01.08.2009 22:45
От името на любознателните :) ,благодарим за съвета :) и нищо лично ,но като ми кажат : "Не го приемайте лично" от опит знам,че е толкова лично,че по лично няма на къде :)
цитирай
34. dobromirdimitrov - анонимен - dobromirdimitrov :)
02.08.2009 00:18
Е, в крайна сметка всичко е лично :)
цитирай
35. lion1234 - Към Анонимен30:
02.08.2009 10:42
Представи си следната ситуация: след развод някой ревнивец се вживява като все-още-съпруг и постоянно следи и ,,охранява'' бившата си съпруга. Тъкмо този тип психически тормоз, това ,,постоянно присъствие'' определих като форма на агресия. Подобно явление се наблюдава и при някой ,,сваляч'', който нееднократно бива отсичан от избраницата си, но въпреки това продължава да й се натрапва и да обсебва всекидневието й.
Ето за това става въпрос.
Поздрави!
цитирай
36. kundalini - за мен
02.08.2009 13:12
ценното от този постинг е това, че се замислям каго самата аз съм била обект на "пасивна" агресия и кога самата аз съм била в ролята на такъв агресор:)
според мен няма човек, който да не е бил от двете страни.
има неща, с които не се съгласявам, на пръв прочит, но ще оставя за себе си
благодаря за текста и споделените мнения
поздрави!

цитирай
37. dobromirdimitrov - kundalini - за мен
02.08.2009 13:23
Ако има нещо, което би могло да породи конструктивна дискусия е добре да го споделиш. Колкото до съгласието, ако всички бяха съгласни с всичко, което пиша, то това би обезсмислило писането ми :)
цитирай
38. dobromirdimitrov - silencemurmur - Ако
02.08.2009 18:31
Това, което притежаваме като чисто човешки характеристики (каквито са и всички видове агресия), не трябва да се премахва. А и вероятно не е възможно. Това, което е необходимо е да се регулира количественото изражение и уместността на проявата. В психичния живот проблемите произтичат от количествените, а не от качествените промени. Наличието на страх в емоционален план е естествено, но непропорционалното количествено нарастване го превръща във фобия, което вече е проблем. Така е и с агресията във всичките и форми.
цитирай
39. kundalini - 39. dobromirdimitrov
02.08.2009 22:39
Разбира се, има неща, което бих могла да споделя/и които ще накарат някой да се замисли, поне/, но ме възпира един основен урок, който научих в блога, а именно че винаги трябва да премълчаваш някои неща/те остават за личен контакт с психотерапевта:)/.
Това е част от неудобствата в блога, има и недобронамереност.
Поздрави,dobromirdimitrov!:)
цитирай
40. petdoshkov - Точно е да се пише за
03.08.2009 00:01
Автоагресия вместо "пасивна агресия" (словосъчетанието е оксиморон).
Фрустрацията е страдание от дисбаланс, който е виновно причинен от друг.
Не е разработена връзката на т. нар. пасивна агресия с позитивния ефект. Автоагресията е по същество въображаема ситуация, която ни позволява да кажем или да извършим виртуални действия, които иначе не бихме направили. Така се освобождаваме от натрупани емоции. Една възможност за освобождаване е медиацията. Иначе добра работа - тя контаминира разни чужди разработки. Но е полезна.
цитирай
41. dobromirdimitrov - petdoshkov - Точно е да се пише за
03.08.2009 00:06
Автоагресията е само един от видовете пасивна агресия. И сте прав - понятието е оксиморонно. В психологията обаче всичко е амбивалентно, така че няма противоречие. А иначе - благодаря за реверанса :)
цитирай
42. dobromirdimitrov - kundalini - 39. dobromirdimitrov
03.08.2009 00:09
Поздрави :)
цитирай
43. lion1234 - Към ileila37:
03.08.2009 11:11
Да, сарказмът може да се приеме за форма на агресия, поради откритата си язвителност. Иронията бих възприел за агресия с известни уговорки - ако е злонамерена и е единствената форма на общуване с конкретна личност. Защото има и добронамерена ирония, явяваща се конструктивна критика, която не бих определил като агресия. Има и ирония-закачка/приятелска/, която също е далеч от агресията. Често несхванатата ирония пък няма как да бъде възприета като агресия от оня, към когото е отправена.
Колкото до пренебрегването - съзнателно или несъзнателно, лично аз по никакъв начин не мога да го приема за агресия, по-скоро агресивно се държи обикновено желаещият на всяка цена някой да му обърне внимание.
цитирай
44. dobromirdimitrov - lion1234 - Към ileila37
03.08.2009 11:51
Пренебрегването е един от най-изчистените изрази на пасивна агресия към някого.
цитирай
45. kalinkamarinova - Ако пренебрежението е умишлено
03.08.2009 12:04
съм съгласна, че може да се тълкува като пасивна агресия. Често обаче хората се чувстват пренебрегнати от някого, а истината е, че този човек не го прави съзнателно. Просто някои хора имат нужда постоянно да им се обръща внимание и изискват прекалено много от близките си. Не мога да си обясня това постоянно желание на някои хора да се възприемат като "пренебрегнати", "жертви"...толкова е досадно за близките им.
цитирай
46. dobromirdimitrov - kalinkamarinova - Ако пренебрежението е умишлено
03.08.2009 12:10
Всяко поведение си има мотив и рационално обяснение от гледна точка на човека, който го проявява. Дали и какво количество енергия ще се вложи в откриването на тези мотиви зависи от степента на емоционалната ви привързаност към този човек. В този смисъл неадекватната (според засегнатия обект) интензивност на опитите да разберете мотивите му, справедливо се възприема от него като пренебрегване и като акт на пасивна агресия към прекомерното му (според партньора му) желание за обръщане на внимание.
цитирай
47. kalinkamarinova - dobromirdimitrov
03.08.2009 22:54
Да, никога не се ангажираш с лично мнение нали? Имам две приятелки психоложки и те така правят.:) Или полагате клетва за това или е професионална деформация.:)
цитирай
48. dobromirdimitrov - kalinkamarinova - dobromirdimitrov
03.08.2009 23:18
Въпросите, касаещи взаимоотношенията за психолозите са професионални, а не лични. Затова и мненията са такива - професионални, а не лични :)
цитирай
49. inel379 - Сърдечно благодаря за постинга!
25.08.2009 00:44
За мене, като непрофесионалист, беше изключително интересна поднесената информацията. Проблемите, свързани с различните видове агресия, са толкова актуални в момента. Посочените примери са много точни и са постоянно явление в ежедневието ни. С пасивната агресия под една или друга форма се срещаме всеки ден. Толкова много неудовлетворени хора има, които непрекъснато търсят причините за неудачите си у другите.
Благодаря и за дебата, който проследих с не по-малко любопитство.
Желая ведро настроение и професионално удовлетворение!
цитирай
50. dobromirdimitrov - 51. inel379 - Сърдечно благодаря за постинга!
25.08.2009 08:54
Радвам се, че Ви е доставил удоволствие :)
цитирай
51. анонимен - юзър
04.09.2009 20:00
Слагаш ли знак на равенство между пасивната агресия и мобинга?
цитирай
52. dobromirdimitrov - 53. анонимен - юзър
05.09.2009 01:28
Разбира се, че не. Мобингът е просто една от многото форми на агресивно поведение.
цитирай
53. dimitarf - много яко
06.09.2009 18:44
явно агресията е способ, метод, инструмент, нещо като ножа с него можеш да си отрежеш хляб, но може да отрежеш и нечия ръка..
всичко опира до това как употребява нещата, май?
цитирай
54. dobromirdimitrov - 55. dimitarf - много яко
07.09.2009 09:42
Винаги, навсякъде и във всичко :)
цитирай
55. dimitarf - да ама
11.09.2009 19:46
как ти употребяваш нещата се верифицира/определя от потърпевшия, т.е. дали се подчинява или противи, следователно трябва да подхождаме към нещата така че, те да ни позволят да вземем от тях, да се възползваме от тях и т.н. или поне да не успеят да устоят..
цитирай
56. dobromirdimitrov - 57. dimitarf - да ама
12.09.2009 08:56
При пасивната агресия верификацията обикновено е нарушена. Това е и начинът, по който реализира целите си - изкривява действителността на обекта си.
цитирай
57. tatyananikolova - :)
31.03.2010 12:58
Много хубава статия, ще му кажа на моичкия, че е пасивен агресор. Дали това е първата стъпка към осъзнаването на проблема, и съответно неговото разрешение.
цитирай
58. dobromirdimitrov - 58. tatyananikolova - :)
31.03.2010 13:31
За съжаление, в най-добрият случай, е по-вероятно просто да смени стратегията при това без изобщо да го осъзнае :)
цитирай
59. tatyananikolova - Re :)
31.03.2010 14:01
Благодаря
цитирай
60. dobromirdimitrov - 60. tatyananikolova - Re :)
01.04.2010 10:09
Пак заповядай :)
цитирай
61. анонимен - Dobre kazano
15.08.2010 22:17
Dobre kazano, no az ne uspqh da polucha otgovor, kak da prodalja da jiveq s tozi saprug,za kogoto napisah: Usmihnata prez salzi sas plachesto sartse ugajdash na saprugat marmoresh kat dete i kazvash si posledno ot utre shte sam druga, no idva pak denq i tai jivotat prodaljava............E-mail : cecka_iv@gbg.bg , ako nqkoi moje da dade savet - Blagodarq
цитирай
62. dobromirdimitrov - 62. анонимен - Dobre kazano
18.08.2010 10:25
Психолозите даващи съвети при дефицит на информация, не струват. Всъщност, даващите съвети, по принцип не струват. Процесите на консултация или терапия рядко (и по изключение) включват в себе си съвети. Те водят до себеопознаване и себеосъзнаване, което дава индивидуално за всеки път за излизане от "блатото", в което се е натресъл.
цитирай
63. анонимен - "Относно Феникс"
16.09.2010 09:46
Пренебрежението като форма на агресия е по същността си опит или намерение за тотално отстраняване / унищожаване/ на субекта, към когото е насочено; еквивалент е на ИЗТРИВАНЕТО на съществото към което е насочено; използва се както от агресори, така и като защитна реакция на болезнено наранени от агресори лица. То е едно от средствата за самозащита на човек, в който е останало чувство за достойнство. Също така , то е парадоксално милостив акт, спасяващ агресорите от пребиване, а потърпевшите от влизане в затвора. В Египет има примери за изтриване на лицата и имената на фараони от всичките им каменни плочи / Ехнатон / ; в Египет се е смятало, че ако се изтрие, загуби, заличи името на човека, той не може да премине към Другия свят; това е било голямо наказание; т.е. пренебрежението е опит за изтриване на субекта от света / програмата/ напълно и завинаги; В него може да има елементи на самоунищожение, защото борбата е неравна - не можеш да твърдиш , че нещо, което реално съществува независимо от теб , го няма; това се свързва със " създаване на паралелен свят" , в който минава потърпевшия или в който бива запратен той от агресора /агресорите/; Ако лицето е сигурно в ефекта, то се чувства победител. Но, не всички битки могат да бъдат спечелени. Така или иначе, пренебрежението е една от стратегиите и средствата на субекта във военна обстановка в духовен и психологически план. То е средство за оцеляване при самозащита, а при нападение си е чиста активна агресия.
цитирай
64. dobromirdimitrov - 64. анонимен - "Относно Феникс"
18.09.2010 10:34
С едно уточнение: като всяка друга проява на отношение, пренебрежението може да варира от намек до пълно отхвърляне.
цитирай
65. анонимен - ИМЕННО
18.09.2010 12:07
Говоря за същността на въпроса, а иначе , пренебрежението в различните му степени или стадии в зависимост от целта или от това кой го използува и за какво е като всяко действие - с последствия, които може да доведат до лавина от други такива в унищожителен; защитен или обратно унищожителен план в хода на така наречените отношения , които са еквивалент на военни отношения; пълното отхвърляне си е изхвърляне; отново в зависимост от това кой и за какво го използува.
цитирай
66. dobromirdimitrov - 66. анонимен - ИМЕННО
19.09.2010 22:17
Интересна посока пое... защо приемаш пълното отхвърляне като изхвърляне - това противоречи на собствената ти (изложена дотук) позиция?
цитирай
67. анонимен - Разкошна и много полезна статия-
01.01.2012 14:48
дава много отговори на въпроси,които ме вълнуват-
ще чакам още по темата-ама моля ви,Добромир Димитров,
стегнете си и пишете по-честичко-ние,твоите по
читатели,
сме едни ненаситни лами:)))
цитирай
68. анонимен - ====
01.01.2012 14:50
ан.67 съм аз,Хлорис-явно шампанското ме държи още-ха-ха:)))
цитирай
69. dobromirdimitrov - 68. hloris - ====
05.01.2012 12:30
:)
цитирай
70. moniboneva - Благодаря!
24.10.2012 14:11
Благодаря за този пост в блога Ви!Трудно се открива информация за пасивната агресия, а се случва да се сблъскаме с нея в живота.Вероятно е неоснователно пренебрегната тема.Пасивната агресия може да бъде доста мъчителна за отсрещната страна. Ако ни е известен механизма как и защо се проявява, можем да преценим как правилно да реагираме, когато отново се натъкнем на това поведение.
цитирай
71. dobromirdimitrov - 70. moniboneva - Благодаря!
24.10.2012 22:24
Радвам се, че ви е била полезна.
цитирай
72. sunshine1 - здравейте
10.02.2016 00:16
Може ли да посочите източниците,литературата, която сте използвали? Иначе много интересна статия :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 2911730
Постинги: 1860
Коментари: 23104
Гласове: 50144
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031