Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
17.07.2009 15:14 - Защо любовта умира
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 34121 Коментари: 39 Гласове:
35

Последна промяна: 10.02.2010 18:03


„Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала? За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла!” Пенчо Славейков, „Неразделни”   ЗАЩО ЛЮБОВТА УМИРА

image
За да няма недоразумения – любовта не умира. Любов и смърт са антоними. Във всички култури, нации, етноси и религии, любовта винаги се е асоциирала с живот, възраждане, светлина и прочее положителни и трудно унищожими елементи на битието. Оправдание да се намират една до друга в изречение, може да бъде само опит да се събуди мислене в посока, която да даде шанс на идеята за истинската любов и да обезсили поне част от митовете свързани с любовта и с нейната хипотетична смърт. Няма да конкретизирам, кои митове имам пред вид. Няма да дефинирам и любовта по принцип. Нека всеки я разбира, така както я усеща. Това е без значение за темата. Същественото е, че истинската любов не умира. Като Феникс се възражда от собствената си пепел и продължава до живот да радва или да терзае (според случая), душата на обичащия. Идеята за смъртта на любовта по същество е твърдение, породено от несъзнателния ни стремеж да защитим личността си, обобщавайки любовните отношения на другите около себе си, чиято любов според нас, очевидно или не дотам очевидно се изчерпва след определен период от време. Това обобщаване от своя страна е породено от желанието ни да отхвърлим себе си като причина за „смъртта” на любовта на човека, който ни обича. Породено е и от страха ни, че ще загубим любовта, както и на стремежа ни да избегнем болката, която предизвиква загубата на любов. Казано по друг начин, живеейки с идеята, че любовта е нещо временно, несъзнателно подготвяме самите себе си за оня момент, в който ще загубим любовта на човека до себе си, приемайки, че тази подготовка ще ни спести болката от евентуалната загуба. Като участници в любовна игра можем да имаме отношение само към любовта, която ние изпитваме, без да ни е дадена възможност обективно да оценяваме любовта, която другия изпитва към нас. Любов и обективност са несъвместими понятия. Т.е., в контекста на темата можем да говорим само за „смъртта” на собствената си любов. За любовта на другия не знаем нищо съществено. Причината е пак същата; когато става въпрос за емоции и чувства, рационалното ни отношение към събитията, които преживяваме никакво го няма. А когато нещата опрат до най-висшето по сила и дълбочина чувство, каквото е за нас Нашата любов, то тогава умението ни за преценка и оценка се свежда до критичния минимум. В следствие на това, ние несъзнателно приемаме, че другия обича така, както обичаме самите ние. Чисто хипотетично разбира се сме наясно, че съществува известно различие. Но подобна яснота изглежда е само теоретична. За съжаление, фактите в реалността говорят, че ако другия не ни обича така, както ние обичаме него, обичайния изход е смърт на любовта между двамата. В този аспект любовта има три измерения: любов на всяка една от страните към партньора и взаимна любов, производна на индивидуалните им чувства. Като смъртта на взаимната любов не води задължително до смърт на индивидуалните чувства. От гледна точка на „смъртта” и, съществуват само два вида любов. При първия вид определено можем да твърдим, че любовта умира. Но по причини, които ще станат ясни в последващата част на текста, тук едва ли можем да твърдим, че става въпрос за истинска любов. При втория вид вече говорим за раждане на истинска любов във взаимоотношенията, която далеч надхвърля любовната игра, чиято цел е само събиране на двама души, като социална единица с цел създаване на поколение. Не виждам проблем спокойно да приемем, че първия вид любов съдържа у себе си потенциала за евентуален преход към втория - истинската любов. Но това е само потенциал, който рядко се развива, защото изисква от партньорите по-дълбоко и истинно познаване на себе си, което би довело до желание да опознаеш и другия до себе си. Когато говорим за първия вид, впечатлението е за своеобразно социално чифтосване. Залагането на своеобразни капани при него изглежда е конституционална закономерност. Помислете си как се държат един към друг двама души, които искат да стигнат до някаква връзка помежду си, без значение дали основата е сексуална или любовна. Те се опитват да изкарат най-доброто от себе си, като за целта, къде съзнателно къде не, се опитват да отгатнат предпочитанията на бъдещия си партньор за да се държат съобразно тях, което би увеличило шансовете им да го спечелят. Примерите за това са много: за да "свалим" някого се обличаме по-добре от обичайното за нас, държим се по-добре от обичайното, стараем се да прикрием негативите, доколкото ги осъзнаваме у себе си. Стараем се да подчертаем положителните си черти във физиологичен и психологичен план и в крайна сметка изграждаме пред евентуалния си бъдещ партньор един идеализиран образ за себе си, който няма почти нищо общо с действителната ни същност. Твърде вероятно е, една така започнала връзка да породи любовно чувство между участниците в нея. Но това няма да е чувство между две реални личности, а любов между изкуствено създадени и съответно, недействителни образи. В този случай спокойно можем да заявим, че умира не чувството, не любовта изградена по този начин. Умират тези изкуствено изградени образи, които са подържали любовта между себе си. И когато на тяхно място се появят действителните личности, те не само, че не се обичат – те дори и не се познават. Ако обаче теоретично допуснем, че изкуствено създадените образи могат да оцелеят във времето, то вероятният резултат ще бъде, оцеляване и на любовта между тях. Но това е допускане с твърде висок коефициент на невероятност. Предполагам, че механизма на пораждане на истинската любов е много сходен или дори същия като механизма на появата първия вид любов, който за удобство ще нарека социална любов. Както споменах по-горе, възможно е социалната любов да прерасне в истинска любов, тъй като съдържа у себе си потенциала за подобна трансформация. За целта обаче е необходимо на определен етап от развитието на отношенията, по възможност всички маски да бъдат свалени. Партньорите да си дадат възможност всеки да се запознае с действителния образ на другия, онзи истински образ, който включва понякога и характеристики като уригване на масата или нередовно епилиране (бръснене) на краката през студените месеци. Ако любовта приеме подобни характеристики или успее да накара партньорите да ги променят по посока на взаимните си желания, то тогава много вероятно е тази любов да прерасне в истинска и да заживее пълноценно, докато смъртта ги раздели. За да уточня окончателно картината на оцеляващата във времето любов е редно да конкретизирам същността и. Обичайните псевдо-научни обяснения за появата, съществуването и продължителността на любовта се базират на реални биохимични процеси, които действително придружават пораждането, развитието и смъртта на любовта, но това е всичко, което правят. Те са просто придружаващи процеси, които не обуславят, а съпътстват любовта. На първо място грешката, която се допуска се дължи на смесването на емоции и чувства. Това са съвсем различни процеси. Емоциите са първичен нагонен елемент, предизвикващ спонтанни и импулсивни реакции у личността. Докато чувствата са нещо съвсем друго. Метафорично могат да бъдат представени като чисто социален феномен, който в едната си част е изграден от първични емоционални импулси (понякога и от противоположно естество, като гняв и възхищение, например), но в основната си, съществено значима за нас част, феномена е социално обусловен. Любовта е много специфично сложносъставно чувство. Няма емоция, с която да може да се сбърка. Влюбването, страстта и обичта са етапи на развитие на любовното чувство, а не различни емоции или чувства. За разлика от останалите природни и психологични феномени, те не отговарят на етапите: раждане, живот и смърт, а са прогресивно градирани: влюбване, страст и обич. Обичта е най-висшия етап в тази система и съотнесена към средната продължителност на човешкия живот, може да се определи като вечна. При първия тип любов (социалната любов), за който говорих по-горе, в най-добрия случай, взаимоотношенията преминават през влюбване и страст, като на партньорите не им достига емоционално-интелектуален потенциал за да преодолеят междуличностните си конфликти и да достигнат до третия и най-съществен етап – обичта. Докато при истинската любов етапите се преминават изцяло и отношението се позиционира върху обичта, която както вече казах може да просъществува не само през цял един човешки живот, но и да продължи да живее и след смъртта на единия от партньорите. За да обичате истински и за бъдете обичани истински самите вие трябва да сте истински. За да бъде истински, един човек трябва да опознае добре самия себе си. Ще разберете дали познавате добре себе си по това, че нищо от това, което знаете за себе си като личност, не бихте имали нужда да скриете от другите. Само тогава не бихте се притеснявали, че любовта на партньора ви ще угасне, ако му дадете шанс да опознае истинската ви същност. Знанието за самите вас и за партньора ви и истинността в отношението ви един към друг, би дало шанс на безсмъртието на любовта ви. Ако това желаете, разбира се...

image


Тагове:   психология,


Гласувай:
35
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. dobromirdimitrov - zlatnareka1
17.07.2009 22:52
Прекрасен коментар :)
цитирай
2. malkiatprintz - Отново интересна и добре поднесена ...
18.07.2009 00:21
Отново интересна и добре поднесена тема, с която няма как да не се съглася.

Замислих се над доста разпространената фраза "да примаме и да обичаме себе си такива, каквито сме". Добре, това на пръв поглед е нещо хубаво, но тогава няма ли да спрем развитието си? Ако се харесваме такива каквито сме със своите негативи, няма ли да изчезне (ако въобще го има) желанието – най-общо казано – да се усъвършенстваме и да се стремим към това да премахнем или тушираме реално (а не само да прикриваме и маскираме) лошите черти в характера си?
По същия начин, ако понякога неволно се стремим да се "издокараме" перд човека, когото обичаме, няма ли възможност реално да се променим към по-добро, ако намираме, че дадена черта в характера ни наистина не е добра? Не зная доколко ясно се изразих... Т.е. ако намираме например, че се обличаме по-добре за пред половинката, отколкто обикновено, няма ли възможност да успеем реално да се променим към това по принцип да започнем да се обличаме по-добре и по този начин наистина да улесним процеса на преминаване към най-високата форма на любов – обич?

П.П. Сетих се за една мисъл, която ми беше хрумнала преди време по повод фразата "Бъди какъвто си": Не, често пъти трябва да бъдем такива, каквито трябва да бъдем, и едва след това – такива, каквито сме...
цитирай
3. dobromirdimitrov - malkiatprintz
18.07.2009 09:06
"Лошото" и "не доброто" у хората е резултат, а не причина. Новороденото е невинно - ние не сме.
цитирай
4. malkiatprintz - Да, но ако човек си харесва това &...
25.07.2009 03:43
Да, но ако човек си харесва това "лошо" у себе си, то няма да се постарае да го промени към добро и тогава може да нанесе вреди на околните, дори и те да го отбягват...
цитирай
5. dobromirdimitrov - malkiatprintz
25.07.2009 09:39
Не мисля, че хората имат лошо у себе си. В крайна сметка всичко е въпрос на индивидуална интерпретация. Лошото у мен за теб, е добро за някой друг. Мисля, че "чисти" лоши характеристики не съществуват. Ако ми предложиш някакъв пример ще се опитам да ти илюстрирам какво имам пред вид :)
цитирай
6. candysays - Напълно съм съгласна с теб :)
28.07.2009 16:38
И с поста ти и с онова, което пишеш в коментарите си под него..
Само едно дребно нещо - аз лично не обичам думата "партньор/ка", предпочитам други думи.. Например: любим/а.

Това е от мен, накратко :)
(Че мога и много дълги коментари да пиша ;)))

Поздрави!
цитирай
7. dobromirdimitrov - candysays
28.07.2009 18:14
Опитвам се да подбирам думите, така че да изключат сугестивното влияние. Иначе и на мен по би ми допаднала думата "любима" :)
цитирай
8. candysays - :))
28.07.2009 19:15
Радвам се, че отново сме на едно мнение :)
цитирай
9. анонимен - Дааааааааа, тази кратка но с тол...
28.07.2009 22:29
Дааааааааа,тази кратка но с толкова много сила думичка "любима".Можеш да изпълниш със съдържание един цял човешки живот само с едно "ти си моята любима",както и да затвориш завинаги вратата съм едно сърце с простичкото "ти не си ми любима".Любовта не умира,умира вярата в нея.
цитирай
10. dobromirdimitrov - 10. анонимен - Дааааааааа, тази кратка но с тол...
29.07.2009 08:20
:)
цитирай
11. анонимен - 10. анонимен -dobromirdimitrov
29.07.2009 09:36
За съжаление няма нищо весело в това,по скоро е тъжно...!
цитирай
12. dobromirdimitrov - анонимен - 10. анонимен -dobromirdimitrov
29.07.2009 15:31
Можеш да изгубиш вярата си в любовта на някого, но никой не може да ти отнеме вярата в собствената ти любов към него. А се усмихвам защото усещам познат полъх зад анонимността.
цитирай
13. анонимен - 10. анонимен -dobromirdimitrov
29.07.2009 21:12
"...Отидох до библиотеката и взех малката книжка, изпъстрена с бележки. Избрах произволно пасаж, който да прочета на Бо. Оказа се точно този с любовника.
- Какво е любовник? - попита Бо.
- Някой, който обича някого, но само за забавление.
- Значи иначе любовта не е забавна?
Престорих се, че не го чувам. Обикновено е най-трудно да отговориш на най-простичките въпроси. Нарисувах последната стая в къщата - малка ниша в празно ъгълче.
- Тази стая няма прозорци - казах. - Осветена е от гола крушка, която виси от тавана. Тук се намират нещата, които е по-добре да не знаеш. Нарича се стаята на мъченията.
Бо се наведе, за да я види по-добре.
- Ти влизаш ли там понякога? - попита ме той.
- Да - отговорих. - Влизам понякога...."- "ГНЕЗДО ЗА КУКУВИЦИ"- Карел ван Лу
цитирай
14. анонимен - Не можеш да обичаш истински друг,
03.08.2009 23:06
ако не обичаш себе си - тогава наистина ще играеш роля и ще живееш в страх да не бъдеш разкрит, а това неминуемо ще се случи. Да обичаш себе си и да се приемаш, не означава да не виждаш слабостите си и да не положиш усилия да ги преодолееш или поне неутрализираш. Любовта е свързана с истината, а оттам и с доверието. Двама души, които се обичат истински, трябва да бъдат приятели. Мисля, че без приятелство има само страст, а тя може да бъде преходна. Много добър пост, като всички останали в този блог!
цитирай
15. dobromirdimitrov - harvi - Не можеш да обичаш истински друг,
03.08.2009 23:20
С коментара съм съгласен, а за комплимента - благодаря :)
цитирай
16. анонимен - Много ми е приятно да чета постовете ви
03.08.2009 23:27
В подкрепа на казаното от вас, искам да посоча три думи от древногръцкия език, превеждащи се на български като любов. Първата е ерос и означава в буквален превод физическо привличане, плътска страст. Втората е филео и описва любовта на чувствата и емоциите. Приятелските чувства са филео любов. Най-висшата форма на любов е агапе любовта - тя е безусловна и е акт на волята на човека. Човек, който е решил съзнателно да обича без да поставя условия и без да иска нищо в замяна. Тази любов е вечна.
цитирай
17. dobromirdimitrov - harvi - Много ми е приятно да чета постовете ви
04.08.2009 09:32
Тази информация е ценна за мен. Ще я проуча. Благодаря :)
цитирай
18. анонимен - с това мога да помогна
04.08.2009 10:47
http://en.wikipedia.org/wiki/Greek_words_for_love
не зная как да ви копирам тук самите гръцки наименования
цитирай
19. анонимен - otgovor nadobromirdimitrov - malkiatprintz 25.07 09:39
22.11.2009 11:01
Napylno sym nesyglasna s tova, 4e horata nqmat lo6o u sebe si, nai- absurdnoto ne6to,koeto sym 4uvala, vs ima lo6o u sebe si, dori dobrite hora.Zatova imame razum, s koito ako sme pove4e dobri da se borim s lo6oto, a ako sme pove4e lo6i, da pravim lo6o i na drugite. Tova e iztori`eski dokazan fakt. V tova lo6o se vklu4va i egoizma ni, koito mn 4esto (v slu4ai,4e e po-golqm ot nujnoto) moje da e pre4ka za edna wryzka, a i dori za 4isto 4ove6kite, ne lubovni, otno6eniq.
цитирай
20. анонимен - *
22.11.2009 11:03
izvinqvam se za gre6kite, tehni4eski nedogledani sa,hubav den na vsi4ki:)
цитирай
21. dobromirdimitrov - 19. анонимен - otgovor nadobromirdimitrov - malkiatprintz 25.07 09:39
22.11.2009 11:22
Исторически доказаните факти рядко имат особена тежест в психологическите изследвания.
цитирай
22. анонимен - На този свят все още никой не е изм...
23.11.2009 18:38
На този свят все още никой не е измислил перпето мобиле, нищо не е вечно, ако не сте съгласни с израза"лябовта умира" ,то тогава бих предложил "Любовта си отива". Няма нищо вечно, а най-тъпо е, че винаги единия дава повече от другия и когато първия си отиде поради егоизма на втория, чак тогава втория се сеща, че е можел да се наслаждава на първия ако е давал поне малко.
цитирай
23. dobromirdimitrov - 22. анонимен - На този свят все още никой не е изм...
23.11.2009 19:19
Съгласието или несъгласието не са в състояние да променят фактите. Ако вашата любов беше мъртва, нямаше да ви боли толкова от разминаването във времето с половинката ви.
цитирай
24. анонимен - ?
20.02.2010 19:58
А за мен лично най-интересно е какво трябва да правим, за да задържим чувствата на любимия човек.
Защото...и еднообразното ежедневие си взема своето. Аз по принцип съм не особено романтичен човек, на всичкото отгоре не ме впечатляват кой знае колко епизодичните романтични жестове, и когато съм с романтичен партньор, се чувствам, като че от мен се очаква да седя в балетна стъпка "на пръсти". За мен не е проблем баналността на ежедневието, привързвам се здраво към хората и нищо не е в състояние трайно да ме отегчи или досади.(Впрочем и хубавите книги препрочитам, без да ми омръзнат, въпреки, че че знам цели пасажи наизуст. )За съжаление, обаче рядко срещам подобни на себе си хора. Има ли шанс любовта на "един истински прагматичен човек" към един "истински романтичен"? Какъв е шанса да останат заедно? Или между, да кажем, интроверт и екстраверт? Има ли такива изследвания? И опитите да запазим интереса към себе си чрез пътешествия, общи нови хобита и др., включва ли се към "неистинността"?
Ще Ви бъда благодарна, ако ми отговорите!
цитирай
25. dobromirdimitrov - 24. анонимен - ?
22.02.2010 16:25
Нямам представа дали има подобни изследвания. Другата част от отговора ми за ваше съжаление ще прозвучи като измъкване, но това е действителността. Всички случаи на сработване между двама души са индивидуални и за да мога да дам смислен отговор на въпроса ви, трябва да познавам и вас и партньора ви, както и съвместната ви история до момента.
цитирай
26. darla - Кликнах върху заглавието на пос...
31.03.2010 13:22
Кликнах върху заглавието на постигна ви на първа страница, с хъс да опровергая, че любовта не умира. Това беше и първото ви изречение, така че продължих да чета с нагласата да открия отговор за себе си. И за двама ни бракът е втори, след като и двамата сме загубили партньорите си. Той е обичал първата си съпруга докато смъртта ги раздели. Сега обича мен. Любовта им е била истинска и силна и съпоставено с текста тя (любовта) му към нея не е умряла. Но, сега обича мен, както споменах. Според него любовта му към Лия се е трансформирала в спомен, а любовта му към Дарла(мен) е настояще, без което не би могъл да съществува. Излиза, че не съществува ЕДНА голяма любов и няма ЕДИНСТВЕН на този свят. :-)
цитирай
27. dobromirdimitrov - 26. darla - Кликнах върху заглавието на пос...
31.03.2010 13:30
В експиремнталните науки това се нарича казусно заключение и е без статистическа валидност, но... това не му пречи да е истина :)
цитирай
28. tatyananikolova - Благодаря
31.03.2010 13:56
Супер статии, чета ги с интерес!
Някои хора четат Библията, а аз чета Психология, която ми помага да намеря отговор и хармония в себе си!
цитирай
29. darla - В експиремнталните науки това се ...
31.03.2010 15:29
dobromirdimitrov написа:
В експиремнталните науки това се нарича казусно заключение и е без статистическа валидност, но... това не му пречи да е истина :)


:-))
Сега ще кликна върху следващата тема за пасивната агресия, в частност гневът ми е още неовладян. Може би ще открия нещо и за себе си в статията ти.
цитирай
30. dobromirdimitrov - 28. tatyananikolova - Благодаря
01.04.2010 10:06
Честно... и аз предпочитам психологията :)
цитирай
31. dobromirdimitrov - 29. darla - В експиремнталните науки това се ...
01.04.2010 10:08
Имаше навремето един такъв социалистическо-комунистически принцип: От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите :)
цитирай
32. анонимен - Хареса ми! "Влюбването, ...
10.01.2011 12:59
Хареса ми!
"Влюбването, страстта и обичта са етапи на развитие на любовното чувство, а не различни емоции или чувства. "
Влюбването, страстта и обичта се разглеждат в контекста на едно обединяващо ги понятие "любовно чувство".
Да си дадем време за преминаване през първите два етапа, за да се опознаем, да сме самите ние - такива, каквито сме, във взаимоотношенията, за да дадем шанс на обичта!
цитирай
33. dobromirdimitrov - 32. анонимен - Хареса ми! "Влюбването, ...
17.01.2011 13:07
:)
цитирай
34. анонимен - Соня.....страхотна статия
09.10.2011 00:36
"Докато при истинската любов етапите се преминават изцяло и отношението се позиционира върху обичта, която както вече казах може да просъществува не само през цял един човешки живот"......Абсолютно вярно.За всички,които мислят,че любовта умира,ще кажа,че те просто не са стигнали до този етап.
Заедно съм с моята половинка от 19 години и мога да кажа ,че любовта ми към него с годините става все по-голяма.Той е моят тих пристан,моята стабилна опора,човека който всеки ден ми казва колко съм красива и колко ме обича .Нр мога да си представя живота без него,без неговата усмивка,топлина,нежност и грижа.Знам,че бих направила всичко за него,той за мене също.
цитирай
35. dobromirdimitrov - 34. анонимен - Соня.....страхотна статия
10.10.2011 11:24
Мога само да си самопожелая твоето щастие :)
цитирай
36. vili1177 - Хареса ми. Благодаря.
17.12.2012 15:24
Хареса ми. Благодаря.
цитирай
37. dobromirdimitrov - 36. vili1177 - Хареса ми. Благодаря.
19.12.2012 12:08
Това ме радва :)
цитирай
38. bumerang - ...
04.07.2014 12:10
“Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: ДУШАТА, РАЗУМА, и ТЯЛОТО.
Влечението на ДУШАТА поражда приятелството.
Влечението на УМА поражда уважението.
Влечението на ТЯЛОТО поражда желанието.
Съединяването на трите влечения ражда ЛЮБОВТА.”
Това е цитат, с който съм съгласна.
Освен това също мисля, че любовта не умира. Ние я носим заложена в себе си. Сменят се обектите на нашата любов. По причини различни и субективни.
Колкото до това, че "Ще разберете дали познавате добре себе си по това, че нищо от това, което знаете за себе си като личност, не бихте имали нужда да скриете от другите.", мисля, че това би означавало, че сме повярвали в своето съвършенство и в съвършенството на другите. Но за всички, които са научили, че не е така, е естествено инстинктивното или съзнателно желание да скрият от другите своите несъвършенства. Защото откривайки несъвършенствата си, ставаме уязвими за удари. А много от другите са достатъчно несъвършени, за да имат нужда да удрят по една или друга причина.
Поздравявам Ви за опитите да предизвиквате хората да се обърнат навътре към себе си, да погледнат там, за да се опознаят. Мисля, че това е начина да станат по-добри т.е. да не правят на другите онова, което не биха искали да се случи на самите тях.

P.S.
Освен това, мисля, че безусловната любов е безсмислено понятие, когато се отнася за любов между двама. Най-малкото, защото необходимото и най-важно условие, за да се случи тя, е да опознаем обекта, който е привлякъл вниманието ни, за да се стигне до онова, което описвате по-горе. Човеколюбието като обобщаващо понятие за любовта към хората принципно може да е безусловна, но то не се покрива с любовта към един единствен индивид. Безусловна е майчината любов, но тя е инстинктивна. Вие докога бихте могъл да обичате жена си ако тя Ви изостави и отиде при друг? Не е ли нужна взаимност, за да "живее" чувството ви към тази (Вашата) жена?
Така мисля аз. Извинете ме ако съм Ви подразнила с начина си на мислене и ако можете.
цитирай
39. dobromirdimitrov - 38. bumerang
19.08.2014 17:02
Различните начини на мислене са причина за развитие на онзи, който преследва развитието.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3180932
Постинги: 1950
Коментари: 24061
Гласове: 51611
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930