Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
01.12.2008 10:18 - За истината... и гледните точки
Автор: dobromirdimitrov Категория: Тя и той   
Прочетен: 20354 Коментари: 17 Гласове:
6

Последна промяна: 19.03.2013 12:36


Ще познаете истината и истината ще ви освободи.” Йоан 8:32   ЗА ИСТИНАТА... И ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ    image

 

Истината съществува.

Преди обаче да се впусна в темата ще уточня съдържанието на понятията „абсолютна” и „относителна” истина, които няма да използвам повече в текста, но определението им ще е вътрешно присъщо на всичко казано оттук до края.

Абсолютната и относителна истина са „...категории на диалектическия материализъм, които характеризират процеса на познанието и разкриват съотношенията между: ...това в състава на нашето знание, което може да се измени, уточни и опровергае в хода на по-нататъшното развитие на науката, и онова, което ще остане неопровержимо.”

Учението за абсолютната и относителната истина дава отговор на въпроса: „Могат ли човешките представи, които изразяват обективната истина, да я изразят наведнъж, изцяло и безусловно или пък само приблизително и относително?”[1]

Коренът на думата „абсолютна” е латинското „аbsolutus”, което означава „безусловен”. В този смисъл, не ви ли се струва, че това би означавало, че всяка условност прикрепена към една истина би я трансформирало в нещо друго? Може би трябва да помислим върху това. Но засега няма да задълбавам повече във философията на понятията за истина и лъжа, защото това би означавало да окепазя цялата тема. Затова, нека продължим;

Истината съществува.

По този въпрос две мнения няма... всъщност излъгах. Има. Или по-скоро няма две мнения, а безброй гледни точки. И някъде там, свряна между тях се намира истината. Намира се именно между гледните точки. Не е вътре в тях или поне не изцяло. Гледните точки за истината са като неизчерпаем гардероб, който както е известно може до неузнаваемост да промени всяка една жена, така че защо не и истината, която в този случай надали би облякла една и съща дреха два пъти.

Следователно истината би трябвало да е жена. Трудно уловима, непостоянна и променлива, но по своему красива... и основа на Вселената.

Но истината не е жена. Просто звучи добре и затова реших да го оставя в текста.

Истината си е истина.

Няма нужда от сравнения и метафори за да бъде описана. Няма нужда и от гледни точки. От гледни точки имаме нужда ние хората, за да можем да оправдаем глупостите, които вършим. Твърде удобно е да се смени понятието „истина” с понятието „гледна точка” или както популярно се нарича – мнение. Спомням си една сентенция, според която мненията са като задниците – всеки си има собствен.

Гледна точка или мнение,

няма никакво значение.

Същественото е, че когато преобърнем истината в гледна точка, преобръщаме и живота си. А това вече би могло да бъде и проблем.

Истината има две генерални посоки – навътре и навън. Навътре е истината за самите нас, а навън е истината за другите и света, в който живеем. Характерно за тези две истини е, че проявяват непреодолима склонност взаимно да се променят една друга. Приличат на семейна двойка. Промяната на единия в двойката задължително променя и другия. Защото, ако не го промени, това би означавало двойката да се разпадне, което при семейството е сравнително лесно осъществимо, но когато става въпрос за личността ни, едно такова разпадане ще доведе до твърде сложно и определено патологично раздвоение на личността, каквото сте виждали само на кино.

Това е причината, поради която, когато едната от двете посоки на истината се промени, се променя и другата. Някои психолози са твърде добре запознати с този факт и когато изпълняват нечие желание да променят отношенията му с физическия свят, те всъщност променят интерпретацията му за посоката навътре. Повечето хора също го правят сами за себе си. Когато схващането им за нещата около тях влезе в конфликт с реалността, те променят, според интелектуалните и материалните си възможности, или схващанията си, или света около себе си. И тъй като промяната на света около нас е твърде проблематична, ние променяме себе си. Наричаме този процес прогрес или натрупване на опит и мъдрост. А аз го наричам изкривяване на истината или формена лъжа. Между другото колективната народна мъдрост също го определя като лъжа. Ироничен пример за това е баснята на Лафонтен за лисицата и киселото грозде.

Тук, разбира се, не твърдя, че всяка вътрешна промяна е по същество изкривяване на интерпретацията за реалността. Просто казвам, че когато променяш личността си без действително да се познаваш, шансовете ти да се оплетеш в самия себе си са твърде, твърде големи... Май навлязох в територия, която не е цел на темата и е прекалено психологическа... Моля за извинение и се връщам на истината.

Истината не е философска концепция.

Истината е преди всичко познание. Този елементарен факт често се пропуска, когато твърдим, че говорим истината. Ние българите много си падаме да говорим по всякакви теми. Ако се заслушаме внимателно в разговорите, които водим ще установим, че както събеседниците ни, така и самите ние, сме очевидни специалисти във всякакви области. Политика? – в разговор всеки от нас е наясно какво и как трябва да се направи за да се измъкне страната ни от кризата. Автомобили? – ако обърнете внимание на мъжките приказки по темата, ще сте просто задължени да приемете „факта”, че всеки мъж притежава поне бакалавърска степен по автомобилостроене. Двигатели, шасита, ламарини – това е отворена и прочетена книга за нас мъжете. Същото е положението и в спорта, и в здравеопазването, и в строителството, и май навсякъде другаде. Изглежда социалистическо-комунистическата идея за всестранно развитите личности е намерила твърде плодотворна почва у нас.

Но дали това е истината?

Колко от нас познават дори минимално областите, които стават предмет на разговорите ни, а понякога и на свирепи спорове, в които едва ли не с цената на живота си сме готови да защитаваме Нашата Теза?

Не е ли родена от нас ужасяващата ирония на стария виц: „Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар.”?

И ако специалистите ни, хората които са прекарали 5 и повече години в изучаване на някаква материя, са с такъв авторитет сред нас, какво ли трябва да мислим за самите себе си, когато горещо се втурнем да обсъждаме тема, която е изцяло встрани от професионалната ни подготовка и житейския ни път?

Факт е, че когато поставя такъв въпрос в разговор, моментално бивам контриран с реплики от рода на „Това е просто моето мнение!” и довършван с „Какво сега – нямам право и на мнение ли?!”. Което ни връща право в темата – мнението истина ли е или просто нечие емоционално (дори не рационално) отношение към нещо си.

Всъщност това не е въпрос.

Това е констатация.

Гледните точки може и да са полезни, когато глутница специалисти ги споделят един с друг в рамките на професионалната си област, но що се отнася до ежедневието ни, до разговорите ни на маса или където и да е другаде, гледните ни точки би трябвало да са меродавни само и единствено по отношение на собствената ни личност и преживявания (което предполага споделяне, а не налагане на мнение) или по отношение на собствената ни сфера на познание, където можем и да си позволим лукса да спорим, но само с хора, които имат адекватно на нашето познание или които са склонни да чуят нещо казано от нас.

Всички останали спорове раждат не истини, както твърди известния афоризъм, а проблеми.

И така – истината не е въпрос на гледна точка, не е и гледна точка. Истината е знание. Даже и такава консервативна система каквато е религиозната, твърди, че ако узнаем истината, тя ще ни освободи. Следствие от такова твърдение би трябвало да е, че лъжата ще ни окове. Това се и получава в общуването ни един с друг. Ако не притежаваш знанието, т.е. истината, изреченото от нас няма начин да бъде нещо друго освен,... е нека да не го наричам лъжа, но във всеки случай няма и да е истина. И това ни оковава. Пречи ни да си говорим и да се разбираме. Пречи ни и да се обичаме.

Междуличностните спорове в повечето случаи се опитват да решат реалните ни проблеми с емоционални аргументи. Това е толкова смислено, колкото и опита да се справиш с главоболието като си отрежеш главата.

Истината не се ражда в спора. Истината няма нужда да бъде раждана. Тя е родена с Вселената и е неин градивен елемент. Затова и си стои някъде там и изобщо не и пука дали ще я открием. Това не е неин проблем, а наш.

 

 

image




 
[1] Философски речник.



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - i az go
01.12.2008 16:11
pro4etoh!...
цитирай
2. karamanew - :)
05.12.2008 21:38
"Истината рядко е чиста и никога проста."

Оскар Уайлд
цитирай
3. begetron426 - Такава е истината...
12.12.2008 17:45
Такава е истината, не зависи от нас докато не се превърне в познание, а след това ни помага при правилно използване и ни убива при неправилното и ползване, но и в двата случай си остава истина. Поздрав за истинския постинг за истината.
цитирай
4. анонимен - ь
18.02.2010 11:46
Харесвам агностицизма -не знам дали има Господ, но силно се надявам, той да е високо над човешката природа, та да не се налага да урежда с мен и с други хора взаимоотношенията си чрез заповеди от типа "Ако ти на мен, и аз на теб"...(Почитай своя бог...)
Помня, че веднъж един мъж се опита да се спазари с мен по същия начин : "Аз съм обичлив човек, и ако ти ме обикнеш, то ще срещнеш най-голямата привързаност"...
След известно време се оказа, че изпълних "условието" във формулата "ако, то...", само дето "то"-то не последва...
Накратко, истина има, но понякога тя е непознаваема.
Харесва ми обаче това, че всички религии са измислили възможно най-точната формулировка за справедливост (и истина) в междучовешките взаимоотношения:
"Не прави на другите това, което не искаш да ти се случи на теб". Ето истината, която подрежда света (в случай, че се объркаш кое е добро и кое зло)...
цитирай
5. dobromirdimitrov - 4. анонимен - ь
20.02.2010 12:55
За съжаление не съществуват универсални правила. Това също не е такова и по тази причина не може да се използва като критерий.
цитирай
6. kass - dobromirdimitrov
12.10.2010 23:23
Не мога да се съглася много, много. Да си представим триизмерния образ, може и да има още измерения, но да не се отплесваме. Та представяме си една къща която погледната отгоре изглежда по един начин, отпред по друг, отзад по трети. Слагаме различни хора на различни места и ги питаме какво виждат, те ни казват различни неща, защото виждат различни части от къщата, поради простата причина, че са твърде малки за да обхванат къщата от всички страни с поглед. По подобен начин и хората са неспособни да научат всичката информация по определен въпрос и си изграждат истина според това което погледът им (знанията) обхваща. Ако приемем примера с колата, то познанията са частични дори и за производителите на колата, защото колата се състои от дизайн, електроника и механика, което предполага, че ако запитаме няколко души какво харесват по колата едни ще се насочат към дизайна, други към електрониката, трети към механиката, според субективните си познания за автомобилите. Истината вероятно е една, но за да я разберем трябва да наредим пъзела от безкрайните малки парчета "гледни точки" :))))

"...когато променяш себе си без действително да се познаваш, шансовете ти да се оплетеш в самия себе си са твърде, твърде големи..."

но нали когато човек не е познавал истината, не може да се оплете в лъжа, защото и преди промяната е бил в лъжа???
цитирай
7. malkiatprintz - Това, което си написал, не е вярно, ...
12.10.2010 23:38
Това, което си написал, не е вярно, защото то е само твоето мнение :)
цитирай
8. dobromirdimitrov - 6. kass - dobromirdimitrov
16.10.2010 11:21
:)
цитирай
9. dobromirdimitrov - 7. malkiatprintz - Това, което си написал, не е вярно, ...
16.10.2010 11:22
:)
цитирай
10. анонимен - хм..
10.01.2011 00:57
Кой има такава способност да се абстрахира от вътрешното, от субективното, за да види истината такава, каквато е?
цитирай
11. dobromirdimitrov - 10. анонимен - хм..
10.01.2011 10:17
Всеки от нас има всички способности, които можем и не можем да си представим. Въпрос на желание, избор и труд е да се развие коя да е от тях.
цитирай
12. анонимен - Кой?
10.01.2011 12:13
Кой може да избегне субективното възприемане и съответно - възпроизвеждане - на нещата? Или казано по друг начин - кой е в състояние да бъде напълно обективен, да вижда и да знае истината такава, каквато е в действителност?
Може да развива своите способности, да се опитва.. Но да избегне субективния момент.. Просто не вярвам в такива свръхчовешки способности!!!
Мисленето на човек се определя от редица фактори като ценностна система, минал опит, интереси, потребности, нагласи.. За всеки човек те са различни и няма как да не повлияят преценката.
Ако някой можеше да знае каква е истината, то той щеше да я казва на хората и така да се решават всички проблеми. Колко прекрасно щеше да бъде да има такива психолози! Само че няма и затова тези хора изслушват, проявяват разбиране, емпатия, и не съдят, а подпомагат, подкрепят и насочват усилията на клиента към вземане на правилно решение за излизане от затрудненото положение. И винаги това решение е индивидуално. Защото хората сме различни.
цитирай
13. dobromirdimitrov - 12. анонимен - Кой?
17.01.2011 12:08
На този етап, в нашата професия съществува, така нареченото "достатъчно ниво на обективност". Пълна обективност действително няма. Но обосновката на този феномен е в теорията на парадигмалното мислене и е безумна дори идеята да бъде обяснена тук. Поне не и от мен. Ако проявявате засилен интерес, можете да прочетете "За пределите на мозъка" на Станислав Гроф. Колкото до това просто да кажеш на някого истината - това никога не е вършило никаква работа на никого. Затова и терапевтичния процес е обикновено доста дълъг.
цитирай
14. анонимен - Тук
20.09.2012 19:18
Веднъж Настрадин бил в двореца и царят му се оплакал,
че поданиците му лъжат.
Настрадин казал:
- Ваше величество, има различни истини.
Преди хората да се научат да използват относителната истина,
те трябва да следват реалната истина, макар че на практика
винаги се опитват да постъпват точно обратното.
В резултат на това хората твърде безцеремонно се отнасят
към своите изкуствени истини, защото тайно усещат,
че те не са нищо друго освен измислици.
Всичко това се сторило твърде сложно за краля.
- Нещата трябва да бъдат или истинни, или неистинни.
Ще накарам хората да казват истината и по този начин
те ще си изработят навика да не лъжат.
На следващата сутрин пред отворените градски порти
се издигнала бесилка, която била обградена от царските гвардейци
начело с капитана. Глашатаят съобщил:
- Всеки, който влезе в града, трябва първо правдиво
да отговори на въпроса на капитана на царската гвардия.
Настрадин, който чакал отвън, влязъл първи в града.
Капитанът го попитал:
- Къде отиваш? Казвай истината, защото иначе ще те обеся.
Настрадин отговорил:
- Отивам да бъда обесен на тази бесилка.
- Не ти вярвам.
- Прекрасно. Ако съм излъгал, ме обеси.
- Но това ще означава, че си казал истината.
- Точно така - отвърнал Настрадин, - вашата истина.
цитирай
15. dobromirdimitrov - 14. анонимен - Тук
28.09.2012 05:14
Това е софизъм. Причината да не бъде уважавано в Древна Гърция, където е родено като филиз на философията, е заложеният в него комерсиализъм и неуважение към естествения ред във Вселената. Затова и е просъществувало твърде кратко. Софистите не са обичали нито истината, нито хората, а чисто егоистично са се наслаждавали на умението си да си играят с аргументите.
цитирай
16. анонимен - Тук
02.10.2012 11:39
Да и Не.
Връзки със "сОфизма", винаги могат да бъдат открити,
както и със всяко философско учение.
Но в случая става въпрос за Суфизъм в най чист вид.
Суфизмът е практическа дейност, която отрича възмож­ността
за постигане на истината с помощта на формалния интелект
и посредством прилагането на породеното от този свят
шаблонно мислене към истинната реалност.
Като истински суфий Настрадин не погазва законите на своето време.
Той прави съзнанието си по-многомерно
и дори за особено ограничени цели не може да допусне предположението,
че към истината, например, може да се подходи със стандартни мерки.
Това, което хората нари­чат истина, е свързано с тяхната ситуация,
но те няма да успеят да я намерят, докато не осъзнаят това.
Тази забавна Настрадинова история показва,
че не може да има никакъв прогрес,
ако човек не познае относителна­та истина.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 16. анонимен - Тук
06.10.2012 11:22
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3180932
Постинги: 1950
Коментари: 24061
Гласове: 51611
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930