Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. Проклятието
2. Манипулацията
3. Вицове за психолози, психоаналитици и психиатри
4. Секс и сексуални табута
5. Секс и сексуални табута - Продължение
6. Мисли, максими и афоризми
7. Вариации върху добре позната тема...
8. Вариации върху добре позната тема... Продължение
9. Вариации върху добре позната тема... Край
10. За прошката
11. За истината... и гледните точки
12. Психиатрия и психология
13. Да избягаш от себе си?
14. Фрагмент от Теория за изневярата
15. Да живееш с работохолик
16. Чувстваш ли се манипулиран?
17. Чувстваш ли се манипулиран? Методи за защита
18. Страхуваш ли се от самотата?
19. Да се лъжем, че не лъжем
20. За теб, Феникс
21. За жените, мъжете и еманципацията
22. С какво мислят мъжете
23. Смъртоносна ли е депресията?
24. Егоист или егоцентрик
25. Мога ли да ти се доверя?
26. Как любовта се превръща в омраза
27. Паралелни светове
28. Защо любовта умира
29. Пасивната агресия
30. Болка
Постинг
06.11.2009 13:20 - Истинският звук: Коан
Автор: dobromirdimitrov Категория: Други   
Прочетен: 19495 Коментари: 29 Гласове:
18

Последна промяна: 14.02.2010 19:11



ИСТИНСКИЯТ ЗВУК

image

Коан (на английски: kōan; 公案; на китайски: gōng-аn, на корейски: gong"an, на виетнамски: cфng бn) е история, диалог, въпрос или твърдение, изложение в историята или системата от знания на Зен Будизма, общо съдържащи аспекти, които са недостъпни за рационалното разбиране, но може би достъпни за интуицията. Коан може да се интерпретира и като казус, случай, проблем, задача... Известен коан е: Две ръце пляскат и има звук; какъв е звукът на едната ръка? (устна традиция, приписвана на Хакуин Екаку, 1686-1769, смятан за подновител на коановата традиция в Япония). Коан донякъде е и лингвистичен проблем, ако приемем думите като помощници, но и ограничители на нашето разбиране за света. Отделно трябва да отчетем тайнствените връзки между мислене и реч. В дзен, коан се оприличава на човек, който е лапнал топче нажежено желязо и не може нито да го преглътне, нито да го изплюе. А също с опитите на комар да ухапе железен бик. Коаните са края на "разбирането" и начало на "просветлението.     Един прилежен ученик, след като години наред работил с определена мантра, получил достатъчно прозрение, за да започне да обучава. Той не бил особено смирен, но учителите му не се безпокояли. След като няколко години успешно обучавал, ученикът не мислел, че вече има какво да научи от когото и да било; но като дочул, че един известен отшелник живеел наблизо, не искал да пропусне възможността за такава вълнуваща среща. Отшелникът живеел сам на един остров посред езеро, затова ученикът наел лодкар да го прекара до острова. Той приветствал стария отшелник с голямо уважение. Докато пиели билков чай, ученикът го попитал за неговата духовна практика. Старецът казал, че няма такава, с изключение на една мантра, която непрекъснато си повтарял. Ученикът бил радостен да чуе, че мантрата била същата, която и самият той използвал. Но когато отшелникът произнесъл мантрата на глас, ученикът бил ужасен! "Какво има?" попитал отшелникът. "Не знам какво да кажа. Страхувам се, че сте пропиляли целия си живот! Вие произнасяте мантрата неправилно!" "O! Tова е ужасно. А как би трябвало да я казвам?" Ученикът дал правилното произношение и старият отшелник бил много благодарен, като помолил да бъде оставен сам, за да може веднага да започне да се упражнява. По време на обратния си път през езерото, ученикът, сега напълно сигурен в превъзходството на знанията си, размишлявал за тъжната участ на отшелника. "Какъв късмет, че наминах. Сега поне ще има малко време да се упражнява правилно преди да умре." В този момент ученикът забелязал, че лодкарят изглежда доста стреснат; обърнал се и видял отшелника да стои спокойно върху водата, до лодката. "Извинете ме. Не искам да ви безпокоя, но пак забравих правилното произношение. Бихте ли го повторили, моля?" "Но вие явно нямате нужда от него" заекнал ученикът; но старецът вежливо настоявал, докато ученикът склонил и отново му казал как смятал, че трябва да се произнася мантрата. Старият отшелник си повтарял мантрата много внимателно, бавно, отново и отново, докато вървял по повърхността на водата обратно към острова си...       Един ученик отишъл при своят Учител по Чан будизъм и го помолил: - Учителю, помогни ми да се избавя от своята гневливост - казал той. -   Покажи ми тая твоя гневливост - отвърнал Учителят. - Сигурно е много интересна? -   В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа - отговорил ученикът. -  Добре тогава - казал Учителят. - Донеси я, когато я имаш. -  Но аз не мога да я донеса точно когато я имам - възразил ученикът. -   Сигурно ще изчезне, докато я нося. -   Тогава, тази гневливост не е част от истинското ти аз. Това означава, че тя идва от вън.       Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма. В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси. По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат: - Иди и проведи разговора в мълчание - посъветвал той брат си.
Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:
- Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи. - Разкажи ми моля ти се разговорът ви - полюбопитствал баткото. - Отначало - започнал странникът - аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така той ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал. - Къде е този човек - извикал малкият брат, приближавайки се към големия. - Разбрах от него, че си го победил в спора - посрещнал го големия брат. - Разкажи ми за какво спорихте? - Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи.     При учителят Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
- Не Виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече. - Точно така - отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?     Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън: - Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек…     -          Ще ти задам един въпрос - казал цар Милинда на монаха Нагасена - Можеш ли да отговориш? -         Задайте си въпроса, моля - отвърнал Нагасена. -         Зададох го вече - казал царят. -         Аз вече отговорих - отвърнал Нагасена. -         Какво отговори? - попитал царят. -         А вие какво попитахте? - отвърнал Нагасена. -         Нищо не попитах - казал царят. -         И аз нищо не отговорих - отвърнал Нагасена.    
        Госо казал:         - Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?
        На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Ще му прасна един!”
    Еди стар учител по Дзен винаги разказвал на лекомислените си ученици следната притча: В късната вечер един слепец си тръгнал към къщи след посещение у приятел. - Би ли ми услужил с фенер? - попитал той приятеля си. - Защо ти е фенер? - отвърнал приятелят му - няма да виждаш по-добре с него. - Да - казал слепецът - сигурно няма. Но другите ще ме виждат и няма да се блъскат в мен. Така че приятелят дал на слепеца фенера си, който бил от хартия и бамбукови пръчки, със свещ вътре. Тръгнал слепецът с фенера, но още не изминал и няколко крачки, ето че някой се блъснал право в него. Слепецът много се ядосал. - Защо не гледаш къде вървиш? - извикал той - не виждаш ли фенера? - А ти защо не си запалил свещта? – попитал другият.     Дъждовните капки тупат по листата на дървото, но това не са тъжни сълзи, това е само мъката на този, който ги слуша.     Всеки изход е вход към нещо друго.     Един монах запитал учител, който живел в планината като отшелник: - Къде е пътят? - Колко хубава е планината - казал учителят. - Не ви питам за планината, а къде е пътя. - Докато не минеш планината, пътят няма да се открие пред теб - отговорил учителят.     Матаджура искал да стане голям майстор на кендо, но баща му казал, че не е достатъчно бърз и никога няма да се научи. Затова Матаджура отишъл при прочутия майстор на кендо Бандзо и поискал да му стане ученик. - Колко време ще ми трябва, за да стана майстор - запитал той. - Да речем, че стана Ваш слуга и бъда с Вас всяка минута, колко време? - Десет години — бил отговорът на Бандзо. - Баща ми старее. Преди да изтекат десет години, ще трябва да се върна вкъщи и да се грижа за него. Ако работя двойно по-усърдно, колко време ще ми трябва? - Тридесет години - отговорил Бандзо. - Как така? - попитал Матаджура. - Първо казахте десет. Сега, когато предложих да работя два пъти по-усърдно, казвате, че ще ми трябва три пъти повече Време. Нека Ви обясня: ще работя безспир, никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми трябва тогава? - Седемдесет години - отсякъл Бандзо. - Когато ученик бърза толкова, учи бавно. Матаджура разбрал. Без да иска повече обещания за срок, той станал слуга на Бандзо. Чистел, готвел, перял, работел в градината. Било му наредено никога да не говори за кендо и да не докосва меч. Това много го измъчвало, но бил дал дума на учителя и бил решен да я спази. Изминали цели три години, през които Матаджура само слугувал. Един ден, когато работел в градината, Бандзо се прокраднал тихо зад него и му нанесъл силен удар с дървен меч. На следния ден, в кухнята, го изненадал със същия удар. И така, ден след ден, от всеки ъгъл и по всяко време Матаджура бил нападан от дървения меч на Бандзо. Той се научил да живее нащрек, готов да отскочи при всяко движение. Тялото вече не се ръководело от желания и мисли, обладано от постоянна готовност за действие. Бандзо с усмивка започнал уроците. Скоро Матаджура станал най-големият майстор на кендо в Япония.     Двама монаси, Тандзан и Екидо, вървели по кална улица в града. Наближили едно хубаво младо момиче, облечено в скъпа коприна, което се бояло да пресече улицата, за да не се изцзпа. - Почакай, момиче - казал Тандзан. Вдигнал го на ръце и го пренесъл на другата страна. Двамата монаси не си проговорили до здрачаване. Едва след като се били прибрали в манастира, Екидо не се сдържал: - Монасите не бива да се доближават до момичета - казал той, - особено до хубавици като днешната! Ти защо направи това? - Братко мой - отговорил Тандзан, - аз отдавна оставих онова момиче в града. Но ти все още го носиш.    

 image



Тагове:   мъдрост,   психология,


Гласувай:
18
0



1. injir - Тези мъдрости са за всяка възраст и ...
06.11.2009 13:51
Тези мъдрости са за всяка възраст и професия. Никой не се е родил научен, никой не си е отишъл от този свят - всезнаещ.
цитирай
2. panazea - Много интересни притчи !
06.11.2009 15:55
Приятно е да се чете!
цитирай
3. dobromirdimitrov - 2. panazea - Много интересни притчи !
06.11.2009 16:55
Мдааа... Не навяват скука :)
цитирай
4. анонимен - Мрежата е за да се хване рибата. Х...
06.11.2009 18:25
Мрежата е за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек забравил думите,
та с него да си поговоря !
цитирай
5. dobromirdimitrov - 4. анонимен - Мрежата е за да се хване рибата. Х...
06.11.2009 23:12
Можеш да опиташ да поговориш с мен :)
цитирай
6. анонимен - 5. dobromirdimitrov - 4. анонимен -
07.11.2009 01:00
Веднъж Манджушри стоял пред вратата, когато Буда го повикал: „Манджушри, Манджушри защо не влизаш?“
— Не виждам нищо от тази страна на вратата. Защо да влизам? — отговорил Манджушри
цитирай
7. dobromirdimitrov - 6. анонимен - 5. dobromirdimitrov - 4. анонимен -
07.11.2009 10:11
Вратата има дръжки от двете страни.
цитирай
8. анонимен - 7. dobromirdimitrov - 6. анонимен - 5. dobromirdimitrov - 4. анонимен
07.11.2009 13:25
Но има резе само от едната страна.При спуснато какъв е тогава смисъла на дръжката от външната страна?
цитирай
9. dobromirdimitrov - 8. анонимен - 7. dobromirdimitrov - 6. анонимен - 5. dobromirdimitrov - 4. анонимен
07.11.2009 13:58
Метафората предполага взаимоотношение, а не отношение.
цитирай
10. анонимен - 9. dobromirdimitrov - 8. анонимен -
07.11.2009 14:35
Самото наличие на "врата" предполага определено отношение към самите взаимоотношения.А и Манджушри е отговорил с " не ВИЖДАМ нищо от тази страна на вратата".Да не виждаш смисъла да влезеш и да не искаш да влезеш според мен са две различни неща.
цитирай
11. dobromirdimitrov - 10. анонимен - 9. dobromirdimitrov - 8. анонимен -
07.11.2009 15:10
Не знам дали съм прав. Не знам дали ти си прав. Още по-малко знам дали някакъв Манджушри, живял преди стотици години е бил прав. Харесва ми да търся отговори, а не да защитавам готови такива.
цитирай
12. анонимен - 11. dobromirdimitrov - 10. анонимен
07.11.2009 15:24
Единственото което защитавам е стремежа ми да търся отговори и желанието ми да ги намеря. А правотата не е ли точно намирането на отговорите?Метафорите не са ли точно за това-всеки да намери собствения си отговор?
цитирай
13. dobromirdimitrov - 12. анонимен - 11. dobromirdimitrov - 10. анонимен
07.11.2009 20:14
Не нападам теб, а обяснявам себе си. Правота? - не знам нищо за нея. А метафорите са за да бъдат мислени. Те са картини, а не отговори.
цитирай
14. анонимен - 13. dobromirdimitrov - 12. анонимен - 11. dobromirdimitrov - 10. анонимен
07.11.2009 20:50
А какъв е смисъла да мислим, ако не за да намерим отговорите които търсим?
цитирай
15. dobromirdimitrov - 14. анонимен - 13. dobromirdimitrov - 12. анонимен - 11. dobromirdimitrov - 10. анонимен
07.11.2009 21:02
Отговорът ще е личен, защото е и личен избор - по-приятно ми е да вървя по пътя, отколкото, препускайки да стигна до целта, пропускайки красотата на преживяването :)
цитирай
16. анонимен - 15. dobromirdimitrov - 14. анонимен - 13. dobromirdimitrov
07.11.2009 22:11
Коментара мисля,че е излишен-единственото което мога да добавя е-успех по пътя който си избрал.
цитирай
17. dobromirdimitrov - 16. анонимен - 15. dobromirdimitrov - 14. анонимен - 13. dobromirdimitrov
07.11.2009 23:14
Не избираш пътя. Той е един. Избираш единствено начина, по който да го следваш.
цитирай
18. анонимен - 17. dobromirdimitrov - 16. анонимен - 15. dobromirdimitrov
07.11.2009 23:42
Начини много-едни следват сърцето си,други разума-кои ли са по щасливи?
цитирай
19. dobromirdimitrov - 18. анонимен - 17. dobromirdimitrov - 16. анонимен - 15. dobromirdimitrov
08.11.2009 09:10
Вероятно тези, които обединяват сърцето и разума.
цитирай
20. анонимен - 19. dobromirdimitrov - 18. анонимен - 17. dobromirdimitrov
08.11.2009 09:16
Вероятно,но такова животно едва ли съществува :) Ако сърцето и разума умееха да съжителстват в хармония едва ли щяхме да познаваме значението да думите-гняв,болка,омраза .
цитирай
21. dobromirdimitrov - 20. анонимен - 19. dobromirdimitrov - 18. анонимен - 17. dobromirdimitrov
08.11.2009 09:53
Разбира се, че съществува. По едно или друго време, за един или друг период почти всеки човек е такова "животно". А в горните думи няма нищо лошо. Разбира се, че ще ги познаваме винаги и трябва да ги познаваме. Проблемът не е в тях, а в излизането на съдържанието им извън контекста на причината да съществуват.
цитирай
22. compassion - Поздрав!
08.11.2009 11:53
Абсолютно споделям казаното в коментар 21. Не трябва да отричаме гнева, болката, омразата и другите негативни емоции и усещания, които понякога ни обладават, а обратното: да ги признаем в себе си и разпознаем като причинно-следствени, а не като себеприсъщи. Ти не си този гняв, той е дошъл от вън и е в твоите възможности да го оставиш да си отиде, а не да те завладява.
цитирай
23. dobromirdimitrov - 22. compassion - Поздрав!
08.11.2009 16:09
Именно :)
цитирай
24. анонимен - Мъдростта е красива!
11.11.2009 00:00
Четох с голямо удоволствие!
цитирай
25. dobromirdimitrov - 24. harvi - Мъдростта е красива!
11.11.2009 00:15
Така е смятал и Сократ :)
цитирай
26. анонимен - Е, явно е, че и ти си ценител :))
11.11.2009 00:34
Имаме нужда от такива коани :) Сега в главата ми има много счетоводство и не мога да коментирам "Гневът", но утре ще го направя с удоволствие!
цитирай
27. dobromirdimitrov - 26. harvi - Е, явно е, че и ти си ценител :))
12.11.2009 12:52
Мдааа... Имаме нужда от всякакви гледни точки. Иначе се консервираме и спираме да виждаме, да чуваме, да усещаме, а и да се наслаждаваме...
цитирай
28. анонимен - 27. dobromirdimitrov
12.11.2009 13:33
Даваш определение на нещо като "душевен повлекан" или "душевен плужек" :))
цитирай
29. dobromirdimitrov - 28. harvi - 27. dobromirdimitrov
12.11.2009 18:59
Просто описвах :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobromirdimitrov
Категория: Тя и той
Прочетен: 3634368
Постинги: 2394
Коментари: 24463
Гласове: 55611
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930