Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
12.06.2009 13:53 - Как любовта се превръща в омраза
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 59157 Коментари: 55 Гласове:
23

Последна промяна: 10.02.2010 17:56


Най-силната омраза е рожба на най-силната любов.” Томас Фулър   КАК ЛЮБОВТА СЕ ПРЕВРЪЩА
В ОМРАЗА

image
  От психоаналитична гледна точка любовта е уникално чувство, търпящо трансформации, които контролират изцяло отношенията между хората. В една или друга степен присъства във всяко човешко взаимоотношение. Просто я наричаме по различен начин. Харесването, симпатията, уважението, възхищението и доста други положителни емоционални състояния, които изпитваме към хората около нас, са елементи на любовта. Тези елементи са променливите, които чрез количественото си изразяване, определят различния статус на любовта ни към родителите, децата, приятелите и любимите. В този смисъл, действително, всичко около нас е любов. Затова е важно да се разбере механизма на превръщане на този двигател на живота, в нещо деструктивно. Всъщност любовта не се превръща само в омраза. Освен антагонистичната двойка любов-омраза, съществува и състояние на безразличие, което по същество е противоположност на обичта и омразата взети заедно. Преминаването от едното към другото състояние, се определя от съотношението на двете съдържателни страни на любовта: да обичаш и да бъдеш обичан. Това съотношение определя и продължителността на любовното чувство. Досега не съм срещал човек, който да не твърди, че в една влюбена двойка единия винаги обича по-силно от другия. Вероятно и самите вие мислите по този начин. Няма да вземам отношение по въпроса дали това е така или не. Само ще ви кажа, че подобно мислене е първата стъпка към трансформация на любовта в омраза или безразличие. Обикновено, когато човек обича, желае да бъде обичан точно толкова, колкото обича и самия той. Колкото и еретично да звучи, опитайте се да погледнете за момент на размяната на любовни чувства като на сделка: ако вие давате някому нещо, ще търсите не само равностойна размяна, но и печалба от сделката. Желанието за печалба, на пръв поглед създава изначален конфликт в количествената размяна на любовни чувства, но това е само на пръв поглед. Желанието за печалба не ни е генетично заложено, а е социално обусловено. Ако се върнете назад във времето, към зората на цивилизацията при родово-общинния строй, би трябвало да ви направи впечатление, че при традиционната размяна на стоки между членовете на общината се е търсило, равновесие в размяната, а не печалба за една от страните. Т.е., те не разменят кон за кокошка, както се казва в известната наша поговорка, а равностойни количества от съответните стоки, така че и двете страни да са удовлетворени. По същия начин стоят нещата и при истинската (безкористна) любов. При нея също има епизодично сканиране на съотношението, колко обичам и колко съм обичан, но резултатите от това сканиране са усещане за равновесие: обичат ме, колкото и аз обичам. Уловката е, че в повечето случаи съотношението на чувствата се определя не от желанието на партньорите, а от емоционалната им конституция. Което ще рече, че някои хора са по-чувствено ориентирани (емоционален тип), докато при другите, рационалното отношение към живота доминира (рационален тип). В този смисъл една двойка, която е съчетание между емоционален и рационален тип е по-предразположена към трансформация на любовта в омраза или безразличие, отколкото една двойка емоционален-емоционален или рационален-рационален тип. За съжаление обаче принципа в природата, че противоположностите се привличат, който вероятно се дължи на естествения стремеж към подобряване на генетичния потенциал на хората като вид, обикновено събира двойки от вида емоционален-рационален (защото се предполага, че поколението при тях ще бъде с подобрен генетичен потенциал). Което е и причина повечето двойки, обикновено след като са изпълнили генетичната програма за създаване на поколение, рано или късно да се разпадат. Този факт се потвърждава и от наблюдението, че тази грешка при сформирането на двойката не се отчита от партньорите и при следващото създаване на двойка, типа и отново е емоционален-рационален, което отново залага раздяла още при създаването и. Има и един друг елемент, който подпомага трансформацията на любовта в омраза. По един или друг начин, в една или друга степен омразата, която изпитваме винаги е производна на любовта (или избрани нейни елементи). На пръв поглед звучи странно, но емпиричните изследвания го потвърждават. Психологически установен факт е, че всяко чувство, което изпитваме, съдържа у себе си своята противоположност. Т.е., в конкретния случай, когато изпитваме към някого любов, неизменно, в определени моменти изпитваме към него и омраза, която е точно толкова силна, колкото е и любовта ни. Балансът между двете чувства, определя крайното съдържание на отношението ни към конкретната личност. Което ще рече, че ако любовта е основното чувство, с моментни проблясъци на омраза, ние твърдим, че обичаме този човек, а когато омразата е основното чувство, с моментни проблясъци на любов (или избрани нейни елементи), твърдим, че го мразим. Ако подложите на по-обстоен поглед отношенията си с настоящия ви партньор и сте достатъчно честни пред себе си, няма да ви е особено трудно да намерите потвърждение на този факт. Всъщност излъгах, за голяма част от вас това определено ще е трудно. И то до такава степен, че категорично ще отхвърлите верността на подобно твърдение. Тук вече стигаме до йезуитския начин, по-който природата е разрешила този аксиоматичен, заложен от самата нея конфликт: да се грижи за генетичното подобрение и баланс на човешкия вид, събирайки партньори с противоположни личностни характеристики. Причината, по която най-вероятно съществува феномена на трансформация на любовта в омраза или безразличие, е възможността двойката да се разпадне възможно най-безболезнено за двамата партньори и съответно да благоприятства възможността да се създадат нови две двойки, които да продължат развитието на генетичната програма. Начина, по който това се осъществява, е чрез съществуването и съответно използването на скрити (несъзнавани) защитни механизми на личността, които се грижат, да сведат до минимум неприятните мисли и чувства, които могат да стигнат до съзнанието ни. Точно те ни пречат, когато обичаме някой да осъзнаваме моментната омраза, която изпитваме към него и когато мразим някой, да осъзнаваме моментното усещане за любов, която неосъзнато чувстваме към него. Един от няколкото психични механизма, които се грижат за душевния ни комфорт, в тази връзка, е формирането на реакция. Наречен е така, понеже това и прави – оформя съзнателните мотиви и крайния вид на реакциите ни към хората, които обичаме или мразим. Сега като се замисля, не е особено оригинално да наречеш механизъм, който формира реакции, формиране на реакция... Странна липса на въображение. Все пак, на психолозите поне въображение не трябва да им липсва... Както и да е. Ситуацията е такава, че още в началните етапи на разпадане на двойката, обичащия (обикновено емоционалния тип от двойката „емоционален-рационален”), е поставен пред липсата на избор и за да оцелее личността му, се задейства формирането на реакция, което практически осъществява, без самия той да го осъзнава, трансформирането на любовта в омраза или безразличие. Като можем да приемем, че при умерено емоционалния тип, омразата ще е временно състояние, което рано или късно ще претърпи допълнителна трансформация към безразличие, докато при свръх-емоционалните типове е твърде вероятно омразата да се запази и до гроб. При рационалния тип от двойката схемата на формиране е подобна, но при него преминаването към безразличие е по-бързо и безболезнено, тъй като емоционалния му фон е занижен и това подпомага излизането от критичната ситуация с по-успешно, интелектуализирано потискане на чувствата. Поставени по този начин нещата, правят съществуването на класически моногамни двойки, да изглежда като предварително загубена кауза. За щастие това не е така. Достатъчно е, когато решите да създадете такава двойка да не забравяте, че е за предпочитане тя да е от вида емоционален-емоционален или рационален-рационален. Разбира се, винаги има шанс и за двойките от типа емоционален-рационален. Просто при тях е необходимо любовта им да отговаря на представата на всеки от двойката за истинска любов. Което ни води и до най-интересния момент. Защитните механизми покриват и преобразуват реалните мотиви в рационализирани такива и на съзнателно равнище превръщат любовта в омраза. Но в действителност, в несъзнаваното ни любовта, ако е била истинска, продължава да съществува до смъртта ни. Оттам и поговорката, че първата любов ръжда не хваща. Всъщност тази поговорка би трябвало да изглежда така: „Истинската любов, ръжда никога не хваща”.

image


Тагове:   психология,   омраза,


Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - ...и винаги ще е така...
12.06.2009 14:03
...и винаги ще е така...
цитирай
2. karanikolov - Приема се за 100% истина твърдението,
12.06.2009 14:29
че преминеш ли към безразличие или омраза - връщане назад няма.
Винаги съм се чудил защо така се приема.

Всъщност - преди любовта има безразличие.
цитирай
3. tili - На първо четене -
12.06.2009 14:33
идва ми на ум Посланието на св.Павел до коринтяни -пасажа за Любовта. Ще те чета пак. Привет!
цитирай
4. dobromirdimitrov - karanikolov
12.06.2009 14:37
Интересен коментар. Малко хора биха забелязали (и отбелязали) факта, че преди любовта има безразличие :)
цитирай
5. анонимен - №7
12.06.2009 15:06
Ако успеем да си разбием защитните механизми и видим реалността не мисля, че истинската любов може да се превърне в безразличие или омраза :)
цитирай
6. coffeen - преди
12.06.2009 15:08
преди любовта няма безразличие, има всичко друго, но не и това, има неоценяване на ситуацията, необясними, непознати неща. безразличие е доста тежка дума. преди любовта няма АНГАЖИРАНЕ
цитирай
7. monella - Интересно. Не се бях замислила. Но ...
12.06.2009 16:18
Интересно. Не се бях замислила. Но си е факт. Любов, любов..безразличие..
"Омраза" ми идва силна, като дума, след една връзка.
А преди любовта има харесване, интерес, желание.. за коментарите по-горе..които явно са се улисали в края на статията и са пропуснали началото :))
цитирай
8. mamas - Потвърждаваш нещо,
12.06.2009 16:59
което не само съм си мислила, но и съм споделяла.
Аз съм емоционална, идеалистка. Бракът ми с рационален тип мъж беше мъка за мен, но децата ни добре се оправят в живота. Природата си знае работата. Ако беше ме свързала с някого като мен, сигурно нямаше да могат и един гвоздей да забият!
...Не мога да мразя, но за безразличието си прав. А може би не, може би това не е била истинската любов? Кой знае...
цитирай
9. karanikolov - Интересно е
12.06.2009 17:43
Всъщност не говоря за любовта /която аз наричам "обикновен сексуален нагон"/,пораждаща се мигновено от парфюм,бедро, деколте в период на сексуален глад.
Любовта като дълбоко духовно,емоционално, интелектуално изживяване според мен наистина има за начало безразличие.

Просто срещаш човек,който не познаваш,изпитваш НИЩО към него, но по стечение на обстоятелствата почва разговор. И в неговото развитие - понякога след 2 часа или 2 години се поражда леко чувство,едва различимо от "нулата".
И се усилва.
Поне при мен е било така,не знам,може да съм изключение някакво.
;)
цитирай
10. milamam - Има и трети тип!
12.06.2009 23:17
Когато любовта не се превръща в безразличие, когато осъзнаваш, че си обичал, но не мъжа, а детето в него. Тогава какво е?
То не е омраза - понеже не можеш да не обичаш детето си, то не е и безразличие - понеже не ти е безразлично какво ще стане с него... То е един друг вид, не е конкретен към случая който засягаш, но не може да го изключиш, жените обичат понякога мъжете си, все едно са им деца, а и май самите мъже нямат нищо против, да са такива...
Тогава, осъзнавайки ситуацията, разбираш, че..."детето ти е тръгнало да се жени" :))))
цитирай
11. dianadiankova - Дар
13.06.2009 09:52
Четейки тези разсъждения се сещам за една притча за махараджата, който получил много дарове по случай сто годишнината си. Запазил само онези от тях, които нямали подател с обяснението, че те не го задължават с нищо.
цитирай
12. tili - Любовта е стремеж
13.06.2009 10:01
към сливане на собствената личност с тази на любимия и постигане на нещо ново и по-съвършено. Дори без всякакви меркантилни намерения - този стремеж е неосъществим с реален човек. Прекършването крилете на полета към съвършенство ни кара /обикновено/ да търсим причините извън нас - в този, който ни е "измамил" и заради него сме извън бленувания рай. Трудно виждаме гредата в собственото си око, но лесно забелязваме сламката в чуждото. Или намразваш "измамника" , или философски се примиряваш, или започваш да твориш нещо. Потъване в религията също е изход. Човешката душа винаги се стреми към пълнота и съвършенство, а любовта е едно от средствата за постигане на това.
цитирай
13. dobromirdimitrov - анонимен - №7
13.06.2009 10:07
За съжаление защитните механизми могат да се пробият само с професионална помощ. При това интервенцията трябва да е изключително деликатна и прецизна.
цитирай
14. dobromirdimitrov - coffeen - преди
13.06.2009 10:08
С допълнителното си обяснение karanikolov спести моя коментар :)
цитирай
15. dobromirdimitrov - ileila
13.06.2009 10:09
Не е въпросът в това дали са ни необходими или не. Те просто съществуват и действат независимо от съзнателното ни желание.
цитирай
16. dobromirdimitrov - milamam
13.06.2009 10:11
Така изглежда на пръв поглед. Но мъжете не желаят да бъдат обичани (само) като деца. Възприемат го като своеобразно унижение.
цитирай
17. dobromirdimitrov - dianadiankova
13.06.2009 10:12
:)
цитирай
18. dobromirdimitrov - tili
13.06.2009 10:16
Тогава обичай човека заради това, което е, а не заради това, с което те допълва. Стремежа към съвършенство е катализатор за развитие само дотолкова, доколкото осъзнаваш, че е просто катализатор, а не реалност. Приемеш ли съвършенството за реалност стремежа към него се превръща в самоубийствена мисия, а когато се самоубиваш по този начин задължително повличаш и хората около себе си.
цитирай
19. milamam - Може би, това е твое мнение или твой ...
13.06.2009 10:23
Може би, това е твое мнение или твой начин на отношение към една връзка!
Естествено, че не са обичани само като деца, иначе не биха се раждали и деца от връзката, но в по-голямата си част се държат точно все едно са с майките си и имат същите претенции и изисквания към жените си, каквито някога са получили от майките си...
А ако се намери и жена, която да го обича по този начин, не само, че не е унижен, а е и супер доволен от тази ситуация.
Поне по мои наблюдения.
Когато, обаче, разглезения от вниманието мъж, си намери любовница, а жената осъзнае майчината си обич към него - тогава съществува и още един момент - да го пусне волно да живее живота си, тъй като тя вече не му е нужна.
Това не е омраза, нито безразличие, това е друг начин на отношение към партньора ти.
Тази обич, ще продължава да съществува дори и след разпадането на връзката.
Какво чувство е това според теб?
Не може, според мен да си категоричен, че е или омраза, или безразличие.
Има много нюанси, многопластие, а дори и други чувства, намесени след това...
цитирай
20. dobromirdimitrov - monella
13.06.2009 10:25
Омраза освен силна дума е и силно чувство. А повечето хора бягат от силните чувства като дявол от тамян :)
цитирай
21. dobromirdimitrov - mamas
13.06.2009 10:30
Не мислиш ли, че връзката се един мъж би трябвало да носи удовлетворение и на теб, а не просто да произвежда добре реализирали и доволни от живота деца.
цитирай
22. dobromirdimitrov - ileila
13.06.2009 10:31
За да ти отговоря смислено ще трябва да напиша поредица от статии :)
цитирай
23. dobromirdimitrov - milamam - Може би, това е твое мнение или твой ...
13.06.2009 10:35
Каквото и да е чувството, то ще съществува само дотолкова, доколкото удовлетворява и двамата.
цитирай
24. lubopitstvo - Че има търговия в отношенията е извод,
13.06.2009 11:10
до който съм стигнала отдавна. Статията е много хубава и в нея има само истина.
Без никакъв проблем си признавам, че в отношението към портньора си имам както любов, така и омраза. Неизбежно е, номерът е любовта да преобладава. Противополжности има действително във всяко чувство или качество. И едната противополжност сякаш е долепена до другата, дори и лошото понякога е добро, и обратно. Не, не понякога, а винаги.
Колкото до двата типа двойки. Дори и двамата да са от емоционалния или рационалния тип, винаги единият от двамата ще е по-емоционален, респективно по-рационален, защото трябва да се спазва принципа на равновесието. И ако даден човек е бил рационалният тип в една връзка, но се събере с по-рационален от него, най-вероятно той вече ще се окаже в по-неизгодната позиция на по-емоционалния.
И пак единият ще обича повече.
цитирай
25. sever - Eмоционална конституция!!
13.06.2009 11:19
Приемам априори всички твърдения, защото са блестяща истина в окото на дракона. Това си го отнасям с мен ))
цитирай
26. dobromirdimitrov - zlatnareka1
13.06.2009 13:01
Обикновено Его-то ни се наранява от хора, които в една или друга степен ценим, харесваме или приемаме като авторитети. Нанесените от такива хора удари трудно се забравят, докато, ако ударът е нанесен от някой с по-нисък от нашия социален или интелектуален статус, забравата бързо разсейва ефекта. В контекста на въпроса ти - харесването е елемент на любовта.
цитирай
27. dobromirdimitrov - lubopitstvo
13.06.2009 13:02
Мога да приема, че единия винаги обича повече. Въпросът разликата в количествата да е приемлива и за двамата, което може да задържи съществуването на връзката в рамките на един човешки живот.
цитирай
28. lubopitstvo - О, да
13.06.2009 13:08
и тук опираме до представите за любов на двамата. Хубаво е да не се очакват невъзможни неща.
цитирай
29. dobromirdimitrov - ileila
13.06.2009 13:14
:)
цитирай
30. анонимен - две неща ))
13.06.2009 13:36
1. Любов е тогава, когато НЕ МОЖЕ да се превърне в омраза.
2. karanikolov е много прав, но не бих нарекла времето преди срещата безразличие, то е по-скоро спокойно очакване или тихо съзерцание - най-естественото ни състояние, което ни подготвя за лобовта.
цитирай
31. dobromirdimitrov - missia
13.06.2009 13:39
Единствените хора, за които съм чувал, че са в състояние да се отдадат на спокойно очакване и тихо съзерзание са далеч, далеч на изток... и май не мислят много-много за любов... :)
цитирай
32. анонимен - e ми
13.06.2009 14:00
не са единствените , значи!))
Любов е дума, която точно като "истина" съществува с различно качество и обем на понятие за всеки отделен индивид. Така, че може би те мислят много по- мащабно за нея.
цитирай
33. dobromirdimitrov - missia
13.06.2009 14:04
:)
цитирай
34. анонимен - Ех, любов..
13.06.2009 17:38
Ех, любов, любов...ако не е тя, какво тогаз ли би крепило планетата земя:) наричана с много имена и чак и често с лудост е сравнявана, но пък без нея за какво сме ний в света:)
И нека тържествува любовта - онази - вечната и святата...

ПП: Чудесна статия! Мисля си - сигурно ще е интересно да се направи една координатна система на чувствата (в психологията сигурно има вече такава, но аз не зная) - вероятно би изглеждала нещо като цветовата диаграма - изпъстрена с нюанси;)
цитирай
35. zenfromm - Любов
13.06.2009 19:36
Ако мога да изкажа мнението си. По две точки имам аз известни съмнения. Вярно е, че човек иска взаимност, но при истинската любов, принципа е, че колкото повече даваш, толкова по-богат ставаш. Колкото до амбивалентността на чувствата смятам, че те характерни принципно за по-ранен етап на развитие. Аз лично в моята връзка не си спомням да съм мразил, да изпитвал съм за кратко по-антипатични чувства, но омраза никога (абсолютно съм убеден в това, защото винаги се вглеждам в себе си и дори понякога обсъждам с други хора с опит, които са по-наясно и досега никога не съм видял такова нещо).
цитирай
36. tantri - Подвеждаща и противоречива е
13.06.2009 20:51
информацията в постинга.Природен принцип-противоположностите се привличат.Следствие-естествен стремеж към подобряване на генетичния потенциал на хората като вид.
Финалът на постинга ни внушава,че е за предпочитане,когато решим да създадем връзка,тя да е от вида, изключващ противоположното,т.е. емоционален-емоционален и т.н.
Бях провокирана да си припомня Ерих Фром,"Изкуството да обичаш",но не за да потърся отговори,а по скоро да "положа" постинга в контекст,който осигурява допълнителна гледна точка.
цитирай
37. compassion - Любовта е енергия
15.06.2009 11:40
повече, ако те интересува по темата виж първия ми постинг в моя блог, а също и втората му част. Омразата е резултат от страха и е присъща само на Егото. Обратното на любовта е безразличието (равнодушието)
Защо?
Какво значи нещо да е противоположно (обратно) на нещо? Това е когато нещо го има, а после го няма (като че ли се изпарява) и значи, каквото остава на негово място е обратното му.
Интимната любов е позитивна енергия /сила на привличане/, пораждаща активност за взаимна подкрепа между партньорите. Значи ако я няма тази дейност, няма любов, а има бездействие, безразличие. Омразата е също действие, породено от силна енергия и обратното му също е бездействието, безразличието.
Любовта може да се трансформира със същия успех във всяко друго чувство, както и в омраза. Всичко зависи от нагласата на човека да интерпретира събитията. Защото нали всичко е в главите ни....
цитирай
38. dobromirdimitrov - compassion
15.06.2009 14:05
Всеки психичен процес е енергия. По тази причина, когато един психичен процес прекратява действието си, той се трансформира, а не се изпарява. И при психиката, както и във физиката в този случай важи втория закон на термодинамиката, а не желанието ни нещо да бъде така или иначе. Емпиричните изследвания показват, че любовта може да се трансформира само в омраза или безразличие и в никакво друго чувство. Без значение е дали нещо ми харесва или не - просто фактите са такива. Лично аз не бих искал нещата да стоят така, но...
цитирай
39. compassion - Не е така
15.06.2009 21:49
Когато любовта си отиде, може да съхраниш приятелските си чувства към бившия си партньор, може да остане уважението или възхищението, или може да се породи съжаление, съчувствие, желание да му(й) помогнеш, или може да се отвратиш....всичко е възможно. Не е задължително да намразиш, този, когото си обичал или да се изпълниш с пълно безразличие. Трансформирането на любовта е толкова разнообразно, колкото любовни истории има, защото се пораждат комбинации от чувства.
цитирай
40. monella - N 21
28.06.2009 23:36
Предпочитам Любовта и безразличието, пред омразата. Ако се замисля кого мразя..има само един човек, към когото имам толкова отрицателна емоция, че да я нарека омраза и тя е жена. От уважение към себе си и чувствата си /дори отминали/ , не мога да намразя човек,с който съм била. Когато мине време, дори забравям лошите моменти, или ги приемам като приключение или урок.. И като се замисля за минала връзка има само :).. В никакъв случай не бягам от силни чувства.
цитирай
41. dobromirdimitrov - compassion, monella
29.06.2009 09:08
След силен огън рядко остава пепел.
цитирай
42. анонимен - thoughts..
16.08.2009 20:09
Здравейте,

чудесна статия, съгласен съм с повечето неща, написани в нея, само искам да допълня или по-скоро да покажа моята гледна точка спрямо любовта.
Някога, когато бях достатъчно млад и неразумен, не си задавах въпроси, какво е любов, омраза или безразличие. По-скоро просто имах потребност да ме виждат и да ме усещат по моя си начин. С течение на времето осъзнах много неща и в едно случайно прочетено съобщение, в което някой говореше за любовта и омразата, ръка за ръка, осъзнах, че това е самата истина. Но не съм съгласен, че безразличието е помежду им. По-скоро любовта и омразата са емоция, независимо дали са с положителен или отрицателен заряд, а безразличието е липса на такава. Тогава по-скоро бих определил, че безразличието е нещото, което всъщност е антипода на любовта. То е крайната стъпка, точката, от която няма връщане назад. Това е, когато решиш да "изтриеш" някой или нещо от съзнанието си и той/тя/то престава да съществува, заличен от мислите и сърцето. За това и смятам, че любовта, омразата и всички аналогични емоции, стоят на единия полюс, а безразличието е в другия.
Не мисля също, че можеш да се запази нещо, където някога наистина е имало любов или поне такава емоция, която може да се доближи до "безкористното" обичане, подобно на обичането на собствения Аз. Никога до сега в личния ми опит не е оставал човек (в моя случай жена), която да ми е приятел, след като е имало емоция между нас. Нелепо е да се мисли така, защото в повечето случаи е болезнено това така наречено "приятелство", а и изходът накрая е познат - счупеното си е счупено, колкото и да го лепиш, просто го подменяш с ново и така, докато се счупи и не подмениш отново, следвайки този безкраен цикъл на редуване на състояние "емоция"-"безразличие".
Не се бях замислял за връзката между себеобичането и омразата, но определено е едно добро обяснение и доказателство, комуто е нужно разбира се. Иначе чувствата са си точно вид "търговия". Аз давам - Ти даваш и когато този цикъл се наруши, на всеки от нас му е ясно, какво следва, та дори и в най-големита и изпепеляваща любов. И не вярвам, че връзката емоционален-емоционален и рационален-рационален, макар и вероятно статистически да греша, е нещо, което е по-голям критерий за запазване на любовта. Мисля, че животът си знае работата и точно смесването носи този заряд от енергия наречен "истинска", безусловна и безкористна любов. В другите варианти имаме не любов, а интимно привличане, спокойствие, рационалност, но винаги ни липсва онзи изгарящ момент, нотка на ревност или омраза, дори и болка, колкото и мазохистично да звучи това.
И само още нещо да кажа, като отговор на едно мнение по-горе, за проблемът мъж-дете, майка-дете и подобни. Ами тук проблемът е много сериозен и той е продиктуван от самите жени като цяло. Когато липсва любовта или тази така силно желана интимност, то тогава често жените заменят тази емоция с любовта към децата и воала, накрая се получава "мамино" дете, т.е. човек, който търси своят родител в партньора си, благодарение на модулацията и манипулацията на собствената си майка. Така, че жени разграничавайте тези неща, за да не чуете един ден същото от съпругите на вашите деца. Отворете сърцата си и ще намерите място за много любов, любов от всякакъв вид, но не подменяйте нуждите си и говорете, иначе всичко е изгубено/счупено...
И в крайна сметка всяко нещо, което има начало, има и своят край, т.е. няма нищо вечно, пък било то и любовта....
цитирай
43. dobromirdimitrov - 50. анонимен - thoughts..
16.08.2009 22:57
Под такъв задълбочен коментар си струва човек да остави името си за да мога да поздравя човека, стоящ зад името персонално. Във всеки случай - благодаря за коментара. В него има доста материал за размисъл.
цитирай
44. анонимен - авторът на thoughts
17.08.2009 09:34
Здравейте отново,

май съм пропуснал да спомена името си, за това да го направя сега, казвам се Иван Петров и по професия не съм философ, само по душа вероятно :)
Иначе бих могъл да кажа още много неща за това, но не исках да ставам нахален или досаден за читателите, пък и това си е чисто субективно мнение, продиктувано от личния ми опит, който не, че е толкова голям, всъщност скоро ще навърша 30..
цитирай
45. dobromirdimitrov - 52. анонимен - авторът на thoughts
17.08.2009 09:51
Няколко субективни мнения доста често са по-полезни от едно "обективно".
цитирай
46. ptdimova - май попаднах на точното място,
19.09.2009 18:23
когато започнеш да се виждаш пренебрегнат от другата страна,се питаш "защо",постараеш се с думи да решиш проблема,и там няма никой,а в същото време иска ,и ти даваш,даваш до безкрай,започва да идва омразата-онова егоистично чувство,а след него и безразличието.и ти става болно,че си обичал едно нищо!
цитирай
47. dobromirdimitrov - 52. ptdimova - май попаднах
19.09.2009 18:47
Да приемеш, че си обичала едно нищо не ти ли звучи обидно за самата теб?
цитирай
48. анонимен - 4ofi
25.12.2009 15:46
koito nrgo e prejivql neznae ni6o zna4e lo6o kogato slet dulga vruska 4ovek se radeli sus nai dobriq si sputnik jivota i ostane nqkoi put sam no ne e po vina na mujete aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa po vina na gadnite jeni koito bog gi esuzdal ako poglednem realno jenata purva e sugre6ila i vinagi 6e gri6i priroda toim e vgradeno muje puzetese nebudete dobri za6oto nqkoi den 6evise ka4ut na glavata kakto stana sus men a do vaprosnata dama ve4e neiskam v jivotasi daq vijdam koi kavoto si naprave dano dobroto turjestvyva nego pojelavam na nikoi muj da strada kato as stradax no ve4e nqma smisul ima edna pogovorka bog visoko car daleko taka4e muje ymnata makar slet tejka razdqla ve4e gledam na drygo na teq gnidi .........
цитирай
49. dobromirdimitrov - 54. анонимен - 4ofi
26.12.2009 12:31
Не знам какво ти е направила твоята жена, но каквото и да е, надали е достатъчно за да те накара да мразиш всички жени. А и опитал ли си се да разбереш защо го е направила?
цитирай
50. анонимен - Преди години, в един форум, зада...
21.03.2010 18:35
Преди години, в един форум, зададоха въпрос - "От какво се поражда безразличието?"

Безразличието? - рекох си - На един милиард червени китайци хич и не им пука за никой от нас тук - от това по-голямо безразличие .. И за да не кажете, че изобщо не знаят за нас и следователно - не се брои - ми на кого от нас му пука за един милиард червени китайци? Чувствата са взаимни в своята липса. Само дето това не е породено, а естествено състояние на нещата. За да бъде породено, преди него трябва да е имало друго, различно състояние.
От тук можем да си направим извода, че в много случаи безразличието се поражда просто от стремежа на нещата да си върнат естественото състояние.

Последните дни отделих извънреден брой часове за четене на статиите Ви, даавате чудесна доза материал за размисъл, поздрави.
цитирай
51. dobromirdimitrov - 56. анонимен - Преди години, в един форум, зада...
28.03.2010 20:17
Естественото състояние на нещата... Мисля, че разбирам какво имате пред вид... От друга страна чувствата ни са също толкова естествено съществуващи както и всичко останало... Звучи като парадокс, но надали е. Ще си помисля... ще понаблюдавам... В крайна сметка ще разбера.
Благодаря за поздравите. Добре са насочени - единствената причина да съществуват тези статии е точно отбелязаната от Вас.
цитирай
52. mitociganeto - Не е вярно
04.10.2012 03:36
karanikolov написа:
че преминеш ли към безразличие или омраза - връщане назад няма.
Винаги съм се чудил защо така се приема.

Всъщност - преди любовта има безразличие.

Любов превърнала се в омраза може пак да се превърне в любов. Но когато човека когото си обичал ти стане безразличен, няма връщане назад.

цитирай
53. dobromirdimitrov - 52. mitociganeto - Не е вярно
06.10.2012 11:33
:)
цитирай
54. evredika333 - обичаш ли
02.07.2013 00:08
Обичаш ли-просто обичаш.Щом в сърцето ти има любов в него няма място за омраза.И среден път не съществува.
цитирай
55. dobromirdimitrov - 54. evredika333
10.07.2013 11:29
Има всякакви пътища, и леви, и десни, и средни, и пътища помежду им.
Разгледай тази хипотеза: Не можеш да мразиш, ако не си обичал. Омразата е винаги следствие от любовта; не задължително следствие, разбира се, но задължителното условие да се появи омраза е предшестваща любов.
цитирай
56. dobromirdimitrov - 56. valery100
15.10.2013 11:53
Ваше или не, в по-голямата си част е вярно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3181536
Постинги: 1951
Коментари: 24065
Гласове: 51620
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930