Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
10.02.2009 09:39 - Да се лъжем, че не лъжем
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 28621 Коментари: 34 Гласове:
5

Последна промяна: 21.03.2013 12:01


„... ние негодуваме, когато уличим някого в лъжа.
Но кой от нас не е лъгал, и то стотици пъти?”
                                                       Съмърсет Моъм, „Равносметка”

ДА СЕ ЛЪЖЕМ, ЧЕ НЕ ЛЪЖЕМ...

 
Лъжата е един от най-любопитните феномени в нашия живот. На практика присъства във всички сфери на човешкото битие, но въпреки това пропуските в изучаването и са огромни. Знанието за нея напомня на медицинските знания за шизофренията – описана, класифицирана, знае се кога се появява и кога не, знае се как, и с какви медикаменти да се третира, но никой няма представа какво и защо я поражда. Та, така и с лъжата.

А може би се е заблуждавам. Може би изследванията са достатъчни и изчерпателни, но достъпът до тях е ограничен. Тогава въпросът е не защо лъжата не е изучавана достатъчно, а защо е предмет на толкова оскъдни публикации?

Интересен въпрос сам по себе си. И много показателен.

Когато си го задава, човек някак си остава с усещането, че това е тема, от която всички странят. Вероятно причината се крие във факта, че ние възрастните учим децата си колко лошо е да си лъжец, като в същото време, в една или друга степен всички сме лъжци: лъжем децата, които възпитаваме, лъжем хората около нас, лъжем и себе си. Тъй като разглеждам всяка тема в рамките на човешките взаимоотношения, ще се опитам да илюстрирам твърдението, че лъжем без оглед на пол и възраст, като фокусирам вниманието ви върху отношенията ни с близките си хора, приятели и познати, които лъжем за: времето, което не можем да прекараме с тях, защото: сме болни; имаме много работа; точно в този момент не можем да се видим, но ако се беше обадил малко по-рано... Лъжем ги за миналите си отношения с хората, които сме обичали: никога не съм обичал някого повече от теб; само теб обичам истински; никой не ме е разбирал по-добре от теб. Лъжем ги за чувствата и отношението, което имаме към другите в случай, че: са ни направили силно впечатление и желаем да проявим интерес към непознати, бивши колеги или партньори, приятели и т.н. . Лъжем ги относно връзките си с други хора: за това, че сме били с друг/друга; за флиртове; за интимни, но не сексуални контакти; за неоторизирани сексуални контакти;  за телефонни разговори; имейли; чатове и интернет афери. Лъжем ги за степента на привързаността си към тях: какво точно чувстваме; имаме ли съмнения; чувстваме ли се несигурни. Лъжем ги, когато съзнателно или не сме предали доверието им. Лъжем ги и за абсолютни глупости, като например, какво и за колко време сме правили с приятели и колеги. Относно секса ги лъжем за: сексуалните си фантазии; мастурбацията; сексуалните си приключения (брой на партньори; особени сексуални практики; девственост и т.н.); за сексуалното удоволствие изпитано с тях (ти си най-добрият; едва сега разбирам какво е истински секс). Лъжем ги за изневерите и сексуалната си ориентация. Лъжем ги, че не ревнуваме, че не изпитваме отрицателни чувства към външния вид, поведението и навиците на им. Лъжем ги за истинското си отношение към роднините им и т.н., и т.н., и т.н. ...

Мисля, че изброеното дори само дотук е достатъчно основание за Световната здравна организация да се самосезира и да обяви пандемия от лъжа. Няма как да се заям и с американския професор по психология Пол Екмън, който в книгата си “Психология на лъжата” твърди, че лъжата е “неотменима част от човешкото битие” и “колкото и парадоксално да звучи, човек не може да живее без лъжата”.

Тогава изниква следващият логичен въпрос: какво ни кара да се лъжем с такава непоколебима последователност?

Въпросът как се учим да лъжем изобщо не стои на дневен ред. Очевидно е, че щом лъжата не е част от съзнателното възпитание, цялото си умение придобиваме от реалните си взаимоотношения с хората около нас. Тоест, правим това, което виждаме, че другите правят и го овладяваме до степен, която личностната ни конституция и желанието (съзнавано и несъзнавано) ни разрешават.

Според най-краткото определение, лъжата представлява деформиране на действителността на излъгания.

Не съществуват оправдания за лъженето. Съществуват обяснения.

Има два основни вида лъжа: премълчаване и изкривяване. Така е по дефиниция. Горното пояснение съм длъжен да направя тъй като на повечето от нас не им изнася да се слага знак на равенство между лъжата и премълчаването. Това ни поставя в твърде неизгодна позиция. Но така или иначе мнението ни по даден въпрос не променя реалността. Премълчаването си остава един от двата основни вида лъжи, като при това е по-разпространения. Причината е, че когато имаме избор за начина, по който да излъжем винаги ще предпочетем да премълчим. Това е много по-лесно, тъй като не е се налага да се измисля легенда заместваща истината, която след това да трябва да помним, за да не ни изхващат след време. Което ни води до един много съществен проблем при лъженето. Това е непрекъснатото напрежение, придружаващо опитите ни да не забравим какво сме излъгали. Ако сме изрекли само една лъжа, това разбира се не би било особен проблем. Но ние лъжем често и лъжем различни хора. Което означава, че с времето породеното от акта на лъжата напрежение се натрупва и превръща живота ни в ад.

Ницше смята, че „този, който казва истината е просто по-глупав от другите"1. Не съм в изгодна позиция да споря с титан на мисълта като него, но лично аз смятам, че би трябвало да е по-умен онзи, който казва истината. И пред вид факта, че по този начин ще си спести натрупването на психично напрежение, най-вероятно и ще живее по-дълго от нас.

От гледна точка на преживяванията ни, след като сме излъгали, също има два вида лъжа. Едната е тази, която считаме за справедливо изречена и след която може би остава известен неприятен вкус в устата, но общо взето не е придружена с изразено чувство за вина. Другата е лъжата, за която не сме убедени, че е справедлив акт от наша страна или пък сме абсолютно убедени, че е зловредна. При вторият тип нещата са по-сложни, отколкото при първия. Често силното чувство за вина, което я придружава ни кара да се съмняваме, че си е струвало да излъжем, но въпреки това, в повечето случаи не се отказваме от нея.

Трудно е да се определи дали лъжата е нещо добро или лошо по принцип. От една страна тя притежава всички параметри на еволюционните механизми за оцеляване. Тоест, понякога да излъжеш действително е въпрос на оцеляване. Това се потвърждава и от факта, че първопричината на всяка лъжа е страхът. Дали ще е страх от вероятно наказание или страх от това, че истината би провалила шансовете ни да постигнем целите си е без значение. Страхът си е страх и в различните си форми би могъл да бъде открит като корен на всяка лъжа.

От друга страна, обаче лъжата унищожава шансовете ни за истинско сближаване с когото и да е. Не помня точния цитат за случая, но смисъла му беше, че всяка лъжа е като тухла. Така лъжа след лъжа, тухла след тухла, бавно, но сигурно изграждаме стена между себе си и другите, докато накрая останем абсолютно сами.

Явно е въпрос на лична преценка за всеки един от нас какво, кога и как да избере. За хората, които ще изберат лъжата, мисля, че изясних част от последствията. За тези, които ще изберат да говорят истината и които желаят да се предпазят от лъжите на другите има различни варианти. Очевидно не е лесна работа да се направи разлика между лъжа и истина в един прозаичен разговор, но една от добрите възможности е, да овладеете системата от правила на разговора, формулирана през 1950 г. от американския философ Пол Грайс2. Той смята, че за да се разбират, когато говорят един с друг, за хората е необходимо между тях да съществува нещо като негласно споразумение, което да включва у себе си следните 5 задължителни пункта:

1.     Говорете нито повече, нито по-малко от абсолютно необходимото за адекватно предаване на информацията – това правило изисква от вас да дадете достатъчно информация по обсъжданата тема. Нарушаването му означава: лъжа чрез премълчаване или чрез вкарване на информационен шум.

2.     Не се отклонявайте от темата – това правило налага думите ви да касаят само и единствено темата, която се разисква.

3.     Говорете само истината;

4.     Говорете недвусмислено – това означава да говорите директно и ясно точно по темата, а не да използвате неясен или двусмислен език.

5.     Говорете учтиво, уважавайки словесния модел на събеседника – което ще рече да не понижавате и не повишавате тона си по време на разговора. Изслушвайте търпеливо и се старайте да съобразявате интелектуалното ниво на разговора с това на събеседника си.

Подобни правила, разбира се, са свръх силите на политиците и адвокатите, но за нас обикновените хора, изискванията им не са невъзможни. И ако се спазват, би ни било безкрайно по-лесно и по-приятно да общуваме и да се разбираме един друг.

За контрол и самоконтрол: Ако установите, че нарушавате правилата по 1ви, 2ри, 4ти или 5ти пункт, значи съзнателно или не, самият вие имате намерение да излъжете. А ако установите, че събеседникът ви прави подобно нарушение – значи той има намерение да ви излъже. Оттук нататък е въпрос на лична преценка какво ще правите. Това, което НЕ трябва да правите обаче, е, да прехвърляте отговорността за собствените си лъжи върху другия.

Никой не може да ви принуди да лъжете. Това си е само ваше решение и ваша отговорност.

 



1 Ницше, Фридрих. „Човешко, твърде човешко”, изд. Захарий Стоянов, София.
Herbert Paul Grice (1913 – 1988). Grice is best known for his analysis of speaker's meaning, his conception of conversational implicature, and his project of intention-based semantics. Largely as a result of these ideas, the focus of the philosophical debate over the nature of meaning shifted during the 1970's and 1980's from linguistic representation to mental representation.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. wanksta - :))
10.02.2009 09:54
В мен винаги е изниквал един въпрос,свързан с лъжата,а именно :

"Когато се лъже,но тази лъжа не оказва никакво влияние върху събитията /просто е за представянето на дадена личност в добра светлина пред някой друг/ - тази лъжа позволена ли е или не може да се подмине с лека ръка ? "
цитирай
2. viovioi - прелюбопитна тема за размисъл.
10.02.2009 10:03
Когато нещо не разбирам си го обяснявам с тетралектиката. Двата полюса + и - , които са в основата на всичко. Добро, лошо, хубаво,грозно, високо, ниско...лъжа ,истина. Само така има смисъл живота. Да си представим един идеален свят без лъжи, без злодеи, без студ, без мрак. Ще е безсмислен, защото човешкия живот няма да има идея.
цитирай
3. dobromirdimitrov - wanksta - :))
10.02.2009 10:05
Ще оставя Свети Августин да ти отговори. Аз само ще коментирам :) Той разделя лъжите, които са допустими, на осем вида:
1. Лъжи в религиозното обучение;
2. Лъжи, които не нараняват никого и не помагат на никого;
3. Лъжи, които не нараняват другите, но помагат на някого;
4. Лъжи, казани от удоволствието да се лъже;
5. Лъжи, за да се достави удоволствие на другите в приятен дискурс;
6. Лъжи, които не нараняват никого, но спасяват нечий живот;
7. Лъжи, които никого не нараняват, но спасяват “чистотата” на някого.
За него “шеговитите лъжи” в действителност не са лъжи. Особен интерес представлява разбирането му за лъжите в религиозното обучение. Според него в началото на обучението ние не можем да кажем на учениците цялата истина за Бога, тъй като тя е прекалено сложна, за да могат те да я разберат. Налага се да започнем с някакви елементарни обяснения, които са всъщност лъжи по отношение на крайното знание. Но доколкото те са лъжи, които водят към истината, те са необходими и оправдани.
Сега моето мнение: не само всяка изречена лъжа, но и всяка изречена дума променя действителността на този, който я изрича и този който я чува. Как я променя се определя от всяка конкретна ситуация и затова не бих могъл да ти отговоря по принцип. Но по ред причини не отминавам нито една казана дума с лека ръка. Зад всяка дума стои личността на говорещия :)
цитирай
4. dobromirdimitrov - scarletpearl - Премълчаването
10.02.2009 10:21
Урокът за всеки е различен. Мисля си, че "не се доверявай" може да доведе само до параноя. Може би е по-добре просто да мислим повече преди да се доверим. И да се доверяваме на етапи. Нещо като в старите арабски приказки: зад всяка врата в замъка се крие ключа за следващата.
цитирай
5. dobromirdimitrov - ileila - .....
10.02.2009 10:38
Лъжата сама по себе си е липса на откровенност :)
цитирай
6. tani4ka73 - Отново с удоволствие чета напис...
12.02.2009 13:09
Отново с удоволствие чета написаното от Вас.Ако може да свържа тази тема с предишната:колко много тухли -лъжи има в един брак.От "боли ме главата" до"майка ти е приятна жена"- това прави всеки един много,много самотен в собственото му семейство.
Не съм много съгласна със Св.Августин,религиозните лъжи,според мен,имат за цел добиването на власт.Дори и лъжите,които са ,за да доставят удоволствие,т.е. комплементите,също имат цел - приятелство,облага,секс.Нямам доверие на хора,които ме затрупват с комплименти.
Преди някой да си помисли,че съм светица,която не лъже никога,ще кажа,че наистина има неща,които трябва да бъдат премълчани.Дори и само заради тези,които обичаме,не трябва да им казваме всичко.
цитирай
7. анонимен - Във филма "Вълшебния свят на ...
12.02.2009 13:52
Във филма "Вълшебния свят на Х.Уелс", ако не бъркам заглавието, има един момент, в който невидимия серум на истината е изсипан нарочно в градската канализация и настъпва истински смут, защото хора масово започват да говорят това, което мислят - директно и открито, предизвиквайки истински хаос във всички институции в желанието си да признаят собствените нарушения и грешки. Това води до международни скандали, съсипва семейства и приятелски отношения.
Винаги чета постовете ви с интерес и въпреки това ми е любопитно как бихте изтълкували една аналогична ситуация, ако приемем хипотетично, че се случи - в човешки план, вашето мнение. По учебник нещата изглеждат прекалено стерилни и не винаги приложими.
цитирай
8. dobromirdimitrov - анонимен - Във филма "Вълшебния свят на ...
12.02.2009 14:06
Като homo sapiens човешкия вид е един твърде млад вид. От гледна точка на развитието даже не сме се родили, а все още сме в ембрионален стадий. Първите форми на обществен живот датират от преди не повече от 50 000 години. Това определено не издържа на сравнение с динозаврите, които са съществували в продължение на близо 100 000 000 години. Ако направим аналогия със стадиите на човешкия живот: раждане, младенчество, юношество и т.н. може да се предположи, че и обществото ни ще следва подобен път на развитие. Ако съм прав, че все още сме в ембрионален стадий, смятам, че трудно бихме могли да предположим дори с минимален процент на вероятност как ще се развием в бъдеще. Т.е. стерилната и неприложима теория днес, може би е утрешната действителност. Така, че нека го кажа така: все още не е времето да проверяваме вида си толкова драстично. В този смисъл в своя вълшебен свят Уелс предсказва развитието на такава хипотетична ситуация абсолютно точно :)
цитирай
9. анонимен - Благодаря за отговора ви:) Въ...
12.02.2009 14:51
Благодаря за отговора ви:)
Въпреки това, аз съм скептична и не мисля, че човешкото общество ще бъде готово някога за действителността, която описвате.
Докато продължаваме да имаме чувства и изпитваме емоции, егото и желанията ни ще определят и мотивите ни, и оттам ще дискриминираме и отношението си към хората и ще сме принудени да използваме лъжата под една или друга форма.
Твърде несъвършени сме, за съжаление:)
цитирай
10. dobromirdimitrov - анонимен - Благодаря за отговора ви:) Въ...
12.02.2009 14:58
А аз смятам, че сме съвършенни. Наясно съм, че звучи странно. Обосновката ми е чисто биологична: не познаваме и съответно не използваме дори и 10% от потенциала, който имаме. Нещо като зареден със всевъзможни програми компютър: имаме го, но го ползваме за пишеща машина защото не умеем да използваме другите програми.
цитирай
11. lubopitstvo - Интересна тема. Но изисква мисл...
13.02.2009 16:03
Интересна тема.Но изисква мислене, за което аз, уви, нямам време сега.
цитирай
12. mamas - Не бях се замисляла,
19.02.2009 00:39
че в толкова много моменти от ежедневието си изричаме лъжи. Много пъти неволно, просто защото не ги определяме като лъжи(напр. т.3, 5, 7 от класификацията на Св. Августин)...
Темата наистина поражда много размисли. Най-вероятно ще се върна пак към нея, в не толкова късна вечер...
цитирай
13. zaw12929 - Много полезен постинг. Чета и на...
25.02.2009 11:22
Много полезен постинг. Чета и научавам!
цитирай
14. bovari - Върху много неща се замислих....
03.03.2009 19:08
Коя беше последната изречена от мен неистина?
Кога детето се научава да използва неистината, като защита или просто смесване желаното с действителното?
Как можем да измерим истината? Вие казвате лъжем, когато казваме на някого колко го обичаме или мразим, но кой може да измери истината? С какво се измерва истината за чувствата?
Думите имат едно основно значение, но защо си мисля, че не винаги се приемат еднозначно.
Най-лесно, и най-болезнено!, лъжем себе си!!!
И е вярно, че "първопричината на всяка лъжа е страха"!!!

Ако следваме системата от правила на разговора, формулирана през 1950 г. от американския философ Пол Грайс, се страхувам, че извън официално-деловия стил, ще изпаднем в един скучен и досадно предвидим диалог между половете:)))
Вашият текст дава много отговори и още повече въпроси.
Благодаря за споделеното.


цитирай
15. alfeniks - Лъжата!
01.04.2009 20:15
Ох, преди лъжех само за самозащита, а после ми стана приятно и удобно, лесно и безопасно - Кс.
цитирай
16. ladydream - Какво е лъжата???
01.09.2009 15:34
Сега приключвам връзка, именно заради полуистини или устройващи ме истини, или поносимо звучащи такива...има споделяне за всичко, но не докрай, прикриват се факти, с цел споделящият да не си навлече наприятности, защото аз според него няма да приема фактите....това е много по-лошо и разбиващо доверието от някаква лъжа. Така поне мисля. Прикритостта и изопачаването на нещата е също лъжа. В крайна сметка боравиш с информацията, която човекът срещу теб ти подава, приемаш я, докато не осъзнаеш, че си манипулиран и така...
Аз също прибягвам до лъжи, спрямо децата си и родителите си, понякога и на работа, но не и тогава, когато трябва да споделя нещо, изискващо коректност, без която отношенията не могат.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 20. ladydream - Какво е лъжата???
01.09.2009 23:12
Въпросът ти действително ли е какво е лъжата?
цитирай
18. анонимен - Повторно чета постинга/от пощата си/
02.09.2009 20:45
Какво добавям сега, това което мисля сега/дали е различно или просто е допълване, или извън темата не мога да кажа, малко умората е вповече/:), просо е това, което мисля.

"....абсолютно необходимото за адекватно предаване на информацията" - една жена почти никога не знае какво точно е адекватно предаване на информация, защото за нея важните неща са например едно, две, три, а съвсем различни три, четири, пет за мъжа. Жената не лъже за чувства, мъжът не лъже за намерения/винаги чисти и т.н/:)
" Говорете само истината;"- има истини, които ние трудно приемаме, както и такива, които ние изричаме и другите не приемат. Умението да общуваш е тайната на разбирането.
И точно тук ще добавя нещо, което научих наскоро/болезнено/- МЪЖЕТЕ ЛЪЖАТ ПЕРФИДНО.

И още един урок - истина за истина.
Само глупак споделя истина за .........нищо.

Поздрави от кралицата на глупаците!

п.п Не се съмнявам, че ще се досетите коя е.:)))))

цитирай
19. ladydream - да, какво е лъжата щом не е универсално понятие и всеки я дефинира различно
02.09.2009 22:14
според мен последния пост, не знам чий е е доста точен, уви, обаче. Да, за мъжете истината е различна по споменатите причини, това е което не приемам и ме озадачава. Винаги съм била кристална в отношенията си, рискувайки да загубя много. Не обичам да оцветявам нещата. Тия статии са изключително полезни, виждаш и се опитваш да схванеш нещата от различни ракурси и през различни световъзприятия и опит. Повече май ме боли от липсата на смелост да кажеш нещата принтирани от мислите си, 1:1.Едва ли е оптималното решение, но това е моят избор и поне когато съм с близки до мен хора го правя, независимо от последиците за каква ще ме помислят и какво мога да загубя. Всички сме глупаци-и тези, които са откровени до простотия и тези, които им харесва да са манипулативни и е част от живота им вече-губят се, вярват си, свикват с украсяването или редакцията на фактите и така. Адски жалко е че в училище сме учили толкова малко неща, а не сме изследвали феномени като този. Е, има и по-позитивни, но...
Радвам се, че има хора, които тези неща ги провокират и успяват да изведат някакви макар и относителни истини за истината :-)
цитирай
20. dobromirdimitrov - 22. анонимен - Повторно чета
03.09.2009 13:53
Ако не винаги съзнаваме, то винаги усещаме, когато лъжем. Така, че всичко е въпрос на избор и съзнание за последиците.
P.S. За съжаление не се сещам за нито една жена, която бих нарекъл "кралица на глупаците".
цитирай
21. dobromirdimitrov - 23. ladydream - да
03.09.2009 13:56
Не бъди сексистка :) Истината си е истина и няма интереси и пол.
цитирай
22. анонимен - лъжата-вик за помош?!
10.05.2010 12:40
Наскоро ми се случи нещо недоумяващо. Затова и слагам такова заглавие. Запознах се с една млада дама, която ме лъга около година. Лошото е , че не само мен , а и хората около мен-познати, роднини и т.н. Отделно през това време е лъгала своите близки и познати, че работи извън страната и т.н. Накрая всичко излезе наяве. Какво обаче е интересното-тази жена се превъплъщава в други хора, т.е. нещо което работи Х, тя го преписва на себе си, нещо лошо ,което се е случило на У, тя го преписва също на себе си. Въобще където и да бутнеш-все лъжа. Неща, случили се в семейството й-майка остава изумена от лъжите...Лошото в случая е, че като че ли дамата няма съзнание за лъжа. Тя до последно поддържа тезата си, а когато вече е хваната с множество доказателства става агресивна и едва ли не другите са виновни, че са я хванали.Искам да попитам-възможно ли е това да е някаква диагноза или се нуждае от психологична помощ. Забравих да добавя, че когато влиза в "роли" тази дама има склонност да се самонаранява...може би за да бъде достоверно всичко.Не съм виждала и чувала за подобно нещо, но скоро и мой познат описа подобен случай с неговата нова съпруга, след което се разведе.Сходното при лъжливите сценариите е - нещастна любов, изнасилване, трагедии в семейството, опити за самоубиство.Ще ви бъда благодарна да споделите вашето мнение като професионолист, а също така ако ми позволите да дам координатите ви на майката, разбира се ако сметнете, че на това лице може да бъде помогнато.
цитирай
23. dobromirdimitrov - 26. анонимен - лъжата-вик за помош?!
11.05.2010 09:38
Ако предавате фактите достоверно, отговорът ми е: да, има основание за диагноза и със сигурност се нуждае от психологична помощ, а един добре квалифициран психолог може да прецени в предварителен разговор с нея, дали се нуждае и от психиатрична оценка. И да, можете да дадете координатите ми на майка и. Това, което със сигурност не можете да направите е, да принудите въпросната жена да се консултира с психолог или психиатър. Така или иначе, едва след евентуалната първа консултация ще можете да получите отговор на въпроса дали ще може да и се помогне.
цитирай
24. анонимен - лъжата-вик за помош?!
11.05.2010 12:26
Благодаря ви г-н Димитров за бързия отговор. Много бих искала да й помогна-това е млада жена на 25 г., много лъчезарна, весела, винаги готова да помогне, всеотдайна и с много други положителни качества. Ние с нея сме говорили, че се нуждае от помощ. Тя се съгласява на това, но не прави нищо по въпроса. Отговора й е - да , зная, аз ще се оправя. Но нищо не се случва-просто...следваща лъжа, следваща роля, следващ филм...Не искам да я принуждавам да се консултира със специалист, но не зная как да я убедя, по какъв начин и какъв подход да използвам.Майката е с около 10 г. по-възрастна от мен и много разчита аз да я убедя и да направя нещо, тъй като младата жена имала много голямо доверие в мен. Затова реших да ви задам тези въпроси и повърхностно да опиша случая. Просто не зная какво още да приложа.Благодаря ви.
цитирай
25. анонимен - истината-беда за този който я е изрекъл
05.07.2010 21:24
Бях в болница във ВМА-София.Не бях доволна от отношението на персонала към мен и представете си лекаритке там и най-вече д-р Мутафчийски ми изпрати две психиатърки с които аз отказах да говоря поради това,че не ми вдъхнаха доверие,защото с пристигането си въпросът на едната беше"Чувате ли гласове?"Отам нататък целта им беше ясна,както и става в епикризата ми написаха че имам нужда да се лекувам в психиатрична клиника.За да стане по-ясно на читателите ще кажа че от няколко години -4 се лекувам от депресия,която бе причинена от това,че дъщеря ми беше доста болна ,а пък и докторите не можаха близо 2 години да и открият заболяването,което беше тумор на хипофизата,с менингиални симтоми.Който е чувал за менингит ще се ориентира доре доло какви болки е претърпяла а беше само на 21 години.Слава Богу намери се лекар който откри диагнозата ,оперираха я и се оправи но аз рухнах психически.Че така във ВМА София някои лекари не търпят никаква критика и предават доверието което си имал в тях без даже да се замислят.Съжалявам,че нямям никакви средсва иначе бих се консултирала с адвокат,защото по този начин по който действат те нарушават и закона за защита на личните данни.Моля посъветвайте ме нещо!Ницше за мен е прав-този който казва истината е не само по-глупав но и много болен психически!!!
цитирай
26. dobromirdimitrov - 28. анонимен - истината-беда за този който я е изрекъл
16.07.2010 09:03
Възможно е психиатрите да не са ви обяснили ситуацията достатъчно добре. В психиатрична клиника се лекуват не само "луди", но и по-усложнени или утежнени форми на невротизъм и депресия.
цитирай
27. pavlinakn - Да говориш истината е отговорност. ...
21.09.2011 09:26
Да говориш истината е отговорност. Който слуша често е шокиран и неподготвен. В доста случай няма продължение на разговора или темата се сменя, поради невъзможност да се "смели" истинната информация. Така че, трудно е в началото, но след време обкръжението свиква и се променя - истината е заразителна и другите започвата да се стремят към нея. Опитваме заедно и се променяме бавно, защото така е по-смислено!
цитирай
28. dobromirdimitrov - 27. pavlinakn - Да говориш истината е отговорност. ...
26.09.2011 11:51
Мдааа... така си е :)
цитирай
29. анонимен - gfyuhh
19.03.2012 19:49
ако излъжем някои че сме извършили нещо към което се стремим това какъв ефект оказва към нас самите
цитирай
30. dobromirdimitrov - 29. анонимен - gfyuhh
24.03.2012 14:57
Конкретният ефект зависи от обекта, който лъжем и целта, която преследваме. Обединяващият елемент е, че независимо от видимото на пръв поглед, преследваният ефект е ВИНАГИ определено емоционално състояние.
цитирай
31. анонимен - :)
02.10.2012 17:37
имам един въпрос знам че не му е мястото тук, но няма къде на друго място да пиша...От известно време забелязвам че много хора разменят първата с последната дума в изречението казват " на мен ми харесва например" вместо "например на мен ми харесва".... та въпроса ми е дали тази размяна на самите места на думите има някакво значение или просто съм се заблудила с четенето на много приложна психология (това може ли да е признак за лъжа)
цитирай
32. dobromirdimitrov - 31. анонимен - :)
06.10.2012 11:30
Размяната на местата на думите в изречението е индикатор за нещо, когато нарушава стандарта. В случая ми се струва, че наблюдавате временна промяна в стандарта на разговорната реч и съответно това не индикира лъжа.
цитирай
33. vania23 - Мисля, че е добре
25.04.2015 10:45
да се стремим да говорим истината, но да говорим само истината, е невъзможно. Действително лъжата има всички белези на еволюционен механизъм и ни помага да оцелеем. Пример за това е как ще премълчаваме нещо, до момента, в който сме готови да понесем последствията от някоя изказана истина. Ако не можем да й платим цената, то нейното изказване, може да има ужасни последствия.
Най-идеалният вариант е да живеем и мислим така, че никога да не ни се налага да лъжем. Това е все още в областта на фантастиката.
Днес ми хрумна една идея - ако всички знаехме истината, нямаше да има лъжа.
Опитвам се да си представя моя свят по този начин - всичко, което си помисля за някой да му го казвам. Ако действам по този начин - аз когато мога да си го позволя го правя, но някои неща не ги казвам поради две причини, всъщност - три - страх, срам и ... нежелание да накарам другия да се чувства зле - тази май пак е свързана със страха, но е някак благородна, защото не касае само мен, но и другия. Например - някой ми е антипатичен - как да му го кажа, а и трябва ли и ли мисля, че някой ме лъже - да му кажа ли съмненията си? Има ли смисъл да кажеш на някого, че имаш лошо мнение за него? А когато мислиш добро за друг, трябва ли да му го кажеш, дори, ако не сте близки? Няма ли да е нелепо? А и освен това, може да си в грешка и в единия, и в другия случай. Така или иначе ако на този етап всички винаги казвахме каквото мислим на другите, светът щеше да е доста жестоко място. Шок!
Много ми се иска да има телепатия - и тогава нямаше да има нужда от лъжи. Но преди нея трябва да поработим върху себе си. Да имаме мисли, които да са винаги за показване. Дали сме способни или не - не знам.
цитирай
34. dobromirdimitrov - 33. vania23
15.06.2015 10:46
Без лъжа светът би бил едно съвсем не жестоко и доста по-интересно място. А хората определено биха били неописуемо различни от сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 2911730
Постинги: 1860
Коментари: 23104
Гласове: 50144
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031