Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
09.05.2009 11:19 - Мога ли да ти се доверя?
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 25845 Коментари: 34 Гласове:
6

Последна промяна: 10.02.2010 17:56


„Безкрайно по-добре е десет пъти да бъдеш измамен, отколкото един път да загубиш вяра в хората.“   Йохан Шоке  
МОГА ЛИ ДА ТИ СЕ ДОВЕРЯ?

image

Всеки път, когато започна да пиша за такива уж прозаични неща, като доверието, любовта, приятелството и други такива, се сблъсквам с изумителен за мен факт - ние, хората, нямаме ясна, (а понякога и никаква), представа за същността на тези думи. Очевидно ги приемаме като нещо изключително прозаично, разбиращо се от само себе си, което нито има нужда от определение, нито от мислене. Това ми се струва твърде ирационално. В крайна сметка това са неща, които заемат централно място във взаимоотношенията и живота ни, и... за които нямаме никакво смислено понятие... Как по дяволите, определяме някой като приятел, когато не знаем какво е приятелството? Как определяме дали обичаме някого, след като не знаем какво е любов и как приемаме доверието, като добродетел, след като не знаем какво е доверие?... Поне що се отнася до доверието, това, което мислим като доверие, е по-скоро някаква висша форма на лицемерие към... самите нас. Доверието би трябвало да е вяра в добрите намерения на някого. В неговото благоразположение. В неговата порядъчност, съзнателност и професионализъм. Но наистина ли има хора, които искрено вярват в порядъчността, съзнателността и добрите намерения на Другия? Или просто се доверяваме един на друг поради липса на реален избор? Целият свят на реалните взаимоотношенията между хората, е изграден върху гласуването на доверие. Или поне така твърдим. Във всеки случай, ако хората не се доверяваха или не искаха да се доверят на себе си или на другите хора, с които общуват, нито едно действие не би било предприето и нито едно взаимоотношение не би било осъществено, обикновено от страх... да не се прецакаме. И това, ако не е парадокс: вътре в самите нас, в мислите и чувствата си, не признаваме и не вярваме в доверието, но в реалността, често ни се налага да гласуваме доверие на този или онзи. Вероятно пак поради липса на по-добър избор. Нещо като класическа дилема – или ще се довериш, или ще се провалиш. Като разбира се, ако избереш да се довериш, това не изключва по никакъв начин и възможността за спорадични провали. Доверието по същество е етична категория, но във взаимоотношенията притежава психологичен потенциал с изключителна, трансформираща чувствата и отношенията мощност. Ако използвам математически понятия за метафорично описание - доверието не е аксиома, а теорема. И то не каква да е теорема, а базисна теорема, нуждаеща се от непрекъснато доказване. При нас – мислещите хора - доверието не съществува априори. То е нещо, което трябва да се заслужи. Не е достатъчно да твърдиш, че човека до теб (приятел, любим или просто колега), може да разчита на теб. За да спечелиш доверието му е необходимо да си готов, да го доказваш всеки божи ден. Сигурен съм, че за много от вас това звучи прекалено, да не говорим за това, че би могло да бъде и безкрайно досадно и уморително. Но в крайна сметка вие сами избирате дали човека до вас, да е човека С вас или просто човека До вас. Доверието има и друга уникална характеристика. То е една от малкото ценности изключително важни, както за личното, така и за професионалното ни реализиране. Ако се замислите, вероятно ще установите, че такива характеристики са изключително малко. За да се реализираш професионално, например, не е необходимо на работното ти място да те обичат, да ти бъдат приятели или дори да те харесват – необходимо е обаче, да могат да се доверят на професионалните ти умения, защото ако нямат доверие в тях - си загубен. Разбира се, социално прието е да има нюанси или степени на доверие. Когато казваме например, че определен човек заслужава доверието ни, обикновено имаме пред вид, че можем да му вярваме за определени неща. За други – не. Също така обикновено – по отношение на нещата, за които смятаме, че можем да му вярваме, никога не сме го проверявали. Но даже и да приемем, че хората ще издържат и най-щателната ни проверка, това ще означава просто, че доверието и в най-близките ни хора има някаква граница и съответно никога не може да бъде определено като пълно доверие. Тогава следва, че репликата „Аз ти вярвам” или „Аз ти имам доверие” е аксиоматична лъжа, ако не е придружена с пояснение за какво точно ти вярват или ти имат доверие. Което от своя страна създава изключително мощен вътрешен конфликт у всеки от нас. Особено в най-близките лични връзки. Причината за този конфликт е, че доверието в действителност, е единствения елемент на взаимоотношенията, който създава сигурност, към която всеки от нас съзнавано или несъзнавано се стреми. И когато стремежа към това да има на кого да се довериш, се сблъска със също толкова силния страх да гласуваш доверие, резултата е отхвърляне на концепцията за доверие и причисляването му към илюзиите, към които по същите причини, причисляваме и „истинското приятелство”, „вечната любов” и т.н. Вероятно доста по-често отколкото можете да си дадете сметка, доверието или недоверието, което изпитваме, несъзнателно определя решенията, които вземаме, независимо от съзнателните ни мотиви и желания. Факт е, че връзките между хората, изключително рядко издържат проверката на времето. Изключения са, както дългогодишните истински приятелства, така и дългогодишните бракове, запазили първоначалната си атмосфера на любов, уважение и доверие. Ако трябва да градирам тези три елемента, бих казал, че основната причина за разпадането на една приятелска или интимна връзка, е именно загубата на доверие, (което в реалността, така и не е гласувано на партньора в необходимата му за духовно оцеляване на връзката, пълна степен). Повечето хора, когато определят за себе си любовта или приятелството, включват като най-важни критерии, съответно, верността при любовта и лоялността при приятелството. Очевидно е, че и двете са производни на доверието. Ако искаш някой да ти е верен, това не означава нищо друго, освен, че имаш нужда, да си в състояние да му гласуваш пълно доверие. Ако искаш някой да е лоялен към теб, това означава същото – да вярваш, че можеш да разчиташ на него, както и да вярваш, че той няма да те предаде. Една моя приятелка и колежка ми беше казала, че доверието не е качество, чувство или етична категория, а състояние на отношенията между двама души в определен момент. Не знам дали можем да приемем, че това е така. Изказването и обаче ми напомни известния афоризъм, приписван на Сократ – който, когато го попитали защо хората са лоши - отговорил: „Защото никой не иска да бъде добър към другите, преди те да са добри към него!”. Така е и с доверието – никой не иска да се довери първи. Освен това, какво означава „състояние на отношенията в определен момент”? Та нали когато този момент отмине, с него ще остане в миналото и способността ти да обичаш или да си приятел с този човек. И любовта и приятелството се крепят на доверието. Няма ли доверие – няма любов и няма приятелство. Всичко ценно във връзката губи смисъл и тя е осъдена на разпадане. За съжаление, изглежда, че една голяма част от хората, изобщо не са в състояние да се доверяват. Това е умение, което не знам дали можем да придобиваме. Но знам, че сме в състояние да го изграждаме. Единствено малките деца (от 0-6 години), гласуват доверие по принцип. Всъщност, дори и за тях не можем да твърдим, че съзнателно се доверяват. По-скоро не са в състояние да възприемат концепцията, че някой може да ги предаде. След този период, априорното доверие постепенно започва да се губи и у тях. Първоначално губят доверие у чуждите хора, а в последствие кръга на доверениците се стеснява все повече и повече, докато достойните за него останат по-малко от пръстите на едната им ръка... Звучи трагично. Всъщност е трагично. И все пак – доверието може да се изгради. Може да се заслужи. Но за целта трябва да се борим за него. Ние да се борим за доверието на хората, на които държим и те да се борят за нашето доверие. Като всяка ценност с изключително висока стойност в живота ни и доверието иска от нас, да заплатим изключително висока цена за съществуването му. Когато някой ви каже, че ви вярва, в повечето случаи той изразява не действителното си доверие във вас, а несъзнаваното си силно желание да му докажете, че може да ви вярва. Затова, платете цената – струва ми се, че си струва.

image


Тагове:   психология,


Гласувай:
6
0



Спечели и ти от своя блог!
1. orle - Започвам да се чудя от къде имам т...
09.05.2009 11:27
Започвам да се чудя от къде имам толкова пари за да плащам винаги...
цитирай
2. cindy - Доста интересно
09.05.2009 11:42
Но хората са твърде различни. Примерно когато се запознавам с нови хора съм съвсем добронамерена. Не чакам някой да ми се "докаже", за да се отнасям добре с него. Забелязала съм, че има хора, които в първият момент ге гледат "на нож" и чакат да им се "доказваш", после започват да се държат добре.
Не зная чия позиция е по-павилната. Но лично за мен вторият вариант би бил твърде уморителен.
цитирай
3. wonder - Всяко нещо си има цена - смелостта да плащаш е лична всепостигнатост!
09.05.2009 12:01
Доверието, любовта, приятелството... са всичката Поезия на живота и никога проза! :)))
Те са устоите, които ни белязват de profundis и определят нашето можене.
Аз не бих могла да живея без тях. И зная какво Са! :)))
Ще споделя само кредото си за Любовта, защото в мен всичко е Любов... е любов... е любов...
Любовта е сливането на две сродни души в едно Хармонично цяло.
цитирай
4. cvetnica - ***
10.05.2009 09:36
Когато някой заслужи доверието ти,не е необходимо да му казваш:аз ти вярвам!Топлите взаимоотношения нямат нужда от това.
Благодаря.Много интересна тема.
цитирай
5. анонимен - Въпреки цената си заслужава да з...
11.05.2009 14:44
Въпреки цената си заслужава да знаеш какво е доверие.Мен ме научиха на това, за което благодаря.Пожелавам го на всеки.
цитирай
6. malkiatprintz - Сенека: "Недостатък е да се ...
11.05.2009 19:35
Сенека: "Недостатък е да се доверяваш на всички. Недостатък е и никому да не се доверяваш. Първият недостатък бих нарекъл по-честен, вторият – по безопасен."
цитирай
7. анонимен - Ако живееш безопасно, все едно н...
11.05.2009 21:20
Ако живееш безопасно, все едно никога не си живял.
цитирай
8. priqtel12 - Да, струва си да се плати цената, според мен.
12.05.2009 20:30
Цената на доверието

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя,
да погаля — вместо да ударя.
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

Станка Пенчева
цитирай
9. errorreport - Горните неща
13.05.2009 14:22
са очевидни. По-интересният за мен въпрос е може ли между двама човека да се рестартират отношенията на истинско доверие, ако доверието на един от двамата е било предадено. Почти съм сигурна, че не. Много хора опитват, и аз включително съм опитвала "да простя", но не става. Една лампичка вътре свети...
цитирай
10. анонимен - doverieto
20.06.2009 17:54
da ,kajete,doverqavate li seotnovo,sled predatelstvo
цитирай
11. dobromirdimitrov - анонимен - doverieto
20.06.2009 23:18
Ако наистина обичате човека, който ви е предал и ако той даде всичко от себе си (според вас), за да спечели доверието ви отново, има реални шансове да му се доверите.
цитирай
12. dobromirdimitrov - stasy
29.06.2009 12:23
Добро пожелание. На възраст е около 2000 г. Поне досега не се забелязва хвърлящите камъни да си правят самоанализ преди хвърлянето :)... А иначе съм съгласен с теб.
цитирай
13. kalinkamarinova - парадокс
27.07.2009 21:06
По принцип вярвам, че всеки има право на втори шанс, но пък предателството е нещо, което не ми се е случвало да мога да простя. Както казва errorreport винаги една лампичка светва и си имаш едно наум или пък две.:) С доверието е наистина сложно-трудно се печели,лесно се губи. Дори не знам какво може да ме накара пак да повярвам на човека, който ме е предал и заради какво да се опитвам дори...какъв е смисълът, като няма на какво да се опреш въобще. Ако вярваш на някого можеш да му простиш много недостатъци или постъпки, но ако е загубил доверието ти всички други положителни неща не могат да го компенсират.
цитирай
14. dobromirdimitrov - kalinkamarinova
29.07.2009 08:24
"Предателство" е интересна дума. Повечето думи проявяват склонност да променят смисъл си според мотивите на извършващия действието. Едно и също действие може да се приеме като акт на предателство (преди да се разберат истинските мотиви) и като акт на приятелство (след като се разберат истинските мотиви) от един и същ обект.
цитирай
15. kalinkamarinova - за "предателството" и "приятелството"
29.07.2009 10:23
Може би трябваше да уточня, че под предателство обикновено разбирам лъжа.Всяка лъжа за мен е предателство, защото я приемам като подценяване на моята способност да разбирам и приемам истината,а аз усърдно се опитвам да убедя всеки, че мога да разбера всичко, освен лъжата спрямо мен (защото по принцип разбирам мотивите на хората да лъжат. аз също лъжа, но само хора, които са доказали, че си го заслужават.) Винаги се опитвам да вникна в мотивите на хората да ме лъжат. В повечето случаи ги намирам за неоснователни. Чак тогава окачествявам дадена постъпка като "предателство" а не като "приятелство", колкото и дадения човек да си мисли, че е имал "основателна" причина да ме излъже и да се опитва сам да се убеди в тезата, че е било за мое "добро".
цитирай
16. dobromirdimitrov - kalinkamarinova - за "предателството" и "приятелството"
30.07.2009 11:08
Да се опитваш да вникнеш в нечии мотиви и наистина да успеше да го направиш са две коренно различни неща. За да разбереш действителния мотив на човека срещу себе си е необходимо да го опознаеш добре, а доброто опознаване почти винаги е илюзия. Ако приемаш лъжата като предателство е съвсем логично в повечето случаи да намираш мотивите на другия да те лъже за неоснователни.
цитирай
17. kalinkamarinova - По-малко лъжи- по-малко илюзии
30.07.2009 12:49
Дразнят ме само лъжите на хората, с които се предполага, че се познаваме добре. Що се отнася до илюзиите, нямаме нужда някой да ни ги подхранва с лъжи.Справяме се добре и сами.:)
цитирай
18. dobromirdimitrov - kalinkamarinova - По-малко лъжи- по-малко илюзии
30.07.2009 17:59
"... с които се преполага, че се познаваме добре" е уместно уточнение :)
цитирай
19. анонимен - доверието
18.02.2010 14:48
Не знам дали изпитването на доверие може да се придобие като умение, но определено може да се загуби с напредването на възрастта и опита!!!
цитирай
20. dobromirdimitrov - 22. анонимен - доверието
20.02.2010 13:06
Възможно е да се развие като качество.
цитирай
21. pavlinakn - Доверието съществува между хората ...
03.08.2011 00:13
Доверието съществува между хората като награда.
Там където го няма има изпитание. Да се борим и благодарим и в двата случая!
цитирай
22. анонимен - това с изграждането на доверието като качество
04.08.2011 22:15
силно ме заинтригува,след като живеем във време,където доверието
е дефицит,а предателството на доверие шества като на парад....а би
трябвало то да е основата,в/укоято се надгражда всичко останало-поне
за мен е така

споделям мнението на 19-коментиращ
цитирай
23. dobromirdimitrov - 21. pavlinakn - Доверието съществува между хората ...
05.08.2011 11:17
Доверието не би трябвало да е награда. В един нормален свят би трябвало да е естествен фон на взаимоотношенията.
цитирай
24. dobromirdimitrov - 22. xloris - това с изграждането на доверието като качество
05.08.2011 11:19
Има ли въпрос в коментара?
цитирай
25. pavlinakn - Нормален свят...
09.08.2011 00:06
Но към някой хора доверието е естественно и спонтанно, а към други незаслужено отцъства.
цитирай
26. dobromirdimitrov - 25. pavlinakn - Нормален свят...
12.08.2011 23:52
Всичко си има основателна причина да съществува.
цитирай
27. анонимен - Да-има-
23.08.2011 00:02
щом си го забелязал-значи е така
цитирай
28. dobromirdimitrov - 27. xloris - Да-има-
25.08.2011 12:36
Мнението на 19 е оправдание за бягство.
цитирай
29. анонимен - Не бягай, а се довери- как се прави ...
23.03.2012 12:41
Не бягай, а се довери- как се прави това?
цитирай
30. dobromirdimitrov - 29. анонимен - Не бягай, а се довери- как се прави ...
24.03.2012 15:05
Както се прави всяко друго нещо в живота - без гаранция за успех.
цитирай
31. bumerang - ...
09.06.2014 01:31
"... Звучи трагично. Всъщност е трагично..."
Да, трагично... Да излъжеш нечие доверие е все едно да удариш малко дете. Колко лесно го правим, нали...
Така децата се учат да живеят по-безопасно, вместо по-честно (Сенека). И стават възрастни - прикрити и предпазливи.
цитирай
32. dobromirdimitrov - 31. bumerang
19.08.2014 16:56
... прикрити и предпазливи... и нещастни.
цитирай
33. ard - доверието е двупосочна улица
17.02.2015 05:25
Сигурно имам доста наивен вид, защото все накрая аз съм излъганата. Но си продължавам напред, и вече не се задълбочавам толкова в нещата и хората, или по-скоро вече не ми пука.
цитирай
34. dobromirdimitrov - 33. ard
15.06.2015 10:49
Единствената причина да бъдем излъгани е желанието ни да повярваме... често въпреки очевидните факти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3180957
Постинги: 1950
Коментари: 24061
Гласове: 51611
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930